Решение по дело №291/2021 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 336
Дата: 26 октомври 2021 г. (в сила от 4 май 2022 г.)
Съдия: Красимир Томов Георгиев
Дело: 20217080700291
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 336

 

гр. Враца,  26.10.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,  втори състав, в публично заседание на  27.09.2021 г. /двадесет и седми септември две хиляди двадесет и първа година/,  в състав:

 

АДМ. СЪДИЯ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ адм. дело № 291 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във  вр. с чл.124 ал.1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.

Образувано е по жалба на Д.В.И. ***,  против Заповед № ЧР-П-16/08.04.2021 г., издадена от Министъра на икономиката, с която на основание чл.106 ал.1 т.2 от ЗДСл във връзка  § 4 от ПЗР на ПМС № 70 от 02.03.2021г. и утвърдено длъжностно разписание, в сила от 12.04.2021г. с което Регионален сектор * се закрива, е прекратено служебното му правоотношение за длъжността **  в Регионален сектор –   * , Отдел ** Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“, считано от 12.04.2021 г.

 В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради допуснати при издаването ѝ съществени нарушения на административно-производствените правила, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с неговата цел – отменителни основания по смисъла на чл.146 т.3 т.4 и т.5 от АПК. Изложени са твърдения, че не е налице реално съкращаване на длъжността, която жалбоподателят Д.В.И. е заемал, тъй като тя съществува и към момента на подаване на жалбата, като нормативно определена позиция и като система от функции, нито е преустановена дейността на дирекцията, в която е работил. Сочи, че прекратяването на служебното правоотношение е извършено преди да влезе в сила цитираното в оспорената заповед длъжностно разписание на министерство на икономиката, както и в нарушение на чл.87а от ЗДСл.

В съдебно заседание жалбоподателя Д.В.И. не се явява. Чрез пълномощник * И.И. *** поддържа жалбата на посочените в нея основания и иска оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение да бъде отменена. В представена по делото писмена защита от пълномощника излага отново съображения за незаконосъобразност на оспорения акт, като посочва, че независимо от оперативната самостоятелност, органът по назначаването е бил длъжен да извърши преценка и да приеме вътрешни правила и критерии при съкращаване на длъжности, и като не е изпълнил това задължение е упражнил превратно предоставените му правомощия. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът – Министъра на икономиката редовно призован, в с.з. не се явява и не се представлява. В писмен отговор от процесуален представител, ** Я. Й.-К., оспорва изцяло жалбата като неоснователна. Сочи, че е налице реално съкращаване, не защото длъжността е престанала да съществува, а защото органът по назначаването след преценка и въз основа на доклад – предложение от Главния секретар на министерство на икономиката е стигнал до извода, че същата, като система от функции, задължения и изисквания утвърдени с длъжностната характеристика може да се изпълнява от по-малко на брой служители, в останалите регионални сектори в страната, след закриването на Регионален сектор *. Не са налице твърдяните в жалбата нарушения на ЗДСл и вътрешните правила в Министерството на икономиката. Иска се отхвърляне на жалбата и оставяне в сила обжалваната заповед, като правилна и законосъобразна, достатъчно конкретна и мотивирана.

Събрани са писмени доказателства по делото, представени с приложената по опис административна преписка по оспорения акт, допълнително представени от ответника по искане на жалбоподателя и представени други писмени доказателства от процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание.

Съдът като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото относими към спора доказателства, и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № ЧР-Н-103/01.10.2015 г. на Министъра на икономиката,  оспорващия Д.В.И., който е с висше образование –  * , специалност ** , на основание чл.9 във вр. с чл.10д ал.4 и чл.12 от ЗДСл, е назначен за държавен служител, с ранг ** , на длъжността ** , Ръководно ниво *, в Регионален сектор * , Отдел **  , Главна дирекция „Европейски фондове за конку-рентноспособност“ към Министерство на икономиката, считано от **.**.2015 г., от която дата е възникнало и служебното му правоотношение, която длъжност заема до издаването на оспорената в настоящото производство заповед за прекратяване на служебното правоотношение.

Със Заповед № ЧР-И 469/18.02.2021г. е определен от 01.01.2021г. нов  размер на месечната заплата на Д.И., с ранг **, на длъжността ** , Ръководно ниво * , в Регионален сектор * , Отдел  ** , Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентноспособност“ към Министерство на икономиката.

С Постановление на Министерския съвет /ПМС/ № 114 от 29.03.2021г. обнародвано в ДВ бр. 27/02.04.2021г. е изменено и допълнено ПМС № 70 на  от 02.03.2021г. за приемане на Устройствен Правилник на Държавната Агенция за научни изследвания и иновации /ДАНИИ/ и в съответствие с § 2 т.3 от ПМС № 114/29.03.2021г. в сила от 12.04.2021г.. В § 4 на ПМС № 70/02.03.2021г. е посочено в ал.1 б.“г“, че числеността на персонала в Главна Дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ се променя – числото „222“ се заменя с „212“ и в ал.2: „Служебните и трудовите правоотношения на служителите в Министерството на икономиката, осъществяващи функции на управляващ орган, осигурени с до 10 щатни бройки, преминават към ДАНИИ  при условията и по реда на чл.87а от ЗДСл съответно чл.123 от КТ“.

С Доклад рег. № 93-00-674/06.04.2021 г. от Гл. секретар на министерство на икономиката, В.Т., относно изменение на длъжностното разписание на Министерство на икономиката в сила от 12.04.2021 г. и привеждане числеността на същото в съответствие с Устройствения правилник, е предложено считано от 12.04.2021 г. да се извърши промяна в организационно-управленската структура и бъдат закрити 12 щ. бр., ведно със служителите, които ги заемат, при липса на вакантни длъжности. В доклада е предложено съгласувано с ръководството на Гл. дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ /„ЕФК“/, да бъде закрит Регионален сектор * , като е посочено, че по отношение на служителите от ГД „ЕФК“ е налице правна възможност да преминат в Държавна агенция за научни изследвания и иновации /ДАНИИ/ по реда и при условията на чл. 87а от ЗДСл.

Министъра на икономиката е одобрил поименен списък на служителите от ГД „ЕФК“ за преминаване по реда на чл. 87а ЗДСл в ДАНИИ, който с писмо рег. № 12-00-536/06.04.2021 г. е предложил на Председателя на ДАНИИ.

В отговор на отправеното предложение, последният с писмо рег. № 05-31-3/08.04.2021 г. е уведомил министъра, че разпоредбата на чл. 87а от ЗДСл не може да бъде приложена за служители с месторабота различна от гр. София, тъй като съгласно Устройствения правилник седалището на агенцията е в гр. София и не е предвидено да има териториални структури в страната.

Последвало издаване на оспорената Заповед № ЧР-П-16/08.04.2021 г. на Министъра на икономиката, с която на основание чл.106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, във връзка  § 4 от ПЗР на ПМС № 70 от 02.03.2021г. и утвърдено длъжностно разписание, в сила от 12.04.2021г. с което Регионален сектор *  се закрива, е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя за длъжността **, в Регионален сектор –  * , Отдел ** , Главна дирекция „ЕФК“ считано от 12.04.2021 г. Като причина за прекратяване на служебното правоотношение в заповедта е посочено – „съкращаване на длъжността“.

Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна при наличие на правен интерес в предвидения в чл.149, ал. 1 от АПК 14/четиринадесет /- дневен преклузивен срок, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. На 09.04.2021г. на жалбо-подателя  Д.И. е връчена заповедта, а на 23.04.2021г. жалбата е подадена в Министерство на икономиката. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Оспорената Заповед № ЧР-П-16/08.04.2021 г. е издадена от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия, на основание чл.108 ал.1 ЗДСл във връзка с чл.12 от Устройствения правилник на Министерство на икономиката, а именно Министъра на икономиката. Спазена е установената писмена форма и заповедта съдържа съществените реквизити, изискуеми от специалната разпоредба на чл.108 ал.1, изр.1 ЗДСл., като са посочени правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. В мотивите на акта административният орган се е позовал на утвърдено със заповед № РД-16-534/06.04.2021 г.  длъжностно разписание, в сила от 12.04.2021 г., съгласно което Регионален сектор * , където е местоработата на оспорващия Д.И. се закрива и че причина за прекратяване на служебното правоотношение е „Съкращаване на длъжността“, считано от същата дата – 12.04.2021 г.

В  производството по издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Действително оспорената Заповед № ЧР-П-16/08.04.2021 г. е издадена при неспазване на срока на отправеното предизвестие, но това не представлява съществено нарушение, тъй като от една страна предизвестието не е съществен елемент от фактическия състав на прекратяването на служебното правоотношение, а от друга е посочено, че следва да се изплати обезщетение в размер на основната заплата за неспазения срок на предизвестието, т.е. спазени са изискванията на закона - чл. 106, ал. 4 от ЗДСл.

Оспореният административен акт - Заповед № ЧР-П-16/08.04.2021 г. е издаден и в съответствие с материалния закон. С оспорената заповед административният орган е приложил правилно относимите материално-правни разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен  административен акт. Оспорената заповед е издадена на основание чл.106 ал. 1 т. 2 от ЗДСл., съгласно който органът по назначаването може да прекрати едностранно служебното правоотношение при съкращаване на длъжността.

