№ 69
гр. Л., 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Л., IX СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Р. МАРИНОВА
в присъствието на прокурора Ц. Н. Р.
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело
№ 20224310101073 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод подадена искова молба от В. Е.
В. против П. на Р. Б. за присъждане на обезщетение за вреди във връзка с
лишаване от свобода, в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г.
В исковата молба се твърди, че на 26.01.2015 г. ищецът е задържан под
стража по ДП № 51/2015 г. по описа на ОД на МВР П.. Тази мярка за
неотклонение той е търпял до 31.05.2019 г., когато тя е заменена с по-лека -
„гаранция в пари“.
С влязло в сила решение, постановено по КНД № ***** г., на ищеца е
определено наказание лишаване от свобода по повдигнато му обвинение, за
което е признат за виновен, в размер на 3 години и 11 месеца.
Размерът на наказанието е по-малък от този на задържането, като
ищецът поддържа, че задържането му е причинило терзания, засегнало е
частта и достойнството му, правото на му труд и образование, като за
обезщетяване на тези му изживявания търси обезщетение в размер на 19 152
лв.
Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да осъди
1
ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 19 152,00 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди във връзка с лишаването му от свобода
на определения срок за времето от 26.12.2018 г. до 31.05.2019 г., ведно със
законната лихва 31.05.2019 г. до окончателното му изплащане.
В депозиран по делото отговор ответникът оспорва в пряка причинна
връзка с действията му ищецът да е претърпял вредите, за което търси
обезщетяване, за обезщетяването на които да следва да отговаря от името на
държавата.
Ответникът оспорва размера на претенцията, както и че забавата е
настъпила в сочения в молбата момент – 31.05.20219 г.
В хода на производството ищецът не участва лично или чрез свой
представител и не изразява становище по същество.
Ответникът се представлява от прокурор Р., който по същество
поддържа изложеното в отговора на исковата молба.
След преценка - поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен
материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
ДП № 51/2015 г. по описа на Второ РПУ при ОД На МВР П. е
образувано с първо действия по разследване – оглед на местопроизшествие,
проведен на 22.01.2015 г., за престъпление по чл. 330, ал. 1 НК.
На 25.01.2015 г., в 17:50 часа служител на РУ при ОД на МВР П. –
Чавдар Ганчев е заповядал да се задължи за срок от 24 часа В. Е. В. в
помещенията за временно задържане на второ РУ, което се установява от
заповед за задържане на лице. На посочена в заповедта датата и част В. е
задържан, видно от подписана от него декларация.
С постановление от 26.01.2015 г. В. Е. В. е привлечен за извършено
престъпление от общ характер по чл. 330, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
В деня на привличането на обвиняем /26.01.2015 г./ той е разпитан в това му
качество.
С постановление от 26.01.2015 г. е разпоредено В. да бъде задържан за
срок от 72 часа в ОЗ „Следствени арести“ – П., начиная от 26.01.2015 г.,
считано от часа на привличането му като обвиняем до 29.01.2015 г., като в
рамките на срока за задържане да се изготви и внесе искане до РС П. за
2
взимане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
По предложение на РП П., в производството по ч. н. д. № 555/2015 г.
спрямо В. Е. В. е взета мярка „Задържане под стража“. Определението е
потвърдено с протоколно определение от 05.02.2015 г., постановено по в. ч. н.
д. № 181/2015 г. на Окръжен съд П..
По молба на адв. К., защитник на обвиняемия В. Е. В., е образувано ч. н.
д. № 1091/2015 г. на ОС П., в което е разгледано искане за изменение на
мярката „задържане под стража“ на В.. Молбата на В. е оставена без
уважение. Без уважение е оставено и искането на ОП П. за определяне на
срок, в който ново искане за изменение на мярката е недопустимо.
Определението е обжалвано от В. и потвърдено с определение на Апелативен
съд П. по в. ч. н. д. № 263/2015 г.
По молба на адв. К., защитник на обвиняемия В. Е. В., е образувано ч. н.
д. № 1922/2015 г. на ОС П., в което е разгледано искане за изменение на
мярката „задържане под стража“ на В.. Молбата на В. е оставена без
уважение. Определението е обжалвано от В. и потвърдено с определение от
17.10.2015 г. на Апелативен съд П. по в. ч. н. д. № 488/2015 г.
С Постановление от 24.03.2015 г. към първоначално повдигнатото
обвинение на В. е прибавено ново обвинение за престъпление по чл. по чл.
216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК. В деня на привличането на
обвиняемия В. /24.03.2015 г./ той е разпитан в това му качество.
С Постановление от 10.06.2015 г. към първоначално повдигнатите
обвинение на В. е прибавено ново обвинение за престъпление по чл. по чл.
116, ал. 1, т. 7 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 НК, а
с постановление от 10.11.2015 г. за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 7 и т. 9,
вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 НК. Привличанията по
новите обвинения са последвани от разпити.
С постановление от 23.01.2015 г. е назначена физико-химична
експертиза за изследване тампон и обгорели части от местопроизшествието.
С постановление от 03.02.2015 г. е назначена физико-химична
експертиза за изследване тампон и обгорели части от местопроизшествието.
С постановление от 16.02.2015 г. е назначена съдебно-оценителна
експертиза за оценка на засегнати от палежа автомобили
3
С постановление от 14.04.2015 г. е назначена физико-химична
експертиза за идентифициране на обгорели при палежа автомобили.
С постановление от 29.04.2015 г. е назначена съдебномедицинска
експертиза за освидетелстване на А. Т. Г..
С постановление от 05.05.2015 г. е назначена физико-химична
експертиза за идентифициране на обгорели при палежа автомобили.
С постановление от 08.05.2015 г. и 09.09.2015 г. са назначена пожаро-
техническа експертизи
С постановление от 15.09.2015 г. е назначена физико-химична
експертиза за установяване следи от леснозапалими течности от доброволно
предадена метална туба.
В рамките на досъдебната фаза на производството са събрани
показанията на двадесет и седем свидетеля /на 28.01.2015 г. са разпитани
свидетелите А. Т. Г. и А. ЙО. ЙО.; на 23.01.2015 г. е разпитани свидетеля Т.
Д. ЙО.; 26.01.2015 г. са разпитани свидетелите Ж. Т. Н. и Т. Ж. Н., Б. Д. А. /л.
33, т. 3/, С. Г. М. /л. 42 ,т. 3/, 26.08.215 г. и С. Т. П. /л. 70, т. 3/; 23.09.2015 г. е
разпитан на свидетеля Т. И. К. на 24 и 28.01.2015 г. е разпитан на П. П. К.; на
27.01.2015 г. е разпитан разпит на свидетеля П. Г. Х.; на 03.07.2015 г. е
разпитан свидетеля М. И. М.; на 17.08.2015 г. е разпитан Г. С. Ч.; на
25.01.2015 г. разпит на свидетеля Р. А. Х.; на 28.01.2015 г. разпит на свидетеля
Д. В. К.; на 24.01.2015 г. е разпитан Е. Д. Х.; на 25.01.2015 г. е разпитан на В.
Я. В.а; на 28.01.2015 г. е разпитан свидетеля И. П. О.; на 05.05.2015 г. е
разпитан на К. М. М.; 25.01.2015 г. е разпитан Т. И. М.; на 11.06.2015 г. разпит
на П. А. Б.; на 04.05.2015 г. е разпит на Ч. Т. Г.; на 12.09.2015 г. е разпит на С.
Л. З.; на 18.01.2015 г. е разпитан С. И. С.; на 30.06.2015 г. е разпитан Р. С. Г.;
на 24.01.2015 г. е разпит на Е. А. Ч.; на 09.10.2015 г. е разпитана Л. И. П.; на
05.10.2015 г. са разпитани Р. И. Р. и С. М. М. /л. 136, т. 3/.
На 08.12.2015 г. е предявено разследването на обвиняемия В. Е. В. и
защитниците му адв. К. и Е. В. – баща на обвиняемия.
В заключително мнение разследващия полицай от второ РУП П. е
приключено досъдебно производство№ 51/2015 г. и е изпратено на РП П. с
мнение за предаване на съд на А. Т. Ч. за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 7 и
т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 НК; престъпление по
4
чл. 330, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, вр. ал. 1 НК, по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3,
вр. ал. 1 НК и чл. 339, ал. 4, , вр. ал. 5 НК; В. Г.ев З. за престъпление по чл.
116, ал. 1, т. 7, т. 9 и т. 12, пр. 1-во, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3
и 4, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ Нк НК; престъпление по чл. 330, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 3 и 4, вр. ал. 1 НК, по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и 4, вр. ал. 1 НК; Б. Б.
Р. за престъпления по чл. 116, ал. 1, т. 7 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 вр.
чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 2, т. НК; престъпление по чл. 330, ал. 3, пр. 1 вр.
ал. 2т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал.
2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК; В. Е. В. за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 7 и
т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 НК; престъпление по
чл. 330, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК; С. Р. Г. за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 7 и т.
9, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК; престъпление по
чл. 330, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, по чл. 216, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2 и 4, вр. ал. 1 и чл. 26, ал. 1 НК и С. В. Г. за престъпление по
чл. 339, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
Въз основа на внесен обвинителен акт срещу В. Г.ева З., А. Т. Ч., С. Р.
Г., Б. Б. Р., В. Е. В. и С. В. Гечев е образувано НОХД № 2395/2015 г. В. е
привлечен да отговаря, за това, че на 12.02.2014 г. като помагач, в съучастие с
А. Т. Ч. като подбудител, с В. Г.ев З. като подбудител и помагач, със С. Р. Г. и
Б. Б. Р. като извършители умишлено е улеснил С. Р. Р. и Б. Б. Р. – чрез
разяснения и по друг начин /чрез проследяване на А. Т. Г. от гр. П. и даване
на информация за навиците и местоположението му/ умишлено да умъртви
другиго – А. Т. Г. от гр. П., като деянието е извършено предумишлено и с
користна цел и е останало недовършено поради независещи от волята на
дееца причини; за това, че на 09.01.2014 г., в гр. П., като извършител, в
съучастие с А. Т. Ч. като подбудител и с В. Г.ев З. като подбудител и помагач
, е запалил имущество на значителна стойност - лек автомобил „М.“, модел
„****“, с рег. № *****, собственост на „Стеда СД“ ЕООД П., на стойност
38 000,00 лв. и лек автомобил „Т. Л. К.“, с рег. № ******, собственост на А.
ЙО. ЙО., на стойност 8 000,00 лв., като са последвали вреди на стойност
34 200,00 лв. за лек автомобил „М.“, модел „****“, с рег. № ***** и на
стойност 6 800,00 лв. за автомобил „Т. Л. К.“, с рег. № ******, като вредите
са на обща стойност от 41 000,00 лв.; за това, че през периода 09.01.2014 г. до
10.01.2014 г. вкл. в гр. П., при условията на продължавано престъпление като
5
извършител, самостоятелно и в съучастие с А. Т. Ч. като подбудител, с В. Г.ев
З. като подбудител и помагач и със С. Р. Г. като помагач, като противозаконно
е повредил и унищожил чужди движими вещ, като на 09.01.2014 г. в гр. П.
самостоятелно противозаконна е повредил лек автомобил марка „М.“, модел
„*****“, с рег. № ******, собственост на Н. И. Н., като нанесените щети
възлизат на 204,00 лв., а на 10.01.2014 г. в гр. П., като извършител, в
съучастие с А. Т. Ч., като подбудител, с В. Г.ев З., като подбудител и помагач
и със С. Р. Г., като помагач, противозаконно унищожил чужда движима вещ –
предно обзорно на лек автомобил марка „М.“, модел „********“, с рег. №
******, собственост на „Стеда СД“ ЕООД П., като щета възлиза на 997,00 лв.,
като общата стойност на щета е 1 201,00 лв.
С разпореждане от 04.01.2016 г., постановено по НОХД № 2395/2015 г.
по описа на Окръжен съд П. е насрочено открито съдебно заседание за
разглеждане на делото. С разпореждането са потвърдени взетите на
досъдебната фаза на процеса мерки за неотклонение „Задържане под стража“
по отношение на В. Г.ев З., С. Р. Г., Б. Б. Р. и В. Е. В. и мярката „Парична
гаранция“ по отношение на С. В. Г..
В рамките на първоинстанционното производство в периода 03.02.2016
г. /дата на първото открито съдебно заседание/ до 16.01.2017 г. /датата на
която е обявена присъдата/ са проведени тридесет открити съдебни заседания
/3-ти февруари; 17-ти март; 20-ти и 22-ри април; 10-ти, 11-ти, 26-ти и 27-ми
май; 13-ти и 14-ти юни; 1-ви юли; 26-ми, 28-ми септември; 10-ти, 11-ти, 12-ти,
13-ти октомври; 14-ти, 16-ти, 17-ти и 18-ти ноември; 12-ти, 14-ти, 15-ти и 16-
ти декември 2016 г.; 10-ти, 11-ти, 12-ти, 13-ти и 16-ти януари 2017 г./.
Първото заседание по делото е отложено поради нередовно призоваване на
част от страните и наличие на уважителни причини за неявяване от други.
Поради влошено здравословно състояние на подсъдимия В. в заседанието на
18.11.2016 г. не е даден ход на делото. В трите съдебни заседания по делото
след първото са разглеждани процесуални въпроси и конституиране на
страни. В съдебните заседания са събрани показания на свидетели и
обяснения на част от подсъдимите, разпитани са вещите лица по допуснатите
на досъдебната фаза съдебни експертизи; допуснати са и изслушани съдебто-
технически ексептизи.
В производството са разгледани искания за изменения на мерките на за
6
неотклонение на част от подсъдимите – Ч., Романов и З.. Исканията за
промяна на мерките за неотлонение от обвиняемия В. не е постъпвало в
първоинстанционното производството. Основната част от исканията /седем
искания/ са постъпили от подсъдимия Ч., като те се основават на влошеното
му здравословно състояние.
С присъда № 3/16.01.2017 г. В. Е. В. е признат за виновен, за това, че на
12.02.2014 г. в гр. П., като помагач, в съучастие с в съучастие с А. Т. Ч. като
подбудител, с В. Г.ев З. като подбудител и помагач, със С. Р. Г. и Б. Б. Р. като
извършители умишлено е улеснил С. Р. Р. и Б. Б. Р. – чрез разяснения и по
друг начин /чрез проследяване на А. Т. Г. от гр. П. и даване на информация за
навиците и местоположението му/ умишлено да умъртви другиго – А. Т. Г. от
гр. П., като деянието е извършено предумишлено и с користна цел и е
останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини,
поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 7 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал.
1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 58, б „б“, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден
на три години и единадесет месеца лишаване от свобода. Със същата присъда
В. е признат за виновен, за това, че на 09.01.2014 г., в гр. П., като извършител,
в съучастие с А. Т. Ч. като подбудител и с В. Г.ев З. като подбудител и
помагач, е запалил имущество на значителна стойност - лек автомобил „М.“,
модел „****“, с рег. № *****, собственост на „Стеда СД“ ЕООД П., на
стойност 38 000,00 лв. и лек автомобил „Т. Л. К.“, с рег. № ******,
собственост на А. ЙО. ЙО., на стойност 8 000,00 лв., като са последвали вреди
на стойност 34 200,00 лв. за лек автомобил „М.“, модел „****“, с рег. №
***** и на стойност 6 800,00 лв. за автомобил „Т. Л. К.“, с рег. № ******,
като вредите са на обща стойност от 41 000,00 лв., поради което и на
основание чл. 330, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54 НК е осъден на
две години и осем месеца лишаване от свобода. С присъдата В. е признат за
виновен за това, че през периода 09.01.2014 г. до 10.01.2014 г. вкл. в гр. П.,
при условията на продължавано престъпление като извършител,
самостоятелно и в съучастие с А. Т. Ч. като подбудител, с В. Г.ев З. като
подбудител и помагач и със С. Р. Г. като помагач, като противозаконно е
повредил и унищожил чужди движими вещ, като на 09.01.2014 г. в гр. П.
самостоятелно противозаконна е повредил лек автомобил марка „М.“, модел
„*****“, с рег. № ******, собственост на Н. И. Н., като нанесените щети
възлизат на 204,00 лв., а на 10.01.2014 г. в гр. П., като извършител, в
7
съучастие с А. Т. Ч., като подбудител, с В. Г.ев З., като подбудител и помагач
и със С. Р. Г., като помагач, противозаконно унищожил чужда движима вещ –
предно обзорно на лек автомобил марка „М.“, модел „********“, с рег. №
******, собственост на „Стеда СД“ ЕООД П., като щета възлиза на 997,00 лв.,
като общата стойност на щета е 1 201,00 лв., поради което и на основание чл.
216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, чл. 26, ал. 1, вр. чл. 54 НК е осъден на
една година и четири месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1
НК на подсъдимия В. е наложено едно общо най-тежко наказание – три
години и единадесет месеца лишаване от свобода, което е увеличен на
основание чл. 24 НК със седем месеца и определено наказания от четири
години и шест месеца лишаване от свобода. В присъдата е посочено, че от
така отпределеното наказание се приспада времето, през което В. е бил
задържан по реда на ЗМВР 24-ри часа на 25.01.2015 и по реда на чл. 64, ал. 2
НПК от 26.01.2015 г. до 29.01.2015 г. и с мярка за неотклонение „Задържане
под стража“, считана от 29.01.2015 г. до влизане в сила на присъдата, като
един ден задържана се зачита за един ден лишаване от свобода.
В проведеното на 16.01.2017 г. открито съдебно заседание, в което е
обявена присъдата, е потвърдена взетата спрямо подсъдимия В. „Задържане
под стража“.
Срещу присъдата са подадени жалби от подсъдимите и техните
защитници.
С определение от 12.06.2017 г., образуваното по повод на жалбите
ВНОХД 311/2017 г. по описа на АС П., е внесено за разглеждане в открито
съдебно заседание, насрочено за 06.07.2017 г.
Във въззивното производството са проведени две открити съдебни
заседания, като в първото е допуснато събирането на гласни доказателства –
показания на свидетели и заключение на съдебно-медицинска експертиза за
установяване здравни статус на подсъдимия Ч. и преценка възможността му
за участие в производството, а във второто гласните доказателства са
събрани, даден е ход на съдебни прения и делото е обявено за решаване.
С решение № 258/22.11.2017 г. по ВНОХД № 313/2017 г. на АС П. е
отменена присъда № 3/16.01.2017 г. по НОХД № 2359/2015 г. на ОС П., а
делото е върнато за ново разглеждане в друг съдебен състав от стадия на
разпоредително заседание.
8
След връщане на делото пред ОС П. е образувано НОХД № 2351/2017 г.
и то е насрочено за разглеждане в разпоредително заседание, проведено на
17.01.2017 г. В разпоредителното заседание подсъдимият В. е заявил искане
за изменение на мярката му за неотклонение „Задържане под стража“ в по-
лека. Искането за изменение на мярката е отхвърлено, а производството по
делото е прекратено и делото върнато на досъдебна фаза за отстранява
констатирани пороци в обвинителния акт.
С определение от 12.03.2018 г. АС П. е отменил определението за
прекратяване на производството и връщането му в досъдебна фаза, като е
постановил връщането на ОС П. за продължаване на съдопроизводствени
действия. В частта, в която е отказано изменение на мярката за неотклонение
на подсъдимия В. определението е потвърдено.
След връщане на делото е постъпило ново искане на подсъдимите В. и
Ч.. За разглеждане на исканията са насрочени открити съдебни заседание за
23-ти и 25-ти април 2018 г. и 30.05.2018 г. и 06.06.2018 г., а по същество те са
отхвърлени.
На 28.06.2018 г. е проведено разпоредително заседание по делото, което
е отложено за 12.07.2018 г., а след това и за 17.07.2018 г., като в последното е
постановено разглеждане на делото по реда на чл. 371, т. 1 НПК.
В периода 18.07.2018 г. до 24.10.2018 г. са проведени осем съдебни
заседания /на 18-ти и 19-ти юли, на 10-ти, 11-ти и 12-ти септември, на 12-ти,
23-ти и 24-ти октомври/, в които са изслушани обяснения на подсъдимите,
включително на В. и са разпитани свидетели и вещи лица.
С присъда № 82/25.10.2017 г. В. Е. В. е признат за виновен, за това, че
на 12.02.2014 г. в гр. П., като помагач, в съучастие с в съучастие с А. Т. Ч.
като подбудител, с В. Г.ев З. като подбудител и помагач, със С. Р. Г. и Б. Б. Р.
като извършители умишлено е улеснил С. Р. Р. и Б. Б. Р. – чрез разяснения и
по друг начин /чрез проследяване на А. Т. Г. от гр. П. и даване на информация
за навиците и местоположението му/ умишлено да умъртви другиго – А. Т. Г.
от гр. П., като деянието е извършено предумишлено и с користна цел и е
останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини,
поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 7 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал.
1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 58, б „б“, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден
на три години и единадесет месеца лишаване от свобода. Със същата присъда
9
В. е признат за виновен, за това, че на 09.01.2014 г., в гр. П., като извършител,
в съучастие с А. Т. Ч. като подбудител и с В. Г.ев З. като подбудител и
помагач, е запалил имущество на значителна стойност - лек автомобил „М.“,
модел „****“, с рег. № *****, собственост на „Стеда СД“ ЕООД П., на
стойност 38 000,00 лв. и лек автомобил „Т. Л. К.“, с рег. № ******,
собственост на А. ЙО. ЙО., на стойност 8 000,00 лв., като са последвали вреди
на стойност 34 200,00 лв. за лек автомобил „М.“, модел „****“, с рег. №
***** и на стойност 6 800,00 лв. за автомобил „Т. Л. К.“, с рег. № ******,
като вредите са на обща стойност от 41 000,00 лв., поради което и на
основание чл. 330, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54 НК е осъден на
две години и осем месеца лишаване от свобода. С присъдата В. е признат за
виновен за това, че през периода 09.01.2014 г. до 10.01.2014 г. вкл. в гр. П.,
при условията на продължавано престъпление като извършител,
самостоятелно и в съучастие с А. Т. Ч. като подбудител, с В. Г.ев З. като
подбудител и помагач и със С. Р. Г. като помагач, като противозаконно е
повредил и унищожил чужди движими вещ, като на 09.01.2014 г. в гр. П.
самостоятелно противозаконна е повредил лек автомобил марка „М.“, модел
„*****“, с рег. № ******, собственост на Н. И. Н., като нанесените щети
възлизат на 204,00 лв., а на 10.01.2014 г. в гр. П., като извършител, в
съучастие с А. Т. Ч., като подбудител, с В. Г.ев З., като подбудител и помагач
и със С. Р. Г., като помагач, противозаконно унищожил чужда движима вещ –
предно обзорно на лек автомобил марка „М.“, модел „********“, с рег. №
******, собственост на „Стеда СД“ ЕООД П., като щета възлиза на 997,00 лв.,
като общата стойност на щета е 1 201,00 лв., поради което и на основание чл.
216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, чл. 26, ал. 1, вр. чл. 54 НК е осъден на
една година и четири месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1
НК на подсъдимия В. е наложено едно общо най-тежко наказание – три
години и единадесет месеца лишаване от свобода, което е увеличен на
основание чл. 24 НК със седем месеца и определено наказания от четири
години и шест месеца лишаване от свобода. В присъдата е посочено, че от
така определеното наказание се приспада времето, през което В. е бил
задържан по реда на ЗМВР 24-ри часа на 25.01.2015 и по реда на чл. 64, ал. 2
НПК от 26.01.2015 г. до 29.01.2015 г. и с мярка за неотклонение „Задържане
под стража“, считана от 29.01.2015 г. до влизане в сила на присъдата, като
един ден задържана се зачита за един ден лишаване от свобода.
10
В проведеното на 25.10.2018 г. открито съдебно заседание, в което е
обявена присъдата, е потвърдена взетата спрямо подсъдимия В. „Задържане
под стража“.
Във връзка с постъпили жалби от подсъдимите против присъдата на
Окръжен съд П. пред АС П. е образувано ВНОХД № 75/2019 г. Делото е
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за 12.04.2019 г.
Заседанието по делото е отложено поради отсъствието на член от състава на
съда и насрочено за 18.04.2019 г.
Във въззивното производството са проведени четири съдебни заседания
/на 18.04.2019, на 31.05.2019г., 05.07.2019 г. и 04.10.2019 г./, в които са
изслушани показания на свидетеля и обяснения на част от страните,
допуснати и изслушани са заключения на вещи лица.
В проведено на 31.05.2019 г. открито съдебно заседание съдът е
изменил мерките на част от подсъдимите, вкл. на В. В. и е наложил мярка
„Гаранция в пари“, като, наред с това, е наложил и мерки за процесуалния
принуда „Забрана за напускане пределите на страната“. В деня на изменение
на мярката на В. /31.05.2019 г./ той е освободен от Затвора П., в който е
търпял наложената му мярка „Задържане под стража“. Там той е пребивавал
от 26.01.2015 г., видно от удостоверение № 602/15 г. от 24.03.2022 г. Във
времето, в което производството е разглеждано от въззивния съд са
разгледани и искания на подсъдимия Ч. за изменение на наложената му марка
за неотклонение „Задържане под стража“.
С решение № 45/16.03.2020 г., постановено по ВНОХД № 75/2019 г. на
АС П. е изменена присъда № 82/25.10.2018 г., постановена по НОХД №
2351/2017 г. на ОС П., като признава подсъдимия В. Е. В. за невинен, за това,
че на 09.01.2014 г., в гр. П., противозаконно е повредил лек автомобил марка
„М.“, модел „*****“, с рег. № ***** – собственост на Н. И. Н. с нанесени в
резултата на деянието вреди от 204 лв. да извършил престъпление по чл. 216,
ал. 1 НК при условията на чл. 26, ал. 1 НК, за разликата над 997,00 лв. до
1 201,00 лв., представляващи причинени от престъплението по ч. 26, ал. 1 НК
щети, като на основание чл. 304 НПК по първоначално повдигнатото
обвинение и намалява наложеното на В. Е. В. наказание за извършено
престъпление по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ял. 1, вр. чл. 54 НК, като
вместо една година и четири месеца лишаване от свобода определя една
11
година лишаване от свобода, а определеното му на основание чл. 23 и чл. 24
НК общо най-тежко наказание и увеличено наказание от четири години и
шест месеца намалява на четири години и четири месеца. С решението е
изменен размера на наказанието на останалите подсъдими, а в останалата част
присъдата, постановена от първата инстанция, е потвърдена.
Против решение на АС П. е подаден касационен протест във връзка с
оправдаваното на В. по едно от повдигнатите му обвинения и намаляването
на определените наказания справя него и останалите подсъдими.
Жалби против решението на АС П. са подадени от подсъдимите и
техните защитници и от пострадалия Гяуров.
Във връзка с подадените жалби и протест пред ВКС е образувано н. д.
№ 787/2020 г. Пред касационната инстанция са проведени две открити
съдебни заседания – на 23.11.2020 г., отложено паради нередовно призоваване
част от страните и на 22.01.2021 г., в което делото е обявено за решаване.
С решение № 19/28.01.2022 г. е изменено решение № 45/16.03.2020 г. по
ВНОХД № 75/20219 г. на АС П., като по отношение на всички подсъдими е
отменено приложението на чл. 24 НК, част от подсъдимите /Ч.и и Г./ са
оправдани по част от повдигнатите им обвинения, като е намалено
наказанието на подсъдимия Г., а останалата част решението е оставено в сила.
Видно от служебна бележка, издадено от Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“, Затвора Л. на 01.02.2022 г., на 01.02.2022 г. В. Е. В. е
постъпила в затвора за изтърпяване на наложено му наказание от 3 години и
единадесет месеца лишаване от свобода и в същия ден /01.02.2022г./ е
освободен поради „предварително изтърпяно наказание“ в затвора П. с
предварително задържане с мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
От справка за съдимост на В. Е. В., издадена на 08.01.2016 г. от РС Л.,
се установява, че В. не е осъжда, а с решение от 2013 г. му е наложено
административно наказание глоба, за това, че без надлежно разрешение е
държал високорисково наркотично вещество.
От уверение № 945/03.06.2015 г., издадено от Университет по
хранителни технологии П., Технологичен факултет, се установява, че В. Е. В.,
обучаващ се по специалност „Химия и микробиология на храните“ е студен с
прекъснати права през учебната 2014/2015 г. с право да се яви на изпити на
12
лятната изпитна сесия от 01.06.2015 г. до 04.07.2015 г. и ликвидационна сесия
от 01.08.-05.09.2015 г. /л. 3353 от НОХД № 2395/2015 г. на ОС П./
От препис на трудова книжка № 9, издадена на името на В. се
установява, че през 2013-214 г. е работил на длъжности продавач консултант,
сервитьор и товарач /л. 3351-3353 от НОХД № 2395/2015 г. на ОС П./.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди от във връзка с лишаване от свобода, в нарушение на
чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи,
съставена в Рим на 4 ноември 1950 г., с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 1,
пр. последно ЗОДОВ.
В исковата молба /в нея се внесени уточнения в проведено на 13.10.2022
г. открито съдебно заседание/ ищецът е поддържал, че вредите, за което търси
обезщетяване са свързани с изтърпяване на наказание над определения срок
на наложеното му наказание. Основание за ангажиране отговорността на
държавата, чрез П., която участва като неин субституент в производството по
обезщетяване на вреди от дейност на правозащитните органи, в частност
вреди, свързани с изпълнението на наложено наказание, са налице само при
изпълнение на наложено наказание „лишаване от свобода” над определения с
присъдата срок – когато се изтърпява наказание, наложено с влязла в сила
присъда, с която лицето е признато за виновно от съда и е осъдено за
извършено от него престъпление. Взетите в хода на наказателното
производство мерки за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен
арест“ не съставляват наказание. С налаганите им се посяга върху граждански
права, в това число правото на свободно придвижване, поради което и на
основание чл. 59, ал. 1 НК те се приспадат от наложеното наказание лишаване
от свобода или пробация. Целите и функциите на мерките за процесуална
принуда са временни и не са равнозначни на изпълнението на влязло в сила
наказание лишаване от свобода, поради което задържането на обвиняемия
/подсъдимия е по-продължително, отколкото е наложеното му наказание и то
не може да се приспадне по реда на чл. 59 НК, претенцията за обезщетяване
на вреди не може да се подведе под разпоредбата на чл. 2, ал. 1 т. 6, а под тази
на чл. 2, ал. 1, пр. последно ЗОДОВ /виж. решение № 212/14.10.2016 г. по гр.
13
д. № 1402/2016 г. на IV г. о. на ВКС и решение № 60317/01.04.2022 г. по гр. д.
№ 597/2021 г. на IV г. о. на ВКС/.
Съгласно чл. 7 от Конституцията на Р. Б. държавата отговаря за вреди,
причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни
лица. Отговорността е на държавата, а не на отделни нейни органи, като
ЗОДОВ определя чрез кой държавен орган държавата участва в
прозиводството. С посочването на субектите, чрез които държавата участва,
не й се отнема длъжниковото качество.
При иск по чл. 2 ЗОДОВ П. на РБ е легитимираният процесуален
субституент на държавата във всички случаи, за които не е посочен изрично
друг орган, съгласно разясненията, дадени в ТР № №5/2015г по т.д №5/2013г
ОСГК. Мерките за неотклонение са законови средства за процесуална
принуда, които съобразно разпоредбата на чл. 57 НПК се налагат с цел да
бъде осигурено нормалното протичане и довършване на развиващото се
наказателно производство и да гарантират изпълнението на влязлата в сила
присъда. Промяната или отмяната на мярката за неотклонение е с оглед
критериите за това да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши
престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила
присъда. Така за вреди от задържане под стража като мярка за неотклонение,
когато то е отменено поради липса на законно основание /мярката на ищеца е
променена по почин на съда в хода на наказателното производство/,
държавата не отговаря чрез съда, а чрез П., която е компетентният орган да
повдига обвинение за извършено престъпление от общ характер. В тази
връзка неоснователни са възраженията на ответника, че не е легитимиран в
качеството му на процесуален субституент да отговаря по заявената срещу
държавата претенция за обезщетяване на вреди от незаконно задържане.
Съгласно чл. 5, § 1 от Конвенцията, прогласяващ правото на свобода и
сигурност, никой не може да бъде лишен от свобода, освен по силата на
постановена от съда присъда; за неизпълнение на законно съдебно решение
или с цел осигуряване на изпълнението на задължение, предписано от закона;
при законен арест или лишаване от свобода с цел да се осигури явяване пред
предвидена в закона институция при обосновано подозрение за извършване
на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се
предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на
14
престъпление; при лишаване от свобода на непълнолетно лице въз основа на
законно решение, за да се осигури надзор с възпитателна цел или с цел да се
осигури явяване пред предвидената в закона институция; с цел да се
предотврати разпространението на инфекциозни болести, както и на душевно
болни лица, алкохолици, наркомани или скитници, както и при законен арест
или лишаване от свобода на лице с цел да се предотврати незаконното му
влизане в страната или на лице, против което се предприемат действия за
неговото депортиране или екстрадиция. Всяко лишаване от свобода, извън
посочените случаи, съставлява нарушение на правото на свобода и сигурност,
признато в чл. 5, § 1 КЗПЧОС.
На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, понесени от
пострадалия от изтичане на срока на наложеното му наказание „лишаване от
свобода“ и/или от съществуващото към момента на вземането им законно
основание по чл. 5, § 1, б. "с" КЗПЧОС е отпаднало, но те не са отменени от
компетентния орган на наказателното производство и лицето не е освободено.
В случая се поддържа първото основание, тъй като се търси обезщетение за
времето над определения размер на наказанието лишаване от свобода. Върху
определеното обезщетение се дължи и мораторна лихва от датата на влизане в
сила на осъдителната присъда, към който момент е ясно, че не може срока на
мярката „задържане под стража“ да се приспадне от определения размер на
наказанието „лишаване от свобода“.
С влязло в сила присъда ищецът е признат за виновен по част от
повдигнатите му обвинения, като му е определено общо най-тежко наказание
от три години и единадесет месеца. В рамките на наказателното
производството за времето от 25.01.2015 г. /ищецът е задържан за период от
24 часа по реда на ЗМВР, след което за 72 часа по реда на НПК, с оглед
изправяне му пред съда и след това с мярка за процесуална принуда за
обезпечаване явяване пред предвидена в закона институция при обосновано
подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната
необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване
след извършване на престъпление/ до 31.05.2019 г. /на посочената дата той е
освободен след промяна на определената му мярка за неотклонение от съда.
От казаното до тук следва, че ищецът е бил незаконно задържан 153 дни след
изтичане срока на определеното му наказание лишаване от свобода /ищецът
търси обезщетение за 152 дни/.
15
В хода на производството ищецът не е поддържал, респективно доказал
във връзка с незаконното му задържане да е имал негативни изживявания вън
от обичайните /да е получил увреждания на здравето – физически или
психически в пряка причинна връцка със задържането или други, извън
онези, които би имало всяко човешко същество, чиято възможност за
свободно придвижване е отнета/. Във връзка с обезщетяването на вредите
следва да се има предвид, че на обезвреда подлежат всички негативни
изживявания за времето след изтичане срока за определеното наказания
лишаване от свобода, а не тези търпени през целия период на задържането,
тъй като по този начин би се стигнало до обезщетяване на вреди от незаконна
задържане, а от незаконна повдигнато обвинение /фактическия състав на
разпоредбата на чл. 2, ал. 1, пр. последно и чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е различен,
което е видно и от разясненията, дадени в т. 7 и 8 на ТР № 3/22.04.2005 г. по
ТД № 3/2004 г./.
Касае се за задържане, което по човешка презумция е свързано с
негативни изживявания и има отрицателни последици върху психиката на
човека. В хода на производството не са събрани доказателства
неимуществени вреди да са над обичайните. Ищецът поддържа, че
незаконното задържане му е отнело правото на труд и образование във
връзка, с което е търпял вреди, но не ангажирал доказателства за тези си
твърдения. Отчитайки личността на ищеца, който към датата на привличането
му е бил признат за виновен в извършването на противообществена проява и
е освободен от наказателна отговорност, възрастта му /двадесет и шест
години към датата на която е изтекъл срока за наказанието му/, вида на
деликта, продължителността на незаконното му задържане /4 месеца и два
дни/, обществено икономическите условия в страната, съдът намира, че за
обезщетяване на вредите от незаконното му задържане справедливия размер
на обезщетението е 5 000,00 лв., като за горницата до сумата от 19 152,00 лв.
искът следва да с отхвърли. Върху така определения размер на обезщетение
следва да се присъди мораторно обезщетение, начиная от 28.01.2022 г. /датата
на влизане в сила на осъдителната присъда срещу него/ до изплащане на
вземането.
В първото по делото открито съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца е представил списък на разноските, но нито в него,
16
нито в исковата молба или в хода по същество е заявил искане за тяхното
присъждане, на което съдът да отговори с решението.
Ответната страната не е заявили искане за присъждане на разноски в
производството.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 1, пр. проследно ЗОДОВ П. на Р.
Б., с адрес: гр. С., бул. “В.” № 2 да заплати на В. Е. В., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Л., бул. „Б.“ ********* сумата от 5 000,00 лв. /пет хиляди лева/ -
обезщетение за причинени неимуществени вреди за незаконно търпяна мярка
за неотклонение „задържане под стража“ над наказанието „лишаване от
свобода“, наложено с присъда, влязла в сила 28.01.2022 г. с решение №
19/28.01.2022 г. по н. д. № 787/2020 г. на ВКС, която не може да бъде
приспадната от наложеното наказание по реда на чл. 59 НК, търпяна за
периода 26.12.2018 г. до 31.09.2019 г., ведно със законната лихва от
28.01.2022 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата
до сумата от 19 152,00 лв.
Решението може да бъде обжалвано в 2 – седмичен срок от връчването му
на страните, пред Окръжен съд Л..
Съдия при Районен съд – Л.: _______________________
17