Решение по КНАХД №1118/2025 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по касационна жалба на Заместник-кмета на Община Варна срещу Решение №409/31.03.2025г. по НАХД № 4287/2024г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление №311/19.09.2024г. на Зам.-кмета на Община Варна, с което за нарушение на чл.12, ал.1, т.6 от Наредбата за обществения ред на територията на Община Варна на Н. А. Е. от с.Голямо градище, обл. Търговище е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100лв. на основание чл.31, ал.1 от Наредбата за обществения ред на територията на Община Варна /НОР/. С решението Община Варна е осъдена да заплати на Е. сумата от 400лв. за разноски за адвокатско възнаграждение.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Оспорват се изводите на въззивния съд, че нарушението не е доказано от субективна и обективна страна, а НП е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила. Излагат се съображения за правилно проведено производство по издаване на НП, което било постановено от компетентен орган, в изискуемата форма и съдържание. Нарушението било правилно квалифицирано, като административното наказание „глоба“ било наложено в минималния размер от 100лв. предвиден в чл.31, ал.1 от НОР. Излагат се доводи за правилна преценка, че случая не е маловажен и за него правилно не е приложен чл.28 от ЗАНН, като размера на наложената глоба бил достатъчен за постигане на целите в чл.12 от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението на РС и вместо него да бъде потвърдено НП. Моли се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съобразно ЗПП. В съдебно заседание упълномощеният юрисконсулт поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Претендира отмяна на Решението и потвърждаване на НП, както и присъждане на Община Варна на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Ответникът – Н. А. Е. от с.Голямо градище, обл. Търговище чрез упълномощен процесуален представител депозира писмено възражение със становище за неоснователност на жалбата. Счита решението на РС-Варна за правилно, законосъобразно и обосновано. Излага съображенията поради които намира изводите в решението за основани на доказателствата и приложимите в случая материални и процесуални разпоредби. Моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а Решението на РС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на Е. на направените от нея разноски за настоящата инстанция съгласно представените доказателства. В съдебно заседание процесуалният представител оспорва жалбата и поддържа възражението. Моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъде потвърдено Решението на РС. Претендира присъждане на разноските направени в касационната инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна счита касационната жалба за неоснователна.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.63в от ЗАНН въззивното решение подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348 от НПК и по реда на глава дванадесета от АПК, като по аргумент от чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. В жалбата се твърди неправилно приложение на закона.

Във връзка с искането за отмяна на решението на основание чл.348 ал.1 т.1 от НПК, касационният състав взе предвид чл.348 ал.2 от НПК, съгласно който неправилно приложение на материалния закон е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. Съгласно чл.220 от АПК проверката за приложението на материалния закон бе извършена въз основа на установеното от предходната инстанция. РС установил, че АУАН и НП са издадени на Н. А. Е. за това, че на 10.08.2024г. около 01:07часа в гр. Варна, на [улица], ет.2, ап.6 създавала шум изразяващ се в силно чукане, блъскане на вратата на спалнята на терасата, местене на мебели, включване на аспирация и „тупуркане“, което смущавало спокойствието на живущите в жилищната сграда, за което била подадена жалба от Р. Б.. Установил, че в АУАН и в НП извършеното е квалифицирано като нарушение на нарушение на чл.12, ал.1, т.6 от Наредбата за обществения ред на територията на Община Варна, за което на основание чл.31, ал.1 от НОР й било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100лв. РС отчел, че при връчване на АУАН Е. посочила, че има възражения и депозирала такива в срока по чл.44 от ЗАНН. РС установил, че в административно-наказателното производство не са събрани доказателства, от които по безсъмнен начин да се установява, че Е. е извършвала описаните в АУАН и в НП дейности в посочените часове и да е създавала шум. От показанията на разпитаните в хода на делото свидетели Х. и Вакка въззивният съд установил, че Е. и дъщеря й са били извън територията на град Варна на 10.08.2024г. РС установил, че в посочения в АУАН и в НП ден и час не е била извършена проверка в апартамента на посочения адрес и не е било установено по еднозначен начин, че Е. е била там и е вдигала шум. Тъй като констатирал, че не са разпитани свидетели – очевидци на нарушението, фактическата обстановка е останала неизяснена. Тъй като не било констатирано на място Е. да е била в жилището на посочената дата, а в съдебната фаза от показанията на свидетелите се потвърдило заявеното от нея във възражението срещу акта, че на 10.08.2024г. тя с дъщеря си са били извън град Варна, РС направил извода, че обвинението за което е издадено НП не е доказано по категоричен и безсъмнен начин. С тези доводи РС постановил отмяна на НП като незаконосъобразно издадено.

РС е постановил валидно, допустимо и правилно решение.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на оспореното решение с аргументи за доказаност на нарушението, които настоящият състав намира за неоснователни. По аргумент от чл.303 от НПК, нарушението трябва да е безспорно установено и доказано по безсъмнен начин и НП не може да почива на предположения. Правилно и законосъобразно е само НП, с което се ангажира отговорността на дадено лице за нарушение, което по безсъмнен начин е доказано, че е извършило. В случая такова доказване не е осъществено от издателя на НП, а напротив – изцяло основателни и подкрепени от доказателствата са възраженията на Н. Е. изложени писмено срещу АУАН, които се поддържат от пълномощника й във въззивната жалба и в отговора по касационната жалба, че на посочената в НП дата – 10.08.2024г. тя и дъщеря й не са били в апартамента в град Варна, а са били на село - с.Голямо градище, обл. Търговище/. Поради това основателно и законосъобразно РС направил извода, че не е доказано обвинението предявено на Е. с АУАН и с НП, че на 10.08.2024г. около 01:07часа е смущавала спокойствието на живущите в жилищната сграда на [улица] град Варна, като създавала шум в апартамент 6 на ет.2 в сградата. В чл.12, ал.1, т.6 от НОР е разписана забраната да се създава шум, нарушаващ общественият ред или смущаващ спокойствието на гражданите в жилищни сгради и сгради със смесено предназначение, публични места, паркове и градини в интервала от 14:00 ч. – 16:00 ч. и от 22:00 ч. – 08:00 ч. чрез дейности, смущаващ спокойствието на гражданите, за нарушение на която на физическите лица е предвидено налагане на глоба от 100лв. до 500лв. в чл.31, ал.1 от НОР.

При липсата на събрани доказателства, които еднозначно и категорично да свидетелстват, че на 10.08.2024г. около 01:07часа в гр. Варна, Н. А. Е. е била в апартамент 6 на ет.2 в сградата на [улица], не е доказано, че тя е вдигала шум чрез силно чукане, блъскане на вратата на спалнята на терасата, местене на мебели, включване на аспирация и „тупуркане“ в този апартамент и така да е нарушила спокойствието на живущите в сградата. Поради това неправилно и незаконосъобразно е ангажирана административната й отговорност с НП №311/19.09.2024г. на основание чл.31, ал.1 във вр. с чл.12, ал.1, т.6 от НОР.

Изцяло в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби са изводите на ВРС относно релевантните факти и обстоятелства, с които НП е отменено като незаконосъобразно издадено. Настоящата касационна инстанция препраща към тях на основание чл.221, ал.2, изречение второ от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН. В съответствие с извода за незаконосъобразност на НП и с постановената отмяна на същото, въззивния съд се произнесъл по искането за разноски като присъдил на Е. сумата от 400лв., която заплатила за адвокатско възнаграждение по договора за правна защита и съдействие.

В обобщение не се установи наличие на основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за отмяна на въззивното решение. Поради това касационната жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а решението на РС-Варна като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора своевременно направеното искане от ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено. На основание чл.143, ал.3 от АПК, вр. чл.63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, Община Варна следва да заплати на Н. А. Е. сумата от 400лв. за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, определено съгласно чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, определено съобразно размера на наложената глоба и направеното в откритото съдебно заседание възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от пълномощника на касатора и липсата на фактическа и правна сложност на спора.

Водим от това и на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №409/31.03.2025г. по НАХД № 4287/2024г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Н. А. Е. от с.Голямо градище, обл. Търговище с [ЕГН] сумата от 400лв. /четиристотин лева/ за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.