ПРОТОКОЛ
№ 14650
гр. София, 18.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря Н. ИВ. В.
и прокурора Н. Й. С.
Сложи за разглеждане докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Наказателно дело от общ характер № 20241110204832 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ К. Д. В. - редовно уведомен, СЕ ЯВЯВА ЛИЧНО.
ЯВЯВА СЕ ЗАЩИТНИКЪТ АДВОКАТ Р. Р. – надлежно
упълномощен, редовно призован.
С. - СЕ ПРЕДСТАВЛЯВА от РАЙОНЕН ПРОКУРОР Н. С., редовно
уведомен.
СЪДЪТ СЕ УБЕДИ в самоличността на ОБВИНЯЕМИЯ К. Д. В. с
л.к. № **********/********** г. МВР - С.
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА на всяка от страните, както и на
ОБВИНЯЕМИЯ К. Д. В. характера и същността на образуваното
производство.
(ИЗПЪЛНИ СЕ.).
СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице процесуални пречки за даване ход
на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
СЪДЪТ РАЗЯСНИ на страните правата им по чл. 274 - чл. 275 от
НПК.
(ИЗПЪЛНИ СЕ.).
СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): Нямаме възражения за отводи и
искания по реда на чл. 275 от НПК.
СЪДЪТ, КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД, че са изпълнени изискванията на чл.
271-275 от НПК, на основание чл. 276 от НПК
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО С ПРОЧИТАНЕ на постъпилото искане
от РАЙОНЕН СЪД БРЕЖИЦЕ, РЕПУБЛИКА СЛОВЕНИЯ за трансфер на
наказателно производство срещу БЪЛГАРСКИЯ ГРАЖДАНИН К. Д. В..
(ИЗПЪЛНИ СЕ.).
ЗАЩИТНИКЪТ АДВОКАТ Р. Р.: Считам, че е най-правилно и с оглед
обезпечаване правото на защита на подзащитния ми, делото следва да се гледа
в България.
СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): Нямаме други искания. Да се даде ход
по същество.
На основание чл. 283 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА и ПРИЕМА материалите и приложените по делото
писмени доказателства, и намирайки, че делото е изяснено от фактическа
страна, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че са налице предпоставките на чл. 478, ал. 2
НПК за трансфер на производството. От друга страна, обаче считам, че
предвид непълнотата на доказателствата, които са представени и са разпитани
само и единствено граничните полицаи, това би довело до неоснователно
забавяне на процеса, предвид което считам, че делото не следва да се
трансферира в Република България.
2
ЗАЩИТНИКЪТ АДВОКАТ Р. Р.: Считам, че са налице основанията за
трансфер на наказателното производство. Такова беше и нашето първоначално
становище, доколкото изискването на националния процесуален закон е да
има няколко от изброените основания в ал. 2 от разпоредбата на чл.478 от
НПК, които са общо 13 (тринадесет). В случая, почти всички основания, да не
кажа всички, са налице. Деянието, за което е направено искането за трансфер
на наказателното производство съставлява престъпление по българския закон.
Деецът, сочен от словенското обвинение, е наказателно отговорно лице по
българския закон. Той, също така, е постоянно пребиващ на територията на
Република България и е гражданин на Република България. Престъплението,
за което е направено искането, не се счита за политическо и не се свърза с
такова съгласно чл.478, ал.2, т.5 от НПК. Не считам, че искането цели
преследване или наказване на лицето, поради негова раса или етническа
принадлежност - в тази насока е т.7 от разпоредбата на НПК. Няма данни да е
започнало наказателно производство срещу него. Най-важната точка е, мисля
т. 8, макар и тя да е само една от множеството основания. Описаните
основания в нея - в т.8, са налице. Трансферът на производството е в интерес
за установяване на обективната истина, доколкото доказателствата по делото
се намират на територията на Република България, а и те могат да бъдат
изискани, доколкото същите са писмени. Разпитът на свидетелите вече е
извършен и е приложен по делото. Съвсем на отделна плоскост съществуват
способи из националния закон, които позволят при необходимост да се
реализира непосредствен разпит или разпити по делегация на свидетелите,
както и в условията на опосредяване чрез видео-конферентна връзка. Спорен е
въпроса дали това изобщо е опосредяване, като възможност предвидена в
НПК. На следващо място считам, че ако присъда бъде постановена по делото,
разбира се, че възможностите на едно осъдено лице, говорим само
хипотетично, защото моят доверител не е извършил съставомерно деяние, то
искането не противоречи на международните задължения на Република
България, както и считам, че не противоречи на основните принципи на
българското процесуално право. Не може да бъде споделено становището на
прокурора. Напротив, производството е забавено и то изключително много,
поради невъзможността за лично участие на моя подзащитен, както и на
защитата в производството в Република Словения, като в тази връзка е т. 10.
Личното присъствие на представляваното от мен лице може да бъде
осигурено в Република България, тъй като всеки път, когато пристигаше
съобщение за заседания или за процесуално-следствени действия от
Република Словения, то пристигаше при нас със закъснение - най-рано часове
или най-много един ден преди извършване на заседанието. Не сме
разполагали с никаква възможност, нито защитата, нито моят подзащитен да
организираме пътуване, а още по-малко да организираме линията на защитата.
Материали по делото не ни бяха представени в пълнота, въпреки
няколкократните ни искания в тази връзка, за да може да бъде реализирано в
пълен обем правото на защита на моя подзащитен. Считам, че трансфера на
наказателното производство трябва да бъде допуснат и производството следва
да продължи в Република България. Както, вече посочих на словенска
3
територия се намират единствено двамата служители, чийто разпити са
извършени и могат да бъдат извършени допълнителни такива с
видеоконференция и не е необходимо да бъдат призовавани, за да пътуват до
България, въпреки че и такава възможност има. Провеждане на наказателното
производство в Република Словения не само ще продължава да бъде в
нарушение на основните права на моя подзащитен, доколкото не успяха
словенските съдебни власти да осигурят възможност защитата да участва
пълноценно, а и ще довее до ненужно допълнително забавяне на
наказателното производство, което считам, че не е в интерес на правосъдието.
Съвсем на отделна плоскост защитата ще има искания за събиране на
доказателства и за разпити на свидетели, които не са посочени. Те се намират
на територията на Република България. Има непосредствени свидетели на
процесната случка по извършване на проверката - лице или лица свидетели са.
Имало е още едно лице със сигурност в автомобила, и това лице е български
гражданин и е много по-бързо и лесно да бъде разпитано в Република
България, тъй като в Република Словения за всяко едно обстоятелство ще се
похарчат допълнителни средства, защото ще трябва преводач и за моя
подзащитен и за защитата, отделно за свидетелите. Всъщност, считам, че в
България производството може да бъде разгледано в пъти по-бързо. Воден от
всичко гореизложено, моля да приемете че са налице предпоставките на чл.
478, ал. 2 НПК и да приемете трансфера на наказателното производство да
продължи в България.
ОБВИНЯЕМИЯТ К. Д. В.: Поддържам казаното от моя защитник.
На основание чл. 297, ал. 1 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ К. Д.
В..
ОБВИНЯЕМИЯТ К. Д. В.: Моля да бъде разгледано делото тук.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ И СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ,
НАМИРА СЛЕДНОТО:
ПРОИЗВОДСТВОТО ПО НОХД № 4832/2024г. ОПИСА НА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ 9
(ДЕВЕТИ) СЪСТАВ е образувано по искане на Република Словения въз
основа на молба и съдебен протокол от 15.11.2023г. на районен съдия в
Брежице, Република Словения и Решение на Окръжен съд в Кършко от
17.01.2024г. за трансфер на наказателно производство, инициирано срещу
българския гражданин К. Д. В., с ЕГН: **********.
От материалите по наказателното производство се установява, че
4
българския гражданин К. Д. В. притежава процесуалното качество на
обвинено лице за документно престъпление по Наказателния кодекс на
Република Словения – по чл.251, ал.3 НК-1, за което е бил предаден на съд с
обвинителен акт от 06.04.2022г. за това, че на 23.02.2022г. при граничен
контрол за излизане от Република Словения при Граничен пункт за
международен пътен и товарен транспорт Обреже, се е ползвал от неистински
удостоверителен документ – свидетелство за управление на моторно превозно
средство с № ****************за категроия „АМ, А и В“, издадено на негово
име с негова снимка от официален орган на Кралство Великобритания.
Към провелото се разследване от органите на Република Словения са
приложени писмени материали в два тома, в които се съдържат писмени
доказателства. В хода на разследването е бил разпитан един свидетел -
служителят, който е извършил проверката на представения му
удостоверителен документ. Не е била изпълнена съдебна експертиза за
проверката на автентичността на иззетото свидетелство за правоуправление на
моторно превозно средство. Оригиналът на този документ е бил иззет от
органите на Република Словения.
Съдебният състав отчита, че в хода на разследването пред органите на
Република Словения обвиняемият В., без да е бил представляван от защитник,
е изложил обяснения. Проверката на конкретния удостоверителен документ,
посочен в материалите от разследването, е била извършена от служител, на
който е бил представен за легитимация. Словенският служител твърди, че е
извършил проверка чрез спектрален анализ на конкретния документ.
Съдът отчита, че защитата и обвиняемия В., безспорно, изпитват
значителни затруднения при организиране правото на защита на обвиненото
лице, не защото последното не желае да участва в производството, а заради
невъзможността за своевременно призоваване и организиране за явяване пред
органите на Република Словения. Съдът приема, че тези затруднения на
защитата имат значение единствено и само в наказателното производство пред
Република Словения.
Съдът отчита, че датата на деянието, за което се твърди да е извършено е
от 23.02.2022 г. Според съда с оглед характера и същността на производството
не е изминал значителен период от време.
От друга страна, съдебният състав съобразява, че безспорно в
наказателното производство е бил приложим процесуалния закон на
Република Словения. В случай, че съдът приеме наказателното производство
по реда на трансфера в Република България, то е приложим българският
Наказателно-процесуален кодекс (НПК). За да се гарантира правото на защита
на обвиняемото лице в случай, че бъде прието трансферирането на
наказателното производство, съдът следва да извършва множество
процесуално-следствени действия, за да гарантира правото на защита на
българския гражданин в качеството му на обвиняемо лице по повод на
обвинението му, повдигнато от прокурора от Република Словения.
Според съда има неизяснени факти по делото, доколкото едно, че не е
изпълнена съдебно-графическа и техническа експертиза на конкретния
5
удостоверителен документ, второ не са приложени и писмени доказателства за
компетентността на конкретния полицейски служител дали може да извършва
проверка на удостоверителни документи чрез специален спектрален анализ.
Съдът отчита, че е необходимо извършването на разпити по делегация,
което ще довее до забавяне на наказателното производство пред българския
съд, а реализирането на видео-конферентна връзка по реда и способите на
НПК според съдебния състав е невъзможно да бъде осъществена, тъй като
съгласно изискванията на чл. 474, ал. 3 от НПК специалната
видеоконферентна връзка се извършва чрез защитена двуплексна (двустранна)
защита с кодове между двете съдилища, които се избират, за да осъществяват
такава връзка, която да не подлежи на възможност от манипулация с оглед
запазване на фактите от наказателното производство да не бъдат
разпространявани. Видео-конферентна връзка според изискванията на НПК в
съдебната фаза се осъществява от апелативен съдия, а Софийски районен съд
не разполага с техническа обезпеченост да реализира видео-конферентна
връзка по правилата на НПК, доколкото не може да избира чрез достъпване
съдът на Република Словения. От друга страна, видео-конферентната връзка
ще забави значително производството, тъй като е необходима сложна
организация по призоваването на конкретния служител, както и по
координирането на организацията чрез специалист-технически помощници
между двете съдилища. Разпитите по делегация, в случай, че съдът реши да
извърши такива, също биха забавили производството.
Настоящата съдебна инстанция приема, че правната квалификация на
престъплението по чл.251, ал.3 НК-1 на Република Словения съответства на
правната квалификация на същото по чл.316 вр. чл.308, ал.2 от Наказателния
кодекс на Република България.
Българският съд намира, че не са налице законовите предпоставки за
уважаването на искането на съдебните органи на Република Словения за
приемането по реда на трансфера на наказателното производство срещу
българския гражданин К. Д. В. на основание разпоредбата на чл.478, ал.2, т.8
от НПК, чието съдържание е идентично на съдържанието на правната норма
на чл.8 буква „е“ от Европейската конвенция за трансфер на производства по
наказателни дела, в сила за Република България от 01.07.2004г., съставена в
Страсбург на 15.05.1972г.
Настоящата съдебна инстанция приема, че не са налице данни, че най-
важните доказателства по делото се намират именно на територията на
Република България. Иззетото свидетелство за управление на моторно
превозно средство с № ************ за категроия „АМ, А и В“, издадено от
официален орган на Кралство Великобритания се намира на територията на
Република Словения - била е постановена неговата конфискация и твърде
възможно да е извършено неговото унищожаване. В хода на разследването е
бил разпитан единственият свидетел - словенския гражданин Б. Ш., който
също се намира на територията на Република Словения. Разпитът на
свидетеля Б. Ш. пред българския съд е задължителен, доколкото по реда на
българския Наказателно-процесуален кодекс се спазват винаги принципите на
устност и непосредственост при разпитите на свидетелите. Освен това,
6
задължително е в хода на разследването да бъде допусната и изпълнена пред
българския съд съдебна графическа и техническа експертиза на иззетото
свидетелство за управление на моторно превозно средство с оглед
установяване на неговата автентичност. Според съда не е достатъчно само
изискването за писмена справка дали под номера на свидетелството за
управление на моторно превозно средство съществува ли като регистриран
такъв официален удостоверителен документ в информационните масиви на
компетентните органи на Кралство Великобритания, доколкото в
обвинителния акт на прокурора на Република Словения се описва, че за
обвиненото лице К. Д. В. са били посочени в този документ неговите имена и
е била поставена снимка. Тоест следва да се изясни кои са неавтентичните
белези и елементи в иззетото свидетелство за управление на моторно
превозно средство. Тези пречки пред българският съд, както и факта, че
обвинителния акт на прокурора, приложен на лист 38, том 1 от разследването
на Република Словения, не отговаря на изискванията на чл.246 от българския
Наказателно-процесуален кодекс, което обуславя задължителното връщане на
обвинителния акт и прекратяване на производството на процесуално
основание до момента на отстраняването на процесуалните нарушения в него,
ще доведат до неоправдано и цялостно забавяне на развитието на
наказателното производство и ще се нарушат принципите на Европейската
конвенция за трансфер на производства по наказателни дела за облекчаване на
наказателните производства при разкриването на обективната истина и при
постановяването на справедлива присъда.
Българският съд намира, че не са налице законовите предпоставки за
уважаването на искането на съдебните органи на Република Словения за
приемането по реда на трансфер на наказателното производство срещу
българския гражданин К. Д. В. и на основание разпоредбата на чл.478, ал.2,
т.10 от НПК, чието съдържание е идентично на съдържанието на правната
норма на чл.8 буква „g“ от Европейската конвенция за трансфер на
производства по наказателни дела.
Съгласно справките на Граничните власти на Република България и
предвид това, че българския гражданин К. Д. В. не е бил намерен на
територията на Република България за призоваването му по настоящото
наказателно производство, независимо, че е бил уведомен чрез своя защитник,
мотивират българският съд да приеме, че присъствието на обвиняемия К. Д.
В. в хода на наказателното производство не може да бъде гарантирано.
По смисъла на чл.316 вр. чл.308, ал.2 от Наказателния кодекс на
Република България за твърдяното като извършено престъпление по
Наказателния кодекс на Република Словения – по чл.251, ал.3 НК-1
българският законодател е предвидил наказание лишаване от свобода за срок
до 8 (осем) години. Обвинението срещу българският гражданин В. е за тежко
умишлено престъпление, наказуемо с наказание „лишаване от свобода“
повече от 5 (пет) години съгласно чл.93, т.7 от НК. На основание чл.269, ал.1
от българския Наказателно-процесуален кодекс присъствието на обвиняемия
В. в наказателното производство и в съдебните заседания пред българския съд
е задължително. Целият наказателен процес пред българския съд е
7
присъствен.
Според справката на българските гранични власти българският
гражданин В. пътува всеки месец извън страната за различен период - за дни
или седмици. Неосигуряването му в наказателния процес пред българския съд
и невъзможността да бъде призоваван по редовен начин водят до възникване
на основания за забавяне на наказателното производство и до затрудняването
на българските власти да изпълнят правомощията си по делото по закон, а
именно - да установят по реда и способите на закона дали се установява да е
извършено престъпление, какъв материален и процесуален закон следва да се
приложи, и при евентуално разобличаване на вина какво следва да бъде
съответното наказание.
Съдебният състав, отчитайки приложението на процесуалния закон,
както и предпоставките за трансфер на наказателното производство
съобразява, че разпоредбата на чл. 478, ал. 2, т. 8 от НПК има по-голяма
тежест, от заявеното от съдебния състав, че е приложима и хипотезата на чл.
478, ал. 2, т. 10 от НПК.
Пред българския съд биха възникнали множество затруднения от
процесуален характер, които предопределят и извода да не се приема
наказателното производство на Република Словния и поради това, че в хода на
наказателното производство пред българския съд всяка от страните е
равнопоставена една на друга. Приложимо е състезателното начало. Пред
съдебният състав не са приложими предпоставките на чл. 281 от НПК за
прочитане на протокола от разпита на свидетеля Ш., тъй като по времето на
този разпит не са присъствали обвиняемият В. и неговия защитник, а от друга
страна не е била гарантирана възможността същите да поставят въпроси към
свидетеля.
Безспорно защитата и обвиняемият В. изпиват значителни затруднения
за участието си пред органите на Република Словния, но тези затруднения
имат значение само и единствено пред органите на Република Словения и във
връзка с приложението на чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи. Затрудненията пред българския съд да приложи правилно
материалния и процесуалния закона са значително по-сериозни, които водят
до извод, че наказателното производство може да бъде забавено. От друга
страна, пред съдебния състав няма пречка защитникът - адвокат Р., както и
обвиняемият В. да заявят в определен от съда срок своите евентуални
процесуални и доказателствени искания в писмен вид чрез българския съд,
които да бъдат приложени в материалите по делото, които следва да се
изпратят на Република Словения.
ВОДЕН ОТ ИЗЛОЖЕНОТО, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ МОЛБАТА НА РАЙОНЕН
СЪДБРЕЖИЦЕ, РЕПУБЛИКА СЛОВЕНИЯ за трансфер на наказателно
производство образувано СПРЯМО БЪЛГАРСКИЯ ГРАЖДАНИН К. Д. В.
8
И НЕ ПРИЕМА за разглеждане същото наказателно производство в
Република България.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 4832/2024 г. по
описа на СРС, НО, 9 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протест.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ легализиран превод на словенски език на съдебния
протокол и същият ведно с оригинала на материалите от наказателното
производство да се изпратят към Министерството на правосъдието на
Република България.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ЗАЩИТНИКА АДВОКАТ Р. Р. И
ОБВИНЯЕМИЯ В. в 15 (петнадесет) дневен срок от днес в писмен вид по
тяхна независима преценка ДА ЗАЯВЯТ процесуални и доказателствени
искания към съда от Република Словения във връзка с възможността да
упражнят правото си на защита и представителни функции по повод на
обвинението срещу българския гражданин В..
Препис от протокола да се издаде на страните при поискване без
нарочна молба.
Съдебното заседание е обявено за приключило в 10:25 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
9