Р Е
Ш Е Н И Е
N………./………….
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд -
Варна, Четвърти тричленен състав, в публично заседание на десети март две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря Калина
Ковачева и с участието на прокурора Александър Атанасов, като разгледа
докладваното от председателя к.анд. № 417 по описа на Административен съд гр.
Варна за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
от ТД на НАП - Варна, чрез главен юрисконсулт К Л. Т., срещу решение №
55/14.01.2022 година, постановено по анд. № 3152/2021 година по описа на
Районен съд – Варна, ХХХІІ състав, с което е отменено наказателно
постановление /НП/ № 523651/249818/10.07.2020г. на зам. директора на ТД на НАП
– Варна.
Релевира се допуснато нарушение на закона и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила-
касационни основания чл. 348, ал.1 ,т.1 и 2 НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Твърди се погрешна преценка на районния съд за изтекла давност по чл. 34, ал.3 от ЗАНН. Според
подателя на жалбата ВРС е допуснал нарушение на чл. 29, ал.2 от Наказателно-процесуалния
кодекс като не си е направил самоотвод по делото, тъй като е участвал в друго
съдебно производство между същите страни с предмет, който е идентичен на
предмета по настоящото производство, и в този смисъл може да се предполага, че
е предубеден при вземане на решение.
Отправеното искане към
касационния съд е за отменя решението на ВРС и да върне делото на
първостепенния съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира се присъждане
на разноски в полза на касатора.
В депозирани чрез процесуалния
представител писмени бележки касационната жалба се поддържа изцяло на
посочените в нея основания.
Ответникът по касация – С.Г.С.,
чрез процесуалния си представител и в писмен отговор на касационната жалба я
оспорва като неоснователна и пледира за оставяне в сила решението на ВРС като
правилно и постановено при правилно приложение на материалния закон.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
пледира решението на ВРС да бъде оставено в сила.
Настоящият тричленен състав на
Административен съд – Варна намира, че касационната жалба е процесуално
допустима , тъй като е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна с
правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, същата е неоснователна
предвид следното:
Предмет на обжалване пред Районен
съд – Варна е било НП № 523651/249818/10.07.2020г., издадено от зам. директора
на ТД на НАП – Варна, с което на С.Г.С. на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за
счетоводството /ЗСч/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от същия закон.
От фактическа страна ВРС е приел, че на 27.07.2016 г. при извършена
проверка в информационната система на НАП, служител на ТД на НАП-Варна установил,
че С.С. в качеството си на представляващ МИПС-ИНВЕСТМЪНТ АД с БУЛСТАТ:
********* и като задължено лице, не е изпълнил задължението си да публикува
чрез подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенцията
по вписванията - Търговския регистър, на годишния финансов отчет на дружеството
за 2015 г. в законоустановения срок - до 30.06.2016 г.
На 20.09.2016 г. срещу С. Г. С. е
бил съставен АУАН в хипотезата на чл. 40, ал.4 от ЗАНН – в отсъствие на
нарушителя. Установено е, че до него чрез куриерска фирма е изпратена покана за
връчване на АУАН, но същата се е върнала с отбелязване, че не е потърсена.
От доказателствата към
административнонаказателната преписка съдът е установил, че адресът, посочен
като постоянен адрес на С. Г. С., е посетен три пъти от разпитаните по делото
свидетели Д К и Т Ис цел връчване на издадения акт, но лицето не е било
намерено. В съставен протокол за посещение на адреса с цел връчване на АУАН от
дата 03.02.2017 г. е обективирано разпореждане за спиране на
административнонаказателно производство.
На 22.06.2020 г. АУАН е бил връчен от Д Кпри отказ на
С.С. да получи екземпляр от документа ,като за свидетел на отказа е
посочена Н Д- служителя на ТД на НАП-Варна.
На 10.07.2020 г. от зам. - директорът на ТД на НАП - гр. Варна
е издал процесното НП № 523651/249818, с
което на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ за нарушение
на чл. 38, ал. 1, т. 1 от същия закон на С. Г. С. е наложено административно
административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева.
Според РС-Варна НП е издадено от
компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнонаказателните правила –
наказателното постановление е издадено след изтичане на 6-месечния срок от
съставяне на АУАН, регламентиран в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, който е преклузивен.
Този извод съдът е аргументирал с това, че върху НП не е извършено надлежно
отбелязване, че административнонаказателното производство е спряно/спирано,
съгласно предписаното в чл. 43 ал.6 от ЗАНН, с оглед на което давностният срок
по посочения по-горе чл. 34 ал.3 от ЗАНН, е изтекъл на 20.03.2017 г., тоест от
датата на съставяне на АУАН до издаване на процесното НП са изтекли повече от
три години. В решението си съдът е изложил и мотиви, че в разглеждания случай
не са използвани визираните в закона процедури като средство за надлежно връчване
на акта, съотв. не са предприети каквито и да е действия за установяване на
друг адрес респ. телефон за кореспонденция с нарушителя, в т.ч. и чрез
използване съдействието на органите на МВР, следователно – не само, че
производството не е било надлежно спирано, но и не са били налице визираните в
закона материални предпоставки за спиране на производството. При постановяване
на решението си въззивният съд се е позовал на Тълкувателно постановление № 1
от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на
Върховния административен съд и на съдебна практика.
Касационната инстанция счита
обжалваното съдебно решение за правилно като краен резултат, но поради различни
съображения от изложените в мотивите на атакувания акт. Приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства свидетелстват , че
контролните органи са изпратили
съставения АУАН по пощата не само на актуалния негов постоянния адрес ,
който е посочен и като адрес за
призоваване и в жалбата , но същот така и на адреса на управление на
„МИПС- ИНВЕСТМЪНТ „ АД , чийто законен представител е С. С.. Освен тези действия служители на НАП за посетили неговия
постоянен адрес на 26.01.2017г. и на 03.02.2017 г., надлежно удостоверено със
съставен писмен протокол , но
С. е бил открит.
Подобна деятелност настоящият съдебен състав счита за щателно
издирване по смисъла на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН и именно поради тази причина
законосъобразно е било постановено спиране на административнонаказателното
производство с протокол № 29333/03.02.2017 .
Районният съд счита, че е
следвало да се изисква съдействие по връчване на акта от органите на МВР, но
подобна теза няма нормативна опора, защото според разпоредбата на чл. 40, ал.4 ЗАН при съставен акт в отсъствие
на нарушителя , той се изпраща на общинската администрация по местоживеене, а
не на органите на МВР.
Предвид гореизложеното към датата на спиране на административнонаказателното производство /
03.02.2017 г./ са изтекли 4 месеца и 14
дни от датата на съставяне на АУАН /20.09.2016 г/. С връчване на акта на
22.06.2020г. производството е било възобновено и към датата на издаване на НП
на 10.07.2020г. не е изтекъл 6-месечният
преклузивен срок по чл. 34, ал.3 ЗАНН.
Повдигнатото
административнонаказателно обвинение е за извършено формално административно нарушение . Формата на изпълнителното
деяние на нарушението по чл. 38, ал.1 от
ЗСЧ е бездействие- бездействие по публикуване на ГФО за 2015 г. в срок до 30.06.2016 г. ,
респективно налице е продължено противоправно поведение .
Разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, приложима по аргумент на чл. 63в от ЗАНН вменява задължение на
касационния съд служебно да следи за
правилното прилагане на материалния закон, а давността е институт на
материалното право.
В тази връзка съдът съобрази, че правилото на чл.11 от ЗАНН
препраща по въпроса за давността към регламентацията на НК. Предвид
чл. 81 във вр. с чл. 80 от цитирания кодекс абсолютната погасителна давност
за преследване по конкретното нарушение
е 4 години и 6 месеца .
Според правната норма на чл. 80,
ал.3 от НК началото на споменатата давност е моментът на довършване на престъплението / в конкретния случай нарушението/.
Престъпленията, изразени чрез
бездействие, които не изискват настъпването на определени общественоопасни
последици, се явяват довършени в момента, до който деецът е бил длъжен да
предприеме съответното действие, като до това време не може да се говори още за
начало на изпълнение, тъй като дължимото действие все още може да бъде
извършено (виж проф. И Н-Наказателно право , стр.383).
Тази правна трактовка , съотнесена към
настоящия казус, предполага извод, че началото на абсолютната давност за
преследване е 01.07.2016 г. , която давност е изтекла към настоящия момент . В
този контекст не съществува правна възможност за ангажиране
административнонаказателната отговорност на касационния ответник.
Оплакването на жалбоподателя
за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от
районния съд, който не си е направил самоотвод , въпреки че е участвал в друго
съдебно производство между същите страни с идентичен предмет, не беше доказано и поради тази причина е неоснователно.
Мотивиран от изложените
съображения Административен съд – Варна, ІV-ти тричленен състав,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
55/14.01.2022 г., постановено по анд. №
3152/2021 г. по описа на Районен съд – Варна .
Решението е окончателно.
Председател :
Членове: 1.
2.