Решение по дело №883/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			02.10.2019 г.
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	НО, ІІІ

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	19 септември		2019

 

на                                                                                                           Година

В публично съдебно заседание в следния състав:

Светла Пейчева

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Ива Георгиева

         2.

Секретар:

Прокурор:

	Председателя на състава

 

Сложи за разглеждане докладваното от

	НАХ		883		2019

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

    

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

           Обжалвано е Наказателно постановление № 30-0000356/08.07.2019 г. на Началник ОО ”Автомобилна администрация” – гр. Кюстендил, издадено въз основа на АУАН № 254036 от 26.06.2019 г., с което на Х.З.Н., с ЕГН **********,*** са му наложени административни наказания – „глоба” в размер на 1500.00 (хиляда и петстотин) лева на основание чл. 93, ал.1, т.1 ЗАвПр за нарушение на чл. 31, ал. 1, т. 8 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ и глоба” в размер на 1500.00 (хиляда и петстотин) лева на основание чл. 93, ал.1, т.1 ЗАвПр за нарушение на чл. 31, ал. 1, т. 2 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ.

           Жалбоподателят оспорва НП, като незаконосъобразно и неправилно, като твърди, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателната процедура, тъй като АУАН не съдържа в пълнота реквизитите, установени в чл.42, т.4 и т.5 ЗАНН, а издаденото НП, не отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 ЗАНН. Жалбоподателят счита, че е ограничено правото му на защита с оглед нарушенията, допуснати от актосъставителя и АНО, тъй като наказаното лице е в невъзможност да разбере за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Счита, че нарушението е едно, а не две отделни такива, като моли да бъде отменено атакуваното НП.

           В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован,  не се явява,  същият е представляван от упълномощения от него защитник – адв. К.Р., който поддържа доводите изложени в жалбата, като твърдят, че визираните нарушения не са извършени или ако е констатирано такова, то е само едно.

           Въззиваемата страна – ИА „Автомобилна администрация” гр.Кюстендил, редовно призована, не  е представлявана в хода на съдебното следствие.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

            На 26.06.2019 г., , актосъставителят В.Г. – инспектор към ОО „Автомобилна администрация”, гр. Кюстендил и свидетелят очевидец при установяване на нарушението и при съставянето на акта – К.Б., са констатирали, че жалбоподателят е извършил на 26.06.2019 г., около 15:30 часа, следното нарушение: в гр. Дупница, ул. „Орлинска  № 37   управлява лек таксиметров автомобил „Рено Клио” с регистрационен номер КН 3570 ВМ, собственост на Васил Борисов Крушовски. Лекият таксиметров автомобил е жълт на цвят, с  открит знак „Такси“, индикаторът свети „зелено“ и работи с пътен лист № 1 от 26.06.2019 г. от пътна книжка серия ВГ № 312, с която е снабден лекия таксиметров автомобил. Лекият таксиметров автомобил е  включен в списъка на удостоверение за регистрация за извършване на  таксиметров превоз на пътници с № 11599/12.01.2016 г.. и престоява на таксиметрова стоянка обозначена със знак Б-20 втора по лед в колоната. При извършената проверка проверяващите са установили, че водача Н. е без: 1. Не притежава валидно удостоверение за психологическа годност за таксиметров превоз на пътници, в момента на проверката представя удостоверение за психологическа годност № 254895, валидно до 31.08.2018 г.; 2. Водачът не притежава валидно удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил, като в момента на проверката представя Удостоверение серия „ВТ“ -2013 с № 0200009 на водач на лек таксиметров автомобил, с което виновно е нарушил  чл. 31, ал. 1, т. 8 и т. 2 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ. Към момента на съставянето и предявяване на акта жалбоподателят не е отразил в графата за обяснения и възражения, че има такива. В НП АНО е приел, че за констатираните нарушения няма основание да бъде приложена нормата на чл.28 от ЗАНН.

Въз основа на издадения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което АНО е възприел същите фактическа обстановка и правна квалификация.

В хода на съдебно следствие са събрани гласни доказателства чрез разпита на актосъставителя В.Г., който поддържа констатациите, отразени в акта. Проведен е и разпит на свидетеля при установяване на нарушението и съставянето на акта – К.Б., който поддържа отразеното в акта.

Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от събраните по делото доказателства:

           Жалбата е подадена в законоустановения срок и при наличието на правен интерес се явява допустима. С оглед на така установеното, съдът счита, че жалбата е  основателна, поради което следва наказателното постановление да бъде отменено. Съображенията за това са следните:

От формална страна, АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно постановление са законосъобразни – съставени в законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити – чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

По отношение на установените нарушения на чл. чл. 31, ал. 1, т. 8 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ за таксиметров превоз на пътници.

От събраните по делото доказателства се установява безспорно, че на 26.06.2019г. около 15.30 ч. контролните органи са извършили проверка на жалбоподателя, който е управлявал лек таксиметров автомобил и е извършвал таксиметрови услуги в същия ден. При проверката водачът е бил без удосто­ве­рение за психологическа годност. На контролните органи е представено удосто­верение за психологическа годност № 254895, издадено на 31.08.2015г. Прове­ря­ващите са приели, че срокът на валидност на удостоверението е изтекъл и в момента на проверката водачът не е притежавал валидно удосто­верение. Съставен е АУАН на 26.06.2019г. за установеното нарушение, а впослед­ствие и наказателно постановление  от 08.07.2019г., с което на водача е наложено административно наказание по чл.93, ал.1, т.1 ЗАвтПр за нару­шение на чл.31, ал.1, т.8 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ.

Текстът на  чл.93, ал.1, т.1 ЗАвтПр предвижда, че се наказва водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

Подзаконовият акт, на който се позовават контролните органи и чиито разпоредби са нарушени от жалбоподателя, е Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници. Издадена е на основание чл.12, ал.4 ЗАвтПр и нейният предмет на регулиране обхваща условията и редът за: 1. регистрацията и заличаването от регистъра на търговците, които извършват таксиметров превоз на пътници; 2. извършването на таксиметров превоз на пътници. В Наредбата са уредени административните задължения на водачите на таксиметрови автомобили. Съгласно чл.18, т.3 от Наредба 34/1999г. Водачът на лек таксиметров автомобил трябва да отговаря на следното изискване: да е психологически годен по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. А психологическата годност се установява/доказва с издадено удостоверение за психологическа годност, което съгласно чл.8, ал.2 от Наредба № 36/2006г. на МТ е валидно за срок от 3 години. Следователно, в подзаконов акт, издаден на основание ЗАвтПр (Наредба № 34/1999г. на МТ) е предвидено задължение/изискване за психологическа годност на водачите на товарни автомобили. В този смисъл правилно наказващият орган е посочил санкционната норма на чл.93, ал.1,т.1 ЗАвтПр, за да санкционира неизпълнение на задължение, предвидено в подзаконов акт, издаден въз основа на същия закон.

             Наложеното наказание с НП, обаче, е на основание разпоредбата чл. 93, ал.1, т. 1 от ЗАвП, която предвижда наказание глоба за водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. От безспорната по делото фактическа обстановка е видно, че извършеното нарушение се свежда до „непритежаване“ на удостоверение, а не до „неносене“ на удостоверение. Неправилно в АУАН е посочена като нарушена нормата на чл. 31 от Наредба № 34/1999г., която предвижда задължение за „носене“ на този документ, а това е възможно само, ако той съществува.

По делото безспорно е установено, че жалбоподателят е притежавал удостоверение за психологическа годност, което е било валидно до 31.08.2018год. Това удостоверение е представил на контролните органи, като същото е приложено към преписката.

Разпоредбата на чл. 31, ал.1, т.8 от Наредба № 34/06.12.1999 г., влязла в сила на 12.12.2012 г. вменява в задължение на водача на таксиметров автомобил да носи удостоверение за психологическа годност, а ал.2 го задължава при проверка от ИА „АА“ да представи същото. В тези разпоредби от наредбата не е предвидено изрично, че удостоверението следва да бъде валидно. От друга страна, начините за издаване на удостоверение за психологическа годност, сроковете им на валидност и задълженията на водачите на таксиметрови автомобили са визирани в Наредба № 36/15.05.2006 г. В тази наредба е предвидено като задължение за водача на таксиметров автомобил при всяко постъпване на работа и при извършване на дейност като такъв, да представи удостоверение за психическа годност, както и че подлежи на психологическо изследване на всеки три години след датата на издаване на предходното удостоверение. При това след като жалбоподателят не е преминал такова изследване три години след издаване на предходното му удостоверение, чиято валидност е била изтекла към 23.11.2015год., той е допуснал нарушение на чл. 8, ал.1, пр. 2 във вр. с ал.2 от Наредба № 36/15.05.2006 г., но не и такова на чл. 31, ал.1, т.8 от Наредба № 34/06.12.1999 г.

При това изтичането на срока на валидност на удостоверение за психологическа годност е равносилно на липса на такова, поради което съдът намира, че нарушената правна норма е била неправилно определена.

Следвало е жалбоподателят да бъде санкциониран по реда на чл. 178в, ал.5 от ЗДвП, съгласно текста на която с глоба във фиксирания размер от 500 лв. се наказва водач, който извършва таксиметрови или обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа годност.

По отношение на приложението на чл. 28 ЗАНН съдът следва да посочи, че осъществяването на таксиметров превоз на пътници е правнорегламентирана дейност, като изискванията за нейното осъществяване, в това число касаещи срока на валидност на издадените във връзка с нея удостоверения за психологическа годност е следвало да бъдат известни на жалбоподателя, като лице занимаващо се с тази определена дейност.

Изискванията към водачите, осъществяващи таксиметров превоз на пътници и по специално тези свързани с психическата им годност имат за цел да установят психологическата им годност да управляват МПС без опасност от допускане на пътнотранспортни произшествия, поради което нарушението разкрива висока степен на обществена опасност, тъй като е свързано с безопасността на всички участници в движението.

За съда не съществува обаче възможност да преквалифицира описаното административно нарушение.

            По отношение на установеното нарушения на чл. чл. 31, ал. 1, т. 2  от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ за таксиметров превоз на пътници.

В конкретния случай в акта и в наказателното постановление се сочи, че е установено, че водачът Х.Н. е извършвал таксиметров превоз на пътници без  удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил.

Според  чл. 93, ал. 1 от ЗАвтПр “Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със.........”.

Съобразно чл. 31, ал. 1, т. 2 от Наредба № 34 за таксиметров превоз на пътници (ДВ, бр. 109 от 14.12.1999 г.,в сила от 14.12.1999 г.), който подзаконов нормативен акт е цитирал административнонаказващия орган  в процесното постановление - При управление на таксиметров автомобил водачът е длъжен да носи удостоверение "Водач на лек таксиметров автомобил";.

Съответно, според чл. 18, т. 5 от Наредбата - Водачът на лек таксиметров автомобил трябва да притежава удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“, валидно за съответната община (приложение №7).

Нормата на чл. 31, ал.1, т. 2 е включена в Раздел VI от Наредбата – „Документи за извършване на таксиметров превоз“. Нормата на чл.18, т.5 от Наредбата пък, се съдържа в Раздел III – „Изисквания към водачите“. Сиреч, носенето  на удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“ е условие за редовно извършване всеки един таксиметров превоз, а притежаването на удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“ е специално изискване към водачите във връзка с правоспособността им да извършват таксиметрови превози. След като едно лице не притежава определен документ, който удостоверява специална негова правоспособност, то непредставянето му очевидно не е самостоятелно нарушение, а логическо следствие от липсата му. Систематичното тълкуване на чл. 31, ал. 1, т. 2 и чл. 18, т. 5 от Наредбата сочи, че неизпълнението на задълженията на водача да „носи“ удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“ е мислимо самостоятелно нарушение само при условие, че същият поначало притежава такова, тъй като само тогава за него би възникнало това задължение за носене на документа, във всеки един момент, когато извършва таксиметров превоз. Липсата (не притежаването изобщо) на удостоверение е нарушение на правилото, възведено в чл. 18, т. 5 от Наредбата. Посочената в АУАН и НП като нарушена норма на чл. 31, ал. 1, т. 1 от Наредбата, на водача е вменено задължението да носи издаденото му разрешение при извършване на таксиметрова превоз, което логично включва в себе си и задължението да притежава такова, но доколкото е налице специалната норма на чл. 18, т. 5 от Наредбата, именно тя в случая се явява конкретно нарушеното материално правило за поведение. Така допуснатата в НП неточна правна квалификация на деянието, представлява съществено процесуално нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 6, респ. чл. 43, т. 5 от ЗАНН.

 

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. І-во и ІІІ-то от ЗАНН, Дупнишкият районен съд

 

                                                          Р      Е      Ш      И    :
 

 

отМЕНЯ  Наказателно постановление № 30-0000356/08.07.2019 г. на Началник ОО ”Автомобилна администрация” – гр. Кюстендил, издадено въз основа на АУАН № 254036 от 26.06.2019 г., с което на Х.З.Н., с ЕГН **********,*** са му наложени административни наказания – „глоба” в размер на 1500.00 (хиляда и петстотин) лева на основание чл. 93, ал.1, т.1 ЗАвПр за нарушение на чл. 31, ал. 1, т. 8 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ и глоба” в размер на 1500.00 (хиляда и петстотин) лева на основание чл. 93, ал.1, т.1 ЗАвПр за нарушение на чл. 31, ал. 1, т. 2 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд Кюстендил в 14-ет дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                       

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: