№ 2021
гр. София, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно
гражданско дело № 20221100501771 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 24.11.2021 год., постановено по гр.дело №18354/2021 год. по описа на
СРС, ГО, 120 с-в, е признато за установено по иск с правно основание чл. 439 вр. с чл. 124,
ал. 1 ГПК в отношенията между Р. М. М. и С.О., че ищецът не дължи на ответника сумата от
100 лв., представляваща задължение по влязло в сила наказателно постановление №228419
от 21.02.2014 год. на зам.кмета на С.О., за събирането на която е образувано изпълнително
дело №20168380408484 по описа на частен съдебен изпълнител М.Б. с рег.№838 на КЧСИ и
ответникът е осъден да заплати, както следва: на ищеца – на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
направените разноски по делото в размер на 50 лв. и на адв. М.П. – сумата от 300 лв.,
представляваща възнаграждение за безплатно процесуално представителство по чл. 38, ал. 2
ЗА.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответника С.О.. Жалбоподателят поддържа, че в разглеждания случай се събирало
вземане за действително извършено административно нарушение по Наредба за реда и
условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на С.О., за което
ищецът бил санкциониран с наказателно постановление, което било влязло в сила. Били
предприети действия за събиране на наложената глоба от ответника и това било станало
преди да е изтекла погасителната давност за събиране на глоби, които по своето естество
представлявали публични вземания. Предявяването на отрицателен установителен иск
предполагало да е изтекла абсолютната погасителна давност за предприемането на
1
изпълнителни действия. Не можело да се приеме, че вината да не са събрани сумите по
наложената глоба и таксите по ЗЧСИ била на административно-наказващия орган
/ответника/, тъй като от него не зависело дали имало налични средства, възнаграждения,
банкови сметки, към които да бъде насочено изпълнението. Неправилно СРС се бил позовал
на приетото в Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017 год., тъй като същото визирало
обикновената погасителна давност. Освен това преценката за заличаването на дадено
публично вземане по давност била в компетентността на съответния административен
орган. Когато се събирали принудително публични вземания, представляващи глоби,
наложени с наказателни постановления, бил налице и обществен интерес, като се целяла и
превенция, за да бъдат предотвратени други такива нарушения. В частност искът бил
предявен, след като били предприети действия по събиране на процесната сума. Ето защо
моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът – отхвърлен.
Ответникът по жалбата Р. М. М. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено.
Поддържа, че действително бил извършил административно нарушение, но това
обстоятелство били напълно ирелевантно за предмета на спора. Предявеният иск се
основавал на факти, които били настъпили след приключване на съдебното дирене. В случая
предвид характера на вземането била приложима нормата на чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН,
която била специална. Ответникът не бил компетентен да извършва преценка дали
процесното вземане е погасено по давност. Извънсъдебното възражение за изтекла давност,
отправено до административно-наказващия орган, следвало да бъде релевирано, ако не било
инициирано принудително изпълнение. В частност срещу ищеца било образувано
изпълнително производство и той можел да се защити по исков ред, позовавайки се на
погасителна давност. Понастоящем вземането не било събрано по процесното изпълнително
дело, поради което и за него бил налице правен интерес от търсената защита чрез
предявяването на отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК. Претендира и
присъждането на направените разноски по делото.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, намира за установено следното:
Предявен e за разглеждане отрицателek установителeн иск с правно основание чл. 439,
ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
2
Ищецът основава отрицателния си установителен иск за процесното вземане за сумата
от 100 лв., за събирането на което е образувано изпълнително дело №20168380408484 по
описа на частен съдебен изпълнител М.Б. с рег.№838 на КЧСИ, на двугодишна погасителна
давност, установена в нормата на чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН, текла от влизането в сила на
наказателно постановление №228419 от 21.02.2014 год. на зам.кмета на С.О. – 27.11.2014
год.
Безспорно е във въззивното производство, а и от съвкупната преценка на събраните
доказателства по делото се установява, че изпълнително дело №20168380408484 по описа на
частен съдебен изпълнител М.Б. с рег.№838 на КЧСИ, е било образувано на 07.12.2016 год.
по възлагателно писмо на С.О. въз основа на наказателно постановление №228419 от
21.02.2014 год. на зам.кмета на С.О., с което на ищеца е било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лв. Наказателното постановление е влязло в сила на
27.11.2014 год.
Видно е от приетото като доказателство по делото копие от процесното изпълнително
дело, че липсват данни процесното вземане да е било събрано.
Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК, длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, като
съобразно ал. 2, може да основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предмет на
отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право, т.е.
на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изпълнително дело. Съответно на предмета на отрицателния установителен иск надлежно
процесуално легитимирани страни в исковото производство са носителите на оспорваното
материално право – длъжникът като ищец и взискателят като ответник.
Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се посочи, че държавните и
общински вземания по влезли в сила наказателни постановления са публични – чл. 162, ал.
1, т. 7 ДОПК, като те се събират от публичните изпълнители от Националната агенция за
приходите, освен ако в закон не е предвидено друго – чл. 163, ал. 3 ДОПК.
В нормата на чл. 163, ал. 4 ДОПК е предвидено, че в случаите, когато публичните
вземания са възложени за събиране от съдебен изпълнител, събирането им се извършва по
реда на ГПК. Настоящият случай е именно такъв /виж и чл. 2, ал. 3 ЗЧСИ/, като настоящият
съдебен състав приема, че след като събирането на публичното задължение се извършва по
ГПК, то и защитата срещу изпълнението също се провежда по предвидените в ГПК
производства по обжалване действията по изпълнението – чл. 435 и сл. ГПК и по исков ред
по чл. 439 ГПК /виж Определение №5 от 04.02.2020 год. на ВАС по адм.дело № 66/2019 год.
на петчленен състав на ВАС и ВКС и Определение № 52 от 29.12.2020 год. на ВКС по
гр.дело № 38/2020 год., петчленен състав на ВКС и ВАС/.
Глобата е вид административно наказание, което е предвидено в чл. 13, ал. 1, б. „б“
ЗАНН, което се налага с наказателно постановление за извършено административно
нарушение. Според разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б. „б“ ЗАНН, обикновената давност, с
която се погасява правото на принудително изпълнение на глобата, е две години, а без оглед
3
на настъпили обстоятелства по нейното спиране или прекъсване, абсолютната давност
изтича след три години, съобразно чл. 82, ал. 3 ЗАНН. Последната е неприложима по
отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително
производство – чл. 82, ал. 4 ЗАНН. Ако в двугодишния срок не се предприемат
изпълнителни действия, глобата не подлежи на изпълнение по принудителен ред /виж и
Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017 год. по тълк.дело № 3/2016 год. на ВАС/.
В разглеждания случай наказателното постановление, с което на ищеца, е било
наложено наказанието „глоба“ е влязло в сила на 27.11.2014 год. /виж чл. 82, ал. 2 ЗАНН/, а
процесното изпълнително дело е било образувано на 07.12.2016 год., т.е. след като е изтекла
обикновената давност за изпълнение на вземането. При липсата на твърдения и данни за
настъпването на обстоятелства по чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, обуславящи спиране или
прекъсване на давността, то законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че
релевираната отрицателна установителна претенция се явява основателна и подлежи на
уважаване.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС –
потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателят
/ответникът/ следва да бъде осъден да заплати на адв. М.И. П. сумата от 300 лв.,
представляваща възнаграждение за безплатно процесуално представителство във въззивното
производство по чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 ЗА.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 24.11.2021 год., постановено по гр.дело №18354/2021
год. по описа на СРС, ГО, 120 с-в.
ОСЪЖДА С.О., с адрес: гр.София, ул.“****, да заплати на адв. М.И. П., с адрес:
гр.София, ул.“****, личен №****, сумата от 300 лв., представляваща възнаграждение за
безплатно процесуално представителство във въззивното производство по чл. 38, ал. 2 вр. с
ал. 1, т. 2 ЗА.
Решението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5