Присъда по дело №148/2021 на Районен съд - Оряхово

Номер на акта:	3
Дата:	11 февруари 2022 г. (в сила от 26 май 2022 г.)
Съдия:	Николинка Лазарова Крумова

Дело:	20211460200148
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	31 май 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 3
гр. Оряхово, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на единадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Л. Крумова
при участието на секретаря Ахинора Ан. Бориславова
като разгледа докладваното от Николинка Л. Крумова Наказателно дело
частен характер № 20211460200148 по описа за 2021 година
въз основа на закона и доказателствата по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА КР. Д. Р., роден на 09.07.1995г. в гр.Оряхово, обл.Враца, с
постоянен адрес гр.Оряхово, обл.Враца, ул.„ Шести септември ” №29А,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен,
неосъждан, безработен, ЕГН:**********:
1.ЗА ВИНОВЕН в това, че на 20.05.2021г. около 23.44 часа в
гр.Оряхово, обл.Враца, в телефонен разговор, проведен между подсъдимия
КР. Д. Р. и частния тъжител Й. М. М. от гр.Трявна, е казал унизителна за
честта и достойнството дума спрямо Й. М. М. от гр.Трявна, като го е нарекъл
„ педераст „, като обидата е нанесена в присъствие на Й. М. М. -
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО чл.146, ал.1 от НК, за което и на основание чл.146,
ал.1, вр.чл.78а, ал.1 от НК ОСВОБОЖДАВА КР. Д. Р., със снета
самоличност от наказателна отговорност и му НАЛАГА
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ – „ ГЛОБА ” в размер на 1000 /
хиляда / лева, която да заплати в полза на държавата.

На основание чл.45 от ЗЗД ОСЪЖДА подсъдимия КР. Д. Р. ДА
ЗАПЛАТИ на тъжителя Й. М. М., ЕГН:**********, с постоянен адрес
гр.Трявна, обл.Габрово, ул.“ Украйна „ №11 сумата от 400.00 лева /
четиристотин лева /, представляваща обезщетение за причинените от
престъплението по чл.146, ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието – 20.05.2021г.
до окончателното й изплащане и отхвърля иска над сумата от 400.00 лева /
четиристотин лева / до пълния предявен размер от 1500.00 лева / хиляда и
1

петстотин лева /, като неоснователен и недоказан.
Осъжда на основание чл.2 от ТАРИФА за държавните такси, които се
събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс подсъдимия КР.
Д. Р. / със снета по делото самоличност / да заплати по сметка на РС –
Оряхово държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер
на 50.00 лева / петдесет лева, както и 05.00 лева / пет лева държавна такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист /.

2.ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на 20.05.2021г. около 23.44 часа, в
гр.Оряхово, обл.Враца, в телефонен разговор, проведен между КР. Д. Р. и
частния тъжител Й. М. М. от гр.Трявна да се е заканил на Й. М. М. от
гр.Трявна с престъпление против неговата личност, отправяйки му следните
думи – „ Идвам пред вас да те пребия „, „ Ако не днес, утре ще те срещна и
ще те пребия „ и това заканване да е могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, поради което и на основание чл.304 от НПК го
ОПРАВДАВА по обвинението за извършено престъпление по чл.144, ал.1 от
НК.
ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск от частния тъжител Й. М. М.,
ЕГН:**********, с постоянен адрес гр.Трявна, обл.Габрово, ул.“ Украйна „
№11 срещу подсъдимия КР. Д. Р., ЕГН:********** от гр.Оряхово, обл.Враца
в размер на 1500.00 лева / хиляда и петстотин лева /, представляващ
обезщетение за причинените от престъплението по чл.144, ал.1 от НК
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на деянието – 20.05.2021г. до окончателното й изплащане като
неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл.190, ал.1, вр.чл.189, ал.4 от НПК частния
тъжител Й. М. М., ЕГН:********** от гр.Трявна, обл.Габрово, ул.“ Украйна „
№11, да заплати на КР. Д. Р., ЕГН:********** от гр.Оряхово, обл.Враца,
сума в размер на 100.00 / сто лева /, представляваща направените от
подсъдимия разноски по делото за адвокатско възнаграждение по отношение
на обвинението, по което е признат за невинен.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от
днес пред ВОС по реда на Глава XXI-ва от НПК .
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ ПО ЧХД №148/2021г. ПО ОПИСА НА РС – ОРЯХОВО:

Обвинението срещу Кр. Д. Р. е за извършване на престъпление от
частен характер, както следва:
- по чл.146, ал.1 от НК – за това, че на 20.05.2021г. около 23.44 часа в
гр.Оряхово, обл.Враца, в телефонен разговор, проведен между подсъдимия
Кр. Д. Р. и частния тъжител Й. М. М. от гр.Трявна, е казал унизителна за
честта и достойнството дума спрямо Й. М. М. от гр.Трявна, като го е нарекъл
„ педераст „, като обидата е нанесена в присъствие на Й. М. М.;
- по чл.144, ал.1 от НК – за това, че на 20.05.2021г. около 23.44 часа, в
гр.Оряхово, обл.Враца, в телефонен разговор, проведен между Кр. Д. Р. и
частния тъжител Й. М. М. от гр.Трявна да се е заканил на Й. М. М. от
гр.Трявна с престъпление против неговата личност, отправяйки му следните
думи – „ Идвам пред вас да те пребия „, „ Ако не днес, утре ще те срещна и
ще те пребия „ и това заканване да е могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му;

С Разпореждане №62 на съда от закрито съдебно заседание, проведено
на 09.07.2021г., делото е внесено за разглеждане в съдебно заседание по
общия ред.
Частният тъжител Й. М. М. е конституиран в качеството на граждански
ищец.Приет е за съвместно разглеждане в наказателния процес предявеният
от него срещу подсъдимия граждански иск за обезщетение за причинените му
от престъплението по 146, ал.1 от НК и чл.144, ал.1 от НК неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
деянието – 20.05.2021г. до окончателното й изплащане.
В депозираната по делото тъжба М. сочи, че на 20.05.2021г. е бил с
двама свои приятели в автомобила си и когато е спирал пред магазин,
намиращ се до автомивката в района на болницата в гр.Оряхово, подсъдимият
му е позвънил по телефона.Твърди, че подсъдимият го е заплашил с думите „
Сега идвам пред вас, пред блока, излизай да видиш какво ще стане, чу ли ме
бе педераст.Ако не излезеш утре като те видя, ще те пребия „.Отразено е, че
на горното тъжителят е отговорил с думите „ Прави каквото искаш „.
Тъжителят посочва, че след разговора си с подсъдимия е отишъл до
сградата на полицията, където е написал жалба.
Сочи, че спрямо подсъдимия с тъжбата повдига обвинение по чл.144 от
НК и чл.146 от НК, и предявява граждански иск за претърпени
неимуществени вреди в размер на 3000.00 лева.
С Разпореждането за насрочване на делото съдът е дал указания на
тъжителя в седемдневен срок от получаване на съобщението да уточни
следните факти и обстоятелства - да конкретизира броя на извършените
деяния и да уточни и конкретизира формата на всяко едно изпълнително
1

деяние, като опише обстоятелствата, при които е извършено всяко едно
деяние и го индивидуализира по време и място; да се конкретизира с какви
конкретни действия и думи подсъдимия е извършил твърдените престъпления
/ с какви думи, жестове или действия кога, къде и по какъв начин каква обида
или закана е нанесъл на тъжителя, като следва да се отграничат ясно думите и
изразите, с които е нанесена всяка една обида и всяка една закана.
Съдът е указал още на тъжителя в седемдневен срок от получаване на
съобщението да конкретизира гражданския иск, а именно обезщетението за
неимуществени вреди за кое от двете деяния, за които в тъжбата е изложил
обстоятелства се претендира, а ако се претендира и за двете, то общо
претендираната сума да бъде разделена и конкретизирана.
В изпълнение на дадените му указания чрез писмено сведение вх.
№627/19.07.2021г. тъжителят уточнява, че извършените спрямо него
престъпления са обида и закана за побой и саморазправа.Отразил е, че
подсъдимият е осъществил посочените деяния с думите „ Ей педераст, идвам
да те пребия пред вас, чу ли ме „.Посочил е, че цитираните думи са били
казани в телефонен разговор на 20.05.2021г. в 23.44 часа, както и, че
подсъдимият му се е заканил, че ще го пребие още вечерта или на следващия
ден където го види.
Конкретизирал е също, че обезщетението, което претендира за
неимуществени вреди е в размер на 1500.00 лева за отправената му обида и
1500.00 лева за заканата за побой.
В проведеното по делото съдебно заседание на 22.07.2021г., тъжителят
прави конкретизация на тъжбата си.В тази връзка твърди, че когато
подсъдимият му се е обадил му е казал „ Ей, педераст, идвам пред вас да те
пребия.Ако не днес, утре ще те срещна и ще те пребия „.Уточнява, че обидата
е, че е наречен „ педераст „, а заканата е, че подсъдимият ще го пребие – или
още вечерта, или на следващия ден като го срещне, ще го пребие.
В съдебно заседание тъжителят счита, че от събраните по делото
доказателства ставало ясно, че сигналът, който тъжителят е подал / уточнява,
че не крие, че именно той е подал на тел.112 / е абсолютно верен.Счита, че
като гражданин има право да подава сигнали за нередности до органите на
реда.
Процесуалният представител на подсъдимия – адв.В.В. от АК – Враца
счита, че събраните по делото доказателства са противоречиви, като по –
голяма част от тях клонят и сочат, че обидни думи, изречени от Р. по
телефона на процесната дата не е имало.Това било видно от показанията на
полицейския служител, съставил АУАН и от показанията на св.Т.И., който
непосредствено е чул и възприел думите, изречени от подсъдимия към
тъжителя.И двамата свидетели били категорични, че обидни думи, в частност
„ педераст „ не е имало.Счита също, че в събраните по делото доказателства
не съществували категорични доказателства подсъдимият на посочената дата
и време да е отправял закани по отношение на тъжителя.
2

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият Кр. Д. Р. е роден на 09.07.1995г. в гр.Оряхово, обл.Враца,
с постоянен адрес гр.Оряхово, обл.Враца, ул.„ Шести септември ” №29А,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен,
неосъждан, безработен, ЕГН:**********.От представената по делото
характеристична справка за Р. се установява, че същият е криминално
проявен, многократно попадал в полезрението на органите на МВР,
поддържащ връзки с криминално проявени лица.Отразено е, че подсъдимия е
конфликтна личност, склонен да нарушава обществения ред, не се ползва с
добро име сред гражданите на гр.Оряхово и се отнася с пренебрежение и
неуважение към органите на реда и административните органи.
Р. не е осъждан за престъпления от общ характер, но има наложено
административно наказание, както следва:
- по НАХД №309/2019г. на РС - Оряхово, в сила от 30.10.2019г., за
престъпление по чл.345, ал.2, вр.ал.1 от НК, извършено на 27.08.2019г., на
основание чл.78а от НК Р. е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание „ Глоба „ в полза на държавата, в
размер на 1000.00 лева;
Частният тъжител и подсъдимия не били в добри отношения.
На процесната дата – 20.05.2021г., полицейски служители на смяна в
РУ – Оряхово са били мл.автоконтрольор С.И. и мл.автоконтрольор
Б.Д..Същите изпълнявали служебните си задължения с лек автомобил „
Шкода Рапид „.По време на дежурството си двамата получили два сигнала за
автомобил, движещ се рисково по улиците на гр.Оряхово.
Чрез телефон 112 на процесната дата сигнал срещу подсъдимия, че е
нарушител като водач на МПС подал тъжителя М..В изпълнение на
служебните си задължения полицейските служители след подадения от М.
сигнал на тел.112, на горепосочената дата около 23.15 часа на ул.” Асен
Златаров „ в гр.Оряхово спрели за проверка управлявания от подсъдимия лек
автомобил марка „ Форд „, модел „ К „.
Тъй като полицейските служители след извършването на проверката
констатирали, че Р. е извършил нарушение, едното от които по чл.100, ал.1,
т.2 от ЗДвП, започнали да му съставят два броя АУАН.За целта двамата се
качили в полицейския автомобил, а подсъдимия останал отвън до него.
Междувременно, докато органите на реда съставяли актовете на
подсъдимия, тъжителят Й.М. управлявал личния си автомобил в гр.Оряхово,
като минал по ул.“ Асен Златаров „ покрай тях.В автомобилът си тъжителят
возел свидетелите Т. Пл. Ив. и Д. Люб. П..
3

Подсъдимият видял, че М. минава, ядосал се и тъй като бил убеден,
че именно М. е подал сигнала срещу него до органите на реда, решил да му се
обади по телефона, за да потърси сметка за действията му.
Когато телефонът на тъжителя М. звъннал около 23.44 часа на
20.05.2021г., същият бил в автомобила си заедно със свидетелите Т.И. и
Д.П..Тъй като видял, че подсъдимия му звъни, М. включил разговора на
високоговорител, така че да могат да го чуят и И. и П..Подсъдимият му казал
– „ Къде си бе, педераст? Ти какво искаш от мене? Какви са тези работи,
които правиш? Сега идвам пред вас, пред блока, излизай да видиш какво ще
стане „.След като възприел казаното от подсъдимия, тъжителят на свой ред
отвърнал на М. да направи така, както сметне за добре и разговорът
приключил.
Думите на подсъдимия отправени към тъжителя М. били възприети
макар и не в тяхната цялост не само от св.И. и св.П., но и от полицейския
служител – св.С.И., който по време на разговора съставял на подсъдимия
изискващите се по закон в резултат на констатираното от извършената
проверка документи.
Малко след като приключил разговора си с тъжителя, органите на
реда връчили на подсъдимото лице съставените му актове, а именно АУАН
№286595 за извършено нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и АУАН
№286596/20.05.2021г..
Двайсетина минути след приключване на проверката служителят,
който бил дежурен в ОДЧ при РУ - Оряхово, уведомил И. и Б., че тъжителят
М. е в сградата на районното и иска да подаде сигнал, че К.Р. го е заплашвал
по телефона.М. на 21.05.2021г. депозирал в РУ – Оряхово жалба против
подсъдимия.В същата посочил, че на 20.05.2021г. в 23.44 часа е получил
обаждане от подсъдимия, както и, че последният е започнал да го заплашва
със саморазправа, убийство и побой, тъй като според същия тъжителят го е
натопил за нещо.Отразил е, че по време на разговора е бил в автомобила си
заедно с двама свои познати, които чули разговора му с подсъдимия, тъй като
телефонът бил на високоговорител докато разговарял с подсъдимия.Посочил
е още, че подсъдимият разпространява неверни неща за него в града.Поискал
е срещу подсъдимия да бъдат предприети мерки по НК за заплаха.
Полицейските служители непосредствено след подаването на жалбата
снели сведение от тъжителя и подсъдимия.И на двамата на 21.05.2021г.
съставили протоколи за предупреждение, с които на основание чл.65, ал.1 и
ал.2 от ЗМвР последните били предупредени да не се саморазправят, да не си
отправят закани и заплахи, да не се обиждат и клеветят.
По така депозираната жалба била образувана преписка вх.
№2697/2021г. по описа на РП – Враца.
Към преписката е приложена докладна записка от мл.инспектор Св.И.
от дата 25.05.2021г..От съдържанието на същата се установява, че за времето
от 20.30 часа на 20.05.2021г. до 08.30 часа на 21.05.2021г., мл.инспектор
4

Св.И. е застъпил в наряд съвместно с мл.автоконтрольор Б.Д..Отразено е, че
около 23.55 часа от двамата полицейски служители е бил посетен сигнал за
скандал в гр.Оряхово, който сигнал е бил приет чрез ОДЧ от лице, посетило
РУ – Оряхово.Посочено е, че на място е бил установен подалият сигнала –
Й.М., както и, че при проведен с него разговор и снето сведение, същият е
заявил, че е бил заплашван по телефона около 23.40 часа от лицето
К.Р..Отразено е, че е било снето сведение и от К.Р., но последният не е бил
дал точно сведение за случилото се.
По преписката е изготвена справка, от съдържанието на която се
установява, че са били снети сведения както от тъжителя и подсъдимия, така
и от лицата Д. Люб. П. и Т. Пл. Ив..Посочено е, че тъжителят и двамата
свидетели заявили, че подсъдимият е казал на тъжителя следните думи – „
какви са тия педерастки работи, ще дойда пред блока ти и ще видиш какво ще
стане „.
Въз основа на събраните по преписката материали, на основание
чл.199 от НПК, вр.чл.213, ал.1, вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК, РП – Враца
отказала да образува досъдебно производство и е прекратила образуваната
въз основа на депозираната от тъжителя жалба преписка, за което е било
съставено Постановление за отказ да се образува ДП от дата 15.06.2021г..
В постановлението на прокуратурата било посочено, че липсват
достатъчно и категорични данни за извършени престъпления от общ характер
и за евентуалното им авторство.
На 21.05.2021г. подсъдимият бил задържан в поделение на МВР – РУ
– Оряхово, за което била съставена заповед за задържане на лице от дата
21.05.2021г..От съдържанието на същата се установява, че подсъдимият е бил
задържан за срок от 24 часа в помещение за временно задържане в РУ –
Оряхово на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМвР.В заповедта е отразено, че е
имало данни за извършено престъпление по чл.345, а2 от НК – за управление
на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
Съставеният на подсъдимия АУАН №286596/20.05.2021г.,
впоследствие е бил прекратен по административен ред.По административен
ред била прекратена и издадената му ЗППАМ №21-0309-
0001000/21.05.2021г..
Въз основа на съставения на подсъдимия АУАН
№286595/20.05.2021г. било издадено НП №21-0309-000157/01.06.2021г., като
наложената с него глоба на подсъдимия била платена.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които
обсъдени в своята съвкупност и поотделно, установяват описаната
5

фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което основава на тях
своите факти.
Съдът намира, че с действията си Р. е осъществил от обективна и
субективна страна на 20.05.2021г. престъпление по чл.146, ал.1 от НК.
От събраните по делото доказателства се установява, че на
инкриминираните дата, място и време, подсъдимият е отправил обидна дума
по адрес на пострадалия, като последния от своя страна е възприел пряко и
непосредствено унизителното отнасяне към него, като е чул отправената му
обидна дума „ педераст „.
Основен източник на доказателствен материал по отношение на
гореизложеното в това производство са свидетелските показания, именно въз
основа на които съдът основава своите правни изводи за фактите, релевантни
за изхода на делото.Всеки един от разпитаните свидетели очевидци на
случилото се, а именно Т.И., Д.П. и С.И., е изложил фактите, които лично е
възприел, като всеки един от тях изяснява това, което му е известно,
респективно това, което си спомня и на което е станал свидетел по отношение
начина на извършване на престъплението и поведението както на
подсъдимия, така и на частния тъжител.
Съдът изцяло кредитира показанията на горепосочените свидетелите,
тъй като същите са напълно еднопосочни по отношение на съществения за
предмета на обвинението факт – време, място, обстановка, поведението на
подсъдимия и тъжителя, както и условията, при които е сторено
инкриминираното деяние.Изцяло съдът кредитира и показанията на св.Б.Д.,
който макар и да не си спомни дали по време на извършване на проверката
подсъдимия е провел телефонен разговор с тъжителя, то преките възприятия,
които е имал този свидетел и които възпроизведе пред съда, установяват по
категоричен начин, че на инкриминираната по делото дата е била извършена
полицейска проверка на подсъдимия, както и обстоятелството, че тъжителят е
подал сигнал срещу подсъдимия.
Авторството на деянието се доказва от показанията на свидетелите Св.
М. Ив., Т. Пл. Ив. и Д. Люб. П., които са свидетели очевидци на проведения
между частния тъжител и подсъдимия телефонен разговор.Съдът кредитира
изцяло показанията им като подробни и непротиворечиви помежду си и на
останалия доказателствен материал.Показанията им установяват авторът на
деянието и другите обстоятелства посочени по – горе като време, място и
начин на извършването му, като същите описват изреченото от Р. по
отношение на М. така както са го чули и съответно запомнили.В тази връзка
Т.И. разказва, че в края на месец май 2021г. той и св.Д.Л. са били заедно с М.
в неговата кола, с която са се разходили до с.Селановци и са карали в
гр.Оряхово, че телефонът на М. звъннал през нощта – 23.00 - 00.00 часа, че на
телефона му изписало, че се обажда подсъдимия, че М. пуснал разговора на
високоговорител.По спомен свидетелят възпроизвежда думите, които е чул
подсъдимия да отправя спрямо тъжителя, а именно – „ Какви са тия
6

работи?Сега ще те намеря и ще видиш какво ще стане „. „ Сега ще видиш
какво ще стане с тебе.Сега ще дойда пред блока.Какви са тези работи, които
ги правиш.Сочи и отговора на тъжителя, а именно, че същият е казал на
подсъдимия да направи така, както сметне за добре, както и, че след това
разговорът им е приключил.
Част от отправените думи и изрази от подсъдимия към тъжителя в
проведения между тях телефонен разговор се установяват и от показанията на
св.С.И..Свидетелят разказва, че е чул подсъдимия да произнася думите - „ Ти
какво искаш от мен? Ще видиш какво ще стане.Слез да се разберем пред
блока „, като уточнява, че обаждането подсъдимия е осъществил докато му е
била извършвана проверка, че разговорът е продължил не повече от две
минути и след приключването му на подсъдимия били връчени съставените
му актове.Разяснява още, че по време на разговора, на който е станал
свидетел, подсъдимия се е обърнал по прякор към тъжителя, както и, че
именно по този начин е разбрал на кого се е обадил и с кого разговаря.
Съответстващи на изложеното в тъжбата по отношение на отправената
спрямо тъжителя обидна дума са показанията на свидетеля Д.П..Същият
възпроизвежда съдържанието на израза, съдържащ отправената унизителна за
честта и достойнството на М. обидна дума към същия от страна на
подсъдимия, която обидна дума лично възприел.Неговите показания съдът
намира за обективно и безпристрастно дадени по делото, поради което съдът
ги възприема като достоверни.Същият е присъствал по време на проведения
телефонен разговор и е възприел последния поради обстоятелството, че
високоговорителят на телефона на тъжителя е бил включен, т.е. свидетелят
има преки и непосредствени впечатления, което му придава качеството на
очевидец на случилото се.Свидетелят има ясен спомен за случилото се,
възпроизвежда казаното от подсъдимия по спомен, сам отчитайки изминалия
период от време, с изключение на детайли, свързани с точните думи и изрази,
употребени от подсъдимото лице.Свидетелят обаче е категоричен, че
подсъдимият е нарекъл частния тъжител „ педераст „.В тази връзка
свидетелят сочи, че телефонът на тъжителят е звъннал докато са били в
колата на тъжителя заедно със св.С.И., че тъжителят е вдигнал и е включил на
високоговорител, че подсъдимият му е казал – „ Къде си бе педераст? Ще
дойда до вас.Ако не те хвана сега, утре ще видиш какво ще стане
„.Свидетелят прави уточнение, че не си спомня с точност какви са били
точните думи на подсъдимия, но е категоричен, че е чул думата „ педераст „,
изречена от подсъдимия, че това е обяснил и в полицията, както и, че е
разпознал подсъдимия по гласа.
Изводът, че подсъдимия е обидил частния тъжител в телефонен
разговор с последния наричайки го „ педераст „ съдът извлича именно от
показанията на свидетеля П..
Също така с оглед влошените отношения между страните и протеклите
събития на инкриминираната дата, предхождащи извършената проверка на
7

подсъдимия и станали повод за същата, а именно подадения от тъжителя
срещу подсъдимия сигнал на тел.112, както и обстоятелството, че докато
траела проверката на подсъдимия от органите на реда частния тъжител е
минал с автомобила си покрай тях, съдът намира, че е налице и мотив
подсъдимия да демонстрира агресивно поведение, включително и да обиди
тъжителя, като го е нарекъл „ педераст „.От своя страна тъжителят се
почувствал засегнат, още повече, че нанесената му обида станала достояние и
на лицата, които се намирали с него в автомобила му.
Обстоятелството, че частния тъжител и подсъдимия са били във
влошени отношения към инкриминираната по делото дата на първо място
може да се извлече от посоченото от частния тъжител в жалбата му до
органите на МВР, а именно, че подсъдимият разпространява неверни неща за
него в града.На следващо място този факт се потвърждава и от подсъдимия,
който заявява, че тъжителят подавал сигнали с неверни твърдения срещу него.
На трето място обсъжданото обстоятелство се установява и от
показанията на свидетелите Д.С.Г. и В.В.Б., които свидетелстват за наличен
конфликт между частния тъжител и подсъдимия.
Обстоятелството, че докато траела проверката на подсъдимия от
органите на реда, частния тъжител минал с автомобила си покрай тях се
установява от показанията на св.С.И., който в съдебно заседание заяви, че по
време на проверката на подсъдимия по същата улица – „ Асен Златаров „
минал автомобил, управляван от тъжителя, както и, че автомобилът минал
преди Р. да му позвъни по телефона.
Следва да се отбележи, че въпреки констатираното от съда
незначително различие и непълнота в словесното пресъздаване на
отправените от подсъдимия думи и изрази към частния тъжител от
разпитаните по делото свидетели, то същите са пресъздадени без съществени
противоречия и при еднопосочност на смисъла им, поради което съдът базира
изводите си именно на техните показания.
В така цитираните гласни доказателства се констатира почти пълно
припокриване относно обстоятелствата предхождащи, съпътстващи и
непосредствено последвали телефонното обаждане.Всички свидетели
непротиворечиво помежду си описват обстоятелствата, които са им станали
известни и които си спомнят от процесната дата – време и място на
извършване на деянието, изречените реплики от страна на подсъдимия
спрямо тъжителя и предприетите действия от негова страна.
Свидетелите безпротиворечиво излагат всичко, което са видели и чули
на процесната дата, което кореспондира и с писмените доказателства
приобщени по делото – непосредствено депозираната след случилото се
жалба от тъжителя в РУ – Оряхово, образуваната въз основа на нея преписка,
включваща и изготвените от св.С.И. докладна записка и справка.Както беше
отбелязано още в жалбата си до полицията тъжителят е посочил, че на
20.05.2021г. в 23.44 часа е получил обаждане от подсъдимия, както и, че
8

последният е започнал да го заплашва със саморазправа, убийство и побой,
тъй като според същия тъжителят го е натопил за нещо.В справката
съпътстваща образуваната въз основа на жалбата преписка е отразено, че е
било установено, че подсъдимият е казал на тъжителя следните думи – „
какви са тия педерастки работи, ще дойда пред блока ти и ще видиш какво ще
стане.
В действителност в горепосочените писмени доказателства не е
посочено изрично, че подсъдимия е изрекъл спрямо тъжителя думата „
педераст „.Това обаче не означава, че тази дума не е била изречена, още
повече, че св.П. е категоричен, както, че е чул именно тази дума, така и, че
чутото от него споделил и в полицията.Не са налице доказателствени
източници, които да поставят показанията на този свидетел под
съмнение.Както беше посочено, св.П. не използва посочените в частната
тъжба и инкриминирани от същата думи и изрази, а сходни на същите и не
посочва да е чул твърдяната от тъжителя закана, отправено му от
подсъдимия, че ще го пребие.Именно поради това съдът не може да приеме,
че показанията на свидетеля са пристрастни и с цел да подкрепят
обвинението, повдигнато на подсъдимия.Не се установи свидетелят да е
заинтересован от изхода на делото, да има мотив да възпроизвежда неверни
факти и обстоятелства, както и да прави опити да потвърдят фактическата
обстановка, посочена в тъжбата.
С оглед всичко гореизложено съдът не споделя становището на
защитата, че събраните по делото доказателства са противоречиви.Не
отговаря и на установената фактическа обстановка твърдението, че св.С.И. и
св.Т.И. са били категорични, че обидни думи, в частност думата „ педераст „
не е била отправена.
В настоящия случай не са констатирани противоречия между
показанията на свидетелите, а и такива не съществуват.Направените от страна
на защитата констатации, че тези двама свидетели не заявяват да са чули
инкриминираната обида, не опровергава факта, че същата е била изречена от
подсъдимото лице.Също така, нито един от горепосочените свидетели не е
заявявал с категоричност, че такава обидна дума не е била отправена, а само
сочат, че или не са чули или не си спомнят, като св.С.И. дори пояснява, че не
възприел изцяло разговора.В тази връзка св.Т.И. сочи, че не знае дали
подсъдимият е обидил тъжителя по някакъв начин и, че е чул само това,
което е казал.Св.С.И. посочва, че не е присъствал на целия разговор по
телефона между двамата по време на проверката, тъй като заедно с колегата
му са били вътре в патрулния автомобил и са съставяли актове, а
подсъдимият през това време е бил отвън, встрани от автомобила им.Заявява
също, че не може да кажа, че не си спомня, дали подсъдимият е отправял
обиди спрямо тъжителя по телефона, както и, че не може да кажа и дали
тъжителят М. е споменал, че са му отправяни обиди от страна на подсъдимия
и че не си спомня да е чул К.Р. да казва по телефона на М., че ще го пребие,
нито да го нарича „ педераст „.
9

Обстоятелството, че тези свидетели заявяват, че не си спомнят дали са
чули конкретната обидна дума, не може да повлияе на преценката на съда за
истиността на изложеното от св.Д.П..Това е така, тъй като показанията им са
дадени при наличие на спомен за хронологията на развилите се събития и
изречените от страна на подсъдимия думи и изрази.Тези свидетели не
отричат, че подсъдимият е казал думата „ педераст „, а само заявяват, че
нямат спомен дали тази думичка е била изречена от него.
Подсъдимият има и мотив да извърши описаното в тъжбата деяние по
чл.146, ал.1 от НК, предвид влошените му отношения с частния тъжител и
станалото му известно по време на проверката обстоятелство, че именно
частния тъжител е подал сигнал до органите на МВР, че извършва нарушение
по ЗДвП.Поведението му разкрива типична реакция на човек, афектиран от
горното обстоятелство.Извършената на подсъдимия проверка от органите на
МВР станала повод същия да се обади на тъжителя, за да му потърси сметка
защо подава сигнали срещу него и му предизвиква проверки.Също така
категорично се доказа и обстоятелството, че подсъдимия е извършил
нарушение по ЗДвП, което нарушение е било констатирано именно при
извършената проверка по сигнал на тъжителя.Това обяснява както
обстоятелството защо същият е бил конфликтно настроен към тъжителя, така
и предприетите от него действия, изразяващи се в изречената от него обидна
дума, насочена към тъжителя.
От анализа на доказателствата по делото следва да се приеме, че
подсъдимия е изрекъл конкретната дума по адрес на тъжителя и то тази, която
е описана в тъжбата, за която подсъдимия е предаден на съд.
Поставена в контекста на обтегнатите отношения между тъжителя и
подсъдимия, използваната дума съдържа силно отрицателно и негативно
отношение на подсъдимия към личността на тъжителя, окачествявайки по
определен начин последния.

От друга страна всички обсъдени и кредитирани от съда свидетелски
показания и части от тях не са в подкрепа на възведеното в тъжбата
обвинение, че на 20.05.2021г. около 23.44 часа, в гр.Оряхово, обл.Враца, в
телефонен разговор, проведен между Кр. Д. Р. и частния тъжител Й. М. М. от
гр.Трявна, Р. да се е заканил на Й. М. М. от гр.Трявна с престъпление против
неговата личност, отправяйки му следните думи – „ Идвам пред вас да те
пребия „, „ Ако не днес, утре ще те срещна и ще те пребия „ и това заканване
да е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което
и основание чл.304, пр.1 от НПК подсъдимия беше признат за невинен и
оправдан по това обвинение.Съдът установи, че не е събрано нито едно
доказателство в подкрепа на това обвинение и което да сочи , съпричастие на
подсъдимия в извършването му.В тази връзка дори св.Д.П. заявява, че не си
спомня да е чул подсъдимия да изрича спрямо тъжителя израза „ ще те пребия
„.Нито един от останалите свидетели не заявява да е чул споменатия в
10

тъжбата горепосочен израз.Дори и полицейският служител С.И., който от
една страна е свидетел очевидец на разговора, а от друга е посетил сигнала и
е работил по жалбата, депозирана от частния тъжител заявява, че не си
спомня да е чул Р. да казва по телефона на М., че ще го пребие, както и
заявява, че частния тъжител му споделил, че е бил заплашван по телефона,
като подъсдимият му е казал да излезе да се разберат.
Макар св.С.И. да не е чул изцяло разговора между тъжителя и
подсъдимия, тъй като докато същият е протичал заедно с колегата си – св.Б.Д.
се е намирал в служебния автомобил и е бил зает със съставяне на
съответните документи, то и останалите двама свидетели очевидци, които са
били най – близо до тъжителя докато той е разговарял с подсъдимия и са
възприели най – пълно и най – ясно думите му, нямат спомен подобна закана
да е била отправяна.
От материалите по образуваната непосредствено след развилите се
събития полицейска преписка също не се установяват различни факти.
Изводите на полицейския служител Д., че скандал означава обиди,
заплахи и закани се основават единствено на негови лични интерпретации по
принцип какво включват скандалите, които посещава във връзка с изпълнение
на служебните си задължения, а не, че в конкретния случая е имало такива.
Изводите на изготвилия справката и докладната записка полицейски
служител, основаващи се на събраните по преписката данни, също не
отразяват, че към тъжителя от страна на подсъдимия е била отправена закана,
че последния ще го пребие.В съставения на подсъдимия предупредителен
протокол, също липсва фастическа конкретика, поради което не може да се
приеме, че същия установява изложените в тъжбата факти по отношение на
извършено престъпление по чл.144, ал.1 от НК.
Подсъдимият също отрича да е отправял закани спрямо тъжителя.Освен
средство за защита, обясненията му по делото съставляват и доказателствено
средство, което следва да се обсъжда и цени с оглед останалия събран в хода
на разследването доказателствен материал.В случая липсва каквото и да е
пряко доказателство спрямо тъжителя да е отправен цитирания в тъжбата
израз „ ще те пребия „, а наличните косвени доказателства не дават
възможност да се направи категоричен и безспорен извод за деянието и
неговия автор.Установява се единствено, че подсъдимия е отправил следните
думи и изрази, посочени в тъжбата - „ Сега идвам пред вас, пред блока,
излизай да видиш какво ще стане.Характера на горепосочените думи
отправени от подсъдимия към тъжителя, преценявана в контекста на
конфликтни междуличностни отношения, както и съдържанието на
обичайния речников фонд, използван често в подобни ситуации, не изпълнява
обективния критерий за престъпната съставомерност на деянието, ако по
съществото си тя не би могла да възбуди основателен страх за
осъществяването й.Съдът намира, че тези думи не покриват изпълнителното
деяние на чл.144, ал.1 от НК, от което следва, че не е осъществен състава на
11

