Р Е Ш Е Н И Е

                                               гр.Момчилград, 08.06.2020г.

                                               В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

            Момчилградският районен съд, в публично заседание на 01.06.2020 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СУНАЙ ОСМАН,

 

При участието на секретаря АНИТА ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията  гр.д.№ 568/ 2019г. по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК, и е образувано по предявени обективно съединени искове- за установяване на вземане по чл.79 от ЗЗД вр. чл.422 ГПК; и по  чл.205 от   ЗЗД вр. чл.79 от ЗЗД.

           

            В подадената след указание по чл.415 ал.1 от ГПК исковата молба ищецът „******” ЕАД гр. София, представлявано от адв.В.П. от САС твърди, че на 05.02.2018г. сключило с ответника А.Б.А. Договор за предоставяне на мобилни услуги за съответен номер по програма „ТОТАЛ“, за срок от 24 месеца., т.е. до 05.02.2020г.  

За да се възползва от преференциалните цени абонатът е сключил и Договор за лизинг от същата дата, по силата на който е взел мобилно устройство „SAMSUNG Galaxy J5 2017 Gold“ на изплащане на 23 месечни вноски в размер на 17,59 лева всяка- по погасителен план.

В исковата молба се посочва също така, че ответникът, като лоялен клиент на оператора и като използващ при преференциални условия повече от една услуга, на 19.02.2018г. е взел втори абонаментен план с предпочетен номер по програма „ИНТЕРНЕТ+ 16,99 лева“, съгласно Договор за мобилни услуги от тази дата, за срок от 24 месеца., т.е. до 19.02.2020г.   въз основа на този договор ответникът е ползвал мобилни услуги, като потреблението е било фактурирано под съответният клиентски номер.

 За периода от 15.04.2018г. до 14.08.2018г.  ищцовото дружество издало 2 фактури – 1/ на 15.05.2018г. на обща стойност 59,55 лева,; 2/ на 15.06.2018г. на обща стойност 121,14 лева /вкл. и сумата от 59,55 лева от предходен период/, за потребените услуги. Дължимата сума е била платима на 30.06.2018г. С кредитно известие от 15.07.2018г. бил  коригиран дългът на сумата в размер на 124,74 лева, платима в срок до 30.07.2018г.

 Поради неизпълнение на задълженията на абоната да плати дължимите суми, ищецът прекратил едностранно договора със същия, като той дължал и предвидената в договора неустойка- описаната в исковата молба сума от 357,34 лева. /ст-ста на 3 месечни абонаментни вноски на ползваната програма по всеки ползван номер/. Посочва подробно основанието за дължимост на тази суми, като развива конкретни съображения в тази насока.

Ищецът депозирал пред РС-Момчилград заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, по което била издадена такава по ч.гр.д. № 325/2019г. по описа на съда, и била издадена Заповед за изпъленние по реда на чл.410 ГПК, с която ответникът е бил осъден да заплати съответната сума.  Моли да се постанови решение с което да признае за установено по отношение на ответника А.Б.А., с ЕГН- **********, че съществува изискуемо вземане на ищеца „******" ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в град София, район „****", ж.к. „**** 4", ******, сграда 6, представлявано от Д.К.К.и М.С., в общ размер на 482,08 лв, от които:

– 124,74 лв /за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №*********, за периода от 26.06.2018г. до 04.10.2018г./;

- 357,34 лв. /неустойка за предсрочното прекратяване на договор за мобилни услуги от дата 05.02.2018г., предсрочно прекратен на 09.08.2018г./.

Моли също така, съдът да  осъди ответника А.Б.А. с ЕГН- ********** да заплати на ищеца „******" ЕАД, ЕИК **** сума в размер на 316,62 лв, представляваща незаплатени лизингови вноски за периода от м.08/2018г. до м.01/2020г. по Договор за лизинг от 05/02.2018г. Претендират и разноски.

В съдебно заседание не се представлява, като от ищеца е постъпило становище след краят на  делото, поради и което съдът не се произнася по направени в него искания.

            В срока по чл.131 ал.1 от ГПК, ответникът, чрез назначеният му особен представител подава отговор на исковата молба, в който оспорва исковете. Излага, че не дължи претендираната сума за ползвани мобилни услуги, тъй като не ползвал такива. Ищецът неправомерно прекратил договора между страните, поради което не му се дължала и неустойка. Моли, претенциите да бъдат отхвърлени. Развива подробни съображения в отговора. В съдебно заседание се явява особеният представител, който намира исковете за неоснователни и недоказани.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

         Видно от представения договор за мобилни услуги от 05.02.2018г. ищцовото дружеството се задължило да предостави на ответника А.Б.А. мобилни услуги за съответен номер по програма „ТОТАЛ“, за срок от 24 месеца., т.е. до 05.02.2020г.  Потребителят е декларирал, че е запознат с Общите условия на дружеството за предоставяне на мобилни услуги.

Установи се по делото, че ответникът, за да се възползва от преференциалните цени, е сключил и Договор за лизинг от същата дата, по силата на който е взел мобилно устройство „SAMSUNG Galaxy J5 2017 Gold“ на изплащане на 23 месечни вноски в размер на 17,59 лева всяка- по погасителен план. Установи се също така, че ответникът, като лоялен клиент на оператора и като използващ при преференциални условия повече от една услуга, на 19.02.2018г. е взел втори абонаментен план с предпочетен номер по програма „ИНТЕРНЕТ+ 16,99 лева“, съгласно Договор за мобилни услуги от тази дата, за срок от 24 месеца., т.е. до 19.02.2020г.   въз основа на този договор ответникът е ползвал мобилни услуги, като потреблението е било фактурирано под съответният клиентски номер.

 За периода от 15.04.2018г. до 14.08.2018г.  ищцовото дружество издало 2 фактури /приложени по делото/ – 1/ на 15.05.2018г. на обща стойност 59,55 лева,; 2/ на 15.06.2018г. на обща стойност 121,14 лева /вкл. и сумата от 59,55 лева от предходен период/, за потребените услуги. Дължимата сума е била платима на 30.06.2018г. С кредитно известие от 15.07.2018г. бил  коригиран дългът на сумата в размер на 124,74 лева, платима в срок до 30.07.2018г.

 Поради неизпълнение на задълженията на абоната да плати дължимите суми, ищецът прекратил едностранно договора със същия, като той дължал и предвидената в договора неустойка- описаната в исковата молба сума от 357,34 лева. /ст-ста на 3 месечни абонаментни вноски на ползваната програма по всеки ползван номер/- издадена е фактура за дължимите суми на 15.08.2018г.- но не е установено това да е станало по предвиденият начин- не се установи ответникът, като абонат/потребител на услугата да е бил уведомен по надлежен начин за това.  В тази фактура е посочена и дължима от 316,62 лв, представляваща незаплатени лизингови вноски.,  както и сумата 124,74 лева- останала дължима от предходен период. Или общо дължимата сума възлиза на 798,70 лева, платима в срок до 30.08.2018г.

Потребителят декларирал, че е запознат с Общите условия на дружеството за предоставяне на мобилни услуги- на 05.02.2018г., и на 19.02.2018г.

Въз основа на подписаните между страните договор и е предвидено, че абонатът ще ползва мобилни номера по съответната програма, както и конкретните месечни такси и цена на услугите.В договорите /и в ОУ/ е предвидено, че в случай на прекратяване на договора по вина или по инициатива на потребителят, последният дължи неустойка в размер на съответната сума. Аналогично са предвидени и съответните правни възможности и в договора за лизинг, както и общите условия в тази насока. Видно от представените Договор – т.11 , както и в Общи условия на „******“ ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги е, че в чл.75 вр.чл.19 „б“ е предвидено задължение за потребителя да заплаща определените цени по начин и срокове, предвидени в чл. 27 от ОУ. Според чл.75 от ОУ,  при неспазване на което и да е задължение по част 13 от ОУ, Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя. За тази част от договора/ОУ се установи, че потребителят не е бил надлежно уведомен, освен общо,при сключването на договора, сиреч, за самото прекратяване на договора няма надлежно уведомяване на ответника.

От приложеното ч.гр.д. № 325/2019 по описа на РС-Момчилград, се установи, че ищецът „******” ЕАД подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 04.07.2019г., по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК  № 150/ 05.07.2019г. и за сумата, предмет на предявеният в настоящото исково производство установителен иск и за разноски в общ размер 205 лева, направени по заповедното производство. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.

            При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

            По допустимостта на установителния иск:

            Искът е предявен от „******” ЕАД гр. София по реда и в срока по чл.415 ал. 1 от ГПК, на основание чл.422 ал.1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника А.Б.А. в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 150/05.07.2019 г. по ч.гр.д. № 325/2019г. на МРС, и след връчване на заповедта по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземане, съответно на задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че установителният иск е допустим.

            По основателността на исковете:

            По иска с правно основание чл. 422 ал.1 вр. чл.124 ал.1 от ГПК, вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения:

         Доказа се, че страните по делото са насрещни страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез сключване при условията на чл. 298 от ТЗ /търговска сделка при общи условия/ на индивидуален договор от 05.02.2018г. и от 19.02.2018г. за предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги. По силата на същият договор, ищецът, като доставчик, се задължил да предоставя на ответника, като потребител, услуги от собствената си мобилна мрежа, срещу насрещно задължение на последния да заплаща цената на тези услуги.

            Със събраните по делото писмени доказателства се установи, че потребителят /абонат, не е изпълнил това свое задължение и дължи сума в общ размер 124,74 лева, представляваща неплатената в срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги по договор от 05.02.2018г. и по договор от 19.02.2019г.

            Установи се също така, че е сключен Договор за лизинг от 05.02.2018г., по силата на който е взел мобилно устройство „SAMSUNG Galaxy J5 2017 Gold“ на изплащане на 23 месечни вноски в размер на 17,59 лева всяка- по погасителен план, като по този договор е останал задължен за сумата от 316,62 лв, представляваща незаплатени лизингови вноски за периода от м.08/2018г. до м.01/2020г.

            Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че искът по чл.422 ал.1 вр. чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл. 228 от ЗЕС се явява основателен и доказан. Ето защо, по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува вземане на „******” ЕАД гр. София от ответника за парична сума в размер на 124,74 лева, представляваща неплатената в срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за абонатен номер №*********, за периода от 26.06.2018г. до 04.10.2018г. по договор  от 28.03.2016 г., сключен между страните, както и съществува вземане за сумата от 316,62 лв, представляваща незаплатени лизингови вноски за периода от м.08/2018г. до м.01/2020г. по дог.за лизинг от 05.02.2018г.

            По иска с правно чл.92 ал.1 от ЗЗД:

            Налице са сключени между ищеца и ответника договори, в които е предвидена дължима от абоната неустойка, в случай на прекратяване на договора/договорите по вина или по инициатива на потребителя. В подобни хипотези, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ-карта до края на срока на всеки от договорите. По делото, обаче, не са налице никакви доказателства, че процесният договор бил прекратен от страна на „******“ ЕАД. Прекратяването на договора представлява волеизявление от страна по договор, по силата на което се прекъсва налична облигационна връзка. Не са налице доказателства, обективиращи подобно волеизявление от страна на ищеца, поради което не са налице предпоставките за възникване на задължение на абоната за плащане на претендираната неустойка. Самият доставчик, в приетите от него общи условия прави разграничение между ограничаване на предоставените услуги и прекратяване на договора. Липсват доказателства, които да водят до извода, че доставчикът на услугата- ищецът по делото да е обективирал своето намерение за прекратяване на договора по някакъв начин, освен, че са издадени тези фактури.

            Предвид гореизложеното, депозираната претенция с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД- заплащане на неустойка в размер на 357,34 лева се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.При направеното искане от ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на „******” ЕАД гр. София направените разноски по настоящото исково производство в размер на 225 лева /за особен представител, ю.к. възнаграждение и внесена държавна такса/, и по заповедното производство в размер на 125 лева /ю.к.възнаграждение и д.т./, съразмерно с уважената част от исковете.  Водим от горното, съдът 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

На основание чл.422 ал.1 вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Б.А., с ЕГН- **********, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА вземане на „******" ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в град София, район „****", ж.к. „**** 4", ******, сграда 6, представлявано от Д.К.К.и М.С., в общ размер на 441,36 лв, от които: вземане за сумата в размер на  124,74 лв /за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №*********, за периода от 26.06.2018г. до 04.10.2018г./; както и вземане за сумата от 316,62 лв, представляваща незаплатени лизингови вноски за периода от м.08/2018г. до м.01/2020г. по дог.за лизинг от 05.02.2018г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 150/05.07.2019 г. по ч.гр.д. № 325/2019 г. по описа на Районен съд– Момчилград.

            ОТХВЪРЛЯ предявеният от „******“ ЕАД гр. София ЕИК ****, против А.Б.А., с ЕГН- **********, иск с правно основание чл. 92 ал. 1 от ЗЗД, за сума в размер на 357,34 лв., представляваща неустойка при прекратяване на договора от 05.02.2018г., сключен между страните поради неплащане от ответника на дължими суми, КАТО  НЕОСНОВАТЕЛЕН  И  НЕДОКАЗАН.

            ОСЪЖДА А.Б.А., с ЕГН- **********, да заплати на „******” ЕАД гр.София, направените деловодни разноски в настоящото производство, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 225 лв.        

            ОСЪЖДА А.Б.А., с ЕГН- **********, да заплати на „******” ЕАД гр.София, направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 325/ 2019г. на РС- Момчилград, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 125 лева.

             Решението подлежи на обжалване пред Кърджалийският окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщението за страните.

                                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: