№ 2072
гр. ** 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАЯНА К. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело №
20211110139532 по описа за 2021 година
при секретаря К. Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Топалова гр. д. № 39532 по
описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че
ответникът сключил с „Енергоконсулт“ АД договор за покупко – продажба на топлинна
енергия и извършване на услугата дялово разпределение № 1-005-072/15.02.2007 г., а по
силата на сключено между ищеца, „Енергоконсулт“ АД и представител на собствениците на
обекти в етажната собственост, тристранно споразумение, ищецът заместил
„Енергоконсулт“ АД във всички права и задължения по договора. Твърди, че в периода
01.12.2019 г. – 18.12.2020 г. доставил до имот на ответника топлинна енергия на стойност
2172.12 лв., поради което ответникът дължи посочената сума и договорна лихва за забава,
съгласно чл.34 от ОУ, в размер 95.34 лв. за периода 25.02.2020 г. – 03.02.2021 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е подадено
възражение, което обосновава интереса от исковете за установяване на посочените
вземания. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни с възражение, че ищецът
не е кредитор на вземанията по договора, сключен с „Енергоконсулт“ АД, тъй като
тристранното споразумение е сключено от неупълномощено лице, оспорва факта през
процесния период да е доставена и потребена топлинна енергия на претендираната
1
стойност, както и факта на изпадане в забава. При тези твърдения иска съдът да отхвърли
исковете. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Основателността на предявените положителни установителни искове е предпоставена
от установяване съществуването на облигационно отношение между главните страни с
източник договор за покупко – продажна на топлинна енергия, в изпълнение на който
ищецът подава в исковия период топлоенергия за битови нужди.
Правилото на чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е договорът да е формален, в писмена форма
при общи условия, сключен между доставчика на топлинна енергия и клиентите
/потребителите/ в сграда – етажна собственост. Изключението е предвидено в чл. 153, ал. 1
от ЗЕ, съгласно който облигационното отношение възниква с източник закона, с факта на
придобиване на право на собственост или ограничено вещно право на ползване върху
самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост ( презумирано
правоотношение ). Законът за енергетиката регламентира доставката на топлинна енергия в
сгради в режим на етажна собственост като такава, ползвана от колективен субект.
Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни интереси,
включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който
законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти
между етажните собственици, е "решава мнозинството". Затова при доставката на централно
отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от
всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва
сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по
общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите
части. Именно такова е решението на общото събрание на етажната собственост, в която се
намира, обекта, собственост на ответника от 20.09.2011 г., с което мнозинството решава да
замести доставчика на топлинна енергия „Енергоконсулт“ с ищцовото дружество, за което
упълномощава определено лице да сключи споразумение.
По силата на това решение, законосъобразността на което не може да се проверява
инцидентно в настоящото производство, както и поради безспорния по делото факт, че
ответникът е собственик на обект в топлоснабдената сграда, и доколкото по делото няма
данни да се е противопоставил през целия период, от 2011 г. до сега, на доставката на
централно отопление в обекта му, то следва да се приеме, че между него и ищеца е
възникнало облигационно отношение, по силата на договор за покупко – продажба на
топлинна енергия за битови нужди.
Ответникът е потребител на топлинна енергия по смисъла на §1, т.42 от ДР на ЗЕ, а
следователно и длъжник за цената на доставяната в ползвания от него апартамент
топлоенергия ( чл. 155 от ЗЕ), включително и на тази, отдадена от сградната инсталация ).
2
Източник на права и задължения са и Общите условия за продажба на топлинна енергия на
потребители за битови нужди.
Подаването на топлинна енергия за горещо водоснабдяване към сградата, в която се
намира процесният имот, в периода от 01.12.2019 г. – 11.08.2020 г., до когато е подавана
топлоенергия за горещо битово водоснабдяване, се установява от съвкупната преценка на
документи за топлинно счетоводство и отчети за отдадена топлинна енергия и заключението
на съдебно - техническата експертиза, което се базира не само на изходящите от ищеца
фактури, но и на проверки на месечните отчети на общия топломер в сградата / който е
сред уредите за топлинно отчитане, одобрени от Националния център по метрология/ и
дяловите разпределения от фирмата за топлинно счетоводство.
Изложеното предпоставя, че установителният иск за цената на доставена топлинна
енергия срещу ответника е доказан по основание за посочения по – горе период.
Въз основа на заключението на изслушаната по делото съдебно – счетоводната
експертиза съдът приема, че общият размер на задължението на ответника е за плащане на
доставена топлинна енергия, след увеличение със суми за доплащане е доказан до размера
2172,12 лв. за горещо водоснабдяване. Предвид изложеното искът за цена на топлинна
енергия за посочения период е основателен за пълния предявен размер и следва да бъде
уважен.
Съгласно чл.23, ал.2 от общите условия на ищцовото дружество плащането на цената
на доставяната топлинна енергия е дължимо в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.
Лихвата за забава върху главното вземане за цена на топлинна енергия, съгласно
заключението на съдебно – счетоводната експертиза, е в размер 95.34 лв. за периода
25.02.2020 г. – 03.02.2021 г.
Ответникът дължи и законната лихва, изтекла върху главното вземане след
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 04.02.2021 г.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи да
заплати направените от ищеца разноски за заповедното производството в общ размер 355,35
лв. и за исковото производство в размер на 901,53 лв. / за държавна такса, възнаграждение
на вещи лица и адвокатско възнаграждение /.
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че Д.К. Т. - Ц, ЕГН
**********, с адрес – гр.** ул. “***” *****, дължи на „Овергаз мрежи” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр. ** ул. „****” № 1, на основание чл.
150 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата 2172.12 лв. – главница, представляваща цена
на топлинна енергия, доставена за периода 01.12.2019 г. – 11.08.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 04.02.2021 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за
периода 12.08.2020 г. - 18.12.2020 г., и на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата 95.34 лв. –
договорна лихва за забава за периода 25.02.2020 г. – 03.02.2021 г., за които суми по ч.гр.д. №
6788/2021 г. по описа на СРС, 157 с-в е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА Д.К. Т. - Ц, ЕГН **********, с адрес – гр.** ул. *****, да заплати на
„Овергаз мрежи” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. ** ул.
„****” № 1, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 355,35 лв. – разноски за
производството по ч.гр.д. № 6788/2021 г. по описа на СРС, 157 с-в и сумата 901,53 лв. –
разноски за исковото производство за държавна такса, възнаграждение на вещи лица и
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4