Р Е Ш Е Н И Е
№1098 19.07.2021г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас VІІ-ми състав
На тринадесети юли две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Секретар: Сийка Хардалова
като разгледа докладваното от Румен Йосифов
административно дело № 1854 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство е по реда на чл.156-161 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „Лили 2016“ЕООД,
ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: гр.Несебър, ул.Отец Паисий
№37, представлявано от управителя К.М.Ч., ЕГН-**********, против ревизионен
акт (РА) ревизионен акт № Р-02000219006807-091-001/02.06.2020г., издаден от Д.В.на
длъжност началник-сектор, възложил ревизията и Д.Й.на длъжност главен инспектор
по приходите – ръководител на ревизията, поправен с акт за поправка на
ревизионен акт № П-02000220093547-003-001/05.06.2020г., в частта му потвърдена
с решение № 178/18.08.2020г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ Бургас при Централно управление на Националната агенция за приходите (ДОДОП), с която са определени:
корпоративен данък за 2016г. и 2017г. в общ размер 25`456,30 лв. и лихви 6`248,01
лв., както и ДДС за данъчните периоди от 01.07.2016г. до 31.10.2016г., от
01.04.2017г. до 31.10.2017г., от
01.12.2017г. до 31.12.2017г. и от 01.04.2018г. до 31.08.2018г. в общ размер на 384`021,10
лв. и лихви 99`987,49 лв.
Жалбоподателят
счита, че ревизионният акт
е незаконосъобразен и иска неговата отмяна. Възразява срещу размера на определените
публични задължения. Счита, че в РА се правят недоказани констатации, които не
отговарят на фактическата обстановка, а изводите на органите по приходите са
погрешни. Неправилно се тълкува базата данни на използвания в търговския обект
на дружеството програмен продукт „Детелина лайт“, като установените
несъответствия не се дължат на извършени продажби, а на неправилно нулиране на
въведените стоки за които продажби е нямало. Акцентира и на твърдението си, че
обектът е малък и в него е невъзможно да се реализират значителните обороти,
които се установяват в РА. Счита също, че не са били налице основанията за
извършването на ревизията по реда на чл.122 от ДОПК.
В съдебно
заседание дружеството-жалбоподател се представлява от надлежно упълномощен
процесуален представител – адвокат С.Е. ***, който поддържа жалбата по
изложените в нея доводи и желае присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – директор на ДОДОП,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт В.М., оспорва жалбата като
неоснователна и пледира за отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Представя писмена защита.
Административен
съд - Бургас в настоящия си състав, като прецени твърденията на страните във
връзка със събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна
следното:
Преди
провеждането на процесната ревизия, с решение № 189/22.10.2019г. на директора
на ДОДОП-Бургас (л.1018), е бил отменен предходен издаден срещу „Лили 2016“ЕООД
ревизионен акт № Р-02000219000128-091-001/16.08.2019г. и преписката била
върната за извършване на нова ревизия с дадени задължителни указания за
събиране, проверка и преценка на доказателства.
Поради
това настоящото ревизионно производство е започнало с издаване на заповед за
възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-02000219006807-020-001/22.10.2019г. (л.1015),
издадена от Д.В.на длъжност началник-сектор. Със същата е възложено
извършването на данъчна ревизия на „Лили 2016“ЕООД, с обхват: Корпоративен
данък за периода от 29.03.2016г. до 21.12.2017г. и Данък върху добавената
стойност за периодите: от 01.04.2017г. до 31.12.2017г.; от 01.04.2018г. до 31.08.2018г.
и от 22.07.2016г. до 31.12.2016г. Заповедта е подписана с електронен подпис и е
връчена на ревизираното лице по електронен път, съгласно представеното удостоверение
на л.1017, като срокът на ревизията е тримесечен от датата на връчване на
заповедта – 29.10.2019г. и следва да бъде осъществена от Д.Й., на длъжност
главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията и Р.К., старши инспектор
по приходите. Впоследствие, със заповеди № Р-02000219006807-020-002/28.01.2020г.
(л.907) и № Р-02000219006807-020-003/27.02.2020г. (л.392) на същия орган по
приходите, подписани като електронен документ, срокът на ревизията е продължен
последно до 27.03.2020г. Тази заповеди са връчени чрез електронни съобщения,
видно от приложените удостоверения.
По делото
са приложени заповед №РД-3/02.01.2019г. (л.17) и №РД-3/02.01.2020г. (л.15), на
директора на ТД на НАП-Бургас, издадени на основание чл.11 от ЗНАП, като същите
вменяват правомощия на органа по издаване на заповеди за възлагане на ревизии.
След
взето решение за продължаване на срока за представяне на доказателства, за
резултатите от данъчната ревизия е съставен ревизионен доклад (РД) № Р-02000219006807-092-001/09.04.2020г.
(л.68), издаден от органите по приходите при ТД на НАП-Бургас, овластени със
ЗВР. Съгласно нарочното удостоверение (л.107), същият е връчен чрез електронно
съобщение на 09.04.2020г. РД също е подписан с електронни подписи от неговите
съставители. След уважено искане за удължаване на срока, „Лили 2016“ЕООД е
подало възражение срещу доклада в което са оспорени констатациите по него
свързани с установените задължения.
Ревизията
е приключила с издаване на РА № Р-02000219006807-091-001/02.06.2020г. от Д.В.на
длъжност началник-сектор, възложил ревизията и Д.Й.на длъжност главен инспектор
по приходите – ръководител на ревизията, компетентни на основание чл.119, ал.2
от ДОПК. Актът е подписан с електронни подписи от издателите си и е връчен на
ревизираното лице чрез електронно съобщение на 04.06.2020г., съгласно удостоверението
по чл.30, ал.6 от ДОПК (л.54). Във връзка с направено искане ревизиращият екип
издал и акт за поправка на ревизионен акт №
П-02000220093547-003-001/05.06.2020г. (л.34), с които били направени корекции
на дължимите суми. С РА и акта за поправката му в тежест на „Лили 2016“ЕООД са
установени следните задължения: За корпоративен
данък за 2016г. и 2017г. в общ размер 44`301,18 лв. и лихви 11`648,16
лв., както и ДДС за данъчните периоди от
01.07.2016г. до 31.10.2016г., от 01.04.2017г. до 31.10.2017г., от 01.12.2017г. до 31.12.2017г.
и от 01.04.2018г. до 31.08.2018г. в общ размер на 384`021,10 лв. и лихви 99`987,49
лв.
Недоволен
от констатациите в РА, жалбоподателят е оспорил същия на основание чл.152 от ДОПК в рамките на законоустановения преклузивен срок (съгл. входящия индекс на
жалбата) с твърдения, че РА е незаконосъобразен, като са направени същите
възражения, които се правят сега и пред съда.
С решение
№ 178/18.08.2020г. (л.20) директорът на ДОДОП-Бургас, потвърдил ревизионния акт
в частта му, с която на „Лили 2016“ЕООД са определени задължения: корпоративен
данък за 2016г. и 2017г. в общ размер 25`456,30 лв. и лихви 6`248,01 лв., както
и ДДС за данъчните периоди от 01.07.2016г. до 31.10.2016г., от 01.04.2017г.
до 31.10.2017г., от 01.12.2017г. до
31.12.2017г. и от 01.04.2018г. до 31.08.2018г. в общ размер на 384`021,10 лв. и
лихви 99`987,49 лв. Решаващият орган е отменил РА в останалата му част, с която
на дружеството са определени за корпоративен данък за 2016г. и 2017г. в общ
размер 18`844,88 лв. и лихви 5`400,15 лв. Решението е подписано със саморъчен
подпис от директора на ДОДОП-Бургас. Връчено е по електронен път и видно от
приложеното по делото удостоверение за връчването му (л.28), е получено от
жалбоподателя на 26.08.2020г. Жалбата срещу него е подадена на 31.08.2020г.,
видно от входящия индекс (л.3).
Във връзка
с предмета на спора, в хода на извършената ревизия е установено, че „Лили
2016“ЕООД извършва търговия на дребно в магазин за хранителни стоки, напитки и
тютюневи изделия в обект под наем – супермаркет Емона в к.к.Слънчев бряг-изток.
В обекта има регистрирано едно фискално устройство с дистанционна връзка с НАП,
като дружеството било регистрирано и по ЗДДС от 22.07.2016г.
