Р
Е Ш Е Н И Е
№
261224/ 30.12.2021г.
гр.
П., 30.12.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на втори декември, две хиляди двадесет и първа
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. КОЛЕВ
При
секретаря Ц. Малинова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 5495
по описа на ПРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано е по искова молба, депозирана от Е.Г.П. срещу С.М.А. с твърдението за извършвани от него
действия, увреждащи здравето и развитието на детето им - М.С.А. и настъпилите
тежки последици за същото, с която се иска ответникът да бъде лишен от
родителски права по отношение на детето. В условията на евентуалност се иска
постановяване на съдебно решение, с което родителските права на ответника да
бъдат ограничени и съответно режимът определен с Решение № 74/07.04.2017г. по
в.гр. д. № 589/2016г. по описа на Окръжен съд К. бъде изменен като се постанови
ответникът да осъществява режим на лични отношения с детето в защитена среда.
В исковата
молба се сочи, че бракът между страните е прекратен, като упражняването на
родителските права по отношение на роденото по време на брака дете М.С.А., е
предоставено за упражняване на ищцата с Решение № 74/07.04.2017г. по в.гр. д. №
589/2016г. по описа на Окръжен съд К., описвайки определения от съда режим на
лични контакти между детето и ответника, а именно: личните контакти между бащата
и детето да се осъществяват всяка втора събота от месеца- от 10 ч. до 17 ч., а
всяка четвърта събота и неделя от месеца от 10 ч. до 17 ч. без преспиване и по
възможност в присъствие на майката, както и вторият ден от великденските и
коледните празници от 10 ч. до 17 ч. по
възможност в присъствието на майката като тези контакти се осъществяват в
населеното място по местоживеенето на детето.
След
навършване на четиригодишна възраст на детето - всяка втора и четвърта събота и
неделя на месеца, за времето от 10 ч. в събота до 17 ч в неделя с приспиване на
детето в дома на бащата, като той го взема от неговото местоживеене и го връща
обратно, както през четните години на коледните празници, с приспиване в дома
на бащата, а през нечетните години- великденските празници, както и новогодишните празници, както и 20
дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.
Твърди се, че
по време на срещите между детето и ответника, последния извършва въздействия
върху детето, с които го плаши, тревожи, дезориентира и обърква, относно
основни ценности на морала и личността му, обучава го към насилие и го подбужда
към увреждащи действия от най-тежък порядък. Описват се редица случаи, при
които ответникът е извършвал действия, оказвали негативно въздействие върху
детето. Сочи се, че с оглед поведението на бащата, детето посещава детски
психолог, с помощта на който да преодолява агресивното поведение на родителя
си. Твърди се, че в резултат на
негативното, а на моменти и агресивно поведение на ответника, детето често се
чувства объркано в отношението си към майката, както по отношение на основните
ценности – добро и лошо. Ищцата твърди, че поведението на бащата представлява
опасност за личността, здравето и възпитанието на малолетното дете, както и че
по този начин се нанася психична травма за целия му съзнателен живот. Описват
се конкретни случки, като се твърди, че детето е станало свидетел на физическа
и вербална агресия от страна на ответника. Пресъздават се конкретни обидни
цитати, за които се сочи, че са изречени от детето под въздействието на
ответника, както и че същото е подтиквано да наранява ищцата и нейната майка.
Излагат се твърдения, че за поведението на детето допринася и семейството на
ответника.
Излагат се
твърдения за неспазване на определения с горепосоченото съдебно решение режим
на лични отношения от страна на ответника.
Пресъздава се
конкретно събитие от 14.09.2019 г., когато детето е било разстроено и не е
искало да се срещне с баща си, поради която причина било потърсено и съдействие
от органите на МВР, както и на 15.09.2019 г., за която датата се твърди, че
ответникът употребил сила като издърпал детето от ищцата, което силно го
разстроило. Пресъздава се проведения разговор и опита на майката да успокои
детето, като се твърди, че бащата не се е опитал да го успокои. Твърди се също,
че дядото на детето по бащина линия наранил бабата на детето по майчина линия
пред детето, за което отново било сигнализирано в МВР. Твърди се, че тази
случка изключително разстроила детето, което довело до нощно напикаване и гризане
на нокти.
Намира, че
описаното поведение на ответника представлява опасност за здравето, личността и
възпитанието на детето, поради което апелира към съда да уважи предявените
искове.
В срочно
депозираният отговор ответникът оспорва изцяло предявените искове, като
неоснователни. Същия твърди, че скоро след раждането на детето, ищцата е
напуснала семейното жилище, отивайки заедно с детето да живее в гр. Р., при
родителите си. Ответникът твърди, че през цялото време е давал необходимата
грижа за съпругата и детето си, но въпреки това последната променила
отношението си към него, за което свидетелствали непрекъснатите скандали,
инициирани от нея. Ответникът твърди, че през 2015г. майката на ищцата внезапно
го уведомила, че желае прекратяване на брака, представяйки му подготвено от нея
споразумение за прекратяване на брака. Предвид обстоятелството, че бракът му с
ищцата е бил от само една година, а детето им е било на 5 месеца, ответникът
категорично отказал да подпише споразумението. Тогава, майката на ищцата му
заявила, че ще съжалява, ще му направи живота „черен“ и няма да вижда сина си.
Започнала да пуска срещу него жалби в полицията и прокуратурата.
Ответникът
твърди, че след развода му с ищцата, последната непрекъснато осуетявала нормалното
протичане на срещите му с детето, завеждайки детето плачещо и разстроено.
Независимо от това, ответникът успявал да успокои детето и по времето, което
прекарвали двамата, непрекъснато полагал необходимата грижа и обич на детето.
Ответникът оспорва твърденията на ищцата, че поведението му спрямо детето е
било агресивно и неприемливо, като твърди, че именно ищцата е тази, която
настройва детето срещу него. Ответникът описва множество случаи, при които
детето му е споделяло за разговори между него и майка му, в които последната е
изразявала негативно отношение към бащата. Твърди, че именно ищцата е тази,
която упражнява психическо насилие над него и детето, изразяващо с в действия,
насочени към отчуждаване на детето Ответникът твърди, че е отговорен човек,
баща, който желае да бъде част от живота на детето си и то по най-добрия за
него начин.
Оспорва
твърденията на ищцата, че поведението му и това на неговите родители и сестра
влияят неблагоприятно на детето, както и да е изричал репликите, изложени в исковата
молба. Описва в детайли как прекарва времето с детето в определения му режим на
лични отношения. Излагат се твърдения, че детето е било разстроено в началото
на срещите им по вина на баба си по майчина линия и винаги усмихнато когато е
връщано при майката.
Изброява
закупените на детето играчки и активностите, в които то участва заедно с него.
Отрича да е нарушавал определения му режим на лични отношения с уточнението за
малки забавяния с оглед пътния трафик между гр. С. и гр. П..
Отправя насрещни
твърдения, че именно ищцата е тази, която осъществява психическо насилие над
детето и му внушава страх от него.
С оглед на
изложеното моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Ответникът
апелира към съда за постановяване на решение, съгласно което упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете да бъдат предоставени на
него, като на майката бъде определен разширен режим на контакти с детето. В
условията на евентуалност се иска изменение на постановеното съдебно решение,
уреждащо отношенията на лични контакти между ответника и детето му.
По така
направеното искане на ответника, съдът е дал възможност на ищцата да вземе
становище. С писмена молба същата оспорва наличието на предпоставки за това,
както и обективната невъзможност за осъществяване на предложения от ответника разширен
режим на лични отношения с детето. Оспорва твърденията, изложени в отговора на
исковата молба относно негативното влияние на майка ѝ върху детето.
В съдебно заседание страните поддържат своите
претенции така, както са предявени. По делото всяка една от страните депозира
писмена защита, в които просторно развива застъпените тези.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото не
се спори, включително обявено за ненуждаещо се от доказване с изготвения по
делото доклад, че малолетното дете М.С.А. е дете на страните, родено по време
на брака им, че с Решение №**6/08.04.2016г., постановено по гр. д. №
00402/2016г. по описа на Районен съд П. упражняването на родителските права по
отношение на малолетното дете са предоставени на майката, че с Решение № 74 от
07.04.2017г., постановено по в.гр.д. №589/2016г. по описа на Окръжен съд К., е
определен режим на лични контакти между ответника и детето М.С.А., че по
отношение на ответника са наложени мерки за защита по ЗЗДН, че е образувано
изпълнител дело с предмет постановеното решение за режим на лични отношения.
По делото са
приобщени множество доказателства – писмени, изготвени съдебни са експертизи,
разпитани са множество свидетели и др., като съдът обсъжда единствено тези,
относими към спорното права.
Допуснатите и
приети по делото писмените доказателства като касови бележки от покупки на
подаръци, разписки за куриерски услуги, свидетелство за дарение, разменени
нотариални покани, билети за опера, сигнали до органи на МВР и Прокуратура на
Република България, както и отговори от тях, писмени становища - извадки от
интернет за ролята на бащата, справка за седалището на управление на
работодателя на ответника, съдът намира част от тях за неотносими към предмета
на спора, а останалите установяват първо и най - вече, че страните по делото –
родители на М.С.А. не са в състояние да проведат нормален диалог, второ, че
бащата е закупувал множество подаръци, в това число златни и сребърни предмети
– което не се спори по делото и се признава от ищцата в съдебно заседание, поради
което не следва да бъдат обсъждани.
От
представения и приет по делото социален доклад, изготвен за детето и ищцата се
установява, че към момента на изследването – 31.03.2020 г. детето живее в
двустаен апартамент с майка си, който е много добре обзаведен. Сочи се, че за
детето е осигурено всичко необходимо с оглед на неговите потребности. По данни
на директорката на детското заведение, посещавано от детето - г-жа О., то
посещава занимания редовно. Причина за неговите отсъствия са редки здравословни
проблеми в следствие на вирусни неразположения. Детето общува спокойно с
връстници си, не се наблюдава проблемно поведение. Има изграден приятелски кръг
в детската група. Грижи за него полагат неговата баба по майчина линия и
неговата майка.
Сочи се, че детето
е силно привързано към своята майка и непрекъснато демонстрира това. По време
на проведената първа среща с него и майка му, М.непрекъснато демонстрирал
обичта си към г-жа П.. Непрекъснато я гушкал и приканвал да излязат заедно
навън. Наблюдава се притеснение от това детето да остави майка си в непознатата
за него обстановка, както и несигурност то да не остане без неговата майка и да
не би да не я види повече.
По темата за
неговия баща М.не дава никакви индикации на чуваемост и желание да разказва за
него и той много трудно е отварял темата за баща си.
Сочи се, че
след последните регламентирани контакти между детето и неговия баща в края на
м.09.2019 г., то се е чувствало силно обезпокоено, като го е демонстрирало със
силен плач и нежелание да тръгне с баща си. Поведението на момчето е вследствие
на негласно изразен страх от това, че няма да види повече своята майка. В
заключение се сочи, че Г-жа П. е важна за детето, не само като негова майка, а
и като човек, при когото детето се чувства спокойно и защитено.
В социалния
доклад се допълва, че отношенията между родителите на детето са наситени с
напрежение, липсва комуникация и диалог относно въпроса за съхранение на
психо-емоционалното състояние на детето. Поведението между страните създава у М.противоречиви
вътрешни чувства, както и създаването на неправилен модел на поведение, който
той би могъл да пренесе след време в отношенията си с връстници,
противоположния пол и бъдещо семейство.
По делото е
изготвен социален доклад по отношение на ответника от 23.11.2020 г. Същият
пресъздава обстоятелства, изнесени от ответника пред социалния работник,
разговарял с него. В заключение се сочи, че страните следва да не въвличат
детето в конфликт на лоялност, че детето има необходимост от връзка с двамата
си родители, която да се осъществява по безопасен и сигурен начин.
По делото е допусната
и приета комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертиза с изследвано
лице (ИЛ) ищцата Е.Г.П.. В СТЕ се констатира, че ИЛ е с добра емоционална
интелигентност, която е съответна на житейския й опит. В ежедневието си се
стреми да се държи спокойно, когато е с детето си М., към което е силно
емоционално привързана. Налице е емоционален резонанс към него и топла
емоционална връзка, както и че е всеотдайна и любяща майка. Вещите лица
заключават, че ИЛ не страда от посттравматично стресово разстройство, че не е
агресивен човек и има контрол над импулсите си, че не е склонна към упражняване
на насилие. Сочи се, че има добър потенциал за справяне с проблемите, няма риск
от социална дезадаптация и не съществува риск от агресивно поведение спрямо
детето. В заключението се достига до извод, че
подекспертната не е склонна да прехвърля собствените си емоции и
отношение към бащата върху детето им. По-скоро се наблюдава защитно поведение
при нея на фона на конфликтните отношения между нея и бащата на М., характерни
и за двете страни във “войните“ за родителски права. Възпитателните методи на
подекспертната по отношение на М.се основават на емоционална подкрепа,
търпеливо и любящо налагане на необходимите граници, обясняване по подходящ за
възрастта на детето начин кое е добро и кое не е в отношенията към близките
хора. Не се наблюдават данни за свръхпротекция или манипулативно поведение
спрямо сина й. В разговорите с него не използва насочващи или сугестиращи
въпроси. Подекспертната се грижи за изграждане на здравословни навици у детето,
полага усилия за неговото добро психо-социално развитие чрез игри, разговори,
четене на книжки, рисуване и др. Грижи се за неговото когнитивно развитие като
подекспертната чете книги за детското възпитание, с които повишава родителския
си капацитет.
В заключение
се сочи, че от данните по делото и от проведеното психологично изследване няма
основание за психична болест. Интелектът на подекспертната е на високо равнище,
в съответствие с образованието и жизнения й опит.Екзекутивните процеси (съобразителност,
наблюдателност и комбинативност) са добри. Използва успешно досегашния си опит
в живота. Използва ефективни и здравословни стратегии за справяне с ежедневните
стресори. Няма личностови дисхармонии и инсуфициенции. Налице е емоционална
интелигентност и изразена волева устойчивост. Подекспертната има съхранен
емоционален резонанс и свързаност с детето си М., силно е загрижена и има топла
родителска връзка с детето, и притежава добри комуникативни умения. Целите на
подекспертната за реализация в живота са ясно диференцирани, като фокусът на
живота й е върху това да отгледа детето си в спокойна и здравословна за него
среда, с много обич и грижи, за което има както добри психически, така и добри
финансови ресурси.
Подекспертната
отстоява себе си, не е физически агресивна, има лека склонност към словесно
агресивно отреагиране с цел отстояване на собствените си права и позиция. Няма
риск от упражняване на насилие върху детето или към околните. Сочи се, че с
оглед на правилното невробиологично и невропсихично развитие на детето в бъдещ
период, с оглед на недостигане до протестно поведение и други неадаптивни модели
на поведение, детето има нужда да участват в неговия живот и двамата му
родители.
По делото е допусната
и приета комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертиза и
допълнителна такава с изследвано лице (ИЛ) С.М.А. от 09.12.2020 г. и 05.05.2021
г. В първото заключение експертите достигат до извод, че не се наблюдават
личностни дисхармонии и инсуфициенции, не са налице данни за отклонение на
личността му от нормата, че той не се опитва да създава негативен образ на
майката когато детето е заедно с него. Ответникът не проявява тенденции към
агресивно и отмъстително поведение (реваншизъм), нито е склонен да прехвърля
върху детето собствените си емоции спряно ищцата. Щади детската психика.
Възпитателните му методи се основават н бащина обич като липсват данни за
свръхпротекция към детето. Подкрепя детето при извършване на здравословни
навици, разговаря с него като го поставя в центъра на своя живот.
В експертизата
от 05.05.2021 г. се разширява предметния обхват на първата, като вещите лица
достигат до извод, че подекспертният има ясно диференцирани цели за реализация
в живота. Преди всичко си е поставил за цел да участва наравно с майката в
живота на М., за да се развива синът им в среда, благоприятна за неговото
психично и физическо развитие. Ответникът се отличава с добри умения за комуникация, общува
асертивно, с усещане за собствена правота и умение да изслушва. Разказва, че в
ежедневните професионални отношения постига целите си със спокойно поведение и
рационален подход при спорове. Не изпитва затруднения в общуването в неформална
и формална среда.
От извършеното
изследване и на база приложените методи вещите лица достигат до извод, че общата
агресивност на подекспертния е под средната. Не е склонен към упражняване на
физическа агресия, индиректна агресия, опозиционно поведение, както и към
прояви на ревност и омраза, което е потвърдено от резултатите от количественото
психологическо изследване с въпросник за оЦ. на личността, индикиращи ниски
индекси на агресия, експресия на гнева, активна враждебност и тревожност. Има
добър контрол над импулсите си. Леко изразена склонност към вербална агресия,
ограничена до случаите на отстояване на своите права и по-различно мнение. Не е
налице риск от упражняване на насилие спрямо детето или към околните.
В съдебно
заседание защитават своето заключение, като посочват, че всяко вещо лице
допуска възможност да бъде излъгано, защото това е съдебно дело с конкретен
предмет, което двете страни се опитват да спечелят. По тази причина използват
два въпросника – за агресивност на Бъс-Дюрки, в който има скала за лъжата,
както въпросника Mini-Mult-Rca. И двете скали показват защитен профил на
изследваното лице. Това означава, че изследваното лице не лъже, но не желае да
разкрива проблемите си, предоставя вярна информация за това, за което е
попитан, без да разкрива и споделя твърде много за себе си. По време на самото
диагностично интервю, се наблюдава поведението и съответствието на невербална и
вербална комуникация, следи се в съдържателен план казаното от изследваното
лице, за да се избегне евентуален опит за манипулиране.
По отношение
на извода за липса на данни за агресия, вещото лице пояснява, че оЦ.та се
базира както на качествено изследване, така и на количествено. Качественото
изследване е въз основа на индивидуален преглед от в.л.психиатър и отделен
преглед психодиагностично интервю при в.л. клиничен психолог. Количественото
изследване се състои от попълване и интерпретиране на резултатите от тестове,
които са надеждни, валидни, утвърдени в практиката и съдържащи скала за лъжата,
което осигурява обективност на оЦ.та.
Вещото лице
разяснява, че изявление на детето, че баща му го учи да бие майка си е взето предвид и поради тази причина обстойно са
търсени и изследвани агресивни тенденции, личностови дисхармонии на подекспертния.
По делото е
допусната и приета съдебно – психологическа експертиза с цел експертна оЦ. на детето М.С.А.. Вещото
лице е посочило, че заключението се базира на проведени индивидуални срещи с
родителите - Е.П., С.А., срещи с детето М.А. в присъствието на всеки един от
тях по отделно и индивидуални срещи с детето на 23.04.2021г., 05.05.2021г.,
08.05.2021г, 13.05.2021 г., 15.05.2021 г., 28.05.2021 г., 29.05.2021г„
05.06.2021г, 27.08.2021г.
При
изследването вещото лице достига до извод, че емоционалното и когнитивното
развитие на детето съответстват на възрастта. Тревожност се наблюдава в
началото на работата, когато избягва да отговаря на въпроси, свързани с
взаимоотношенията с родителите му. В последствие детето се отпусна и започна да
говори спокойно по темата. Игрите му са характерни за възрастта и пола. Същото
се идентифицира с „лошите“, които побеждават в битката, но не можа да обясни
защо избира да е лош, какво и от къде е чул и знае по темата. В хода на срещите
с него се забеляза и промяна в тази тенденция. Имаше желание да побеждава, но
успяваше да се удържи и да приеме загуби. Адаптира се добре към нови ситуации и
обстановки. Успява да се раздели с родителите и да се чувства добре в тяхно
отсъствие. Не се наблюдават тенденции за отчужденост или тревожна привързаност
спрямо някой от родителите, не са налице признаци на конфликт на лоялност. Детето
се държи еднакво свободно и с двамата си родители, като прави впечатление, че
майката избягва да говори пред детето за бащата.
Вещото лице не
наблюдава манипулиране, като посочва, че ответникът се стреми да покаже колко
добре се чувства М.при него, разказва за игрите които играят, за времето, което
прекарват заедно, показва книжки които четат. Освен това споделя страховете си,
да не прекъсне връзката му с детето. Говори свободно пред него за историята му,
следва фактите, използва мили думи за майката. Детето реагира спокойно на това,
което чува, няма изненада или друго, което да навежда на мисълта за липса на
автентичност на думите на бащата.
Не се
наблюдават вредни последици за здравето и развитието на детето в следствие въздействията
от страна на бащата, като ищцата е споделила, че е положила много усилия, консултирали
са се тя и детето в моментите в които е била силно разтревожена.
Детето показва
признаци на развита сигурна привързаност към майка си, като се държи еднакво с двамата родители. Няма
данни за отчетливи емоционални предпочитания. Вещото лице установява доверителна
връзка между бащата и детето. То се чувства сигурно в присъствието на двамата
си родители, понася добре когато всеки от тях излезе от стаята и го остави
само. Към момента не се наблюдава нарушение на привързаността към бащата. Не се
наблюдават нарушения във взаимоотношенията между бащата и детето.
Вещото лице е
установило, че ищцата е с висок родителски капацитет. Полага адекватни грижи за
здравното, когнитивното, психичното и социалното развитие на сина си. Майката
избягва да говори пред детето за бащата. От своя страна М.разпознава тази тема
като - „табу“. Самият той също не я отваря, което от своя страна води до
възможни фантазми относно миналото, взаимоотношенията между родителите му,
причината за раздялата им, трудности да изрази лична позиция и да сподели
мнения и преживявания, свързани с темата. Към момента на експертизата няма
данни за симптоми, които да предполагат наличието на непреработена травма.
Вещото лице не
е установило влияние, оказвано от страна на бабата по майчина линия или на
някой друг от пра-родителите му. Не се наблюдават данни за нарушено психично
здраве, няма данни за симптоми, които да предполагат наличието на непреработена
травма, личностно разстройство или определени особености на характера,
предполагащи манипулативно и емоционално насилническо поведение, в който и да
било от двамата родители, не се наблюдават признаци за наличие на синдром на
родителско отчуждение, не се наблюдава тенденциозно враждебно или отхвърлящо
поведение и/ или идеализиране на някой от тях, не се наблюдава враждебност към
други хора, не се наблюдава детето да използва заучени изрази и фрази, които не
разбира, нито други признаци.
Вещото лице
отново сочи, че в присъствието майката детето избягва да говори за бащата пред
детето, което се потвърждава и от реакциите на М.- седи заслушан, притихнал,
иска да продължим да говорим, инстинктивно също да заобикаля темата.
Няма данни да
е внушавано на детето, че баща му е опасен. М.споделя за отминали ситуации в
които се е плашел от баща си и е тъгувал за майка си. Г-жа П. споделя, че се
притеснява за начина по който синът й е възпитаван в присъствието на бащата.
Възможно е М.съвсем интуитивно да долавя тези съмнения, но нищо в речта и
поведението му в хода на срещите не показа да е възприел нейните емоции като
свои.
Вещото лице е
установило, че Г-н А. демонстрира силна привързаност, любов и загриженост към
сина си. Същият познава добре интересите на детето, задоволява адекватно
базисните му нужди от сън, храна, игра, социални контакти, познавателно
развитие и други. Детето се чувства сигурно и спокойно в негово присъствие.
Няма данни за пропуски или риск за възпитанието му. Детето е привързано към
баща си. В негово присъствие и когато остава само в кабинета се държи адекватно
за ситуацията и възрастта си. Не се наблюдава копиране на реч, изрази,
поведение, взимане на страна между родителите или друго поведение, което да
говори за злоупотреба с емоционално или друг вид влияние. М.си обяснява
ситуациите съответно на възрастта си и използва думи, характерни за нея.
Вещото лице не
наблюдава конфликт на лоялност и достига до извод, че предвид привързаността на
М.към баща му, една евентуална, продължителна и необоснована раздяла би се
отразила травмиращо за детето.
Вещото лице е
провело срещи със страните по делото и детето на посочените по – горе дати,
индивидуално с всеки от тях. Анализирайки сеансите отново посочва, че ищцата
избягва теми свързани с ответника, че бащата добре познава интересите на сина
ли, любими игри, занимания, навици и др. М.говори с усмивка и топли думи за
почивката морето (през 2020), която са прекарали заедно с баща си. Видимо му е
харесало, бил е щастлив. В присъствието на баща си момчето говори свободно,
отпуснат е, от време на време се глези.
Г-жа П. е
пуснала видео клипове, на които разпитва сина си, какво му е казал таткото, като
вещото лице е наблюдавало, че детето се губи в разказа си. Понякога дава
отговор, който поред него е очакван от майката. Не става ясно дали и до колко
цитира чужди мисли или реагира на напрежението между родителите си. В хода на
срещата, г-жа П. споделя, че при едно от връщанията си М.се е държал
„изключително безцеремонно“. Казал й: „Ти не си ми шефка. ... постоянно се
обаждаш в полицията. Искаш той да влезе в затвора.“ Споделя, че когато го е
уверила, че не иска тати да влезе в затвора детето се е успокоило и
напрежението е спаднало.
Помолена да
разкаже как са протичали срещите между М.и баща му на които тя е присъствала,
г-жа П. описва детето като „спокойно“ по време на вижданията им, понякога
отивал при нея, за да й покаже нещо и пак се връщал при татко си.