 В компетентността на административния орган е правото му да извършва промени и реорганизации в управляваната от него администрация с оглед оптимизиране на дейността ѝ, при съобразяване с приетата структура и нормативно определената численост на служителите. Съобразно пре-доставените му правомощия с разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗДСл. във връзка с чл. 12 от Устройствения правилник на Министерство на икономиката, органът по назначаването разполага с възможността да внесе промяна в структурата на отделните звена и съответно във вида и броя на длъжностите, заемани от държавни служители, при която да бъдат съкратени едни и открити други длъжности. При осъществяване на промени в структурата и в организацията на работа в администрацията, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, която не подлежи на съдебен контрол. Обекти-вирането на това волеизявление в случая е изразено в утвърденото длъжностно разписание, в сила от 12.04.2021 г., въз основа на което Регионален сектор * ,  Отдел ** към Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ е закрит и прекратено служебното правоотношение на  служителите в него, в това число с жалбоподателя Д.В.И..

Понятието „длъжност в администрацията” е дефинитивно определено в разпоредбата на чл.2 ал.1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. Съгласно тази разпоредба, длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика.

За да е налице съкращаване на длъжността по смисъла на разпоредбата на чл. 106 ал. 1 т. 2 ЗДСл, е необходимо тази длъжност да не фигурира и като наименование /нормативно определена позиция/ в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, или да е намален броят на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение.

Видно от представеното по делото Длъжностно разписание на Министерство на икономиката, в сила от 01.01.2021 г., към Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ са предвидени 7/седем/ бр. Регионални сектори, ситуирани съответно в градовете София, Велико Търново, Варна, Стара Загора, Пловдив, Враца – 6 бр. служители и Бургас.

Със Заповед № РД-16-534/06.04.2021 г. Министърът на икономиката е утвърдил ново Длъжностно разписание в сила от 12.04.2021 г., представляващо приложение № 1 към нея, в което Регионалните сектори към Главна дирекция „ЕФК“ са редуцирани от 7 бр. на 6 бр., като Регионален сектор *  не съществува. Това е видно и от представеното по делото поименно разписание на длъжностите в сила от 12.04.2021 г., представляващо приложение № 2 към цитираната заповед на министъра.

Съкращаването на длъжности се извършва не само когато се преустановява съответния вид дейност, но и при намаление на числеността на заетите служители, когато се запазват функциите, присъщи на съкратените длъжности, като те се възлагат за изпълнение на по-малък брой лица, както е в случая. Намаляването на броя на регионалните сектори в длъжностното разписание на посочената структура е една от формите на реално съкращаване на длъжността. Фактът, че длъжността продължава да съществува като система от функции, задължения и изисквания, не води до извод, че конкретната длъжност не е съкратена. Намаляването на броя на служителите, изпълняващи една и съща длъжност, дава право на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение с избран от него служител, като в случая е налице именно посочената в оспорената заповед хипотеза на чл.106 ал.1 т.2 от ЗДСл. Това е въпрос по целесъобразност, възложен за решаване на ръководителя на администрацията и при условията на неговата оперативна самостоятелност, свързан с преценката за възможно най-правилното разпределяне на задълженията. Ако в даден момент изпълнението на една задача изисква възлагането й на определен брой служители, ще има „съкращаване на длъжността“ и тогава, когато същата задача започне да се изпълнява от намален брой служители.

Разпоредбата на чл.11 ал.3 от ЗДСл посочва, че в акта за назначаване могат да се определят мястото и характерът на работата, както и допълнителни условия, свързани със спецификата на длъжността. В случая мястото на работа е посочено и това е гр.Враца, Регионален сектор *  - Заповед №  ЧР-Н-103/01.10.2015 г., длъжностна характеристика и длъжностно разписание, в сила от 01.01.2021 г. Съдебната практика приема, че когато мястото на изпълнение на длъжността е станал задължителен елемент от длъжността, закриването на структурното звено, заедно с всички длъжности съществували в него, включително длъжността на жалбоподателя Д.В.И., представлява съкращаване в щата по смисъла на чл. 106 ал. 1 т. 2 от ЗДСл. В тази насока са Решение № 14871 от 5.12.2017 г. на ВАС по адм.д. № 205/2017 г. Решение № 6215/12.05.2014 г. на ВАС по адм.д. № 16310/2013 г., и др.

След като Регионален сектор –  *  е структурно звено на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и е закрито, длъжността, заемана от лицето е премахната като нормативна позиция и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Наличието на други бройки за длъжността в други сектори са без значение за правилното решаване на спора. Министъра на икономиката няма задължение при съкращаване на длъжността да предлага други свободни, незаети длъжности в други структурни звена, при евентуалното наличие на такива.

Неоснователно е твърдението на оспорващия за незаконосъобразност на заповедта поради неизвършена преценка между служителите, тъй като ЗДСл не въвежда такова изискване към органа по назначаването. В случая липсва законово задължение за подбор между служителите, които изпълняват длъжността, чиито бройки са намалени. Липсват въведени в закона или утвърдени от органа правила и критерии в тази насока. При липсата на нормативно установени критерии за подбор между служителите, заемащи длъжността, която се съкращава, преценката за това кои ще останат на работа и кои ще бъдат съкратени е изцяло по преценка на административния орган и не подлежи на съдебен контрол. Налице е реално намаляване на щата за посочената длъжност в рамките на структурата на дирекцията, като правното основание на чл.106 ал.1 т.2 от ЗДСл. е такова, при което органът не е длъжен да посочи защо се съкращава длъжността, заемана от конкретния държавен служител. Не подлежи на съдебен контрол въпросът дали действително е целесъобразно съкращението. То е налице и е извършено по законо-установения ред, от компетентния орган, при наличие на законово основание.

В тази връзка и за пълнота следва да се посочи, че ЗДСл не съдържа разпоредба, аналогична на чл. 329 от КТ, според която при закриване на част от предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВАС, съгласно която при прекратяване на служебното право-отношение при условията на чл.106 ал.1 т.2 от ЗДСл. за органа по назна-чаването не съществува задължение за подбор, а преценката му за прекратяване на конкретното служебно правоотношение е въпрос на оперативна самостоятелност и не подлежи на съдебен контрол. Единствено и само при условие, че в съответната администрация са приети вътрешни правила и критерии за извършване на подбор на служителите, чиито длъжности се съкращават, за органа по назначаването ще е налице задължение да се съобрази с тези критерии при преценката за това кои служители да останат на работа и с кои служебното правоотношение да бъде прекратено. По този начин одобрената в рамките на оперативната самостоятелност на компетентния орган процедура става част от административното производство по издаване на заповедта по чл.106 ал.1 т.2 от ЗДСл и макар и непредвидена в специалния закон, нейното спазване е условие за законосъобразност на крайния акт.

В разглеждания случай не са представени доказателства за приети такива правила и критерии в Министерство на икономиката, с които министърът да не се е съобразил при издаване на оспорения акт. За органа не е съществувало задължение да въведе такива правила и критерии, и няма нарушение на чл. 13 от АПК. Органа е упражнил законосъобразно оперативната си самостоятелност. Няма спор, че цитираната разпоредба е гаранция за спазване на принципите на равенство, публичност и прозрачност, без-пристрастност, последователност и предвидимост в административния процес. Същевременно, обаче тя не въвежда задължения за административните органи да изготвят правила и критерии за подбор, а ги задължава, когато имат такива, своевременно да ги оповестят публично, както и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му. В тези случаи в производството по проверка на законосъобразността на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение се проверява единствено спазването на правилата на процедурата, а не правилността на преценката, дадена при провеждането й.

Неоснователно е и изложеното в жалбата твърдение, че прекратяването на служебното правоотношение е извършено преди да влезе в сила цитираното в заповедта утвърдено длъжностно разписание, което само по себе си е съществено процесуално нарушение. Действително заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на оспорващата е издадена на дата 08.04.2021 г., но в нея изрично е записано – считано от 12.04.2021 г., т.е. от датата на влизане в сила новото длъжностно разписание. Посочено е още заповедта да се счита за предизвестие от датата на връчване, в случая 09.04.2021 г., като за неспазване срока на предизвестието на основание чл.106 ал. 4 от ЗДСл. е наредено да се изплати обезщетение в размер на основната месечна заплата.

Съдебния състав счита, с оглед на гореизложеното, че заеманата от жалбоподателя Д.В.И. длъжност ** , в Регионален сектор – * ,  е действително и реално съкратена. Макар да е запазена като система от функции, задължения и изисквания, със закриването на Регионален сектор * е намален броят на служителите, които я изпълняват, от което следва, че по отношение на оспорващия е осъществен фактическият състав на чл.106 ал.1 т.2  от ЗДСл и прекратяването на служебното му правоотношение е законосъобразно.

По изложените съображения, оспорената заповед е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

            С оглед изхода на спора претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски, макар и своевременно заявена се явява неоснователна.

От страна на ответника разноски не са претендирани, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

            Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът, 

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.В.И. ***,  против ЗАПОВЕД № ЧР-П-16/08.04.2021 г., издадена от МИНИСТЪРА НА ИКОНОМИКАТА, с която на основание чл. 106 ал. 1 т. 2  от ЗДСл във връзка  § 4 от ПЗР на ПМС № 70 от 02.03.2021г.,  е прекратено служебното му правоотношение за длъжността **  в Регионален сектор – * , Отдел ** , Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“, считано от 12.04.2021 г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, чрез Административен Съд-Враца, пред ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - София  в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването му.

Препис  от решението да се изпрати на страните. 

АДМ. СЪДИЯ: