Решение по дело №708/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ “СЪН ЕНЕРДЖИ - Д. Д.“, със седалище и адрес на управление с. Братя Даскалови, [улица]„№18 срещу Решение № 37 от 14.05.2024 г., постановено по АНД № 6 2024 г. по описа на Чирпанския районен съд, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление № 16-2300251 от 09.11.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 във вр. с ал.3 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят поддържа, че е налице пълно противоречие между изложените в съдебния акт мотиви и диспозитива на решението, което представлява особено съществено нарушение, тъй като препятства възможността да се установи каква е била действителната воля на съда. Търговецът нямал качеството на работодател на посочените в НП лица, тъй като с тях били сключени граждански договори и те нямали качеството на работници и служители Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго, с което наказателно постановление Наказателно постановление № 16-2300251 от 09.11.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив, да бъде отменено.

Ответникът по касационната жалба – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив, чрез процесуалния си представител, прави искане решението на Чирпанския районен съд да бъде потвърдено, като претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността и допустимостта на съдебното решение, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Чирпан се е развило по жалба на ЕТ “СЪН ЕНЕРДЖИ-Д.Д.“, със седалище и адрес на управление с. Братя Даскалови, ул. Кольо Драганов“ №18 против Наказателно постановление № 16-2300251 от 09.11.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив, с което въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ 16-2300251 от 11.10.2023 г. на едноличния търговец е наложена имуществена санкция в размер на 1800 лева, на основание чл.413, ал.2 от КТ, за нарушение на чл.3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 15.08.2023 г. на обект: оранжерия за краставици в землището на с. Мирово , стопанисван от едноличния търговец, е установено, че лицата М. В. Р. и П. Г. Т. работят като берачи в оранжерията. Те били допуснати до работа, без да са инструктирани по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд от страна на работодателя.

Чирпанският районен съд е приел, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно, при изложени мотиви, че при издаването му не е нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. При анализ на събраните по делото писмени и устни доказателства е прието, че търговецът е извършил нарушението, за което му е повдигнато административнонаказателно обвинение.

Решението на Чирпанския районен съд е постановено при правилно приложение на материалния закон.

Страните не спорят по фактите, а по правилното приложение на материалния закон. М. Р. и П. Т. не са полагали труд по трудово правоотношение, а са изпълнявали дейност по представените граждански договори (по съществото си договор за изработка, уреден в чл. 258 – чл. 269 от ЗЗД), то и тогава не се следва извод за липса на нарушение на чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ, вр. чл. 3 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, респ. за незаконосъобразно и необосновано ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 413, ал. 2 от КТ. Съображенията за това са следните:

На първо място, разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗЗБУТ гласи, че този закон се прилага във всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност или се провежда обучение, независимо от формата на организация, вида на собственост и основанието, на което се извършва работата или обучението.

Освен това ЗЗБУТ съдържа легална дефиниция на понятието "работодател" - § 1, т. 2 от ДР на ЗЗБУТ, според която "работодател" е понятието, определено в § 1, т. 1 от ДР на КТ, както и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията. Анализът на нормата сочи, че понятието "работодател" за случаите, свързани с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, е разширено спрямо общото понятие, регламентирано в § 1, т. 1 от ДР на КТ, като са включени и всички лица, които възлагат работа и носят цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията. В този смисъл възлагането на работа не е ограничено единствено чрез наемане на лица по трудово правоотношение. От посочената разпоредба, във втората й част, е видно, че качеството на работодател има и възложителят на работа (без да е налице трудово правоотношение), в рамките обаче на предприятието му. Такава легална дефиниция на понятието работодател е дадена в Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, а именно. "Работодател" е понятието, определено в § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, както и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията.

В случая адресът на извършване на работата по представения граждански договор е оранжерия с. Мирово, който е и адресът, на който едноличният търговец - възложител осъществява дейността си.

По-широка по своя обхват е и легална дефиниция на понятието "работещ", дадена в разпоредбата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЗБУТ, която гласи, че "работещ" е всяко лице, което е наето от работодател, както и лице, което работи за себе си, включително обучаващите се или стажантите - за времето на обучение, стаж и практика. Следователно понятието "работещ" обхваща работниците и служителите по трудово правоотношение, но не се ограничава до тях, а включва и изпълнителите на работата по граждански договори.

При това положение и лицето, възложил изпълнението на определена работа по силата на граждански договор (договор за изработка) придобива качеството "работодател" по смисъла на ЗЗБУТ и съответно и за него възникват всички задължения, предвидени за работодателите по този закон, включително задължението по чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ, вр. Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. А съгласно препращащата разпоредба на чл. 55 от ЗЗБУТ лицата, които нарушават изискванията или не изпълняват задълженията си по този закон, носят отговорност по чл. 413, 414, 415, 415в и 416 от Кодекса на труда и другите специфични за съответната дейност закони и нормативни актове.

По изложените съображения следва да се приеме, че ЕТ “СЪН ЕНЕРДЖИ - Д.Д. е имал качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗБУТ и за него е възникнало задължението за Работодателя да не допуска до работа работник и служител, който не притежава необходимите знания и умения и/или не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.Анотирана съдебна практика Като не е изпълнил това свое задължение, касаторът е осъществил от обективна страна състава на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

При индивидуализиране на предвиденото от санкционната норма наказание наказващият орган е спазил изискванията на чл. 27 от ЗАНН, като е наложил санкция малко над минималния размер от 1800 лева, отчитайки наличието на отегчаващи отговорността на работодателя обстоятелства, който извод е възприет и от въззивната инстанция. Той се споделя изцяло и от касационната инстанция.

По изложените съображения следва да се приеме, че районният съд е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и на основание чл.63д от ЗАНН, връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 26е от Наредбата за заплащане на правната помощ касаторът следва да бъде осъден да заплати на Дирекция Инспекция по труда разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл.първо от АПК, Старозагорският административен съд

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 37 от 14.05.2024г., постановено по АНД № 6 2024 г. по описа на Чирпанския районен съд, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление № 16-2300251 от 09.11.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив .

ОСЪЖДА ЕТ „СЪН ЕНЕРДЖИ - Д.Д.“, със седалище и адрес на управление с.. Братя Даскалови, [улица], да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив съдебно-деловодни разноски в размер на 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.