В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ирина Кюртева | |
Гражданско I инстанция дело |
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.1 ГПК. Ищецът твърди в молбата си, че ответникът въз основа на подадено от него Заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 ГПК и представен Запис на заповед за сумата от 2000.00 лева с издател ответникът В., била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №764/2012 г., по ч.г.д.№370/2012 г. на ЗРС. В срока за възражение по чл.414, ал.2 ГПК, длъжникът (настоящият ответник) подал писмено Възражение, вх.№ 2407/17.12.2012 г., в което е оспорил дължимостта на присъдената със заповедта сума. Предвид това оспорване и предоставената му възможност, на основание чл.422 ал.1 ГПК, вр.чл.124 ал.1 ГПК, предявява настоящият иск за установяване съществуването на вземането си към ответника в размер на 2000.00 лева. Основанието за възникването на това вземане е издаденият от Р. Д. В. Запис на заповед от 20.10.2011 г., с падеж на определен ден - 05.03.2012 г., за сумата от 2000.00 лева. Визираният менителничен ефект е редовен от външна страна и съдържа всички изискуеми реквизити, предвидени в чл.535 ТЗ, поради което е породил задължението за плащане на сумата от 2000.00 лева на определения падеж. Ответникът не е изпълнил това си задължение, поради което упражнил правото си да потърся изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК - в заповедното производство.Предвид изложеното за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който моли, съдът да признае по отношение на ответника Р. В., че последният дължи по Запис на заповед от 20.10.2011 г. сумата от 2000.00 лева, платима на определен ден – 05.03.2012 г., ведно със законна лихва в размер на 132.55 лева за периода 05.03.2012 г. - 25.10.2012 г., както и законна лихва от 26.10.2012 г. до окончателното плащане на главницата. Претендира за направените по настоящото дело съдебни разноски, за които ще представи списък до края на устните състезания. С Молба, вх. № 175/29.01.2013 г. уточнява основанието за издаването на процесния Запис на заповед, а именно: чл .422 ГПК - за установяване съществуването на задължението по издаденият от ответника Р. В. Запис на заповед, във връзка с издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК. Ответникът, в съдебно заседание оспорва иска. Междувременно с Молба, вх. № 683/08.04.2013 г., подписана от страните, те са заявили, че сключват спогодба, съгласно която ответникът се задължава да заплати на ищеца в срок до 20.05.2014 г. сумата от 2000.00 лева, като с оглед на тази спогодба, ищецът се задължава да не търси изпълнение на менителничното задължение преди уговореният падеж. Видно от съдържанието на молбата, ответника признава исковата претенция. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното: Видно от ч.г.д. № 370/2012 г. на ЗРС, срещу настоящия ответник е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 764/29.10.2012 г. за сумата 2 000 лв., дължима по Запис на заповед от 20.10.2011 г., с падеж 05.03.2012 г. Не се оспорва истинността на процесния документ. Самото подписване на Молбата-споразумение с вх. № 683/08.04.2013 г., представляваща извънсъдебна спогодба, води до извод, че ответникът признава задължението по Запис на заповед, с падеж 05.03.2012 г. – предмет на исковата претенция. Съдът, като взе предвид събраните доказателства и подписаната от страните извънсъдебна спогодба, приема че е направено признание на иска от ответника по чл. 327 ал.1 ГПК. За да постанови решение при признание на иска от ответника, съдът следва да установи, че не са налице двете отрицателни предпоставки по чл. 237, ал.3 ГПК: признатото право противоречи на закона или на добрите нрави и е признато право,с което страната не може да се разпорежда. В случая тези две отрицателни предпоставки не са налице, поради което съдът може да се произнесе с решение по чл. 237, ал.1 ГПК по предявения иск. Предвид гореизложеното, ще следва да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено, че вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува до предявения размер. На осн. чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноските по делото в размер на 25.00 лева. Водим от гореизложеното, съдът Р Е Ш И: ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл.422 вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, че вземането на А. М. Р., ЕГН * от гр. З., ул. В. Т. № *, обл. С.срещу Р. Д. В., ЕГН * от гр. З., ул. В. № *, обл. С., за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК с № 764/29.10.2012 г., по ч.гр.д. № 370/2012 г., на ЗРС, съществува в размер на 2000.00 (две хиляди)лева, ведно със законната лихва, считано от 25.10.2012 г. до изплащане на вземането; лихва от 05.03.2012 г. до 25.10.2012 г. в размер на 132.55 (сто тридесет и два лева и петдесет и пет стотинки) лева и разноски 253.00 лева. ОСЪЖДА Р. Д. В., ЕГН * от гр. З., ул. В. № *, обл. С., да заплати на А. М. Р., ЕГН * от гр. З., ул. В. Т. № *, разноски в настоящото производство в размер на 25.00 лева. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му. С Ъ Д И Я:И.К. |