Съгласно
приобщените с протокол № Р-02000219006807-ППД-001/05.02.2020г. доказателства от
предходната ревизия по отменения ревизионен акт №
Р-02000219000128-091-001/16.08.2019г., на 17.08.2018г. в търговския обект на дружеството била
извършена оперативна проверка от органите по приходите. При контролна покупка
на стойност 4,00 лв. бил издаден фискален бон от намерената в обекта компютърна
конфигурация, състояща се от персонален компютър и фискален принтер, свързана с
програмния продукт (ПП) „Детелина лайт 5”. Към компютърната конфигурация бил свързан
електронен касов апарат с фискална памет (ЕКАФП) и баркод четец. Инсталираният
в обекта ПП нямал връзка с този за отчитане на счетоводната отчетност. При
проверката информацията от ПП„Детелина
лайт 5“ била копирана на технически носител – СD, даващ възможност за
възпроизвеждането ѝ.
Информацията
била обработена от специалист в отдел „Информационни системи” при ТД на НАП-Бургас,
посредством специализирания ПП„Aрбутус”, като за анализиране на данните било
използвано техническото описание на базата от данни за ПП„Детелина лайт”,
предоставено от производителя „Елтрейд”ООД. Съществено значение за изводите на
ревизията има съдържанието на информацията на два от анализираните файлове с таблици,
а именно: SALES_BON и SALES_PAYMENT. В тях са записвани транзакциите на
извършените продажби, включително контролната покупка от 17.08.2018г. на
стойност 4,00 лв., която била отразена в таблица: SALES_BON под номер 319036 в
поле SELL_ID, което показва, че при
извършена продажба е генериран запис в разглежданата таблица.
По
отношение на таблица SALES_BON записите са от № 1 до № 319`037, от които за
проверяваното дружество се отнасят записите от № 119`162 до 319 037, предвид
това че „Лили 2016”ООД ползва програмния продукт от 01.04.2016г. В поле SEL_SUM
се съдържат данни за сумата по всяка касова бележка, като общата сума на това
поле за изследвания период от 01.04.2016г. до 17.08.2018г. е в размер на 4`430`569,18
лв. На друго поле в тази таблица – SELL_FISCAL. Се съдържа отбелязване дали
бележката е фискална или не, като са възможни два флага: „1“ – отразява всички
фискални бонове и „0“ – нефискалните такива. Изчислена е сумата на наличните
данни с всеки от двата флага, като е установено, че сумата на данните с флаг
„1“ e 1`715`235,48 лв., а отчетените от ревизираното лице обороти за периода по
ЕКАФП са 1`712`834,07 лв., т.е. същите почти съвпадат, като разликата от 2`401,41
лв. се дължи на обстоятелството, че търговския обект работи до 00,00 ч. и
фискалното устройство се приключва след този час, т.е. налице е отчитане на
продажби от един ден в друг и данните за 17.08.2018г. са непълни. Останалата
част от отразените данни за извършени продажби с флаг „0“, които са 2`715`333,70
лв. се дължат на продажби с нефискална касова бележка, като реално дружеството
е извършвало продажби на стоки в размер на цялата сума, отразена в таблица
SALES_BON за периода 01.04.2016г. – 17.08.2016г., която е 4`430`569,18 лв., а
не само на отчетените 1`712`833,97 лв.
Този
извод се подкрепен и от данните, които са налични във втората разгледана от
органите по приходите таблица – SALES_PAYMENT, която съдържа данни за
плащанията във връзка с извършените продажби. За нея също е изложена информация
за всички полета, от които се състои, както и какви данни се съдържат във всяко
едно от тях. От тази таблица е извлечена сумата на отразените суми в полето
PAY_SUM, което според описанието на структурата на съдържанието на таблица
SALES_PAYMENT съдържа данни за сумата на плащанията. Посочено е, че получената
сума е в размер на 4`430`569,73 лв. Същата е максимално близка до отразената
сума на извършени продажби в поле SEL_SUM на таблица SALES_BON, като разликата
от 0,55 лв. е незначителна и пренебрежимо малка. Това показва, че за
извършените продажби са получени и плащания от клиентите. По отношение на
разгледаната по-горе контролна покупка, следва да се отбележи, че същата
генерира запис в таблица SALES_PAYMENT.
