№ 47473
гр. София, 14.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20251110140590 по описа за 2025 година
Производството е образувано, въз основа на искова молба, подадена „РАЙД
ШЕЪР БЪЛГАРИЯ“, ЕАД против В. Х. Г., ЕГН **********, с която са предявени
искове с правно основание чл. 233, ал. 1 вр. с ал. 2 и чл. 92, ал.1 ЗЗД. при условията на
обективно кумулативно съединение за сумата от 7 234, 79 лева, представляваща
обезщетение по договор за използване на автомобил/ превозно средство от 18.08.2023
г., от които 6 634, 79 лв. обезщетение за вреди на наетата вещ, представляващи разходи
за ремонт и 600, 00 лв. обезщетение по т. 8 от Списък на неустойките по Приложение
№ 1 към договора за наем, ведно със законната лихва от 15.07.2025 г. до окончателното
изплащане на вземанията.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в
срок отговор от ответника.
Съдът с оглед разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ГПК следва в закрито съдебно
заседание да се произнесе след като отново извършва проверка на редовността и
допустимостта на предявените искове, по предварителните въпроси и направените
доказателствени искания на страните.
Към исковата молба са представени писмени доказателства. С отговора на
исковата молба също са представени писмени доказателства. Ответникът е заявил
искане за бъде допуснат до разпит един свидетел при режим на довеждане, за
задължаване на ищеца по реда на чл. 190 от ГПК, да представи записи от камерите в
процесния автомобил на 18.08.2023 г., да предостави информация от коя банкова
сметка е заплатена услугата за наем на автомобила за периода, през който е настъпило
ПТП, както и да посочи номера на банковата сметка, регистрирана в профила,
създаден от ответника в приложението, стопанисвано от ищеца.
Съдът намира представените писмени доказателства и заявените доказателствени
искания за допустими, относими и необходими за разрешаване на правния спор,
предмет на делото, с оглед което следва да се допусне събирането им.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на
страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК, като с оглед изложените в
исковата молба и отговора на исковата молба твърдения страните следва да бъдат
1
приканени да постигнат съгласие и да уредят спора помежду си доброволно чрез
медиация или друг способ. Следва да им бъде съобщен и проектът за доклад, по който
страните могат да вземат становище в първото по делото съдебно заседание.
Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събиране на представените с исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел
при режим на довеждане от ответника.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК ищецът да представи в срок до
първото по делото съдебно заседание видеозаписи от камерите в процесния автомобил
от 18.08.2023 г., да предостави информация за банковата сметка от която е заплатена
услугата за наем на автомобила за периода, през който е настъпило процесното ПТП,
както и да посочи номера на банковата сметка, регистрирана в профила, създаден от
ответника в приложението, стопанисвано от ищеца.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 04.02.2026 г. от 09.30 часа, за когато
да се призоват страните като им се връчи и проект за доклад и им се съобщят
последиците от неявяване в съдебно заседание.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса,
който са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес
за повече от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или
да посочат съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и
съдебни книжа ще се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно
чл. 41, ал. 2 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване с частна жалба.
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ.146, АЛ.1 ОТ ГПК
І. 1. Ищецът „РАЙД ШЕЪР БЪЛГАРИЯ“, ЕАД, чрез представител твърди в
исковата молба, че на 18.08.2023 г., сключил с ответника по електронен път договор за
наем, по силата на който му предоставил за ползване лек автомобил *, модел е-up! 36,
с рег.№ **. Твърди още, че на 18.08.2023 г. в 17:15:15 ч. наемателят стартирал
управлението на автомобила, като времето и посоката на движение на електромобила
били отчетени от системата за дистанционно наблюдение. Навежда твърдения, че по
време на потребителската сесия наемателят катастрофирал, за което не бил
информирал наемодателя, нито подал уведомление до органите на МВР, съгласно
задълженията по договора. Сочи, че пътуването/ ползването на автомобила било
завършено на 18.08.2025 г. в 18:00:39 ч, след изоставяне на автомобила. Поддържа, че
за произшествието по време на стартиралата потребителска сесия ищецът узнал от
индикация в информационната система, подадена автоматично от GPS системата на
2
автомобила, която реагирала при удар. Служител от мобилния екип на ищеца, подал
уведомление за инцидента в мобилното приложение, придружено с изготвен снимков
материал. Сочи, че съобразно описанието на служителя уврежданията по автомобила
били следните: „Счупена предна броня, спукана предна лява гума, пробит преден
десен калник“. Поддържа, че предявил застрахователна претенция по застраховка
„Каско“ като по същата бил изготвен опис- заключение по щета, в който се съдържали
описание на увредените елементи и необходимите ремонтни дейности. Описът на
щетите, изготвен от застрахователя се базирал на първи оглед на автомобила, от който
се установявали видимите щети. С писмо изх. № 2834А/04.09.2023 г. застрахователят
отказал изплащане на застрахователното обезщетение, поради неуведомяване на
компетентните органи за настъпилото застрахователно събитие, вследствие на което и
липсата на документи, удостоверяващи неговото настъпване. Сочи, че електромобилът
бил лизингов, рискът от погиване и повреждане на лизинговата вещ, както и всички
разходи, разноски и отговорности, свързани с експлоатацията, опазването и
поддържането на лизинговата вещ, включително и отговорността за възстановяване по
непокрити или изключени от застрахователя рискове, били за сметка на ищеца. Счита,
че претърпените вреди в резултат на действията на ответника се равнявали на
заплатените разходи за ремонт на автомобила. Стойността на разходите за ремонт на
превозното средство, съгласно издадената фактура от „ПОРШЕ ИНТЕР АУТО БГ“
ЕООД, възлизала на сумата от 6 634,79 лв., която била заплатена от ищеца. Навежда
твърдения, че ответникът чрез личния си потребителски профил, наел процесното
превозно средство. Автомобилът бил негово владение на посочената дата и час, когато
настъпил инцидента. Поддържа, че с действията си ответникът нарушил разпоредбите
на договора, причинил пътно – транспортно произшествие, вследствие на което
наетият автомобил бил увреден. Сочи, че на основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД наемателят
дължи обезщетение за вредите причинени през време на ползването на вещта, както и
договорената по т.8 от анекс № 1 към Правилата за използване на превозното средство
неустойка в размер на 600, 00 лв. относно обстоятелството, че не бил информирал
наемателят и компетентните органи (отдел „Пътна полиция“ при СДВР) за настъпилия
инцидент. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответникът да заплати
на ищеца горепосочените суми, както и законната лихва за забава върху сумите за
периода от датата на подаване на исковата молба /15.07.2025 г./ до окончателното
изплащане на задължението. Претендира разноски.
2. След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в
срок отговор от ответника чрез процесуален представител. Със същия счита
предявените искове за допустими, но оспорва същите като неоснователни и
недоказани по основание и по размер. Оспорва претенциите на ищеца по отношение на
обезщетението за вреди на наетата вещ, представляващи разходи за ремонт и
неустойки с твърденията, че не дължи посочените суми. Оспорва, че между него и
ищеца в качеството на наемодател е сключен договор за използване на автомобил/
превозно средство. Твърди още, че не е сключил процесния договор с ищеца, поради
което не е налице валидно облигационно отношение между страните. Процесният
договор бил сключен от трето лице. Регистрацията в мобилното приложение на ищеца
била направена от трето лице, което използвало данните от свидетелството за
управление на МПС на ответника, без негово съгласие. Смята процесният договор за
нищожен, поради липса на съгласие. Електронната поща, посочена в договора не била
на ответника. Устройството, от което била направена регистрацията също не било
негово, както и акаунтът в мобилното приложение. Оспорва твърдението, да е
шофирал автомобила, с аргумента, че на 18.08.2023 г. за времето от 08.00 ч. до 20.00 ч.
3
бил на работа в обект Магазин за продажба на алкохол и цигари – /*/. Оспорва
стойността на разходите за ремонт на превозното средство, съобразно издадената
фактура от „ПОРШЕ ИНТЕР АУТО БГ“ ЕООД в размер на 6 634,79 лв., както и
размера на неустойката с твърденията, че същата се явява неравноправна клауза по
смисъла на Закона за защита на потребителите и прави възражение за нищожност на
неустоечната клауза, предвидена в т.8. Счита претендираната законна лихва за забава
върху присъдените суми за акцесорно задължение, чието съществуване зависи от
наличието на главен дълг. Моли съда да остави предявените искове без уважение като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски, включително и адвокатски
хонорар.
ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът приема, че
исковете са с правна квалификация чл. 233, ал. 1 вр. с ал. 2 и чл. 92, ал.1 ЗЗД.
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение.
ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и за
фактите, за които е установена законова презумпция (154, ал.2 от ГПК).
По делото не са изложени твърдения за факти, които са общоизвестни или
служебно известни, които също не подлежат на доказване.
IV. Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК всяка от страните следва да установи фактите,
на които основава исканията си.
За основателността на исковете с правно основание чл. 233, ал. 1 вр. с ал.2 ЗЗД в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между
страните по силата на валиден договор за наем, по силата на който ищецът е
предоставил на ответника използването на автомобил/ превозно средство и за
ответника е възникнало задължението за плащане на наемна цена в претендираните
размери, както и да установи, че вследствие на настъпилото ПТП са били причинени
вреди по време на ползването на веща в размер на 6 634,79 лв. При установяване на
тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните
вземания.
Неустойката представлява предварително уговорено между страните задължение
на неизправната страна да заплати на изправната обезщетение за вреди, без да е
необходимо те да се доказват. Фактическият състав, който следва да се осъществи, за
да стане вземането за неустойка изискуемо, включва следните предпоставки: наличие
на валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението, уговорена
неустойка. Предпоставките следва да са налице кумулативно.
УКАЗВА на ищеца, че негова е тежестта да докаже наличието на валидно
неустоечно съглашение.
УКАЗВА на ответника, че негова е тежестта да докаже възражението си за
недължимост на уговорената неустойка, евентуално – изпълнение на задълженията си
по договора в уговорените срокове.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4