№ 537
гр. Благоевград, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Гюлфие Яхова
Милена Каменова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20241200500967 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по молба с вх. №
4672/30.05.2024 г., подадена от „К.Г.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление гр. С., представлявано от Л.И.Б.Г., чрез адв. Д. Д., със съдебен
адрес гр. С., против Решение № 145/19.04.2024 г., постановено по гр.д. №
1104/2023 г. по описа на Районен съд П., имаща характер на въззивна жалба.
Направени са оплаквания, че съдебните книжа по делото не са връчени
надлежно на ответното дружество и същото е било лишено от възможността
да депозира писмен отговор по реда на чл. 131 ГПК. Прави се искане за
отмяна на атакуваното решение и връщане на делото на районния съд за ново
разглеждане на предявения иск.
По делото е постъпил писмен отговор от адв. Д. М., в качеството си на
пълномощник на Б. В., в който се сочи, че атакуваното решение е правилно и
законосъобразно, поради което се прави искане да бъде потвърдено.
Съдът, съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени
в чл. 269 ГПК, при извършената служебна проверка констатира, следното:
Пред Районен съд П. е депозирана искова молба от ищеца Б. А. В., чрез
адв. Д. М., в която се сочи, че ищецът е сключил договор за кредит №
********* с трето неучастващо по делото лице – „К.К.М.“ ЕАД, по силата на
който му е отпуснат кредит в размер на 1000 лв. със срок на кредита от един
месец. Сочи се, че във връзка с договора за кредит е сключен и договор за
възлагане на поръчителство с ответното дружество – „К.Г.“ ЕООД, който
1
обезпечава сключения договор за кредит. Във връзка с договора за
поръчителство се сочи, че ищецът е заплатил на ответника „К.Г.“ ЕООД
сумата в размер на 127,80 лв., представляваща такса за гаранция. В исковата
молба се сочи, че договорът за поръчителство е нищожен, тъй като
противоречи на разпоредби от ЗЗП и ЗПК, както и на добрите нрави, за което
се излагат подробни доводи и съображения.
Посочено е, че екземпляри както от договора за кредит, така и от
договора за поръчителство, не са предоставени на ищеца, поради което са
формулирани нарочни искания – „К.К.М.“ ЕАД да бъде задължен по реда на
чл. 192 ГПК да представи намиращия се у него договор за кредит, както и
ответното дружество по реда на чл. 190 ГПК да представи намиращия се у
него договор за поръчителство.
С оглед на така изложеното в исковата молба е направено искане
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 127,80 лв.
заплатена поради липса на основание – нищожен договор за поръчителство,
сключен за обезпечаване на вземането по договор за кредит, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.
Исковата молба, ведно с приложенията към нея, са връчени на ответника
по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК. Писмен отговор не е депозиран в срока по чл. 131
ГПК. За първото о.с.з. ответникът е редовно призован, но не се е явил,
депозирал е писмено становище, с което настоява да му се даде възможност да
депозира писмен отговор по чл. 131 ГПК, тъй като съдебните книжа не са му
надлежно връчени. Посочено е, че дружеството никога не е променяло адреса
си.
Пред първата инстанция както третото неучастващо по делото лице, така
и ответникът не са представили изисканите от тях договори за кредит и за
поръчителство. Делото е приключило в едно с.з. С атакуваното решение
районният съд е уважил осъдителния иск, приемайки, че соченият в исковата
молба договор за поръчителство е нищожен, а заплатената по него сума
подлежи на връщане, заплатена поради липса на основание.
Настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваното решение е
неправилно и като такова ще следва да се отмени, поради следните
съображения:
На първо място следва да се отбележи, че са неоснователни
оплакванията, релевирани във въззивната жалба за това, че исковата молба,
ведно с приложенията към нея, не са били надлежно връчени на ответника и
по този начин е бил лишен от възможността да депозира писмен отговор по
реда на чл. 131 ГПК и да направи съответните възражения. Видно от
оформените съобщения ответното дружество е търсено на адреса, посочен в
исковата молба, съвпадащ с този, посочен в Търговския регистър – гр. С.. По
сведения на връчителя при няколкократни посещения на адреса не са открити
служители на фирмата, посочено е, че липсват фирмени знаци. Поради това
съдът е разпоредил връчване чрез залепване на уведомление по реда на чл. 50,
ал. 4 ГПК. Такова уведомление е залепено, но в указания срок представител на
ответника не се е явил, за да получи книжата си. Поради това връчването на
2
исковата молба, ведно с приложенията към нея, е редовно извършено по
правилата на ГПК. Впоследствие ответникът е получил на същия този адрес
призовка за с.з., т.е след като същият е пребивавал на този адрес е следвало
след залепване на уведомлението да потърси книжата си от СГС, така като му
е указано. След като е проявил процесуално бездействие съдът правилно е
приел, че връчването е редовно по правилата на чл. 50, ал. 4 ГПК. Поради това
доводите на жалбоподателя за нарушено право на защита са напълно
неоснователни.
Предявеният осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 пр. 1 ЗЗД настоящата
съдебна инстанция намира за неоснователен и недоказан. Ищецът твърди, че е
сключил договор за кредит с трето неучастващо по делото лице – „К.К.М.“
ЕАД, по силата на който му е отпуснат кредит в размер на 1000 лв. със срок на
издължаване един месец. Сочи също така, че във връзка с договора за кредит е
сключен договор за поръчителство с ответното дружество „К.Г.“ ЕООД, с
който се обезпечава договорът за кредит. По договора за поръчителство
ищецът следвало да заплати на ответника такса гаранция в размер на 127,80
лв. Твърди, че при сключването на договорите не са му предоставили
екземпляри от тях, поради което е формулирано изрично искане същите да
бъдат изискани от „К.К.М.“ ЕАД и от ответника. Районният съд е уважил тези
искания, но договори не са представени, ответникът не е заявил и изрично
становище в тази насока.
С оглед на това, че по делото липсват доказателства за сключен договор
за кредит, обезпечен с договор за поръчителство няма как да се приеме, че
такива са сключени със соченото от страната съдържание, а от там да се
направи извод за нищожността на единия от тях. В тази връзка следва да се
отбележи, че тежестта да докаже сключване на процесните договори с
твърдяното съдържание е на ищеца съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК.
Соченото в исковата молба – че договорите не са му предоставени, също е
следвало да докаже от страната, която твърди този факт.
На следващо място санкцията по чл. 161 ГПК не може да се приложи по
отношение на ответника, доколкото договорът за кредит, във връзка с който се
твърди, че е сключен процесният договор за поръчителство, е изискан от трето
неучастващо по делото лице, а не от ответника. Бездействието на третото лице
не може да се вмени във вина на ответната страна по делото. Дори и санкцията
по чл. 161 ГПК да се приложи за ответника по отношение непредставянето на
договора за поръчителство, без наличието на договора за кредит няма как да
се направи преценка за нищожност на договора за поръчителство, с оглед
твърденията, релевирани в исковата молба.
На следващо място разпоредбата на чл. 161 ГПК не задължава съда във
всички случаи при непредставяне на документа да приеме за доказани
определени факти, а само възможност да стори това, като прецени и другите
данни по делото. В случая липсват други данни, от които да може да се
направи извод, че страните са сключили твърдяното договорно
правоотношение и че същото противоречи на закона и на добрите нрави.
От представения към исковата молба фискален бон не може да се
3
извлече съдържанието на сключен договор за поръчителство, обезпечаващ
изпълнение на задължение по друго правоотношение. Фискалният бон е
издаден от „Кеш кредит“ ЕАД, което дружество е различно от дружеството, за
което се твърди, че е сключен договор за кредит /“К.К.М.“ ЕАД/. Освен това
не е посочено сумата от 127,80 лв. на какво основание е платена, от кого и в
полза на кого.
Предвид на изложеното по-горе следва изводът, че предявеният
осъдителен иск е недоказан. Като е достигнал до обратния извод районният
съд е постановил съдебен акт, който е неправилен, поради което ще следва да
се отмени и вместо това предявеният иск се отхвърли.
Разноски в полза на жалбоподателя „К.Г.“ ЕООД не следва да се
присъждат, доколкото липсва заявено такова изрично искане, отделно от това
пред първата инстанция липсват доказателства разноски да са сторени.
Мотивира така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 145/19.04.2024 г., постановено по гр. д. №
1104/2023г. по описа на Районен съд П., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Б. А. В., с постоянен адрес в с. Б., общ.
П., ЕГН **********, срещу „К.Г.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление
в гр. С., ЕИК *, за заплащане на сумата от 127,80 лв., на основание чл. 55, ал.
1, предл. 1 ЗЗД – недължимо платено възнаграждение по Договор за възлагане
на поръчителство, въз основа на който договор „К.Г.“ ЕООД се е задължило да
предостави гаранция (поръчителство) на „К.К.М.“ ЕАД, по Договор за кредит
с № *********, сключен между „К.К.М.“ ЕАД и Б. А. В..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4