Органите
по приходите са разгледали и таблица SALES_PLUES, която съдържа информация за
продажбите по артикули. Записите в таблицата са от № 1 до № 711`832 и се
генерират за всеки продаден артикул, като за проверяваното дружество се отнасят
записи от № 270`230. Съгласно техническото описание на базата данни на ПП
данните в поле SPIU_SELL_ID са идентични с данните в поле SELL_ID на таблица
SALES_BON. Следователно, записите с един и същ номер в поле SPIU_SELL_ID на
таблица SALES_PLUES, показват всички продадени артикули при извършването на
продажбата със същия пореден номер, посочен в поле SELL_ID на таблица SALES_BON
т.е. за всяка извършена продажба, отразена с пореден номер в обща стойност в
таблица SALES_BON се съдържа информация в таблица SALES_PLUES, какви и колко
артикули са продадени. Този извод е подкрепен и записите които били извършени
от информационната система досежно контролната покупка. Органите разгледали и
останалите таблици от копираната информация, но тъй като ПП не се използвал от
дружеството за отразяване движението на стоките е прието, че съдържаната в тях
информация не е относима към отчитане на продажбите.
Въз основа
данните, съдържащи се в двата файла – SALES_BON и SALES_PAYMENT, ревизиращият
екип извел обобщени данни за реализираните обороти в обекта на дружеството за
периода от 01.04.2016г. до 17.08.2018г., включително. Същите били съпоставени с
отчетените продажби, при което е установено, че има неотчетени обороти в размер
на 2`715`333,70 лв. с ДДС. Тази сума не била отразена във фискално устройство и
не е отчетена в счетоводството на дружеството. При преглед на неотчетените
продажби в тези две таблици от програмата, ревизията е установила, че има и
допуснати грешки, като на 08.12.2017г. с № 256`584 била отчетена продажба за 2`000
лв. и на 16.12.2017г. с № 256`857 е отчетена продажба за 56`000 лв. Изхождайки
от характера на търговската дейност на дружеството, както и липсата на артикул
с такава единична цена, ревизиращият екип приел, че такова записване програмния
продукт се дължи на техническа грешка и е намалил размера на неотчетените
обороти с този сбор.
Поради
установеното наличие на неотчетени продажби, органите по приходите са взели
решение за преминаване към облагане по особения ред на чл.122 от ДОПК, поради
наличието на обстоятелствата на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК – данни за укрити
приходи или доходи. Била определена данъчна основа по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, върху която бил начислен допълнително дължимия ДДС за съответните периоди
в посочени по-горе размери. По отношение основата за облагане с корпоративен
данък, към размерите на неотчетени приходи били добавени декларираните от
дружеството приходи. Признати били разходи, свързани с горецитираните приходи в
размера на отчетната стойност на стоките, продажбата на които не е била
отчетена. Декларираната от дружеството надценка – за 2016г. около 10 % , за 2017г. – 30 % и за тютюневите
изделия – 5 %, не била приета от органа по приходите. Анализирани била цената
на доставка и продажна цена на 4`425 артикула по години, в резултат на което органите
определили средна надценка за 2016г. – 36,89 % и за 2017г. – 44,89 %. Чрез нея
бил определен размерът на разходите, с който е завишен декларирания от
дружеството, с цел спазване на принципа за съпоставимост между приходи и
разходи. След така извършените изчисления били установени допълнителните
задължения за корпоративен данък за 2016г. и за 2017г., върху които били
определени и лихви за просрочие.
Предвид
изложените факти, съдът приема, че ревизиращия екип правилно е преминал към
облагане по особения ред на чл.122 от ДОПК, поради наличието на обстоятелствата
на чл.122, ал.1, т.2 от същия кодекс, а именно: наличие на неотчетени приходи. Установяването
на основание за провеждане на ревизията по този ред обуславя и приложението на
презумпцията по чл.124, ал.2 от ДОПК. Съгласно нея в производството по
обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 е подкрепено със събраните
доказателства, както е в случая. Затова и върху жалбоподателя е възложена
доказателствената тежест в съдебното производство по оборване на констатациите
в ревизионния акт.
При
постановяването на решение № 178/18.08.2020г. директорът на ДОДОП-Бургас е
обсъдил всички възражения направени от жалбоподателя.
По
отношение твърдението, че цитираният облагаем оборот в таблиците не отговарял
на фактически извършените продажби от обекта на дружеството, решаващият орган
се е позовал на придобиването на процесната информация от веществено
доказателство, съгласно разпоредбата на чл.71 от ДОПК, като данните са създадени
и съхранявани от ревизираното лице, поради което е налице презумпцията на
чл.54, ал.3, изр.2 от ДОПК.
Досежно
възражението, че в обекта било извършвано неправилно нулиране на системата при
извършването на зареждане на стоки и въвеждането на новите продукти чрез
баркода, е посочено, че записи с флаг „0“, т.е. продажби без издаването на
фискален бон, са генерирани през цялото работно време с единични бройки, което
логически не отговаря на твърдението за зареждане. Немислимо е обектът да е бил
зареждан непрекъснато в работно време и то с единични бройки на отделни стоки.
Освен това всички разглеждани продажби включват като продаван артикул и
„торбичка“, което потвърждава извода, че програмният продукт е използван от
ревизираното дружество се отчитат продажби. Няма как след определено количество
единични стоки, да бъде въвеждана една торбичка, ако се касае за въвеждането на
новозаредени стоки, а не за извеждането на осъществени продажби (вж.
предоставените от самия търговец разпечатки на л.229-287).
Обсъдено
е възражението, че е нямало придобито такова количество стоки, което да дава
основание да се твърди, че същите са действително продадени, а оттам да се
достигне до извода, че установените разлики в търговската програма са в
резултат на неотчетени продажби. Решаващият орган е направил извод, че организираната в дружеството счетоводна
отчетност не позволява и не дава надеждна одитна следа на извършените стопански
операции, защото между ПП„Детелина лайт“ и ползваните счетоводни програми, няма
директна връзка и автоматизация на процеса, а това води до несъпоставимост на
данните между тях. Извършен е подробен анализ на движението и наличностите по
сметка 304 Стоки, както и на надценките по години.
По
отношение признаването на приходи, органът не е приел извършената от
ревизиращия екип надценка за всяка от двете години, а е взел предвид
декларираната от ревизираното лице надценка. В резултат на това са определени
разходи за 2016г. – 624`322,88 лв. и за 2017г. – 640`435,12 лв. и е установено
допълнително задължение за корпоративен данък за 2016г. – 6`243,23 лв. и за
2017г. – 19`213,07 лв., като определените задължения над посочените размери,
общо 18`844,88 лв. са отменени, като незаконосъобразни. Извършено е
преизчисление и на дължимите лихви.
По искане
на жалбоподателя съдът разпита двама свидетели.
Първият –
св.М.Г., е сервизен техник на касови апарати в „Миг сервиз“, който през 2009г.
е продал програмния продукт „Детелина лайт“ на ЕТ“К.Ч.“, праводател в
търговското предприятие на „Лили 2016”ЕООД. Този софтуер е бил използван от
търговеца в обекта му в к.к.Слънчев бряг, хотел-ресторант Емона. Свидетелят е
обучавал клиента си, който сам е въвел в системата своите база-данни и
свидетелят не му е предоставял такава. Програмата съдържа три функционални
клавиша – F5, който закрива сметката, като я визуализира само на екрана на компютъра, F6, който също
визуализира сметката, отпечатвайки фискален бон от фискалното устройство и F7, който отново
визуализира приключване на сметката на екрана, но изпечатва бон, който е
служебен. Операциите извършени с F5 водят до запис в таблица SALES_BON. В
програмния продукт има функционален бутон DELETE, който извършва сторно на маркирани стоки, преди
приключването на бона. В програмния продукт има възможност записите в таблиците
да бъдат изтрити, но остават номерации, които не могат да бъдат променяни.
Другият
свидетел е Г.Ч., съпруга на управителя на дружеството-жалбоподателя. Тя
заявява, че проверяваният обект е малък в „спалната“ зона на к.к.Слънчев бряг. Продават
вода, пакетирани стоки, цигари. Той е към 45-50 кв.м. със складовете, търговска
площ от 30 кв.м. и външна част. В обекта работят тя, съпругът й и дъщеря им.
Стоката получава съпругът от доставчици, които я носят на място. Тя осъществява
продажбите на една каса, чрез „Детелина лайт“, която ползват от 2008г. При
получаване на стока, управителят я проверява, пише цени и им дава да я въведат
в програмата. Те вземат даден артикул, сканират го и го виждат на монитора,
проверяват цената и ако съвпада, я оставят. Като станат 5-6 артикула, ги
изтриват с F5. Същият бутон използват когато даден клиент се откаже от покупка
на стоки и за да показват цената на стоките, без да извършват продажби.
Количества стоки не въвеждат в програмата, а само проверяват цените. Артикулите
били въведени от „Миг сервиз“. Търговският обект е сезонен, работи предимно с
чужди туристи, през целия ден показва цената на туристите и изтрива с F5, всеки
ден прави корекции не цените на артикулите – цигари, бира, през април 2016г. не
са имал никакви продажби, а само са допускали грешки. Най-продаваните артикули
в обекта са цигари и минерална вода.
От
даденото описание на търговския обект от св.Ч., както и от представената негова
схема (л.1061), се установява, че заявената от тази свидетелка нейна субективна
преценка, че обектът е малък, цели по-скоро да обслужи изгражданата защитна
теза на жалбоподателя. На първо място търговски обект от 50 кв.м. с външна част
на главната алея на к.к.Слънчев бряг не може да се приеме за малък. Това личи и
от извършените продажби в обекта за които е бил издаден фискален бон за
проверявания период (без тези за които ревизиращият екип е установил, че са
прикрити с издаването на служебен бон), които са на значителната стойност от 1`712`834,07
лв. Не отговаря на обективната истина и твърдението на св.Ч., че в обекта се
продават основно цигари и
минерална вода. Асортиментът на продаваните стоки е много по-голям – около 1500
стоки, което следва както от представените от търговеца разпечатки на л.229-287,
така и от разпечатките предоставени от в.л.К. – л.1076-1093, като той по-скоро
отговаря на такъв предлаган в супер-маркет, а голяма част от него обхваща
продажбата на цигари, храни, напитки, включително спиртни и други стоки в
висока добавена стойност. Тук съдът държи отново да отбележи наличието на често
маркиране на торбички, което идва да покаже, че с използването на клавиш F5 са
били реализирани продажби без издаване на фискален бон, а не както твърди
свидетелката, зареждане на стоки. Нелогично звучи при всяко зареждане
непрекъснато да се маркират торбички. Показанията на св.Ч. противоречат и на
показанията на другия свидетел – М.Г., в частта в която твърди, че артикулите
били въведени от „Миг сервиз“.
По искане
на жалбоподателя съдът допусна извършването на две експертизи –
съдебно-техническа извършена от в.л.К.К. и съдебно-счетоводна от в.л.С.А., като
двете са с основни и допълнителни заключения, съобразно въпросите на
жалбоподателя. С експертизата си в.л.К. потвърждава описания начин на работа на
програмния продукт „Детелина лайт“, даден от св.М.Г., като нова информация
имаща значение за предмета на доказване тази експертиза не добавя.
Съдебно-счетоводната експертиза е потвърдила данните от ревизията за оборотите
на обекта, разчетени от програмния продукт и този по ЕКАФП. Посочила е, че няма
данни за вътрешни премествания, както в счетоводния софтуер, така и по „Детелина
лайт“. В последния няма заприходени количества, единични цени и стойности на
стоки, съответно липсва записване на стока при нейната реализация. Дружеството
е използвало в счетоводството си два различни програмни продукта м различните
периоди. Доставената стока е била заприходена на синтетично ниво м сметка 304
/Стоки/ до 31.12.2017г., а след това сметката е била организирана аналитично,
по групи артикули. Съобразно заприходената стойност на стоките по счетоводни
данни и възприетите от органите надценки, приходите от продажби биха били тези,
декларирани от жалбоподателя. Размерът на дължимите ДДС и корпоративен данък,
ако бъдат възприети констатациите на органите по приходите, е този установен в
РА и коригиран в решението на ДОДОП. В допълнителната експертиза в.л.А. е
посочила, че през 2016г. жалбоподателят е декларирал приходи от продажби в
размер на 403`829,75 лв., а неотчетените приходи са били 686`755,17 лв. Общите
приходи от дейността са били 1`090`584,92 лв., като за реализирането му
дружеството е следвало да има още закупени стоки на стойност 612`913,02 лв. За 2017г.
общите приходи са 1`387`526,17 лв. и за реализирането му е нужно закупуването
на още стоки за 684`359,70 лв.
При така
установената фактическа обстановка, съдът осъществявайки пълна служебна
проверка на валидността и законосъобразността на ревизионния акт, съгласно
разпоредбата на чл.168 от АПК във връзка § 2 от ДОПК, намира от правна страна
следното:
Жалбата е
допустима, като подадена в законния срок, от ревизираното лице до компетентния
съд, след изчерпване на процедурата по административното оспорване на РА.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните мотиви:
В
настоящото производство съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК съдът преценява
законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните
и материалноправните разпоредби по издаването му. По изложените вече във
фактическата част на решението съображения съдът намира, че обжалваният
ревизионен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл.119, ал.2 от ДОПК
орган по приходите, като доказателство в тази насока са заповеди №РД-3/02.01.2019г.
и №РД-3/02.01.2020г. на директора на ТД на НАП-Бургас, с които са определени
органите по приходите, които могат да издават заповеди за възлагане на ревизии.
Спазена е формата по чл.120, ал.1 от ДОПК. При постановяването на ревизионния
акт не се констатират съществени нарушения на процесуалните правила.
За
прецизност следва да се посочи, че оспореният РА № Р-02000219006807-091-001/02.06.2020г.
и актът по поправката му са издадени от
компетентни органи – началник сектор „Ревизии“ в отдел „Ревизии“ при ТД на НАП-Бургас
и от главен инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас. Той е в писмена форма и
съдържа предвидените в чл.120, ал.1 от ДОПК задължителни реквизити – името и
длъжността на органа, който го издава, номер и дата, данни за ревизираното
лице, обхвата на ревизията, извършените действия в ревизионното производство,
мотиви за издаването му, разпоредителна част, в която са определени
задълженията на ревизираното лице, пред кой орган и в какъв срок може да се
обжалва, подпис на органа по приходите, който го е издал. Към ревизионният акт
е приложен и РД №
Р-02000219006807-092-001/09.04.2020г. като
неразделна негова част в съответствие с чл.120, ал. 2 от ДОПК. При издаване на
РА, органът по приходите е спазил процесуалноправните разпоредби на ДОПК и
ревизионното производство е приключило в указаните срокове.
В хода на
ревизионното производство не са допуснати процесуални нарушения. Извършените
процесуални действия са оформени с протоколи, които съдържат реквизитите по
чл.50, ал.2 от ДОПК, поради което на основание чл.50, ал.1 от ДОПК обвързват
съда с материална доказателствена сила по отношение на фактите установени с
тях. РА и решението на решаващия орган в потвърдителната му част са обосновани.
В тях е описана фактическата обстановка установена при ревизията, като са
обсъдени и доводите на ревизираното лице за незаконосъобразност на
констатациите по отношение на установените задължения.
При
определянето на задълженията на жалбоподателя, издателите на РА не са допуснали
нарушение на приложимото материално право с изключение на отменената му част с
решението на ДОДОП, което не е предмет на настоящото производство. Данните, въз
основа на които са определени данъчната основа за облагане на лице, съответно
корпоративния данък и ДДС, са получени от информационни носители, съдържанието
на които е добито в хода на ревизионното производство. Това съдържание не е
опровергано от „Лили 2016“ЕООД с доказателствените средства, допустими в
съдебното производство. Част от ангажираните доказателства – двете експертизи и
доказателствата за големината на обекта, по никакъв начин не опровергаха констатираните
при ревизията факти, а напротив – потвърдиха ги. Друга част – показанията на св.Ч.,
явно целяха обслужването на защитната теза и са в противоречие с останалия
събран по делото доказателствен материал. Начинът по която е извършено преобразуването
на финансовия резултат на дружеството по ЗКПО в решението на ДОДОП, е направено
въз основа на данни за търговската надценката, при която то е работило през ревизирания
период.
