Мотиви по НАХД № 3 по описа за 2017
г. на Поповски
районен съд
Производството е по реда на Глава
XXVIII-ма от НПК.
Против обвиняемата А. С. Й.,
е образувано ДП № 355/2016 г. по описа на РУП Попово за извършено престъпление
по чл.131,ал.1,т.12,вр. с чл.130,ал.1 от НК. След приключване на същото с
мнение за съд наблюдаващият прокурор е преценил,че са налице кумулативните
предпоставки за приложение на чл.78а от НК, с оглед на което е изготвил
постановление за освобождаването й от наказателна отговорност по реда на Глава
ХХVIII-ма от НПК за това, че „на 29.06.2016 г., в гр.П., по хулигански подбуди, е причинила лека
телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна
рана в лявата окосмена теменна област на главата, съставляваща временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, на В.И.С. *** – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във
връзка с чл. 130, ал. 1 от НК.
Обвиняемата Й. се явява в с.з., където заявява, че действително е
хвърлила бутилка с бира по посока на пострадалия и е възможно да е нанесла
увреждане на здравето му но твърди, че поведението й е провокирано от нападение
на самия пострадал.
Районна прокуратура–Попово, чрез прокурор Трифонов поддържат
обвинението, пледира се за освобождаване от наказателна отговорност на
обвиняемата и налагане на административно наказание глоба в минимален размер.
След запознаване с
доказателствата по приложеното ДП № 355/2016 г. по описа на РУ”Полиция”
гр.Попово и постановлението на РП-Попово, както и с оглед разпоредбите на
чл.378, ал.2 и ал.3 от НПК, показанията
на повторно изслушаните в с.з. свидетели, в рамките на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установена следното от фактическа страна:
Обвиняемата А. С. Й. била с основно образование, безработна, неосъждана.
Живеела на семейни начала със св.Н.А.А., като двамата
обитавали къща, находяща се в гр.П., ул.”**”№ **. На
ул.”**”№** живеело семейството на пострадалия св.В.И.С., включващо неговата
съпруга св.А.А.Б. и трите им малолетни деца. Срещу
техният дом се намирал хранителен магазин, пред който всяка вечер се събирали
живеещи в района, които пиели бира и разговаряли помежду си. На 28.06.2016 г.
около полунощ пред магазина се намирали обв. Й., св.А. и други лица, които
пиели бира и вдигали силен шум, който пречел на семейството на пострадалия да
заспи. Поради тази причина св.Б. излязла от дома си и отишла пред магазина,
където направила забележка обвиняемата, при което последната й отговорила с
обидни думи и отправила закани. На сутринта св.Б. *** /приложена л.8/, в която
описала ситуацията и поискала да бъдат предприети мерки.
На следващият ден – 29.06.2016 г. св.Б. се срещнала с собственичката на
имота, в който под наем живеела обвиняемата и споделила за неадекватното й
държане, както и за проблемите, които създава /показания в с.з. л.21/. Вечерта,
когато св.Б. се прибирала към дома си били пресрещната от обвиняемата, която се
нахвърлила върху с нея с обидни думи, квалификации и псувни, които силно
ядосали св.Б., но тя си замълчала и се прибрала в дома си. Отново подали сигнал
в РУП Попово, но им било заявено да дойдат на следващата сутрин, за да подадат
писмена жалба.
По-късно същата вечер св.Б. излязла от дома си и отишла до магазина, за
да напазарува. Там отново били обв.Й., св.А. и други
лица, които пиели бира. Виждайки Б. обвиняемата веднага започнала да я обижда,
наричайки я „курва” и с други обидни думи. Обидите били пряко възприети и от
едното дете на Б., което се разплакало, както и от пострадалия, който в този
момент чистел пред дома си след приключил ремонт по изолация на фасадата
/показания в с.з. л.21/. След това пострадалият отишъл и застанал между двете
жени с цел да избута обвиняемата, която продължавала с агресивното си поведение
спрямо съпругата му. В този момент се намесил и св.А., който хванал пострадалия
и му извил ръцете назад. Възползвайки се от временната невъзможност на
пострадалия за защита, обвиняемата взела пълна стъклена бутилка с бира, която
хвърлила по посока на пострадалия, но не го уцелила. След това продължила с
агресивното си поведение, като взела втора бутилка с бира, с която нанесла удар
в главата на пострадалия С., при което бутилката се счупила на парчета и от
главата му започнала да тече кръв. Осъзнали сериозността на положението,
обвиняемата и св.А. избягали в дома си и се укрили, а пострадалия бил закаран с
автомобила на св.Е.В. /преминаващ случайно в този момент/ до ФЦСМП гр.Попово,
където раната била обработена по съответния ред. Отново бил подаден сигнал в
РУП Попово, но пристигналите на място полицейски служители не могли да открият
обвиняемата и св.А., които успели да се укрият. От полученият удар с бутилка в
главата пострадалия получил увреждане на здравето - разкъсно-контузна рана в
лявата окосмена теменна област на главата, отразена в издадено СМУ №
196/30.06.2016 г. от д-р Вл. Г. съдебен лекар в МБАЛ
Търговище /л.34 от ДП/.
По подадената от пострадалия жалба, органите на РУ”Полиция” Попово
извършили проверка по случая, след което на 08.07.2016 г. полицейски инспектор
Р.Р. съставил Акт за констатиране на проява на дребно
хулиганство /приложен л.14 от ДП/ по чл.2,ал.1 от УБДХ, който бил внесен в ПпРС
и по него било образувано нахд № 200/2016 г. С определение /л.12 от ДП/ съдът е
прекратил производството и на осн.чл.6,ал.2 от УБДХ изпратил материалите по
делото на РП Попово. Въз основа на протоколното определение било образувано ДП
№ 355/2016 г. на РУП Попово за извършеното от обв.Й.
престъпление по чл.131,ал.1,т.12,вр. с чл.130,ал.1 от НК. Водещият
разследването полицай назначил СМЕ, при която и въз основа на събраните по делото
писмени данни вещото лице д-р Г. приел /заключение л.36/, че при нанесеният със
стъклена бирена бутилка удар по главата на В. С., същият е получил „разкъсно-контузна рана в лявата окосмена
теменна област на главата, което му е причинило му временно разстройство на
здравето, неопасно за живота”.
Така възприетата фактическа обстановка се установява и
подкрепя по неоспорим начин
от събраните в с.з. доказателства, посредством приложените по ДП № 355/2016 г.
по описа на РУП Попово писмени доказателствени средства, преценени от съда по
реда на чл.378, ал.2 от НПК. При съвкупната оценка на събраните по делото
доказателства, съдът направи извод за това, че обвиняемата в явно нетрезво
състояние е осъществила състава на инкриминираното престъпно деяние, описано в
постановлението прокурора от Поповска районна прокуратура, за което следва да
се ангажира наказателната й отговорност. Действително по делото е налице
усложнена фактическа обстановка обусловена от мястото на извършване, конкретната
ситуация и краткият период от време, в който е довършено престъплението. Както
от показанията на самия пострадал, които съдът кредитира, така и от показанията
на свидетелите очевидци – А.Б. /негова съпруга/ и най-вече на св. П.Т. се
установява по категоричен начин нанесения от обвиняемата удар със стъклена
бутилка бира, вследствие на който е причинено телесното увреждане. Действително
се налице известни противоречия досежно това дали бутилката е била хвърлена от
обв. Й. или ударът е бил директен в главата на пострадалия, което според съда
няма правно значение, доколкото като е нанесено увреждане на здравето като
краен резултат.
Съдът не дава вяра на обясненията на обвиняемата Й. в ДП, потвърдени и в
хода на съдебното дирене като отчита същите само и единствено като защитна
версия опровергана от всички доказателства по делото. Обвиняемата не отрича, че
е нанесла удар с бутилка на пострадалия, но прави опити да прехвърли
отговорността за това върху поведението на св.Б., вследствие на което и да
омаловажи случилото се. При съобразяване с
процесуалните правила, визирани в чл.14 и чл.107,ал.5 НПК, съдът не прие за
достоверни нейните обяснения, поради което ги изключи от доказателствения
материал, като негодни да бъдат ценени. Същите се оборват както от
свидетелските показания, посочени по-горе /за чиято достоверност свидетелите
носят и наказателна отговорност по чл.290 от НК/, както и от заключението по
СМЕ на д-р Г. досежно начина и вида на претърпяното увреждане, които
кореспондират напълно със заявеното от пострадалия. В този контекст напълно
изолирани, неубедителни и лишени от логика се явяват и показанията на нейния
приятел св.Н.А., който в с.з. заявява, че дори не е имало и удар към
пострадалия /виж с.з. л.22/, което очевидно не е достоверно.
Въпреки, че не даде вяра на
обясненията на обв.Й., за процесуална пълнота съдът
обсъди и възможността деянието да е било извършено в състояние на афект, в
което да се е намирала обвиняемата вследствие предходното поведение на
пострадалия или неговата съпруга. За извършеното от обвиняемата престъпление
законодателят наистина е предвидил привилегирован състав (чл.132,ал.1,т.3 от НК, което е престъпление от частен характер съгл. чл.160,ал.1 от НК). Очевиден е стремежът
на обв.Й. въплътен в изградената от нея и частично
съгласувана със св.А. защитна версия да убеди съда, че е бил толкова ядосана и
афектиран от поведението на пострадалия В.С. и св.Б., че да отговоря само за
престъпление по чл.132,ал.1,т.3 от НК, респ. да бъде оправдана в настоящия
наказателен процес.Анализирайки конкретните действия на обвиняемата на
инкриминираната дата и място, и съобразявайки се изцяло с останалия приобщен
доказателствен материал съдът намери, че няма обективни данни тя да е извършила
престъплението в състояние „на силно
раздразнение, предизвикано от
пострадалия с обида, тежко насилие, клевета или друго противозаконно
действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици
за неговите ближни”. Състоянието на силно раздразнение или
т.нар.”физиологичен афект” се определя от трайната съдебна практика (най-вече
във вр. с чл.118 НК- виж напр. р.№133/ 03.07.1995г. по н. д. № 2/1995 г., I н.
о. и р.№ 424/ 16.06.2003 г. по н.д.№201/2003 г., ІІ н.о. ВКС) - като “внезапно възникнало силно душевно вълнение,
при което чувствата завладяват до такава степен съзнанието на дееца, че волята
му се подчинява на тези чувства. То се характеризира с внезапно избухване и
последващо изчерпване. Волевата
способност на дееца да ръководи постъпките си не се изключва, а само
значително отслабва”. Или казано по друг начин е необходимо да бъдат
констатирани два момента: от една страна - особено състояние на дееца, в което
взема решение и го изпълнява, и от друга страна – провокиращото поведение на
пострадалия, т.е. необходимо е било обвиняемата да вземе решението за нанасяне
на ударите ВНЕЗАПНО, в състояние на СИЛНО раздразнение и да го изпълни в това
състояние. Съдът счита, че при извършването на инкриминираното в ОА престъпно
деяние нито един от двата момента на афекта не е налице. До този правен извод
съдът стигна след извършен подробен анализ в показанията на
свидетелите-очевидци, в т.ч. и пострадалия, в което съдът не открива дори
минимална възможност за провокация към обвиняемата. Очевидно е, че инцидентът е
възникнал най-вече поради състоянието на алкохолно опиянение, в което се е
намирала обв.Й., съчетано с разговора, който е имала
със собственика на къщата, в която живее – разговор, провокиран от намесата на
св.Б.. В нито един момент пострадалият не е бил част от конфликт между
обвиняемата и неговата съпруга, т.е не може да се приеме, че е налице внезапност на претендираната от обв.Й. при вземане на решението и най-вече изпълнението на
това решение.
С оглед установената фактическа
обстановка, съдът прие за доказан и квалифициращият по-тежко квалифициращ
престъпното деяние признак по чл.131,ал.1,т.12 НК – „хулигански подбуди”.
Съдебната практика константна за това, че „…субективната
страна на поведението съдържа освен вината и други субективни (психически)
елементи. Такива субективни елементи са мотивите (подбудите), целта, чувствата
на дееца, психическото му състояние и т.н. Когато някой от тези субективни
елементи (в случая - мотивът) е въздигнат в признак от състава на
престъплението, то безспорно, че е нужно този елемент да е налице, за да е
осъществен съставът на съответното престъпление…” (р.№ 641/1991 г. по
н. д. № 287/ 1991 г.
, I н. о.). Доказателствата по делото сочат, че обвиняемата не е била
провокирана по никакъв начин от пострадалия, т.е. той не е допринесъл (провокирал) с действия или
думи, следователно не носи никаква вина за случилото се. Явно употребеният от
обвиняемата алкохол е снел задръжките й, направил я е агресивна, при което в
създалата се ситуация нервите й не са издържали и грубо са се саморазправила с
пострадалия. При нанасяне на телесна повреда по
хулигански подбуди липсва личен мотив (р.№156/1995 г. по н.д.№562/94г., І н.о.
и р.№546/10.02.2009 г. по н.д. № 562/2008 г., ІІІ н.о. ВКС), тъй като мотивът
на обвиняемия не е да увреди пострадалия, а да изрази явно неуважение към
обществото чрез посегателство върху него. Такъв личен мотив категорично липсва
в случая, тъй като обвиняемата не се е познавала преди това пострадалия, не са
имали никакви предхождащи деянието контакти с него, а от друга страна с
поведението си е демонстрирала явно неуважение към обществото чрез нанасяне на
удара на пострадалия, в резултат на който му е причинена и леката телесна
повреда. Следователно, не може да се приеме, че
липсват хулигански подбуди при извършване на престъплението,поради което не е
налице и претендираното от обвиняемата основание за изменение на обвинението в
по-леко, без съществено изменение на обстоятелствената му част, което би довело
до прекратяване на съдебното производство, поради преследване на престъплението
с частна тъжба.
От обективна страна посредством действията си, изразяващи се в нанасяне
на удар със стъклена бутилка бира в главата на пострадалия С., обв.Й. несъмнено е засегнала организма му. В резултат на
това пострадалия е получил увреждане на здравето, изразяващо се в „разкъсно-контузна рана в лявата окосмена
теменна област на главата”. Касае се за за
кратковременно разстройство на здравето, представляващо леко увреждане на
анатомичната цялост на организма, съставляващо лека телесна повреда по смисъла
на чл.130, ал.1 НК (в т.см. вж. изрично т.15 от ППВС
№3/1979 г.), разбира се квалифицирано по-тежко поради наличието на
доказаните по делото хулигански подбуди. От субективна страна деянието е
извършено виновно, под формата на
евентуален умисъл, като хулиганският мотив като елемент на субективната страна
на деянието „лека телесна повреда” по см. на чл.131,ал.1,т.12, вр. с
чл.130,ал.1 от НК се изразява в явно неуважение към обществото, употреба на
сила и незачитане на човешката личност.
Въпреки твърденията на обвиняемата,
че не се признава за виновна за извършеното престъпление,съдът счита, че това
обстоятелство не е пречка да бъде освободен от наказателна отговорност по реда
на чл.78 а НК, тъй като вече в мотивите си по-горе направи категоричната
констатация за виновността й в извършването му.
При така установеното, съдът намира, че са налице кумулативните
предпоставки за освобождаване на всеки от двамата обвиняеми от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание: 1.) за извършеното
престъпление по чл.131,ал.1,т.12, вр. с чл. 130,ал.1 НК законодателят е предвидил
наказание до 3 г.
ЛОС; 2.) деецът не осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Глава VIII, раздел IV НК и 3.) не са причинени имуществени вреди от
престъплението. При определяне размера на административното наказание „глоба”
съдът съобрази и имотното състояние на обвиняемата.Видно от приложената по
делото декларация за семейно положение и имотно състояние /л.54/, обв.Й. декларира, че е безработна, неомъжена, няма доходи,
не притежава недвижими имоти и МПС. Съдът прие, че всички установени по делото обстоятелства сочат на обществена опасност
на деянието, по-висока от обичайната за този вид престъпни посегателства,
изразяваща се в това, че обвиняемата най-безцеремонно и на публично място (пред
магазин на ул.”**” в гр.П.), без сериозен повод решава да „накаже” непознато за
нея лице, като го унижи чрез нанасяне на удар с бутилка в областта на главата. Липсата
на задръжки у обвиняемата обусловена и от употребеното значително количество
алкохол, се отчита от съда като съществено отегчаващо вината обстоятелство.
Единствено липсата на доходи и очевидно тежкото социално положение мотивира
съда да определи административното наказание в размер на минималния от 1 000
лв. (хиляда лева), приемайки, че подобен размер е адекватен на извършеното
и достатъчен за реализиране на наказателната превенция спрямо обвиняемата.
Съдът се произнесе и по въпроса за разноските, като предвид
постановеното решение постанови обвиняемата да заплати сумата 77.28 лв. за вещо
лице от ДП – в полза на ОДМВР гр.Търговище.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: