Р Е Ш Е Н И Е

№…….

 

Димитровград, 19.04.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд-Димитровград в публичното заседание на единадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ

                                                         Съдебни заседатели:

Членове:

Секретар: Силвия Димова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1455 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид:

 

                Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК  – установителен за вземане.

В исковата молба се твърди, че ищецът „ЕВН Б.Е.“ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл.98а от ЗЕ, продавал ел.енергия на клиентите си при публично известни условия. Действащите през процесния период Общи условия на договорите за продажба на ел.енергия били в сила от 27.06.2008г. Съгласно чл.35 ал.1 от тях, те влизали в сила в 30-дневен срок след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия били публикувани на сайта на дружеството-ищец. Последното имало задължение да снабдява с ел.енергия обект на потребление на ответника Д.К.Т.,***, за който бил открит клиентски номер ***. От своя страна ответникът бил длъжен да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с ел.енергия, в сроковете и по начините, определени в чл.18 ал.1 и ал.2 от ОУ. В изпълнение на своите задължения ищецът доставил до обекта на ответника, за периода от 25.09.2015г. до 24.12.2015г. ел.енергия на стойност 166,67 лева, която до момента не била заплатена от потребителя. Поради забава в плащането, ответникът дължал законна лихва в размер на 40,69 лева за периода от 26.11.2015г. до 14.05.2018г. На 15.05.2018г. ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК до РС-Димитровград. Образувано било ч.гр.д.№745/2018г. по описа на съда, по което била издадена заповед за изпълнение по отношение на ответника. Тъй като същия не бил открит на декларираните от него постоянен и настоящ адрес, на ищеца било указано предвид разпоредбата на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, че може да предяви иск против Д.К.Т. за вземането си, посочено в издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предвид изложеното ищецът иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника дължи на „ЕВН Б.Е.“ЕАД сумата от 166,67 лева, представляваща стойността на консумираната от обекта на потребителя ел.енергия за периода от 25.09.2015г. до 24.12.2015г., обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода от 26.11.2015г. до 14.05.2018г., а именно 40,69 лева, законна лихва върху главницата, считано от 15.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира присъждане на направените разноски по ч.гр.д.№745/2018г. по описа на РС-Димитровград, както и тези направени в настоящото производство.    

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът Д.К.Т., чрез назначения му от съда особен представител адв.И.С.Д. ***, депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Оспорва наличието на облигационно правоотношение за доставка на ел.енергия за процесния период и относно процесния недвижим имот. Твърди, че ответника не е бил собственик, нито ползвател на въпросния имот. Оспорва коректността при отчитането на потребената ел.енергия, като заявява, че тя е отчетена от уред, който няма нужната калибровка. Оспорва достоверността на вписаните от ищеца данни за потребената ел.енергия. Възразява срещу твърдението, че ищеца е изпълнил качествено и в срок задълженията си. Оспорва представените от ищеца частни документи-фактури, в частта им, в която като получател е посочен ответника, както и в която се посочват количествата ел.енергия.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетата като доказателство по делото Справка по лице, изготвена на 28.08.2018г. от Служба по вписванията-Димитровград, Д.К.Т. от 2004г. е собственик на апартамент в Димитровград, ул.“Патриарх Евтимий“ 11-А-22 с площ 59,38 кв.м.

От извършената от съда служебна справка за адресна регистрация на ответника по реда на Наредба №14/18.11.2009г. се установява, че неговия постоянен  и настоящ адрес *** 11-А-22.

Съгласно приложената към исковата молба фактура №**********/31.10.2015г., издадена от ищцовото дружество, за отчетния период от 25.09.2015г. до 24.10.2015г., до място на потребление ИТН ***, обект Димитровград, ул.“*** с титуляр Д.К.Т., е била доставена и потребена ел.енергия- 373кВтч на стойност 71,94 лева.

Видно от фактура №**********/30.11.2015г., издадена от „ЕВН Б.Е.“ЕАД, за отчетен период от 25.10.2015г. до 24.11.2015г., до горепосочения имота на ответника е била доставена и консумирана ел.енергия 375 кВтч на стойност 72,78 лева.

Според фактура №**********/31.12.2015г., издадена от ищцовото дружество, за отчете период от 25.11.2015г. до 24.12.2015г., до същия имот на ответника е била доставена и консумирана ел.енергия 114 кВтч на стойност 21,95 лева.

Съгласно Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН „България ЕС“АД, одобрени с Решение № ОУ-013/10.05.2008г. на ДКЕВР, клиентът е длъжен да плаща стойността на ползваната в обекта електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в ОУ /чл.11.1/. Потребителят заплаща на продавача стойността на консумираната ел.енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДЕКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение. Периодът за плащане е 10 дни за всички фактури, с изключение на издадените по чл.17 ал.4 фактури /чл.18 ал.1 и ал.2 от ОУ/.

Тъй като Д.К.Т. не изпълнил в срок задълженията си по горепосочените три фактури, на 15.05.2018г. ищецът депозирал в РС-Димитровград против ответника Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. В тази връзка в съда било образувано ч.гр.д.№745/2018г., по което на 17.05.2018г. била издадена Заповед №413 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Със същата заповед на ответника било разпоредено да плати на ищеца сумата от 166,67 лева- главница, неизплатена сума за доставена през периода от 25.09.2015г. до 24.12.2015г. ел.енергия, лихва за забава за периода от 26.11.2015г. до 14.05.2018г. в размер на 40,69 лева, законна лихва върху главницата и деловодни разноски от 75 лева. Заповедта била връчена на Д.Т. при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, като на ищцовото дружество била указана възможността да предяви против нея иск, съгласно разпоредбата на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК.

За изясняване на обстоятелствата по делото съдът назначи и прие заключение на съдебно-техническа експертиза. Съгласно така изготвеното експертно заключение, за процесния период от 5.09.2015г. до 24.12.2015г. е доставена ел.енергия до обект ИТН ***, клиентски №*** в следните количества: дневна ел.енергия- 749 кВтч, нощна ел.енергия 113 кВтч или общо 862 кВтч. Електромерът с №********* в ИТН *** на кл.№*** през процесния период е бил отчитан от отчетник чрез терминал. Отчетените показания на електромера съвпадат с тези посочени в процесните три фактури. Процесният електромер има метрологична пломба, като последващата метрологична проверка е през 2020г.

По искане на ищеца по делото беше назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно заключението на вещото лице С.Ж.,счетоводната отчетност на ищцовото дружество се извършва съгласно изискванията на Закона за счетоводството. Всички вземания се осчетоводяват по дебита на сметка Клиенти-411 и по кредита на сметка 701- Приходи от продажби,както и сметка 453002- ДДС. Процесните фактури били осчетоводени в сметка клиенти по партидата на Д.К.Т. ***. Фактурите са включени в СД по ДДС и дневника за продажбите за съответния месец на издаването им. За процесния период са издадени 3бр.фактури на обща стойност 166,67 лева. Няма извършено плащане по процесните фактури. Обезщетението за забава плащането на процесните фактури е в размер на 40,68 лева. Дължимата цена за консумирана ел.енергия и доставка до мрежата е изчислена правилно.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

С предявения установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде признато съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед №413/17.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от РС-Димитровград по ч.гр.д.№745/2018г.

По делото няма спор, че между ищеца и ответника са възникнали договорни отношения, съгласно които първият е следвало да доставя ел.енергия до обекта на втория, находящ се в Димитровград, ул.“*** с ИТН***, който е станал собственост на Д.К.Т. след 2004г.

Спорно по делото е доставил ли е през периода 25.09.2015г. до 24.11.2015г. ищецът ел.енергия до въпросния обект на потребление на ответника, каква е нейната стойност и била ли е заплатена тя в срок от Д.К.Т..

От събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно установено, че през процесния период ищцовото дружество е доставяло ел.енергия до обект на потребление, собственост на Д.Т.,***. Последното обстоятелство се установява от събраните по делото писмени доказателства- Справка от Агенция по вписванията-Димитровград за собственика на процесния имот, издадени на негово име бр.фактури и заключение на съдебно-техническа експертиза. От това заключение е видно, че за процесния период е доставена ел.енергия до обект ИТН ***. Електромерът с №********* е отчитан регулярно от отчетник чрез терминал. Отчетените количества ел.енергия съвпадат с фактурираните такива по горепосочените три фактури.

Предвид изпълнението на задължението за доставяне на ел.енергия до обекта на потребление на ответника, за Д.Т. е възникнало задължение да плати така доставената му и консумирана от него ел.енергия. В хода на производството по делото не се представиха доказателства от ответната страна за извършено плащане на доставената на Д.Т. през периода от 25.09.2015г. до 24.12.2015г. ел.енергия. В подкрепа на този извод е и заключението на назначената съдебно счетоводна експертиза. Съгласно експертното заключение, за процесния период са издадени 3бр.фактури на обща стойност 166,67 лева. Няма извършено плащане от страна на ответника по така издадените фактури.

Размерът на главницата дължима от ответника се установява от представените по делото 3бр.фактури, както и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, видно от които то е общо 166,67 лева. Предвид това, съдът намира предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК, с който се иска съдът да признае за установено, че Д.К.Т. дължи на „ЕВН България ЕС“ЕАД сумата в размер на 166,67 лева, представляваща главница- неизплатена сума за доставена през периода от 25.09.2015г. до 24.12.2015г. ел.енергия, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението- 15.05.2018. до окончателното плащане на сумата, за основателен и доказан.

Доколкото ответникът не е изпълнил задължението си по процесните три фактури в срок, то той дължи на ищеца лихва за забава, считано от датата на падежа на всяка от трите фактури до 14.05.2018г. Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза за периода от 26.11.2015г. до 14.05.2018г. лихвата за забава по процесните три фактури е на обща стойност 40,69 лева. Това задължение също не е погасено до настоящия момент и е дължимо от ответника на ищцовото дружество.

С оглед на изложеното, съдът счита, че предявения от ищеца иск с правно основание чл.422 от ГПК, с който се иска съдът да признае за установено, че Д.К.Т. дължи на „ЕВН България ЕС“ЕАД сумата в размер на 40,69 лева, представляваща лихва за забава за периода от 26.11.2015г. до 14.05.2018г. върху главницата от 166,67 лева, също се явява основателен и доказан.

При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски, а именно сумата от общо 575 лева, от които държавна такса 75 лева, депозит за особен представител на ответника- 150 лева, възнаграждение за съдебно-техническа експертиза-150 лева, възнаграждение за съдебно-счетоводна експертиза – 150 лева и юрисконсултско възнаграждение- 50 лева.

Искането за присъждане на направените в заповедното производство по ч.гр.д.№745/2018г. по описа на РС-Димитровград разноски от заявителя за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение също се явява основателно. В този смисъл, на ищцовото дружество следва да се присъдят деловодни разноски, направени в заповедното производство по ч.гр.д.№745/2018г. по описа на РС-Димитровград в размер на 75 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Д.К.Т., с ЕГН **********,***, че дължи на „ЕВН Б.Е.“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул.“*** ***С., сумата 166,67 лева/сто шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ – главница, неизплатена сума за доставена през периода от 25.09.2015г. до 24.12.2015г. ел.енергия, лихва за забава за периода от 26.11.2015г. до 14.05.2018г. в размер 40,69 лева /четиридесет лева и шестдесет и девет стотинки/ и законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 15.05.2018 г. до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед №413/17.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№745/2018г. по описа на РС-Димитровград.

 

ОСЪЖДА Д.К.Т., с ЕГН **********, да заплати на „ЕВН Б.Е.“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул.“*** ***С., сумата в размер на 575 лева /петстотин седемдесет и пет лева/, представляваща разноски по настоящото дело, както и сумата от 75 лева /седемдесет и пет лева/, представляваща деловодни разноски по ч.гр.д.№745/2018г. по описа на РС-Димитровград.

 

            Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                          СЪДИЯ: