Р Е Ш Е Н И Е
№ ………../17.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав в публично съдебно заседание, проведено на деветнадесети
април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при
участието на секретар Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 18111 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод предявени от Г.Д.Д., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен
адрес:*** срещу З.Л.и. АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
следните суми:
-
сумата 4000 лева, част от сума в общ размер на 8000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в
резултат от настъпилото на
09.12.2017г. в гр. Варна, на кръстовището на бул. Чаталджа
и ул. Генерал Колев ПТП;
сумата в общ размер от 80 лева,
представляваща имуществени вреди, изразяващи се в стойността на заплатени
медицински прегледи на 12.12.2017г. и 26.01.2018г., ведно със законната лихва от увреждането
до окончателното изплащане на главниците.
В о.с.з. на 19.04.2019г., на основание чл.214 ГПК
е допуснато изменение в размера на предявените осъдителни искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и
чл.86 ЗЗД чрез тяхното увеличаване от сума в размер на 4000 лв. /четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат от настъпилото на
09.12.2017г. в гр. Варна, на кръстовището на бул. Чаталджа
и ул. Генерал Колев ПТП на сума в размер на 8000 лв. /осем хиляди лева/, като същият се счита предявен за
сумата в общ размер 8000 лв. /осем
хиляди лева/ и от сума в размер на 80.00 лв. /осемдесет лева/, представляваща имуществени вреди, изразяващи
се в стойността на заплатени медицински прегледи на 12.12.2017г.
и 26.01.2018г. на сума в
размер на 344.30 лв. /триста
четиридесет и четири лева и 30ст./, представляваща имуществени вреди, изразяващи
се в стойността на заплатени медицински прегледи и медикаменти, като същият се счита предявен за
сумата в общ размер 344.30 лв. /триста
четиридесет и четири лева и 30ст./, ведно със законната
лихва
от увреждането до окончателното изплащане на главниците.
Ищецът основава исковата си претенция на
следните фактически твърдения: На 09.12.2017г
. около 00:40 часа в гр. Варна, на кръстовището на бул. Чаталджа и ул. Генерал Колев, като пътник в таксиметров
автомобил с рег. № ****, управляван от В.П.В.претърпял ПТП. Вината за това била на
водача В.П.В., който нарушил правилата за движение – навлязъл в кръстовището без да
намали скоростта на движение и не спрял на знак СТОП на бул. Чаталджа. Последвал удар между двата автомобила /с рег. № ****и друг таксиметров автомобил движещ се по главен път/. Водачът Б. напуснал автомобила без да
окаже помощ на пътниците в него. Ищецът подал сигнал за произшествието на тел.
112, като пристигналата на място линейка откарала пътниците от двата автомобила
в Спешно отделение на МБАЛ Света Анна Варна АД. В
резултат от настъпилото произшествие, ищецът получил телесни увреждания,
изразяващи се в хематом вдясно на главата. Заплатил сумата в размер на 80 лева
за медицински прегледи. Изпитвал затруднения при движение на тялото си. Освен
посочените увреждания ищецът преживял и силен стрес, като оздравителният период
бил съпроводен с болки и душевен дискомфорт от
преживяното. Виновният
водач имал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” с ответника.
Ищецът завел щетата пред З.Л.и. АД, но към настоящия момент претенцията му не е
удовлетворена. Ето защо има правен интерес да претендира обезщетение. Моли в
тази връзка за постановяване на положително решение по предявените искове.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК,
ответникът е депозирал отговор на исковата молба, обективиращ
съображенията му за оспорване на така предявените искове по размер. Не оспорва
настъпилото на 09.12.2017г. ПТП. Сочи, че спорът е следвало да се реши извнсъдебно. Оспорва причината за ПТП да е единствено в
поведението на В.П.В..Оспорва наличието на причинна връзка между претърпяните
физически и психологични болки и страдания и ПТП. Твърди, че претендираното обезщетение не съответства на претърпяните вреди. Навежда доводи за наличието на
съпричиняване на вредите, доколкото ищецът не е бил с поставен предпазен колан.
В случая самият ищец не е изпълнил вменените му от ЗДвП задължения и по този
начин е допринесъл за настъпването на ПТП. Моли за постановяване на решение, с
което исковете бъдат отхвърлени, а в условията на евентуалност размерът на
обезщетението да бъде намален при отчитане на процент съпричиняване.
В о.с.з. страните
поддържат заявените с исковата молба и отговра по нея
становища.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно в отношенията
между страните по делото, че към 09.12.2017г. по отношение на за л.а. Дачиа
Сандеро с рег. № ****
е бил налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”
при ответника.
Представен
е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 3268/11.12.2017
год..
От Медицинско удостоверение № 1263/2017г., издадено от
МБАЛ Св. Анна Варна АД се установява, че при извършен преглед на ищцата на 12.12.2017г. е констатирано следното: в дясната слепоочна област и областта на
дясната долночелюстна става се установява палпаторна болезненост засилваща се при движение. В дясната
слепоочна област се установява окръглена, разлята, болезнена подутина. По
страничната повърхност на дясното рамо е налице умерено изразена палпаторна болезненост. Други травматични увреждания не са
установени. Заключението е, че се касае за травматичен оток в дясна слепоочна област,
контузия на дясната долно челюстна става, контузия на дясното рамо. Описаните
травматични увреждания са резултат на удар с или върху твърд тъп предмет, биха
могли да бъдат получени по указаните време и начин. В своята съвкупност са
обусловили временно разстройство на здравето не опасно за живота.
Представена е Фактура № **********/12.12.2017г. за извършен съдебно медицински преглед, ведно с фискален
бон за сумата 40 лева.
Представено е медицинско удостоверение за психично
състояние, издадено на 14.01.2018г. от медицински център Н.ООД, гр. С.. Заключението
е за наличие на смесено тревожно-депресивно разстройство у ищцата.
На л.14-18 е приложена медицинска документация за
назначеното лечение на ищцата във връзка с претърпяното ПТП.
Представена е фактура № **********/26.01.2018г. за медицински
преглед, ведно с фискален бон на стойност 40 лева.
От приложената на л.20 Епикриза
се установява, че в периода 16.03.2015г.-20.03.2015г., ищцата е била приета в Клиника
по хепатогастроентерология в МБАЛ Св. Марина Варна. Поставена
е диагноза язвен колит – проктосигмоидит в стадий на
клинична и ендоскопска активност, майо
скор 2 в ректум и майо скор 1 в сигма.
На л.71 е приложена претенцията на ищцата към
ответника от 31.01.2018г., за изплащане на обезщетение за претърпените
неимуществени и имуществени вреди, резултат от ПТП.
Видно от приложената на л.35-39 кореспонденция,
ответникът е определил 2500 лева, обезщетение за неимуществени вреди и 40 лева
за имуществени.
На 31.07.2018г., ищцата е депозирала възражение
при ответника срещу размера на определеното обезщетение, с оглед възобновените
симптоми на автоимунното й заболяване.
За доказване размера на претърпените имуществени
вреди, ищцата е представила Фактура №**********/15.04.2019г., ведно с фискален
бон за 70 лева, за извършен медицински преглед
в Х. ЕООД Варна; Фактура №**********/09.04.2019г., ведно с фискални бонове за
по 60 лева, за извършени медицински преглед и изследване.; Фискален бон от 08.04.2019г. за сумата 74.30
лева - закупени медикаменти, ведно с Рецептурна бланка от 04.04.2019г..
Представена е АНП, водена от сектор ПП-Варна срещу
В.П.В., във връзка с ПТП реализирано на 09.12.2017г., регистрирано с протокол
за ПТП № 3268/л.83/.
Издадено е НП № 17-0819-007147 от 28.03.2018г., като
на водача е наложена глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение на
09.12.2017 г. около 00.38 часа при управление на л.а Дачиа Сандеро с рег. № **** в гр. Варна, бул. Чаталджа
с посока на движение от бул. Осми приморски полк към ул. Братя Бъкстон и на
кръстовището с ул. Ген. Колев, тъй като при наличие на пътен знак Б-2 от ЗДВП
не пропуска и е блъснат от лек автомобил с ДКН В3381ВН, движещ се по ул. Ген.
Колев от ул. Мир към бул. Цар освободител. Възникналото ПТП е с материални щети
по двете МПС и с пострадали лица /водачите и пътници в автомобилите, един от
които ищцата/. НП не е влязло в сила.
По делото е изслушано заключение по допуснатата СМЕ.
Вещото лице дава заключение, че от представената по делото
медицинска документация и проведения клиничен преглед се установява, че на 8/9.12.2017год. в резултат на
ПТП, като пътник седящ отзад в ляво в лек автомобил, ищцата е получила
травматичен оток в дясна слепоочна област, контузия на дясната долночелюстна става, контузия на дясното рамо. Описаните
травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети,
реализирани в дясната половина на главата, дясната раменна област, респективно
удари от детайли от купето на лекия автомобил. В своята съвкупност са
обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Травматични
увреждания от този вид обичайно отзвучават в рамките на 2-3 седмици. Към
настоящия момент няма данни за получени усложнения във връзка с получените
травматични увреждания. Имайки предвид механизма на възникналото ПТП, вещото
лице счита, че ако ищцата е била с поставен предпазен колан и е била единствен
пътник на задна седалка, не би могла да получи травматичните увреждания.
Съобразно изявленията на вещото лице в о.с.з.,
тъй като ищцата
е пътувала с още един пътник на задна седалка, е възможно при удар от дясно на
ляво от лек автомобил в друг лек автомобил, поради движението на тялото на дясностоящия на ляво, да нанесе тези удари на ищцата и
последната да получи травма в областта на главата и на дясното рамо, вкл. и ако
е била с предпазен колан.
От заключението по СПЕ се установява, че евентуалното
психологическо и емоционално състояние на ищцата след процесното ПТП е било
дисхармонично, с характерна силна фрустрация. За
известен период личността не е могла да функционира нормално, от което са
произтичали нарушения в социалната и емоционалната сфера. Към момента на
изследване по отношение на ищцата са характерни следните резултати - личност - интроверт,
потисната, тревожна. затруднение и опозиция е склонна към бърз интензитет на
негативните емоции. Налице е слаба комуникативна връзка с другите и склонност
към социална самоизолация. Негативни симптоми, като
изразена апатия, чувство за перманентна уязвимост, свръхчувствителност. Налице
са данни за значително нарушени умения за обичайно общуване при трайните
приятелски контакти; склонност към социално отдръпване, затваряне в себе си
защото никой не я разбира и общуване само в определен кръг. Въпреки
възстановяването, за което споделя и ищцата, към настоящият момент все още са
налични значителни нива на тревожност и по-ниски на депресия. Видно от
документацията по делото ищцата е посетила д-р Николай Димитров - психиатър, като
поставената диагноза е Смесено тревожно-депресивно разстройство F41.2. Изписано е лекарство Деанксит, който ищцата споделя, че е приемала известен
период от време. Характерни за това разстройство са някои вегетативни симптоми
като треперене, сърцебиене, сухота в устата, чувство на дискомфорт
в областта на стомаха и т.н., като дискомфорта в
областта на стомаха е възможно да изостри и другият здравословен проблем, за
който ищцата има епикриза.
Съобразно изявленията на вещото лице в о.с.з., стандартният период, при който
човек излиза от едно такова дисхармонично – емоционално състояние, обикновено е
до три месеца, но зависи дали не се е задълбочил проблемът, тъй като могат да
се отключат различен тип стресови разстройства, след претърпяно стресогенно събитие. Вещото лице потвърждава, че тази
диагноза и в частност проявения дискомфорт в областта
на стомаха, е възможно да изостри здравословния проблем на ищцата, предхождащ
ПТП.
Вещото лице по допуснатата САТЕ дава заключение, че механизмът
на ПТП е следния: таксиметров лек автомобил „Дачия"
с трима пасажери се е движил по булевард „Чаталджа",
идвайки от бул. „Осми приморски полк" към улица „Братя Бъкстон". По
същото време таксиметров автомобил „Фолксваген" с трима пасажери се движи
по улица „Генерал Колев" от улица „Мир" по посока на бул."Цар
Освободител". Около 0.40 часа след полунощ на 09.12.2017 год. светофарната
уредба на кръстовището е работила на мигаща жълта светлина и регулирането на
движението ставало чрез поставените на кръстовището пътни знаци. А те указват,
че с предимство са движещите се по ул."Генерал Колев" (указано със
знак „БЗ"), а на кръстовището при знак „Б2" („Стоп"), движещите
се по бул. „Чаталджа" трябва да спрат и да
пропуснат движещите се по пътя с предимство. Условията за движение са били
добри (метеорология и трафик), кръстовището е с достатъчни размери и маркировка
с пътни знаци, за да се извършва безаварийно движение по него. Лек автомобил Дачия не спира на стопа и не пропуска л.а. Фолксваген, в
следствие на което настъпва ПТП. Ударът за л.а. „Дачия"
е страничен, леко кос, а за л.а. „Фолксваген" е челен. В материалите по
делото, ищцата сама посочва своето място в л.а. „Дачия" - „като пътник вляво зад шофьора".
Предпазният колан или Обезопасителен
колан (съгласно Закон за движение по пътищата) е средство за пасивна защита,
предназначено за удържане на водача на автомобила и пасажерите му на място при
случай на внезапно спиране при авария или внезапно спиране. Използването на
предпазните колани предотвратява придвижването на намиращите се в автомобила
хора по инерция и съответно възможното им стълкновение с частите на интериора
или с други пасажери. Освен това предпазният колан се разтяга малко при рязко
издърпване, като по този начин поглъща част от кинетичната енергия на пътника.
От материалите по делото, в частта за получените травматологични последствия,
може да се изведе, че ищцата е била без обезопасителен
колан.
По делото са
допуснати гласни доказателства в полза на ищцата за доказване размера на
претърпените неимуществените вреди.
В показанията си св. М.П. /приятел на ищцата/ установява, че вечерта на 8-ми срещу
9-ти декември 2017г. били на ресторант заедно с приятели, тръгвайки си от който
си взели такси. В таксито се качили св., ищцата и тяхна приятелка. Св. седнал
на предна седалка, а ищцата и другата жена на задна. Шофьорът при управление на
автомобила не бил адекватен. Когато стигнали до кръстовището на бул.Чаталджа с Генерал Колев, шофьорът не спрял на знак Стоп,
навлязъл в кръстовището и възникнало ПТП с друг автомобил. Ищцата била много
разстроена, оплаквала се от главоболие, имала хематом на главата. Линейка ги
отвела в Бърза помощ, където ги прегледали. На ищцата и било лошо, имала охлузвания
и натъртвания в дясната част. Долната част на челюстта й също била наранена,
като не можела да се храни нормално. В резултат на стреса от ПТП, се отключило
автоимунно заболяване, което било в доста дълъг период на ремисия.
Св. твърди, че ищцата била с поставен предпазен колан, когато пътувала в
таксиметровия автомобил. Ищцата е адвокат, като за период от около две три
седмици се наложило да отложи всичките си ангажименти. Месеци след ПТП се
страхувала да шофира. Наложило се да посети психолог, както и да приема
медикаменти за автоимунното заболяване.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
С оглед
разпоредба на чл.432 КЗ, увреденото лице може да предяви
пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на причинителя на вредата. Същевременно, съгласно
чл.429, ал.1 КЗ, застрахователят по договора за застраховка
"Гражданска отговорност"
се задължава да покрие в границите
на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк
и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
В чл.498, ал.3 КЗ във вр. с чл.496 КЗ във вр. чл.380 КЗ, като допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск
на пострадалия срещу застрахователя на гражданската отговорност на виновния водач на МПС се предвижда
изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезирането
на застрахователя по реда на
чл.380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя. Следователно, за
да са допустими
и да се приемат
за разглеждане претенциите по чл.432 КЗ, е необходимо
ищецът да удостовери, че е сезирал застрахователя с искане за застрахователно
обезщетение по реда и че е изтекъл
срока по чл.498, ал.3 вр.чл.496 КЗ. (Определение № 165 от 24.03.2017г. на ВКС по ч. т. д.№ 306/2017г., II т. о.,
ТК) В случая се
установява, че претенцията на пострадалата ищца е получена от застрахователя
31.01.2018г. /л.71/ и до предявяването на иска на
30.11.2018г.
са изминали три месеца, което прави предявената претенция
допустима на специалното основание въведено с КЗ /2016г./
Предвид горното, за успешното
провеждане на прекия иск срещу
застрахователя, в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно
и главно доказване наличието на валидно
сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между увредилото го лице и ответника;
настъпило увреждане, причинено от виновно
и противоправно деяние, от страна на
застрахования; причинна връзка между деянието
и вредоносния резултат; както и вида и размера на претърпените
вреди.
В случая ищецът претендира
както неимуществени, така и имуществени вреди, претърпени в резултат на настъпилото
ПТП на 09.12.2017г.
Не се спори, че за
автомобила, с който
е причинено ПТП е налице валидно сключена и действаща към датата
на произшествието застраховка Гражданска отговорност с ответното дружество. Всички останали
обстоятелства от значение за основателността
на иска са
спорни и подлежат на доказване съобразно
разпределената от съда по реда
на чл.154 ГПК доказателствена тежест.
При наличие на договор
за застраховка ГО /чл.344 КЗ/, покрит период на застраховане към датата на
ПТП /чл.351 КЗ/ и при спазване
на изискването на чл.380 КЗ за уведомяване, съдът следва да прецени
наличието на общите предпоставки по чл.45 вр.чл.49 ЗЗД за деликтната отговорност на застрахованото лице.
Видно е от събраните писмени и гласни
доказателства, вкл. от заключението по допуснатата САТЕ, че водачът на л.а. Дачиа Сандеро с рег. № ****, при
управлението му на 09.12.2017г. не е пропуснал ППС, движещо се по път с
предимство на кръстовище, което е довело до ПТП с материални щети по двете МПС
и пострадали лица. На ищцата са причинени увреждания. В протокола за ПТП са
посочени участниците в процесното ПТП: участник № 1 – управлявания от Валери Пъшев автомобил,
застрахован със застраховка ГО при ответника; участник № 2: ищцата по делото - пострадало лице. В коментираните части протоколът има
характер на официален свидетелстващ документ, който обвързва съда да приеме, че
отразените в него факти са верни, в т.ч. и по отношение участието на ищеца като
пострадало лице в инцидента.
Начинът на сблъсъка и уврежданията са описани в Протокол
за ПТП № 3268. Протоколът не
се ползва с обвързваща сила относно отразения в него механизъм на произшествието
и поведението на участниците в него. Предвид това, на общо основание
страната, която оспорва протокола, следва да проведе пълно и главно
доказване на твърденията си за обстоятелствата,
при които според нея е осъществено пътно-транспортното произшествие. В конкретния случай, от страна на ответното
дружество не се доказа по
никакъв начин различен механизъм за настъпване на ПТП, в което ищцата е пострадало лице.
От всички доказателства по делото се установи, че във
връзка с настъпилото ПТП на ищеца са причинени увреждания, изразяващи се в травматичен
оток в дясна слепоочна област, контузия на дясната долночелюстна
става, контузия на дясното рамо.
В случая е направено
възражение за съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, в каквато хипотеза
обезщетението може да бъде само намалено, не и изключено. Възражението на ответника за
съпричиняване от страна на пострадалия е неоснователно и недоказано. Наведени
са доводи за съпричиняване на вредите от страна на ищеца, доколкото не е бил с
поставен предпазен колан. Според констатациите и заключението на вещото лице по
СМЕ, тъй като ищцата е пътувала с още един пътник на задна седалка, е възможно
при удар от дясно на ляво от лек автомобил в друг лек автомобил, поради
движението на тялото на дясностоящия на ляво, да
нанесе тези удари на ищцата и последната да получи травма в областта на главата
и на дясното рамо, вкл. и ако е била с предпазен колан. С оглед на горното,
съдът намира, че по делото не се установи наличието на обстоятелства, сочещи на различен механизъм,
изключващ допринасянето на водача на л.а. Дачиа
Сандеро с рег. № **** за настъпване на
ПТП и съответно за причиняването на увреждания на ищеца.
Към датата на ПТП за автомобила е имало действащ застрахователен договор,
което не е спорно в отношенията между страните.
Предвид горното, щом като виновният за настъпване на
произшествието водач на л.а. Дачиа Сандеро с рег. № **** има застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника, то при иск, предявен против застрахователя, последният
дължи заплащане на щетите, причинени
именно при това ПТП. В този смисъл, съдът намира, че са налице основанията за ангажиране
отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” и са
налице предпоставките на закона за предявяване на прекия иск по чл.432 КЗ.
Посочената разпоредба признава
в полза на пострадалото лице право на пряк
иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността
на деликвента. Ето защо, предявеният иск по чл.432 КЗ е доказан в своето основание.
Относно размера на обезщетението за неимуществени
вреди, съдът приема следното:
В разглеждания казус неимуществените вреди са във
формата на болки, страдания, неудобства и стрес, понесени от ищеца като последица
от получените при ПТП травматични увреждания.
Въпреки липсата на възможност
за съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда
да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед характера, степента и броя
на уврежданията, интензивността на причинените болки и страдания,
продължителността на оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо
състояние на ищеца, както и възможностите му за възстановяване и адаптация.
От представената медицинска документация,
ангажираните специални знания и от гласните доказателства става ясно, че ищцата
се е възстановила за около 3 седмици от травматичните увреждания и около 3 месеца
от дисхармоничното-емоционално състояние, резултат от ПТП. Претърпените травми са
възпрепятствали нормалния й начин на живот. Ищцата към настоящия момент
продължава да търпи негативни емоции от преживяното ПТП, с оглед възобновените
симптоми на автоимунното й заболяване. Освен болките и страданията ищцата е понесла
и психически стрес, негативни емоции, които са дали отражение върху психиката
й. Самият факт, че е пострадала при ПТП, води до извод, че пострадалата е
изпитала освен болки и страдания от телесните увреждания, и стрес от случилото
се. Стресът преживян във възрастта, в която се намира ищцата би могъл да даде
продължителен негативен отзвук и проявление дори на по-късен етап през живота
й.
Уврежданията, както и периодът на възстановяване,
претърпените болки и страдания, се установяват и от показанията на разпитания
по делото свидетел. Макар същият да е в близки отношения с ищцата и да е налице
вероятна заинтересованост от изхода на делото, съдът прецени показанията му
съобразно нормата на чл. 172 ГПК и счете, че няма пречка същите да бъдат
кредитирани, тъй като са ясни и последователни, кореспондират на другите
събрани доказателства, а и реално хората от най-близкото обкръжение имат
най-пълна представа за физическото състояние на човека, за когото полагат
грижи.
Въз основа на горното,
и като отчита трудоспособната възраст на ищцата към момента
на настъпване на ПТП /на 28 години/,
обстоятелствата при настъпване на ПТП, стреса и последвалото сравнително кратко /до 2 -3 седмици/ физическо възстановяване,
с данни за психически
травми /установяват се до 3 месеца/, съдът
намира, че справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди се явява
сумата от 4 000 лева. Преди всичко, съдът намира, че претендираният
от ищцата размер на неимуществените
вреди от 8 000 лева е
крайно завишен с оглед твърдените от нея вреди
и установените по делото факти и обстоятелства от значение за преценката
по чл.52 ЗЗД.
Съобразявайки характера и тежестта на получените
травми, интензитетът на понесените във връзка с тях болки, страдания и
неудобства, особеностите и продължителността на периода на лечение и
възстановяване, който не е приключил към момента за ищцата, предвид безспорно доказаните остатъчни
последици от преживяния стрес, отключил автоимунно
заболяване, настоящият съдебен състав приема, че ищецът Г. има право на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 4 000 лева.
Така определеното обезщетение е съобразено освен с
изброените по-горе обстоятелства, релевантни за размера им и с установения в
чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта, като ще допринесат за репариране на
неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищеца.
За разликата над сумата 4000лв. до пълния
след увеличаване на исковата претенция размер от 8000лв., искът следва да се
отхвърли като неоснователен.
По иска за
имуществени вреди: Съдът
намира за основателен и предявеният иск за имуществени вреди, които се
установяват от ищеца в претендирания размер от 80 лева. Представени са
документи за извършените разходи като вещото лице по изслушаната СМЕ изрично е
заявило, че след преглед на доказателствата, установява връзката им с
получените травматични увреди. Описаните разходи за медицински прегледи са във
връзка с получените травми. След калкулиране на сумите по платежните документи,
съдът намира иска за основателен в размер от 80 лева, на основание чл.477 и
чл.493 вр.чл.432 КЗ.
За разликата над 80 лева до увеличения размер на иска
за имуществени вреди от 344.30лв. производството следва да бъде
прекратено като недопустимо, по следните съображения:
Позовавайки се на допълнителни разходи, направени през месец 04 2019г. /след
завеждане на иска/, искането
за допускане на увеличение на предявения иск за имуществени вреди е
недопустимо. По така заявеното искане за изменение – увеличение размера на предявения
иск съдът се е произнесъл с протоколно определение от 19.04.2019г., като го е
уважил, което обаче е сторено в нарушение на правилата на чл.214 ГПК. Това е
така, тъй като основанието, на което е заявено исканото увеличение размера на
претенцията, се различава от основанията,
съдържащи се в исковата молба, на които почива заявената от ищцата претенция за
имуществени вреди. С изменението се въвеждат доводи и сочат обстоятелства,
които не са заявени с исковата молба, заедно с увеличението на размера
на иска се навеждат нови фактически твърдения за други, различни вреди, което означава, че е заявено искане едновременно за изменение на иска по основание и по размер,
което е недопустимо. Посоченото изменение на иска не отговаря на
изискванията на чл.214 ГПК по отношение на забраната за едновременно изменение
на основанието /други имуществени вреди/, и петитума
на предявения иск /искането за заплащане на определена сума/, поради което по
съществото си не представлява изменение на иска, а предявяване на нов иск. Ето
защо, в тази част производството по делото следва да бъде прекратено.
По акцесорните искове: Върху определените обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди следва да бъдат начислени законни лихви за забава. С новия КЗ, заплащането на законна лихва
върху обезщетението за забавено изпълнение
е уредено по различен от КЗ /отм./
начин. Доколкото, ответникът не е оспорил и не е представил доказателства за оборване датата на завеждане на
застрахователната претенция на 31.01.2018г. от увреденото лице, то съдът
намира, че върху присъдените обезщетения се дължи лихва в размер на законната,
считано от 22.02.2018г., съобразно чл.497 КЗ, с изтичане на 15 дни от
уведомяването. Съдът намира, че доколкото ответникът не е ангажирал
доказателства за изискване на допълнителни документи, то началото на 15 работни
дни следва да се брои от заявяването на 31.01.18г. Претендираното
от ищеца обезщетение за забавено плащане от датата на деликта
09.12.2017г. до 22.02.2018г. следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
По отговорността за разноски:
При този
изход на спора, разноски се дължат в полза и на двете страни по делото на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищцата е направила съответно искане и е
представила доказателства за сторени такива в размер на 380 лева – ДТ и 350
лева – депозити за вещи лица. Съразмерно на уважените части от исковете, на
ищеца се дължат разноски в размер на 356.94 лева.
Ответникът
също претендира разноски и е представил доказателства за сторени такива в
размер на 260 лева – депозити за вещи лица. Съразмерно на отхвърлената част от
исковете, на ответника се дължат разноски в размер на 132.87 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.Л.и. АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.Д., ЕГН **********,
адрес: *** сумата от
4 000 лв. /четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат от настъпилото на 09.12.2017г. в гр. Варна, на
кръстовището на бул. Чаталджа и ул. Генерал Колев ПТП, ведно със законната лихва от
22.02.2018г. до окончателното изплащане на главницата, на основание чл.432 вр.чл.493 КЗ и чл.497 КЗ, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за неимуществени вреди за разликата над 4 000
лева до претендираните 8 000 лева, както и за лихва за периода от датата на деликта
09.12.2017г.
до 22.02.2018г., като неоснователни.
ПРЕКРАТЯВА производството по
делото В ЧАСТТА по предявения от Г.Д.Д., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен
адрес:*** срещу З.Л.и. АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди в резултат от настъпилото на 09.12.2017г. в гр. Варна, на
кръстовището на бул. Чаталджа и ул. Генерал Колев ПТП за разликата над 80 лева до
предявения размер 344.30 лв., като недопустимо.
ОСЪЖДА З.Л.и. АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.Д., ЕГН **********,
адрес: *** сумата в общ размер от 80 лв. /осемдесет лева/, представляваща
имуществени вреди, изразяващи се в стойността на заплатени медицински прегледи
на 12.12.2017г. и 26.01.2018г., ведно със законната лихва от 22.02.2018г. до окончателното
изплащане на главницата, на основание
чл.432 вр.чл.493 КЗ и чл.497 КЗ, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за лихва за периода от датата на деликта
09.12.2017г. до
22.02.2018г., като неоснователна.
ОСЪЖДА З.Л.и. АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.Д., ЕГН **********,
адрес: *** сумата 356.94 лева (триста петдесет и шест
лева и 0.94 ст.), представляваща
реализирани разноски под формата на заплатени държавна такса и депозити за вещи
лица, съразмерно на уважените искове,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Г.Д.Д., ЕГН **********,
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на З.Л.и. АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** сумата 132.87
лева (сто тридесет
и два лева и 0.87 ст.), представляваща
реализирани разноски под формата на заплатени депозити за вещи лица, съобразно
отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по
делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: