Решение по дело №3037/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 461
Дата: 3 февруари 2020 г. (в сила от 26 февруари 2020 г.)
Съдия: Райна Кирова Кирякова
Дело: 20192120103037
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 461                     03.02.2020 година                                   град Бургас

 

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

 

Бургаският районен съд                                                ХІІІ граждански състав

          На двайсет и девети януари                            две хиляди и двайсета година

          в публично заседание, в следния състав:

 

Председател: Райна Кирякова

          Секретар: Станка Добрева

          Прокурор:

          като разгледа докладваното от съдия Кирякова

гражданско дело номер 3037 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Бургаският районен съд е сезиран с искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: България, област София (столица), община Столична, град София 1335, район Люлин, ж. к. Люлин-10, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, тел.: 02 483 55 35, електронна поща: office@theagency.bg, представлявано в конкретния случай еднолично от управителя М.Д.Д., чрез пълномощника и съдебен адресат юрисконсулт Р.Д.Р., с адрес ***, офис 4, тел.**********, срещу К.Д.П., с ЕГН * с адрес *** 8000, ж. к. „Зорница“, бл. 39, ап. 8, с която моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че съществува вземането му по частно гражданско дело № 9044/2018 г. по описа на Районен съд-Бургас, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданско процесуалния кодекс ГПК/ № 4714 от 13.12.2018 г., за сумата от 645,64 лева/шестстотин четиридесет и пет лева, шестдесет и четири стотинки/,  представляваща главница, сумата 463,76 лева/четиристотин шестдесет и три лева, седемдесет и шест стотинки/, представляваща  договорна лихва, начислена за периода от 03.08.2014 година/падеж на първата вноска/ до 04.01.2015 година/падеж на вноската/, сумата 187,50 лева/сто осемдесет и седем лева и петдесет стотинки/, представляваща такса разходи, сумата от 404,39 лева/четиристотин и четири лева, тридесет и девет стотинки/, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 01.04.2015 година до датата на подаване на заявлението в съда-06.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението-07.12.2018 година до окончателното й плащане. Ангажира доказателства. Претендира направените по делото разноски.

Обективно съединените установителни искове са процесуално допустими и с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 240 от Закона за задълженията и договорите, вр. чл. 286 от Търговския закон. Предявени са от лице, имащо правен интерес от защита, срещу надлежен ответник, като исковата молба съдържа задължителните реквизитите по чл. 127 и чл. 128 от ГПК.

Ответникът К.П., своевременно с отговора на исковата молба, оспорва изцяло исковете, като неоснователни. Навежда доводи, че договорът за паричен заем е недействителен, поради противоречие с добрите нрави и закона-Закона за потребителския кредит/ЗПК/ и Закона за защита на потребителите/ЗЗП/. Твърди, че е бил въведен в заблуждение относно лихвения процент по кредита, защото с него оскъпяването е значително, че никога не е имал имейл адрес, на който да получава информация по договора. Посоченият в договора електронен адрес няма общо с него. На следващо място, твърди, че настъпилата предсрочна изискуемост на кредита обуславя дължимост само на главницата по него. Прави и възражение за неяснота на задълженията, предвид извършеното от него частично плащане по кредита. Не ангажира доказателства. Претендира направените по делото разноски. Във фазата по съществото на спора, моли, съдът да отхвърли претенциите за възнаградителна лихва и лихва за забава, поради незаконосъобразността на клаузите, с които същите се изчисляват и претендират. В случай, че съдът реши, че договорът за кредит все пак е породил действие, да бъде присъдена само чистата сума на кредита от 502.60 лева.

Бургаският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с доводите на страните, намира, че главният установителен иск по делото е частично основателен, а останалите съединени с него установителни искове са неоснователни, поради следното:

Вземанията по процесната заповед № 4714 от 13.12.2018 г., за сумите от 645,64 лева-главница, 463,76 лева-договорна лихва 187,50 лева-такса разходи и 404,39 лева-лихва за забава, са по договор за паричен заем № 5106421 от 22.06.2014 г., сключен с „Вива кредит“ ООД, за сумата от 700.00 лева, която заемателят се е задължил да върне с договорната лихва от 594.30 лева, на 14 равни двуседмични погасителни вноски, всяка от 92.45 лева, с падежа на първата погасителна вноска на 06.07.2014 г. и последна вноска на 04.01.2015 г., с общ размер на плащанията по договора от 1294.30 лева.

Ищецът по делото „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД се легитимира като приобретател на вземането по договора, с неговото изкупуване, по реда на чл. 99 от ЗЗД. Доказва се по делото, че на 01.04.2015 г. е било подписано приложение № 1 от 01.04.2015 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 22.01.2013 г., сключен между „Вива кредит“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК *, с всички привилегии и обезпечения. Активно легитимираната по делото страна е универсален правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК *, видно от вписванията в търговския регистър. „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК *, е заличен търговец от 21.08.2015 г. 16:26:36 часа, с капитал от  1258000 лева, на която дата и час е възникнал ищецът по делото „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, със същия капитал, но вече на акции-обикновени, налични, поименни, с право на глас, брой: 1258000, номинал: 1 лев. Цесията е редовна от външна страна, ответникът П. фигурира поименно в приложение № 1 от 01.04.2015 г. към рамковия договор за цесия, която дори да не му е била съобщена от стария кредитор му е станала известна с исковата молба по делото, редовно и лично получена на 10.06.2019 г. С това фактическият състав на цесията съдът приема за завършен.

С чл. 4 от договора страните са предвидили, че заемодателят може да изпраща на заемателя по електронната поща, следните документи: Стандартен европейски формуляр при кандидатстване за паричен заем, допълнителната необходима преддоговорна информация съгласно ЗПФУР, Общи условия, валидни към момента на сключване на допълнителни споразумения към настоящия договор, уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост, писма за забавени вноски, покани за плащане, както и на всякакви други изявления и документи при, по повод или във връзка с настоящия договор за предоставяне на паричен заем и всички допълнителни споразумения към него. По делото липсват доказателства, че такива документи са били изплатени, нещо повече, оспорено е фактическото твърдение за съществуването на посочения в договора електронен адрес на ответника П., няма обратно проведено доказване по делото от насрещната страна, поради което съдът приема този факт за неосъществил се/чл. 154, ал. 1 от ГПК/. На пасивно легитимираната по делото страна й е достатъчно и непълното доказване, с което да разколебае доказването на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. При сключването на контракта, няма получена от ответника П. преддоговорна информация, не са му предоставени общи условия с които да се запознае, в нарушение на нормите на чл. 11, ал. 1 и 2 от ЗПК, втората от които императивно предвижда, че общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. Налични са и други нарушения по ал. 1 от чл. 11 при сключването на договора: липсва погасителен план; няма информация по т. 12, ал. 1, чл. 11 от ЗПК за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит, какъвто е процесният, да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; по  т. 17, ал. 1, чл. 11 от ЗПК няма вписване в договора за наличието на такси, свързани с него, като видно от заключението на неоспорената счетоводна експертиза по делото таксата разходи от 187,50 лева е един от неговите компоненти; по т. 20, ал. 1, чл. 11-няма предвиждане за наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден.

По предвиждането на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, годишният процент на разходите/ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Той включва всички настоящи и бъдещи разходи/лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид плащания, в точа число дължими на посредници при сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни, на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК. В конкретния случай, по процесния договор от 22.06.2014 г. фиксирания ГЛП е 155.94 %, а при неспазване на някои от клаузите ГПР нараства на 965.69 %. В случая петкратния размер на законната лихва е 50 %, поради което договорения ГПР е завишен с 19.31 пъти, а ГЛП е завишен 3.12 пъти в сравнение с петкратния размер на законната лихва по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Касае се за потребителски заем, сключен при общи условия, сумата по който е усвоена непосредствено при подписването на договора на 22.06.2014 г. По чл. 3, ал. 2 от договора страните са постигнали съгласие, че с подписването му заемателят удостоверява, че е подучил от заемодателя заемната сума, като договорът има силата на разписка. С разходен касов ордер № 29/22.06.2014 г. е изплатена предоставената в заем сумата от 700.00 лева на ответника по делото К.П. от „Вива Кредит“ ООД, видно от неоспорената съдебно-счетоводна експертиза по делото. Договорът за заем е реален и поради този характер на връзката се счита сключен не от момента на постигането на съгласието, респективно от подписването на договора, а от момента на предаването на сумата. Създаденият на хартиен носител документ-договор не е за валидност, а само за доказване/аd probationem/. Също от експертизата съдът установява, че заемателят е заплатил по договора сумата от 197,40 лева, отнесена от кредитора по реда на чл. 76 от ЗЗД, както следва: такса разходи-12.50 лева, договорна лихва за вноска 1-ва, 2-ра и частично 3-та-130,54 лева и главница вноска 1-ва и частично вноска 2-ра-54,36 лева.

Предвид изложеното от фактическа страна, съдът приема, че е основателно възражение на ответната страна за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор и за съществуването на клаузи в нарушение на ЗПК и ЗЗП. В решенията по дела С-40/08, С-137/08, С-168/05, С-240/98, С-243/08, С-244/98, С-397/11,  С-415/11,  С-472/11  и С-618/10  е прието, че националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО. Въведената с Директива 93/13 система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика от гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност, като това го принуждава да приема предварително установените от продавача или доставчика условия, без да може да повлияе на съдържанието им(решение от 27 юни 2000 г. по дело Ocеano Grupo Editorial и Salvat Editores, C-240/98-C-244/98, Recueil, стр. I-4941, точка 25, Решение от 26 октомври 2006 г. по дело Mostaza Claro, C-168/05, Recueil, стр. I-10421, точка 25, както и Решение от 6 октомври 2009 г. по дело Asturcom Telecomunicaciones, C-40/08, сборник, стр. I-9579, точка 29). Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя. Както е видно от съдебната практика, става въпрос за императивни разпоредби, с които се цели замяната на формалното равновесие, което договорът установява между правата и задълженията на съдоговорителите, с действително равновесие, за да възстанови равенството между тях(вж. решение по дело Mostaza Claro, посочено по-горе, точка 36, решение по дело Asturcom Telecomunicaciones, посочено по-горе, точка 30). Всички клаузи, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, както в конкретния случай на договор при общи условия, по предвиждането на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП/чл.3 на Директива 93/13/, клаузите са неравноправни. Съгласието на потребителя с общите условия се удостоверява с неговия подпис/чл. 147а, ал. 2 от ЗПК/ и такъв подпис на потребителя П. под общите условия липсва, нещо повече, не са представени по делото, потребителят никога не се е запознал с тяхното съдържание. Доказателствената тежест за противното е на кредитора. Тежестта на доказването от времето на римското право пада върху този, който твърди нещо, а не върху този, който го отрича/Ei incumbit probatio, qui dicit, non qui negat/. Това разпределение в нашето съвременно право е предвидено с нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК и токова обратно доказване няма проведено по делото. Ето защо, съдът приема, че поради неравноправните клаузи на процесния договор за паричен заем № 5106421 от 22.06.2014 г., по предвиждането на чл. 23 от ЗПК, ищецът по делото „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е правоимащ да получи само чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по кредита. С просто пресмятане, предоставената в заем сума от 700.00 лева като се намали с внесената по договора сума от 197,40 лева, това главно вземане към настоящия момент възлиза на 502,60 лева. Счетоводното отнасяне на кредитора по други пера е ирелевантно, защото са недължими. Следователно, до размера от 502,60 лева главният установителен иск по делото, като основателен и доказан трябва да бъде уважен, а в останалата част, до претендирания размер от 645,64 лева, отхвърлен. Останалите вземания по заповедта, за сумите от 463,76 лева-договорна лихва, 187,50 лева-такса разходи и 404,39 лева-лихва за забава ищецът  „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД не е правоимащ да получи, притезанията не съществуват, поради посочените неравноправни клаузи, които ex lege са нищожни и следователно, съединените обективно искове с главния, като неоснователни, следва да бъдат отхвърлени изцяло.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на пасивно легитимираната по делото страна следва да бъде възложено заплащането на направените разноските от ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за частично уважения главен иск, съобразно събраните по делото доказателства, в размер на 90.10 лева. За отхвърлената част от исковете, въпреки отправеното до съда искане по чл. 78, ал. 3 от ГПК, разноски не следва да бъдат присъждани, поради липсата на доказателства по делото за направени такива.

Мотивирано от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Д.П., с ЕГН **********, с адрес *** 8000, ж. к. „Зорница“, бл. 39, ап. 8, ЧЕ ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: България, област София (столица), община Столична, град София 1335, район Люлин, ж. к. Люлин-10, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, сумата от 502,60 лева(петстотин и два лева и шестдесет стотинки), представляваща част от невърната заета сума по договор за паричен заем № 5106421 от 22.06.2014 г., сключен с „Вива кредит“ ООД, целият в размер на 700,00 лева, вземането по който е изкупено, с приложение № 1 от 01.04.2015 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 22.01.2013 г., сключен с универсалния праводател „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК *, с всички привилегии и обезпечения, което вземане е част от цялостното вземане от 645,64 лева-главница по заповед № 4714 от 13.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гражданско дело № 9044/2018 г. по описа на Районен съд-Бургас.

ОТХВЪРЛЯ главния иск от уважения размер 502,60 лева до претендирания размер от 645,64 лева, заедно със съответната законна лихва и изцяло останалите обективно съединени установителни искове по посочената заповед, за сумите от 463,76 лева-договорна лихва, 187,50 лева-такса разходи и 404,39 лева-лихва за забава.

ОСЪЖДА К.Д.П., с ЕГН **********, с адрес *** 8000, ж. к. „Зорница“, бл. 39, ап. 8, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: България, област София (столица), община Столична, град София 1335, район Люлин, ж. к. Люлин-10, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, направените по делото разноски за уважената част от главния иск, в размер на 90.10 лева(деветдесет лева и десет стотинки).

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Бургас.

 

 

                                                                     Районен съдия : Р. Кирякова

Вярно с оригинала!

С. Добрева