РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 633
Гр.
Пловдив, 12 май 2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ състав, в
закрито заседание на дванадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията частно адм. дело № 967 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.41 ал.3 от ДОПК.
Постъпила е
жалба от „ТЕД“ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.“Княз Борис I“ № 35, представлявано от З.Д.Д., против действията на органите по приходите по
извършване на фискален контрол върху движение на стоки с висок фискален риск, обективирани в Протокол № 010101529743_3/06.04.2020
г. за извършена проверка на стоки с висок фискален риск, издаден от Г.С.Н.на длъжност
старши инспектор по приходите и М.Д.А. на длъжност старши инспектор по
приходите в Главна дирекция „Фискален контрол“ /ГД „ФК“/ при ЦУ на НАП,
потвърдени с Решение № 145/21.04.2020 г. на
директор на ТД на НАП гр.Пловдив.
Иска се отмяна
на действията на органите по приходите при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП
с основен довод за липса на изложени мотиви в самите протоколи кое фактическо
или правно основание е налице в конкретния случай, за да бъдат предприети
наложените мерки по обезпечаване на доказателствата. Претендират се и разноски.
Ответникът -
директора на ТД на НАП гр.Пловдив, чрез писмено становище на юрисконсулт Филипова,
излага доводи за неоснователност на
жалбата. Прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Предмет на процесното оспорване са действия, обективирани
в Протокол № 010101529743_3/06.04.2020 г. за извършена проверка на стоки с
висок фискален риск (л.78) за предприети действия за обезпечаване на
доказателствата, издаден от Г.С.Н.на длъжност старши инспектор по приходите и М.Д.А.
на длъжност старши инспектор по приходите в Главна дирекция „Фискален контрол“
/ГД „ФК“/ при ЦУ на НАП.
Същите са
оспорени по административен ред и с
Решение по жалба срещу действия на органи по приходите в главна дирекция
„Фискален контрол“ № 145/21.04.2020 г., директорът на ТД на НАП Пловдив е
отхвърлил като неоснователна жалбата срещу действия на органи по приходите при
ГД „ФК“ при ЦУ на НАП по обезпечаване на доказателства, свързани с движение на
стоки с висок фискален риск на територията на Р България, обективирани
в Протокол № 010101529743_3/06.04.2020 г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
При извършена
проверка на стоки с висок фискален риск на 06.04.2020 г. от служители на ГД
„ФК“ при ЦУ на НАП на „ТЕД“ ЕООД е установено, че дружеството е получател на 21 552.23
кг карантии, представляващи стока с висок фискален риск по смисъла на
Приложение № 1 към Заповед № ЗМФ-4/02.01.2014
г. на Министъра на финансите относно утвърждаване на списък на стоки с
висок фискален риск.
На фискален
пункт ГКПП Кулата е поставено ТСК, като водачът на транспортното средство е
заявил разтоварване/пристигане в гр.П..
Транспортното
средство е пристигнало на мястото на разтоварване/получаване в декларираните от
водача час, дата и място. Установено е, че поставеното техническо средство за
контрол на транспортното средство е с ненарушена цялост. При разтоварването е
установено съответствие между декларираното и установеното количество на
стоката.
От страна на
органите по приходите са предприети действия по обезпечаване на доказателства
по реда на чл.121а ал.3 във връзка с чл.121а ал.2 от ДОПК, като за целта е
съставен протокол за обезпечаване на доказателства 010101529743_3/06.04.2020 г.,
с който е определено обезпечение в размер на 25 604.05 лева,
представляващо 30 % от пазарната стойност на стоката. Видно от представено на
л.93 по делото платежно нареждане за плащане към бюджета, определената гаранция
е внесена.
Прието е, че
при последващо разпореждане със стоката, събирането
на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, поради
което и на основание чл.40 от ДОПК са обезпечили стоката. Стоката е иззета, а
на дружеството е даден срок за внасяне на обезпечението. След внасяне на
обезпечението стоката е върната.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав, извършвайки
служебно проверка за редовност и допустимост на жалбата, с която е сезиран,
достигна до следните правни изводи:
По
допустимостта на жалбата:
Оспореният протокол
за обезпечаване на доказателства на стоки с висок фискален риск е издаден на 06.04.2020 г., връчен на същата дата. Между страните не е
спорно, че жалба до директора на ТД на НАП - Пловдив е подадена в рамките на
14-дневния преклузивен срок по чл.41 от ДОПК. Горестоящият административен орган е отхвърлил
жалбата и на 22.04.2020 г. решението е
връчено на жалбоподателя по електронен път, видно от удостоверение за връчване
по електронен път (л.21), поради което следва да се приеме, че входирайки жалбата за съда на 27.04.2020 г., тя е в рамките на 7-дневния преклузивен
срок по чл.41 ал.3 от ДОПК.
Поради тези
обстоятелства, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима.
По същество
жалбата е основателна по следните
мотиви:
В разпоредбите
на чл.40 и следващите от ДОПК са уредени правомощията на органите по приходите, касаещи обезпечаването
на доказателствата, а в глава петнадесета от кодекса е регламентиран контролът
върху стоките с висок фискален риск.
Съдът намира,
че оспореният протокол е издаден от компетентен орган. По делото е представена Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на
изпълнителния директор на НАП. Съгласно разпоредбата на чл.12 ал.2
т.9 от ДОПК, орган по приходите, оправомощен да извършва
фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, при спазване
на разпоредбите на този кодекс освен правомощията по ал.1 има и правомощието да
изисква обезпечение при условията на този кодекс. Посочената норма определя
материалната компетентност на органите по приходите, извършили оспорваните
действия по обезпечаване на доказателствата, като в разглеждания случай не е
спорно, че се касае за стоки, за които съществува висок фискален риск, и на
превозващото ги ППС е било поставено техническо средство за контрол, съгласно
легалното определение в § 1 т.26 от ДР на ДОПК.
Съгласно чл.121а ал.1 от ДОПК, органът по приходите има оперативната самостоятелност при извършване на
фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск да поиска от
публичния изпълнител незабавно да наложи предварителни обезпечителни мерки
върху имуществото на получателя на стоката за обезпечаване на вземанията за
данъци, които биха възникнали, в размер не по-малко от 30 на сто от пазарната
стойност на стоката в изрично изброените в ал.1 и ал.2 хипотези. Наред с това
си правомощие обаче, при наличието на посочените хипотези органът по приходите,
съгласно чл.121а ал.3 от ДОПК, предприема и действия по чл.40 от ДОПК за обезпечаване на доказателства, със срок на действие до 72 часа без
разрешение на съда, като стоката и документите за стоката се изземват.
Не се
установява при извършване на действията да са допуснати съществени процесуални
нарушения. Присъствал е представител на жалбоподателя, действията са оформени в
протокол при спазване на реда по ДОПК.
При проверка за
съответствието на предприетите мерки с материалния закон и целта му съдът намери следното:
Като доводи, за
да бъде предприето процесното обезпечаване на
доказателства са посочени обстоятелствата, че дружеството не притежава
достатъчна кадрова обезпеченост за осъществяване на дейност;
несъответствие между обема на ВОП,
декларирани от ЗЛ и декларираните от чуждестранни лица ВОД към това лице. Посочено е още, че след
извършена справка в информационните масиви на НАП е установено, че към дата
12.04.2020 г. З.Д.Д. с ЕГН ********** е със
задължения, подлежащи на разпределение от публичен изпълнител в общ размер на
195 161, 60 лева и същата не е коректен данъкоплатец, както и, че
дружеството не притежава ДМА, които да покрият данъчни вземания.
Като основание
за обезпечаването е посочена хипотезата по чл.121а ал.3 във връзка с ал.2 ДОПК.
Както се посочи
по-горе, съгласно чл.121а от ДОПК, органът по приходите разполага с правомощие
да поиска от публичния изпълнител налагане на предварителни обезпечителни мерки
върху имуществото на получателя на стоката за обезпечаване на вземанията за
данъци, които биха възникнали при двете хипотези. Предварителните обезпечителни
мерки се допускат при наличие на законовите предпоставки, изчерпателно посочени
в нормата на чл.121а ал.1 от ДОПК: 1) при нарушаване целостта на техническите
средства за контрол; 2) неспазване на забраната по чл.13 ал.3 т.4 от ДОПК; 3)
несъответствие между посоченото в документите и установеното при проверката вид
и/или количество на стоката; 4) неявяване на водача на транспортното средство
или на получателя/купувача на стоката на мястото на получаването/разтоварването
й. В случая няма данни никоя от четирите хипотези да е била реализирана.
Според чл.121а
ал.2 и ал.3 на от ДОПК, предварителните обезпечителни мерки могат да се наложат
и, когато органът по приходите установи, че при последващо
разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или
значително ще се затрудни. В тези случаи органът по приходите предприема и
действия по чл. 40 от ДОПК за обезпечаване на доказателства със срок на
действие до 72 часа без разрешение на съда, като стоката и документите за
стоката се изземват. В този случай забраната за разпореждане по чл.13 ал.3 т.4
от ДОПК продължава своето действие, а стоката се освобождава след представяне
на обезпечение в пари или безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на
действие, не по-малък от 6 месеца, в размер 30 на сто от пазарната стойност на
стоката и след заплащане на разноските по изземването и съхранението й.
Анализът на
цитираните разпоредби налага извод, че в случая не е налице нито една от
предпоставките, предвидени в нормата на
чл.121а ал.1 ДОПК за налагане на предварителни обезпечителни мерки.
Освен това в протокола, в който са обективирани
предприетите действия за обезпечаване на доказателства, липсват мотиви за
извършването им. От отбелязаните такива от контролните органи /посочени и от съда по-горе/ не може
да се съотнесе извод към конкретните стоки, предмет
на процесното обезпечаване на доказателства. Видно от
Протокола за извършена проверка на стоки с висок фискален риск, приходната
администрация е установила съответствие между проверяваната стока, нейния вид,
количество и придружаващите я документи.
По отношение
на останалите констатации, а именно: - дружеството не притежава достатъчна
кадрова обезпеченост за осъществяване на дейност; несъответствие между обема на ВОП, декларирани от ЗЛ, и
декларираните от чуждестранни лица ВОД
към това лице, както и, че дружеството не притежава ДМА, които да покрият
данъчни вземания, не става ясно как същите се свързват със законовото изискване
за последваща невъзможност за събиране или
затрудняване на събирането на дължимите данъци.
Освен това
въобще не се сочи какви “дължими данъци” не биха могли да се съберат, като се
има предвид, от една страна, липсата на данни по преписката субектът да не разчита възникналите в различни периоди свои
публични задължения към фиска, а при настоящата
проверка е констатирано съответствие между наличната стока и описаната по документи,
а от друга, че в случая се касае за ВОП.
Няма изложени
съображения защо се приема, че при последващо
разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или
значително ще се затрудни. В хипотезата на чл.121а ал.2 от ДОПК
органът по приходите е длъжен да изследва, установи и посочи конкретните
обстоятелства, водещи до извода, че при последващо
разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или
значително затруднено. Неизлагането на относими факти
във връзка с формирането на извода за прилагане на чл.121а ал.2 от ДОПК
представлява липса на мотиви, което съществено засяга правото на защита на
данъчния субект, по отношение на който са предприети действията, и препятства
извършването на съдебния контрол относно материалната законосъобразност на
оспорените действия. Липсата на мотиви в оспорения акт представлява съществено
процесуално нарушение и е достатъчно основание за отмяна на действията.
Направеният
анализ на състоянието на дружеството по повод липсата на кадрова обезпеченост
за изпълнение на търговската дейност, може евентуално да е основание за
провеждане на ревизия, но конкретно
приложената хипотеза на правната норма изисква установяване от органа по
приходите (а не едно предположение), че при последващо
разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или
значително ще се затрудни. Следва да се има предвид, че не е уточнено
събирането на кои точно данъци ще бъде невъзможно или значително ще бъде затруднено,
не се сочат по делото кои конкретно дължими данъци от дружеството нямат да
могат да бъдат събрани или тяхното събиране значително ще се затрудни – няма относими данни по преписката какви са данъчните задължения
на дружеството, нито се уточняват конкретни такива във връзка с доставки на
стоките, посочени в процесния протокол, още повече,
че се касае за ВОП.
Предвид
изложеното, следва да се има предвид, че действието за обезпечаване на
доказателства по ал.3 на чл.
121а от ДОПК има значителен, засягащ правната сфера на получателя на стоките ефект, тъй
като е свързано с изискване за внасяне на гаранция за освобождаване на иззетата
стока в кратки срокове, а при невнасяне на такава – стоката се смята за
изоставена в полза на държавата (чл.121а ал.4 от ДОПК). Тоест, засяга се пряко правото на собственост, защото обуславя
възможност за загубването му, при невнасяне на гаранцията в срок. Ето защо,
предприемането на действието по обезпечение на доказателствата в хода на
упражняван фискален контрол следва да бъде обосновано с установена по един
категоричен начин констатация на органа по приходите за наличие на хипотеза на чл.121а ал.2 от ДОПК , каквото в случая не е направено.
По
изложените съображения съдът намери, че предприетите действия по обезпечаване
на доказателства, обективирани в Протокол за
предприети действия по обезпечаване на доказателства №
Протокол № 010101529743_3/06.04.2020 г.,
съставен от органи по приходите при ГД "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП, са незаконосъобразни и следва да се отменят.
По
разноските:
Предвид
претенциите на жалбоподателя за присъждане на разноски и възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника, съдът намира за необходимо да отбележи, че в
конкретния случай, предмет на оспорване са действия по органите по приходите,
поради което размерът на адвокатското възнаграждение не може да бъде обвързан с
определен материален интерес, а следва да бъде определен като при неоценяем иск. И тъй като се касае за производство,
свързано с обезпечаване на доказателства, размерът на адвокатското
възнаграждение следва да се определи по реда на § 1 от ДР на Наредба № 1 от
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и същият следва
да бъде определен на 300 лева на основание § 1 от ДР на Наредбата във връзка с
чл.7 ал.1 т.5 от същата. Следва да се изплатят и разноски за ДТ в размер на 50
лв. или общо 350 лв.
Ето
защо, Съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ действия за
обезпечаване на доказателства, обективирани в Протокол
№ 010101529743_3/06.04.2020
г. за извършена проверка на стоки с висок фискален риск, издаден от Г.С.Н.на длъжност
старши инспектор по приходите и М.Д.А. на длъжност старши инспектор по
приходите в Главна дирекция „Фискален контрол“ /ГД „ФК“/ при ЦУ на НАП,
потвърдени с Решение № 145/21.04.2020 г. на
директор на ТД на НАП гр.Пловдив.
ОСЪЖДА ТД на НАП гр.
Пловдив да заплати на „ТЕД“ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.П., ул.“Княз Борис I“ № 35,
представлявано от З.Д.Д., сторените по делото
разноски в размер на 350 лева, представляващи 50 лева ДТ и 300 лева, заплатено
адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: