№ 1019
гр. Варна, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20223100501343 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на АНГ. Д. Т. срещу Решение № 260112/21.02.2022 г.
по гр.д. № 71/2021 г. по описа на Районен съд - Варна, ХI състав, с което са отхвърлни
исковете й против С. Г. Щ. с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 86 от ЗЗД за
осъждане последната да заплати сумата от 4 600 лева, представляваща обезщетение за
ползването, от което е лишена ищцата на 1/2 ид.ч. от съсобствения между страните гараж с
идентификатор № *** по КК на гр. Варна, находящ се в ***, гараж 2 за периода от
01.02.2017 г. до 01.12.2020 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на
предяваване на иска в съда – 05.01.2021 г. до окончателно изплащане на задължението.
Във въззивната жалба се излагат доводи за за незаконосъобразност на атакуваното
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз
основа на събраните по делото доказателства. Излага се, че от доказателствения материал по
делото е видно, че Щ. ползва изцяло процесния гараж, както и че същата многократно е
канена писмено и устно да осигури достъп до него. Твърди се, че въззиваемата отказва да
получи изпратената й покана чрез куриер. Претендира се решението да бъде изцяло
отменено, като бъде постановено друго , с което предявените искове с правно
основание чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 86 от ЗЗД да бъдат уважени.
Въззиваемата С. Г. Щ. в срока по член 263, алинея 1 от ГПК депозира отговор на
подадената жалба, с който се отправя искане Решение № 260112/21.02.2022 г. по гр.д.№
1
71/2021 г. по описа на Районен съд - Варна, ХI състав да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора, като всяка
претендира присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове на АНГ. Д. Т. против С. Г. Щ. с
правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 86 от ЗЗД за осъждане последната да заплати
сумата от 4 600 лева, представляваща обезщетение за ползването, от което е лишена ищцата
на 1/2 ид.ч. от съсобствения между страните гараж с идентификатор № *** по КК на гр.
Варна, находящ се в ***, гараж 2 за периода от 01.02.2017 г. до 01.12.2020 г., ведно със
законна лихва върху тази сума, считано от датата на предяваване на иска в съда – 05.01.2021
г. до окончателно изплащане на задължението
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата Щ., с който
изцяло оспорва предявените искове като неоснователни.
С Решение № 260112/21.02.2022 г. по гр.д. № 71/2021 г. по описа на Районен съд -
Варна, ХI състав са отхвърлни изцяло предявените искове исковете от АНГ. Д. Т. против С.
Г. Щ. с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 86 от ЗЗД.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В обхвата на така посочените въззивни
предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната
компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Исковете е с
правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 86 от ЗЗД са допустими.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния
съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 ГПК.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:
За основателността на исковата претенция с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС е
необходимо да са налице следните елементи от фактическия състав на правната норма, а
именно: наличие на съсобственост между страните по отношение на вещ или имот за
релевантния период, за който се претендира обезщетение, ползване /служене/ с общата вещ
2
лично или чрез другиго от единият от съсобствениците, другият съсобственик да е поискал
писмено да бъде обезщетен за ползването, от което е лишен. Дължимото обезщетение в тези
случаи е от датата на писменото поискване.
Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства
/Постановление за възлагане на недвижим имот от 10.01.2017 г./ безспорно се установява, че
същите са съсобственици на гараж с идентификатор № *** по КК на гр. Варна, находящ се в
***, гараж 2, при следните квоти: 1/2 ид.ч. за АНГ. Д. Т. и 1/2 ид.ч. за С. Г. Щ..
По отношение на втората предпоставка на иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС под „лишаване
от ползване“ не следва да се разбира непременно, че съсобственикът е поискал да бъде
допуснат да ползва имота и му е отказано или е бил отстранен. Това обстоятелства следва да
се приеме, че е налице винаги когато един от съсобствениците не е упражнил правото си да
ползва общата вещ, респективно друг съсобственик упражнява повече от правата които
притежава. Когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата
вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва /или при
необходимост може да се ползва/ от нейните полезни свойства, съобразно предназначението
й за задоволяване на свои нужди или потребности - той ползва лично по смисъла на чл. 31,
ал. 2 от ЗС общата вещ. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият
съсобственик си служи с вещта - чрез непосредствени свои действия, чрез действия,
осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното
той я е предоставил. От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата
на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират /ТР№ 7 от 02.11.2012 г. по
ТД7/2012 год. ОСГК на ВКС/.
В конкретния случай от събраните по делото гласни доказателства не се установява
по какъв начин ответницата ползва процесния гараж и кога /постоянно или епизодично/.
Показанията на свидетеля Т. – бивш съпруг на въззиваемата, са твърде общи и лишени от
конкретика, за да могат да бъдат кредитирани в частта, в която се твъри, че Щ. използва
гаража, като си „държи колата там“ от 2008 г., включително и през спорния период от
01.02.2017 г. до 01.12.2020 г. Не е ясно как свидетелят е формирал този извод – от лични
посещения в имота /ежедневни или с определена честота/, по сведения дадени му от трети
лица или се базира на предположения. От показанията на свидетелката Д. – дъщеря на
въззиваемата, се установява, че гаражът е празен и никой не държи вещи в него, освен
когато колата на майка й е вътре. Кога обаче се случва последното не уточнено. Отново с
категоричност не може да се установи дали Щ. ежедневно ползва помещението като по този
начин препятства другия съсобственик да паркира автомобила си в него, когато пребивава в
гр. Варна. Още повече, че от показанията на свидетелите Д. и К., които съдът кредитира като
еднозначни и непротиворечиви, в тази им част, е видно, че от около 10 години ролетната
врата на гаража не се затваря, поради повреда. Т.е. не се установи в условията на главно и
пълно доказване от страна на Т., че въззиваемата лично ползва процесния гараж през
релевантния период.
Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик
възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата
3
вещ съсобственик. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е едностранно волеизявление
за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата,
но не и съдържанието. Равнозначно е на поканата по чл. 81, ал. 2 от ЗЗД и след
получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи обезщетение и
от този момент започва да тече срокът на общата пет годишна погасителна давност. Веднъж
отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае
съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.
Не се доказа въззивницата по надлежен начин да е поканила Щ. да й заплаща
обезщетение. Изпратената писмена покана от 17.06.2020 г. до въззиваемата с писмо с
обратна разписка е върната като непотърсена на подателя – адв. Д.М.. От приложените по
делото разписки от „Спиди“ АД се установява, че на 23.07.2020 г. Д.М. изпраща до С.Щ.
покана за плащане на обезщетение за ползване на гараж, като същата не е получена от
последната и е върната на подателя на 04.08.2020 г., като причината за връщане не е
отразена в документите. От представеното удостоверение от „Спиди“ АД се установява, че
негов служител провежда два телефонни разговора с лице, представило се за въззиваемата,
като първоначално доставката е отложена за по-късен час, а при повторния им разговор
получаването на пратката е отказано. Отказът обаче не е удостоверен надлежно, тъй като
съответният служител на дружеството не го е възприел лично. Последният не е направил
опит да посети адреса и да връчи пратката. По този начин не може да се установи
категорично, че Щ. действително е отказала да получи документите изпратени й от адв.
Д.М..
Въззивникът следва да установи не само изпращането на писмена покана, но и
съдържанието на тази покана, за да може да установи, че действително е имало поискване за
заплащане на обезщетение. Това не е сторено. Съдържанието на един документ
законодателят е предвидил по какъв начин следва да бъде удостоверено. Няма нито
твърдения, нито пък доказателства ищецът да е изпратил или да е направил опит да връчи
нотариална покана до въззиваемата. Дори и невъзможността за връчване на такава при
отказ, то нейното съдържание би било удостоверено по надлежен ред, както и самият отказ.
За разлика от връчването на документи чрез куриерска фирма, връчването на нотариална
покана се извършва при спазване на процесуалните изисквания за връчване на съобщения,
уредени в Глава VІ, Раздел ІІ от ГПК. Пак там с отделни норми са уредени хипотезите на
отказ да получи призовка/съобщение лицето - адресат. В нормата на чл. 44 от ГПК е
посочено, че адресатът, респ. посоченото от него лице за съдебен адресат, може да откаже,
като това се удостоверява с подписа на връчителя, като отказът не засяга редовността на
връчването.
Въз основа на изложеното въззивният съд счита, че предявените искове с правно
основание чл. 31, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД са недоказани и неснователни, поради което
следва да бъдат отхвърлени.
С оглед съвпадането на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззиваемата С. Г.
4
Щ. следва да й се присъдят разноски за въззивното производство като въззивницата АНГ. Д.
Т. бъде осъдена да й заплати сумата от 550 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение, съобразно представения договор за правна защита и съдеъствие /лист 23/.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260112/21.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 71/2021
г. по описа на Районен съд - Варна, ХІ състав.
ОСЪЖДА АНГ. Д. Т., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на С. Г. Щ., ЕГН
**********, с адрес: *** сумата от 550 /петстотин и петдесет/ лева – разноски за въззивното
производство, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5