Майката
разказва, че в продължение на година се опитвала да удържи промените в
поведението на детето. Заради агресивните му прояви, нощното напикаване го
водила по различни психолози. Описва как в края на м. юни същата година не е
могла да замине на планирана почивка на море с детето си, заради задържането му
от страна на бащата. По нейни думи, през месец август, когато М.бил на почивка
с баща си, тя не могла да се чува със сина си, детето било подучвано „да я
убие“, искало да се прибере при нея, но не му давали. След което детето вече не
искало да се види с баща си - (в описания случай, то не било подготвено за
среща с него).
В съдебно
заседание вещото лице Т. поддържа депозираното заключение по назначената
съдебно-психологическа експертиза. Сочи, че броят на сесиите и продължителност
е достатъчен, за да изгради връзка с детето и извърша анализ по поставените
въпроси. Посочва, че детето избягва да отговаря на въпроси свързани със
семейството по време на първите срещи, след което постепенно той започна да се
отпуска и да споделя. Достига до извод, че детето не изпитва страх в момента.
Единственият посочен спомен от детето в който то се изплашило е „когато тате е
извикал полиция“.
Счита, че
отговорите, които е чула, дадени от детето на прегледаните видеоклипове са
желаните от майката отговори, тъй като въпросите са тенденциозно зададени. Не
става ясно дали цитира чужда реч, или реагира
на стреса. Пояснява, че понякога децата дават желан отговор само за да спрат да
бъдат разпитвани.
Посочва също,
че не би могла да бъде определена конкретна причина за поведението на детето,
тъй като то отказва да отговори на допълнително поставените му въпроси, тъй
като е налице напрежение между родителите, което е начинът на детето да избегне
въвличането му в този конфликт.
Вещото лице
сочи, че към минал период има данни за симптоми у детето, които предполагат
травматични преживявания. Към момента обаче няма данни за такива травматични
преживявания. Счита, че детето се справя много добре в ситуацията, в която е
поставено – разведени родители, които не си говорят и водят дела помежду си.
По делото са събрани доказателства чрез
разпит на свидетели разделени в две групи – за ищеца и ответника.
Свидетели на ищеца:
Свидетелят Е. СТ. Г. в показанията си
сочи, че се познава ищцата над 15 години и е в близки приятелски отношения с
нея. Заявява, че ѝ гостува един път месечно когато се прибира в Република
България, като възпроизвежда конкретни събития и разговори, които е възприела
лично. Заявява, че през м.септември през 2019г., в местна пицария след като
ищцата е подканила детето да яде, то е отговорило, че докато е било на море с
баща си е отказвало да се храни, за да го върнат при майка му. Също така при
разходка с детето, то е заявило, иска да си купи полицейско куче, което „да го
пази от тате“, тъй като той два пъти го е „дърпал от мама“.
Описва ищцата като безкрайно търпелива и
всеотдайна, спокойното ѝ поведение когато разговаря и обяснява на
детето. Описва навиците, които създава у
него – хранителни и хигиенни.
Свидетелят В. АН. И. в показанията си
сочи, че познава ищцата от дете, като също я описва като грижовна и всеотдайна
майка. Описва случка, която е възприела лично на 15.09.2019 г., при която
ответникът „е гушнал“ детето, като след него вървят майката и бабата, а то
протяга ръчички, плаче и казва „мамо, мамо“. Описаното е възприела докато е
била в аптека срещу дома на ищцата. Допълва,
че в края на 2020 г. (м. септември или октомври) е гледала детето, което
ѝ е заявило, че „Тате каза, че ти не си никаква детска учителка“.
Свидетелят Ц. В. СР. - втора братовчедка
на майката на ищцата в показанията си сочи, че отношенията
между майката и детето са топли и сърдечни. Възпроизвежда лични впечатления от
м. октомври 2019 г., когато детето се е било вкопчило в майка си, която го е
успокоявала. Видяла е как ответникът се приближава и „грабна, изтръгва“ детето
от обятията на майка му, при което то се е разплакало, а той се е отдалечил с
него.
Свидетелят
Ю. Е.П. - майката на ищцата в показанията си сочи, че основна
грижа за детето полага ищцата още от самото раждане на детето преди и след
съжителството със ответника. Описва дома на ул. „Т.“ в гр. П. като жилище,
състоящо се от спалня, хол, баня с тоалетна, кухня с балкон, на втория етаж и
определя условията на много високо ниво. Твърди, че контактите с бащата са
редовни по определения график с две изключения когато детето е било
хоспитализирано.
Конкретно посочва, че е наблюдавала
агресивно поведение от детето на 15-ти и 28-ми септември 2019 г., и е чула от
детето, че му е говорено да бие майка си и че тя е циганка. На първата среща от
разширения режим на срещите, на която детето е заведено в фоайето на хотел „******“
за среща с бащата заявява, че е чула ответника да отговори „В ковчег е“ на
въпрос на детето „Къде са?“ като сочи, че е ставало въпрос за нейния съпруг,
който е починал 3-4 дни преди това.
Възпроизвежда поетапно разговорите,
водени между нея и детето, като през лятото на 2018 г. то не е желаело да се
среща с баща си. През есента на същата година, докато му е обяснявала, че майка
му е „най-умна от всичките, владее 4 чужди езика, учила е в три университета в
Европа“, детето я попитало - „Е, нали мама е лоша“, за което споделило, че „Тате
каза, че е лоша“. В същия период детето заявявало пред нея „Мамо, ти си циганка, малка черна циганка“.
Това го каза и тате, и дядо, и баба и леля“., а след срещите с бащата е
наблюдавала по-агресивно поведение – наричало майка си чудовище, змия, като й
нанасяло удари в корема, в главата, по тялото, по крака, по ръце, щипеше я,
плюеше я.
Заявява, че детето проявява агресия и
спрямо нея като е казвало „Тате каза да удрям Нонна“, имайки предвид себе си.
Заявява, че често майка му е ходила със синини по лицето, по тялото, както и
аз, от ударите, нанесени ни от детето, като реакцията на майка му е била винаги
да успокои детето. Възпроизвежда и случка, в която след забележка от майка му
да не си чупи играчката, М.е отишъл в банята,
ударил е много силно седалката на тоалетната, която е тежка, дървена и
счупил тоалетната. Майстора, който бил извикан на следващия ден да я поправи, бил
наплют от М.и детето казало, че „Тате каза да те плювам“.
Заявява, че детето не желае да се среща
с дядо си по бащина линия, тъй като „…този дядко, той само ме учи да бия“. Възпроизвежда
момент, в който детето е казало, че за ответника - „Той теб ще те застреля, той
има пистолет“, скоро след което М.е взел един нож и тръгнал към майка си.
Възпроизвежда случай, при който
ответникът не е спазил установения режим на лични контакт като е върнал детето
с дни закъснение, поради което ищцата не е могла да ползва своята почивка с
детето изцяло.
Твърди,
че след прекараната с баща му почивка детето е било отслабнало и тревожно като
след това е искало майка му да е
постоянно край него, като е споделило „Тате каза да те убия“.
Пресъздава събития от 14.09.2019 г. като
твърди, че детето не е искало да се срещне с баща си, прибрало се е с майка си
в жилището, след което бащата и дядото, придружавани от двама полицаи позвънили
на входната врата. Детето е отказало да излезе и тръгне с баща си в този ден.
Описва събитията от следващия ден - 15
септември, когато детето е тръгнало с майка си и нея, като непосредствено е
възприела как ответника „издърпва“ детето докато то върви хванато за ръка с майка
си, при което то заплакало с глас. След като М.не пожелал да тръгне с баща си
казал.
Свидетелят сочи, че бил ударен от дядото
на М.по бащина линия по дясната ръка в областта на китката и си изпуснал
телефона. Допълва, че след тази случка детето многократно е плакало безутешно
на сън.
За 28.09.2019 г., когато детето отново е
трябвало да се види с баща си съгласно определения режим на лични отношения то
отново отказало да тръгне с баща си. Сочи, че ответникът със сила го издърпал
от майка му. Това разтревожило детето, което довело до заекване и невъзможност
да довърши мисълта си.
Твърди, че след това детето се успокоило
като резултат от проведени консултации със психолог и спиране на срещите с
бащата поради издадената ограничителна заповед.
Твърди, че след възстановяване на
срещите детето отново започнало да обижда майка си и нея, както и да проявява
агресия
На въпроси на ответника твърди, че по адрес
на бащата пред детето говорят (тя и ищцата) само добри неща, като считат, че
така следва да се постъпва, включително да не говорим нищо лошо и за родителите
на баща му. Твърди, че много рядко С.
връща детето навреме съгласно режима за лични отношения. Случвало се е да чакат
по един-два часа.
Пресъздава редица събития разкриващи
поддържаната теза за негативното влияние на бащата и неговите роднини върху
детето, които обаче са ѝ пресъздадени от ищцата.
Заявява, че не е уведомявана детето да
проявява агресия в детската градина.
Свидетелят Д. Т. С. – позната с ищцата,
заявява, че е присъствала на случаи, когато майката предава детето на бащата. При
предаването не е видяла детето да е било разстроено, било е спокойно,
разговаряло е с мен, че ще отиде при тате. Присъствала е един път, когато
детето не е върнато от бащата съгласно уговорката и определения от съда режим
на лични отношения като това е станало към 19:00 часа. Ответникът неговите
родители и и детето са пристигнали около 18,30 часа, но детето не е предадено и
едва след като видяло майка си е дошло
при нея и свидетеля.
Заявява, че не е присъствала на момент, в който М.е бил
разстроен. В моментите, когато е присъствала детето е било жизнерадостно и усмихнато,
като не е го е виждала да плаче и да си гризе ноктите.
Свидетелят А. К. Д. – позната на ищцата в
показанията си сочи, че на 14.09.2019 г. в 10:00 часа сутринта е присъствала на
срещата между детето и ответника. Заявява, че М.като е видял баща си е започнал
да пищи и се вкопчил в майка си. Бащата започнал да го уговаря, да му показва
на телефона динозаври, да му обяснява, че щял да му купи точно такива динозаври,
ако отиде с него. Детето пищяло и не искало да ходи при баща си, поради което
то се върнало в дома си, придружено от майка си и баба си. Ответникът се е
опитал да го убеди да тръгне с него, но то е отказало.
Свидетели на ответника:
Свидетелят Л.М.Д. бивш колега на
ответника в показанията си сочи, че присъствал на срещите между ответника и
детето по време на осъществявания режим на лични отношения – поне веднъж
месечно през последните 2-3 години в летните месеци, когато времето позволява
да посещават паркове и атракции. Описва ги като хармонични и дружелюбни, като
детето винаги е било радостно в присъствието на баща си, който го обгрижва и му
купува множество дрехи и играчки. Отрича в негово присъствие ответникът да е
изричал обиди по адрес на ищцата, като темата за майката и бабата пред него не
е била предмет на разговор. Сочи, че в един от случаите когато са били заедно
детето е отказало да се прибере в гр. П. при майка си.
Свидетелят И.Л.Т. – познат на ответника
от 2006-2007 г., в показанията си сочи, че е присъствал на срещата между
ответника и детето на 28.09.2019 г. - събота. Описва събитията като е
категоричен, че майката не е позволявала на детето да иде при баща си, но то е
успяло да се отскубне и да изтича при него. Отрича да е имало „дърпане“ или
„изтръгване“ на детето от страна на С.. Борави с термина „детето в един момент,
както го държеше Е., се изхлузи от прегръдката на майка си и дойде при баща си“,
след което ответникът го гушнал и тръгнали заедно в посока центъра-площада,
като С. трябваше да успокоява детето.
Също описва отношенията между баща и син
като хармонични, пресъздава игрите които играят заедно и играчките, които са
купени на М.от баща му. Също отрича в негово присъствие ответникът да е изричал
лоша дума относно Е. и майка ѝ, както и пред детето. Спомня си и за
конкретен случай когато се е засякъл с ответника и детето в Южния парк, при
който то не тръгнало с желание към гр. П..
Сочи, че на 28 септември са били той, С.,
М., сестра му, а в последствие са се присъединили Д. ДН. и жената, с която ДН.
съжителства – М. и нейната дъщеря.
На въпрос на ищцата пояснява и
потвърждава вече изложеното за случката на 28.09, тъй като това е
впечатлението, с което е останал.
Свидетелят Т.Д.Д. – позната на ответника
от почти 30 години (състуденти), в показанията си сочи, че също е присъствала
на срещите между баща и дете. Описва детето като жизнено и радостно, постоянно
търсещо контакт с баща си, както и заниманията между тях. Отрича в нейно
присъствие детето да е проявявало агресия, да си гризе ноктите, както и да са
изричани обиди по адрес на майка му и баба му.
Сочи, че ответникът винаги е искал
семейство, че това е била неговата мечта, както и нейните синове са
изключително привързани към ответника, които съумява да ги забавлява.
Заявява, че няма наблюдения за
взаимоотношенията между бащата и детето, когато са в къщи. Наясно е, че срещу
ответника е издадена ограничителна заповед през м. септември 2019 г.
Свидетелят Й.М.Й. познат на ответника от
2004 г. и съпруг на свидетеля Т.Д.Д. в показанията си също сочи, че ответникът
с нетърпение е очаквал да стане баща, като пресъздава подготовка преди раждането
– ремонт на детска стая, макар и да не се е налагало, както и действията след
раждането на детето. Присъствал е на срещите по определения режим на лични
отношения, като описва заниманията межди баща и дете, разговорите, които са
водили, свързани с техните игри. Също отрича в негово присъствие детето да е
проявявало агресия, да си гризе ноктите, както и да са изричани обиди по адрес
на майка му и баба му. Свидетелят е наясно, че между страните са водени и дела
по ЗЗДН.
Свидетелят МЛ. А. Н. баща на ответника заявява,
че е присъствал на повечето (80%) от срещите с детето. Излага личните си
впечатления, като разказва за игрите, които са играни от баща и дете,
играчките, които са купени и времето , което са прекарали заедно. Сочи, че по
време на общата почивка през лятото на 2019 г., продължила 12 дни на море
детето е било щастливо и не е изразявало желание, че иска да бъде при майка си.
Категорично отрича, той, ответникът или
други членове на семейството му да са казали нещо лошо за майката. Сочи, че
през м. септември 2019 г. срещите са преустановени поради издадена заповед по
ЗЗДН.
Заявява, че когато детето е с тях само
ответникът го приспива. Пресъздава разменени между тях реплики, които е
възприел като детето е казвало „Тате, ти
си моят герой“, на което пък ответникът отвръщал „Не, ти си моят герой“. Изброява
книгите, които ответникът е му четял, игрите в банята, изрязва ноктите. Заявява,
че детето никога не е било нервно.
Разказва как ответникът е научил детето
да кара велосипед, включително без спомагателни колела. заявява, че ищцата е
била коректна и е предавала детето съгласно утвърдения график. Също така обаче
не му е позволявала да се чува с баща си по телефон - часовник, закупен от
ответника. заявява, че при опит за позвъняване винаги е бил изключен, а обяснението
на детето е „Мама скри телефона“. Заявява също, че ищцата не се е обаждала по
този телефон-часовник на детето, но то е звъняло на майка си. Заявява, че за
Великден, който са прекарали в гр. В.е дошъл до гр. С. за да не пътува детето
само, като след това отново е пътувал обратно за да му прави компания.
Заявява, че в дома си съхранява снимки
от сватбата, на детето и на майката. сочи, че е имало случай, в които детето е
връщано със закъснение, но това е защото детето не е желаело да тръгне навреме.
Заявява, че на 14.09.2019 г. е бил с
ответника, както и че са сигнализирали на органите на МВР, тъй като детето не
било предадено. Заявява, че на входа на апартамента на ищцата е била тя
отвътре, в коридора той, ответника и двама полицаи, а от вътрешността се чувал
гласа на майката на ищцата и детето. Тези събития се случват в кратък период,
след като детето е прекарало 16 дни в гр. Видин. Допълва, че на 14.09 не са
успели да вземат детето, като на 15.09. срещата е осъществена след като ищцата,
майка ѝ и детето са се появили около 11 часа без да очакват, че ответника
ще направи опит да вземе детето. Заявява, че ответникът е гушнал детето, взел
го е на ръце и тримата са се отправили към площада, като детето е върнато в 17,00
часа на майката.
Свидетелят З.Р.З. - служител в МВР,
посетил адреса на ищцата на 14.09.2019 г. в показанията си сочи, че се е
отзовал на подадения сигнал, като ответникът е изчаквал пред входа на сградата.
След като са се качили заедно до вратата са позвънили и ищцата е отворила вратата. според свидетеля
детето е било с майката, но не може да отговори дали е било с нея при
отварянето или се е появило след това. Няма спомен детето нещо да е казвало или
плачело. Мисли, че в апартамента имаше още една по-възрастна жена, но не си
спомня нито дали тя е казала или направила нещо.
По дело са събрани доказателства по реда
на чл. 204, ал. 1 ГПК – преглед видеоклипове и снимки, представени от
ответника на цифров носител в присъствието на страните, отразяващи
взаимоотношенията между детето М.А., неговия баща и баба по бащина линия,
обхващащи периода юли 2016 година до октомври 2019 г.
Видео клиповете отразяват игрите на
детето, свързани с люлеене на люлка, пързаляне на пързалка и как същото се вози
в електрически детски автомобил.
На клиповете се вижда също как детето М.А.
кара велосипед и се спуска по надуваеми пързалки. Вижда се как баща му го
съпровожда докато велосипеда, който кара е без помощни колела. На видеоклипа се
вижда също така и дядо му по бащина линия. На клип 122830 се вижда детето М.в
басейн с обезопасителна жилетка и придружител.
На следващите два клипа се вижда как
детето и баща му си играят с детски автомобили и обядват в пицария.
Снимковия материал отразява отново
игрите на детето в присъствието на бащата, занимание в МОЛ, обяд и отново
игрите на детето с баща му и роднините по бащина линия. На една от снимките е
отразено Коледно празненство в хотел „******“, гр. П..
На следващите снимки е отразено
празненството за 3 годишнината на детето М.А. в присъствието на баща му и
роднини по бащина линия – баба, дядо, леля, кака. На снимка 3083 се вижда
детето, седнало върху детска играчка – детски автомобил, като ответникът
поясни, че това е неговият апартамент.
На следваща снимка то е изкъпано, в
халат, с баба си. На следваща снимка се вижда Коледно празненство, на което
детето получава подаръци. Следващите снимки отразяват почивките на детето, като
то е на снимка с братовчедка си, като на заден план се вижда кораб и палма. На
следваща снимка със същия фон е заедно с баща си. Отразени са и игри в пясъка с
дядо му.
По делото представено влязло в сила като
необжалваемо съдебно решение, постановено по в.гр.д. № 458/2020 г. по описа на
Окръжен съд П., с което частично е обезсилено решение № 818/29.06.2020 г. ,
поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 1010/27.07.2020 г. , постановено
по гр.д. № 5837/2019 г. на Районен съд П.,
в частта, с която е оставена без уважение молбата на Е.Г.П. за налагане на мярка за защита от домашно
насилие спрямо С.М.А. и е потвърдено в останалата част, с която е уважена
молбата на детето М.С.А. за налагане на мярка за защита от домашно насилие
спрямо С.М.А. за осъществен от него акт на домашно насилие на 28.09.2019 г., а
по отношение на твърденията за осъществен акт и на 15.09.2019 г. молбата е
оставена без уважение.
По делото представено влязло в сила като
необжалваемо съдебно решение, постановено по в.гр.д. № 187/2016 г. по описа на
Окръжен съд П., с което потвърдено решение, постановено по гр.д. № 7315/2015 г.
на Районен съд П., с която спрямо Е.П. и
М.А. е наложена мярка за защита от домашно насилие осъществено от С.М.А..
При така установената фактическа рамка,
съдът прави следните правни изводи.
Съдът е
сезиран с искове с правно основание чл. 59, ал.
9, вр. чл. 132, ал. 1, т. 1 СК и в условията на евентуалност – чл. 59,
ал. 9, вр. чл. 131, ал. 1 СК. Това разбиране
на съда почива на формулирания петитум в исковата молба и изложените в
производството фактически твърдения, тъй като искове по чл. 132, ал. 1, т. 1 и чл.
131, ал. 1 СК са обуславящи за молбата на ищеца да бъде изменен режима на лични
отношения между детето и ответника, определен с Решение № 74/07.04.2017г. по
в.гр. д. № 589/2016г. по описа на Окръжен съд К., излагайки твърдения, че
влиянието на ответника е опасно за детето.
Ответникът е
предявил насрещни искове в условията на евентуалност също с правно основание
чл. 59, ал. 9 СК.
Съгласно чл.
59, ал. 2 СК ако не се постигне споразумение по ал. 1, съдът служебно
постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се
предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно
упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и
родителите и издръжката на децата. В ал. 9 от същата разпоредба се дефинира, че
ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по
искане на дирекция "Социално подпомагане" или служебно може да измени
постановените по-рано мерки и да определи нови.
Съгласно чл.
122, ал. 1 СК носител на родителски права и задължения по отношение на
ненавършилите пълнолетие деца е всеки родител.
Съгласно чл.
123, ал. 1 СК родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето
от двамата родители заедно и поотделно.
Съгласно чл. 124,
ал. 1 СК детето има право да бъде отглеждано и
възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално физическо, умствено,
нравствено и социално развитие.
Съгласно чл. 131
ал. 1 СК когато поведението на родителя представлява
опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето,
районният съд взема съответни мерки в интерес на детето, като ограничава родителските
права - отнема или поставя условия за упражняването на някои от тях, и може да
възложи осъществяването им на друго лице. При нужда може да бъде променено
местоживеенето на детето или то да бъде настанено извън семейството.
Съгласно чл.
132 ал. 1, т. 1 СК родителят може да бъде лишен от
родителски права в особено тежки случаи по чл. 131.
При така
очертаната правна рамка, по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК и изложените
твърдения, ищецът в условията на пълно, главно доказване следва да установи, че
поведението на ответника създава опасност за личността, здравето, или
възпитанието на детето, като по иска за лишаване от родителски права и че това
е особено тежки случаи, доколкото той поглъща този за ограничаване на
родителските права. Това е така, защото разликата между двете възможности - за
ограничаване и за лишаване от родителски права - е проявена единствено в
степента на създадената опасност за детето.
Ответникът следва
да установи пълно и главно твърдените факти от взаимоотношенията му с детето, че е по-пригодният родител да
упражнява родителските права, че предложеният от него режим на лични отношения
е в интерес на детето.
Съгласно
разясненията, дадени в Решение № 199 от 5.11.2014 г. на ВКС по гр. д. №
480/2014 г., III г. о., ГК, основанието (материалноправните предпоставки) на
чл. 131, ал. 1 СК за ограничаване на родителските права са следните: 1)
поведение на родителя (действие или бездействие); 2) създадена опасност за
личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето; 3) причинно-следствена
връзка между поведението и опасността; 4) вина на родителя и 5) случаят да не е
особено тежък. Предпоставките са кумулативни (алтернативни са юридическите
факти, поставени в т. 2, откъм визирания от правната норма резултат - създаване
на опасност за детето).
За решението,
с което съдът ограничава родителските права (в конкретния случай се иска и
лишаване), е необходимо осъществяването на всяка от кумулативните предпоставки.
В съдебното производство съдът е длъжен да следи служебно за висшите интереси
на детето. Тези интереси не изключват, а изискват наличието на всички
кумулативни предпоставки на чл. 131, ал. 1 СК за съдебното решение, с което се
ограничава конкретно родителско право.
Следва да се
поясни, че вината - субективното отношение на родителя не се предполага поради
липса на установена законова презумпция за това и също подлежи на доказване.
Искът по чл. 59, ал. 9 СК е последващ
способ за разрешение на разногласията между родителите, вече решени по
правилото на чл. 59, ал. 2 или чл. 127, ал. 2 СК относно упражняването на
родителските права. В това производство, което по своя характер представлява
съдебна администрация на граждански отношения, съдът се ръководи единствено от висшия
интерес на детето.
В § 1, т. 5 от допълнителните
разпоредби на ЗЗД законодателят дефинира най-добрия (висшия) интерес на детето
чрез „преЦ.та на желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето, опасността или вредата, която е причинена на детето
или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се
грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата и други обстоятелства, имащи отношение към детето.“.
По делото се установи, а страните не
спорят, че от самото раждане на детето основните грижи за него са били полагани
от майката, хигиенните и битовите условия за отглеждане, с които тя разполага,
са много добри и съобразени с потребностите на детето. Същата разполага с
необходимите финансови ресурси и емоционална ангажираност, за да му предоставя
ежедневни материални и духовни грижи. Установи се също, че страните са в крайно
обтегнати отношения, започнали скоро след раждането на детето като продължават и
към настоящия момент.
Настоящото производство е с основен
предмет поведението на бащата ответник, доколкото майката ищец твърди, че то създадена
опасност за личността, здравето и възпитанието на детето. Всички обстоятелства,
които имат отношение към моралния облик на родителя, неговата отговорност,
родителски и възпитателски капацитет, следва да бъдат установени и преценени от
съда, с оглед най-добрия интерес на детето, поради което въпросното поведение
на бащата има отношение към посочените качества и задължително следва да бъде
взето предвид, ведно с всички данни по делото (така и Решение № 98/24.08.2020
г. по гр.д. № **94/2019 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК). Умението
да се дава емоционална и психологическа подкрепа, особено на най-близките е от
съществено значение в отношенията между родител и дете. Подкрепата към децата
започва с личният пример и създава модел за подражание. Децата, особено
по-малките, следват модела, примера, а не думите, като в техния свят е от
съществена важност получаването на подкрепа – така те имат сигурност и
изграждат умения сами да се справят с трудностите и да постигат успехи.
По делото бе установено чрез различни
доказателствени източници, че детето е жизнено и любознателно. Съдът намира, че
в процесния случай недвусмислено се установи, че е била налице негативната
промяна в поведението на детето в минал период (есента на 2019 г.), която обаче
е реактивен отговор на действията и на двамата родители.
Тези изводи почиват на изготвените и
приети по делото комплексни съдебно-психологична и психиатрична експертизи с
изследвани лица ищеца и ответника, както съдебно – психологическа
експертиза по отношение на детето М.С.А.,
които съдът изцяло кредитира, доколкото са изготвени подробно, обективно, компетентно,
при съобразяване на необходимите професионални стандарти и методики (изрично
посочени и разяснени в съдебно заседание), от вещи лица с опит и специализация,
съобразен и с изричните искания на страните.
От тях безспорно се установи, че всеки
един от родителите по отделно е високо интелигентен, ясно фокусиран в
своите цели за реализация в живота, всеотдаен, не е агресивен, не е склонен към
насилие и са изключителни родители, които изграждат здравословни навици у
детето. Същевременно обаче, съдът приема, че между страните по единствения
свързващ ги въпрос – детето, комуникация липсва.
Следва да се отбележи, че този съд
възприе лично поведението на страните, участвали във всяко едно проведено
съдебно заседание, като не е налице и капка съмнение относно капацитета им като
родители и най – вече в посочените от ищеца мотиви за иницииране на това
съдебно производство – да защити своето дете.
В тази насока са показанията и
разпитаните по делото свидетели. Всяка една от двете групи се изказва в
подкрепа на страната, за която свидетелства, като подкрепят показанията си с
конкретни примери, лично възприети от тях. Съдът дава пълна вяра на показанията
на свидетелите относно високия родителския капацитет на ищеца и ответника.
Същевременно приема, че развода и фактическата
раздяла на родителите е стресогенно събитие в живота на всяко дете, като в
случая върху психиката му е било оказано многократно по-интензивно напрежение,
поради поведението на самите родители. Роля именно на родителите като възрастни
е да ангажират своя личностен ресурс, за да преодолеят неразрешените помежду си
конфликти и да съхранят психиката на собственото си дете, а не да го въвличат в
собствените си неразбирателства като бивша двойка. Родителите следва да очертаят
адекватни правила, които сами спазват, да дадат личен пример с поведението си и
най - вече междуличностните взаимоотношения, включително и като ограничат
евентуалното неблагоприятното въздействие на трети лица.
Неминуемо детето е било свидетел и въпреки
ниската си възраст е усетило напрежението между своите родители. Възможно е да е
доловило (макар и не като адресат) негативни реплики, изказани от съответния
родител по адрес на другия в тясно обкръжение и/или от самото обкръжение, което
именно да е довело до раздразнение, тревожност и дори вербална агресия.
В тази насока са показанията на свидетеля
Ю. Е.П. - майката на ищцата. Тези показания съдът прецени съгласно правилото на
чл. 172 ГПК. Съдът не намира основание да не възприеме изложеното от този
свидетел, но не дословно. Това е така, защото с показанията на този свидетел се
цели да се установят конкретни факти (на които други свидетели не са
присъствали), поради което съдът държи сметка за възможността за възприемане и
пресъздаване, която е строго индивидуална за всеки субект и зависи от обективни
и субективни фактори - възраст; състояние на даващия показания; наблюдателност;
умение за точно възпроизвеждане; интелектуални възможности; волева устойчивост,
изразяваща се във възможността да се запамети и възпроизведе възприетото;
добросъвестност и желанието за съдействие при разкриване на обективната истина.
Прави впечатление, че изложеното в показанията е с почти идентично съдържание с
твърденията в исковата молба. Възприемането на дадено събитие от
действителността от лица с нормална психика, макар и да има сходно отражение в
тяхното съзнание, както бе посочено, неминуемо би довело до възпроизвеждане с
определи особености, характерни за всеки индивид – използвани изрази, словоред,
акцентиране върху определен факт. В случая свидетелят изключително точно
възпроизвежда последователността на описаните в исковата молба събития и
неговия разказ е подозрително близък по структура и съдържание с тях. От тук
изложеното може да се направи обосновано предположение за възможността тези
данни да са сугестирани от ищеца и възпроизведени от свидетеля поради приемлива
в неговото съзнание и ценностна система солидарност към неговата дъщеря.
По делото се установи, че именно този
свидетел се е срещнал с ответника с цел постигане съгласие по предстоящия
развод между страните, като е пряко ангажиран във всички събития между тях от
началото на раздора в отношенията им. Макар и родител на ищеца, съдът намира,
че поведението и ангажираността му излизат извън нормалното вмешателство в
личните отношения между двама зрели и високо интелигентни индивида, каквито
несъмнено са страните по делото. Също така (макар и неотбелязано надлежно
поради процесуално опущение на съда) поведението на този свидетел в съдебно
заседание бе ясно негативно спрямо ответника. По време на показанията си (около
два часа), този свидетел не осъществи визуален контакт с ответника и
процесуалните му представители, отговаряйки на поставените въпроси изцяло
обърнат с лице към ищцата.
Ето защо съдът не възприема за
достоверни показанията на свидетеля в частта, в която детето е проявявало физическа
агресия спрямо майката и него доколкото се твърди, че тя е проявена единствено
в домашна атмосфера, без данни, а и твърдения за проява в друга обстановка. Друг
довод в тази насока са и изложеното от свидетеля, че ищцата е била със синини
като последица от ударите, нанесени от четири годишно дете (есента на 2019 г.),
което съдът не възприема за достоверно. Не възприема и изложеното, че след като
е ремонтирана тоалетната, счупена от детето, то е наплюло техника, отново по
указания на баща си, който няма как да предположи събития от този тип.
Показанията на този свидетел се
разколебават и от посочената вече съдебно – психологическа експертиза,
изготвена от вещото лице Т.. Вещото лице изрично е посочило, че не наблюдава
манипулиране от страна на бащата спрямо детето, който ползва мили думи за
майката на проведените срещи, на което детето реагира спокойно на това, което
чува, няма изненада или друго, което да навежда на мисълта за липса на автентичност
на думите на бащата.
По делото няма друг свидетел, който да е
изложил в показанията факти идентични, дори аналогични с тези на свидетеля П.,
поради което те остават изолирани и до голяма степен опровергани, вкл. от
показанията на св. Д. С., която е присъствала в момент, когато детето е
предавано на бащата, но не е наблюдавала описаните негативни реакции.
По делото показания са събрани от редица
свидетели, очевидци на събития, развили се на три конкретни дати – 14 и
15.09.2019 г., както и на 28.09.2019 г. Макар и същите да изясняват пределно
ясно събитията на посочените дати (с някои противоречия), съдът намира случилото
се за неотносимо и не следва да го коментира и анализира в детайли. Това е
така, защото се касае за изолирани събития, проявили се по конкретен повод –
отказ на детето да се срещне с баща си и събитията на две от тези дати са
обстойно анализирани в производство по ЗЗДН, като ответникът е санкциониран за
поведението си на 28.09.2019 г. спрямо детето. В настоящото производство се
изследва „поведение“, като неминуемо следва да се установи, че е трайно във
времето, а не спорадично проявено.
Също така съдът приема, че за тези
събития е налице и причина. В конкретния случай това е майката, за която вещото
лице Т. подчертава, че избягва да говори пред детето за бащата, че М.разпознава
тази тема като - „табу“. Същото обстоятелство се посочва и в представения и
приет по делото социален доклад, като се посочва, че по темата за неговия баща М.не
дава никакви индикации на чуваемост и желание да разказва за него. Самата ищца
заявява, че за една от тези срещи съгласно установения режим на лични отношения
с бащата детето не е било „подготвено“ от нея.
Вещото лице не установява вредни
последици за здравето и развитието на детето, нарушения във взаимоотношенията
между бащата и него, данни за симптоми, които да предполагат наличието на
непреработена травма. Същевременно е налице доверителна връзка между тях.
Детето
се чувства сигурно и спокойно в негово присъствие и една евентуална,
продължителна и необоснована раздяла би се отразила травмиращо за детето.
Вещото лице не наблюдава копиране на
реч, изрази, поведение, взимане на страна между родителите или друго поведение,
което да говори за злоупотреба с емоционално или друг вид влияние. Не се
наблюдават данни за нарушено психично здраве, личностно разстройство или
определени особености на характера, предполагащи манипулативно и емоционално
насилническо поведение, в който и да било от двамата родители, не се наблюдават
признаци за наличие на синдром на родителско отчуждение, не се наблюдава
тенденциозно враждебно или отхвърлящо поведение и/ или идеализиране на някой от
тях, не се наблюдава враждебност към други хора, не се наблюдава детето да
използва заучени изрази и фрази, които не разбира, нито други признаци, което
по правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да цени при постановяване на
съдебния си акт.
По отношение на пуснатите от ищцата видео
клипове, на които разпитва сина си, какво му е казал таткото, вещото лице е
посочило, че е наблюдавало как детето се губи в разказа си и понякога дава
отговор, който поред него е очакван от майката.
При тези обективни данни, събраните по
делото доказателства и приложимото право
съдът приема, че не се установява основната кумулативна предпоставка за
уважаване на предявените искове, а именно ответникът да създава опасност за
личността, здравето и възпитанието на детето, поради което искът за
ограничаване на родителски права е неоснователен. Такъв е този за лишаване на
ответника от родителски права, доколкото бе изяснено, че същият почива на
същите материалноправни предпоставки, но законът изисква случаят да е особено
тежък. При липса на опасност, безпредметно е да се обсъждат останалите
предпоставки от значение за основателността на предявения иск. Този извод на
съда не се разколебава и от останалите ангажирани от ищеца доказателства. Така
свидетелят Е.Г., макар и да е заявила, че при разходка с детето, то е споделило,
иска да си купи полицейско куче, което „да го пази от тате“, тъй като той два
пъти го е „дърпал от мама“, то по делото се изясни, че това касае кратък период
през есента на 2019 г., за който детето е споделило и пред вещото лице, че е
единствения период, в който се е страхувало от баща си.
Този съд приема, че влезлите в сила
решения за защита от домашно насилие, постановени срещу ответника също не са от
такова естество, че да оправдаят целената с настоящото производство крайна
санкция спрямо него. Производството по тях е цел превенция и възпиращо действие,
санкциониращи/порицаващи конкретен акт, в голяма степен от случаите подчинен на
емоция.
Съдът възприе и представените към
исковата молба становища от медицински център „****“, като същите отново не
установяват твърдяното опасно поведение на ответника. Същите пресъздават
изложеното пред психолога от ищеца и нейната майка, като завършват с общи
препоръки, лишени от конкретика.
Предявените от ответника искове съдът
намира също за неоснователни. В представения по делото социален доклад се сочи,
че детето е силно привързано към своята майка, непрекъснато я гушка и се наблюдава
се притеснение от това детето да остави майка си в непознатата за него
обстановка, поради което Г-жа П. е важна за детето, не само като негова майка,
а и като човек, при когото детето се чувства спокойно и защитено, поради което
тя следва да упражнява родителските права и занапред.
Предложеният от ответника разширен режим
на лични отношения съдът намира за несъобразен с потребностите на детето. Мерките,
с които се уреждат личните отношения между детето и родителя, който не
упражнява родителските права, винаги следва да са конкретни и да улесняват
правилните отношения на детето с двамата родители. Те трябва да обезпечават
колкото е възможно по-широк контакт на детето с родителите му, тъй като
общуването на детето с всеки от тях съдейства за правилното му възпитание и
следователно е в него интерес. Съдът приема, че в настоящия случай общуването
на детето с баща му е в негов интерес, с оглед съществуващата между двамата
близост, обич, доверителна връзка и необходимостта от бащина фигура, но в
рамките на вече установения режим. Към настоящия момент съдът не намира
основание за изменение на постановеното с Решение № 74/07.04.2017г. по в.гр. д.
№ 589/2016г. по описа на Окръжен съд К.. Това е така, защото по делото се
установи, че ищцата полага повече от адекватни грижи за детето, че същото е
свикнало с настоящата обстановка, изградило е навици и най - вече същото е
спокойно в тази атмосфера. Предложеният от ответника разширен режим ще откъсне детето
от нормалната за него обстановка, трудно реализуем е предвид обстоятелството,
че бащата живее в друго населено място и периодите на предложения летен режим
са твърде продължителни, което не е в интерес на детето. Същите, според този
съд, са мислими едва след като детето навърши десет годишна възраст, в който
момент би достигнало необходимата зрялост да вземе само решение от този тип. То
не следва да бъде подчинено на съдебен акт, който никога не може да удовлетвори
неговите реални, динамични потребности, които единствено родителите могат непосредствено
да наблюдават и осъществят, в случай че съумеят да проявят здрав разум.
Предвид дълбоко емоционалния характер на
това производство, съдът намира за целесъобразно да укаже на страните, че следва
да намерят общ език и да разрешат конфликтите помежду си самостоятелно или с
помощта на експерт, тъй като те неминуемо оказват влияние върху детето, колкото
и добри родители да са поотделно. На малолетното дете следва да бъде
предоставена възможност по свободна негова преЦ. да контактува чрез съвременни
технологии с родителя, който не упражнява родителски права, но не неограничено,
а в рамките на свободното му време, съобразно дневния режим, определен от
родителя под чиито постоянни грижи е детето – така и Решение № 51/13.03.2018 г.
по гр. д. № 4092/2017 г. на ВКС.
По
разноските:
Въпреки убеждението на този съд, че
всяка една от страните следва да понесе разноските в това производство, така
както ги е сторила, такива следва да бъдат определени.
Ищецът е претендирал разноски в размер
на 1570,00 лева, от които 600,00 лева за уговорено и заплатено възнаграждение
за адвокат М., а заплатеното на адв. Е. възнаграждение в размер на 500,00 лева
е извън предмета на дължащите се разноски по правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК.
Възражението на ответната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът намира за
неоснователно, тъй като това възнаграждение е съобразено с установения минимум.
Ответникът е претендирал разноски в
размер на 4235,00 лева, от които 3000,00 лева за възнаграждение за адвокат,
като по делото доказателства има за заплащането на сума в размер на 1500,00
лева в полза на адв. Б. и 1000,00 лева в полза на адв. А.. По правилото на чл.
78, ал. 1 ГПК възнаграждение се дължи за един адвокат, като следва отново да
бъде приета по – високата сума от 1500,00 лева, а за разликата до 3000,00 лева
претенцията не е доказано да е заплатена. Възражението на ищецът
по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът намира за частично основателно, като същото следва
да бъде редуцирано до 1000,00 лева предвид фактическата и правна сложност на
делото и многобройните съдебни заседания. Ето защо съдът приема, че разноските,
доказани от ответника са в размер на 2235,00 лева.
Предвид крайният изход от делото – всяка
една от исковите претенции е счетена за неоснователна, липсата на разграничение
коя част от заплатените от страните адвокатски хонорари са за предявяване на
изкове (главни и насрещни) и за защита, то всяка една от страните следва да
понесе като разноски половината от това, което другата страна е заплатила и
съдът е счел за основателно по правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК, а именно 785,00
лева в тежест на ответника и 1117,50 лева в тежест на ищеца.
В светлината на гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от Е.Г.П., с ЕГН: **********, с
адрес: *** срещу С.М.А., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, ж. к. „********“, ул. „****“ № ** искове с правно основание чл.
59, ал. 9, вр. чл. 132, ал. 1, т. 1 СК и
в условията на евентуалност – чл. 59, ал.
9, вр. чл. 131, ал. 1 СК като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от С.М.А., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, ж. к. „********“, ул. „****“ № ** срещу Е.Г.П., с ЕГН: **********, с адрес: *** искове с правно основание
чл. 59, ал. 9 СК за изменение на Решение
№ 74/07.04.2017г. по в.гр. д. № 589/2016г. по описа на Окръжен съд К. като
родителските права по отношение на детето М.С.А. се присъдят на него,
както и предявения в условията на евентуалност иск да бъде определен разширен
режим на лични отношения с детето М.С.А. и него, различен от определения с
Решение № 74/07.04.2017г. по в.гр. д. № 589/2016г. по описа на Окръжен съд К. като
неоснователни.
ОСЪЖДА С.М.А. да заплати на Е.Г.П. сумата от
785,00 лева – разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА
Е.Г.П. да заплати на
С.М.А. сумата от 1117,50 лева – разноски
в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
П. от връчването му на старните.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ_________________
Вярно с оригинала
М. Я.