РЕШЕНИЕ
№ 552
гр. Варна, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20233110108733 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „З. „Б. В. И. Г.““ ЕАД против Х. Н. С.
при условията на първоначално обективно кумулативно съединяване специални
облигационни установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал.
1, т. 2 от ГПК вр. 500, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 3 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за приемане за установено
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца слендите суми:
1./ 446.75 лева, представляваща регресно вземане на застрахователя, включващо
платено на 21.10.2020 г. по сключен Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ –
Застрахователна полица № *, валидна от 19.05.2020 г. до 18.05.2023 г. от застрахователя
ЗАД „Б. В. И. Г.” в полза на пострадалия собственик на лек автомобил марка „Ф.“, ДК № * –
П. Н. П., обезщетение в размер на 421.75 лева при ПТП, причинено на 14.08.2020 г., в *, по
вина на Х. Н. С., при управление на МПС марка „М.“, ДК № *, собственост на С. Й. Д., за
което е съставен Протокол за ПТП № * г. и във връзка с което е образувана щета № *, както
и ликвидационни разноски в размер на 25.00 лева и
2./ 112.06 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 21.10.2020
г. до 10.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 10.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 4500 по
описа на РС-Варна за 2023 г.
В исковата молба ищецът твърди, че на 14.08.2020 г. в гр. В. на кръстовището на
ул. „В.“ и бул. „С.“ е реализирано ПТП между л. а. „М.“ с рег. № *, управляван от ответника
и л. а. „Ф.“ с рег. № *, управляван от собственика му П. Н. П.. Твърди се, че причина за
настъпване на ПТП е поведението на ответника, изразяващо се в нарушение на правилата на
ЗДвП, преминавайки на непозволен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален
режим, в следствие на което е блъснат движещият се отдясно наляво спрямо ответника л. а.
„Ф.“ с рег. № *. При пътния инцидент били нанесени имуществени вреди на П. Н. П.,
изразяващи се в увреждане на облицовка на предна броня, корпус фар л., преден ляв фар за
1
мъгла, преден ляв подкалник ПВС и преден ляв калник. Твърди се, че ответната страна е
напуснала настъпилото ПТП, като не е уведомила службата за контрол на МВР, не е указала
съдействие за установяване на вредите от ПТП и е управлявала МПС, което не е
предоставено за технически преглед и без СУМПС.
Поддържа се, че към датата на ПТП управляваният от ответника л. а. е бил
застрахован при ищцовото дружество по застраховка „ГО на автомобилистите“.
На 12.10.2020 г. при ищеца била заведена щета от пострадалото лице по повод
нанесените по автомобила имуществени вреди. Бил извършен оглед на автомобила, като е
съставен и опис-заключение. По заведената щета на П. П. била изплатена сумата в размер от
421.75 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по щета № *. Сумата се
твърди да е изплатена по банков път на 21.10.2020 г.
На ответника са изпратени регресни покани с изх. № 07504/06.12.2022 г. и изх. №
056/06.01.2023 г. за изплащане на сумата в общ размер от 446.75 лева, включваща
заплатеното обезщетение и ликвидационните разходи в размер от 25.00 лева. Поканите не са
получени от ответника.
За удовлетворяването на горепосочените вземания ищецът е подал заявление по чл.
410 от ГПК, в резултат на което е образувано ч. гр. д. № 4500 по описа за 2023 г. на РС-
Варна. Издадената в негова полза заповед била връчена на длъжника-ответник по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което му било указано на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да
предяви настоящите искове.
Към настоящия момент се твърди, че вземанията не са погасени.
По същество се моли съдът да уважи предявения осъдителен иск.
Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, чрез особен
представител, с който отговор не оспорва допустимостта на предявения иск, но твърди, че
същия е неоснователен и като такъв следва да бъде оставен без уважение.
Ответникът оспорва протокола за ПТП в частта му, в която се констатира датата на
ПТП, както и че е напуснал мястото на ПТП. Оспорва надлежното връчване на регресните
покани на ответника.
По същество се моли съдът да остави без уважение предявения осъдителен иск.
В хода на проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез
адв. Б. Д. поддържа исковата молба.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, чрез адв. М. М.,
назначена по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК като особен представител, поддържа отговора на
исковата молба.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото
производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и
приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 4500 по описа за 2023 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти
съдебен състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК за предявените суми, която е връчена на ответника-длъжник по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
По делото не се спори, че л. а. Марка „М.“, модел „*“, рег. № * е застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по полица № *,
валидна от 19.05.2020 г. до 18.05.2021 г. при ищцовото дружество, който факт се установява
и от ангажираната на л. 6 застрахователна полица; че процесното ПТП, с участието на
застрахованото МПС, е настъпило по време на действие на полицата, а именно на 14.08.2020
г. в гр. В., който факт се установява и от приложения протокол за ПТП № *, от който се
констатира още, че механизмът на ПТП съответства на описания в исковата молба.
