Решение по дело №194/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е    № 189

гр. Кюстендил, 11.07.2019 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание проведено на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета  година, в състав :

                                                                  

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МУХТИЙСКА

   ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

 

при участието на секретаря Мая Стойнева след като разгледа докладваното от съдия Костадинова гр. д. №194 по описа за 2019 г. на КнОС и за да се произнесе взе предвид :

 

 

 

Адвокат  А.Т. ***, действащ като процесуален представител на В.А.Д. и Н.А. Д. двамата от гр. *** обжалва решение №119/18.02.2019 г., постановено по гр.д. №1313/2018 г. по описа на КнРС, с което е признато за установено в отношенията между страните – ищците Е.Г.Г., Т.Г.Г. и ответниците В.А.Д. и Н.А.М., че ответниците В.А.Д. и Н.А.М. не са собственици на ½ ид.ч. от следните недвижими имоти:

Новообразуван имот № *** по плана на новообразуваните имоти на с. ***, Община Кюстендил, ЕКАТТЕ ***, местност „***“, одобрен със Заповед № 356 от 17.12.2008 г. на Областния управител на Област Кюстендил, с площ от 585 кв.м., вид територия: селско стопанство, начин на трайно ползване: параграф 4, категория на имота - десета, при съседи на имота: имот № *** - полски път, имот № *** - полски път, имот № *** - полска култура и имот *** - параграф 4, заедно с построената в имота сграда с площ от 14 кв.м., брой етажи: 1.

поземлен имот с  идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ***, одобрени със Заповед № РД-18-1235/13.06.2018 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на поземления имот: м. ***”, с площ от 1060 кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – зеленчукова градина, стар идентификатор – няма, номер по предходен план ***, при съседни поземлени имоти: ***.***; ***.***; ***.***, както е отменен Нотариален акт № **, том ***, рег. № ***, нот. дело № ***25.03.2016 г. на нотариус М. М., с рег. № 603, с който В.А.Д. и Н.А.М. са признати за собственици на Новообразуван имот № *** по плана на новообразуваните имоти на с. ***, Община Кюстендил, ЕКАТТЕ ***, местност „***“, одобрен със Заповед № 356 от 17.12.2008 г. на Областния управител на Област Кюстендил, с площ от 585 кв.м, заедно с построената в имота сграда с площ от 14 кв.м.  и имот с № ***, в землището на с. ***, с ЕКАТТЕ ***, Об­щина Кюстендил, местността „***“, с площ от 1.133 дка, начин на трайно ползване: зеленчукова култура  до размер на ½ идеална част от имотите, предмет на нотариалния акт.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на районен съд е неправилно изцяло, поради което искането е същото да се отмени  и да се постанови друго, с което да се отхвърли  предявеният иск. Претендират се  разноски.

В  срока  по чл. 263, ал.1 от ГПК  е постъпил писмен  отговор от пълномощника на Е.Г.Г. и Т.Г.Г.. В същия се твърди, че обжалваното решение е законосъобразно и обосновано. Подробно са изложени съображения, че не са налице сочените във въззивната жалба пороци на същото. Искането е за потвърждаване на решението на районен съд.  В съдебно заседание пълномощникът на въззиваемите е поискал оставянето на въззвинтата жалба без уважение. Претендира разноски.

Жалбата, като подадена в законоустановения срок, отговаря на изискванията на чл.259 и сл.от  ГПК, подадена е от лице, имащо право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

          Окръжен съд, след като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства при условията на чл. 12 от ГПК и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Е.Г. и Т.Г. против В.Д. и Н.М. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, а именно  да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че те не са собственици на ½  ид.ч. от: новообразуван имот № *** по плана на новообразуваните имоти на с. ***, Община Кюстендил, ЕКАТТЕ ***, местност „***“, одобрен със Заповед № 356 от 17.12.2008 г. на Областния управител на Област Кюстендил, с площ от 585 кв.м., заедно с построената в имота сграда с площ от 14 кв.м. и от поземлен имот с  идентификатор ***.*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ***, одобрени със Заповед № РД-18-1235/13.06.2018 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на поземления имот: м. „***”, с площ от 1060 кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – зеленчукова градина, както и за отмяна на основание чл. 537, ал. 2 ГПК на нот. акт. № ***, том **, рег. № **, нот. дело № 58/25.03.2016 г. на нотариус М. М., с рег. № 603.

С обжалваното решение районен съд е  уважил иска,  както е отменил нотариален акт за собственост на недвижим имот № **, том ****, рег. № ***, нот. дело № 58/25.03.2016 г. на нотариус М. М., с рег. № 603 при Нотариална камара- гр.София  до размер на ½ идеална част от имотите, предмет на нотариалния акт, приемайки, че доколкото процесните имоти са придобити по наследство, то ответниците не са доказали, че са променили основанието, на което основават фактическата си власт върху имотите, т.е. че са започнали  да ги владеят за себе си, отблъсквайки владението на останалите сънаследници, поради което не са налице предпоставките на чл. 79 от ЗС за придобиването на имотите по оригинерен път, както и че към датата на предявяване на исковата молба не е изтекъл 10- годишния срок предвиден в Закона за собствеността за придобиването им по давност.

Окръжен съд изцяло споделя мотивите районен съд, установяващи фактическата обстановка по делото, както и правните съображения. Доколкото пред настоящата инстанция не са приобщени нови доказателства, то счита, че същите не следва да се преповтарят в настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на районен съд.

Съгласно  чл.269, изр.2 от ГПК въззивният съд относно преценката за правилността на обжалваното решение е ограничен от изрично посочените във въззивната жалба въпроси, както и дали при постановяването му са допуснати нарушения на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

Съдът констатира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

Районен съд е изградил правните си изводи въз основа на фактическа обстановка, изградена при правилна преценка на събраните по делото доказателства.

От представеното по делото удостоверение за наследници № 815/15.06.2018 год. се установява, че страните са наследници /внуци/ на общия наследодател  М. Т. Д., починал на *** г. Ищците са деца на неговата дъщеря Е. М. Т., починала на *** г., а ответниците- на неговия син  А.М.Д., починал на *** г.

С решение № 57-10/17.07.2009 год. на ОСЗГ- гр. Кюстендил се установява, че на наследниците на М.(М.) Д. в съществуващи (възстановими) стари реални граници е възстановено правото на собственост върху поземлен имот с  идентификатор ***.** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ***, одобрени със Заповед № РД-18-1235/13.06.2018 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на поземления имот: м. „***”, с площ от 1060 на  процесния имот с № *** по картата на землището на с. ***, Кюстендилска област, индивидуализиран със скица №15-499448-19.07.2018 г.Със Заповед № РД-00-1452 от 24.08.2009 г. на кмета на Община Кюстендил, наследниците на М. Т. Д. са придобили правото на собственост върху новообразуван имот, а именно: имот № ***, с площ от 585 кв. м., десета категория, в местността „***“, землището на с. ***, Община Кюстендил. От горното следва, че страните по делото са съсобственици на процесните имоти по силата на наследяване. Позовавайки се на придобиване на имотите по давност, ответниците е следвало да докажат в процеса, че са демонстрирали пред ищците, респ. тяхната наследодателка Е. Т. превръщането на държането на техните части във владение за себе си и са отблъснали претенциите им за владение. Посоченото не се установява от показанията на разпитаните пред първата инстанция наследници. Свид. Й. С., майка на ищците сочи, че са имали ключ от имота в м. ***, а след възникнал проблем при отключване през 2010-2011 г. наследодателят на ответниците им дал нов ключ, както и че докато е била жива Е. Т. никой не й е оспорвал правото на собственост. В тази насока са й показанията на свид. М. А., която също твърди, че никой не е пречил на Е. да влиза в имота. Свидетелите на ответниците Г. Р. и Е. З. заявяват, че ответниците и техните родители са стопанисвали процесните имоти, но в техните показания не се съдържат данни за отблъскване на  владението на другите съсобственици. Показанията на свидетелите са възприети и анализирани правилно от първостепенния съд и при обсъждането им не са допуснати процесуални нарушения. При правилно извършена проверка на събраните гласни и писмени доказателства, районния съд е достигнал до извода, че ответниците не са извършили действия, с които да са отблъснали владението на ищците. Непротиворечива е съдебната практика, че ако сънаследник упражнява фактическа власт върху съсобствен имот, съсобствеността върху който произтича от наследяване, то той владее своята идеална част на имота, а по отношение на идеалните части на останалите сънаследници упражнява фактическа власт в качеството на държател. Константна е съдебната практика  и че за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, то съсобственикът- сънаследник следва да превърне с едностранни, явни и недвусмислени действия, отричащи  владението на останалите съсобственици държането си във владение. Своителните  действия на съсобственика следва да са доведени до знанието на останалите съсобственици, което ще рече, че той е манифестирал явно пред тях своителните си действия. В тежест на сънаследника, упражняващ фактическа власт върху съсобствен- сънаследствен имот е да докаже, че е упражнявал тази фактическа власт върху имота явно, необезпокоявано, непрекъснато повече от десет години и че е довел до знанието на останалите сънаследници намерението си да свои имота.

Неоснователен е доводът във въззивната жалба, че районен съд е допуснал процесуално нарушение, тъй като при изготвянето на доклада не е изпълнил императивното си задължение, вменено му от разпоредбата на чл. 146, ал.2 от ГПК като не е указал на страните конкретно за кои твърдени от тях факти не сочат доказателства. След като направи доклада по делото съдът е длъжен да укаже на всяка една от страните за кои от твърдените от нея релевантни за спора факти не сочи доказателства, съобразно разпределената  доказателствена тежест. Когато се твърди, че имотът е придобит по давност, основно доказателствено средство са свидетелските показания. В случая още в отговора на исковата молба ответникът е направил искане за допускане до разпит на трима свидетели, с показанията на които да установи факта на придобиване на имота по давност. Следователно с оглед конкретиката на делото, съдът не е бил длъжен да дава указания на ответниците. 

Неоснователен е доводът във въззивната жалба, че районен съд не се е съобразил с дадените от ВКС задължителни указания в ТР 11/13 г.на ОСГК, досежно обвързващата доказателствена сила на нотариалния акт. С посоченото тълкувателното решение е прието, че констативен нотариален акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 от ГПК не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 от ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти, а констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост представлява правен извод след преценката на доказателствата, а не удостоверен от него факт. Този правен извод, направен в специално уредено от закона производство, завършило с издаване на нотариален акт по чл.587 от ГПК, легитимира лицето, в полза на което е издаден, за собственик, докато не се докаже обратното при оспорване на удостовереното вещно право от трето лице, имащо правен интерес да твърди, че титулярът не е собственик. С тълкувателното решение се приема, че при оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта на доказване се носи от оспорваща страна, без да намира приложение редът на чл.193 от ГПК.

Горното обосновава извода, че решението на районен съд е постановено при правилна преценка на събраните по делото  доказателства. Установено е, че не са налице предпоставките на чл. 79 от ЗС за придобиването на имотите по оригинерен път, както и че към датата на предявяване на исковата молба не е изтекъл 10- годишния срок предвиден в Закона за собствеността, поради което отрицателния установителен иск е основателен.

С оглед на неоснователността на въззивната жалба на въззиваемата Е.Г. следва да се присъдят сторените от нея разноски за въззивната инстанция в размер на 600 лв. и представляваща адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 от Закона за адвокатурата за безплатно осъществяваната правна помощ от адвокат С.К. на въззиваемия Т.Г., се й се следва сумата от 600 лева (спр. чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата).

 

Мотивиран  от горното, КнОС

 

 

 

 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА №119/18.02.2019 г., постановено по гр.д. №1313/2018 г. по описа на КнРС.

ОСЪЖДА В.А.Д., с ЕГН ********** и Н.А.М., с ЕГН **********, двамата с адрес: *** да заплатят на Е.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: *** деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на *** лв. (***) лева.

ОСЪЖДА В.А.Д., с ЕГН ********** и Н.А.М., с ЕГН **********, двамата с адрес: *** да заплатят на адвокат С.П.К., вписана в Адвокатска колегия- Кюстендил, сумата от *** лв. (***) лева, дължима на основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 от Закона за адвокатурата за безплатно осъществяваната правна помощ на ищеца Т.Г.Г. в настоящото производство.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС .

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: