МОТИВИ към Решение № 1030, постановено на 15.07.2020 г. по
НАХД № 2431 по описа на Районен съд – Варна за 2020 г.
Производството по НАХД № 2431 по описа на Районен съд – Варна за 2020 г. е образувано във връзка с депозирано в Районен
съд – Варна Постановление от 22.06.2020 г. на Районна прокуратура – Варна, с което на основание разпоредбата на
чл. 375 от НПК, е направено предложение обв. И.О.Д., с ЕГН: **********, с
адрес: *** да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено
административно наказание „глоба” по реда на чл. 78а от НК, за това, че на 04.09.2019
г. в с. Слънчево, обл. Варна, управлявал моторно
превозно средство „Ауди 80“ с peг. № В 89 99 CP,
което не е било регистрирано по надлежния ред, предвиден в чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, а именно „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места“. А ал. 2 от
същия член гласи, че: „Условията и редът за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи,
съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
и министъра на отбраната“. Редът за регистрация е подробно регламентиран в
Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г., за регистриране, отчет, пускане в движение и
спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях,
и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства
издадена от Министъра на вътрешните работи – престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК.
В проведеното на 15.07.2020 г.
открито съдебно заседание по НАХД № 2431 по описа за 2020 г. на Варненския
районен съд, Варненската районна прокуратура не изпраща представител.
В хода на съдебните прения по
време на проведеното на 15.07.2020 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2431
по описа за 2020 г. на Варненския районен съд, служебният защитник на обв. Д. – адв. Д.Ч. ***
подчертава, че подзащитният му признава безусловно
вината си, като адв. Ч. поставя акцент в своята
пледоария върху многобройните според него смекчаващи отговорността
обстоятелства, които следва да мотивират съда да наложи на неговия подзащитен административно наказание в минимален размер.
Обв. И.О.Д. се придържа към
позицията на своя защитник, като в предоставената му на основание чл. 297, ал.
1 от НПК възможност да изрази своята последна дума, обвиняемият изразява
съжаление за деянието си и моли да му бъде наложено административно наказание в
минимален размер.
От фактическа страна, съдът
приема за установено следното:
На 13.02.2019 г. обв. И.О.Д. придобил собствеността върху лек автомобил
„Ауди 80“ с рег. № В 8999 СР, закупувайки го от св. Д. С.Н.. Обв. Д. обаче не изпълнил задължението си да регистрира
превозното средство пред сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна.
Въпреки това обаче, на
29.07.2019 г. обв. Д. привел в движение лекия
автомобил с рег. № В 8999 СР по улиците на с. Слънчево, обл.
Варна, като него ден бил спрян за проверка от служители на РУ Аксаково към ОД
на МВР – гр. Варна и му бил съставен Акт № 186819 от 29.07.2019 г. за
установяване на административно нарушение за нарушение на разпоредбата на чл.
140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
Въпреки съставения му АУАН и
въпреки, че бил изрично уведомен, че регистрацията на лек автомобил с рег. № В
8999 СР е била прекратена по служебен ред, в сутрешните часове на 04.09.2019 г.
обв. Д. отново привел в движение превозното средство
по улиците на с. Слънчево, обл. Варна.
Около 11:00 часа на 04.09.2019
г. автомобила, управляван от обв. Д. бил спрян за
проверка от служители на РУ Аксаково към ОД на МВР – гр. Варна до складовата
база на дружеството „Унипарк“ в с. Слънчево, обл. Варна, като отново на обв. Д.
бил съставен АУАН № 938705/ 04.09.2019 г. за нарушение на разпоредбата на чл.
140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
Фактическата обстановка се
установи и се потвърди въз основа на следните събрани в хода на наказателното
производство доказателства: свидетелските показания на св. Д. С.Н. (л. 31 от
досъдебното производство); договор за покупко –
продажба на лек автомобил от 13.02.2019 г., сключен между св. Николов, в
качеството му на продавач и обв. Д., в качеството на
купувач (л. 32 от досъдебното производство); акт № 186819 за установяване на
административно нарушение от дата 29.07.2019 г., съставен от служител на РУ
Аксаково към ОД на МВР – гр. Варна (л. 11 от досъдебното производство); акт №
938705 за установяване на административно нарушение от дата 04.09.2019 г.,
съставен от служител на РУ Аксаково към ОД на МВР – гр. Варна (л. 12 от
досъдебното производство); актуална справка за съдимост на обв.
Д., приложена на л. 9 от НАХД № 2431 по описа за 2020 г. на Районен съд –
Варна.
След преценка и анализ на
всички събрани по делото доказателства, съдът категорично намира и приема, че
обв. И.О.Д. е осъществил от субективна и от обективна страна престъпния състав,
предвиден в разпоредбата на чл. 345, ал. 2 от НК, тъй като безспорно се установи,
че на 04.09.2019 г. в с. Слънчево, обл. Варна, е управлявал
моторно превозно средство „Ауди 80“ с peг. № В 89 99
CP, което не е било регистрирано по надлежния ред, предвиден в чл. 140, ал. 1
от ЗДвП, а именно „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места“. А ал. 2 от
същия член гласи, че: „Условията и редът за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се
определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на
отбраната“. Редът за регистрация е подробно регламентиран в Наредба № 1-45 от
24.03.2000 г., за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение
на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства издадена от
Министъра на вътрешните работи.
За
да достигне до този краен правен извод, на първо място, съдът изцяло кредитира
показанията на св. Д. С.Н., който посочва, че на датата 13.02.2019 г. е продал
собствеността върху лек автомобил „Ауди 80“ с peг. №
В 89 99 CP на обв. И.О.Д.. Приложен към кориците на
досъдебното производство е и самия договор за покупко
– продажба на превозното средство, който потвърждава показанията на св.
Николов, че считано от 13.02.2019 г. собственик на цитирания автомобил е именно
обв. Д..
Този
факт не само, че не се оспорва, а се признава безусловно от обв.
Д., който също така чистосърдечно признава, че е бил наясно със задължението си
в качеството си на нов собственик на превозното средство да го регистрира в
някое от териториалните подразделения на сектор „Пътна полиция“ в Република
България, в случая сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, но по
субективни причини не го е изпълнил.
От
приложените към материалите по досъдебното производство 2 броя АУАН (съответно
от дата 29.07.2019 г. и от дата 04.09.2019 г.) се установява обстоятелството,
че на тези конкретни дати, обв. Д. е привел в
движение лекия автомобил по уличната мрежа на с. Слънчево, обл.
Варна, като и двата пъти е бил санкциониран от служители на РУ Аксаково към ОД
на МВР – гр. Варна за нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата.
Според
съда е важно да се подчертае, че на практика на датата 29.07.2019 г. със съставения
му АУАН отново е било обърнато внимание на обв. Д.,
че следва да регистрира превозното средство, което притежава и очевидно системно
управлява в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, но същият отново
не е изпълнил задължението си, но по – важното е, че около 11:00 часа на
04.09.2019 г. отново е привел в движение превозното средство, когато е бил
спрян за проверка до складовата база на дружеството „Унипарк“
в с. Слънчево, обл. Варна, поради което и съдът
намира деянието за установено по несъмнен начин и от субективна страна. Още
повече, че в случая обв. Д. никога не е отричал
липсата на съзнание, че управлява автомобил със служебно прекратена
регистрация.
Разпоредбата
на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата предвижда, че по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.
Разпоредбата на чл. 140, ал. 2 от Закона за
движение по пътищата допълва, че условията и редът за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните
работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията и министъра на отбраната, каквато е именно с Наредба № 1 – 45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение
на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от
МВР.
Видно
от свидетелството за съдимост, приложено в кориците на НАХД № 2431 по описа за
2020 г. на Районен съд – Варна, обв. Д. е неосъждан
към датата на извършване на престъпното деяние.
По
отношение вида и размера на наложеното наказание.
В
процеса по индивидуализация на административното наказание, съдът не констатира
наличието на някакви отегчаващи вината обстоятелства в конкретния случай.
Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът прие направеното от обвиняемия Д. пълно
самопризнание и изразената критичност към извършеното деяние.
Факта,
че обв. Д. е неосъждан не може да се приеме като
смекчаващо вината обстоятелство, доколкото този факт е съобразен от законодателя
при приложението на разпоредбата на чл. 78а от НК.
Съдът
намира, че напълно законосъобразно Варненската районна прокуратура е внесла
предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК, тъй като са
налице всички кумулативно изискуеми предпоставки, необходими за приложението на
тази норма, а именно – за извършеното от обвиняемия умишлено престъпление се
предвижда наказание „лишаване от свобода” до една година, както и „глоба“ в
размер от 500 до 1000 лева, деецът не е осъждан за извършено престъпление от
общ характер и спрямо него не е бил прилаган института на освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административна санкция, както и с
деянието не са причинени никакви имуществени вреди.
Предвид
наличието само на смекчаващи вината обстоятелства, съдът счита, че е справедливо на обв. Д. да бъде наложено наказание в минималния предвиден в
закона размер, а именно – „глоба” в размер на 1000,00 лева. Още повече, че са
налице писмени доказателства, че същият се грижи за многочленно семейство и на
практика имуществена санкция в по – висок размер би се отразила негативно на
малолетните членове на домакинството, което несъмнено е в разрез с целите на
наказанието, предвидени в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Мотивиран
от гореизложените съображения, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: