гр. В.
Тетевен , 30.09.2019 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Тетевенският районен съд, първи
състав в открито съдебно заседание на 27.09.2019г., в състав:
Председател: АНИ ГЕОРГИЕВА
С
участието на прокурора :Калина Кънчева
при секретаря
Петя Георгиева като разгледа докладваното от съдията Ах.Н.Д. №220/2019 г. по описа на Р.С.-Тетевен , за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х
от АПК във вр. с чл. 72ал.4 от ЗМВР.
Делото е образувано по жалбата на И.С.Б.
с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** против ЗАПОВЕД ЗА ЗАДЪРЖАНЕ рег.№451зз56/екз.1 от
20.06.2019г.издадена от С.Ю.А. на
длъжност мл. Експерт при РУ“Полиция“ гр.Я., с която е задържан на основание чл.
72ал.1т.1 от ЗМВР във вр. с чл.345б ал.1.
Твърди се незаконосъобразност на
оспорената заповед, поради допуснато съществено процесуално нарушение на
административно-производствените правила, в противоречие на материалния закон и
при несъответствие с целта на закона.Излагат се фактически съображения. Твърди
,че реалният час ,от който било
ограничено правото му на придвижване е
моментът от който било ограничено правото му на придвижване бил по ранен това било 11 часа на 20.06.2019г., тъй като в този час бил
задържан в с. Б, това било видно от издаденият АУАН серия Д , бл.№826514 от 20.06.2019г.,
позовава се на инструкция чл.13 от №8121з-78 от 24.01.2015г., съобразно
която срока на задържане по реда на ЗМВР
, започва да тече от момента в който е
ограничено правото им на свободно придвижване , като точният час се отбелязва в
заповедта за задържане независимо от времето на нейното фактическо издаване.Не
били посочени фактическите и правните основания , като не е посочено от кой
нормативен акт е нормата на чл.345б ал.1 , позовава се на съдебна практика.Иска
се оспорената заповед да бъде отменена и на жалбоподателя да бъдат присъдени
направените по делото разноски. Съдът като прецени допустимостта на жалбата,
приема за установено следното:Жалбата е подадена в срок, налице е правен
интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата
е неоснователна.
Съдът изследва законосъобразността на
издаден административен акт с оглед на правилното прилагане на материалния
закон означава проверка на съществуването на твърдяни юридически факти, които обосновават неговото
постановяване. В този смисъл тези факти следва да са настъпили преди издаването
на акта.
Съгласно регламентацията на чл. 72 и
чл. 74 от ЗМВР издаването на заповед за
задържане е в правомощията на полицейските органи. Заповедта е издадена от компетентен орган С.А.
на длъжност младши експерт при РУ полиция Я и
съдът счита, че оспорената заповед е постановена от компетентен
административен орган.
По своята правна същност мярка
"задържане за срок от 24 часа" по чл. 72 от ЗМВР представлява
принудителна административна мярка. Възможността на органите на МВР да приложат
принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е
дейност, свързана с предоставянето на възможност на полицейските органи да
изпълнят задълженията си по служба, дори и когато отделни лица съзнателно им
създават затруднения. Задържането е извършено на законово основание, предвидено
в нормативен акт - закон и в този смисъл не може да се приеме, че ограничението
на свободата на жалбоподателя е в нарушение на ЕКПЧ. Спазен е и принципът за
съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията. Според
разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК, административният акт и неговото
изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по
чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по
чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на
съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на
законовата цел.
Нормата на чл. 74 ал.2 т.2 от ЗМВР
въвежда изискване за писмена форма на заповедта за задържане като конкретизира
нейните реквизити, сред които са фактически и правни основания. Настоящият състав счита ,че разминаването в
часът на издаване на АУАН и оспорваната заповед не касаят съществено
процесуално нарушение тъй като на процесната дата около 11 ч е била извършена
проверка на жалбоподателя в с. Б,ул. „В.Левски”№10 по посока Варна .Съставеният
АУАН вярно е за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП физически невъзможно е фактическото задържане
да стане в часът на самата проверка , а следва да е след нея .По отношение на
правното основание ,а именно посочване на чл.345 б ал.1 съдът счита ,че това не
е съществено нарушение тъй като видно от представеното от районна прокуратура
Тетевен Постановление за привличане на обвиняем от дата 02.07.2019г. , то
жалбоподателя е привлечен за обвинение
по чл.345б ал.1 от НК.
Допълнително посредством мерките по чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР органите на
МВР реализират законовите си правомощия, свързани с разкриването и
разследването на престъпления. В тази връзка, достатъчно е по преписката да има
определени данни, от които да може да се направи извод за съпричастността на
определено лице към конкретно извършено престъпление, без да се поставя условие
за точна квалификация на деянието.
Твърдението, че в заповедта не е посочено конкретно правно основание за
задържане е необосновано. Заповедта съдържа правното основание за издаването й
– чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, и е възприето от ВАС, че при съдържанието на посочената норма,
предвиждаща едно единствено фактическо основание за издаване на принудителна
административна мярка (ПАМ) на това правно основание – „за задържаното лице има
данни, че е извършило престъпление”, не може да бъде нарушено правото на защита
на задържания. Както многократно се е произнасял ВАС, за да е налице фактическо
основание за налагане на ПАМ по реда на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (отм.), не
е необходимо да съществуват и да са приложени към преписката доказателства,
установяващи по несъмнен начин извършването на престъпление от задържаното
лице. Това е предмет на доказване в наказателното производство, а не в
административното такова. За целта е достатъчно да има „данни” за извършено
престъпление, които могат да са писмени или устни /Решение № 11905/14г. на
ВАС/.
Обжалваната в съдебния процес заповед ,
обаче не съдържа фактическо основание. В решение № 3506/12.03.2012 г. по адм.
дело № 15620/2011 г. и решение № 4410 от 02.04.2009 г. на ВАС по адм. д. №
6839/2008 г., III о. и двете на
Върховният административен съд се сочи, че фактическите основания за
издаване на адм. акт са юридическите факти, от които органът черпи упражненото
от него публично субективно право . Затова липсата им не само не позволява
индивидуализираното му , за да бъде то проверено, а сочи пряко на неговото
отсъствие. Липсата на фактическо основание не може да бъде заместена от посочване
на правни основания.Съгласно решение на Европейския съд по правата на човека по
делото П. и П. срещу България (жалби №
50027/08 и 50781/09), Съдът приема, че
единствено посочване на правното основание за ареста, приемано самостоятелно, е
недостатъчно за целите на чл. 5 § 2 от конвенцията .Липсват мотивите в издадената заповед за задържане,
поради което отсъства конкретизация на каквито и да било юридически факти,
които да са причина за прилагането на административна принуда спрямо И.Б. Липсата на фактическо основание за издаване
на заповедта не може да се санира с цитиране на разпоредбата на чл. 72, ал.1,
т.1 от ЗМВР във вр. с чл.345б ал.1 от НК
както е уточнено по горе от
представено постановление на РП-Тетевен .Законодателят с разпоредбата на чл. 74
от ЗМВР въвежда изискване за кумулативно посочване както на фактически, така и
на правни основания, за да може да се
извърши обективна преценка дали произнасянето на адм. орган се основава на реално
настъпили юридически факти, които кореспондират
с юридическите факти, посочени в хипотезиса на приложено нормативно правило.
Съгласно Тълкувателно решение №16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС мотивите на адм. акт може да бъдат изложени
отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата , но трябва да
изхождат от същия адм. орган, който е
издал акта. Към административната преписка няма излагане на мотиви в писмен
документ, съставен преди издаване на заповедта за задържане, нито след нея . Не
се представя и такъв документ, съставен след издаване на заповедта, изходящ от
автора на постановената заповед за задържане.Според цитираното тълкувателно
решение с излагането на мотиви се довеждат до знанието на страните съображенията,
по които адм. орган е издал или е
отказал да издаде искания адм. акт. Това подпомага страните
в избора на защитни средства. От друга страна, наличието на мотиви
улеснява контрола върху законосъобразността, упражняван от съда и допринася за разкриването на
евентуални закононарушения. Съобразно
Тълкувателно лрешение №4/2004г. на ВАС ,т.3 неизлагането на мотиви съставляват основания за отмяна на административния
акт . В настоящия
казус е издадена немотивира заповед за
задържане, която с постановеното задържане засяга съществено правната сфера на
своя адресат, тъй като ограничава за срок от 24 часа субективното право на жалбоподателя
на свободно движение. Той е бил
поставен в невъзможност да разбере мотивите за това решение на адм. орган,
което от своя страна се е отразило върху
възможността за ефективна защита на нейните права и законни интереси.
В допълнение,
отсъствието на каквато и да било конкретика на юридически факти препятства
съдебната проверка за законосъобразност. Съдът не може да проконтролира
съществуването на предпоставките по чл. 72, ал. 1, т.1 от ЗМВР при липсата на
фактически твърдения на органа за настъпили конкретни факти. Съдът
не може да замества административния орган в излагането на мотиви .
Негово нормативно регламентирано задължение е единствено тяхната проверка за законосъобразност. Следователно, липсата
на мотиви и на фактически основания в заповедта е такова съществено процесуално
нарушение, което възпрепятства проверката дали правилно е бил приложен
материалния закон, поради което същата трябва да бъде отменена като
незаконосъобразна.
При този изход на делото на основание чл. 144 АПК във вр. с чл.80 ,чл.
81 ГПК и чл. 143, ал.1 от АПК съдът
следва да уважи своевременно направеното искане на жалбоподателя за присъждане
на направените разноски в размер на 10 лева – държавна такса за разглеждане на
жалбата , като до претендирания размер от 11 лв. , а именно за един лев
отхвърля тъй като липсват доказателства в тази насока . Що се отнася до
претендирания адвокатски хонорар от 600 лв. по делото няма данни дали същия е
изплатен , такава сума няма записана и в представеното пълномощно /л.34 от
делото / , нито е представена разписка или банков документ за изплатено
адвокатско възнаграждение поради което това искане следва да бъде оставено без
уважение .
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 172 ал.2
от АПК във връзка с чл.146 т.2 от
АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД ЗА ЗАДЪРЖАНЕ
рег.№451зз56 от 20.06.2019г.издадена от С.Ю.А.
на длъжност Мл. експерт при РУ “Полиция“ гр.Я., с която е задържан И.С.Б. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** на основание чл. 72ал.1т.1 от ЗМВР .
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.
Ловеч да заплати на И.С.Б. с ЕГН **********
с постоянен и настоящ адрес *** сумата от 10 лв. / десет лева/, представляваща
направени съдебно-деловодни разноски, като за разликата до 11 лева , а именно
за 1 лев отхвърля искането .
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ И ОТХВЪРЛЯ
искането на И.С.Б. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** за
присъждане на разноски в настоящото производство за адвокат в размер на 600
лева като неоснователно.
Решение
подлежи на обжалване и протест пред административен съд Ловеч в 14-дневен срок
от датата на съобщаването му.
Районен съдия: