№ 3702
гр. София, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Р. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно
наказателно дело № 20251110213406 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на К. П. С. против Наказателно постановление № 25-4332-
014109/20.06.2025 г., издадено от началник на сектор при „Пътна полиция” - СДВР, с което, на
основание чл. 638, ал. 3 1 КЗ, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 400 лева.
НП е обжалвано от наказаното физическо лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление, като навежда доводи за процесуално нарушение (невръчен
АУАН) и за субективна несъставомерност. Моли за отмяна на процесното наказателно
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява Поддържа жалбата, по
изложените в нея съображения.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, изпраща представител. Оспорва
жалбата, излагайки конкретни съображения за законосъобразност и обоснованост. Не претендира
деловодни разноски.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 31.05.2025 г., около 09:05 ч. жалбоподателят С.в управлявал товарен автомобил
*******, регистриран на ******* в гр. София, по бул. „***” с посока на движение от бул. „***“ към
ул. „***“. Бил спрян за проверка от екип на ОПП-СДВР. В хода на същата било установено, че не
притежава валидно сключена и действаща към момента застраховка „гражданска отговорност на
автомобилистите“, за което му бил съставен АУАН. За превозното средство имало сключена
застраховка, с полица № BG/22/125001814968, която била валидна от 09:50 на посочената дата.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
1
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: АУАН; НП;
справка за регистрация; справка за нарушения; заповед за компетентност; справка от застраховател.
Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива и еднопосочна, по отношение
на описаната фактическа обстановка, поради което и по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3
НПК, подробен анализ на доказателствата не е наложителен. При служебна проверка, по реда на чл.
23, ал. 6 ЗТР, не се установява жалбоподателят да е собственик на капитала или управляващ
дружеството-собственик. Същевременно, от доказателствата по делото не се установява, че към
цитираната дата представената пред съда полица е била действаща, но с начален час на покритие –
следващ този на управлението. Едновременно с това, върху АУАН е налице изрично отбелязване на
факта на надлежно връчване, поради което и възражението в цитираната насока не би могло да
бъде споделено.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна
– наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо
на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи (чл. 320, ал. 1 КЗ вр. чл. 189, ал. 12 ЗДП и предвид приложената по делото
заповед); в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и
при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
По приложението на материалния закон
НП е незаконосъобразно, от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че на 31.05.2025 г., около 09:05 ч. жалбоподателят С.в
управлявал товарен автомобил *******, регистриран на ******* в гр. София, по бул. „***” с посока
на движение от бул. „***“ към ул. „***“, без за превозното средство да има валидно сключена и
действаща към момента застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че от
2
обективна страна е налице отклонение от предписанието на чл. 638, ал. 3 КЗ. По повод
възражението за негоден субект, то би било относимо към нарушение по чл. 1 на цитираната
разпоредба. Доколкото, обаче, жалбоподателят е само ползвател и установен водач на превозното
средство, без да е собственик, същият се явява годен субект на отговорност.
Цитираното нарушение е формално и ангажирането на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не е обвързано с настъпването на определени негативни последици.
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28
ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на
Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната
норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство
по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на
доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на
определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова
следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.
Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗДП задължения
на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен
противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само
застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са
настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а
това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не
на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените
отношения. В конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с
възможността за уреждане на претенции на евентуални пострадали лица, т. е. на потенциално
неограничен кръг субекти, поради което следва да се приеме, че обществената опасност на този
пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира
по административен ред, а не представлява маловажен случай.
По размера на наказанието
Съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 3 КЗ, лице, което не е собственик и управлява
моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се
наказва с глоба от 400 лв. Санкцията е във фиксиран размер, поради което и подобни
разсъждения по индивидуализацията й са безпредметни.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната
3
разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят би следвало
да поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на претенция за присъждане, обаче, съдът
не дължи произнасяне.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и обосновано и, като
такова, следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-4332-014109/20.06.2025 г., издадено
от началник на сектор при „Пътна полиция” - СДВР, с което, на основание чл. 638, ал. 3 1 КЗ, на К.
П. С. била наложена глоба, в размер на 400 лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4