Видно е от приобщеното наказателно постановление № 20-0819-004728/13.11.2020 г.,
че след ПТП водачът на застрахованото МПС е напуснал мястото на събитието, като на
2
последния е наложено и административно наказание „глоба“. От цитираното НП се
констатира още, че водачът на застрахованото МПС управлява същото без СУМПС, т.е.
същият е неправоспособен, отделно и лекият автомобил не е представен на технически
преглед в определения срок.
Видно е от приобщеното заявление на л. 7, опис на претенцията на л. 10 и доклад по
щета на л. 13, че пред ищеца в резултат на събитието е заведена щета № *, като на
21.10.2020 г. ищецът е изплатил сумата от 421.75 лева на увреденото лице П. Н. П.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, нанесени на л. а. марка „Ф.“, модел
„Ф.“, рег. № *, който факт се констатира от ангажираното на л. 14 банково бордеро.
До ответника на два пъти са пращани регресни покани за възстановяване на
заплатената сума, ведно с ликвидационните разходи, които са върнати в цялост като
непотърсени – л. 15 и следв.
От ангажираното експертно заключение по допуснатата САвТЕ се установява, че
реалният и възможен механизъм на настъпване на застрахователното събитие е пряк
контакт между две превозни средства, движещи се прерпендикулярно едно на друго, като
след навлизане в кръстовище пресичат траекториите си на движение и настъпва удар между
тях. Констатира се, че причинените по степен и вид щети по л. а. „Ф. Ф.“, рег. № * е
възможно да са резултат от описания в констативния протокол за ПТП механизъм.
Възстановителната стойност на щетите възлиза на 830.47 лева. Размерът на заплатеното от
застрахователя обезщетение съответства на нужните средства за отстраняването на
причинените щети, съобразно действащите към момента на събитието пазарни цени и
методика за определяне на обезщетения по застраховка имущество с включени 25.00 лева
ликвидационни разходи, които се правят обичайно при такъв вид щети.
В хода на о.с.з. ищецът поддържа заключението си.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, която е връчена по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения
преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземанията си, което поражда правния
интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
В чл. 500 от КЗ е уредено регресно право на застрахователя да получи от виновния
водач платеното обезщетение заедно с лихвите и разноските, при наличие на някоя от
изчерпателно изброените хипотези в т. 1-5 на ал. 1 от цитирания законов текст. От
фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че той е предявил
спорното регресно право, основавайки го на обстоятелството, че виновният водач е
напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е
наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина, като
в този случай тежестта на доказване носи виновния водач – арг. от чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ.
За да бъде ангажирана отговорността на ответника, ищецът следва да установи по
несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на
следните елементи от фактическия състав на предявения иск: 1./ наличието на валидно
застрахователно правоотношение, учредено между виновния водач-ответник и
застрахователя-ищец; 2./ настъпването на процесното застрахователно събитие по време на
действие на договора за застраховка „ГО на автомобилистите“; 3./ всички елементи от
обективната и субективна страна на деликта – 3.1./ деяние /действие или бездействие/; 3.2./
противоправност на деянието; 3.3./ вредоносния резултат; 3.4./ причинната връзка между
вредите и противоправното деяние; 4./ размера на претендираните вреди; 5./ плащането на
обезщетенията на увредените лица, както и следва да докаже, че 6./ делинквентът е напуснал
мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите
за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон.
3
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже възраженията си в отговора, включително за съпричиняване, а при установяване на
горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираните суми.
В конкретния случай по несъмнен начин се установи по делото, че лекият автомобил
марка „М.“, модел „*“ с peг. № *, управляван от ответника, е застрахован по застраховка
„ГО на автомобилистите" при ищцовото застрахователно дружество, което обуславя извода
за учредяване на застрахователно правоотношение между страните. Установи се по делото,
че в срока на действие на сключения помежду им договор за застраховка, с участието на
процесния автомобил на 14.08.2020 г. е реализирано пътно-транспортно произшествие в гр.
В. по описания в исковата молба механизъм, като за доказване механизма на ПТП по делото
освен процесния протокол е приобщено и заключението на вещото лице по назначената
САвТЕ. Видно от експертното заключение, механизмът на настъпване на застрахователното
събитие от 14.08.2020 г. е съответен на описания в протокола за ПТП. В хода на откритото
съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си. Съдът кредитира същото, тъй
като е достатъчно пълно, ясно, обективно и обосновано.
Предвид изложеното, по несъмнен начин е установено по делото, че на 14.08.2020 г.
в гр. В., в 14:40 часа, ответникът като водач на „М. *“, рег. № *, движейки се по ул. „В.“, на
кръстовището с бул. „С.“, преминава на непозволен сигнал на светофарната уредба,
работеща в нормален режим и се сблъсква с движещия се от дясно наляво на нея л. а. „Ф.
Ф.“, рег. № *, след което напуска мястото на ПТП, без да установи последиците от ПТП,
които се състоят в причинени щети по л. а. „Ф. Ф.“.
С гореописаното деяние делинквентът е нарушил установения правов ред в
държавата - в частност правилата за поведение, обективирани в разпоредбата на чл. 123, ал.
1, т. 3, б. „в“; чл. 150л чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, което обуславя и неговата противоправност,
като елемент от обективната страна на деликта.
Причинната връзка между противоправното деяние и настъпилите имуществени
вреди се констатира по несъмнен начин от изслушаното експертно заключение по САвТЕ. В
същото вещото лице с категоричност сочи, че уврежданията по автомобила по вид и степен
е възможно да са причинени от настъпилото ПТП.
Вината в обективното гражданско право се предполага до доказване на противното –
арг. от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като въведената от законодателя оборима презумпция размества
тежестта на доказване. В конкретния случай ответникът не е ангажирал никакви
доказателстве досежно невиновността си. За пълнота следва да се посочи, че по делото от
представениото НП по категоричен начин се доказа и субективния елемент от фактическия
състав на иска.
Не е спорно, че ищецът на 21.10.2020 г. е заплатил на собственика на МПС сумата в
размер от 421.75 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на
претърпени загуби, формирано от възстановителната стойност на МПС. От ангажираното
САвТЕ се установява, че възстановителната стойност на щетите по увредения автомобил
възлиза на общо на 830.47 лева по средни пазарни цени, като размерът на заплатеното
обезщетение съответсвта на методиката за определяне на обезщетения по застраховката.
Доказани са в тяхната кумулативност всички елементи на фактическия състав на
отговорността на делинквента по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, като липсват данни дължимата
сума по обезщетението, предмет на иска, да е заплатена изцяло на суброгиралия се
застраховател. В полза на последния следва да се присъдят и ликвидационните разходи
сторени във връзка с определяне на изплатените обезщетения, чийто общ размер възлиза на
25.00.
Крайният извод на съда е за основателност на предявения иск за присъждане на
сумата в общ размер от 446.75 лева. Основателността на главното вземане обуславя
дължимостта на произтичащото от него акцесорно вземане за обезщетение за забава
съизмеримо със законната лихва.
По сторените съдебно-деловодни разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в
полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото съдебно-деловодни разноски
4
съразмерно с уважената част от иска, чийто общ размер възлиза на 1 100.00 лева, съобразно
представения списък по л. 80 от ГПК и ангажираните писмени доказателства, формирана
както следва: 75.00 лева – държавна такса за исковото производство; 25.00 лева – държавна
такса за заповедното производство; 400.00 лева – депозит за вещо лице по исковото
производство; 400.00 лева – депозит за особен представител по исковото производство и
200.00 лева – хонорар за един адвокат по заповедното производство.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК вр. чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, в отношенията между страните, че Х. Н. С., ЕГН
********** дължи на „З. „Б. В. И. Г.““ ЕАД, ЕИК * сумите, както следва: 1./ 446.75 лева,
представляваща регресно вземане на застрахователя, включващо платено на 21.10.2020 г. по
сключен Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ – Застрахователна полица № *,
валидна от 19.05.2020 г. до 18.05.2023 г. от застрахователя ЗАД „Б. В. И. Г.” в полза на
пострадалия собственик на лек автомобил марка „Ф. Ф.“, ДК № *, а именно П. Н. П.,
обезщетение в размер на 421.75 лева при ПТП, причинено на 14.08.2020 г., в *, по вина на
Х. Н. С., при управление на МПС марка „М. *“, ДК № *, собственост на С. Й. Д., за което е
съставен Протокол за ПТП № * г. и във връзка с което е образувана щета № *, както и
ликвидационни разноски в размер на 25.00 лева и 2./ 112.06 лева, представляваща
мораторна лихва, начислена за периода от 21.10.2020 г. до 10.04.2023 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.04.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 4500 по описа на РС-Варна за 2023 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и т. 12 от ТР № 4/2023 г. на ОСГТК на
ВКС, Х. Н. С., ЕГН ********** да заплати в полза на „З. „Б. В. И. Г.““ ЕАД, ЕИК * сумата
в общ размер от 1 100.00 лева, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни
разноски, от които: 75.00 лева – държавна такса за исковото производство; 25.00 лева –
държавна такса за заповедното производство; 400.00 лева – депозит за вещо лице по
исковото производство; 400.00 лева – депозит за особен представител по исковото
производство и 200.00 лева – хонорар за един адвокат по заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5