Определение по дело №315/2020 на Апелативен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 396

 

17.07.2020г., гр. Варна,

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на горепосочената дата, проведено в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                          НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА ч. в. т. д. № 315

по описа на ВнАпС за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 15 ГПК, образувано по въззивна частна жалба на „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД – гр. София, представляван по пълномощие от ю. к. Вл. К., срещу определение № 831/12.03.2020г., постановено по т. д. № 1224/2019г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е производството е прекратено поради липса на компетентност на българския съд съгласно Регламент (ЕС) № 1215/2012.

С твърдения за неправилност на обжалвания съдебен акт се претендира неговата отмяна и връщане на делото на окръжния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия. В евентуалност е направено искане за изпращане на делото на Софийски градски съд, по правилата за местна компетентност.

Съставът на АС – Варна приема, че е сезиран с допустима и редовна частна жалба срещу съдебен акт, с който е постановен отвод за подведомственост на българския съд. Обжалваното определение е валидно и допустимо.

Като обсъди доводите на частния жалбоподател във връзка с изложените оплаквания по правилността на определението и провери данните по делото, въззивният съд намира частната жалба за основателна по следните съображения:

Варненският окръжен съд е сезиран с искова молба на „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД – гр. София, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, срещу Георгиос Карантонис, гражданин на Република Кипър, за осъждане на ответника да заплати на банката задължения, произтичащи от договор за кредитиране на студенти № RS-001-000643/21.02.2013г. Договорът е сключен като типов, по Закона за кредитиране на студенти и стажанти / ДВ бр. 33 от 30.04.2014г , по който българската държава е предоставила на банката държавни гаранции до размерите на главницата и договорните лихви по кредита.

С определение № 3002/19.08.2019г. сезираният съд е приел, че българският съд е компетентен да се произнесе по спора съгласно Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Отчетен е характерът на договора за кредит, по който ответникът се явява потребител по смисъла на раздел 4, чл. 17, т.1 от Регламента, а именно че целта на кредитирането стои извън търговската дейност или професия на кредитополучателя. Съобразено е, че тъй като към датата на сключване на договора и потребителят е имал настоящ адрес в Република България / в договора за кредит е посочен е настоящ адрес ***/ и в ОУ на типовия договор за кредит / Раздел XII „Правна защита“, т. 12.3, от ОУ/ е указан за компетентен по спорове българския съд, приложима е разпоредбата на чл. 19, т.3, без да се засяга правилото на чл. 18, т. 2 от Регламента и правото на ответника да се яви, за да оспори компетентността на съда. Направен е правен извод, че тази разпоредба е достатъчно основание да се приеме наличието на споразумение между страните по смисъла на чл. 19, т.3 от Регламента, с което се предоставя компетентност на българския съд и доколкото това не противоречи на разпоредбите на българското право, да се дерогира общата подсъдност по чл. 18, т.2 oт Регламента по искове срещу потребители пред съдилища на държава-членка, където потребителят има местоживеене.

Въззивният съд напълно споделя съображенията и изводите на първоинстанционния съд, така както са посочени ясно и изчерпателно в определение № 3002/19.08.2019г., за наличие на основание за международна подведомственост на спора на българския съд съгласно приложимия чл. 19, т.3 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.

Тъй като в инициираната процедура по размяна на книжа ответникът Георгиос Карантонис не е намерен на посочения в договора за кредит настоящ адрес и не е установен друг регистриран адрес в Република България, окръжният съд е разпоредил съдебните книжа да се връчат на декларирания от него постоянен адрес в Република Кипър, гр. Никозия – 2021, 1 Lesvou Street Strovolos. След като книжата са върнати невръчени, като непотърсени, с обжалваното определение № 831/12.03.2020г. съдът е преразгледал въпроса за компетентност на българския съд по спора съгласно Регламент (ЕС) № 1215/2012. Изложени са съображения, че уговорената между страните по процесния договор подсъдност пред българския съд противоречи на правилото на чл. 113 ГПК, предвид липсата на настоящ адрес на ответника в Република България, поради което и не може да намери приложение разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от Регламент (ЕС) № 1215/2012г., с оглед въведената с нея забрана за противоречие с правото на съответната държава - членка. Прието е, че приложение следва да намери уредената в чл. 18, т. 2 от Регламента обща подсъдност- по местоживеене на ответника – потребител.

Отводът за неподведомственост, направен при преразглеждането на въпроса за подведомственост на спора на българския съд с определение № 831/12.03.2020г., е неправилен. Значението на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела е да разпредели подведомствеността на делата с международен елемент между националните съдилища, след което приложение намират съответните разпоредби на вътрешното процесуално право. Т. е. чрез разпоредбите на Регламента се определя съдилищата на коя държава - членка са международно компетентни, а вътрешното право на държавата - членка, чиито съдилища са компетентни с оглед специална компетентност по Регламента, определя кой е родово и местно компетентния съд.

В конкретния случай, уговорената между страните по процесния договор подсъдност не е в противоречие с нормата на чл. 113 ГПК, тъй като последната определя местно компетентния съд за потребители, които пребивават в Република България и имат регистриран настоящ или постоянен адрес в страната, но не постановява абсолютна забрана за разглеждане на спор срещу потребител от съд, различен от този по неговия постоянен или настоящ адрес / по аргумент от чл. 117, ал. 3 ГПК/. На тази разпоредба от вътрешното право е неприложима по делата с международен елемент и не може да се основе отвод за международната подведомственост на български съд, сезиран с иск срещу потребител, пребиваващ постоянно в чужбина, ако компетентността по конкретния спор произтича от нормите на Регламент /ЕС/ № 1215/2012.

Поради противоречивите правни изводи на двете инстанции в обжалваното определение относно подведомствеността на спора на българския съд, същото следва да бъде отменено и делото да се върне на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия, респ. за разрешаване на въпроса за местна подсъдност съобразно приложимите правила от вътрешното право при искове срещу ответник, пребиваващ постоянно в чужбина или с неизвестен адрес.

Воден от горното и на основание чл. 278 ГПК, ВнАпС, ТО, І – ви състав

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение № 831/12.03.2020г., постановено по т. д. № 1224/2019г. по описа на Варненски окръжен съд, и

ВРЪЩА делото на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:                   1.                    2.