№ 992
гр. Варна, 24.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20233110108002 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ 29, ет.7 срещу С. Л. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. В. за приемане на установено в отношенията между страните, че
ответника дължи следните парични вземания: главница от 1800лв. - дължима и неплатена по
договор за паричен заем № 711601/26.07.2022г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното изпълнение на задължението, възнаградителна
лихва: 212,72 лв., дължимата и неплатена за периода 26.07.2022 г. до 26.01.2023 г. и законна
лихва за забава от 136,28 лв., дължимата и неплатена за периода от 01.11.2022 г. до
01.05.2023 г. , за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
6666/2023г. на ВРС.
Ищецът твърди, че по силата на договор за паричен заем № 711601 от 26.07.2022г.,
сключен между страните, от разС.ие, ищецът предоставя на кредитен лимит в размер на
1800 лева. Сключването на договора е в съответствие с изискванията на ЗПФУР, като
инициативата за встъпване в облигационното правоотношение е на ответника. Описва
конкретните действия по сключване на договора. На посочения от ответника електронен
адрес са изпратени: договор за паричен заем №486838 ведно с погасителен план, както и
приложимите Общи условия на кредитора. Заявява, че последните са приети от заемателя,
като договорът влиза в сила на датата на изпращането му – 26.07.2022г., като от тази дата
той е задължителен за страните по него. Твърди се, че сумата е предоставена на потребителя,
на каса на Изи Пей, срещу представяне на лична карта. Сочи, че ответникът не е извършвал
плащания по договора.
Претендира съдебно деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не изразява становище. С възражение по чл.414
от ГПК сочи, че не дължи сумите.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните
правни изводи:
По частно гражданско дело № 6666/2023 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение
1
на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу С. Л. Т., да заплати на заявителя „Сити
Кеш” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Славянска“ № 29, ет. 7, следните суми: 1800 лева – заета сума по договор за паричен заем
№ 711601/26.07.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 26.05.2023г., до окончателното погасяване на вземането;
212,72 лева – възнаградителна лихва за периода от 26.07.2022г. до 26.01.2023г.; 136,28 лева–
законна лихва за забава за периода от 01.11.2022г. до 01.05.2023г., както и за сумата в размер
на 42,98 лева– държавна такса и 32,65 лева– юрисконсултско възнаграждение.
По ч.гр.д. №6666823г. са представени договор за паричен заем №
711601/26.07.2022г. и ОУ.
От заключението на назначената и приета от съда, неоспорена от страните ССЕ се
установява, че на 26.07.2022г. е станало фактическото усвояване на сумата по договора в
размер на 1800,00 лв. Сумата е усвоена чрез изплащане от Изипей на С. Л. Т.. Общата сума,
която С. Л. Т. е изплатил на „Сити Кеш" ООД по Договор за потребителски кредит №
711601 от 26.07.2022г е в размер на 549,00 лв. Размерът на дължимите суми по кредита към
момента на подаване на заявлението за издаванена на заповед за незабавно изпълнение по
чл. 410 от ГПК - 29.05. 2023г. е: Главница:1 800,00 лв.; Договорна лихва: 212,72 лв.;
Неустойка -732,28 лв. Законна лихва до 29.05.23 94,72 лв. Общо:2839,72 лв. Общ размер на
дължимите суми към момента на подаване на заявлението за издаванена на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 410 от ГПК - 29.05. 2023г. е 2839,72 лв. Размерът на дължимите
суми към датата на изготвяне на ССЕ - 24.01.2024г. Главница:1 800,00 лв., Договорна лихва:
212,72лв. Неустойка -732,28 лв.; Законната лихва до 24.01.2024г. 250,24 лв. Общо: 2995,24
лв. Общ размер на дължимите суми към датата на изготвяне на ССЕ - 24.01.2024г. е
2995,24лв Размерът на обезщетението за забава върху главницата - 1800,00 лв. за периода от
01.11.2022г. до 01.05.2023г. е в размер на 78,73 лв. Към датата на експертизата 24.01.2024г.
задълженията по кредита са:3269,74 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният установителен иск е при условията на чл.415, чл.1,т.1 от ГПК, когато
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника и същият е подал възражение в срок.
Предявеният иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК и има за предмет да се
установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да
докаже твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за
изпълнение.
Предявеният иск за установяване вземане на ищцовото дружество към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявени в срока, предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, при подадено в срок възражение
от длъжника.
Съдът намира, че тъй като „Сити кеш“ ООД, като финансова институция отпуска
заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства, това означава, че същото може да бъде определено като кредитор по
смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Не е спорно по делото и от представените писмени доказателства се установява, че
между страните е сключен договор за паричен заем № 711601/26.07.2022г., по които
ответника се е задължил да заплаща сумата от по 60,08 лв. за първите 2 месеца и останалите
от по 488,16 лв. за главница и лихва на 6 вноски, при договорени вноски до 26.01.23г.
От заключението по СТЕ се установява, че сумата от 1800 лв. на 26.07.2022г. е
усвоена от С. Т..
Няма спор, че като вид търговска сделка за предоставяне на финансова услуга
2
процесния договор за кредит попада в приложното поле на ЗЗП, вкл. нормите на чл. 143- чл.
146 ЗЗП, както и че ответницата, като кредитополучател има качеството на "потребител" по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
След като процесният договор за кредит е с характер на потребителски договор, то и
на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) следва, че освен
правилата на ЗПК, които важат за всички договори за потребителски кредит и уреждат
императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи, приложими са и
правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на сделките са
от императивен характер и за приложението им, съдът следи и служебно, защото когато
страна се позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата действителност, респ.
нищожност, пряко изводима от вида и съдържанието на договора, респ. надлежно
въведените в процеса, и без да има позоваване на нищожност (в този смисъл решение № 384
от 02.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК).
Видно от приложените писмени доказателства, между страните е сключен договор за
паричен заем № 711601/26.07.2022г., по които ответника се е задължил да заплаща сумата от
по 60,08 лв. за първите 2 месеца и останалите от по 488,16 лв. за главница и лихва на 6
вноски, съставляващи главницата по заема, ведно с оскъпяването й съгласно ГПР /47,59%/ и
договорения ГЛП от 40,05%. Ответникът е преустановил плащането на вноските на дата-
30.08.2022 г. към която дата е заплатил общо 549 лв. /ССЕ/.
Съдът намира, че процесният договор е недействителен.Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя. Легална дефиниция на понятието "общ разход по кредита за потребителя" се
съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, а именно: всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси и възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит и по–специално застрахователни премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита
или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните
такси. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо,
защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му
позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. В процесния
договор кредиторът е посочил единствено абсолютни стойности на лихвения процент по
заема и ГПР, без да е разписана ясна методика на формиране на годишния процент на
разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият
от 47,59%/. Посочената годишна фиксирана лихва от 40. 05% не е ясно как точно участва в
него. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е
процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Целта на чл. 11, т. 10 ЗПК
е потребителят да получи пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които
следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи. На следващо място, в случая че към посочения ГПР в
размер на 47,59 % се прибави и процентното съотношение на дължимата неустойка от
1221,20, ГПР ще надхвърля максимално допустимия размер съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Поради това, следва се приеме, че е налице нарушение на ЗПК по отношение на съществен
елемент на договора, което води до недействителност не само на тази клауза, но и до
недействителност на целия договор, съобразно чл. 22 ЗПК.
На основание чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.
3
От съдържанието на договора, а и от писмените доказателства по делото се
установява, че кредиторът е изпълнил задължението си да предостави на кредитополучателя
отпуснатата в заем сума в общ размер на 1 800 лева, която е получена от ответника чрез
превод на Изипей /ССЕ/. Получаването на заемната сума не се оспорва и ответника.
Последния не твърди, нито ангажира доказателства да е заплатил задължението си.
Предвид недействителността на договора за потребителски кредит на основание чл.
23 ЗПК в полза на ищеца следва да бъде признато вземане за главница в размер на 1800
лева, представляващо чистата стойност на кредита, а вземанията за договорна лихва и
мораторна лихва следва да бъдат отречени като недължими.
Съобразно заключението на вещото лице по ССЕ ответника е заплатил сумата от 549
лв. по кредита. Предвид недължимост на вземания за лихви, то задължението е за сумата от
1251 лв.
С оглед гореизложеното искът за главница се явява основателен за сумата от 1251 лв.,
като до този размер същият следва да бъде уважен, а за разликата над тази сума, до пълния
претендиран размер от 1800 лева, искът подлежи на отхвърляне. На отхвърляне подлежи
претенцията за заплащане на договорна възнаградителна лихва и мораторна лихва.
Ответникът дължи законна лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане. На основание чл. 422, ал.1 ГПК, искът за
съществуване на вземането се смята за предявен от момента на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК, т.е. от
26.05.2023 г.
По разноските:
При този изход на спора, по реда на чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца разноски д.т.-129,02 лв., 250 лв. депозит в.л. и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв., определено съобразно чл.78 ал.8 ГПК вр.с чл.25 от НЗПП съразмерно с
уважената част от иска или сумата от 278,85 лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника не се присъждат разноски предвид
липсата на доказателства за извършването им.
Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият
състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от
ГПК разноски, който предвид изхода на спора следва да се присъдят в размер на 40,03 лв. по
предявените исковете.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.422
от ГПК, че С. Л. Т., ЕГН **********, с адрес грВ. дължи на „Сити кеш“ ООД, ЕИК
*********, със седалище гр. София вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 6666/2023 г. на ВРС, за сумата от 1251 лева (хиляда двеста
петдесет и един лева) - представляваща главница по договор за паричен заем №
711601/26.07.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 26.05.2023г., до окончателното погасяване на
вземането,като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 1251 лв. до претендираните 1800 лв. и за
сумата от 212,72 лева (двеста и дванадесет лева и седемдесет и две стотинки) –
възнаградителна лихва за периода от 26.07.2022г. до 26.01.2023г, 136,28 лева (сто тридесет
4
и шест лева и двадесет и осем стотинки) – законна лихва за забава за периода от
01.11.2022г. до 01.05.2023г.
ОСЪЖДА С. Л. Т., ЕГН **********, с адрес гр.В. да заплати на „Сити кеш“ ООД,
ЕИК *********, със седалище гр. София сумата от 278,85 лв. (двеста седемдесет и осем
лева и осемдесет и пет стотинки), на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА С. Л. Т., ЕГН **********, с адрес гр.В. да заплати на „Сити кеш“ ООД,
ЕИК *********, със седалище гр. София сумата 40,03 лв. (четиридесет лева и три
стотинки), представляваща разноски в производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
6666/2023г. на ВРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му, пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5