РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Видин, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ БЕЗ
МЛ. СЪДИЯ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЛЮЛИН В. ЛОЗАНОВ
Членове:ВЛАДИМИР Д. СТОЯНОВ
РОСЕНКА К. ДЕНОВА
при участието на секретаря АРТИНКА АНГ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛЮЛИН В. ЛОЗАНОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211300600211 по описа за 2021 година
С присъда №5/06.07.2021г. по НОХД № 20211320200450/21г. по описа на Районен съд
Видин, подсъдимия Н. СТ. Н. с ЕГН ********** е признат за ВИНОВЕН, в това че на
04.09.2020 г. в гр. Видин, по бул. „******“, пред бл. 9, при управление на МПС - лек
автомобил марка „**********“, модел „**“ с peг. № ***** с посока на движение от магазин
******* към надлеза, непосредствено преди кръговото кръстовище на бул. „********* с ул.
„****** нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от
ЗДвП - като водач на моторно превозно средство, лек автомобил марка „**********“, модел
„****“ с рег. № ********** предприемайки маневра да излезе от реда на паркираните пред
бл. **** на бул. „**********“ превозни средство, преди да започне маневрата не се е
убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, като не се е съобразил с
тяхното положение, посока и скорост на движение, извършил маневра, която е свързана с
навлизане изцяло в средната пътна лента, като не пропуснал движещия се по нея
мотоциклет марка **********“, модел „********“ с peг. №*******с водач ИВ. В. ИВ., който
за да избегне удар помежду им предприел аварийно спиране, изгубил управление над
мотоциклета и паднал на пътното платно, в следствие на което по непредпазливост му
причинил 2 /две/ средни телесни повреди изразяващи се в счупване на четири ребра /5-то- 8-
мо включително/, които увреждания са му причинили трайно затруднение движенията на
1
снагата и счупване на лява ключица, което увреждане му е причинило трайно затруднение
движенията на горен ляв крайник - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 342,
ал. 1, предл. трето от НК във вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, за което и на основание чл.
78а от НК, подсъдимия Н. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Подсъдимият Н. СТ. Н. е осъден да заплати по сметка на ОД МВР Видин сумите в
размер на 522.00 /петстотин двадесет и два/ лева, изразходвана за автотехнически
експертизи и 525.00 /петстотин двадесет и пет/ лева, изразходвана за съдебно-медицинска
експертиза.
Против присъдата в срок е подадена жалба от адвокат А.Б., като процесуален
представител на ИВ. В. ИВ.- частен обвинител. В жалбата са развити съображения, че
присъдата е неправилна и незаконосъобразна, нарушен е както материалния, така и
процесуалния закон, наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се присъдата да бъде
изменена, като подсъдимия бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение и да му
бъде наложена глоба в значително по- висок размер, като бъде наложено и кумулативно
предвиденото наказание „лишаване от правоуправление на МПС“, с приложение на чл.49,
ал.2 от НК, и на частния обвинител да бъдат присъдени разноски за процесуално
представителство на ДП и на съдебната фаза на процеса.
Срещу жалбата е постъпило възражение от адвокат П.П. П., като защитник на
подсъдимия Н. СТ. Н.. Във възражението се сочи, че жалбата е неоснователна, а
обжалваната присъда като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.
В с.з. подсъдимият Н., чрез своя защитник- адвокат П.П., поддържа горното.
Представителят на Окръжна прокуратура Видин в с.з. заяви, че присъдата на ВРС е
правилна и следва да бъде потвърдена, а жалбата следва да бъде оставена без уважение. В
частност относно оплакването за несправедливост на санкцията, прокурора посочи, че
същото е неоснователно, тъй като ВРС е съобразил смекчаващите по делото обстоятелства, а
също и разпоредбата на чл.78а, ал.4 от НК.
Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен
материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл. 314 от НПК,
намира, че жалбата на частния обвинител И. е основателна, относно искането на подсъдимия
да му бъде наложена глоба в по- висок размер. В частта, в която се иска на подсъдимия да
бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от правоуправление на
МПС“, с приложение на чл.49, ал.2 от НК, жалбата е неоснователна. В останалата част,
относно искането на частния обвинител да му бъдат присъдени разноски за процесуално
представителство на ДП и на съдебната фаза на процеса, жалбата е недопустима и следва да
бъде оставена без разглеждане.
Първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по
делото и фактическите положения, които са приети за установени, намират опора в тях. По
делото са изяснени обстоятелствата, които са от съществено значение за правилното му
решаване. ВРС е установил фактическа обстановка, в унисон със събраните по делото
доказателства. ВОС я възприема и не намира за необходимо да я преповтаря. Не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото
на защита на подсъдимия.
2
С оглед установената фактическа обстановка, ВРС правилно е приложил закона,
респ. направил е верен извод за съставомерно поведение на подсъдимия Н. по чл. 343, ал. 1,
б. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. трето от НК във вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, за
което и на основание чл. 78а от НК. Правилно подсъдимия Н. е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание „ГЛОБА“.
ВОС ще маркира фактите от съществено значение в случая.
Безспорно е установено, че на 04.09.2020 г. в гр. Видин, по бул. „Панония“, пред бл.
9, подсъдимият Н. СТ. Н., при управление на МПС - лек автомобил марка „**********“,
модел „**********peг. № ******** с посока на движение от магазин „********“ към
надлеза, непосредствено преди кръговото кръстовище на бул. „**********“ с ул. „********
в нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП -
като водач на моторно превозно средство, лек автомобил марка „**********“, модел
„*******“ с рег. № ****** предприемайки маневра да излезе от реда на паркираните пред
бл*** на бул. ****** превозни средство, преди да започне маневрата не се е убедил, че няма
да създаде опасност за участниците в движението, като не се е съобразил с тяхното
положение, посока и скорост на движение, извършил маневра, която е свързана с навлизане
изцяло в средната пътна лента, като не пропуснал движещия се по нея мотоциклет
марка**********“, модел *********с peг. ************, с водач ИВ. В. ИВ., който за да
избегне удар помежду им предприел аварийно спиране, изгубил управление над
мотоциклета и паднал на пътното платно, в следствие на което по непредпазливост му
причинил 2 /две/ средни телесни повреди изразяващи се в счупване на четири ребра /5-то- 8-
мо включително/, които увреждания са му причинили трайно затруднение движенията на
снагата и счупване на лява ключица, което увреждане му е причинило трайно затруднение
движенията на горен ляв крайник.
От претърпяното ПТП на мотоциклет марка ***********“, модел „********* са
причинени щети в размер на 338 лева.
Горните обстоятелства се установяват от самопризнанията на подсъдимият, в
производство по чл.373, ал.2 във вр. с чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК, които
самопризнания напълно се подкрепят от доказателствата събрани на ДП.
От обективна и субективна страна процесното поведение на подсъдимия е
съставомерно по чл. 343, ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. трето от НК във вр. с чл.
25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП.
За престъпление по посочения текст от НК е предвидено наказание „лишаване от
свобода“ до 3 години или „пробация“.
Видно от вносна бележка № 81400В-АТ-8105/05.07.2021г. от ЦКБ АД клон Видин, по
сметка на Районен съд Видин от Н. СТ. Н. е внесена сумата от 343 лева, с визирано
основание- възстановяване на имуществени вреди по НОХД№ 450/2021г.
Правилно, е приложен чл.78а, ал.1 от НК: подсъдимият е пълнолетен, неосъждан и не
е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от НК; престъплението е
3
по непредпазливост и е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до 3 години и
„пробация“; причинените от престъплението имуществени вреди са обезпечени, макар че, за
да се приложат диференцираните процедури по Глава двадесет и осма и Глава двадесет и
девета от НПК, следва да бъдат възстановени или обезпечени само съставомерните
имуществени вреди от престъпление по чл. 343 от НК, каквито в случая няма.
Разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК регламентира, че на освободеното от наказателна
отговорност лице се налага наказание от 1000 до 5000 лева.
Районния съд, при индивидуализацията на санкцията, се е позовал в мотивите си
само на смекчаващи отговорността обстоятелства. Действително, налице е изключителен
превес на такива, респ.: подсъдимият е с чисто съдебно минало; подсъдимият още на ДП е
съдействал за изясняване на обективната истина по делото; пред Съда е изразил съжаление
за стореното; оказал е помощ на пострадалия; Видно от справка за нарушител/водач/- Н. СТ.
Н., издадена от ОД на МВР-Видин, подсъдимия е правоспособен водач на МПС от 1996г.
Към момента на процесното ПТП е била с около 24 годишен стаж, като правоспособен
водач на МПС. За този дълъг период е наказан няколко пъти за дребни нарушения на
правилата за движение по пътищата, с наложени административни наказания „глоба“ в
нисък размер, респ. 20 и 50 лева. Също така, подсъдимият Н. няма наложени
административни наказания за виновно причиняване на ПТП и управление на МПС след
употреба на алкохол. При това положение се изключва извод, че подсъдимият проявява
пренебрежение и тенденциозно незачитане към правилата за движение.
С цел постигане целите на индивидуалната и генерална превенция, при определяне на
административното наказание се преценява конкретната обществена опасност не само на
дееца, но и на деянието. ВРС не е отчел в обратна насока на смекчаване на отговорността
/но е следвало да го направи/ тежестта на престъпния резултат, респ., на пострадалия са
причинени 2 средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на четири ребра /5-то- 8-мо
включително/, които увреждания са му причинили трайно затруднение движенията на
снагата и счупване на лява ключица, което увреждане му е причинило трайно затруднение
движенията на горен ляв крайник. Тежестта на пристъпния резултат разкрива обществена
опасност на конкретното деяние, която не е занижена с оглед характерната за вида на
престъплението.
При това положение, неправилно административното наказание глоба е
индивидуализирано в минималния размер от 1000 лева, което е явно несправедливо.
ВОС намира, че предвиденото административно наказание глоба следва да бъде
индивидуализирано в размер над минималния, респ. в размер на 2000 лева, в която насока
следва да бъде изменена присъдата на ВРС.
ВОС намира, че оплакването в жалбата, че не е наложено и кумулативно
предвиденото наказание „лишаване от правоуправление на МПС“, е неоснователно.
Действително, с оглед чл. 343г от НК, във всички случаи на чл. 343, 343а, 343б и чл. 343в,
ал. 1 съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 и може да постанови
лишаване от право по т. 6. От друга страна, тъй като ВРС е приложил императивната
4
разпоредба на чл.78а, ал.1 от НК, то с оглед регламента на ал.4 на посочената норма, Съдът,
може да наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява
определена професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е
предвидено за съответното престъпление. С други думи, в случая лишаването от право, е
възможност по преценка на Съда. ВРС не е наложил на подсъдимия административно
наказание „лишаване от правоуправление на МПС“. ВОС намира, че това не разкрива явна
несправедливост на санкционната част на присъдата, както поради ниската обществена
опасност на дееца, с оглед смекчаващите обстоятелства посочени по- горе, така и предвид
на това, че такава санкция спрямо подсъдимия Н. би била несъразмерно тежка. В
конкретния случай последиците от налагането на такова административно наказание би
лишило подсъдимия не само от право да упражнява дейност, но и от възможността да
упражнява професията си „международен шофьор“, която е единствен източник на средства
за препитание на него и семейството му.
Жалбата, в частта относно искането на частния обвинител да бъдат присъдени
разноски за процесуално представителство на ДП и на съдебната фаза на процеса, е
недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Видно от молба от 31.05.2021г. /л.14 от делото на ВРС/ на частния обвинител И.И.,
подадена чрез неговия адвокат А.Б. по делото на ВРС, с последното изречение изрично е
направено искане на частния обвинител да му бъдат присъдени направените по делото
разноски и адвокатски хонорар.
Въпреки това районният съд не се е произнесъл по искането. При това положение,
след като с присъдата няма произнасяне по този въпрос, тя не би могла да се ползва със сила
на присъдено нещо по това искане за разноски. От друга страна липсата на произнасяне
лишава от правен интерес жалбата за нещо, за което ВРС не се е произнесъл с присъдата.
Пропуска следва да бъде отстранен единствено по реда на чл.306, т.4 от НПК, което е в
правомощията на първата съдебна инстанция и няма пречки тези правомощия да се
реализират когато делото бъде върнато на ВРС.
Водим от горното и на основание чл.337, ал.2, т.3 във вр. с чл.334, т.3 от НПК,
Видинският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда №5/06.07.2021г. по НОХД № 20211320200450/21г. по описа на Районен
съд Видин, само в частта, с която на подсъдимия Н. СТ. Н. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, като УВЕЛИЧАВА това наказание от 1000 на 2000
лева.
Потвърждава присъдата в останалата ѝ част.
Оставя без разглеждане жалбата подадена от адвокат А.Б., като процесуален
представител на ИВ. В. ИВ.- частен обвинител, в частта относно искането на частния
5
обвинител да му бъдат присъдени разноски, като недопустима.
Решението e окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6