№ 150
гр. Плевен, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ
Членове:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
ИВАН Н. РАДКОВСКИ
при участието на секретаря Жени Н. Стойчева
в присъствието на прокурора Виктор Илиев Доцев (ОП-Плевен)
като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214400600521 по описа за 2021 година
Производство по чл. 313 и следващите от НПК.
Образувано е по протест на Районния прокурор-гр. Плевен, подаден
срещу присъда № 28 от 09.06.2021 г., постановена по нохд № 250/2021 г. по
описа на Районен съд-Плевен.
С протестираната присъда Плевенският районен съд е признал
подсъдимия Л.. Б. Б. за невинен в това, че на 08.06.2020 година, в гр. Плевен,
пред служител на Община-Плевен съзнателно се ползвал от преправен
официален документ за регистрация на МПС, като от дееца за самото
съставяне не може да се търси наказателна отговорност и го е оправдал по
обвинението по чл. 316, във връзка с чл. 308, ал. 2 НК.
В протеста и допълнението към него се съдържат оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда. Прави се
искане за отмяна на присъдата и за постановяване на нова, осъдителна
присъда.
1
Протестът се поддържа в съдебно заседание от прокурора.
Процесуалният представител на ответника по протеста Л.. Б. Б. – адвокат
М.Б., изразява становище, че протестът е неоснователен.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се
в протеста, становищата на страните и като провери изцяло правилността на
постановената присъда, намира за установено следното:
Въззивният протест е подаден от легитимна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, в срока по чл. 319, ал. 1 НПК и отговаря на
изискванията на чл. 320, ал. 1 НПК, поради което е процесуално допустим и
следва да бъде разгледан.
Разгледан по същество протестът е неоснователен.
Плевенският районен съд е приел, че подсъдимият Л.. Б. Б. е заместник-
председател на Съюза на автомобилните превозвачи, както и че е собственик
на „***“ ЕООД-Плевен, чиято основна дейност е извършването на автобусни
превози.
През периода април – май 2019 г. в Община Плевен била открита
процедура по ЗОП, във връзка със Закона за автомобилните превози, за
възлагане на обществена поръчка „Обществен транспорт на пътници по 11
обособени линии“. За изпълнител по няколко от позициите бил обявен ДЗЗД
„***“ – обединение на „***“ ЕООД и ЕТ „***“, представляван от
подсъдимия.
На 23.04.2019 г. между Община Плевен и ДЗЗД „***“ бил сключен
договор за възлагане на превоз на пътници по автобусни линии, съгласно
утвърдени маршрутни разписания от Общинска транспортна схема, от
квотата на Община Плевен. За изпълнението на обществения превоз по
договора били посочени конкретни превозни средства, собственост на
представляваното от подсъдимия дружество, включително и автобус „***“ с
рег. № ***, с дата на производство 30.03.2004 г. и екологична категория
„Евро 3“.
2
След обявяването на 13.03.2020 г. на извънредно положение в РБ, във
връзка с възникналата пандемия от Ковид-19, за изпълнителя по договора
възникнала необходимост от замяна на автобуси и добавяне на допълнителни
такива.
Пред периода на пандемията много от монтьорите и механиците,
работещи по договор с „***“ ЕООД, били освободени. Част от автобусите,
обслужващи линиите по спечелената обществена поръчка, трябвало да се
ремонтират. Ето защо в началото на юни 2020 г. подсъдимият решил да
впише автобус „***“ с рег. № *** във вече сключения договор, като резервен
с цел обезпечаване на изпълнението на задълженията си по договора. За тази
цел Л.Б. преснимал от папката с документи, намираща се в офиса му, валиден
лиценз за извършване на превоз на пътници и удостоверение за автобуса,
удостоверение за техническата му изправност, карта за допълнителен
технически преглед, застраховка гражданска отговорност, застраховка на
пътници в обществения транспорт и свидетелство за регистрация част І.
Посочените документи се намирали в досието на пътното превозно средство
„***“, като ксерокопия, тъй като оригиналните документи се съхранявали в
автобуса.
Л.Б. оставил документите на бюрото си в офиса на фирмата. На
08.06.2020 г. той не успял да ги депозира лично, тъй като един от шофьорите
се разболял и се наложило да бъде заместен от подсъдимия. Ето защо
помолил сестра си – свид. А. Б.а, да направи това, тъй като по това време Б.а
се намирала в офиса.
А. Б.а взела папката с подготвените и подписани от брат й документи и
по електронен път ги изпратила в Община Плевен.
Свид. П.П. – Главен юрисконсулт на общината, извършила проверка на
депозираното от подсъдимия заявление и съпътстващите го документи за
автобус „***“. Представляваното от подсъдимия дружество било известен
контрагент на Община Плевен по сключения през месец април 2019 г.
договор. При проверката в информационната база данни за сключените
договори, Петкова констатирала различие в представеното при сключването
на договора за обществена поръчка копие от свидетелството за регистрация
3
част І, за автобус „***“ с рег. № *** и това, представено към заявлението за
вписване на същото превозно средство към допълнителните или резервни
автобуси по договора – разлика в годината на първоначалната регистрация и
екологичния стандарт. За установеното П.П. информирала кмета на
общината, а той – на 23.06.2020 г., сезирал Районна прокуратура-Плевен.
От заключението на назначената по делото техническа експертиза става
ясно, че:
1. Свидетелство за регистрация част І, на автобус „***“, с рег. № *** с
посочени в него дата на производство 08.07.2012 г. и стандарт „Евро 5“,
намиращи се на л. 9 от ДП, не представлява копие на оригинала на
свидетелство за регистрация част І на автобус „***“ с рег. № ***, с посочени
в него дата на производство 30.03.2004 г. и стандарт „Евро 3“;
2. В копието на свидетелството за регистрация част І, на автобус „***“
има направени поправки, които не са извършени чрез механично или
химическо заличаване на първоначалния текст, а вероятно с компютърна
техника, като е ползвано копие на оригинала. Поправките са в датата на
първоначалната регистрация – датата 30.03.2004 г. е преправена на 06.07.2012
г., както и в екологичната категория – първоначално изписания текст „EURO
3“ е преправен на „EURO 5“.
Описаната фактическа обстановка съдът е приел за установена и
доказана, съобразявайки се с показанията на разпитаните свидетели Н.Б., Р.Г.,
П.П. и А. Б.а, с обясненията на подсъдимия, със заключението на вещото лице
И.А., както и със събраните по делото писмени доказателства.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът е признал
подсъдимия Л.. Б. Б. за невинен и го е оправдал, тъй като:
1. Липсва умисъл за извършване на престъплението - не са представени
доказателства, че Л.Б. е знаел, че в копието от свидетелството за регистрация
част І, на автобус „***“, което се е намирало в папката на автобуса има
извършени подправки на част от реквизитите;
2. Деянието на подсъдимия не е престъпно, тъй като поради своята
4
малозначителност е с явно незначителна обществена опасност.
Въззивният протест е неоснователен и съображенията за това са
следните:
По делото по несъмнен и безспорен начин е установено и доказано, че
подсъдимият Л.. Б. Б. на 08.06.2020 г., пред служител на Община Плевен
съзнателно се е ползвал от преправен официален документ за регистрация на
превозно средство, като за самото съставяне на документа от него не може да
се търси наказателна отговорност.
Изложените от основния съд доводи за липса на престъпен умисъл у
ответника по протеста са незаконосъобразни и неубедителни и не се споделят
от настоящия състав на въззивната инстанция. Л.. Б. Б. е завършил висше
образование, заместник-председател е на Съюза на автомобилните
превозвачи, собственик е на „***“ ЕООД-Плевен и притежава значителен
професионален и житейски опит. Тези факти, съчетани с обстоятелството, че
на 23.04.2019 г. лично той е подписал – като представител на „ДЗЗД „***“,
договора с Община Плевен за възлагане на „Обществен превоз на пътници по
автобусни линии, съгласно утвърдени маршрутни разписания от Общинската
транспортна схема, от квотата на Община Плевен“ – междуселищна линия
Плевен – Буковлък и междуселищна линия Плевен – Върбица, в който
изрично е отразено – раздел І, чл. 1, ал. 3, т.3.1 и т. 3.2, че резервният
автобус „***“ с рег. № *** е регистриран на 30.03.2004 г. и притежава
стандарт „EVRO – 3“ /л. 14 от ДП/, водят до единствено възможния извод,
че той е знаел за извършените в копието на свидетелството за регистрация
част І на автобуса „***“ поправки.
Въз основа на изложеното по-горе в мотивите, настоящият състав на
въззивната инстанция не приема извода на първостепенния съд, че в
разглеждания липсва субективната страна на престъплението по чл. 316, във
връзка с чл. 308, ал. 2 НК. Това е така, тъй като този извод е погрешен и не е
съобразен с доказателствата по делото. Ето защо той не може да е основание
за постановяване на оправдателна присъда. Същевременно според въззивния
съд извършеното от подсъдимия Л.. Б. Б. деяние само от формална страна
осъществява обективните и субективните признаци на престъпление по чл.
5
316, във връзка с чл. 308, ал. 2 НК. В конкретния случай съвкупната оценка на
всички релевантни обстоятелства сочи на очевидна явна незначителност на
конкретната степен на обществена опасност на деянието, предпоставяща
приложението на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК и оправдаването на
подсъдимия на посоченото правно основание.
Нормата на чл. 9, ал. 2 НК е от общата част на НК и принципно може да
намери приложение по отношение на всеки състав на престъпление от
особената част на НК, когато са налице основанията за това – деянието да е
малозначително, поради липсата въобще на обществена опасност или поради
нейната явна незначителност. Такъв извод следва да бъде напвавен от съда, на
базата на внимателна и точна преценка на всички обстоятелства,
характеризиращи деянието – време, място и начин на извършване, степен на
засягане на защитените обществени отношения, личност на дееца и т. н. В
този смисъл е и непротиворечивата практика на ВКС по наказателни дела,
например решение № 332 от 11.07.2011 г. по н.д. № 1609/2011 г., ІІІ н. о.,
решение № 119 от 31.05.2011 г. по н. д. № 32/2011 година, ІІІ н. о., решение
№ 29 от 16.02.2015 г. по н. д. № 1747/2014 г., ІІІ н. о. Този извод не се
променя от факта, че в случая се касае за „формално“ престъпление, тъй като
и формалните /на просто извършване/ престъпления трябва да са
общественоопасни в достатъчна степен – виж решение № 396 от 14.11.2000 г.
по н. д. № 321/2000 г., І н. о.
По конкретното дело – в резултат от бързите и професионални действия
на главния юрисконсулт и кмета на Община Плевен, не са настъпили никакви
негативни последици, вследствие на извършените подправки в
свидетелството за регистрация част І на автобус „***“ с рег. № ***. В тази
връзка следва да се има предвид, наред с аргументите изложени от
контролирания съд по приложението на чл. 9, ал. 2 НК, че – противно на
твърденията в обвинителния акт и в допълнението към въззивния протест,
Л.Б. не се е ползвал от преправения документ за участие в обществената
поръчка – договорът между Община Плевен и ДЗЗД „***“ е бил сключен още
на 23.04.2019 г., а само и единствено, за да изпълни задълженията на
представляваното от него дружество по Раздел І, чл. 1, ал. 3 от договора. При
тези фактически данни е очевидно, че обществените отношения, свързани с
документирането и документооборота, пряко рефлектиращи върху
6
нормалното функциониране на съответните държавни и общински органи и
структури, обект на защита по глава ІХ от НК „Документни престъпления“,
са засегнати в една твърде незначителна степен, а от този факт следва правен
извод, че конкретното деяние няма характер на престъпно, съобразно
критериите на чл. 9, ал. 2 НК.
Деянието на подсъдимия Л.. Б. Б. е малозначително поради явно
незначителната му обществена опасност. Малозначителността на деянието
представлява конкретно негово обществено качество, което изисква
внимателен анализ на обстоятелствата дали то обективно не може да окаже
отрицателно въздействие върху обществените отношения или неговото
въздействие е толкова минимално, че не застрашава реално тези отношения,
както това е в разглеждания случай.
По изложените съображения са налице основанията по чл. 9, ал. 2 НК за
признаване на подсъдимия Л.. Б. Б. за невинен и за оправдаването му по
обвинението по чл. 316, във връзка с чл. 308, ал. 2 НК.
Протестираната присъда следва да бъде потвърдена, но с мотивите,
изложени от въззивната инстанция.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6, във връзка с
чл. 338 НПК, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 28 от 09.06.2021 г., постановена по
нохд № 250/2021 г. по описа на Районен съд-Плевен.
Решението не подлежи на касационна жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7
8