Р Е
Ш Е Н
И Е № 227
Гр. Кубрат, 23.12.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в публично заседание на двадесет
и шесТ.ноември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Албена Великова
при секретаря
Вера Димова като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 447 по описа на РСКт за
2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „Т.Б.А.Б.”
ЕАД *** срещу А.В.А. иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
3 173.83 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит
№ **********/16.05.2018 г.; 660.67 лева – договорна лихва за периода 25.07.2018
г. до 26.09.2018 г.; 40.87 лева - обезщетение за забава върху просрочената
главница за времето от 25.07.2018 г. до 03.12.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление – 12.12.2018 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 752/2018 г. по описа на РС–Кубрат. В условията на
евентуалност предявява осъдителен иск с
правно основание чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 2218.21 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № **********/16.05.2018
г. за периода 25.06.2019 г. до 25.05.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба.
Ищецът „Т.Б.А.Б.” ЕАД ***, ЕИК *********,
представлявано от А.Ч.Д.и Н..Г. С. в качеството им на изпълнителни директори
чрез упълномощения юрисконсулт М.Н. твърдят, че на 16.05.2018 г. между страните
бил сключен Договор за потребителски кредит № **********, съгласно който след като е посочил
общия размер на кредита от 3944.06 лева, е превел сумата в размер на 2 900
лв. на продавача на стоката по фактура № **********/16.05.2018 г.
Съгласно чл. 10 и чл.11 от договора страните
уговорили, че крайното задължение от 3944.06 лева ще бъде възстановено от
потребителя на 36 погасителни месечни вноски, от които 35 броя по 109.56 лв.
ведно с последна изравнителна в размер на 109.46 лева. Длъжникът преустановил
плащанията си по договора за повече от три вноски, поради което кредитът е бил
обявен за предсрочно изискуем, за което потребителят е бил уведомен на адреса,
посочен в договора. Поради това, че плащане не последвало ищецът заявил
вземането си към длъжника по ч. гр. д. № 752/2018 г. по описа на РС-Кубрат, по
което е била издадена Заповед № 441/13.12.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК, по силата на която потребителят е бил осъден да
плати сумите 3 173.83 лева, ведно със законната лихва от датата на
постъпване на заявлението в съда – 12.12.2018 г. до
изплащането на дълга; 660.67 лева – договорна лихва за периода 25.07.2018 г. до
26.09.2018 г.; 40.87 лева - обезщетение за забава върху просрочената главница
за времето от 25.07.2018 г. до 03.12.2018 г. и 227.51 лева – деловодни
разноски.
Длъжникът е възразил срещу така издадената заповед,
поради което ищецът е сезирал съда в срока по чл. 415 от ГПК с искова молба, с
която моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на А.А.В.,
че съществува изискуемо вземане на „Т.Б.А.Б.“
ЕАД в размер на 3 173.83
лева, ведно с законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда –
12.12.2018 г., до изплащането на дълга,
представляваща неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит №
**********/16.05.2018 г.; 660.67 лева – договорна лихва за периода 25.07.2018
г. до 26.09.2018 г.; 40.87 лева - обезщетение за забава върху просрочената
главница за времето от 25.07.2018 г. до 03.12.2018 г. В условията на
евентуалност претендира осъждането на ответника да му заплати сумата 2218.21
лева, представляваща главница за периода 25.06.2019 г. до 25.05.2021 г., ведно
със законната лихва считано от подаване на исковата молба в съда. Претендира
присъждане на сторените по настоящото и в заповедното производство разноски.
Ответницата А.В.А., ЕГН ********** с адрес *** чрез
пълномощника си адв. Мариана Николова от АК-Разград
оспорва исковете. Излага становище, че не е уведомявана за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита; не е изискуема и претендирата
договорна лихва; че предвидената в договора „такса оценка на риска“ в размер на
348 лв. противоречи на чл. 10а, ал.2 от ЗПК и е нищожна, с оглед на което моли
за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни и недоказани. Моли за
отхвърляне и на претенцията за присъждане на разноски, а в случА.на
уважаване частично на исковата претенция, прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.
В съдебно заседание ответницата, чрез процесуалния си
представител, поддържа становището за неоснователност на исковете по изложените
в отговора на исковата молба съображения.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № 441/13.12.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 752/2018 г. по описа на
РС–Кубрат, съдът е разпоредил длъжникът А.В.А. да заплати на „Т.Б.А.Б.” ЕАД
сумите, както следва: главница от 3 173.83 лева, ведно със законната лихва
от датата на постъпване на заявлението в съда – 12.12.2018
г., до изплащането на дълга; 660.67 лева – договорна лихва за периода
25.07.2018 г. до 26.09.2018 г.; 40.87 лева - обезщетение за забава върху
просрочената главница за времето от 25.07.2018 г. до 03.12.2018 г., дълг по
Договор за потребителски кредит № ********** от 16.05.2018 г. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника А. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Видно от констативно-съобразителната част на
заключението по изготвената съдебносчетоводна
експертиза, че с приложеното Заявление-декларация за установяване на договорни
отношения А. не е дала съгласието си да й бъде сключена застраховка „Живот“ по специална
услуга на групова полица № 81005ТВІ2011 на „ЗК Уника
Живот“ АД. Със същото заявление в т. 6 ответницата е декларирала съгласието си
при одобряване на молбата й за кредит и в случай, че сключеният договор за
потребителски кредит предвижда плащане от нейна страна на еднократна такса за
оценка на риска, същата тази еднократна такса да бъде финансирана от „Т.Б.Ай Б.“
ЕАД, като съответно А. ще възстанови на Б.ата сумата за финансиране на
еднократната такса и начислената лихва с всяка дължима от нея месечна вноска
съгласно погасителния план към договора за потребителски кредит.
На 16.05.2018 г. между „Т.Б.А.Банк“
ЕАД чрез кредитния посредник „Велмакс Лукс“ ЕООД и А.В.А.
е сключен Договор за потребителски кредит № **********. В изпълнение на същия Б.ата
е превела сумата по кредита от 2900 лева по сметка на продавача на стоката
избрана от потребителя за заплащане на продажната й цена. Потребителят се
съгласил да заплаТ.и еднократна такса за оценка на
риска от 348 лева, за която е посочено, че е дължима в деня на подписване на
договора за кредит и се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя
с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, предвид заявеното
желание в искането-декларация. Според чл. 7.2.2 в случаите, когато потребителят
е пожелал сключване някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от
застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19,
частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка,
се превежда от кредитора директно по Б.овата сметка
на съответния застраховател, за което потребителят дава изричното си съгласие с
подписване на договора. В чл. 9.1 от договора е уговорен фиксиран годишен
лихвен процент от 13.08%, като е посочено, че лихвата се изчислява ежемесечно
по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на
база 30 дни в месеца и 360 дни в годината. В чл. 9.4 е посочено, че при просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие
в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочие, като към момента на сключване на договора,
законната лихва е в размер на ОЛП определен от БНБ плюс 10 пункта надбавка,
както и че размерът на законната лихва се определя с Постановление на МС.
Годишният процент на разходите е определен на 22.88, при което общата сума,
дължима от потребителя е 3944.06 лева. В чл. 11.2 от договора е посочен
погасителния план, по който следва да извършват погашенията на задълженията по
кредита, като е предвидено това да стане на 36 вноски, всяка платима на 25-то
число на месеца, като първата е с падеж 25.07.2018 г., а последната – 25.05.2021
г. Размерът на месечните вноски възлиза на 109.56 лева, а на последната 109.46
лева. В чл. 16.2 от договора е предвидено, че цялото непогасено задължение по
договора става предсрочно и незабавно изискуемо при допуснато от страна на
потребителя пълно и частично просрочие при
изплащането на три поредни месечни вноски, считано от датата на последната
трета просочена вноска. Считано от тази дата върху
цялото непогасено задължение за главница се начислява законна лихва по чл. 9.4
до окончателното погасяване на задължението.
Приобщено към доказателствения
материал по делото е уведомление за настъпила предсрочна изискуемост,
адресирано до А.В.А., като съобразно отразеното в обратната разписка същото не
е достигнало до адресата.
За доказване размера на претендираното
вземане по договора за кредит, са ползвани специални знания на вещо лице –
счетоводител, чието заключение като
компетентно
дадено и неоспорено от страните, съдът
изцяло кредитира. От същото се установява, че на 06.06.2018 г. ищцовото дружество е превело
заемната сума от 2900 лева на продавача на стоката „Велмакс
Лукс“ ЕООД. До датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 12.12.2018 год. ответницата е платила по процесния
договор само сумата 109.60 лева. Размера на останалите незаплатени месечни
вноски по цитирания договор към 12.12.2018 год. е
общо 3834.50 лева, от които главница в размер на 3173.83 лева и договорна лихва
в размер на 660.67 лева.
Предвид така установеното от фактическа страна се
налагат следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т.
2 ГПК. Активно легитимиран да предяви иска е кредитор, в чиято полза е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на задължената по същото
лице по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предмет на иска е установяване
съществуването на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане
предполага установяване на дължимостта на сумата, за
която е издадена оспорената заповед. В тежест на ищцовото
дружество е да установи, при условията на пълно и главно доказване факта на
съществуване на валидна облигационна връзка между него и А.В.А. с характера на
договор за потребителски кредит, усвояването на кредита от страна на ответника
и факта на осъществяване на всички предпоставки по договора за отнасяне на
кредита в предсрочна изискуемост, както и размера на претендираното
вземане по отделни пера.
По делото не се спори, че между „ТиБиА.Б.“
ЕАД и А.В.А. е сключен договор за
потребителски кредит № ********** от 16.05.2018 г. Първият спорен въпрос по
делото е относно включената в претендираната от ищеца
сума като главница и сума в размер на 348 лева, за която е посочено, че
представлява такса за оценка на риска.
Процесният договор за кредит е сключен при
действието на Закона за потребителския кредит (обн. ДВ,
бр. 18 от 05.03.2010г., в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 57 от 28.07.2015 г.).
Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит,
като в ал. 2 на цитираната норма е предвидено, че кредиторът не може да иска
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. Независимо от използваната в договора формулировка „такса за оценка
на риска“, съдът намира че сумата от 348 лева, представлява такса за усвояване
на заема. За да формира този си извод съдът отчете на първо място посоченото в
искането-декларация, че тази такса ще се дължи само при одобряване на кредита.
Ето защо и съдът намира, че включената в главницата сума от 348 лева по
съществото си представлява прикрита такса за управление на кредита, а съгласно
чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна и като такава непораждаща
права и задължения за страните по заемното правоотношение.
Следващият спорен по делото въпрос упражнено ли е
надлежно от кредитора правото на предсрочна изискуемост.
Съобразно уговореното в чл. 16.2 от договора, при
пълно или частично просрочие на три поредни месечни
вноски, считано от падежа на третата непогасена вноска, вземането на кредитора
става предсрочно изискуемо в целия му размер, без да е необходимо изпращане на
съобщение за настъпването на предсрочната изискуемост.
Съобразно дадените задължителни указания с т.18 от ТР
4/2013г., предсрочната изискуемост съставлява изменение на договора за кредит,
което настъпва с волеизялвение само на едната от
страните и при наличието на две предпоставки: фактът на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора. Мотивите за това тълкуване се основават на
императивния характер на нормата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, която намира приложение
спрямо ищеца, доколкото дружеството е
кредитна институция по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗКИ. Ето защо и за да бъде
завършен преобразуващия фактически състав за отнемане преимуществото на срока е
необходимо не само обективния факт на допусната забава на две или повече
месечни вноски, а още и нарочно изявление от името на кредитора до длъжника за
обявяване кредита за предсрочно изискуем.
В настоящия случА.по делото не
е спорно, че уведомлението за предсрочна изискуемост реално не е достигнало до А.
преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК. Върнатата в цялост пощенска
пратка не може да бъде приравнена на уведомяване на длъжника макар и изпратена
на обявения от него адрес, доколкото в чл. 36 ЗПУ, вр.
чл. 14 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и
пощенските колети, не урежда изрично фикция за връчване в този случай. Ето защо
и следва да се приеме, че към датата на сезиране на заповедния съд фактическия
състав за отнемане преимуществото на срока за връщане на предоставения кредитен
ресурс и по отношение на непадежиралите вноски е бил
недовършен. Поради това и с оглед разясненията в горецитираното
ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС - задължителни за съдилищата, следва, че към
датата на подаване на заявлението 12.12.2018 г. не е
налице изискуемо вземане на „ТИ Б.А.Б.“ ЕАД за заявените от него суми, дължими
от ответницата А.В.А., а предвид обусловеността на предмета на делото по установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК от основанието и размера на заявеното в заповедното
производство вземане, следва претенцията за главница да се отхвърли като
неоснователна. Поради това, че не е настъпила предсрочната изискуемост по
договора, неоснователна се явява и претенцията за присъждане на договорна лихва
в размер на 660.67 лева, съгласно постановките на ТР № 3/2017 г.
Поради изложеното по-горе неоснователна се явява и
претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на 40.87 лева за
периода 25.07.2018 г. до 03.12.2018 г.
С оглед
отхвърлянето на претенциите по установителния иск,
съдът дължи произнасяне по предявения в условията на евентуалност осъдителен
такъв, с който ищцовото дружество претендира
осъждането на ответника да му заплати сумата в общ размер на 2218.21 лева,
представляваща главница за периода от 25.06.2019 г. до 25.05.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението. Доколкото се претендира непогасения остатък
от главницата за периода от датата на подаване на исковата молба до последната
падежна вноска и предвид заключението на ССчЕ, съдът
намира, че претенцията следва да бъде уважена като ответницата бъде осъдена да
заплати претендираната сума от 2218.21 лева ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
плащане.
По
разноските:
Всяка от
страните претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Ищецът претендира
направени разноски както следва: 77.51 лв. държавна такса по заповедното
производство, 77.51 лв. държавна такса по исковото производство, 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство,
300.00 лв. юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство и 300 лв. депозит за вещо лице. Ответникът е направил възражение
за перкомерност на претендираното
юрисконсултско възнаграждение, поради което съдът
дължи произнасяне по искането му. На ищецът се дължат разноски съгласно разп.на чл.78 ал.1 ГПК, като съгласно чл.78 ал.8 ГПК в
полза на ЮЛ, какъвто е настоящия ищец следва да се присъди възнаграждение в
размер, определен от съда, ако са били защитавани от юрисконсулт, като размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 ЗПП. Съгласно чл. 26 от НЗПП
при защита в заповедно производство дължимото възнаграждение може да варира от
50 до 150 лв. Видно от данните по делото ответникът и при подаване заявлението
в заповедното производство, и в настоящото исково производство е действал чрез
юрисконсулт. В процесния случай, след като взе
предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото,
съдът намира, че следва да определи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300.00 лв. общо за заповедното и исковото
производства. Така съобразно уважената част от исковете на ищеца следва да се
присъдят сторени разноски в общ размер на 432 лв.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да се присъдят сторени
разноски съобразно отхвърлената част от исковете. Същият е направил разноски в
размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение, поради което съгласно чл. 78, ал.
3 от ГПК следва да му се присъдят сторени такива в размер на 213.80 лв.
Съгласно
чл.
241, ал. 1 ГПК, при постановяване на
решението съдът може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед
имотното състояние на страната или на други обстоятелства, като ответникът е
направил изрично искане в тази насока, обосновано с обстоятелството, че на
09.10.2019 год. му се е родило дете, което в момента отглежда, изискващо
значителни разходи, а към датата на устните състезания все още не е започнал да
получава месечна помощ за отглеждане на дете до една година въпреки направените
постъпки в Дирекция „Социално подпомагане“.
Поради
това съдът счита, че следва да разсрочи изпълнението на решението по следния
начин: на 32 равни месечни вноски, всяка в размер на 80 лв. и една месечна
вноска в размер на 90.21 лв. (предвид общия размер на дължимите суми,
включително за разноски – 2650.21 лв.), с падеж
всяко тридесето число на месеца, считано от влизане на решението в сила.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна претенцията на „ТИ Б.А.Б.”
ЕАД ***, ЕИК *********, представлявано от А.Ч.Д.и Н..Г. С. в качеството им на
изпълнителни директори чрез упълномощения юрисконсулт М.Н. за признаване за
установено в отношенията му с А.В.А., ЕГН ********** с адрес ***, че ответникът
дължи на ищеца сумите, както следва: 3 173.83
лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
**********/16.05.2018 г.; 660.67 лева – договорна лихва за периода 25.07.2018
г. до 26.09.2018 г.; 40.87 лева - обезщетение за забава върху просрочената
главница за времето от 25.07.2018 г. до 03.12.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 12.12.2018 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 752/2018 г. по описа на РС–Кубрат, на основание чл. 422,
ал.1, вр. чл. 415, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 2 ГПК.
ОСЪЖДА А.В.А., ЕГН ********** с адрес *** да заплати
на „ТИ Б.АЙ Б.” ЕАД ***, ЕИК *********,
представлявано от А.Ч.Д.и Н.й Г. С. в качеството им на изпълнителни директори
чрез упълномощения юрисконсулт М.Н., сумата 2 218.21 лева (две хиляди двеста и осемнадесет лева, двадесет и
една стот.), представляваща главница за периода от 25.06.2019 г.
до 25.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата
на подаване на исковата молба – 27.06.2019 год. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А.В.А., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „ТИ
Б.АЙ Банк” ЕАД ***, ЕИК *********, представлявано от А.Ч.Д.и
Н.й Г. С. в качеството им на изпълнителни директори чрез упълномощения
юрисконсулт М.Н. , направените в
настоящото и в заповедното производство разноски в общ размер на 432.00 лева (четиристотин тридесет и
два лева, нула стот.) лева съразмерно с уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „ТИ Б.АЙ Банк” ЕАД ***,
ЕИК *********, представлявано от А.Ч.Д.и Н.й Г. С. в качеството им на
изпълнителни директори чрез упълномощения юрисконсулт М.Н. да заплати на А.В.А.,
ЕГН ********** с адрес *** направените в
настоящото производство разноски в размер на 213.80 лева (двеста и тринадесет лева, осемдесет стот.) съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
РАЗСРОЧВА
изпълнението на задълженията на основание чл. 241, ал. 1 ГПК по следния
начин: на 32 равни месечни вноски, всяка в размер на 80 лв. и една месечна
вноска в размер на 90.21 лв. (предвид общия размер на дължимите суми,
включително за разноски – 2650.21 лв.), с падеж
всяко тридесето число на месеца, считано от влизане на решението в сила до
окончателното погасяване на задължението.
Посочената от ищеца банкова сметка: *** „ТИ Б.АЙ Банк“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд–Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: /П/ Ал. Великова