Решение по дело №740/2012 на Районен съд - Карлово

МОТИВИ към решение по НАХД № 740 по описа на Карловски районен съд за 2012 година

 

Ф.А.А. е привлечен като обвиняем за това, че на  21.03.2012г в с. Р., обл.Пловдивска е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - престъпление  чл. 325 ал. 1 от НК.

В съдебно заседание след приключване на съдебното следствие, представителят на РП – Карлово поддържа обвинението. Счита за безспорно доказано, че обвиняемият е реализирал престъпния състав чл. 325 ал.1 от НК. Пледира същия да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание глоба в минималния размер от 1000.00лв.

            Защитникът на обвиняемия адв. Е.П. счита, че извършените от А. действия не реализират състава на повдигнатото му обвинение, поради което следва да бъде оправдан. Алтернативно предлага на подзащитния й да бъде наложено минималното административно наказание  глоба от 1000лв. Обвиняемият Ф.А.А. в с.з. не оспорва фактическата обстановка, посочена в постановлението на РП- Карлово. Не взема становище относно наказанието.

            Съдът, като обсъди всички доказателства събрани по делото – обясненията на обвиняемия А., дадени в досъдебното производство и пред съда, показанията на свидетелите  Г.А.А., А.Й.А., Н.Й.А., Р. Р. Д., И.Й.Й., Н.М.Т. Б.С.С., Б.М.Р., М.А.Х., В.Х.А., С.Г.Й., М.А.К., Л.Г.Х., Д. К. И., С. С.Д., А.Д.М., М.А.А., В. С. М., Р. П.С., И.Д.В., С.Ю.С. и Х.А.Д., дадени в хода на досъдебното производство, изготвените и приети съдебно психиатрични експертизи, изготвени от вещото лице д-р Р.Д., писмените доказателства –протокол за предупреждение от 28.03.2012г., протокол за доброволно предаване, жалба от Р.Р.Д., писмо от РИО- Пловдив, служебна бележка от 18.10.2012г., свидетелство за съдимост и характеристична справка на обвиняемия, прочетени и приобщени като доказателства по делото, намери за установено следното:

            Обвиняемият  Ф.А.А., ЕГН ********** е роден на ***г***, обл. Пловдив, ул. „***” № 14. **** е и е ***. С *** образование е. Работи като *** в ОУ „Х.Г.Д.”, с. Р., обл. Пловдив.***е и  не е ***.

Обвиняемият Ф.А. е преподавател по физическо възпитание и спорт към ОУ „Х. Г. Д.” в с. Р., обл. Пловдив. На 21.03.2012г. в учебното заведение  провеждал учебен час по физическо възпитание и спорт с учениците от *** „а” клас. При започване на часа учителят А. разделил децата от класа на две групи, състоящи се от момичета и от момчета,  като поставил задача на групата от момчета да играят футбол, а на групата от момичета да играят народна топка.

 По време на провеждания учебен час, свидетелят А.А. – ученик от класа заявил на преподавателя си А., че не желае да играе футбол. Обвиняемият му казал да застане като играч в отбора на момчетата,  на вратата на футболното игрище. Свидетелят А. изпълнявал това около 10 минути, след което без разрешение на преподавателя си, напуснал футболното игрище и отишъл на площадката, където играели народна топка групата от момичета. Започнал да им улавя топката и да я рита до височината на покрива на училищната сграда. Момичетата се оплакали на обвиняемия А.. В отговор на поведението на А., обвиняемият А.  хванал за ръката ученика А., след което насила го издърпал зад сградата на училището. Там обвиняемият нанесъл на свидетеля А. два пъти съответно удар с юмрук в областта на рамото и удар с ритник в областта на таза, както и употребил спрямо него изразите: „Майка ти да еба циганска, аз само с тебе ли ще се разправям”, „Майка ти циганска да еба”, „Може и аз да си изгубя работата, но ти ще напуснеш това училище”, „***” което в превод от турски  език означавало „Ще ти еба майката”.

  Действията на А. предизвикали силна уплаха у присъстващите свидетели, ученици от ** а клас на ОУ „Х.Г. Д.” с. Р., тъй като същите се намирали в отношение на зависимост спрямо него като негови ученици. Разпитани в досъдебното производство изразили възмущение от поведението на учителя си. Според свидетелите Н.Т., М.Х., С.Д., Д.И., Р.Д. и И.В., които работели в училището обвиняемият често употребявал  вербална агресия по отношение на учениците и обслужващия персонал на училището, както и често в комуникацията си със същите употребявал цинични изрази и думи.

Според заключението на вещото лице д-р Р.Д. по назначената в досъдебното производство съдебно психиатрична експертиза на свидетеля А., макар и непълнолетен, степента на физическо и психическо му развитие, както и личностните му особености са му позволявали да възприема правилно обстоятелствата и фактите, които имат значение за делото и може да дава достоверни показания за конкретния случай.

Според заключението на вещото лице д-р Р.Д. по назначената в досъдебното производство съдебно психиатрична експертиза,  обвиняемият не страда от психическо заболяване и не се води на учет в ЦПЗ- Пловдив. Към момента на извършване на деянието 21.03.2012 г.  той не е бил в състояние на физиологичен афект и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си.

            Изложената фактическа обстановка е приета от съда за категорично и безспорно установена въз основа на депозираните в досъдебното производство гласни и писмени доказателства и приетите съдебни експертизи. От тях точно и категорично се установяват всички факти от значение за правилното решаване на делото – извършването на деянието, неговото авторство и обстоятелствата от значение за наказателната отговорност на дееца. Събраните по делото доказателства, изясняват пълно и последователно приетата от съда за установена фактическа обстановка. Тя се подкрепя от показанията на свидетелите и отчасти от обясненията на обвиняемия, дадени в досъдебното производство. Съдът не кредитира обясненията на обвиняемия, изложени в хода на досъдебното производство относно обстоятелството, че не е водил А. зад училището, не му е нанасял удари и не му е отправял обиди и ругатни, а счита същите за израз на правото му на защита. Същите се опровергават от непротиворечивите показания на свидетелите А. А., Н. А., И.Й., Б. С., С. Й., от които се установява, както, че обвиняемият е отправил цинични ругатни спрямо А., така и му е нанесъл удари по тялото. Показанията на тези свидетели се подкрепят и от производните такива на свидетеля Г.А.а, които съдът кредитира, независимо, че е майка на А., тъй като от една страна съответстват на показанията на посочените свидетели, а от друга не са опровергани от други достоверни доказателствени източници. Свидетелите Н.Т., Б.Р., М. Х., В. А., М. К., Л. Х., Д. И., А.М., М. А., В. М., Р. С., И.В., С. С. не са очевидци на деянието, показанията им са общи, а относно главния предмет на доказване изразяват техни предположения и коментари за станалото от страна на други лица. В съдебно заседание обвиняемият не оспорва фактическата обстановка, описана от прокурора в постановлението.

            Съдът кредитира изготвените съдебно- психиатрични експертизи, тъй като изготвилото ги вещо лице е обосновало обстойно своите изводи и притежава необходимите професионални знания и опит за изготвянето им.

            При така констатираното, настоящият състав намира, че обвиняемият Ф.А.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 325 ал. 1 от НК. Същият на  21.03.2012г в с.Р., обл.Пловдивска е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.

Обвиняемият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението „хулиганство”, като е отправял към свидетеля А. обидни и нецензурни реплики и ругатни,  както и му е нанесъл удари с юмрук в областта на рамото и  ритник в областта на таза. Описаните действия са осъществени в присъствието на други ученици и на обществено място – в рамките на учебното заведение. Те са в грубо противоречие с общоприетото в обществото разбиране за уважение към личността и спазване на поведение, неуронващо достойнството й. Извършените от А. действия са непристойни, тъй като не са съобразени с установените в обществото морални норми на поведение. Нарушават установените морални и нравствени порядки за зачитане на човешката личност и необезпокояване на околните.

С действията си обвиняемият е реализирал визираният в чл. 325, ал. 1 от НК престъпен резултат - грубо е нарушил обществения ред в училището. Чрез поведението си е изразил брутална демонстрация против установения ред. Осъществените от него действия са нарушили обществени и лични интереси. Засегнали са чувството на достойнство на свидетеля А., уплашили са го и са предизвикали възмущение, негативни емоции и страх у останалите присъстващи ученици.

Обвиняемият е изразил явно неуважение към обществото, тъй като извършените от него действия изразяват открито висока степен на неуважение към личността.  При това антиобщественият характер на тези действия е осъзнат както от дееца, така и от други лица, на които са станали достояние, както на присъствалите деца, така и на свидетелите, узнали за случая впоследствие.

Обвиняемият е извършил престъплението с пряк умисъл - съзнавал е, че извършените от него действия са в противоречие с общоприетите схващания за морал и нравственост, предвиждал е, че те ще засегнат чувството за достойнство на св. А. и ще предизвикат смут и възмущение у присъстващите в училището други лица и е целял този престъпен резултат.

            За престъплението, в което е обвинен обвиняемият законът предвижда наказание до две години лишаване от свобода или пробация, както и обществено порицание. Обвиняемият не е осъждан. От извършеното от него не са настъпили имуществени вреди. Затова съдът прие, че са налице предпоставките на чл. 78а ал. 1 от НК и освободи обвиняемия от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание глоба. Предвиденият от закона размер на това административно наказание е от 1000 лв. до 5000 лв. Съдът намира, че справедливото и достатъчно за осъществяване целите за персонална и генерална превенция, в случая е административно наказание глоба в минималния размер от хиляда лева. Изводът на съда е основан на преценката на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Подсъдимият е с чисто съдебно минало, с добри характеристични данни, няма данни за регистрирани други противообществени прояви, изразява пред съда съжаление за извършеното. Поради изложеното, за извършеното от обвиняемия съдът му определи административно наказание глоба в размер – хиляда лева.

            На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди обвиняемия да заплати, в полза на бюджета на съдебната власт сумата от  120.00  лв., представляваща разноски по делото.

            По изложените мотиви Съдът постанови решението си.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

П.В.