Р Е Ш
Е Н И Е № 740
18.11.2019
година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на седемнадесети октомври през две
хиляди и деветнадесета година
в публичното заседание в следния състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Галя Ангелова
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №2273 по описа за 2018г.,за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представляван от изпълнителните директори Н. Т. С. и М. Д. Д.,
чрез юриск.Б. Н. Р., против Е.А.О. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание
чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищецът
твърди, че на 08.09.2017г. било подписано приложение №1 към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015г., сключен на
основание чл.99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания“ ООД и „Микро
Кредит“ АД, по силата на който вземанията на последния срещу ответника,
произтичащи от договор за заем и договор за допълнителни услуги, били
прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително всички лихви на дружеството-кредитор. „Микро Кредит“ АД
упълномощило ищеца в качеството си на цесионер по договора за цесия от
16.01.2015г. от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за
извършената цесия. По реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД ответника бил уведомен за
станалата продажба на вземането с уведомително писмо от 03.09.2018г., изпратено
с куриер с обратна разписка на постоянния адрес на длъжника, посочен в договора
за паричен заем. Видно от обратната разписка ответникът получил лично писмото
на 05.09.2018г. Предвид гореизложеното са иска постановяване на решение, с
което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от
1149,88лв. – главница по договор за заем; 178,92лв. – договорна лихва по
договор за заем за периода 17.04.2017г. – 01.01.2018г.; 319,20лв. – сума за
допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода 17.04.2017г. –
01.01.2018г.; 877,80лв. – застрахователна премия по договор за допълнителни
услуги за периода 17.04.2017г. – 01.01.2018г.; 52,95лв. – лихва за забава по
договор за заем за периода 18.04.2017г. – 2018г.; 47,69лв. – лихва за забава по
договор за допълнителни услуги за периода 18.04.2017г. – 2018г., както и
законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда до окончателното изплащане на задължението. Претендира за присъждане на
разноските в заповедното и исковото производство.
Назначеният
на ответника особен представител адв.И.А. депозира отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Прави възражения за
нищожност, респ. за недействителност на договорите за заем и допълнителни
услуги. Навежда доводи за нищожност и на рамковия договор за цесия, поради
договарянето със същия на бъдещи вземания и поради липса на предмет. Липсвало
изрично оправомощаване на застрахователния агент да съдейства при сключване на
застраховка и да заплати цялата застрахователна премия в своя полза, която по
размер била повече от половината от размера на предоставения кредит и явно във
вреда на потребителя. Ето защо, този договор също бил нищожен. Особеният
представител на ответника твърди, че не е спазена процедурата по уведомяване на
длъжника по чл.47 от ГПК. Наред с това изпратеното до ответника уведомително
писмо за извършената цесия било с дата 03.09.2018г., т.е. след датата на
издаване на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК /02.05.2018г./. Предвид
това исковата молба била недопустима, тъй като ответникът не бил надлежно уведомен за цесията по чл.99 ал.3 от ЗЗД.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установена следната фактическа обстановка :
По подадено от ищцовото
дружество заявление е образувано ч.гр.д.№1045/2018г. по описа на РС-Хасково
по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумата от 1149,88лв. – главница по договор за заем №1182-00016045 от 25.01.2017г.; 178,92лв. – договорна
лихва от 17.04.2017г. до 01.01.2018г.; 52,95лв. – лихва за забава от 18.04.2017г.
до 27.04.2018г.; 319,20лв. – пакетна цена по договор за допълнителни услуги от 17.04.2017г.
до 01.01.2018г.; 47,69лв. – лихва за забава по него от 18.04.2017г. до
27.04.2018г.; 877,80лв. – застрахователна премия по него от 17.04.2017г. до 01.01.2018г.
и законна лихва върху главницата от 28.04.2018г. до изплащане на вземането,
дължими по договор за заем №1182-00016045 от 25.01.2017. и договор за
допълнителни услуги към него от същата дата, сключени между длъжника и „Микро
кредит“ АД, вземанията по които са прехвърлени на заявителя с приложение №1 от
08.09.2017г. към рамков договор за цесия от 16.01.2015г. За тези суми е
издадена и заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1045/2018г. по описа на съда. Видно
от приложения с исковата молба договор за заем е, че същият е сключен между ответника
и „Микро кредит“ АД на 25.01.2017г., в който е отразено размера на сумата,
предоставена на кредитополучателя, размера на погасителните вноски и броя на
същите. На същата дата между страните по заемния договор е подписан и договор
за допълнителни услуги. По делото е представена и застрахователна полица за
сключена застраховка „Защита“ между длъжника и „Уника Живот“ АД. На
16.01.2015г. между „Микро Кредит“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД е
сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ и
съответния анекс към този договор от 11.12.2015г. Приложено е и потвърждение за
сключената цесия на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД от 08.09.2017г. и пълномощно, с
което „Микро Кредит“ АД упълномощава „Агенция за събиране на вземания“ АД да
уведоми по установения ред всички длъжници за сключения на 16.01.2015г. рамков
договор за цесия. На 03.09.2018г. до ответника е изпратено уведомително писмо
за извършената цесия и размера на задължението. Видно от обратната разписка към
товарителницата на 05.09.2018г. е получена пратка с подател Е.А. С. и получател
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
За изясняване на делото
от фактическа страна съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза,
чието заключение приема като компетентно и обективно дадено. В своето
заключение вещото лице сочи, че размера на неизплатените суми възлиза на 1149,88лв.
за главница; 178,92лв. – договорна лихва за периода 17.04.2017г. – 01.01.2018г.;
50,90лв. – лихва за забава за периода 20.02.2017г. – 27.04.2018г.; 877,80лв. –
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги; 319,20лв. – сума за
пакет услуги по договор за допълнителни услуги; 54,68лв. – лихва за забава по
договор за допълнителни услуги за периода 20.02.2017г. – 27.04.2018г.
При така установената
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно
основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.240 от ЗЗД, като се иска установяване
на вземане на ищеца към ответника за посочената в исковата молба сума. Съдът
намира така предявения установителен иск за допустим, тъй като е предявен в
срока по чл.415 от ГПК от надлежна страна против лице, за което се твърди, че
дължи суми на ищеца по силата на договор за цесия, с който му е прехвърлено
вземане на кредитодателя срещу ответника по сключен между тях договор за заем. Съдът
намира за неоснователни възраженията в отговора на исковата молба за
недопустимост на предявения иск поради неспазване на процедурата по уведомяване
на ответника по реда на чл.47 от ГПК. По несъмнен начин се установява, че
единствения адрес на ответника известен по делото е този в ***. На този адрес
не е намерено лице, на което да се връчи съобщение за издадената заповед за
изпълнение, поради което по дадени от съда указания връчителят е преминал към
процедурата по залепване на уведомление. Доколкото връчителят удостоверява, че
не е намерен такъв адрес, напълно резонно е извършеното залепване на ел.стълб в
близост до адреса. Ето защо, съдът намира за спазена процедурата, предвидена в
чл.47 от ГПК по залепване на уведомление. Поради тази причина и правилно е
дадено указание към заявителя, че може да предяви иск за установяване на
вземането си.
Разгледан по същество
иска се явява неоснователен. Видно от представения договор, сключен между
„Микро кредит“ АД и ответника на 25.01.2017г., последният е получил в заем
определена сума, като е договорен размер на погасителните вноски и периодите за
заплащане на същите, лихвите и другите задължения поети от кредитополучателя. В
настоящото производство се твърди, че е останала неизплатена сума по така
сключения договор за заем, което се установява и от депозираното от вещото лице
експертно заключение. От представения договор за цесия от 16.01.2015г. и анекс
към същия от 11.12.2015г., сключени между „Микро кредит“ АД и „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, се установява, че вземането на кредитодателя срещу
ответника е прехвърлено на ищцовото дружество въз основа на приложение към този
договор от 08.09.2017г. Въпреки представената по делото обратна разписка, съдът
счита, че до ответника изобщо не е изпращано уведомление за извършената цесия
на вземането на кредитодателя. В приложената обратна разписка съвсем ясно е
посочено, че се изпраща от ответника до ищцовото дружество, след което е
положен подпис и са изписани имената на подателя. Освен тези разминавания
уведомлението за цесия е изпратено едва на 03.09.2018., т.е. няколко месеца
след образуването на ч.гр.д.№1945/2018г. по описа на съда и издадената по
същото заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Уведомлението за цесия е
изготвено и изпратено дори след получаване от заявителя на указанията на съда,
че може да предяви иск за установяване на вземането по заповедта за изпълнение
и с оглед погрешното посочване на подателя и получателя, съдът приема, че това
уведомление и обратната разписка са съставени с оглед обслужване на интересите
на ищеца по образуваното исково производство с правно основание чл.422
вр.чл.415 ал.1 от ГПК. При тези данни по делото съдът намира за основателни
възраженията на ответната страна за липсата на връчено уведомление на длъжника.
В подкрепа на тези изводи на съда е и факта, че ответникът многократно е търсен
на адреса и нито веднъж не е намерен от връчителя на съдебни книжа, като
единствено при тези наобратно посочени подател и получател в обратната разписка
от 05.09.2018г. е отразено наличието на връчване. Несъмнено, в настоящия случай не е налице редовно
връчване на това уведомително писмо, тъй като същото е изпратено едва
след получаване от заявителя на указанието за предявяване на настоящия иск, а
освен това адресата не е посочен коректно. Следва да се има предвид, че
уведомлението за цесия може да се приеме за редовно връчено и с получаване от
длъжника на издадената заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, както и
с получаване от ответника в исковото производство на преписа от исковата молба,
по която е образувано делото. В настоящия случай тези хипотези не са налице, за
да се приеме редовно връчване на уведомлението за цесия, тъй като и заповедта
за изпълнение и преписа от исковата молба са връчени на ответника чрез
залепване. Не може да се приеме, че на страната е редовно връчено уведомлението
за цесия с получаване на препис от исковата молба, тъй като такъв е връчен на
назначения в настоящото производство на ответника особен представител. Изцяло в тази насока е практиката на въззивната инстанция и на ВКС /напр.
решение №148/02.12.2016г., постановено по т.д.№2072/2015г. на ВКС/. Наред с това следва да се посочи, че процесният
договор за заем е сключен между цедента и длъжника, а цесионерът се явява трето лице по
отношение на постигнатото съглашение. При тези данни по
делото не може да се направи обоснован извод, че ответникът следва да изпълнява
задълженията си по договора за заем спрямо цесионера, а не спрямо цедента, тъй
като липсва валидно уведомяване на същия за сключения между последните двама
договор за цесия.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представляван от изпълнителните директори Н. Т.
С. и М. Д.
Д., чрез юриск.Б. Н.
Р., против Е.А.О. с ЕГН:********** ***, иск с
правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК за сумите от 1149,88лв.
– главница по договор за заем; 178,92лв. – договорна лихва по договор за заем
за периода 17.04.2017г. – 01.01.2018г.; 319,20лв. – сума за допълнителни услуги
по договор за допълнителни услуги за периода 17.04.2017г. – 01.01.2018г.;
877,80лв. – застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода
17.04.2017г. – 01.01.2018г.; 52,95лв. – лихва за забава по договор за заем за
периода 18.04.2017г. – 2018г.; 47,69лв. – лихва за забава по договор за
допълнителни услуги за периода 18.04.2017г. – 2018г., дължими по договор за заем №1182-00016045 от 25.01.2017.
и договор за допълнителни услуги към него от същата дата, сключени между
длъжника и „Микро кредит“ АД, вземанията по които са прехвърлени на заявителя с
приложение №1 от 08.09.2017г. към рамков договор за цесия от 16.01.2015г., ведно
със законната лихва върху главницата от 28.04.2018г. до окончателното изплащане, за които суми
е издадена заповед №454/02.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1045/2018г.
по описа на РС-Хасково, като неоснователен.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :
/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.