Решение по дело №15391/2020 на Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ№262061

гр. Пловдив, 20.07.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на двадесет и двадесет и девети юни две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА

 

при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 15391 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.

Образувано по предявени от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, против М.П.А., ЕГН **********, с адрес ***, кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед№ 3584/15.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 8285/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVI граждански състав, както следва: за сумата от 3 435, 61 лв. – представляваща главница, формирана от 38 броя погасителни вноски за периода от 01.03.2017 г. до 01.04.2020 г. по договор за потребителски кредит № ***/04.04.2016 г., сключен между ответника и “Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.10.2017 г. към Рамков Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г., сключен между “Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД; сумата от 97, 91 лв. – възнаградителна лихва за периода от 01.07.2017 г. до 01.04.2020 г. и сумата в размер от 172, 21 лв. - обезщетение за забава за периода от 01.03.2017 г. до 12.03.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.07.2020 г., до окончателното й изплащане.

                        Ищецът твърди, че е кредитор на ответника по силата на Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.10.2017 г. към Рамков Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г., сключен между “Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с което цедентът прехвърлил на ищеца процесните вземания срещу длъжника. Твърди, че съгласно договора за цесия ищецът се задължил от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което бил надлежно упълномощен от страна на цедента. Поддържа, че изпратил уведомление за прехвърляне на вземанията, което уведомление се върнало в цялост като неполучено. Прилага уведомлението за извършена цесия към исковата молба и счита, че с връчването й за отговор, изявлението на цедента чрез надлежно упълномощения цесионер следва да се счита достигнало до длъжника, дори последният да участва в производството чрез назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител. Твърди, че на 05.04.2016 г. ответната страна М.П.А. сключил с “Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД договор за потребителски паричен кредит № ***, сключен при Общи условия. По силата на така сключения договор по банковата сметка на кредитополучателя била преведена сумата в размер от 3 500 лв., представляваща чистата стойност на кредита. Страните постигнали съгласие главницата в размер на 7 210 лв., в която се включва и такса за разглеждане на кредита от 245 лв. и застрахователна премия от 420, 64 лв., да бъде заплатена на 48 равни части. Сочи, че страните установили възнаградителна лихва за ползване на предоставения финансов ресурс, която възнаградителна лихва е фиксирана за целия срок на договора и се начислява от датата на отпускане на кредита, като бил установен годишен лихвен процент от 16, 50 %. Така страните постигнали съгласие, че общия размер на възнаградителната лихва за срока на договора е от 1 567 лв. Твърди, че общият размер на сумата, която длъжникът следвало да върне била в размер от 5 732, 64 лв., платима на 72 месечни анюитетни вноски, всяка от 119, 43 лв., с падеж на първата вноска на 01.05.2016 лв. и на последната на 01.04.2020 г. Твърди, че ответникът не изпълнил задълженията си в цялост и изпаднал в забава. Твърди, че длъжникът заплатил доброволно сумата от 1 324, 64 лв., като останала незаплатена главница, формирана от чистата стойност на кредита от 2 911, 49 лв., застрахователна премия от 330, 32 лв. и 193, 80 лв. - такса. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

                        Ответната страна М.П.А. не е депозирала в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба.

                        Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника.

                        Ответната страна е получила препис от исковата молба по месторабота на основание чл. 49 ГПК във вр. с чл. 47, ал. 3 ГПК, чрез друго лице, съгласно да приеме съобщението (така Определение № 7 от 05.01.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2496/2016 г., II т. о., ТК), като в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е депозирала отговор на исковата молба.

                        Ответната страна е била редовно призован за съдебното заседание, проведено на 29.06.2021 г., като е получила призовката отново по месторабота.

                        Въпреки редовното й призоваване ответната страна не се е явила в съденото заседание за разглеждане на делото.

                        Следователно налице са предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно – ответникът да не е подал отговор на исковата молба, да е бил редовно призован за първото по делото съдебно заседание, на което не се е явил и не е депозирал молба за разглеждането му в негово отсъствие.

                        Налице е и третата кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, а именно от събраните по делото писмени доказателства, да се установява, че исковата претенция е вероятно основателна, което обстоятелство следва от приложените към исковата молба писмени доказателствени средства.

                        По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени, като в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от последния разноски в заповедното и исковото производство.

С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени пропорционално сторените, както в настоящото съдебно производство разноски, така и в заповедното производство по ч ч. гр. д. № 8285/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVI граждански състав – арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска.

Следователно в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските в заповедното производство в размер на сумата от общо 124, 11 лв. – за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и разноските в исковото производство в 174, 11 лв. за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи в размер на сумата от 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ. 

 

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

 

 

РЕШИ:

 

                        ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, против М.П.А., ЕГН **********, с адрес ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на М.П.А., че „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, е носител на паричните притезания, удостоверени в Заповед№ 3584/15.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 8285/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVI граждански състав, както следва: сумата от 3 435, 61 лв. – представляваща главница, формирана от 38 броя погасителни вноски за периода от 01.03.2017 г. до 01.04.2020 г. по договор за потребителски кредит № ***/04.04.2016 г., сключен между ответника и “Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.10.2017 г. към Рамков Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г., сключен между “Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД; сумата от 97, 91 лв. – възнаградителна лихва за периода от 01.07.2017 г. до 01.04.2020 г. и сумата в размер от 172, 21 лв. - обезщетение за забава за периода от 01.03.2017 г. до 12.03.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.07.2020 г., до окончателното й изплащане.

                        ОСЪЖДА М.П.А. да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД сумата от 124, 11 лв. – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 8285/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVI граждански състав, и сумата от 174, 11 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 15391/2020 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Решението подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в едномесечен срок от връчването му от страната, срещу която е постановено.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

 

 

                                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала.

ПМ