Основното
възражение на жалбоподателя е за неотносимост на информацията, извлечена от
използвания от него програмен продукт „Детелина лайт“, тъй като според дружеството
програмата не се е използвала по предназначение. Твърди се, че констатираните несъответствия
не се дължат на извършени продажби, а на неправилно нулиране от работещите в
обекта лица на въведените стоки за които продажби е нямало.
Възражението
е неоснователно. Необяснимо е твърдението, че служителите на дружеството не
познавали добре програмния продукт, при положение, че те са били обучени за
работа с него от сервизния техник св.М.Г. и са го ползвали дълги години. И
поради това недобро познаване, са допуснали въвеждането на твърдян като
нереализиран от тях оборот на значителна стойност, който е доста по-голям от
фискализирания оборот, 1`715`235,48 лв. срещу 2`715 334,25 лв. При обсъждане на
релевантните за спора факти съдът обоснова защо в това отношение дава вяра на
изводите на ревизиращия екип и не възприема твърденията на жалбоподателя. Въз основа на изложеното и събраните доказателства,
органите по приходите са направили верния извод, че приходите от продажби през
2016г. – 2018г. не са отчетени по реда и съобразно изискванията на Закона за
счетоводство, Националните счетоводни стандарти и Наредба Н-18/2006г.,
доколкото за част от продажбите не са отчетени приходи в счетоводството на
дружеството и същите не са регистрирани на фискално устройство.
Следва да
се подчертае, че съгласно чл.124, ал.2 от ДОПК, в производството по обжалване
на ревизионен акт при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите
констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато
наличието на основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК е подкрепено от събраните
доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите
констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателят.
Следователно в производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на
чл.122 от ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за
извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния
процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при
условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и
обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. В този
смисъл, в тежест на жалбоподателя е да докаже и представи доказателства относно
твърденията му, че записванията в програмния продукт „Детелина лайт“ не се
дължало да продажби, а на други операции. „Лили 2016“ЕООД не се справи с
вменената му доказателствена тежест, като ангажираните от него доказателства
бяха противоречиви и неотносими към предмета на доказване и не убедиха съда в
правотата на защищаваните от дружеството тези. Такива доказателства не са
представени нито в ревизионното производство, нито в производството по
обжалване на ревизионния акт пред настоящата инстанция.
Затова
правилно органът по приходите въз основа на данните от програмния продукт, е
установил оспорените задължения за ревизираните периоди по ЗКПО и ЗДДС, с
корекциите направени от директора на ДОДОП. Това налага отхвърлянето на
жалбата.
С оглед
изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.161, ал.1 от ДОПК и чл.8, ал.1,
т.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в размер на 7687,10 лв., при установения материален интерес от 515`710,90
лв.
Мотивиран
от горното и на основание чл.160 от ДОПК, Административен съд - Бургас, VІІ-ми
състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „Лили 2016“ЕООД, ЕИК-*********,
гр.Несебър, ул.Отец Паисий №37, против ревизионен акт № Р-02000219006807-091-001/02.06.2020г.,
издаден от началник-сектор „Ревизии” и главен инспектор по приходите, поправен
с акт за поправка на ревизионен акт № П-02000220093547-003-001/05.06.2020г., в
частта му потвърдена с решение № 178/18.08.2020г. на директора на ДОДОП-Бургас
при ЦУ на НАП, с която са определени: корпоративен данък за 2016г. и 2017г. в
общ размер 25`456,30 лв. и лихви 6`248,01 лв., както и ДДС за данъчните периоди
от 01.07.2016г. до 31.10.2016г., от 01.04.2017г. до 31.10.2017г., от 01.12.2017г. до 31.12.2017г.
и от 01.04.2018г. до 31.08.2018г. в общ размер на 384`021,10 лв. и лихви
99`987,49 лв.
ОСЪЖДА „Лили 2016“ЕООД, ЕИК-********* да заплати на дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” Бургас при Централно управление на Националната
агенция за приходите, сумата 7687,10 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: