Решение по дело №6353/2018 на Районен съд - Сливен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 769

 

гр.Сливен, 09.07.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенски районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на девети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№  6353 по описа за 2018 г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, със седалище: гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4-6, ЕИК ********* срещу С.К.С., ЕГН: ********** *** с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД.

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна квалификация чл.  422 ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД във вр.  с чл. 86  ЗЗД във вр. с чл. 99 ЗЗД. В исковата молба се твърди, че на 20.10.2011 г. бил сключен договор за потребителски кредит между ответника, в качеството му на кредитополучател и „Юробанк И Еф Джи България” АД, ЕИК ********* в качеството му на кредитор като му бил отпуснат кредит в размер на 1130 лв. за пълно предсрочно погасяване на задълженията по друг договор за кредитна карта EUROLINE-377758796483392 от 2005 г., сключен със същия кредитор. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за усвоения кредит кредитополучателя дължи на банката през първите девет месеца от срока за издължаване на кредита променлива годишна лихва формирана от базовия лихвен процент на банката за потребителски кредит за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на -8.20 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП бил 13,200 %. За периода след първите девет месеца до крайния срок на издължаване на кредита кредитополучателят бил дължал на банката променлива годишна лихва формирана от сбора на БЛП на банката за потребителски кредити в лева за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 0,800 пункта. Годишният процент на разходите по кредита бил 14,93 %, а общата дължима сума към момента на сключването на договора била 1548,13 лв. Погасителните вноски за издължаване на кредита, включително и с възнаградителните лихви се заплащали ежемесечно до 20-то число и през гратисния период като крайния срок на договора бил 20.10.2016 г. Ответникът следвало да погаси задължението си на 60 анюитетни вноски, като всяка вноска включвала част от главницата включително и възнаградителната лихва съгласно погасителния план към договора. Ответникът бил извършил частично плащане, като общият остатък от непогасеното задължение се бил равнявал на 1647,84 лв.- главница от 1113,66 лв. и договорна лихва от 534,18 лв. Вземането било станало изискуемо с изтичането на крайния срок.

На основание договор за продажба и прехвърляне на вземане между ищцовото дружество и  „Юробанк И Еф Джи България” АД, ЕИК *********” ЕАД, сключен на 18.01.2016 г. задължението на ответника му било прехвърлено. Длъжникът бил уведомен за извършената цесия с писмо изпратено до него от цесионера изрично упълномощен от цедента на 07.06.2018 г. по постоянния адрес на длъжника, който съвпадал с адреса посочен в договора, но било останало непотърсено. Счита, че длъжникът е уведомен за цесията и с връчването на исковата молба. Ищцовото дружество било подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и било образувано ч.гр.д. № 4139/2018 г. на СлРС. Ответникът бил подал възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта, поради което било налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Моли съдът да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сума в общ размер от 1647,84 лв.- главница от 1113,66 лв. и договорна лихва от 534,18 лв. за периода от 20.08.2015 г. до 20.10.2016 г. съставляващи неизплатено задължение по усвоения кредит по процесния договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-13.08.2018 г. до окончателното плащане. Претендира сторените по делото разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът  депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер като неоснователен и недоказан. Оспорва редовността на връчването на уведомлението за извършената цесия. Посочва, че не бил усвоил отпуснатият кредит, тъй като не бил титуляр на посочената в договора сметка. Алтернативно заявява, че е изтекла тригодишната погасителна давност, тъй като анюитетните вноски, представлявали периодични плащания по см. на чл. 111, ал. 1, буква „в” ЗЗД. Била изтекла погасителната давност на всички вземания към датата на подаване на исковата молба. Към настоящият момент нямал никакви задължения към банката, което било видно от представеното от него извлечение от кредитното досие и от акт за съгласие за заличаване на законна ипотека. Претендира отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани.

Въз основа на приетите по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

         Видно е от ч. гр. дело №4139/2018 г. по описа на СлРС, че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2268 от 14.08.2018 г. срещу ответника за  претендираните суми. Заповедта е била връчена на длъжника на 25.09.2018 г. и същият е подал възражение срещу нея на 28.09.2018 г. в законоустановения срок, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.

От представения Договор за потребителски кредит от 20.10.2011 г. се вижда, че „Юробанк И Еф Джи България” АД е предоставило на ответника кредит в размер на 1130  лв. за пълно предсрочно погасяване на задълженията по друг договор за кредитна карта EUROLINE-377758796483392 от 2005 г., сключен със същия кредитор. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за усвоения кредит кредитополучателя дължи на банката през първите девет месеца от срока за издължаване на кредита променлива годишна лихва формирана от базовия лихвен процент на банката за потребителски кредит за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на -8.20 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП бил 13,200 %. За периода след първите девет месеца до крайния срок на издължаване на кредита кредитополучателят бил дължал на банката променлива годишна лихва формирана от сбора на БЛП на банката за потребителски кредити в лева за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 0,800 пункта. Годишният процент на разходите по кредита бил 14,93 %, а общата дължима сума към момента на сключването на договора била 1548,13 лв. Погасителните вноски за издължаване на кредита, включително и с възнаградителните лихви се заплащали ежемесечно до 20-то число и през гратисния период като крайния срок на договора бил 20.10.2016 г. Ответникът следвало да погаси задължението си на 60 анюитетни вноски, като всяка вноска включвала част от главницата включително и възнаградителната лихва съгласно погасителния план към договора. Ответникът бил извършил частично плащане. В този смисъл е и заключението на съдебно-икономическата експертиза.

От заключението на експертизата  и допълнителните обяснения на вещотото лице при разпита му в съдебно заседание се установява, че съгласно чл. 3, ал. 3 от процесния договор кредитът се счита за усвоен на датата, на която е заверена сметката на кредитополучателя-20.10.2011 г., като част от сумата от 1114,45 лв. е била преведена с вътрешен превод за предсрочно погасяване на задълженията по друг договор за кредитна карта EUROLINE-377758796483392 от 2005 г., сключен със същия кредитор. На 04.09.2012 г. ответникът бил внесъл сумата от 60 лв. по сметката си и с тази сума са били погасени задължения по кредита в общ размер на 74,55 лв.-1,05 лв. лихви за просрочие, 57,16 лв. договорна лихва и 16,34 лв. от главницата. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, която е относима за настоящия правен спор-10.08.2018 г. задълженията по кредита са станали изискуеми, тъй като е настъпил техният падеж с изтичане на крайния срок на договора на 20.10.2016 г., което е станало преди датата на подаване на заявлението. Към тази дата длъжникът дължи усвоена и непогасена главница в размер на 1113,66 лв. за периода от 20.09.2012 г. до 20.10.2016 г., както и просрочена редовна лихва и лихва за забава, които не влизат в предмета на настоящия правен спор, поради което не следва да бъдат обсъждани от съда. При разпита си в открито съдебно заседание вещото лице заявява, че към 10.08.2018 г. размерът на дължимата от ответника възнаградителна лихва за исковия период от 20.08.2015 г. до 20.10.2016 г. е 38,78 лв.

Крайният срок за погасяване на цялото задължение по кредита е настъпил на 20.10.2016 г., с което неизплатеният остатък от него е станал изискуем. Настъпването на падежа на последната вноска по кредита е основанието на което се претендират вземанията от ответника, а не настъпването на предсрочната изискуемост на кредита.

 На основание договор за продажба и прехвърляне на вземане между ищцовото дружество и  „Юробанк И Еф Джи България” АД, ЕИК *********” ЕАД, сключен на 18.01.2016 г. задължението на ответника му било прехвърлено. Длъжникът бил уведомен за извършената цесия с писмо изпратено до него от цесионера изрично упълномощен от цедента на 07.06.2018 г. по постоянния адрес на длъжника, който съвпадал с адреса посочен в договора, но било останало непотърсено.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗПК изрично предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност. Такава възможност в случая е предвидена в клаузата на чл.19 от договорните разпоредби на сключения договор, според която кредиторът има право да прехвърля, изцяло или частично, правата си по договора без съгласието на клиента като впоследствие информира същия.

Във формираната с редица решения на ВКС задължителна практика /вж. решение  № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., Iт. о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др./, безпротиворечиво се приема, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 от ГПК.

В случая дори и да се приеме, че длъжникът не е бил уведомен за извършената цесия, тъй като не е получил лично изпратеното до него уведомление, като приложение към исковата молба ищецът е представил и уведомление за извършеното прехвърляне на вземанията, адресирано до ответника, като длъжник.

Предявени са обективно кумулативно съединени  положителни установителни иска – главен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД и акцесорен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД  от заявител в заповедно производство, като заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, като длъжникът е подал възражение срещу заповедта в законоустановения срок, което обуславя правния интерес на кредитора от предявяване на настоящите искове. За да се уважи иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД следва да са налице следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно сключен договор за заем; 2. предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя; 3. настъпил падеж за връщане на заемната сума от заемателя на заемодателя; 4. липса на плащане от страна на заемодателя. В случая тези четири елемента се доказват от представените по делото писмени доказателства. Налице е валиден договор за потребителски заем, усвоена е от кредитополучателя предоставената сума от 1130 лв., настъпил е падежа на задължението за връщане на главницата и уговорената договорна лихва по см. на чл. 430 ТЗ с настъпването на крайния срок на договора за кредит-20.10.2016 г. преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение-10.08.2018 г.  

Съответно, предявеният иск за неизплатения остатък от главницата с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло. Като законна последица от уважаване на иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД за главницата ответникът следва да бъде осъден да заплати и законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -10.08.2018 г. до окончателното й изплащане.

По иска с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.2 ЗЗД

За уважаване на иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240, ал.2 ЗЗД следва да се установят следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно сключен договор за заем; 2. наличие на уговорка за заплащане на възнаградителна лихва; 3. настъпил падеж за заплащане на задължението за възнаградителна лихва; 4. липса на плащане от страна на заемодателя. В случая е била уговорена договорна лихва в договора, като нейният падеж е настъпил по см. на чл. 430 ТЗ с изтичането на крайния срок на договора на 20.10.2016 г. преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение-10.08.2018 г. Размерът на договорната лихва се равнява  на 38,78 лв., за периода от 20.08.2015 г. до 20.10.2016 г. видно от обясненията и допълненията на вещото лице в проведеното открито съдебно заседание. Вземанията за главницата и възнаградителната лихва се обхващат от пределите на издадената заповед за изпълнение и удостоверяват изпълняемо право на кредитора, поради което двата положителни установителни иска следва да бъдат уважени, като главният иск да бъде уважен в пълен размер, а акцесорния иск да бъде уважен частично за сумата от 38,78 лв. за периода от 20.08.2015 г. до 20.10.2016 г.

Съдът счита, че неизплатеният остатък от кредита е станал изискуем с настъпването на падежа на последната погасителна вноска  на 20.10.2016 г. т.е.към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК-10.08.2018 г.  е бил вече настъпил.

Банката е спазила предвидения в чл. 76, ал. 2 ЗЗД ред за погасяване на задълженията, когато е било извършено частично плащане от ответника в размер на 60 лв., тъй като първо е погасила лихвите за забава, след това възнаградителната лихва и накрая главницата.

Съдът счита, че наведеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност е неоснователно, тъй като задълженията за заплащане на главницата и възнаградителната лихва по кредита са станали изискуеми с настъпване на падежа на договора-20.10.2016 г. и към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК-10.08.2018 г.  не е изтекла нито тригодишната, нито петгодишната погасителна давност за задълженията.

      При това положение искът по чл.422 ГПК следва да се уважи, като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца за сумите: сумата от 1113,66 лв.съставляваща непогасена главница за периода от 20.09.2012 до 20.10.2016 г. и за сумата от 38,78 лв. за периода от 20.08.2015 г. до 20.10.2016 г., съставляваща възнаградителна лихва, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2268 от 14.08.2018 г. на СлРС по ч.гр.д. № 4139/2018 г.

        Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от  249,64 лв., /съдът определи юрисконсултското възнаграждение в размер на 100 лв. съгласно чл. 25 от  Наредбата за заплащане на правната помощ/, съставляваща разноски по настоящото дело, съобразно уважената част на иска и сумата от  46,88 лв., съставляваща разноски сторени в заповедното производство съобразно с уважената част на иска.

         Съгласно чл.78, ал.3 ГПК, ищецът  следва да заплати на ответника разноски по делото, съобразно отхвърлената част на иска, в размер на 103,82 лв. Съдът счита, че направеното от ищцовото дружество възражение за прекомерност е основателно, тъй като делото не съставлява фактическа и правна сложност и следва да бъде в минималния размер равняващ се на 345,35 лв. съгласно чл.7, ал. 1, т. 2 от НМРАВ.

Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И :

 

  ПРИЗНАВА на правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за установено съществуването на вземането на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, със седалище: гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4-6, ЕИК ********* срещу С.К.С., ЕГН: ********** ***, за следните суми: сумата от 1113,66 лв., съставляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит от 20.10.2011 г., прехвърлена с цесия заедно със законната лихва, считано от 13.08.2018 г. до окончателното изплащане, сумата от  38,78 лв., съставляваща договорна лихва за периода от 20.08.2015 г. до 20.10.2016 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2268 от 14.08.2018 г. на СлРС по ч.гр.д. № 4139/2018 г.

         ОТХВЪРЛЯ предявения от "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, със седалище: гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4-6, ЕИК ********* срещу С.К.С., ЕГН: ********** ***, иск по чл.422 ГПК за установяване дължимостта на разликата от сумата 38,78 лв. до 534,18 лв. , съставляваща договорна лихва за периода от 20.08.2015 г. до 20.10.2016 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

         ОСЪЖДА С.К.С., ЕГН: ********** *** да заплати на “ЕОС МАТРИКС" ЕООД, със седалище: гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4-6, ЕИК ********* сумите   46,88 лв. разноски по ч. гр. дело №4139/2018 г. на Сливенски районен съд, както и 249,64 лв. разноски по делото пред настоящата инстанция съобразно с уважената част на иска.

         ОСЪЖДА“ЕОС МАТРИКС" ЕООД, със седалище: гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4-6, ЕИК ********* да заплати на С.К.С., ЕГН: ********** *** сумата от 103,82 лв., съставляваща сторени по делото разноски в настоящото производство съобразно с отхвърлената част на иска.

Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: