Р Е Ш Е Н И Е
№ 182
гр.Русе, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на осми юни през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
Председател: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
Членове: СПАС СПАСОВ
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при секретаря Бисерка
Василева и с участието на прокурора Емилиян
Грънчаров , като разгледа докладваното от съдия Димитрова к.а.н.д. № 180 по
описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно
по чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано
е по касационна жалба от Производствено потребителна кооперация (ППК) „Надежда
– Ряхово“, със седалище в с.Ряхово, общ.Сливо поле, обл.Русе, чрез процесуалния
й представител, против решение № 215/25.02.2022г., постановено по АНД № 1772/2021
г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено наказателно
постановление № 18-001721/02.08.2021 г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Русе, с което за нарушение по чл.415, ал.1 от КТ и на
основание същата разпоредба, на касатора е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1500 лева.
В касационната жалба и в о.с.з. се излагат доводи за нарушение на
материалния закон и процесуалните правила. Сочи се, че АУАН е бил издаден след
изтичане на срока по чл. 34 ал.1 изр.2 от ЗАНН. Съдът е направил погрешна
квалификация на влезлите в сила дадени задължителни предписания, не е
съобразена целта на налагане на административното наказание, доколкото за едно
и също нарушение, несъобразено с броя на засегнатите работници, са издадени
множество наказателни постановления.
Твърди, че налагането на отделни административни наказания/ общо 190/ за всяко
неплатено месечно трудово възнаграждение води до прекомерна финансова тежест за
него, като работодател, и не съответства на целите по чл.12 от ЗАНН. Иска се отмяна
на решението на въззивната инстанция и постановяване на решение по съществото
на спора с което да се отмени издаденото НП. Претендират се разноски.
Ответникът
по касационната жалба – дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, чрез процесуалния
си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
решението на Районен съд – Русе да бъде оставено в сила. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура –
Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и счита, че решението на
Районен съд – Русе следва да бъде оставено в сила.
След като обсъди оплакванията в
жалбата, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
служебна проверка на основание чл.218, ал.2 от АПК, съдът прие за установено
следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила
съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата
е основателна.
Въз основа на събраните във
въззивното производство доказателства, районният съд е приел от фактическа
страна, че в резултат на извършена
проверка по сигнал на работник за спазване на трудовото законодателство от
служители на ДИТ - Русе на ППК "Надежда-Ряхово" с протокол изх. № ПР
2034429/19.01.2021 г. на основание чл. 404, ал.
1, т. 12 от КТ били
дадени общо 191 бр.предписания за изплащане на начислени трудови възнаграждения
за различни периоди общо по отношение на 18-работника, в това число и такова по
т.36 касаещо пълно изплащане на Р.А.И. на начисленото, но неизплатено в пълен
размер възнаграждение за м.май 2020г
С протокола, връчен на председателя
на кооперацията на 19.01.2021г., бил даден срок до 04.02.2021 г. предписанието
да бъде изпълнено, който срок по-късно по искане на работодателя с вх.№
21005051 от 21.01.2021г., бил удължен до 25.02.2021г.
Между страните не се спори, че ПАМ не
е обжалвана по административен или съдебен ред, поради което е влязла в сила с
изтичане на 14 – дневния срок по чл.84, ал.1 от АПК, съответно чл.149, ал.1 от АПК, т.е. считано от 03.02.2021 г. съгласно правилото за броене на сроковете по
чл.60, ал.5 от ГПК вр.чл.144 от АПК и подлежи на предварително изпълнение от
датата на връчването, съгласно чл.405 КТ.
На 24.02.2021 г., с молба вх.№
21015750, адресирана до Дирекция“ Инспекция по труда“ Русе, касаторът поискал
срокът за изпълнение да бъде продължен с още един месец. Искането е обосновано
със съображения, че въпреки удължаването на срока за изпълнение, към настоящия
момент кооперацията не е в състояние да изпълни издадените предписания, поради
техния характер, влошената метеорологична обстановка и усложнената
епидемиологична обстановка в страната, свързана с COVID-19. С Писмо изх. № 21009990 от
26.02.2021 г. на ДИТ – Русе, това искане не било уважено.
На 18.03.2021г., е извършено устно
уведомяване на представляващия ППК "Надежда-Ряхово" за започване на
нова проверка по нов сигнал, като е връчена призовка по чл.45 АПК за
представяне до 24.03.2021г. на документи доказващи изпълнението на
предписанията от 19.01.2021г. или писмени обяснения за причини за неизпълнение,
както и за представяне на документи ,доказващи изплащане на трудови
възнаграждения за месеците 11,12.2020г. и м.01,02.2021г.
На 05.04.2021г. представляващият
кооперацията депозирал писмени обяснения, обясняващи лошото финансово състояние
и опитите да получи външно кредитиране. На 09.06.2021г. са изискани отново писмени
обяснения за причините за неизпълнение на предписанията по протокол изх. № ПР
2034429/19.01.2021 г./ т.1-т.191вкл./ и на същата дата е връчена покана за
съставяне на АУАН за неизпълнение на посочените предписания. Съставен е и протокол
с изх.№ 2109233/16.06.2021г., с които са дадени нови предписания, касаещи
констатации извън формирания спор, връчени на 12.07.2021г.
В съставения
АУАН от 16.06.2021г. и последвалото НП е посочено, че даденото предписание в т.139
от протокол изх. № ПР
2034429/19.01.2021 г. не е изпълнено, като нарушението е осъществено на
26.02.2021г., т.е денят следващ изтичането на дадения срок за изпълнение.
Пред въззивната инстация е
представено извлечение от банковата сметка на жалбоподателя за приведени на
23.06.2020г заплати за м.май 2020г. в размер
на 13 070,90 лв.
Въз основа на тези доказателства
районният съд приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и е спазен срока по чл.34 ЗАНН. Контролираната
съдебна инстанция приела също, че в съдебната фаза на
административнонаказателното производство е недопустим инцидентен контрол за
законосъобразност на влезлия в сила и поради това добил стабилитет индивидуален
административен акт – дадените на работодателя задължителни предписания. Приел
също, че нарушението е доказано като извършено на 26.02.2021г. и наказващият
орган правилно е определил субекта на административното нарушение и приложимата
санкционна норма. Развил е съображения защо случаят не е маловажен по смисъла
на чл.28 от ЗАНН, респ. чл.415в от КТ.
Решението е неправилно.
Изцяло се споделя тезата на
контролираната инстанция, съответстваща и на константната съдебна практика, че
в настоящото производство е недопустим инцидентен контрол за законосъобразност,
включително за валидност на влезлия в сила индивидуален административен акт, за
чието неизпълнение е наложена санкцията по чл.415, ал.1 от КТ.
Съдът не е извършил служебна проверка
относно факта изплатено ли е още преди издаването на предписанията трудовото
възнаграждение на работника-било чрез събиране на гласни доказателства или
задължаване на ППК „Надежда“ да представи допълнителни доказателства за
привеждането по банков път на възнаграждението на работника, при положение, че
е налице извлечение за приведена сума за заплати за м.май 2020г.
С оглед на представеното пред
касационната инстанция едиствено допустимо писмено доказателство по чл.219 АПК
с оглед на финалната ведомост начисленото ,но неизплътено в пълен размер
трудово възнаграждение на работника Р.А.И. за м.май 2022г.е било изплатено на 23.06.2020г.
Неоснователни са твърденията на
процесуалния представител на жалбоподателя, изразени в съдебно заседание, че
представените доказателства не са възникнали към момента на тяхното създаване.
С представянето им пред въззивната инстанция
и пред настоящата такава фокуса на спора не се измества върху
законосъобразността на административният акт, а
върху факта на изпълнението на ПАМ, дори още преди издаването им.
При съобразяване на така
представените доказателства още пред РРС, допълнително представени и пред касационният
съд се приема, че не е налице
неизпълнение на задължително предписание, дадено от съответните контролни
органи, тъй като липсва елемент от обективната страна на нарушението, поради
което обжалваното решение като краен резултат е неправилно.
При
така изложените обстоятелства, касационният състав не счита за необходимо да
излага мотиви по останалите посочени от жалбоподателя касационни основания, тъй
като предвид представените писмени доказателства, изходът от касационният
съдебен спор няма да е различен.
Само за допълнение :съставът на
нарушението по чл.415, ал.1 от КТ, за което на касатора е наложено
административно наказание, се изразява в неизпълнение на принудителна
административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото
законодателство. Предписанието в случая, с оглед формулирането му, е за
действие, нарушението е формално, на просто извършване, защото съставът му не
включва настъпването на определени общественоопасни последици, а е достатъчно
самото извършване на деянието, с което се постига и целения резултат. Ясно е
също, че изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие – неизпълнение
на задължение, произтичащо от индивидуален административен акт-задължително
предписание с придадено от законодателя и предварително изпълнение, но и с
указан краен срок за изпълнение, до изтичането на срока. Работодателят е
задължен за действие от връчването на ПАМ до изтичане на срока на
предписанието, т.е от 19.01.2021г. до 25.02.2021г. Налице е изпълнение още
преди издаването на предписанието , т.е липсват обективни елементи на състава
на нарушението. В тази връзка като е потвърдил издаденото НП, РРС е допуснал
нарушение на материалния закон, което се
отразява на правилността на решението в степен, обуславяща неговата отмяна.
С оглед изхода
на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК
вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН в тежест на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, която има качеството на юридическо лице съгласно чл.2,
ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ следва да бъдат присъдени претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300лв, платени по договор за правна защита за
касационната инстанция по приложен списък.
Така мотивиран и на основание чл.221,
ал.2 от АПК вр. чл.63в
от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 215/25.02.2022г.,
постановено по АНД № 1772/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е
потвърдено наказателно постановление № 18-001721/02.08.2021 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе,и вместо него постановява :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-001721/02.08.2021
г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на
основание чл.415, ал.1 от КТ на Производствено
производителна кооперация „Надежда-Ряхово“, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в с.Ряхово, общ.Сливо поле, обл.Русе, ул.“Искър“ № 1,
представлявана от председателя С.Г.Г. е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1500 лева
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“, със седалище в гр.София, бул."Княз Александър
Дондуков" № 3, представлявана от изпълнителния директор Е.А. да
заплати на Производствено производителна
кооперация „Надежда-Ряхово“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в с.Ряхово, общ.Сливо поле, обл.Русе, ул.“Искър“ № 1, представлявана от
председателя С.Г.Г., сумата от 300 лева
– адвокатско възнаграждение в касационното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.