№ 12803
гр. София, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:.....
при участието на секретаря .......
като разгледа докладваното от ..... Гражданско дело № 20241110131100 по
описа за 2024 година
Пред настоящия състав на Софийски районен съд са предявени два обективно
кумулативно съединени отрицателни установителни иска с правно основание чл. 439,
ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Исковете са
предявени от ищеца ....., ЕГН: **********, против ответника ..., за установяване
недължимост на суми, представляващи главница в размер на 1200.34 лв., ведно със
законната лихва от 16.01.2009 г., както и договорна лихва в размер на 526.99 лв. за периода
21.06.2007 г. – 15.01.2009 г. Тези вземания са инкорпорирани в изпълнителен лист и Заповед
за изпълнение по гражданско дело № 3364/2009 г. по описа на Софийски районен съд, въз
основа на които е образувано изпълнително дело № ... по описа на ЧСИ ..... За същото
вземане е направено и вписване в Централния кредитен регистър (ЦКР).
Ищецът основава исковите си претенции на твърдението за настъпила погасителна
давност на материалното правоотношение, от което произтичат тези вземания. Изрично се
подчертава, че давността е настъпила след приключване на съдебното дирене в заповедното
производство (т.е. след срока за възражение), но преди издаването на изпълнителния лист.
Съгласно чл. 439, ал. 1 от ГПК, длъжникът може да оспори изпълнението чрез иск, когато
то е недействително, или ако вземането е погасено по давност, или е изпълнено. Ключово
условие за допустимостта на такъв иск е погасяването, изпълнението или
недействителността да са настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
По отношение на момента, в който може да бъде направено възражение за давност в
1
изпълнителното производство, съдът се позовава на задължителната съдебна практика на
Върховния касационен съд (ВКС), а именно Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на
ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/2013 г. В точка 11 от това тълкувателно решение е изрично
посочено, че: "Длъжникът може да противопостави с иск по чл. 439 ГПК изтекла давност,
ако тя е настъпила след приключване на съдебното дирене в исковия процес, издаването на
изпълнителното основание, съответно след изтичането на срока за възражение в
заповедното производство, или след като е узнал за влязлата в сила заповед за изпълнение,
при условие че давността е изтекла преди това". Предвид твърдението, че давността е
настъпила след изтичането на срока за възражение по заповедта за изпълнение, и след
издаването на изпълнителния лист, предявените искове са процесуално допустими.
В хода на съдебното производство, ответникът ..... е направил признание на иска по
смисъла на чл. 237 от ГПК. Въпреки това, ищецът ..... е възразила срещу постановяването
на решение при признание на иска. Съгласно чл. 237, ал. 1 от ГПК, съдът постановява
решение при признание на иска, освен ако признанието противоречи на закона или на
добрите нрави, или ако ищецът не желае това. В настоящия случай, тъй като ищецът
изрично е заявил, че не желае постановяване на решение при признание на иска, съдът е
длъжен да се произнесе по същество на спора, съгласно общия ред по чл. 235 от ГПК, а не
по реда на чл. 237 от ГПК. Това процесуално поведение на ищеца е допустимо и не
противоречи на диспозитивното начало, според което страните са господари на процеса и
определят неговите рамки. Съдът не може да наложи решение при признание на иска, ако
ищецът не е поискал или изрично е отказал такъв изход. Постановяването на решение по чл.
235 ГПК осигурява пълноценна съдебна защита и аргументация, което е особено важно в
случаи, засягащи тълкуването и прилагането на задължителна съдебна практика, какъвто е
настоящият казус с давността.
Относно течението на погасителната давност по висящи изпълнителни дела, съдът е
длъжен да приложи актуалната и задължителна практика на ВКС, обективирана в
Тълкувателно решение № 3 от 30.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС . С
това тълкувателно решение е дадено разрешение на въпроса за действието във времето на
Тълкувателно решение № 2/2015 г. и неговото отражение върху давността за изпълнителни
дела, образувани преди неговото приемане. В цитираното Тълкувателно решение № 3/2023 г.
е прието следното: "Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС."
В настоящия случай, изпълнителното дело № ... при ЧСИ .... е образувано през 2011 г., т.е.
преди 26.06.2015 г. От това следва, че съгласно цитираното Тълкувателно решение № 3/2023
г., погасителната давност за процесните вземания не е текла от момента на образуване
на изпълнителното дело до 26.06.2015 г. На тази дата (26.06.2015 г.) влиза в сила
Тълкувателно решение № 2/2015 г., което обявява за изгубило сила Постановление № 3/1980
г. на Пленума на Върховния съд, въвеждащо принципа, че давността не тече по време на
изпълнителното производство. Следователно, едва от 26.06.2015 г. погасителната давност
2
за вземанията на ответника ..... срещу ищеца ..... започва да тече отново.
Прилагайки общите правила за давност от този начален момент, съдът констатира следното:
За главницата от 1200.34 лв.: Това е вземане, установено със съдебно
решение/заповед за изпълнение, за което се прилага петгодишна погасителна
давност съгласно чл. 110 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД). Тъй като
давностният срок започва да тече от 26.06.2015 г., петгодишният срок изтича на
26.06.2020 г.
За лихвата от 526.99 лв.: Това вземане представлява периодично плащане (договорна
лихва), за което се прилага тригодишна погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от
ЗЗД. Тъй като давностният срок за нея също започва да тече на 26.06.2015 г.,
тригодишният срок изтича на 26.06.2018 г.
Към настоящия момент, 01.07.2025 г., и към момента на подаване на исковата молба по
настоящото дело (което очевидно е след 2020 г. и 2018 г. съответно), , давностните срокове
за погасяване на двете претенции са изтекли. След изтичането на тези срокове, правото
на кредитора да търси принудително изпълнение се погасява. Фактът на изтекла давност,
настъпил съгласно правилата, изяснени с Тълкувателно решение № 3/2023 г., представлява
ново обстоятелство, което длъжникът ..... има право да противопостави в рамките на иск по
чл. 439 от ГПК.
Настъпването на погасителната давност е правен факт, който води до погасяване на
правото на принудително изпълнение на тези вземания, въпреки че самото материално
право все още съществува като естествено задължение. Съдът е длъжен да зачете надлежно
направеното възражение за давност.
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, разноските по делото се възлагат на ответника, ако ищецът е
спечелил делото. В настоящия случай, предявените искове са изцяло уважени, което
принципно дава основание за присъждане на сторените от ищеца разноски.
Въпреки признанието на иска от страна на ответника, съдът намира, че ..... е дал повод за
завеждане на настоящото дело, съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК. Разпоредбата на чл. 78, ал. 2
ГПК предвижда, че когато ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото и
е признал иска, той дължи разноски. В случая, ответникът не е предприел действия за
отписване на погасеното по давност задължение от Централния кредитен регистър (ЦКР).
Това негово бездействие е в пряко противоречие с правото на ищеца да не фигурира с
погасени по давност задължения в регистри, които оказват влияние върху неговата кредитна
история и достъп до финансови услуги.
Настоящият съд взема предвид практиката на Върховния административен съд (ВАС) и
Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), които последователно приемат, че
данните за задължения, погасени по давност, следва да бъдат отписани от публични
регистри, като ЦКР, тъй като тяхното продължително съхранение след изтичане на
3
давностния срок представлява неправомерна обработка на лични данни и противоречи на
принципите на Регламент (ЕС) 2016/679 (GDPR). Съгласно чл. 5, ал. 1, б. "д" от GDPR,
личните данни трябва да се съхраняват във форма, която да позволява идентифицирането на
субекта на данните за период, не по-дълъг от необходимото за целите, за които те се
обработват. След като едно задължение е погасено по давност и кредиторът е изгубил
правото си на принудително изпълнение, целта за обработка на данните в ЦКР
(предупреждение за кредитоспособност) вече не е актуална. Продължаващото поддържане
на такава информация създава неблагоприятни последици за длъжника, който на практика
вече не е обвързан от съществуващо, подлежащо на изпълнение задължение.
Следователно, бездействието на ответника да актуализира информацията в ЦКР, въпреки
настъпилата давност, е принудило ищеца да потърси съдебна защита по реда на чл. 439 ГПК,
за да защити своите права и интереси. Това бездействие се явява основателен повод за
образуване на делото.
По делото са представени доказателства за направени разноски от ищеца, а именно: 100.00
лв. за платена държавна такса и 550.00 лв. за адвокатско възнаграждение, което прави
общо 650.00 лв. Тези разноски следва да бъдат присъдени в тежест на ответника.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявените от ищеца ..... отрицателни
установителни искове срещу ..... са изцяло основателни и доказани. Установяването на
погасителна давност по отношение на вземанията води до недопустимост на
принудителното изпълнение за тези суми.
На основание изложените мотиви и цитираните законови разпоредби и съдебна практика,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявен иск от ....., ЕГН: **********, с правно
основание чл. 439 ГПК, срещу ..., че ....., ЕГН: ********** НЕ ДЪЛЖИ на ..., следните
суми:1200.34 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 16.01.2009 г. до окончателното изплащане, и
526.99 лв., представляваща договорна лихва за периода от 21.06.2007 г. до 15.01.2009 г.,за
които вземания е издаден изпълнителен лист по гражданско дело № 3364/2009 г. по описа на
Софийски районен съд, въз основа на който е образувано изпълнително дело № ... по описа
на ЧСИ ...., ПОРАДИ НАСТЪПИЛА ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА ..., да заплати на ....., ЕГН: **********, направените по делото разноски в
размер на 650.00 лв. (шестстотин и петдесет лева), състоящи се от 100.00 лв. платена
държавна такса и 550.00 лв. адвокатско възнаграждение.
4
Настоящото Решение подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5