Решение по дело №2103/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1235
Дата: 28 септември 2020 г.
Съдия: Пламена Костадинова Георгиева Върбанова
Дело: 20202100502103
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 август 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
Номер 123525.09.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БургасI въззивен граждански състав
На 16.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20202100502103 по описа за 2020 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно основание чл. 258
ГПК и сл.
Срещу Решение № 1491/02.07.2020г., постановено по гр.д.№ 490/2020 година по описа
на РС-Бургас в частта, с която е определен размера на издръжката на ************* деца Б.
Б. и И. Б., са постъпили две въззивни жалби.
С въззивна жалба от И. К.- майка и законен представител на ************* деца,
чрез нейния процесуален представител адвокат Димитринка Радева е предявена въззивна
жалба срещу тази част на първоинстанционното решение, с което исковете за месечна
издръжка на всяко от децата е отхвърлен над размера от 200 лева до претендирания размер
от 500 лева.Моли се отмяна в тази част на първоинстанционното решение и уважаване на
исковете за издръжка в пълния предявен размер от 500 лева.Твърди, че районният съд при
преценка за дължимия размер издръжка на всяко от децата не се е ръководил от това, дали
тази издръжка достатъчно ще обезпечава нуждите на децата, а как плащането й ще се отрази
на бащата.Съдът не извършил преценка и на доходите на майката,който били в размера на
минималната заплата за страната ,който не кореспондирал на получаваното от ответника Б.
месечно възнаграждение от 3500 паунда месечно.Изложени са правни съображения относно
издръжката на ненавършили пълнолетие деца;подчертава се обстоятелството, че голямото
дете било водено от майката на психолог в продължение на повече от половин година, което
представлявало значителен разход за нея.Не било съобразено и обстоятелството, че за да
бъдат водени децата на извънкласни занимания, чужд език и спорт, били необходими
средства за транспорт. В проведеното пред БОС открито съдебно заседание въззивницата –
1
ищца и процесуалния й представител се явяват лично, поддържат въззивната жалба и
оспорват въззивната жалба на ответника.
Препис от въззивната жалба на К. е връчен на въззивния ответник чрез
процесуалния му представител адвокат Георги Михов за писмен отговор, като такъв е
постъпил по делото, но не е подписан и не са изпълнени указанията на съда за
подписването му в определения за това срок.
Въззивна жалба е предявена и от ответника Б. чрез процесуалния му представител
адвокат Георги Михов срещу първоинстанционното решение, с което ответникът е осъден
да заплаща за децата си месечна издръжка в размер на 200 лева за всяко едно от тях.
Твърди се, че районният съд не отчел обстоятелството, че К. Б. има алиментни задължения
към общо четири деца и доставяйки издръжка на всяко едно от тях, той практически ще
остане без средства да издържа себе си. Не била взета предвид и различната възраст на
децата, което би предполагало издръжка в различен размер.Недвижимото имущество, което
съдът визирал, било отчуждено към датата на последното съдебно заседание.Моли отмяна
на Решение № 1491/02.07.2020г. по гр.д.№ 490/2020г. на ЦРС и се определи издръжка в по-
голям размер.
Препис от жалбата е връчен за писмен отговор на насрещната страна, която не е
предявила писмен отговор в законоустановения срок.В проведеното пред БОС открито
съдебно заседание въззивния ответник и процесуалния му представител се явяват лично,
поддържат въззивната жалба, оспорват въззивната жалба на въззивницата-ищца.
Никоя от страните не заявява доказателствени искания.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства,
Бургаският Окръжен съд приема от фактическа и правна страна, следното:
Разгледани са искове с правно основание чл. 143,ал.2 СК.
По делото не е спорно, а се установява и от събраните доказателства, че в резултат на
съвместно съжителство между страните, на **.**.****г. е родено детето Б. Б., а на
**.**.****г.- детето И. Б., което се установява и от представените по делото удостоверения
за раждане.
Няма спор между страните, че същите живеят разделени, като двете малолетни деца
се отглеждат от тяхната майка и законен представител И. К..
Спорът е относно размера на месечната издръжка на всяко от децата,който
районният съд е определил на 200 лева месечно за всяко едно от тях.
Видно от представен трудов договор, сключен на 04.12.2019г., майката на децата И. К.
работи като читалищен секретар в НЧ „Пробуда-1963“ в с.*************** с месечна
2
трудово възнаграждение в размер на 560 лева.Не се твърдят и установяват алиментни
задължения към други ненавършили пълнолетие деца.От представен по делото социален
доклад се установява, че И. К. и ************* деца Б. и И., живеят в дома на
родителите й в с.***************.Ищцата заявява, че детето Б. посещава психолог, като за
психологичен терапевтичен сеанс са заплащани 40 лева- общо 18 посещения/ лист 91-93 от
делото на БРС/.
Ответникът Б. на 18.02.2029г. е сключил трудов договор с „ДАСТАН“ ООД с
месечно възнаграждение в размер на 650 лева.От представените по делото писмени
доказателства се установява, че ответникът има още две ненавършили пълнолетие деца- Б.
Б., роден през ****г. и Е. Б., родена **.**.****г.Представен е договор за наем, сключен
12.03.2020г. между наемодател Р. и ответника Б., за наето от последния жилище в гр.*****
с наемна месечна цена от 220 лева.Представен е документ „Подробности за напускане на
работа от служител“ от 23.01.2020г. , от който се установява, че ответникът Б. е задължен да
заплати студентски кредит в размер на 1250 английски лири/л. 29 от делото на БРС/.От
ищцовата страна са представени извлечения от „Халифакс банк“ за установяване на
твърдението им, че и след прекратяване на трудови правоотношения между английски
работодател и К. Б. последният продължавал да работи за същия работодател и да
получава заплата.Тъй като така представените документи не съдържат данни за лицето,
което ги е съставило-т.е. нямат реквизит на писмен документ с издател/автор на същия
документ , съдът не следва да ги обсъжда в настоящето производство,още повече, че и
същите не са придружени с превод на български език.
При изложената фактическа обстановка въззивният съд приема, че
първоинстанционният съд е установил в пълнота релевантните за спора фактически
обстоятелства, като изводите му за определените размери на месечна издръжка на всяко от
децата са обосновани и правилни.
Съгласно нормата на чл.142,ал.1 от СК „размерът на издръжката се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което е
дължи“.
От цитирания текст на закона следва категоричния извод, че базовите критерии,
които съдът следва да съобразява при определяне размера на месечната издръжка на
ненавършило пълнолетие дете са два; тези два критерия не са изолирани един от друг ; не
могат да се преценят самостоятелно и сами за себе си, а са във взаимна корелативна връзка
помежду си.
В случая детето Б. е на навършени * години, а детето И.- на навършени * години.
Тази относително ниска възраст на всяко от децата определя и по-нисък размер на
месечна издръжка, която първоинстанционният съд е определил на около 360 лева за всяко
от децата.Липсват твърдения и доказателства за това, че някое от децата е със специфични
3
потребности /здравословни-психически и/или физически/, които да налагат завишен размер
месечна издръжка за финансовото им задоволяване.Действително, от представени по делото
квитанции се установява твърдението на И. К. – за заплатени от нея възнаграждения от по
40 лева за психологически консултации на детето Б. , но липсват убедителни доказателства,
каквито са медицински документи,медицинска експертиза, експертно мнение от психолог
за наличие на проблеми от психологично естество на детето Б., налагащи психологична
терапия за в бъдеще на детето Б., респ.- финансови средства за заплащането й.Пред
първоинстанционният съд не са твърдяни разходи за децата,извършвани за посещавани от
тях занимания по чужд език, спорт и танци; тези доводи се изтъкват едва пред въззивната
инстанция, но доказателства, установяващи тези твърдения по основания и по размер, не са
ангажирани от страната, която би извела благоприятни правни изводи за себе си при
доказването им.При това положение съдът намира, че месечните нужди от издръжка за
всяко от децата са в рамките на определените от районния съд средно 360 лева на месец за
всяко едно от тях.
Доходите на всеки от родителите на ************* деца към момента на
приключване събиране на доказателствата по делото са приблизително еднакви,но в случая
следва да се отчете обстоятелството, че бащата има задължения за издръжка на още две
ненавършили пълнолетие деца.От твърденията на страните пред районния съд става ясно,
че ответникът е получавал високо за жизнения стандарт в България трудово
възнаграждение от английски работодател/ преди прекратяване на трудовото
правоотношение с него през месец февруари 2020г./,но няма данни по делото тези
средства да са натрупани като парични влогове, акции и т.н. от ответника. Пред въззивната
инстанция освен това не са ангажирани доказателства,които да установяват дори и
приблизително размера на получена от ответника Б. сума при продажба на недвижим
имот/ за което по делото има твърдения от страните по делото/ , с оглед на което не са
налице обстоятелства, които да формират за въззивния съд извод за наличие на
категорично и безспорно установени по-високи финансови възможности на ответника от
тези, установени от районния съд.
При така събраните по делото писмени доказателства настоящият съдебен състав
намира, че изводите на първоинстанционния съд при определяне нуждите на всяко от
децата от месечна издръжка и финансовите възможности на ответника да престира такава
са обосновани и изградени след правилна преценка на доказателствата в тяхната
съвкупност.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции и при споделяне на мотивите на
първоинстанционния съд, към които настоящият състав препраща на основание чл. 272 от
ГПК, решението на БРС следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
С оглед резултата по спора не са налице основания за присъждане на разноски на
всяка от страните по делото.
4
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1491/02.07.2020г., постановено по гр.д.№ 490/2020 година по
описа на РС-Бургас в обжалваната част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5