Присъда по дело №2274/2021 на Районен съд - Шумен

На 21.12.2021г. е депозирана в РС - гр.Шумен частна тъжба от В. ОГН. В. от Шумен
срещу Н. Д. ИВ., също от Шумен във връзка с извършеното от последния престъпление от
частен характер наказуемо по чл.130 ал.1 от НК, по която е образувано производство пред
първа инстанция срещу него.
Преди началото на съдебното следствие процесуалният представител на частният
тъжител в лицето на адв.Д. от ШАК поддържа предявения с частната тъжба граждански иск
в размер на 1500лв за причинени неимуществени вреди и моли доверителят му да бъде
конституиран като граждански ищец и да бъде приет за съвместно разглеждане в
наказателното производство предявения от него граждански иск за причинените му
неимуществени вреди, като му бъдат заплатени и направените от него разноски по делото.
Гражданският иск е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство.
В съдебно заседание процесуалният представител на частния тъжител поддържа така
възведеното обвинение както и гражданския иск .
Подсъдимият редовно призован, се явява лично в съдебно заседание, като подробно
разказва, както за процесния ницидент, така и за причините, които са довели до същия, като
същевременно се признава за виновен.Процесуалният му представител –адв.Й. от АК
гр.Велико Търново пледира за приложение на чл.78а НК..
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Страните по
делото са познати помежду си и живеят в Шумен, като отношенията им се влошили, когато
тъжителя В. узнал, че жената, с която към настоящия момент живее на съпружески начала-
свид.Т. Н., преди това е поддържала извънбрачни интимни отношения с подс. Н.И., за които
съпругата на последния не подозирала. От обясненията на подс.И., дадени в съдебно
заседание става ясно, че от края на м.май 2020г., когато В. всъщност е узнал изложеното по
горе, в социалните мрежи последния е започнал да го обижда и да го заплашва, че ще
съобщи на съпругата му за извънбрачната му връзка, като тази комуникация, съпроводена с
взаимни нападки и обиди всъщност е продължила почти до датата на процесния
инцидент.На 28.11.2021г., страните по делото се срещнали случайно в пешеходната част на
бул.“Славянски“ в Шумен в близост до магазин „Фулмакс“, като тъжителя В., бил
придружаван от свид.Т. Н., а подс.И. от съпругата си и двете си деца, като в момента когато
се разминавали, подсъдимия застанал пред тъжителя и изненадващо му нанесъл удар с глава
по лицето, като веднага от носа на В. потекла кръв. Веднага, след като нанесъл удара,
подс.И. се отдалечил от мястото на инцидента, а след като Нинова се обадила на тел.112,
малко по късно пристигнал медицински екип, който оказал съдействие на В.. От
съдебмномедицинско удостоверение №231/20218г., издадено на 30.11.2021г., след проведен
преглед на В.В., става ясно, че се касае за окнтузия на носа:разкъсноконтузна рана по гърба
на носа, огкрита фрактура на носните кости, частично кръвонасядане на двете подочия,
нарушения на вестибуларната функция след травма на главата.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на
обясненията на подс.И. и свидетелските показания на Т. Н. , която е присъствала на самия
инцидент и от приобщеите писмени доказателства по делото.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до
единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на
съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от
НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че подсъдимият е извършил възведеното с
частната тъжба обвинение и с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна
1

състава на престъпление от частен характер, наказуемо по чл.130 ал.1 НК, тъй като е
причинил лека телесна повреда на В.В. , изразяваща се във временно разстройство на
здравето, неопасно за живота :
* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността;
* от обективна страна подсъдимият чрез своите действия е въздействал на
организма на частния тъжител, което е довело до изменение в отделни тъкани и системи на
частния тъжител.
* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;

* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл.

Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи
несъобразяването и незачитането на обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.
В конкретната хипотеза, съдът следва да приложи разпоредбата на чл.78а НК, тъй
като пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага
административно наказание “глоба” в размер от 1000лв. до 5000лв., когато: за
престъплението, извършено умишлено се предвижда наказание “лишаване от свобода” до 3
години или друго по-леко наказание, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер
и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел и причинените от
престъплението имуществени вреди са възстановени. В настоящия случай за
престъплението извършено от подс.И. се предвижда наказание “лишаване от свобода” до
две години или “пробация” а. Освен това видно от справката за съдимост на подс. Н.И. , той
е неосъждан и няма отбелязани налагани мерки по чл.78а от НК, а от деянието няма преки и
съставомерни имуществени вреди. Предвид тези обстоятелства , съдът е длъжен да приложи
разпоредбата на чл.78а ал.1, поради което и освободи подсъдимият от наказателна
отговорности и му наложи административно наказание в размер, идентичен с минимално
предвидения, а именно “глоба” в размер на 1000лв. Така определеното наказание и така
определения размер на наказанието, съдът счита за справедливи и съответстващи на
тежеста, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да
повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от
страна на осъденият. Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства
предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други
престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
По отношение на предявения граждански иск за претърпените от В.В.
неимуществени вреди , съдът счита, че същият е допустим и частично основателен по
следните правни съображения: Претендира се гражданска отговорност за причинени в
резултат на процесното деяние неимуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна
последица свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона. В
случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. В
кръга на претендираните неимуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни
последици настъпили за пострадалия, при наличието на които възниква разглежданата
отговорност. Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието /чл.51 от ЗЗД/.
2

Налице е противоправно поведение от страна на подс.И., в резултат на което са възникнали
вредите от деянието му и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана,
съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва
да овъзмезди пострадалия за всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат
на деянието, въпреки, че засегнатите блага в тези случаи нямат цена. Следва да се съчетае
действителната незаместимост на загубеното благо с необходимостта да се даде
обезщетение, макар и несъвършено. чл.52 от ЗЗД указва съдът да определи размера на
обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. От правилото на чл.52 ЗЗД
произтича, че не само размерът, но и основанието на обезщетението е подчинено на
справедливостта /т.13 от Пост. №7/59г. на Пленума на ВС/. Понятието “справедливост” по
смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва дза се имат предвид при определяне
размера на обезщетението, а именно – характерът на увреждането, начинът на
извършването, обстоятелствата при които е извършеното, допълнителното влошаване на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания и пр./Пост. №4/68г. на Пленума на
ВС/. Именно съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с претенцията за
обезщетение за неимуществени вреди, съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е
справедливо така претендираният граждански иск да бъде уважен до размер 750 лв.
/седемстотин и петдесет лева/, като взема предвид претърпените болки и страдания в
резултат на нанесените травматични увреждания в резултат на деянието на подсъдимия,
поведението на самия пострадал преди инцидента, както и , причинната връзка между тях.
В останалата му част до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен.
Съдът осъди подсъдимия да заплати направените от частния тъжител деловодни
разноски, както и разноски за адвокатско възнаграждение,а така също и държавната такса
върху уважената част на гражданския иск.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

3

Номер на акта:	22
Дата:	10 май 2022 г.
Съдия:	Емилиян Кирилов Ангелов

Дело:	20213630202274
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	21 декември 2021 г.

Присъда по дело №2274/2021 на Районен съд - Шумен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите