Р Е Ш Е Н И Е
№ 618
град Плевен, 13 октомври 2020 г.
Административен
съд – Плевен, седми състав, на четиринадесети септември през две хиляди и двадесета
година, в публично заседание, в състав:
съдия: ВЕНЕЛИН
НИКОЛАЕВ
при секретаря Десислава Добрева, като разгледа докладваното от съдия Николаев
административно дело № 378 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл.
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на
П.Г.К., ЕГН **********
***, чрез адвокат М.А.И. от ВТАК против РА №Р-04001519003380-091-001/22.11.2019
г., издаден от К.Т.Ч.– началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Велико Търново, възложил
ревизията, и Ц.Р.А.на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на
ревизията, в потвърдената с Решение № 45 от 30.03.2020 г. на Директора на
Дирекция „ОДОП“ част, с който за периода 01.01.2013 г. до 31.12.2017 г. са
определени допълнителни задължения за данък върху доходите на физическите лица
общо в размер на 15427.00 лева (главници) и лихви за
просрочие - 4704.04 лв.
Жалбоподателката оспорва
ревизионния акт в потвърдената му част като неправилен и незаконосъобразен. Неоснователно
органите по приходите приемат, че получените пари са облагаем доход по чл.35,
т.6 от ЗДДФЛ. Не са събрани доказателства, които да бъдат отнесени към констатациите
на органите по приходите, с оглед на което РА не отговаря на изискването на
чл.120, ал.1, т.5 от ДОПК, не съдържа мотиви. Тъй като производството не е по
реда на чл.122 и сл. от ДОПК, в тежест на органа е да докаже точно какви са
доходите, и че са облагаеми. По общия ред на чл.112 и сл. ДОПК констатациите
нямат доказателствена сила до доказване на противното. Фактите с правно значение
не са доказани от органите по приходите. Налице са съществени нарушения на
процесуалния и материалния закон, като не са събрани и изследвани изискуеми от
закона факти и обстоятелства от значение за определяне на задълженията и правата
на задълженото лице. Липсват доказателства за твърденията на ревизиращите
органи, игнорирани са събраните при ревизията доказателства, направени са
изводи, които не са подкрепени с доказателства или противоречат на установеното
с доказателствата. По тази начин ревизиращият орган е упражнил правомощията си
превратно или не ги е упражнил, което е попречило на обективното установяване
на данъчните задължения.
По отношение на
отделните данъчни периоди сочи следното:
За 2013 г. „АГРОТЕХРЕМ“
ЕООД е наредило по банкова сметка *** К. четири превода, като е посочило при насрещната
проверка, че сумата от 34200 лева за закупуване на земеделски земи от К. за
сметка на фирмата и не е аванс. Сумата от 3700 лева е рента от същото дружество
- сума, която е необлагаема. Обясненията на дружеството не са опровергани.
За 2014 г. при насрещна
проверка на Д.С.Д., същият е посочил, че паричният превод от 1100 лева е във
връзка с продажбата на земеделска земя. Преводът представлява връщане на сумата
поради неосъществена сделка. Поради това средствата не са доход по смисъла на
чл.10, ал.1 от ЗДДФЛ. За сумата от 19,50 лева, получена от В.К., органите по
приходите не са изследвали този факт в хода на проверката.
За 2015 г. относно
сумата от 15000 лева са сочи, че е получена от Н.Б., П.К.и Р.П.. За същата сума
не са представени доказателства, от които да е видно, че същите суми
представляват облагаем доход.
За 2016 г. необосновано
са игнорирани документите, че полученият превод от С.Б. е в размер на 10373
лева. Необосновано се приема, че сумата, получена от „Табани“ ЕООД, в размер на
14800 лева, представлява доход. Необосновано са игнорирани обясненията на С.В.и
Р.Я., че същите са предоставили заем на ревизираното лице. По отношение на лицата
М.П.и П.Т..
За 2017 г. произволна е
констатацията, че преведените пари от С.Б. в размер на 10800 лева представляват
облагаем доход, същото се отнася до получените пари от „Елана агрокредит“ АД.
Необосновано са игнорирани обясненията на И.Г.и И.П., че същите са предоставили
заем на ревизираното лице.
Счита, че въз основа на
горното, РА е незаконосъобразен и необоснован, като се моли да се отмени РА в
потвърдената му от Решението част.
В съдебно заседание, чрез пълномощника си,
моли да се отмени обжалваният ревизионен акт, в частта му, в която е потвърден
от административно-решаващият орган. Счита, че в хода на настоящото съдебно
производство от страна от органите по приходите не е доказано по пътя на
насрещното доказване, че получените средства от г-жа К. са следствие и подлежат
на облагане по реда на чл. 35, т.6 от ЗДДФЛ. Ревизионното производство не се е
развило по реда на чл. 122 от ДОПК. Респективно, този ревизионен акт не се
ползва с презумпцията, че твърдените от органите по приходите факти и обстоятелства
са верни. От водения свидетел се установява, че същият е закупувал земя от г-жа
К. в качеството й на пълномощник и в тази връзка е привел към купувачите парите
за закупената от него земя. На самите платежни нареждания, както е отбелязано и
в решението на административно-решаващия орган е посочено, че парите са за
закупуване на земеделска земя. На следващо място, в ревизионния акт много от
отговорите на извършените насрещни проверки просто са били игнорирани в
ревизиращия екип. Моли да се постанови
съдебен акт, с който да се отмени изцяло обжалваният ревизионен акт.
Моли да се присъдят разноски съобразно представен списък. Прави възражение за
прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, с оглед фактическата и правна
сложност на делото и извършеното процесуално представителство.
Ответникът – директорът на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - Велико Търново при ЦУ на НАП,
представя административната преписка по оспорването. В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител, моли да се потвърди като правилен и
законосъобразен обжалваният ревизионен акт в частта, предмет на разглеждане
пред съда. Счита, че фактическите констатации и правни изводи, които са
направени въз основа на тях, не са опровергани в настоящото съдебно производство,
поради което жалбата е неоснователна и недоказана. Моли да ми бъде предоставен
срок да депозира писмени бележки, в които по-подробно да изложи съображенията
си. Юрисконсултското възнаграждение, което претендира, е изчислено съобразно
Наредба № 1 и материалният интерес по делото, поради което счита, че същото не
е прекомерно и моли да бъде присъдено в размер на 1133.93 лв., съобразно
представения списък. В представени в
срок писмени бележки допълнително сочи, че съгласно РА са установени доходи от
други източници, както и доходи от продажба на недвижимо имущество, като срещу
последните не се излагат никакви възражения. Другите доходи са видни от
направени преводи с Изипей и банкови преводи. За малка част от тях е
установено, че представляват заплащания за земеделска земя, които К. е получила
като пълномощник, като в този случай сумите, които е изплатила на продавачите,
са приспаднати. Получените парични преводи са доходи, като същите са облагаеми
на основание чл.35, т.6 от ЗДДФЛ. Свидетелят Б. потвърждава, че е превел
посочените в РА суми, като липсват доказателства, че К. е превела тази суми на
лица, на които е била пълномощник при продажба на земеделска земя.
Плевенският административен съд, след
преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на
страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена пред компетентния съд,
от надлежно легитимирано лице, в законоустановения по чл. 156, ал. 1
от ДОПК срок, при спазване на чл. 156, ал. 2 от ДОПК относно обжалването на
ревизионния акт по административен ред като абсолютна процесуална предпоставка
за допустимостта на обжалването на акта по съдебен ред, отговаря на
изискванията на чл. 149, във връзка с чл. 145 от ДОПК, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, е частично основателна.
От доказателствата по административната
преписка се установява, че ревизията на П.Г.К. е възложена със заповед за
възлагане на ревизия № Р-04001519003380-020-001/29.05.2019 г. /л.89/, издадена
от К.Т.Ч.на длъжност началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Велико Търново, оправомощен за
това със заповед № 17/08.01.2019 г. на директора на ТД на НАП-Велико Търново
/л.86/. Определени са лицата, които следва да извършат ревизията: Ц.Р.А.–
главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, и М.С.В.– старши инспектор
по приходите в ТД на НАП-Плевен. Заповедта за възлагане на ревизия е изменена
с последваща заповед № Р-04001519003380-020-002/27.06.2019 г. /л.90/ издадена
от същия орган, по отношение срока на завършване на ревизията.
Резултатите от ревизията
са обективирани в ревизионен доклад № Р-04001519003380-092-001/07.10.2019
г. /л.л.61-85/, съставен на основание чл. 117 от ДОПК от определения ревизиращ
екип, който е връчен по електронен път на 31.10.2019 г. на ревизираното лице. В
срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК не е постъпило възражение от ревизираното лице.
Ревизията е приключила с издаване на ревизионен акт №Р-04001519003380-091-001/22.11.2019
г., от началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията,
и главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, на основание чл. 119,
ал. 2 от ДОПК, който в потвърдената му част е предмет на оспорване в настоящото
производство.
С РА №
Р-04001519003380-091-001/22.11.2019 г. на П.К., в потвърдената му част са
установени допълнителни задължения за внасяне за данък върху годишна данъчна
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2017 г. в общ
размер на 15 427.00 лв. (главници) и 4704.04 лв. (лихви), в т.ч. по
години: за 2013 г. данък върху доходите на ФЛ-свободни професии, граждански
договори и др. в размер на 3 830.00 лв. и лихви за просрочие 2 162,38
лв.; за 2014 г. данък върху доходите на ФЛ-свободни професии, граждански
договори и др. в размер на 111.00 лв. и лихви за просрочие 51.33 лв.; за 2015
г. данък върху доходите на ФЛ-свободни професии, граждански договори и др. в
размер на 1 500.00 лв. и лихви за просрочие 541.32 лв.; за 2016 г. данък
върху доходите на ФЛ-свободни професии, граждански договори и др. в размер на
3 627.00 лв. и лихви за просрочие 942,09 лв.; за 2017 г. - данък върху
доходите на ФЛ-свободни професии, граждански договори и др. в размер на
5 159.00 лв. и данък върху доходи от продажба на недвижимо имущество в
размер на 1 200.00 лв. и лихви за просрочие 1 006. 92 лв.
По делото са представени и приети като
доказателства писмени документи за това, че заповедите за възлагане на ревизии,
ревизионния доклад и ревизионния акт са издадени от посочените в тях като
издали ги органи по приходите, притежаващи валиден квалифициран електронен
подпис (КЕП).
Съгласно
мотивите на РД и РА, през периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2017 г. П.Г.К. е
местно лице, по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, със семейно положение -
омъжена, с три пълнолетни деца. Ревизираният период от 01.01.2013
г. до 31.12.2017 г. е бил обект на проверка за съпоставка на имуществото и
доходите на физическото лице (ПСИДФЛ) П.Г.К. е приключила с Протокол №
ПФ-04001518000641-073-001/13.05.2019 г. Проверката за съпоставка е била
предшествана от проверка за установяване на факти и обстоятелства, приключила с
Протокол,
приобщен към извършената ПСИДФЛ, видно от събраните доказателства в хода на
ПУФО. При проверката за
съпоставка на имуществото и доходите са извършени редица процесуални действия,
с оглед събиране на доказателства за изясняване на фактите и обстоятелствата,
които са от значение за установяване на правата и задълженията на П.К.. Връчено
е Искане за представяне на документи и писмени обяснения (ИПДПОЗЛ) изх. № ПФ-04001518000641-040-001/19.09.2018 г. с
което от жалбоподателката са изискани документи и информация относно източници
и размер на всички получени доходи през периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2017
г.; придобито и продадено движимо и недвижимо имущество, документите свързани с
придобиването му и всякакви разпоредителни сделки, както и документи във връзка
с извършени разплащания по сделките с имущество; притежавани акции, дялове в
задгранични дружества, място на стопанска дейност и притежавана недвижима
собственост в чужбина; получени и предоставени заеми и кредити от и на
физически и юридически лица; вземания и задължения; направени разходи за живот,
застраховки, данъци, платени такси за обучение на деца и др.; налични парични
средства в брой към началото и края на всеки от ревизираните периоди;
декларации за притежаваните банкови сметки и съгласие за разкриване на
банкова/застрахователна тайна и пр. Във връзка с горното, от П.К. не са
представени каквито и да било документи. След извършена проверка в
деловодството при ТД на НАП Велико Търново на жалбоподателката е съставен АУАН
за непредставянето на документи, писмени обяснения, справки и декларации по
връченото ИПДПОЗЛ.
След разкриване на банкова тайна с Решение №
2077/28.12.2018 г. на Плевенския Районен съд са изискани и са получени данни от
банките, в които при проверката е установено, че жалбоподателката е имала
действащи сметки за периода - „Банка ДСК” ЕАД, „ОББ“ АД, „УниКредит Булбанк“
АД, „Юробанк България“ АД, „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и „ЦКБ“ АД, като е
събрана информация за началните и крайните салда по сметките за всеки отделен
ревизиран период и движението на средства по тях. При анализа на същите е
констатирано, че през ревизирания период по банковите сметки на П.К. са
направени погасителни вноски по отпуснати банкови кредити, както и че са
постъпвали суми от редица трети лица - физически лица, дружества и общини.
При
проверката е изискана информация от „ИЗИПЕЙ“ АД с ЕИК ********* и „Български
пощи“ ЕАД с ЕИК *********, предоставящи услуги за експресни парични местни и
презгранични преводи - относно получени, съответно наредени от П.К., преводи
чрез системите на „Easy Pay“ и
„Български пощи“ ЕАД. От предоставената от „ИЗИПЕЙ“ АД (писмо с вх. №
1794/21.01.2019 г.) и от „Български пощи“ ЕАД (с писмо с вх.№ 4071/11.02.2019
г.) информация е констатирано, че през периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г.
жалбоподателката е получила, както и е наредила множество преводи от/към
различни трети лица.
Изпратени са искания за представяне на документи и писмени
обяснения до трети лица – ,АГРО-ЛЕНД“ ООД с ЕИК *********; „АГРОТЕХРЕМ“ ЕООД с ЕИК *********; ТАБАЧИ“ ЕООД с ЕИК *********; „ЕЛАНА АГРОКРЕДИТ“ АД с ЕИК
*********; Д.С.Д.; Н.А.Б.; П.Л.К., Р.М.П., М.Б.Л., М.Ч.П.; П.С.Т., С.И.В.; Р.З.Я., С.И.П.,
И.И.Г., З.С.З.; Д. И В.Н.; С.С.Б.;***.
Относно
установените доходи от продажба на недвижимо имущество /по чл. 33, ал. 1 от
ЗДЦФЛ/:
При ревизията е установен получен доход от продажба на
собствен недвижим имот в ***, придобит в режим на СИО. Имотът е закупен от П.К.
с нотариален акт /НА/ № 25 от 31.03.2017 г. с продажна цена, посочена в
нотариалният акт - 50 000.00 лв., която сума е уговорено да бъде заплатена
на части на продавача Г.Б.Н.. В хода на предходно извършена проверка на П.К.
(предшестваща проверката за съпоставка и доходи на лицето и присъединена като
доказателство с Протокол № ПФ-0404001518000641-073-001/13.05.2019 г.), жалбоподателката е представила шест броя разписки за
извършени плащания в брой, на обща стойност 50 000,00 лв. Впоследствие, същият
недвижим имот е продаден от П.Г.К. и съпругът й С.С.К.на Г.С.Г. с НА за
покупко-продажба на недвижим имот №198/11.10.2017 г. за сумата от 32 900
евро (76 668,00 лв.). Сумата в размер на 76 668.54 лв. с
наредител Г.С.Г. е постъпила по банковата сметка на П.К. в „УниКредит Булбанк“
АД на 17.10.2017 г. с основание на превода „покупка на имот ***“. За продадения
имот не са изминали 3 години от придобиването му, при което същият не попада в
обхвата на необлагаемите доходи по чл. 13, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДФЛ. Доходът от продажбата на имота е следвало, но
не е деклариран от жалбоподателката в подадената годишна данъчна декларация по
чл. 50 от ЗДДФЛ за 2017 г. При
ревизията, размерът на облагаемия доход е определен в съответствие с
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 34 от ЗДДФЛ годишната
данъчна основа за доходите от прехвърляне на права или имущество е облагаемият
доход по чл. 33, придобит през данъчната година. С РА е установен облагаем
доход от продажбата на апартамента в размер на 12 000.84 лв., определен
като ½ от разликата между продажната
цена /76 668,54 лв./ и цената на придобиване /50 000.00 лв./, намалена с 10 на
сто разходи.
Относно установените доходи от други източници /по
чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ/:
След
подробен анализ на събраната информация в хода на ревизионното производство, в
т. ч. извършените насрещни проверки на трети лица и институции, органите по
приходите са приели, че са налице доказателства за реализирани доходи от П.К.
при участието и при сделки по продажбата на земи от името и за сметка на
продавачите на имотите, както и че по банковите сметки на жалбоподателката,
съответно чрез системата за парични разплащания „Easy
Pay“ са постъпвали суми от трети лица - физически и
юридически, за част от които не е ясно на какво основание са получени.
За
установяване основанието за предоставяне на тези средства, в хода на ревизията
на П.К. е връчено ИПДПОЗЛ № Р-04001519003380-040-001/04.07.2019 г., с което е
изискано представянето на писмени обяснения и доказателства за основанието, на
което са й предоставяни паричните суми. В отговор жалбоподателката не е
предоставила изисканата информация и/или каквито и да било документи във връзка
със същото. Така от жалбоподателката, както и от по-голяма част от наредителите
на тези преводи не са представени доказателства за основанията за наредените
парични суми, включително че част от тях са получени в заем.
Сумите
получени по банковите сметки на лицето и чрез системата за бързи разплащания са
квалифицирани от органите по приходите като облагаеми доходи по смисъла на чл. 12
от ЗДДФЛ, попадащи в хипотезата на чл. 35, т. 6 от ЗДФФЛ, доходи от други източници, за което няма доказателства да са
необлагаеми по смисъла на чл. 13 от ЗДФФЛ или обложени с окончателни данъци по
реда на ЗДФФЛ и ЗКПО.
Определените
данъчни основи от тях по години, са както следва: за 2013 г. – 38 000 лв., за 2014 г. – 1119.50
лв., за 2015 г. -15 000.00 лв., за 2016 г. – 36270,00 лв. и за 2017 г. – 51 592.94 лв.
В жалбата срещу РА по административен ред, П.К.
сочи единствено, че неоснователно от органите по приходите било прието, че така
получените средства са облагаеми доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, като не били
събрани и изследвани всички факти и обстоятелства от значение за определяне на
задълженията й. Не конкретизира кои и какви обстоятелства, относими към
различните парични преводи, получени от нейна страна през ревизираните години
има предвид.
Относно определената данъчната основа от доходи
от други източници за 2013 г.:
През 2013 г. са установени постъпили парични
средства от трети лица в общ размер на 42 000.00 лв., от които в размер на
38 300.00 лв. са квалифицирани като облагаеми доходи за жалбоподателката,
а именно:
По банкова сметка *** П.К. с IBAN ***, разкрита в „УниКредит Булбанк“ АД, са постъпили следните суми:
от наредител „АГРО-ЛЕНД“ ООД на 11.04.2013 г. са преведени 3 700.00 лв. с
основание „покупка на имоти в с. Горни Вадим, общ. Оряхово“; от наредител И.Г.Г.
на 16.05.2013 г. са преведени 400.00 лв. с основание „захранване сметка“; от
наредител „АГРОТЕХРЕМ“ ЕООД на 04.12.2013 г. са преведени 34 200.00 лв. с
основание „покупка на земеделска земя по предварителен договор от 28.11.2013
г.“ и на 11.12.2013 г. са преведени 3 700.00 лв. с основание „арендно пл.“
Следователно през 2013 г. жалбоподателката е получила по банковите си сметки от
трети лица общо 42 000.00 лв., за които във връзка с връченото и ИПДПОЗЛ
при ревизията не е представила обяснения, информация и/или документи относно
основанията, на които тези лица са й предоставили средствата. В тази връзка са
извършени насрещни проверки на наредителите „АГРО-ЛЕНД“ ООД и „АГРОТЕХРЕМ“ ЕООД.
От „АГРО-ЛЕНД“ ООД се сочи, че преводът е направен по повод сключен между
страните предварителен договор за покупко-продажба на земеделска земя в с.
Горни Вадим, Община Оряхово, която сделка не била осъществена. От отговора
обаче става ясно, че сумата не е възстановена от жалбоподателката. Преведените
средства са осчетоводени от „АГРО-ЛЕНД“ ООД по сметка 498 „задължения на П.К.“,
което задължение към настоящия момент е закрито по давност. „АГРОТЕХРЕМ“ ЕООД е
посочило, че основанието за преведената сума в размер на 3 700.00 лв. е
арендно плащане към П.К. за селскостопанска 2012 г./2013 г., като съсобственик
на идеални части. Втората сума от 34 200.00 лв. била преведена на П.К. с
предназначение - за закупуване на земеделски земи от г-жа П.К. за сметка на
фирмата, не била аванс и паричните средства били осчетоводени по дебита на
сметка 499 „Други кредитори“. Извън писмените обяснения и счетоводни регистри,
от „АГРОТЕХРЕМ“ ЕООД не са представени договори, анекси или други писмени документи
за сключени споразумения, въпреки че в основанието за превода на сумата
34 200.00 лв. е цитиран сключен предварителен договор между страните от
28.11.2013 г.
Не
е извършена насрещна проверка на третото лице И.Г.Г., поради невъзможност да
бъде идентифицирано същото - в банковото извлечение не са посочени
идентификационни данни. При проверка в информационния масив на НАП в
производство по обжалване по административен ред се установява, че в регистър
ЕСГРАОН липсват данни за регистрирано физическо лице с точно това име, презиме
и фамилия.
С оглед изложеното, от органите по приходите е прието, че получените и
задържани от жалбоподателката суми в размер на 38 300.00 лв.
(3 700.00 лв. от „АГРО-ЛЕНД“ ООД, 34 200.00 лв. от „АГРОТЕХРЕМ“ ЕООД
и 400.00 лв. от наредител обозначен - И.Г.Г.) представляват доходи, получени от
лицето през ревизирания период и недекларирани по предвидения законов ред. Липсват
данни за обратно възстановяване на сумите в размер на 3 700.00 лв. и
34 200.00 лв. от П.К. по банковите сметки съответно на „АГРО-ЛЕНД“ ООД и
„АГРОТЕХРЕМ“ ЕООД. Въпросните средства са изтегляни от жалбоподателката в
кратък период от време (в рамките на месец след получените преводи). В случая с
превода от „АГРОТЕХРЕМ“ ЕООД, въпреки че сумата е осчетоводена като разчет по
сметка 499 „Други кредитори“, в противовес на обичайната търговска, житейска и
икономическа логика, при неосъществена възмездна сделка и неспазена уговорка,
възложителят не е предявил претенции към отсрещната страна да му бъде върната
значителната по размер сума. Изминали общо седем години от момента на
предоставяне на паричните средства на П.К. през 2013 г.
Що се касае до другия превод от „АГРОТЕХРЕМ“
ЕООД (3 700.00 лв. с основание арендно плащане към П.К. за селскостопанска 2012
г../2013 г.), то посоченото основание е кредитирано от органите по приходите и
сумата е приета за получен доход от П.К., попадащ в обхвата на необлагаемите
такива по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 24 от ЗДДФЛ, независимо че „АГРОТЕХРЕМ“
ЕООД не е декларирало този доход в подадена справка по чл.73 от ЗДДФЛ. Такава
справка е подадена от дружеството, но за изплатени доходи от „АГРОТЕХРЕМ“ ЕООД
в размер на 25 000.00 лв. през следващата 2014 година, през която е и налице
отделно преведена сума от 25 000,00 лв. по банковата сметка в „УниКредит
Булбанк“ АД (на 11.02.2014 г. с основание „арендно плащане 2013-2014 г.“).
Данъчна
основа на доходи от други източници за 2014 г. и за 2015 г.:
През 2014 г. са установени постъпили парични
средства от трети лица в общ размер на 1119.50 лв., а през 2015 г. -
15 000.00 лв., както следва:
Съгласно предоставена информация от „ИЗИПЕЙ“ АД,
през 2014 г. - на 15.10.2014 г. П.Г.К. лично е получила превод в размер на 1 100.00
лв. от Д.С.Д., също и в размер на 19.50 лв. от В.Л.К.. През следващата 2015 г.,
жалбоподателката е получила още три превода - на 18.02.2015 г. в размер на 5 000.00
лв. от Н.А.Б., на 02.10.2015 г. в размер на 5 000.00 лв. от П.Л.К. и на
2.12.2015 г. в размер на 5000.00 лв. от Р.М.П..
При извършената насрещна проверка на Д.С.Д., същият е дал писмени
обяснения, че е направил паричния превод в размер 1100.00 лв. във връзка с
продажба на земеделска земя. Преводът представлявал връщане на сумата поради
неосъществена сделка. Извън горното не са посочени други факти и обстоятелства,
нито са представени документи. Липсва яснота, ако тази сума му е била
предварително дадена от П.К., кога във времето и по какъв начин е извършено
това, чия собственост е била въпросната земя, къде е местонахождението й, и пр.
Ревизиращите органи не са приели за достоверно така даденото писмено обяснение,
предвид липсата на данни за предходно предаване на такава сума от
жалбоподателката на проверяваното лице и непредставянето на каквито и да било
документи в подкрепа на изложеното, не само от страна на наредителя на сумата,
но също и от получателката П.К..
При насрещните проверки
на лицата Н.А.Б. и П.Л.К., изготвените ИПДПОЗЛ са връчени на тези лица по
електронен път, но от тяхна страна също не са представени обяснения и/или
документи. ИПДПОЗЛ не е връчено единствено на Р.П., поради неоткриване на
лицето на декларирания му постоянен адрес и адреса за кореспонденция.
П.К. не е представила
писмени обяснения и/или доказателства за основанието на което са й предоставени
средствата, въпреки че конкретни такива относно всеки един от преводите от
посочените лица са й изискани при ревизията с връченото ИПДПОЗЛ №
Р-04001519003380-040-001/04.07.2019 г. При гореописаните обстоятелства, органите
по приходите са приели, че жалбоподателката е придобила доходи от други
източници в размер на получените суми, и са ги квалифицирали като облагаем
доход по смисъла чл. 35, т. 6 от ЗДЦФЛ.
Данъчна основа на доходи от други източници за 2016
г.:
През 2016 г. са
установени постъпили парични средства от трети лица в общ размер на
40 273.00 лв., а именно:
Постъпили по банковата сметка
с IBAN ***
„Райфайзенбанк България“ ЕАД - на 19.10.2016 г. в размер на 14 850.00 лв.
с наредител „ТАБАЧИ“ ЕООД и основание „покупка на земеделска земя в с. Ставерци“;
на 30.11.2016 г. в размер на 10 373.00 лв. с наредител С.С.Б. и основание
„пок. на земя“. Сумите са изтеглени от П.К. в пълен размер, на датите на
получените преводи.
Чрез системата „Easy Pay“ П.К. е получила пет
превода - на 28.01.2016 г. в размер на 250.00 лв.:от М.Ч.П.; на
22.04.2016 г. в размер на 5 000.00 лв. от С.И.В.; на 05.08.2016 г. в
размер на 300.00 лв. от П.С.Т.; два превода на 04.10.2016 г. в размер на
5 000.00 лв. и в размер на 4 500 лв. от Р.З.Я..
„ТАБАЧИ“ ЕООД е
посочило, че преводът към П.К. е във връзка със закупена от дружеството земеделска
земя - нива с площ 14.850 дка, съставляваща имот № 092012 по нотариален акт №
78 от 19.10.2016 г. Плащането било извършено по сметката на П.К., в качеството
й на пълномощник на продавача З.З., с което лице дружеството не е имало пряк
контакт при сделката за покупко-продажба. При проверката „ТАБАЧИ“ ЕООД е
представило счетоводни регистри за отразяване на закупения актив-земя в
счетоводството, платежно нареждане за наредения превод и нотариален акт за
покупко-продажба № 78 от 19.10.2016 г. В тази връзка от органите по приходите е
извършена проверка на З.З.. Същата е отговорила, че преди три години П.К. се е
свързала с нея, а също и с В.Г.З., С.В.З.и Г.В.З.(всички наследници на
починалия през 2012 г. брат на З.З. - В.З.). По искане на П.К. лицата са
изготвили пълномощни на жалбоподателката, като П.К. им е платила общо по 1 000.00
лв. на човек за процесиите земи „бели петна“ или общо сума в размер на 4 000.00
лв. П.К. не им е предоставила документи и/или информацията действителна цена на
земите, като лицето уточнява и че тя и снаха й дори не са знаели за тези земи.
До наредитедя на
банковия превод в размер на 10 373.00 лв. С.Б. е оправено ИПДПОТЛ, връчено
лично на лицето на 14.07.2019 г., но същият не е представил исканите му
документи и писмени обяснения, нито в срока на проверката и извършеното ревизионно
производство.
ИПДПОТЛ са отправени и
до четирите физически лица, изпратили парични суми на П.К. чрез „Easy Pay“ - М.П.е заявила, че е
направила въпросния превод от 250 лв. като услуга на сина на П.К., тъй като
същият не разполагал с документ за самоличност, за да извърши превода от свое
име. П.Т. сочи, че не помни основанието, на което е направила превода в размер
на 300.00 лв., нито съхранява документи в тази връзка. С.И.В. е посочила, че
преведените 5 000.00 лв., били дадени под формата на заем, който бил
върнат и към датата на проверката С.И.В. нямала нищо общо с П.К.. Относно двата
превода на обща стойност 9500.00 лв. Р.Я. е посочил, че представляват дадени на
заем средства. Заемът бил уговорен устно, а сумата му била върната отново чрез „Easy Pay“ през м. 12.2016 г. и не
пази документи относно получения превод.
При липса на представени
дори писмени обяснения, а също и документи във връзка с получените средства от
горепосочените трети лица на първо място от самата жалбоподателка, при така
установената фактическа обстановка, получените парични суми през 2016 г. в общ
размер на 40 273.00 лв., са квалифицирани от органите по приходите като
доходи от други източници, представляващи облагаем доход по смисъла чл. 35, т.
6 от ЗДЦФЛ, недекларирани от П.К. по предвидения законов ред, предвид следното:
Относно превода от
„ТАБАЧИ“ ЕООД, от събраните по преписката доказателства безспорно се
установява, че жалбоподателката е реализирала доход от продадените от нея
земеделски земи, в качеството й на упълномощено лице. Директорът на ДОДОП е
приел, че е неправилен подходът, използван от органите по приходите, въз основа
на който е определен размера на този доход. При ревизията доходът е определен в
размера на пълната продажна цена на сделката, преведена по банков път от „ТАБАЧИ“
ЕООД т.е. в размер на 14 850.00 лв. От извършената насрещна проверка на З.З.
се установява, че П.К. е заплатила на собствениците сума в размер на
4 000.00 лв. Предвид това реализирания от нея доход от тази сделка, в
действителност е разликата между получената от П.К. сума от купувача -
14 850.00 лв. и платената от нейна страна сума на собствениците на земята
- 4 000.00 лв. т.е. 10 850.00 лв. Предвид горното, определеният при
ревизията в повече данък за 2016 г., поради по-високия размер на дохода и
данъчната основа от него, възприети от органите по приходите, е отменен.
По отношение на останалите
получени суми от посочените по-горе трети лица като облагаеми доходи по реда на
ЗДДФЛ както П.К., така и част от тези лица, не са представили въобще обяснения
за основанията за наредените суми и източника на доходите за тях, нито
съответните документи. Същевременно дадените обяснения от останалите - М.П., П.Т.,
С.В.и Р.Я., не са кредитирани от органите по приходите, предвид непредставянето
на доказателства в полза на твърденията им, в т.ч. документи за предоставени в
заем парични средства от тяхна страна, доказателства за произхода на средствата
и най-вече доказателства за обратно възстановяване на предоставените заеми,
каквито са твърденията на лицата. Така например твърдението на Р.Я., че дадената
сума (двата превода в размер на 5 000.00 лв. и в размер на 4 500.00
лв.), му е била върната през м. 12.2016 г. отново чрез „Easy
Pay“ се опровергават напълно от
предоставената справка от „ИЗИПЕЙ“ АД за получени/наредени суми с титуляр
жалбоподателката - в същата липсват данни за нареждане на каквито и да било суми
от П.К. към получател Р.Я., не само през м. 12.2016 г., но и за целия ревизиран
период.
Данъчна основа на доходи от други източници за 2017 г.
През 2017 г. са
установени постъпили парични средства от трети лица в общ размер на
61 592.95 лв., от които в размер на 51 592.94 лв. са квалифицирани
като облагаеми доходи за:
Постъпили по банковата
сметка с IBAN ***
„Райфайзенбанк България“ ЕАД - на 03.02.2017 г. в размер на 10 800.00 лв.
с наредител С.С.Б. и основание „покупка земя“; на 15.02.2017 г. в размер на
29 776.50 лв. с наредител „ЕЛАНА АГРОКРЕДИТ“ АД и основание „продажба зем.
земя приложение АЗ“; на 17.02.2017 г. в размер на 2 431.01 лв. с наредител
Община Долна Митрополия и основание „рен. пл. осн. чл. 37в, ал. 7 за ст. 12/13;
13/14; 14/15 пол: ЕТ „Светослав Илчовски“.
Постъпили по банковата
сметка с IBAN ***
„УниКредит Булбанк“ АД - на 17.10.2017 г. в размер на 8 703.44 лв. с
наредител Г.С.Б. и основание „по договор СМР“.
През 2017 г. са получени
чрез системата „Easy Pay“ три
превода - на 31.03.2017 г. в размер на 5 000.00 лв. от С.И.П.; на
03.04.2017 г. в размер на 3 482.00 лв. от И.И.Г.; на 29.09.2017 г. в
размер на 1 400.00 лв. от М.Б.Л..
В хода на ревизията
ревизираното лице не е посочило основанията, въз основа на които посочените
лица са му превели гореописаните парични средства, нито е представило документи
изясняващи тези обстоятелства.
От извършената насрещна
проверка на „ЕЛАНА АГРОКРЕДИТ“ АД, е установено, че дружеството е превело
сумата в размер на 29 776.50 лв. във връзка със закупена земеделска земя в
землището на с. Б. от продавачите Д.Л.Н. и В.Л.Н., представлявани при сделката
за покупко-продажба от пълномощника им П.К.. На П.К. е платена продажната цена
на имота - 29 776.50 лв. Закупената земя впоследствие е отдадена чрез
финансов лизинг на земеделския производител С.Б.С., с което лице преди това
„ЕЛАНА АГРОКРЕДИТ“ АД е сключило Договор за финансов лизинг от 09.01.2015 г., с
подписано приложение АЗ от 15.02.2017 г. към договора. Земеделският
производител е платил дължимото самоучастие по сметка на „ЕЛАНА АГРОКРЕДИТ“ АД,
в изпълнение на което дружеството е закупило въпросните земеделски земи. В хода
на ревизионното производство, на С.С. е връчено лично ИПДПОТЛ, но същият не е
представил изисканите обяснения и документи.
При ревизията е изискана
информация и документи също и от продавачите на земята в с. Б. - Д. И В.Н.. В. Н.
е представил писмени обяснения, че по повод извършената сделка за продажба на
недвижимия имот в с. Б. не притежава никакви документи, освен подписаното от
него и брат му пълномощно на П.К., представила им се като купувач на земите. За
придобиването на земеделските П.К. им е заплатила 10 000.00 лв., с
уговорката допълнително да им изпрати документи във връзка със сделката, но
такива не са им били предоставени от нея и към настоящия момент.
От проверката на
Община Долна Митрополия е установено, че нареденият от общината превод в размер
на 2 431.01 лв. по сметката на П.К., е направен именно във връзка със
земите в с. Б., за които П.К., в качеството й на упълномощено лице на Д. И В.Н.,
е подала заявление съгласно чл. 37в, ал. 7 от Закона за собствеността и
ползването на земеделски земи за изплащане на полагащо се рентно плащане за
тези земи, представляващи т.н. бели петна /земи, нестопанисвани от
собствениците им, разпределени за обработване на други земеделски стопани/.
От продадените с
участието на П.К. земеделски земи в с. Вайкал с купувач „ЕЛАНА АГРОКРЕДИТ“ АД,
жалбоподателката е реализирала доход. В случая същият е определен от органите
по приходите в размер на 19 776.50 лв. - като разликата между получената
от П.К. сума от купувача „ЕЛАНА АГРОКРЕДИТ“ АД - 29 776.50 лв. и платената
от нейна страна сума на собствениците на земята Н.и - 10 000.00 лв.
За превода в размер на
10 800.00 лв. от С.С.Б. с основание „покупко- продажба на земя“, нито
наредителят, нито жалбоподателката са посочили изясняващи факти и обстоятелства
и не са представили документи. Сумите са изтеглени от банковата сметка от П.К.,
в деня на получаването на средствата - на 03.02.2017 г., така, както на същия
ден са изтеглени и средствата преведени на П.К. от същото лице през 2016 г. -
30.11.2016 г. Липсват данни за обратно възстановяване на тези средства от П.К.
на С.Б., било то по банков път, чрез системите за бързи разплащания или в брой,
като такова обстоятелство не се и твърди от страните. Горното и основанието на
преведените средства води до извода, че в случая се касае за възмездни плащания,
имащи характер на доходи от други източници за П.К., представляващи облагаем
доход по смисъла чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.
Що се касае до превода
от Община Долна Митрополия, то средствата са изплатени от Общината на П.К. като
обезщетение-рента, дължима на собствениците на земеделските земи, до момента, в
който са ги продали. Доколкото обаче същите са задържани от П.К. и не са
предадени на собствениците, за нея тези средства представляват възнаграждение
във връзка с посредничеството й при сделката за продажба на недвижимите имоти в
с. Б..
Относно Г.С.Б.,
наредител на превода в размер на 8 703.44 лв. с основание „по договор
СМР“, при ревизията е установено, че Г. Б. същевременно се явява и купувач на
недвижимия имот-апартамент в гр. Варна (с продавач П.К.), доходът от продажба
на което недвижимо имущество (по чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ) също не е деклариран
от жалбоподателката. П.К. не е представила обяснения за получения превод, като
видно от посоченото основание, е налице възмездно плащане за извършени
строително-ремонтни дейности по сключен договор между страните, с получател на
възнаграждението - ревизираното лице. При липса на представени документи, нито
дори на обяснения относно получените парични средства, получената от П.К. сума
в размер на 8 703.44 лв. е определена като доход от други източници.
Относно преводите чрез „Easy Pay“, получени от
жалбоподателката през 2017 г., във връзка с отправеното му ИПДПОТЛ, С.П.е
посочил писмено, че преводът в размер на 5 000.00 бил предоставен заем за
подпомагане на семейния бизнес на жалбоподателката и не съхранява документ за
превода. Не е обаче уточнено налице ли е обратно възстановяване на твърдяните
заемни средства. И.Г., наредител на сума в размер на 3 482.00 лв. е
посочил, че преводът е извършил по молба на баща си, с предназначение -
приятелска финансова помощ на П.К.. Това лице също не е предоставило документи
относно връщане на предоставените средства.
Тези
твърдения на физическите лица не са кредитирани като достоверни от органите по
приходите, като сумите са приети за получен облагаем доход от жалбоподателката
по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.
Видно от приложените по
преписката доказателства, с ИПДПОЗЛ и при проверката, и при ревизията, от
жалбоподателката е изискано да представи документи, доказващи източници и
размери на всякакви видове доходи, получени през ревизирания период, в т.ч. и
от други източници и от източници и/или място на стопанска дейност в чужбина.
Единствените такива представени от нейна страна са в хода на извършена проверка
за установяване на факти и обстоятелства, документирана с Протокол № П-04001518020852-073-001/16.08.2018
г., присъединена с Протокол № ПФ-04001518000641-ППД-001/18.12.2018 г. в хода на
последващо извършената проверка за съпоставка на доходи и имущество на
физическото лице (Протокол от ПСД№ ПФ- 04001518000641-073-001/13.05.2019 г.).
От П.К. са представени единствено нотариалния акт №198 от 11.10.2017 г. за
продажба на апартамента в гр. Варна, шест броя разписки за заплащане на същия
имот при покупката му от П.К. през същата година с НА № 25/21.03.2017 г.,
Договор за срочен банков кредит от 11.03.2015 г., отпуснат на ЕТ „Радост - П.К.“
и Договор за залог върху сметки от 11.03.2015 г., също със залогодател „Радост
- П.К.“.
Извън гореописаните документи,
лицето не е представило други такива нито в хода последващата ПСИДФЛ, нито в
хода на ревизионното производство, нито в хода на обжалване на РА. Нещо повече,
при нито едно от контролните производства жалбоподателката не представя дори
писмени обяснения.
При обжалването по съдебен ред пред съда е разпитан
свидетел - С.С.Б.. Същият сочи, че е предоставял на К. парични средства, като е
купувал земя от К. и сина й. Твърди, че не е получавал по пощата или лично от
органите по приходите писма във връзка с ревизия на К.. Било е през 2016, 2017
г., има документ вкъщи, няма точен спомен кога е купувал. На два пъти по 11 или
13 дка земя, не може да си спомни точно. К. е представлявала собствениците на земята
с пълномощно, не е била нейна земята.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните прави изводи:
Ревизионен акт е в предвидената в чл. 120 ДОПК форма и е издаден от компетентните органи по
приходите – възложителя на ревизията и ръководителя на ревизията в съответствие
с чл. 119, ал. 2 от ДОПК – К.Т.Ч.на длъжност началник
сектор „Ревизии“ - възложител на ревизията и Ц.Р.А.на длъжност "главен
инспектор по приходите" – ръководител на ревизията.
С оглед на гореизложеното съдът прави извода, че
оспореният РА е издаден при спазване на изискването за компетентност и в предвидена
форма. При оспорването по административен ред, с постановено решение от
директора на Дирекция "ОДОП" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, РА в обжалваната
му пред съда част е потвърден. Не се спори от страните по делото, че ЗВР, ЗИ на
ЗВР, РД и РА са подписани с квалифицирани електронни подписи от съответните
органи-издатели.
При преценка относно съответствието на РА с
материалноправните и процесуалните разпоредби, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 6 от ЗДДФЛ, местните
физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от
източници в Република България и в чужбина.
От разпоредбите на чл. 2, 3 и 10 ЗДДФЛ следва разбирането за дохода като
положително изменение в имуществото на физическото лице.
Съгласно чл. 2 ЗДДФЛ обект на облагане по този закон са доходите
на местните и чуждестранните физически лица. Доходите могат да бъдат с различни
източници - чл. 10, ал. 1 от ЗДДФЛ, като с арг. от
чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ изброяването на
източниците не е изчерпателно.
Съгласно
чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ облагаемият доход е брутната сума на
облагаемите доходи, придобити през данъчната година от всички други източници,
които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на ЗКПО. Това правило се прилага и в случай, че е установен доход, който не
може да бъде отнесен към която и да е от хипотезите на чл.10, ал.1, т.1-5 и
чл.35, т.1-5 от ЗДДФЛ. Причините за това могат да са различни, включително
липса на сътрудничество от страна на получателя и платеца на дохода - да посочат
правното основание за плащането му. Не са основателни твърденията в жалбата, че
органите по приходите винаги следва да докажат точния вид на дохода. Когато
това не може да стане, но доходът е доказан, същият попада именно в хипотезата
на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.
Изброяването на доходите в ЗДДФЛ не е изчерпателно, като
законодателят изрично е въвел общият принцип, според който подлежат на облагане
доходите от всички източници, с изключение на доходите, които са необлагаеми по
силата на закона-чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ. Съответно в чл. 13 и чл. 24 от закона
изрично са посочени доходите, които са освободени от облагане, както и какво не
се счита за доход. Съгласно чл.11, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДДФЛ, доходът се смята
за придобит на датата на плащането - при плащане в брой (т.1), съответно на
датата на заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на
чека - при безналично плащане (т.2).
По силата на чл. 35, т. 6, във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗДДФЛ, брутната сума на доходите, придобити от задължените лица през данъчната
година от всички източници, които не са изрично посочени в ЗДДФЛ и не са
обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по
реда на ЗКПО, се третират за целите на ЗДДФЛ като облагаем доход.
След като източникът на доходите не е изяснен, в тези
случаи органите по приходите са приели,
че са налице доходи по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. В правомощията на
органите по приходите е да определят по кой ред да обложат установения доход на
ревизираното лице, дали по общите правила или по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Нормата на чл. 122 ДОПК предоставя на органа по приходите възможност
за преценка дали да проведе ревизията по особения ред или по общия такъв, дори
когато са налице обстоятелствата по т. 1-8.
Съблюдавайки принципите на законност, обективност и
служебно начало в административния процес, ревизиращите органи са предприели
процесуални действия за събиране като доказателства, както от жалбоподателката,
така и от третите лица - наредители на парични суми към нея в периода от
01.01.2013 г. - 31.12.2017 г., със следното изключение:
По отношение на дохода от 19,50 лева, посочен в РА, че е
реализиран през 2014 г., като е получен с превод по Изипей от лицето В.Л.К.,
съдът счита, че РА в тази му част е незаконосъобразен. За посоченото лице не са
приобщени каквито и да е данни, че са поискани обяснения за преведената сума.
Лицето е ясно индивидуализирано с ЕГН - л.66 от делото, където е приобщен
съответната част от РД. За този паричен превод по Изипей липсват и
доказателства, че е осъществен - при документите за преводи от Изипей,
приобщени на л.л.30-48 от делото, няма данни за такъв паричен превод. С оглед
на изложеното, в тази му част РА е постановен при съществено нарушение на
административно производствените правила и материалния закон. За същия доход в
РА е определен данък в размер на 1,00 лева, със съответната лихва – 0,46 лева,
като така определения данък с лихвата върху него, е незаконосъобразен.
По отношение на останалите части от потвърдения РА съдът
съобразява следното:
В
ревизионния акт са посочени фактическите и правни основания за неговото
издаване. Не са допуснати съществени нарушения
на административно производствените правила, нарушаващи правото на
защита на ревизираното лице /с изключение на посоченото по-горе относно дохода
от 19,50 лева/, и представляващи пречка да бъде осъществен от съда контрол за
законосъобразност на акта.
Относно съответствието на ревизионния акт с приложимия
материален закон съдът приема следното:
За всички останали случаи органите по приходите са
проявили процесуална активност и са събрали съответните доказателства, които са
им представени като обяснения и документи при проверките, или са събрани като
документи от държавни институции. Видно от приобщените от органите по приходите
доказателства в преписката, във всички останали случаи за доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ в РА става въпрос
парични средства, получени по банков път или чрез Изипей. Данъчните органи
подробно са изследвали всеки от преводите, като са изключили тези, които са
необлагаеми - например получените средства - рента от земеделска земя, дори в
случая, когато на изплащащото дружество не е отнесло същия разход под
съответната разпоредба за осчетоводяване на такъв разход. По същия начин при
получени суми от продажба на земеделска земя от К. в качеството и на пълномощник
на продавача, облагаемите суми в РА са получени, като преведените на К.
плащания са намалени със сумите, които са изплатени от К. на собствениците. Но
в случаите, когато в документа за превода не е посочена причина /посочено е
превод или паричен превод – ПП, видно от приложените разписки/, съответната
сума е приета за доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Не може да се
приеме, че същите парични преводи са такива във връзка с покупко-продажба,
доколкото органите по приходите са изследвали подробно всички извършени от
името на К. продажби, като получените средства от продажба на собственост на К.
не са включени в РА, освен от продажбата на апартамент през 2017 г., доходът от
която продажба е частично облагаем съгласно друга законова разпоредба и за
което мотиви ще бъдат изложени по-долу. За част от сумите в хода на проверките
изпратилите ги лица сочат, че са дадени на заем или са върнати на К. поради
неосъществени сделки за продажба на земеделска земя. Правилно тези твърдения не
са кредитирани, тъй като липсват каквито и да са доказателства както за заеми,
така и за неосъществени сделки. Няма доказателства тези средства да са върнати
от К., което с оглед на твърденията за неосъществени сделки или заеми е
задължително, за да се приеме наличието на такива. Във връзка с това следва да
се отбележи, че направили такива твърдения лица не са потърсили средствата
обратно, като е изтекъл давностния период, в който могат да ги поискат, или
твърдят, че същите са върнати по Изипей, като от събраните справки е видно, че
такова връщане не е налице - нито в посочения от тях период, нито след това, до
края на ревизирания период. Освен това част от преводите са направени от името
на лица, които не съществуват в информационната система на НАП под тези имена.
П.К. обжалва РА №Р-04001519003380-091-001/22.11.2019 г. в
частта, потвърдена след обжалване по административен ред с Решение №
45/30.03.2020 г. на директора на ДОДОП Велико Търново. Данъчната основа, върху
която са определени тези задължения е формирана не само от установени доходи от
други източници /по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ/, а
включва и доходи от продажба на недвижимо имущество /по чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ/, като срещу последните не се излагат конкретни възражения.
По отношение на РА в частта му относно доходи
от продажба на недвижимо имущество по чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ, съдът съобразява,
че заплатените суми по двата НА за апартамента в гр.Варна са установени с
приобщените писмени доказателства и съответстват на сумите, посочени в НА.
Между покупката от страна на К. в режим на СИО и продажбата са минали по-малко
от 3 години - продажбата е в същата
календарна година, с оглед на което разликата между по-високата продажна цена и
цената, на която е закупено жилището, подлежи на облагане. Сумите са правилно
пресметнати, като К. е задължена само с ½ от разликата в продажната
цена, намалена с 10 % признати разходи в съответствие с чл.33, ал.1 от ЗДДФЛ.
В хода на обжалването както по
административен, така и по съдебен ред не са представени документи, оборващи
констатираното в хода на ревизията. В жалбата от П.К. по административен ред се
възразява единствено, че получените парични суми не са облагаем доход по реда
на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. В същото време не се сочат нови факти и обстоятелства
и не се представят документи, доказващи твърденията в жалбата, че установените
суми от положителна разлика /печалба/ при извършените продажби на земеделска
земя от името на собствениците на имотите и редицата парични преводи, наредени
от трети лица по банковите й сметки и чрез оператора „Easy Pay“, не
представляват облагаеми доходи.
По отношение на конкретните възражения в
жалбата съдът съобразява следното:
За 2013 г. няма спор, че „АГРОТЕХРЕМ“ ЕООД
е наредило по банкова сметка *** К. четири превода за общо 34200 лева.
Посоченото от това дружество при проверката, че сумата е за закупуване на
земеделски земи от К. за сметка на фирмата и не е аванс, правилно не е прието за
основателно от органите по приходите и решаващия орган. Липсват сделки за
продажба на земеделска земя от страна на К. на дружеството, и сумата не е
върната поради неосъществяване на сделка. По отношение на сумата от 3700 лева -
рента от същото дружество органите по приходите са приели, че тази сума е
необлагаема, и не са я включили в дохода, подлежащ на облагане. Включена е сумата
от 3700 лева, получена от „Агро-ленд“ООД, за която при обясненията от това
дружество е посочено, че е във връзка с предварителен договор за продажба на
земеделска земя в с.Горни Вадим. Правилно твърдението не е прието за
основателно от органите по приходите и решаващия орган. По отношение на така
твърдяната продажба липсва както предварителен договор, така и последващ НА, и
сумата не е върната от К. поради неосъществяване на сделка. Правилни са и изводите,
че и за двете суми /от двете дружество/ към датата на РА може да се
противопостави от К. възражение за давност.
За 2014 г. твърденията при насрещната
проверка от страна на Д.С.Д., че паричният превод от 1100 лева е във връзка с
продажбата на земеделска земя, правилно са приети за неоснователни. По
отношение на така твърдяната продажба липсва както предварителен договор, така
и последващ НА, и сумата не е върната от К. поради неосъществяване на сделка. По
отношение на сумата от 19,50 лева, получена от В.К., съдът е изложил съображения
по-горе.
За 2015 г. относно сумата от 15000 лева,
получени от Н.Б., П.К.и Р.П., правилно е прието, че е облагаем доход, Същите
лица не са представили никаква информация в хода на проверката, въпреки че
първите две са уведомени /третото не е било намерено на посочения адрес/ да
представят обяснения защо всяко от тях е превело по 5000 лева на К.. След като не
са представени доказателства, че сумите не представляват необлагаем доход,
правилно е прието, че същите представляват облагаем доход.
За 2016 г. не са необосновано игнорирани
документите, а са кредитирани, че полученият превод от С.Б. е в размер на 10373
лева. За същия лицето при проверката не е представило обяснения, въпреки че е надлежно уведомено - обратна
разписка на л.121 от делото, която не е оспорена по предвидения ред. В о.с.з.
същото лице заявява, че К. му е продала като упълномощено лице земеделска земя.
Във връзка с това съдът отбелязва, че тези твърдения са в съответствие с
писмените доказателства за извършения банков превод. Дори К. действително да е
продала земеделска земя /за което няма представен по делото НА/, която е на
друго лице, действайки като пълномощник, същата е била длъжна да изплати на
това лице получената сума. Въпреки приобщените документи за банкови преводи и
преводи по Изипей, такова изплащане от страна на К. не е налице. Следователно
правилно е прието, че е налице облагаем доход. Сумата, получена от „ТАБАЧИ“
ЕООД /това е правилното име на дружество/, в размер на 14800 лева, също представлява
частично облагаем доход - в размер на 10800 лева. При проверката това дружество
е посочило, че е превело на К. сумата от 14800 лева като заплащане за покупка
на земеделска земя, като е приложило НА, с който е осъществена покупката. От
проверката на лицата, собственици на земята, която К. е продала като
пълномощник, е установено, че са получили 4000 лева, поради което като доход на
К. е приета сумата от 10800 лева. По отношение на обясненията на С.В.и Р.Я., че
същите са предоставили заем на ревизираното лице, същите правилно са приети
като неоснователни. Липсват както писмени доказателства за предоставянето на
такъв заем, както и за връщането му. Твърденията на Р.Я., че заемът е върнат
през декември 2016 г. отново по Изипей, са опровергани от представените
доказателства - такъв превод не е налице в посочения период, нито по-късно. По
отношение на лицата М.П.и П.Т., дадените от тях обяснения също правилно не са
кредитирани. М.П.- служителка на Изипей, сочи, че синът на К. не е имал
документ за самоличност, и тя е изпратила парите на К. от свое име, за да му направи
услуга. След като изпращащото лице не е имало документ за самоличност, не става
ясно как служителката е установила, че това е именно синът на К., още повече,
че дори в документите за самоличност - лична карта, международен паспорт и
шофьорска книжка, такава информация не се съдържа. П.Т. сочи, че не помни
основанието, на което е превела парите. След като са налице са преводи без ясно
правно основание, сумите правилно са приети за облагаем доход.
За 2017 г. констатацията, че преведените
пари с наредител С.Б. в размер на 10800 лева и получените пари от „Елана
агрокредит“ АД в размер на 19776, 50 лева представляват облагаем доход, са
правилни. По отношение на преведените пори от С.Б. важат същите съображения,
изложени в предходната точка. „Елана агрокредит“ АД е превела на К. средства в размер
на 29776, 50 лева. При проверката е установено, че това дружество е превело на К.
сумата на основание закупуване на земеделска земя, като К. е представлявала
продавачите Д. И В.Н.. От същите са събрани писмени обяснения, от които е
видно, че са получили сумата 10000 лева за продадената земеделска земя. Сумата
над получената, а именно 19776, 50 лева представлява доход на К., който тя не е
декларирала, и който е облагаем. По отношение на твърденията И.Г.и И.П., че
същите са предоставили заем на ревизираното лице, същите правилно са приети за
неоснователни. Липсват доказателства както за сключени договори за заем, така и
за връщане на заетите суми.
По отношение на останалите доходи съдът
съобразява следното:
През 2017 г. К. е получила с банков превод
сумата 8703,44 лева от Г.С.Б. „по договор за СМР“. Това лице е закупило от К. през
същата година апартамента в гр.Варна, посочен по-горе. Договор за СМР не е
представен, не са представени и обяснения пред органите по приходите, въпреки
че са искани такива. С оглед на този факт правилно е прието, че тази сума
представлява облагаем доход от друг източник по смисъла на ЗДДФЛ. През същата
година К. е получила и сумата от 2431,01 лева от община Долна Митрополия, като
от приобщените документи от общината е явно, че това е сумата за рентни
плащания за земя, представяща т.нар. „бели петна“, като става въпрос за рентно
плащане за земята, продадена от К. като пълномощник на Д. И В.Н.. Органите по
приходите правилно са съобразили, че рентното плащане не подлежи на облагане
ако е получено от собственика на земята. В случая същото плащане не е предадено
от К. на Д. И В.Н., а е задържано от нея. С оглед на този факт правилно същото
е прието за облагаем друг доход.
Поради това определените данъчни основи от
горепосочените източници на доходи по реда на ЗДДФЛ, с изключение на дохода от
19,50 лева през 2014 г., са правилни и законосъобразни.
Правилно и законосъобразно, на основание
чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ, е определен и доходът от продажба на продажба на
недвижимо имущество (апартамент в гр. Варна) през 2017 г.
Следва да се има предвид, че прилагането
на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ е обосновано в случаите, когато е налице ясно
установен размер на дохода, какъвто е настоящия случай, като са установени
платеца на дохода и датите на получаването му, въпреки че не във всички случаи
е установено правното основание за плащането.
Действията на органите по приходите, с
изключение на дохода от 19,50 лева през 2014 г., са извършени в съответствие с
процесуалните правила на ДОПК и при спазване на основните принципи на
обективност и служебно начало, залегнали в чл. 3 и чл. 5 от същия кодекс. В
рамките на своята компетентност, органите по приходите извън посоченото
изключение са извършили необходимото за всестранното и пълно изясняване на
фактическата обстановка, като са съобразили действията си с основните начала на
данъчния процес и са събрали по предвидения процесуален ред доказателствените
средства, послужили като основание за фактическите им констатации.
По изложените мотиви съдът намира, че с
ревизионният акт в оспорената част, потвърдена от решаващия орган, относно
допълнително определените задължения за данък върху доходите на физическите
лица и съответните лихви за забава за ревизираните 2013г., 2015, 2016 и 2017 г.
е законосъобразен и обоснован, поради което жалбата в тази и част следва да
бъде отхвърлена като неоснователна. По отношение на 2014 г. съдът съобразява,
че поради по-висока данъчна основа с 19,50 лева е начислен данък с 1,00 лева
повече, със съответната лихва върху тази сума от 0,46 лева. С оглед на този
факт РА в частта му за 2014 г. следва да бъде изменен, като дължимият данък се
намали с 1,00 лева, съответно лихвата са намали с 0,46 лева оглед на намалението
на сумата на главницата.
С оглед изхода на делото и предвид
своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и представен списък на разноските –
л.693, на основание чл.161, ал.1, изречение второ от ДОПК, в полза на ответника
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция съответно
на отхвърлената част от жалбата в размер на 1133,89 лв., изчислено съобразно
чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Възражението за прекомерност е неоснователно,
доколкото това е минималното възнаграждение съгласно посочената наредба. На
жалбоподателя с оглед на уважената част от жалбата е представения списък с
разноски на л. 694 от делото за адвокатски хонорар и държавна такса – общо 850
лева, следва да се присъдят 0,06 лева. Между двете суми следва да се извърши
компенсация, като на ответника се присъди сумата 1133,83 лева.
Воден от горното и на основание чл.160 от ДОПК, Административен съд – Плевен, седми състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ ревизионен акт №Р-04001519003380-091-001/22.11.2019 г., издаден от
К.Т.Ч.– началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Велико Търново, възложил
ревизията, и Ц.Р.А.на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на
ревизията, потвърден с Решение № 45 от
30.03.2020 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“, в частта, в която по отношение
на П.Г.К., ЕГН ********** са установени допълнителни задължения за 2014 г., а
именно данък върху доходите на физическите лица над сумата от 110 лв. както и
съответните лихви над сумата от 50,87 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Г.К., ЕГН ********** ***, против РА №Р-04001519003380-091-001/22.11.2019г.,
в останалата й част.
ОСЪЖДА П.Г.К., ЕГН ********** да
заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика",
Велико Търново разноски по компенсация за настоящата инстанция в размер на 1133,83
лв. /словом: хиляда сто тридесет и три лева и 83 стотинки/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
връчване на преписи на страните.
СЪДИЯ:/п/