РЕШЕНИЕ
гр. София, 13.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, II „Е” състав в публично заседание на шестнадесети март две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при секретаря Кирилка
Илиева,
разгледа
докладваното от съдия Сантиров гр. д. № 11685/2017 г. по описа на СГС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение 145293
от 13.06.2017 г., постановено по гр.д. № 60411/2016 г. по описа
на СРС, 128 състав, e частично уважен предявения от А.К.Т.
против П.НА Р.Б. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗОДОВ
за заплащане на сумата в размер от 10000,00 лв., претставляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконно повдигнато на ищеца обвинение
по досъдебно производство № 4000/2006 г. по описа на 04 РПУ-СДВР, пр.пр. № 61273/2006
г. по описа на СРП, ведно със законната лихва, считано от 19.10.2012 г. до
окончателното й изплащане. Искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл.
второ ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на незаконното обвинение, е отхвърлен за размера над сумата от 10000,00
лв. до пълния му предявен размер от 15000,00 лв. Със същото решение П.НА Р.Б. е
осъдена да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 540,00
лв., представляващи разноски в първоинстанционното производство.
Срещу така
постановеното решение в частта, с която предявения от ищеца иск е частично
уважен, е подадена е въззивна жалба от ответника – П.НА Р.Б.. В жалбата са
изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати
нарушения на материалния закон и необонованост. Поддържа се, че не е налице
основание за ангажиране отговорността на П.НА Р.Б., тъй като в обективната
действителност не са осъществени всички материалноправни предпоставки,
обуславящи последната, а именно - претърпени от ищеца неимуществени вреди,
които да са в пряка причинно-следствена връзка с процесното незаконно
обвинение. Сочи се, че предявената искова претенция не е доказана по основание
и размер. Изтъква се, че неправилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 5, ал.
2 ЗОДОВ, доколкото единствено поведението на ищеца е станало причина за вземане
на мярка за неотклонение „задържането под стража“, което попадало в хипотезата
на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ. Навежда и оплакване, че претенцията за лихва е погасена
по давност на основание чл. 111, ал. 1, б. „в“ ЗЗД. При условията на
евентуалност на оплакванията поддържа, че присъденото обезщетение за претърпени,
вследствие на незаконното обвинение, неимуществени вреди е в завишен размер,
който не отговаря на принципа за справедливост, установен в разпоредбата на чл.
52 ЗЗД. Моли съда да отмени обжалваното решение и отхвърли предявени иск, а при
условията на евентуалност да намали размера на присъденото обезщетение.
Въззиваемият –
ищец, чрез пълномощника си – адв. И.В. е подал в законоустановения срок отговор
на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложените съображения.
Срещу така
постановеното решение в частта, с която предявения от ищеца иск е бил частично
отхвърлен за разликата над 10000,00 лв. до пълния предявен размер от 15000,00
лв. е подадена насрещна въззивна жалба от ищеца, чрез пълномощника си – адв. И.В..
В насрещната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното
решение, поради допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални
нарушения и необонованост. Поддържа се, че от събраните по делото доказателства
се установява пълния размер на предявения иск. Моли съда да отмени решението в обжалваната
част и уважи предявения иск за пълния предявен размер, както и да присъди
направените по делото разноски.
Жалбите са подадени в сроковете по чл. 259 ГПК,
съответно чл. 263, ал. 2 ГПК от легитимирани лица - страна в процеса, поради
което са допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо /постановено е в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и
петитума на искането за съдебна защита/.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба на П.НА Р.Б. за
частично основателна, а тази на А.К.Т. за изцяло неоснователна по следните
съображения:
В обжалваното
решение, първоинстанционния съд е приел, че ищецът е бил привлечен като
обминяем, в последствие подсъдим за престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.20,
ал.2 вр. ал.1 от НК, като наказателнтото производство е продължило две години и
един месец и спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение "задържане
под стража" в рамките на 1 месец и 5 дни и с влязло в сила решение
последният е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Приел е още, че
вследствие на воденото срещу ищеца наказателно производство, той е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, неудобство,
увреждане на здравето при изпълнение на взетата мярка за неотклонение
„задържане под стража“, влошени семейни отношения и стрес, с оглед на което е
приел за справедливо обезщетение в размер на сумата от 15000,00 лв. Счел, че не
е доказано твърдението, че трудовото правоотношение му е било прекратено именно
във връзка с повдигнатото обвинение, както и че е налице принос за настъпване
на претендираните вреди по отношение на мярката за неотклонение „задържане под
стража“, съответстващ на 1/3 част,
поради което е присъдил обезщетение в размер на 10000,00 лв., като е отхвърлил
иска до пълния му предявен размер от 15000,00 лв., предвид приетия за установен
принос.
За да
възникне притезателното право на увредения за обезвреждане на неимуществените
вреди, причинени му от орган на П.НА Р.Б. вследствие на повдигане на незаконно
обвинение, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) на ищеца да му е повдигнато обвинение
от П.НА Р.Б. за извършено от него престъпление; 2) съдът да е оправдал
подсъдимия с влязла в сила присъда, като в този случай повдигнатото му
обвинение е незаконно; 3) подсъдимият да е претърпял имуществени и неимуществени
вреди и 4) причинените вреди да са необходима, закономерна последица от
повдигнатото незаконно обвинение, т. е. да е налице причинно-следствена връзка
между наказателното производство, по което е било повдигнато незаконното
обвинение и причинения вредоносен резултат. Отговорността на Прокуратурата за
повдигане на незаконно обвинение е обективна, като тя не е предпоставена от виновното
поведение на съответно длъжностно лице при прокуратурата – арг. чл. 4, предл.
последно ЗОДОВ.
Между
страните не е спорно, а и от събраните по делото доказателства се установява
правнорелевантното обстоятелство, че ищецът е бил привлечен като обвиняем за
посоченото престъпление с постановление на разследващ полицай при 04 РУП при
СДВР от 02.09.2010 г. по досъдебно производство № 4000/2006 г., пр.пр.№ 61273/2006
г. по описа на Софийска районна прокуратура, а на 17.12.2010 г. от Софийска
районна прокуратура е бил внесен в съда обвинителен акт срещу ищеца, с
обвинение по чл.209, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, във връзка с което е
образувано съдебно производство по НОХД № 16943/2010 г. по описа на СРС, 111 състав.
Установено е още, че с оглед неявяването на Т. в о.с.з. от 21.10.2011 г., съдът
е изменил мярката му за неотклонение от „гаранция” в по-тежка такава, а именно
„задържане под стража”, като в о.с.з. от 09.12.2011 г. защитникът на подсъдимия
е поискал изменение на мярката за неотклонение, което не е уважено от съда. Това
Определение на СРС е обжалвано и по частната жалба е образувано ВНЧД № 5/2012
г. по описа на СГС, като с определение от 06.01.2012 г., е изменена мярката за
неотклонение на ищеца от „задържане под стража” в „парична гаранция”. С Присъда
от 03.10.2012 г. решаващият състав на Софийския районен съд е приел, че
подсъдимия А.К.Т. не е осъществил от субективна страна престъпния състав,
установен в разпоредбата на чл.209, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК и същият е оправдан по така
повдигнатото обвинение и тази присъда е влязло в законна сила.
От
показанията на свидетелите Л. и Ч., които преценени по реда на чл. 172 ГПК настоящият
съдебен състав възприема за последователни, непротиворечиви и житейски логични, като субективните възприятия за последиците върху психичното състояние на
ищеца по време на процесното наказателно производство са непосредствени и
кредитира с доверие, се установява, че вследствие на незаконно повдигнатото
обвинение, подсъимият – ищец е имал емоционални проблеми и не се чувствал
психически добре, което рефлектирало и в семейството му, тъй като се е стигнало
до раздяла със свидетелката Ч., с която живеел на семейни начала и отглеждали
малолетното си дете. Някой хора го наричали престъпник и измамник, а в
квартала, в който живеел хората го заобикаляли, а срещите с приятели намалели,
тъй като изпитвал силно чувство на срам. Свидетелите дават показания още, че
веднага след влизането в ареста е имал и здравословни проблеми следствие на
нанесен побой, като тези показания на свидетелите се подкрепят и от
представената по делото Епикриза № 852/293, издадена от д-р. Т. при
Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода.
За да бъде
ангажирана отговорността на държавата по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ следва да се
установи, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от действията на органите на Прокуратурата от
незаконно повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление, за което
същият е оправдан с влязла в сила присъда. В тази връзка следва да се отбележи,
че противно на поддържаното във въззивната жалба на ответника, от събраните по
делото доказателства безспорно се установи осъществяването на всички елементи
от горепосочения правопораждащ фактически състав. Пред СРС са ангажирани всички
относими към предмета на доказване документи, съдържащи се в досъдебното и
съдебното наказателно производство, както и свидетелски показания, установяващи
претърпените от ищеца неимуществени вреди. Ето защо е голословно поддържаното
във въззивната жалба оплакване, че в случая е налице хипотезата на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ, доколкото със самото внасяне на неоснователен обвинителен акт от
прокуратурата, предвид влязлата в сила оправдателна присъда, води до
отговорност на П.НА Р.Б. по чл. 2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ.
Съгласно
установената задължителна съдебна практика, размерът на обезщетенията за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на
всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства; с оглед особеностите на
всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на
правозащитните органи. Обстоятелства от значение за размера на обезщетението са
тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение;
продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитета на
мерките на процесуална принуда; броя и продължителността на извършените с
негово участие процесуални действия; начинът, по който обвинението се е
отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало
ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на
общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална
сфера, здравословното му състояние и пр. фактори, които следва да се преценяват
съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. В този смисъл и решение № 358 от 16.01.2015 г. по гр.
д. № 2026/2014 г. IV г. о. ВКС и Решение № 57 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4641/2015
г., IV г. о., ГК.
Тъй като
неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от
съда, съобразно задължителните указания, дадени
с ППВС № 4/23.12.1968 г. При определяне на това заместващо обезщетение следва
да се вземе предвид, че престъплението, за което е повдигнато незаконното обвинение е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, тъй
като за него се предвижда лишаване от свобода от 1 до 6 години, както и обстоятелството, че ищецът е бил обвиняем, респ. подсъдим в един
продължителен период от време –почти две години. Неоснователни са правните
доводи на въззивника-ответник за неустановяване в процеса на доказване на
конкретните негативни емоции на ищеца от незаконното обвинение. От една страна,
негативното отражение на повдигнатото незаконно обвинение за извършено тежко
престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода от 1 до 6 години, върху
психиката на ищеца, се установи от изслушаните по делото свидетелски показания на
свидетелите Л. и Ч.. Нещо повече, както последователно се поддържа в практиката
на ВКС, неимуществените вреди от незаконно обвинение обхващат не само
отрицателните психически преживявания на увредения, но и обективното по своя характер лишаване от блага и ценности към които
всяка личност се стреми. С незаконното повдигане и поддържане на обвинение в
извършване на престъпление се причиняват вреди, които се изразяват в
нравствени, емоционални и психически терзания на личността, накърнената чест,
достойнство, добро име в обществото. Нормално е да се приеме, че по време на
цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление,
за което впоследствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено,
притеснено и несигурно. Накърнени са моралните и нравствените ценности у
личността, както и социалното му общуване. Затова при установяване на този вид
обичайни неимуществени вреди не бива да се изхожда само от формалните, външни
доказателства. В този смисъл е и задължителната за първоинстанционните и
въззивните съдилища практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с Решение
№ 63 от 18.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5124/2015 г., III г. о., ГК
При така
приетите за установени обстоятелства въззивната инстанция счита, че предявеният
иск за присъждане на обезщетение на неимуществени вреди е доказан по своето
основание, като при съобразяване на всички обстоятелства – тежестта на
престъплението, за което е повдигнато обвинение, срока на висящност на
наказателното производство, преживеният стрес и дискомфорт в социалното
общуване, здравословните проблеми на ищеца следствие на нанесен побой в затвора
при изпълнение на мярката за неотклонение „задържане под стража“, която е
продължила 1 месец и 5 дни, както и настъпилия срив в семейния живот и
професионалната реализация съдът приема, че заместващото обезщетение на ищеца
за причинените му от незаконното обвинение неимуществени вреди следва да се
определи в размер на сумата от 4500,00 лв. Следва да се отбележи също, че при
определяне на заместващото обезщетение съдът съобрази обстоятелството, че за
вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ ищецът със своето
процесуално поведение е допринесъл за вземането на същата, като с оглед липсата
на конкретно оплакване в насрещната въззивна жалба на ищеца и съобразно
разпоредбата на чл. 269 ГПК следва да се приеме, че обезщетението за вредите от
взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ следа да се намали с 1/3,
както е приел СРС, като при определяне на глобалния размер на подлежащите на
обезщетение вреди съдът съобрази това обстоятелство. Недоказано остана в
производството по делото, че трудовото правоотношение с работодателя на ищеца е
прекратено именно поради воденото срещу ищеца наказателно производство,
доколкото не са ангажирани доказателства за основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение. С оглед на така изложеното настоящият състав на съда
приема за основателна исковата претенция за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди до размер на сумата от 4500,00 лв., поради което
искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗОДОВ е основателен и
доказан за този размер, като за разликата над този размер до пълния му предявен
размер от 15000,00 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
Основателно е
оплакването във въззивната жалба на ответника, че вземането за законна лихва е
частично погасено по давност, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД вземането за лихва се погасява с изтичането на тригодишна давност. Имайки
предвид, че исковата молба е подадена на 26.10.2016 г., то вземането на ищеца
за законна лихва върху присъдената главница се явява погасено по давност за
претендирания период от 19.10.2012 г. - момента на влизане в сила
оправдателната присъда на СРС до 26.10.2013 г. – три години преди подаване в
съда на исковата молба.
Тъй като изводите на двете инстанции съвпадат
частично, обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която ответникът
е осъден да заплати на ищеца сумата над 4500,00 лв. до уважения от СРС размер
от 10000,00 лв., както и в частта, с която П.НА Р.Б. е осъдена да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на А.К.Т. разноски за първоинстанционното
производство над сумата от 243,00 лв., съразмено на уважената част на иска. В
останалата обжалвана част решението следва да се потвърди като правилно.
При този
изход на правния спор, с оглед изцяло неоснователността на жалбата на ищеца в
негова полза не следва да се присъждат разноски.
С оглед на цената на иска въззивното решение подлежи на касационно обжалване
по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 145293 от 13.06.2017 г., постановено по
гр.д. № 60411/2016 г. по описа на СРС, 128 състав, в частта, с която П.НА Р.Б., с адрес гр. София, бул. „********е
осъдена да заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ на А.К.Т., ЕГН **********,***,
офис 4 - адв. И.А. над сумата от 4500,00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконно повдигнато на ищеца
обвинение по досъдебно производство № 4000/2006 г. по описа на 04 РПУ-СДВР,
пр.пр. № 61273/2006 г. по описа на СРП, в
частта, с която в полза на А.К.Т., ЕГН ********** е присъдена законната
лихва върху уважения размер на главницата, считано от 19.10.2012 г. до
26.10.2013 г., както и в частта, с която П.НА Р.Б. е осъдена да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на А.К.Т. над сумата от 243,00 лв., представляващи сторени
разноски пред първоинстанционния съд до присъдения размер от 540,00 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.К.Т., ЕГН **********,***, офис 4
- адв. И.А. против П.НА Р.Б., с адрес гр. София, бул. „********иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ над сумата от 4500,00 лв. до пълния му
предявен размер от 15000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на незаконно повдигнато на ищеца обвинение по
досъдебно производство № 4000/2006 г. по описа на 04 РПУ-СДВР, пр.пр. №
61273/2006 г. по описа на СРП, както и искането за присъждане на законна лихва
върху уважения размер на иска от 4500,00 лв. за периода от 19.10.2012 г. до 26.10.2013 г. .
ПОТВЪРЖДАВА Решение 145293 от 13.06.2017 г., постановено по гр.д. № 60411/2016 г. по описа
на СРС, 128 състав, в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл.
280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: