Р Е Ш E Н И Е
№ 279
гр. Перник, 09.12.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при съдебния секретар Е.В., като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 514 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.
Образувано е по жалба на Ч.С. чрез адв. Б.В.,*** против Отказ № 1920з-353 от 21.10.2021 г. за издаване на разрешение за носене и
съхранение на късо огнестрелно оръжие и отнемане на разрешение № 20160232642, както
и отнемане на притежавано от Е.
огнестрелно оръжие и боеприпаси към него, издаден от началник на Първо РУ при
ОД на МВР-Перник.
В жалбата се сочи, че оспорения административен акт е
незаконосъобразен. Заявява, че са допуснати съществени процесуални нарушения,
тъй като административния орган не е приложил разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ
и не е указал на молителя да конкретизира искането си. Моли съда да отмени
оспорения отказ за издаване на разрешение за носене и съхранение на късо
огнестрелно оръжие и да задължи
Началника на Първо районно управление при ОД на МВР – Перник да издаде исканото
разрешително.
В проведеното съдебно заседание на 26.11.2021 г.,
процесуалния представител на жалбоподателя адвокат Б.В., моли съда да отмени
оспорения административен акт, като незаконосъобразен по изложените в жалбата
доводи. Прави искане за присъждане на разноски, за което представя списък на
разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по жалбата Началник на Първо районно
управление при ОД на МВР – Перник, редовно призован не се явява, представлява
се от главен юрисконсулт З. В.***. Оспорва жалбата и пледира същата да се
отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсулско
възнаграждение.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен
състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/,
във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото
писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със заявление вх. № 192000-11476 от 02.09.2021г., депозирано
в Първо Районно управление на ОД на МВР-Перник, Ч.Е. /настоящ жалбоподател/ е
поискал да му бъде издадено разрешение за носене и съхранение на късо
огнестрелно оръжие – пистолет "Глок-19" к. 9х19, № LSN843. Посочил, че оръжието му е необходимо за
пренасяне на финансови средства във вр. с дейността си като земеделски
производител, т.е. необходимо му е за законна самоотбрана. Към заявлението са
приложени задължителните за редовността на същото документи, а именно: карта за
извършен предварителен медицински преглед; служебна бележка от Национална
следствена служба, удостоверяваща, че срещу заявителя няма неприключили наказателни
производства; свидетелство за съдимост; вносна бележка за платена такса;
удостоверение за годност и качество на огнестрелно оръжие.
По подаденото заявление и приложените към него
документи е извършена служебна проверка по линия “Териториална полиция” и по
линия “Криминална полиция”, обективирана в справка рег. № 1920р-13442 от 21.09.2021г.
С Отказ № 1920з-353 от 21.10.2021 г. Началника на
Първо районно управление при ОД на МВР-Перник на основание чл. 58, ал. 1, т. 10
и чл. 153, т. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите /ЗОБВВПИ/ е отказал на жалбоподателя да издаде разрешение за
носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие и му е отнел издаденото
Разрешение № 20160232642, както и е отнел притежаваното от жалбоподателя
огнестрелно оръжие – пистолет и
боеприпасите за него.
Отказът е съобщен на жалбоподателя на 21.10.2021 г.,
като жалбата е подадена на 02.11.2021г., т.е. в предвидения 14-дневен срок.
Горната фактически обстановка се възприе от
документите събрани в хода на административното производство, приети като годни
доказателства.
При така установените факти, настоящият състав на
Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна,
имаща правен интерес да оспори отказа, като неин адресат, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административният акт, предмет на настоящото дело е
издаден от компетентен орган. Заявленията, съгласно чл. 81 от ЗОБВВПИ се подават до началника
на РУ на МВР по постоянния адрес на заявителя и съответно разрешенията или
отказите се издават от същия. Съгласно чл. 83, ал. 5, във връзка с чл. 76, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 от ЗОБВВПИ, началникът на РУ
на МВР по постоянния адрес на физическото лице, респ. по адреса на съхранение,
е компетентен да издава разрешение за съответната дейност. По делото е
безспорно установено, че със заповед № 8121К-12403 от 24.09.2019 г. Министъра
на вътрешните работи е преназначил ст. инспектор К.Д. на длъжността Началник на Първо РУ-Перник.
Видно от заповедта именно той я е подписал.
С оглед изложеното настоящия състав приема, че издателя на акта
разполага с правомощията визирани в чл. 83, ал. 5, във връзка с чл. 76, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 от ЗОБВВПИ и чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Въз основа на
това следва, че административният акт е валидно издаден от материално и
териториално компетентен орган и не са налице основания за отмяната му в
условията на чл. 146, т. 1 от АПК.
Отказът за издаване на разрешение за носене и
съхранение на късо огнестрелно оръжие и отнемане на издаденото разрешение,
както и отнемането на огнестрелното оръжие и боеприпасите към него е в писмена
форма, като е мотивиран съгласно изискването на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ след преценка на
всички факти и обстоятелства от значение за случая и съдържа необходимите
реквизити съгласно чл. 59 от АПК. Посочени са
правнорелевантните за хипотезата на чл. 76 от ЗОБВВПИ факти, като наред с това
административният орган е приел, че по реда на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ фактите са
недоказани, относно наличието на основателна причина и необходимост на
заявителя от издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие за
самоохрана, която по несъмнен начин да обосновава издаване на исканото
разрешение. С оглед на това е постановил отказа и е отнел издаденото
разрешение, както и е отнел огнестрелното оръжие и боеприпасите към него.
В производството по издаване на постановения отказ не
са допуснати нарушения на процесуалните правила.
Преценен за съответствие с приложимия материален
закон, отказът е законосъобразен. Контролът върху дейностите с огнестрелните
оръжия и боеприпасите, условията и редът за издаване на разрешения за
упражняването им е уреден със ЗОБВВПИ. Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 3,
във връзка с ал. 2 от посочения нормативен акт, български граждани могат да
придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение,
замяна или по наследство след получаване на разрешение за придобиване, издадено
от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от
началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по
постоянния адрес на физическото лице.
Производството по издаване на разрешение за
придобиване на огнестрелно оръжие е регламентирано в Глава Пета на ЗОБВВПИ. Предмет на съдебен
контрол в настоящото съдебно производство е законосъобразността на отказ,
постановен на посочените основания по чл. 76 и чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, мотивиран
с липса на основателна причина за притежание на оръжие. Настоящият съдебен
състав намира оспорвания отказ за материално законосъобразен.
Безспорно е, че жалбоподателят притежава разрешение за
носене и съхранение на огнестрелно оръжие със срок по чл. 84, ал. 2 от закона –
до 06.09.2021 г., като същият е подал заявление за подновяване на 02.09.2021
г., т.е. преди изтичане на срока. Съгласно нормата на чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ в едномесечен срок
преди изтичането на срока по чл. 84, ал.2 лицето, получило разрешение за
съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях,
подава заявление по образец за подновяване на разрешението до директора на ГДНП
на МВР или до съответния началник на РУ на МВР с изискуемите приложения към
него, като съгласно ал. 3, разрешението за подновяване се издава по реда на чл.
83. По аргумент от чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ директорът на ГДНП
на МВР или оправомощено от него длъжностно лице, съответно началникът на РУ на
МВР, издава разрешение за съответната дейност или мотивирано отказва издаването
му в едномесечен срок от подаване на заявлението. Независимо от употребената в
закона терминология "подновяване на разрешението", процедурата се
извършва като при първоначалното издаване на разрешение, предвид препратката на
чл. 87, ал. 3 от закона към чл. 83, който регламентира реда за издаване на
разрешението. В този смисъл, дали в хипотеза на първоначално издаване на
разрешение или в хипотеза на подновяване на разрешението, лицето следва да
докаже необходимостта от притежаването на оръжие. Правилно органът е приел, че
е сезиран по реда на чл. 76 от ЗОБВВПИ и при това положение
същият е бил длъжен да прецени необходимостта по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. В
заявлението си заявителят е изложил съображения за необходимостта притежание на
оръжие за самоохрана, при изпълнението на
дейността си като земеделски производител с оглед големия размер на
финансови средства, които му се налага
да носи. Следователно заявлението му е напълно редовно. Ако дадената
мотивировка не е достатъчна, това не е непълнота на документ и в този смисъл
доводите на защитата са без основание. Настоящия състав приема, че не са налице
основания за провеждане на за процедура
по чл. 83, ал.2 от закона, а е налице основание за отказ по същество. С оглед
на това непълнотата и/или несъответствието на документите е въпрос на редовност
на заявлението, каквато нередност в случая
не е налице. Недостатъчността на доказателствата относно необходимостта
от носене на оръжие е въпрос по същество по основателността на искането.
По същество настоящия състав споделя
мотивите на административния орган, че жалбоподателят не е доказал основателна
причина за носене и съхраняване на огнестрелно оръжие. В негова тежест е да
изложи конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват несъмнено извод, че
неговите или на членове на семейството му, живот, здраве и имущество са
застрашени по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством
огнестрелно оръжие и необходимите за ползването му боеприпаси. Физическите лица
могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели,
така, както са посочени в чл.
6, ал. 3 от ЗОБВВПИ. От подаденото заявление се приема, че оръжието му е
необходимо за самоохрана и във връзка с работата му, което сочи на хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ. Снабдяването с огнестрелно оръжие за
граждански цели в хипотезата на чл.
6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ /самоотбрана/ обаче е крайна мярка за опазване на
обществено значими блага. Поради това доказването на необходимостта от
притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие е задължителен
елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. Законодателят
е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи
съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от
него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за
придобиване, носене и съхранение на огнестрелно оръжие. Посоченото в жалбата касателно
попълване на бланката не се споделя. Единствено заявителят е този, който трябва
да посочи основателна причина за притежаване на оръжие. Съгласно разпоредбата
на чл.
58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни
вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или
носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на
лице, което няма основателна причина – самоотбрана, ловни цели, спортни цели,
културни цели, колекциониране. Видно от текста на цитираната правна норма
административният орган действа в условията на обвързана компетентност и
липсата на обстоятелства, посочени в цитираната разпоредба са предпоставка да
бъде отказано издаването на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие.
Спорният въпрос в настоящото дело се свежда до това
дали по отношение на жалбоподателя са налице основателни причини, т. е.
сочената от него нужда от самоотбрана, която да задължава административният
орган да разреши придобиването на оръжие или такива обстоятелства не са били
налице. Както се посочи по – горе снабдяването с огнестрелно оръжие за
самоотбрана е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради
което в законодателството е установен разрешителен режим. Съдебната практика по
приложението на ЗОБВВПИ безпротиворечиво приема, че е в тежест на иницииралото
производството лице да докаже нуждата от придобиване, съхранение и/или носене и
употреба на огнестрелно оръжие, като видно от приетите по делото писмени доказателства
се налага еднозначния извод, че не са налице материалноправните предпоставки за
постановяване на позитивен /благоприятстващ/ административен акт по искането на
настоящ жалбоподател. Обстоятелството, че се занимава със земеделска дейност
и във връзка с това се налага да пренася
финансови средства, не говорят за такава необходимост от притежание на оръжие
нито за служебни цели, нито за граждански. Това, че е имал издадено
разрешително също е без значение. От справката направена по линия териториални
и криминална полиция се приема, че не е налице реална заплаха за живота и
здравето му, които да обосноват необходимост от придобиването на късо
огнестрелно оръжие за самоотбрана. Следователно
не е налице основателна причина, която да обуслови издаване на исканото
разрешение. Приемането на противното без да е налице основателна причина е в
противоречие на целта на закона.
Отказът за издаване на разрешение обуславя и отнемането на разрешение №
20160232642, което е с изтекъл срок на валидност и отнемане на притежаваното от
жалбоподателя огнестрелно оръжие и боеприпаси, тъй като съгласно чл. 56, ал. 1
от ЗОБВППИ жалбоподателя може да съхранява и/или носи и употребява огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях само след разрешение за съответните дейности. След
като такова му е отказано, то в съответствие с контролните правомощия на
полицейските органи по чл. 153, ал. 6 от ЗОБВВПИ във вр. с чл. 152 от ЗОВППИ е
разпоредено отнемането на разрешение за носене и съхранение № 20160232642 и
изземване на притежаваното от него късо огнестрелно оръжие – пистолет
"Глок-19" к. 9х19 № LSN843 и
боеприпаси за него. С оглед на това разпоредителната част на акта, кореспондира
с посоченото от органа правно основание, поради което и в тази си част актът се
явява законосъобразeн и съответeн на материално правните норми.
Въз основа на изложеното и при извършен цялостен
съдебен контрол за законосъобразност на отказ рег. №1920з-353 от 21.10.2021
г. на Началника на Първо РУ-Перник не се
констатираха отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК. Оспорвания акт, с който
е отказано издаването на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно
оръжие и отнемане на издадено Разрешение № 20160232642, както и отнемане на
притежаваното от жалбоподателя огнестрелно оръжие и боеприпасите към него е законосъобразен.
Жалбата ще се отхвърли като неоснователна, тъй като оспорвания акт е издаден от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на
административнопроизводствените правила, при наличието на релевантните
фактически основания, които обосновават правилното приложение на материалния
закон и е съобразен с целта на ЗОБВВПИ.
При този изход на спора разноски се дължат на
ответника по жалбата. Искането за присъждане на разноски е направено
своевременно и по същество е основателно. Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателя следва
да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата юрисконсулско възнаграждение
в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд
Перник
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на Ч.С. против Отказ № 1920з-353 от 21.10.2021 г. за
издаване на разрешение за съхранение и носене на късо огнестрелно оръжие и
отнемане на издадено разрешение № 20160232642, както и отнемане на огнестрелно оръжие и боеприпаси към него, издаден от Началник на Първо районно
управление при ОД на МВР-Перник.
ОСЪЖДА Ч.С.Е., с ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на Първо Районно управление-Перник при ОД на МВР-Перник съдебни разноски
в размер на 100.00 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия:/п/