№ 11438
гр. София, 15.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ХР. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело
№ 20241110141928 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 430, ал. 2 ТЗ срещу Ц. Г.
М., ЕГН **********, за установяване, че дължи на „АББ“ ЕООД, с ЕИК ***
сумата в общ размер от 1041,73 лв., формирана както следва: сумата от 758,94
лв., представляваща главница по Договор за кредит „БК“ №
909473_bc/17.03.2021 г., сключен между „аф“ ООД и ответника, ведно със
законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането, сумата 162,82 лева (сто шестдесет и два лева и 82 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 17.03.2021 г. до 13.10.2023 г.,
сумата 120,00 лева (сто и двадесет лева), представляваща неплатени такси и
неустойки,за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 63341/2023
г. по описа на СРС, 126ти състав.
В исковата молба се твърди, че на 17.03.2021г. длъжникът Ц. Г. М., ЕГН
**********, сключил Договор за кредит „БК “№ *** с „аф“ ООД, по силата на
който кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя
револвиращ кредит в максимален размер на 1000 лева. Уговорен бил и
фиксиран лихвен процент в размер на 0.0 % за първите 60 /шестдесет/
календарни дни и в случай че картата е активирана до 28.02.2020 г. и 43.20 %,
за останалия период на договора, както и 45.90 % за останалия период на
договора. Твърди се още, че ответникът не е изпълнил нито едно от
посочените договорни задължения съгласно чл. 8, ал. 4, ал. 5, и ал. 6 от
Договора за паричен заем, поради което са начислени неустойки в общ размер
на 130 лева. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от
31.03.2022 г. и на основание чл. 99 ЗЗД кредиторът „аф“ ООД като цедент е
прехвърлил своите вземания към длъжника по описания договор за паричен
1
заем, на цесионера „АББ“ ЕООД. Длъжникът е уведомен за цесията на
посочения от него адрес. Моли за уважаване на исковете и претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът оспорва предявените искове по
основание и размер. Не оспорва сключването на договор за кредит, но счита
исковете за недоказани. Твърди че главницата не е изискуема, тъй като
договорът не е прекратен едностранно. По отношение на претендираните
неустойки, твърди, че подобни клаузи в договора няма, а дори да са налични,
то те са нищожни. Сочи, че ищецът не е правно легитимиран да предяви иска,
доколкото ответникът не е уведомен за цесията.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 126 състав,
като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от
фактическа и правна страна намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК,
вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 63341/2023 г. по описа на СРС, 126ти
състав, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по
заповедта за изпълнение. Заповедта е била връчена на длъжника на основание
чл. 47, ал.5 ГПК, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Като ищецът е предявил исковете в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Поради което установителните искове са допустими.
Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване
наличието на посоченото облигационно правоотношение по договор за
кредит, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на
потребителя, че е получил съгласието на потребителя за сключване на
договора, предаването на сумата на ответника, настъпил падеж и конкретния
размер претенциите, прехвърляне на вземанията в полза на ищеца с Договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 31.03.2022 г.; уведомяване на
длъжника за извършената цесия.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените по-
горе обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на
вземанията следва да установи, че е погасил задълженията си.
Не се спори между страните и се установява от доказателствата по
делото, че между аф ООД, в качеството на заемодател, и ответника Ц. Г. М., в
качеството на заемател, е сключен Договор за кредит БК № *** от 17.03.2021
г.,; както и че по силата на горепосочения договор аф ООД е предоставил на Ц.
Г. М. револвиращ кредитен лимит в размер на 1000 лева, представляваща
разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международната платежна
карта БК. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 0.0 % за
първите 60 /шестдесет/ календарни дни и в случай че картата е активирана до
28.02.2020 г. и 43.20 %, за останалия период на договора, както и 45.90 % за
останалия период на договора.
За да обоснове активната си легитимация в процеса, ищецът „АББ“
ЕООД излага твърдения, че има качеството на цесионер, възникнало в
2
резултат на прехвърляне на вземането от кредитодателя „аф“ ООД,
позовавайки се на договор за продажба и прехвърляне на вземания от
31.03.2022 г.
Цесията е правен способ за прехвърляне на вземания, по силата на която
настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор
става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на
сключен между тях договор. Като всеки договор, цесията трябва да отговаря
на всички условия за действителност на договорите, но има значение и
основанието за възникване на прехвърленото вземане, предмет на договора за
цесия. От правилото, установено в чл. 99, ал. 2 ЗЗД, според което вземането
преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал следва,
че предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само
съществуващи вземания, т. е. тяхното съществуване е условие за нейната
действителност. Този извод следва и от каузалния характер на цесионния
договор, чиято валидност се преценява с оглед валидността на нейното
конкретно правно основание. Независимо от разнообразието на основанията,
на които цесията се извършва (продажба, дарение, даване вместо изпълнение и
др.), определеността, респ. определяемостта на съдържанието на престацията
е изискване за действителност на всяко едно от тях. Договорът за цесия винаги
предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание.
В настоящия случай по делото е приет договор за цесия от 31.03.2022г.,
сключен между „аф“ ООД, в качеството му на цедент, и „АББ“ ЕООД, в
качеството си на цесионер. Видно от договора цедентът е прехвърлил на
цесионера всички свои ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи от
просрочени и незаплатени договори за кредит на физически лица, сключени от
цедента като заемодател и физическите лица, в качеството им на
кредитополучатели. Видно от чл. 2.1. от Договора вземанията се
индивидуализират в Приложение 1 към Договора, като това приложение
следва да бъде съставено и подписано на хартиен носител от двете страни и
същото е неразделна част от Договора. По делото посоченото в Договора
Приложение № 1 не е представено, за да може съдът да извърши преценка
дали предметът на извършената цесия обхваща и вземанията, произтичащи от
процесния договор за кредит „БК“ № 909473_bc, сключен с ответника. Такъв
извод не може да бъде направен и от съдържанието на самия договор за цесия,
доколкото вземанията, предмет на цесията, не са индивидуализирани по
съдържание, насрещно задължено лице и правопораждащия ги юридически
факт. Посочен е единствено общият им размер, както и, че произтичат от
необслужвани договори за кредит на физически лица, без конкретизация.
Съдът намира, че не е следвало да дава указания на ищеца, че не сочи
доказателства за надлежно прехвърляне на вземанията, доколкото на първо
място, той е приложил Приложение №5, което обаче не конкретизира
вземанията, отделно от това е представил самия договор за цесия, а фактът
дали той е годен да установи действителното прехвърляне на вземанията е
факт по съществото на спора, по който съдът се произнася с крайния акт.
Поради горното, при събраните доказателства в хода на заповедното и
исковото производство, настоящият съдебен състав приема, че не е доказано
3
валидно прехвърляне на процесното вземане от първоначалния кредитор към
ищеца, поради което и искът се явява неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
При този изход на спора, само ответникът има право на разноски.
Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на
адв. Г. на основание чл. 38, ал. 1, т.3 от ЗА, което е представен и договор за
правна защита и съдействие, поради което в полза на адв. Г. следва да се
присъдят разноски в размер на 400 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал.1 ГПК исковете от
„АББ“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Б“
№ *** БЛ *** ВХ *** срещу Ц. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
София, ул. „ШП № 55, ет.1, ап.1, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9
ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с искане да бъде установено
между страните, че ответникът дължи следните суми: сумата от 758,94 лв.,
представляваща главница по Договор за кредит „БК“ № 909473_bc/17.03.2021
г., сключен между „аф“ ООД и ответника, ведно със законна лихва, считано от
датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, сумата 162,82
лева (сто шестдесет и два лева и 82 стотинки), представляваща мораторна
лихва за период от 17.03.2021 г. до 13.10.2023 г., сумата 120,00 лева (сто и
двадесет лева), представляваща неплатени такси и неустойки по Договора, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 63341/2023 г. по
описа на СРС, 126ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗАдв. „АББ“
ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Б“ № ***
БЛ *** ВХ *** да заплати на адв. И. М. Г., ЕГН **********, гр.София, ул. ул.
ГИ № 5 , ет. 2, офис 204 разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
400 лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4