това престъпление както от обективна, така и от субективна страна.
Не се установяват нито преки, нито косвени доказателства, от които
съдът да може да направи извода, че подсъдимия е отправил закана на
тъжителя.Нито свидетелите, нито писмените доказателства упоменават тези
факти, поради което това обвинение не е безспорно доказано.
С престъплението по чл.144, ал.1 от НК се застрашава личната свобода
или имуществото на гражданите.С извършването на това престъпление се
цели промяна на поведението и действията на заплашения противно на волята
му в исканата от дееца насока.В случая съдът счита, че липсват каквито и да
било данни за обективиране чрез думи или действия на закана срещу личната
свобода или имуществото на тъжителя от страна подсъдимия, която да е била
възприета от него и да е настъпила промяна в поведението и действията му в
противна на волята насока.
При това положение съдът намира, че деянието не е доказано по
несъмнен начин и от доказателствата не се установява, че подсъдимият е
извършил деянието предмет на обвинението по отношение на престъплението
по чл.144, ал.1 от НК.
Приобщените по делото писмени доказателства следва да бъдат
кредитирани от съда, доколкото същите установяват релевантни
обстоятелства по делото и са приобщени по надлежния процесуален ред на
чл.283 от НПК и кореспондират с останалия доказателствен материал.
Некоментираните от съда части от показанията на разпитаните по
делото свидетели и необсъдените писмени доказателства, са относими към
факти и обстоятелства, които са извън основния предмет на доказване по
делото, поради което настоящия съдебен състав не счита за необходимо да ги
обсъжда.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Обект на престъплението „ обида „ са обществените отношения,
които гарантират спазването на неприкосновеността на личността,
запазването и ненакърняването на личното достойнство и чест на гражданите.
Обидата е умишлено унижаване чувството на лично достойнство на
дадено лице посредством неприлично, противоречащо на правилата на
морала отнасяне с него.Обидата е израз на непристойно държане, с което
деецът цели непосредствено засягане на личността на обидения, знаейки, че
лицето, до което се отнасят присъства на мястото и желанието му последният
да я чуе.За да бъде обидата присъствена, следва тя да е възприета от
пострадалия по волята на дееца.
Изпълнителното деяние на обидата се изразява в две форми -
отправяне на думи или в извършване на нещо унизително за честта и
достойнството на другиго в негово присъствие, като в случая се касае само до
първата му форма, а именно „ казал „.Субектът на престъплението по
12

същество изразява отрицателната си оценка и мнение относно личното
достойнство на обидения в езикова форма, като използва унизителни от
гледна точка на установения морал епитети, отразяващи отрицателни
качества, ругателни думи или унизителни изрази за качествата на
пострадалото лице.Достатъчно е тези обидни изрази да бъдат обективирани
по такъв начин, че да достигнат до обидения и това обстоятелство да е
осъзнавано и целено от дееца.
Деецът изразява презрителното си отношение към личността на
засегнатия по начин, противоречащ на общоприетите морални норми –
общоприетите морални и обществени разбирания за необходимото
отношение към другите членове на обществото.
Пострадал от престъплението може да бъде само физическо лице,
което има формирано в съзнанието си чувство за лична чест и достойнство и
което е в състояние да възприеме обидните изрази или действия.
От субективна страна деецът следва да съзнава негативната
обществена оценка, с които са натоварени използваните епитети,
квалификации, сравнения, жестове и да съзнава че те ще бъдат възприети от
адресата, както и че по този начин те ще засегнат неговата чест и достойнство
и пряко да цели това.
В конкретния случай с използваната обидна дума, подсъдимият Р. е
дал една негативна своя лична оценка за личността на тъжителя
М..Използваната обидна дума, еднозначно се възприема с оглед
обществените възгледи за етично поведение за унизителна за честта и
достойнството на адресата.
Думата „ педераст „ по – често се употребява в преносно значение и е
обидна – неприятен, некоректно постъпващ човек, действащ нечестно, за
мъж, който лъже и извършва измами.Думата е обида, използвана от мъже за
други мъже, които те не харесват и е възприемана от обществото ни като
обидна към адресата, към който е насочена.Използването й винаги има за цел
да обиди лицето, към което е насочена.
Обидната дума не само е била изречена, но е била и възприета от
тъжителя към когото е била насочена, който се е почувствал засегнат, с което
подсъдимия е довършил изпълнителното деяние на горепосочения престъпен
състав.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл –
подсъдимият е целял да засегне достойнството на тъжителя, като е съзнавал,
че последният ще възприеме обидата.В съзнанието на подсъдимия са
намерили отражение представи, че употребената от него дума е унизителна с
оглед на възприетия морал за честта и достойнството на лицето, по
отношение, на което е употребена и пряко е целял обидата да бъде възприета
от него.
Макар и обидата в случая да е станала достояние и на друго лице –
св.П., то не може да се приеме, че същата е нанесена публично от субективна
13

страна, тъй като обаждайки се по телефона на тъжителя, подсъдимият няма
как да е знаел, че същият ще реши да направи разговорът им достояние и на
други лица, които да чуят и лично да възприемат същия.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия е
видно, че същият е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
чл.78а от НК един път преди постановяване на Решението по настоящото
административно наказателно производство.
Видно от справката за съдимост, глобата в размер на 1000.00 лева,
наложена на Р. по НАХД №309/2019г. по описа на РС – Оряхово е била
заплатена от същия на 21.10.2019г..
Съгласно ТР №2/28.02.2018г. на ВКС, правото на повторно
освобождаване от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК е
признато в т.4 от ППВС №7/1985г., като е прието, че същото възниква след
изтичане на една година от изпълнение на наложеното административно
наказание.
В случая глобата е платена на 21.10.2019г., а деянието по настоящото
дело е извършено на 20.05.2021г., т.е. към 20.05.2021г. е била изтекла една
година от изпълнение на наложеното му предходно административно
наказание по реда на чл.78а от НК, поради което по отношение на деянието,
предмет на настоящия процес отново може да бъде приложен институтът на
чл.78а от НК.
За престъплението по чл.146, ал.1 от НК, е предвидено наказание „
Глоба „ от 1000.00 лева до 3000.00 лева.
Настоящият състав на съда намира, че нормата на чл.78а от НК е
материалноправна и като такава има действие към датата на извършване на
престъплението.Разпоредбата на чл.2, ал.1 от НК изисква да се приложи
законът, който е бил в сила по време извършване на престъплението –
06.10.2017г..Разпоредбата на чл.78а, ал.1 НК / изм.ДВ, бр.26/2010г. / е в сила
от 09.04.2010г., т.е. преди датата на извършване на престъплението и
предвижда административно наказание глоба в размер от 1000.00 лева до
5000.00 лева.
С извършеното от подсъдимия като пълнолетен деяние не са
причинени имуществени вреди.При тези данни съдът, не разполага с
възможност да прави преценка относно това дали да приложи или не
разпоредбите на чл.78а от НК по отношение на подсъдимия, доколкото
същите са императивни.Ето защо намира, че са налице условията на чл.78а от
НК и деецът следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание.
При индивидуализирането на административното наказание „ Глоба
14

„, съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства личността на
обвиняемия, като същият не е осъждан и доброто му процесуално
поведение.Съдът прецени и обстоятелствата, свързани със субективната
страна на деянието, които обстоятелства се явяват подбудите за извършване
на деянието.Като отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът съобрази
недобрите характеристични данни за подсъдимия и извършеното от него
престъпление, за което е бил освободен от наказателна отговорност по реда
на чл.78а от НК.Ето защо съдът след като отчете степента на обществена
опасност на деянието счита, че глоба в размер на 1000.00 лева ще съдейства в
достатъчна степен за осъществяване предупредителното и превъзпитателно
действие на наказанието и ще бъде достатъчна като размер, за постигане
целите на същото.
Съдът определи и наложи на подсъдимия административно наказание
" глоба " в размер на 1000.00 / хиляда / лева, като счита, че именно така
определения размер на глобата, се явява справедлив и в най - голяма степен
ще допринесе за постигане целите на личната и генерална превенция и преди
всичко за поправянето и превъзпитаването на подсъдимия и въздействието на
наказанието върху обществото.

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:

Предвид признаването на подсъдимия Р. за виновен в извършването на
престъпления по чл.146, ал.1 от НК, съдът намира, че предявения граждански
иск за обезщетение за причинените от престъплението по чл.146, ал.1 от НК
неимуществени вреди, се явява доказан по основание.
Настоящият състав като намира, че справедливият размер на
обезщетението възлиза на 400.00 лева / четиристотин лева /, представляваща
обезщетение за причинените от престъплението по чл.146, ал.1 от НК
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на деянието – 20.05.2021г. до окончателното й изплащане, като съдът
отхвърли иска над сумата от 400.00 лева / четиристотин лева / до пълния
предявен размер от 1500.00 лева / хиляда и петстотин лева /, като
неоснователен и недоказан.
Безспорно в случая са налице елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД.Гражданският ищец Й.М. в
качеството му на пострадал, несъмнено е от кръга на лицата, имащи
възможност да търсят обезщетение за неимуществените вреди, причинени от
престъплението, извършено от подсъдимия.От своя страна подсъдимия е
длъжен да репарира вредите, които виновно е причинил на пострадалия М..
По делото е предявен граждански иск от частния тъжител М. против
подсъдимия Р. в размер на 1500.00 лева, съставляващ обезщетение за
причинените на същия неимуществени вреди от престъплението по чл.146,
ал.1 от НК.
15

За присъждане на горепосочената сума съдът съобрази естеството на
увредените блага, а именно личната чест и достойнство на тъжителя и
интензитета на засягане на правно защитеното благо, който се разкрива от
характера на конкретно използваната инкриминирана фраза, за която
подсъдимият е признат за виновен за престъплението обида.
Безспорно установено по делото е, че в резултат от извършеното от
подсъдимия престъпление, на М. са причинени вреди от неимуществен
характер – засягане на честта и достойнството от отправените по негов адрес
обидна дума от подсъдимия, които същият лично възприел и които вреди са
непосредствена последица от увреждането.
С оглед на гореизложеното съдът прие, че предявеният граждански иск
от пострадалия срещу подсъдимия е основателен.Досежно неговият размер за
неимуществени вреди, според разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, същият следва да
се определи от съда по справедливост.За да определи размера на дължимото
обезщетение, съдът съобрази обстоятелствата, при които са настъпили
вредите, а именно – влошените отношения между пострадалия и подсъдимия,
мотивът за извършване на престъплението и степента на накърняване на
честта и достойнството на пострадалия.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че е налице
засягане на честта и достойнството на тъжителя, а именно на неговия
авторитет и обществена оценка, без случилото се да му се е отразило като
нещо изключително неприятно.
С оглед гореизложеното съдът намира, че нанесената обида не е довела
до качествено нарушаване на нормалния ритъм на живот на тъжителя и не се
установява каквато и да е съществена промяна в отношенията му в
различните сфери на обществения живот след случая, и отчитайки
настъпилият дисконфорт за тъжителя, съдът прие, че сумата от 400.00 лева е
едно справедливо обезщетение.
При така изтъкнатите вредоносни последици за пострадалото лице,
съдът намери за справедливо обезщетение за претърпените от пострадалия
неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на честта и достойнството, в
размер на 400.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на деянието до окончателното й изплащане, като в останалата част до
пълния предявен размер от 1500.00 лева, отхвърли гражданския иск като
неоснователен и недоказан, поради което на основание чл.45 от ЗЗД осъди
подсъдимия да заплатят на тъжителя сумата от 400.00 лева.
На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, съдът осъди подсъдимия Р. да заплати държавна такса
по сметка на РС – Оряхово върху уважения размер на гражданския иск в
размер на 50.00 лева.
Тъй като съдът оправда подсъдимия по обвинението за извършено
престъпление по чл.144, ал.1 от НК описано в тъжбата, то не са осъществени
и признаците на деликта по чл.45 от ЗЗД – деяние, вина, противоправност на
16

деянието, вреди, причинна връзка между деяние и вреди, поради което не
може да бъде ангажирана деликтната му гражданска отговорност.С оглед
горното предявения иск се явява неоснователен и недоказан, поради което
съдът го отхвърли.

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

На основание чл.190, ал.1, вр.чл.189, ал.4 от НПК съдът осъди
частния тъжител Й. М. М., ЕГН:********** от гр.Трявна, обл.Габрово, ул.“
Украйна „ №11, да заплати на Кр. Д. Р., ЕГН:********** от гр.Оряхово,
обл.Враца, сума в размер на 100.00 / сто лева /, представляваща направените
от подсъдимия разноски по делото за адвокатско възнаграждение по
отношение на обвинението, по което е признат за невинен.

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
17

Съобщи за изтекли лични данни