Р Е Ш Е Н И Е
№ 214
град Горна Оряховица, 13.05.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 1798 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86 ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД.
Ищецът „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, район „Лозенец”, ул. „Хенрик Ибсен” № 15, представлявано поотделно от А.В.Г., чрез пълномощник – юрисконсулт К.П., твърди в исковата си молба, че на 04.02.2015г. между „Провидент Файненшъл България” ООД с ЕИК ********* и ответницата Ж.А.Ч. е сключен договор за потребителски кредит с номер *********, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя сума в размер на 500.00 лева, а последният се е задължил да я върне, ведно с уговорените лихви и такси на 60 седмични погасителни вноски. Твърди, че в чл.25 от договора е уговорена допълнителна услуга „Кредит у дома”, представляваща домашна доставка на заетата сума в брой, и седмично домашно събиране на вноските, за която услуга следвало да бъде заплатена такса от 391.49 лв. Посочва, че съгласно чл.27 от договора, с подписването му кредитополучателят е удостоверил получаването на заемната сума в пълния ѝ размер. Твърди, че ответницата не е изпълнявала всички свои задължения по договора, като падежът на първата неплатена вноска е настъпил на 30.04.2015г. и длъжникът е изпаднал в забава. Сочи, че крайният срок за изпълнение на договора е настъпил на 01.04.2016г., с което е станал изискуем целият неизплатен остатък от главното задължение. Твърди, че в случая се дължат и неизплатената част от договорната възнаградителна лихва, неизплатената част от начислените такси, както и обезщетението за забава от момента на изпадането на длъжника в забава.
Твърди, че на 21.03.2016г. между „Провидент Файненшъл България” ООД, ЕИК *********, и „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК ********* е сключен договор за прехвърляне на вземания, по силата на който титуляр на вземанията по договора за паричен заем, вкл. вземанията, претендирани в производството по делото, става второто дружество. Заявява, че съгласно задължението си по чл.99,ал.3 от ЗЗД, цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията. Твърди, че в изпълнение на задължението си за уведомяване е направил опит да уведоми ответника, като е изпратил писмено уведомление до Ж.А.Ч., но пратката е върната в цялост като непотърсена от адресата. Посочва, че поради това в настоящото производство ще бъде връчено уведомление за настъпилата цесия, приложено към исковата молба. Сочи, че в качеството си на цесионер, е предявил претенцията си по съдебен ред, като е подал заявление по чл.410 от ГПК, образувано е ч.гр.д. № 839/2018г. на ГОPC и е издадена заповед за изпълнение, препис от която е връчен на длъжника, но същият е подал възражение в срок.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че в полза на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, по отношение на длъжника Ж.А.Ч., съществуват следните вземания, обективирани в заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 839/2018г. по описа на ГОPC, а именно : 421.31 лева - главница; 65.61 лв. - договорна (възнаградителна) лихва, дължима за периода от 30.04.2015г. до 01.04.2016г.; 41.08 лв. - лихва за забава за периода от 01.05.2015г. до 19.04.2018г.; 333.19 лв. - такси за периода от 30.04.2015г. до 01.04.2016г.; законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изпълнение на задължението. Претендира и направените в настоящето производство разноски, както и сторените в заповедното производство разноски, а именно: 25.00 лв. - държавна такса, и 50.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание, ищецът „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД град София, не се представлява. Депозира писмено становище чрез пълномощника си – юрисконсулт Т.К., с което моли съда да даде ход на делото в негово отсъствие. Поддържа предявения иск и излага съображения по съществото на спора. Моли съда да се произнесе с неприсъствено решение в процесния случай, в хипотезата на чл.238 и сл. от ГПК. Моли съда да уважи изцяло предявения иск и да му присъди направените по делото разноски, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Ответницата Ж.А.Ч. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, не депозира писмен отговор, въпреки че е предупредена за последиците от неподаването на такъв.
В съдебно заседание, ответницата Ж.А.Ч., редовно призована, не се явява, не се представлява. Не заема становище по предявения иск.
Съдът, след като взе предвид направеното от ищеца в исковата молба и в писмена молба вх. № 5100/07.05.2019г., чрез процесуалния му представител – юрисконсулт Т.К., искане по реда на чл.238,ал.1 от ГПК, счита, че са налице изискванията на закона за постановяване на неприсъствено решение. Видно от данните по делото, с разпореждането си по чл.131 ГПК от 21.09.2018г., съдът е разяснил на ответницата последиците от неподаване на отговор на исковата молба и от неявяването й в първото по делото съдебно заседание. Разпореждането е редовно връчено на ответницата на 14.11.2018г. В срока по чл.131 от ГПК, ответницата не е депозирала отговор на исковата молба, въпреки че е уведомена за последиците от неподаването на такъв. Видно от данните по делото, ответницата не се явява и не се представлява в първото по делото съдебно заседание, въпреки редовното й призоваване, като същата не е направила искане делото да се разглежда в нейно отсъствие.
При тези
обстоятелства, съдът счита, че са налице предпоставките по чл.239,ал.1,т.1 и
т.2,пр.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В
съответствие с изискванията на чл.239,ал.1 от ГПК, на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
им в съдебно заседание. Наред с това, предявеният от ищеца иск с правно
основание чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.415,ал.1 във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и
чл.86 във вр. чл.99 от ЗЗД, за приемане
за установено по отношение на
ответницата, че дължи на Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, сумата
от 421.31 лева – главница, 65.61 лв. - договорна (възнаградителна) лихва,
дължима за периода от 30.04.2015г. до 01.04.2016г., 41.08 лв. - лихва за забава
за периода от 01.05.2015г. до 19.04.2018г., 333.19 лв. - такси за периода от
30.04.2015г. до 01.04.2016г., и законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изпълнение на
задължението, е вероятно
основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства – твърдения
за наличието на облигационно отношение между ответницата Ж.Ч. и „Провидент Файненшъл България” ООД с ЕИК
*********, по силата на валидно сключен
между тях и действителен договор за потребителски кредит с номер
*********/04.02.2015г.; за изпълнение от страна на кредитора „Провидент
Файненшъл България” ООД с ЕИК ********* на задълженията му, произтичащи от
горепосочения договор, да предостави реално на ответницата сумата от 500,00
лв., като кредитополучател, съгласно цитирания по-горе договор; за наличието на
договорни отношения между „Провидент Файненшъл България” ООД с ЕИК ********* и
„Фронтекс Интернешънъл” ЕАД с ЕИК ********* във връзка с валидно сключен между
тях договор за прехвърляне на вземания от 21.03.2016г. и Приложение
№ 1 към него, и за прехвърляне
в полза на ,,Фронтекс Интернешънъл” ЕАД на вземанията срещу Ж.А.Ч.,
произтичащи от договор за потребителски кредит с номер *********/04.02.2015г., с всички привилегии, обезпечения и принадлежностиза изпълнение
от страните по договора за цесия на изискванията, установени в чл.99 от ЗЗД, и
за надлежно съобщаване на ответницата за извършената цесия, съгласно
изискванията на чл.99,ал.4 от ЗЗД. Вероятната основателност на предявения иск
се обосновава в случая и от приетите по делото многобройни писмени доказателства
: заверени преписи от уведомление за извършено прехвърляне на вземания,
пълномощно, договор за потребителски кредит от 04.02.2015г., приложение № 1 към
договор за прехвърляне на вземания от 21.03.2016г., договор за прехвърляне на
вземания от 21.03.2016г., преписи-извлечения от ТР.
Твърденията на ищеца за неизпълнение от ответницата на задълженията й да заплати дължимите парични суми по процесния договор за потребителски кредит с номер *********/04.02.2015г., са за отрицателни факти, поради което в тежест на ответницата Ч. е да докаже, че е изпълнила претендираните парични задължения. Такива доказателства по делото не са представени. С оглед разпоредбата на чл.239,ал.2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради което и съдът не излага подробни мотиви по реда чл.236,ал.2 от ГПК. При тези обстоятелства, съдът счита, че настоящото неприсъствено решение се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съобразно изискванията на чл.239,ал.2 от ГПК.
Предвид изложеното дотук, съдът приема за безспорно установено съществуването на парично вземане на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД гр. София от ответника Ж.А.Ч., както следва : сумата от 421.31 лв., представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит с номер *********/04.02.2015г., сумата от 65.61 лв. - договорна (възнаградителна) лихва, дължима за периода от 30.04.2015г. до 01.04.2016г., сумата от 41.08 лв. - лихва за забава за периода от 01.05.2015г. до 19.04.2018г., сумата от 333.19 лв. - такси за периода от 30.04.2015г. до 01.04.2016г., заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изпълнение на задължението. Поради това предявеният иск с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 ГПК във вр. чл.79,ал.1 ЗЗД, чл.86 ЗЗД и чл.99 ЗЗД следва да бъде уважен като основателен и доказан.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски за доплатена държавна такса в размер на /175 лв./ и за платено юрисконсултско възнаграждение /150 лв./, общо в размер на 325 лв. в исковото производство, както и за присъждане на направените в заповедното производство разноски за платена държавна такса /25 лв./ и за платено юрисконсултско възнаграждение /50 лв./ в заповедното производство - общо в размер на 75 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника изцяло - съразмерно на уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ж.А.Ч. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, че ДЪЛЖИ ЗАПЛАЩАНЕ на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, район „Лозенец”, ул. „Хенрик Ибсен” № 15, представлявано поотделно от А.В.Г., на СУМАТА от 421,31 лева /четиристотин двадесет и един лева и тридесет и една стотинки/, представляваща неизплатена главница по цедиран Договор за паричен заем с № *********/04.02.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 04.05.2018 г. до окончателното й плащане, СУМАТА от 65,61 лв. /шестдесет и пет лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 30.04.2015г. до 01.04.2016г., СУМАТА от 41,08 лева /четиридесет и един лева и осем стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от 01.05.2015г. до 19.04.2018г., и СУМАТА от 333,19 лв. /триста тридесет и три лева и деветнадесет стотинки/, представляваща начислени такси за периода от 30.04.2015г. до 01.04.2016г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1015/08.05.2018г. по ч. гр. дело № 839/2018г. по описа на ГОРС.
ОСЪЖДА Ж.А.Ч. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, район „Лозенец”, ул. „Хенрик Ибсен” № 15, представлявано поотделно от А.В.Г., СУМА в размер на 325 лв. /триста двадесет и пет лева/, представляваща направените в исковото производство съдебни разноски за доплатена държавна такса /175 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /150 лв./, както и СУМА в размер на 75 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща направените в заповедното производство по ч. гр. дело № 839/2018г. по описа на ГОРС съдебни разноски за платена държавна такса /25 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /50 лв./, съразмерно на уважената част от иска.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……...........................