Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 17.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-в с-в, в
публичното заседание на седемнадесети
октомври през 2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА
И.
ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
при секретаря Цветослава Гулийкова,
като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 12852 по описа
за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение от 20.02.2018 г. СРС, 26 с-в, по гр.д.№ 69150/16
г. е признал за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК, че Б.Г.К.
дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 2 985,54
лв.-главница за доставена топлинна енергия през периода от м.05.2014 г. до м.04.2015
г. в имот с абонатен № 103619, находящ се в гр.София, жк „*******, ап.3 със
законната лихва върху главницата от 20.07.2016 г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 246,43 лв.- лихва за забава в размер на 246,43 лв. за периода
от 15.09.2015 г. до 07.07.2016 г., като е отхвърлил исковете в останалите им
части, като неоснователни.Решението е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД
като трето лице-помагач на страната на ищеца.
С определение от 18.05.2018 г. СРС е отхвърлил искането
на ответника за изменение на решението в частта относно разноските.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
ответника- Б.Г.К. в частта, с която са уважени исковете срещу него с оплаквания
за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.Въззивникът твърди, че
в имота е начислена прекомерна топлинна енергия, която надхвърля възможностите
на отоплителните тела, и че при липса на документи от третото лице-помагач да
извършва дялово разпределение на топлинната енергия в топлоснабдения имот не
може да се установи реално дължимата сума от клиента.Съдът не е изследвал
всички доказателства по делото и не се е произнесъл по всички заявени от него
доказателствени искания.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да
отхвърли исковете.Претендира разноски.
Постъпила е и частна жалба от ответника- Б.Г.К. срещу определението по чл.248 ГПК с оплаквания, че същото е неправилно,
тъй като ищецът не е представил списък с разноски по чл.80 ГПК.Твърди, че в
решението не е посочено и на какво основание са присъдени разноските и в какво
се изразяват същите.Излага доводи за нарушаване на разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК.Моли съда да отмени обжалваното определение и да отхвърли претенцията на
ищеца за присъждане на разноски.
Ответникът по въззивната жалба-„Т.С.” ЕАД не е представил
отговор на същата.Депозирал е молба, с която прави искане за отхвърляне на
жалбата, без да излага конкретни доводи.Претендира разноски.Прави възражение по
чл.78, ал.5 ГПК.
Третото лице-помагач-„Т.С.“ ЕООД не взема становище по
въззивната и по частната жалба.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Т.С.” АД твърди, че на 20.07.2016 г. е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Б.Г.К. за сумата от 2 985,56
лв.-главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода
м.05.2014 г.-м.04.2015 г. и 246,43 лв.-обезщетение за забава в размер на законната
лихва от 15.09.2015 г. до 07.07.2016 г., дялово разпределение в размер на 62,43
лв. и 9,17 лв.-законна лихва за забава върху нея със законната лихва върху
главницата за дялово разпределение от датата на подаване на заявлението.Твърди,
че ответникът е подала възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед по
ч.гр.д.№ 40303/16 г. на СРС, 26 с-в и на ищеца е даден 1-месечен срок да
предяви иск за установяване на вземането.Твърди, че същият на основание &1,
т.42 от ДР на ЗЕ в качеството си на собственик е потребител на топлинна енергия
за битови нужди за следния топлоснабден имот- апартамент № 3, находящ се в
гр.София, жк „*******.Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“
ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД
и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските отношения
между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията
на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Ответникът
не е упражнил правата си по чл.150, ал.3Е и спрямо него са влезли в сила ОУ за
продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в
гр.София, одобрени с Решение № ОУ-021/22.04.2002 г. и Решение №
ОУ-026/11.05.2002 г. на ДКЕВР, публикувани във в. „Новинар“ и в. „Демокрация“
на 23.05.2002 г. в сила от 22.06.2002
г.; ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за
битови нужди в гр.София, одобрени с Решение № ОУ-067/12.12.2005 г., публикувани
във в. „Пари“ на 23.12.2005 г. в сила от 22.01.2006 г.; ОУ за продажба на
топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София,
одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във в.
„Дневник“ на 14.01.2008 г. в сила от 13.02.2008 г.В раздел VII от ОУ, чл.32, ал.1 е определен реда
и срока, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
месечните дължими суми в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.В този смисъл задължението на ответника за дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
месеца, следващ месеца за доставката на топлинна енергия, като с изтичането на
последния ден от месеца ответницата е в забава.Твърди, че въпреки отправената
му покана ответникът не е платил дължимите суми за потребена топлинна енергия.Сградата,
в която се намира имотът на ответницата, е сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Т.С.” ЕООД.Въз основа на
чл.139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия се в сграда-етажна собственост,
се извършва от по системата за дялово разпределение при наличие на договор с
лице, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ.Съгласно чл.155, ал., т.2 ЗЕ
сумите за топлинна енергия за топлоснабдения имот са начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски.След края на отоплителния сезон са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с чл.71 от Наредба №
2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника, че му дължи сумата от 2 985,56 лв.-главница,
представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода м.05.2014
г.-м.04.2015 г. и 246,43 лв.-обезщетение за забава в размер на законната лихва
от 15.09.2015 г. до 07.07.2016 г., дялово разпределение в размер на 62,43 лв. и
9,17 лв.-законна лихва за забава върху нея и законна лихва за забава върху нея
със законната лихва върху главницата за дялово разпределение от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите.
Със заявление вх.№ 3047239/20.07.2016 г. ищецът е поискал
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Б.Г.К. за процесните суми.На 03.08.2016 г. СРС, 26 с-в,
по ч.гр.д.№ 40303/16 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми.Ответникът е
подал възражение по чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на
установителен иск е връчено на ищеца на 31.10.2016 г.Исковата молба е подадена
на 30.11.16 г. /в срока по чл.415, ал.1 ГПК/.
На 30.02.2002 г. ОС на ЕС на жк „******* е взело решение
за сключване на договор с „Т.С.“ ЕООД за извършване на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.
На 12.03.2002 г. е подписан договор № 0429 между ЕС на жк
„******* и „Т.С.“ ООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението
на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла
вода включително издаване на обща и индивидуални сметки.
Видно от представения договор за дарение на недвижим имот
№ 52 по н.д.№ 35272/97 г. Г.В.К. и Ф.Б.К. са дарили на сина си Б.Г.К.
апартамент № 3, находящ се в гр.София, жк „*******, на втори етаж, като
дарителите са си запазили правото на ползване върху дарявания имот докато са
живи, заедно и поотделно и безвъзмездно.
Видно от удостоверение за наследници изх.№ 7000-32/28.04.2014
г. Г.В.К. е починал на 16.01.2005 г. и е оставил за наследници: Ф.Б.К.-съпруга,
починала на 08.01.2010 г. ; Б.Г.К.-син и Д.Г.К.-дъщеря.
С молба вх.№ 34306/14.11.94 г. Б.Г.К. е поискал от „Т.С.“
АД да му бъде открита партида за процесния имот.
Представени са документи за главен отчет за процесния
имот за исковия период, подписани за потребител от Б.К..
От заключението на техническата експертиза на в.л.Д.С. е
установено, че през процесния период
дяловото разпределение е извършвано от „Т.С.“ ЕООД на база реален отчет на
разпределителите по т.6.4 от Приложението към Наредба № 16-334.Топлата вода е
начислявана по реален отчет по т.5.2 от Приложението към чл.61, ал.1 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г.Показанията от протокола за главния отчет са нанесени
правилно в подробните изравнителни сметки.За процесния период начислените суми за
топлинна енергия за имота по фактури са 2 554,43 лв., а след съобразяване на
изравнителните сметки за процесния период /431,12 лв. за доплащане/ размерът на
потребената топлинна енергия възлиза на 2 985,54 лв.В сумата не са
включени предишни неплатени и просрочени суми и лихви по тях.Разпределението е
извършено съгласно действащата нормативна уредба.През процесния период общият
топломер е преминал метрологични проверки на 05.04.2013 г. и на 09.06.2015 г.
със заключение-съответства на одобрения тип, съставени са и съответните
протоколи за демонтаж и монтаж на топломера в присъствие на представител на ЕС.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза на
в.л. А.Т. е установено, че няма данни за извършени плащания, касаещи процесния
период.Таксата за извършваното дялово разпределение възлиза на 62,43 лв.Размерът
на законната лихва върху главницата, считано от 01.07.2014 г. до 07.07.2016 г. е
на стойност 246,43 лв., а върху посочената главница за дялово разпределение-9,17
лв.
Пред настоящата инстанция
е прието заключение на допълнителна ТЕ на в.л. Д.С., от което е установено, че
отоплителните тела са отдали по-малко топлинна енергия от максималната, която
биха могли да отдадат за отчетния период.Стойността на отдадената от
отоплителните тела е 15939,172 Квтч, а максималната енергия, която
отоплителните тела могат да отдадат, е 17489,18 Квтч.В съдебно заседание вещото
лице е пояснило, че месечното потребление от ФДР е начислено правилно, и че е
възможно да има такова потребление, каквото е изчислено.Уредите за измерване в
процесния имот са четири-в две стаи, в кухня и хол, в банята има щранг лира.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
Предмет на въззивното производство са исковете с правно
основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД до уважените им
размери.В частта, с която са отхвърлени исковете, решението е влязло в сила
поради необжалването му.
Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като ответникът е подал
възражение в срока по чл.414, ал.1 ГПК.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни ОУ, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ
от 2008 г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.Според нормата на чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ потребителите на ТЕ в сграда-ЕС
заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска.В чл.142, ал.2 ЗЕ
топлинната енергия за отопление сграда-ЕС, се разделя на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.В
разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е дадена възможност на потребителите, които не
са съгласни с разпоредби в Общите условия /ОУ/, в 30-дневен срок от влизането
им в сила да внесат в топлопреносното предприятие заявление и да предложат
специални условия.Правото на жалби и рекламации е предвидено и в самите ОУ.
От събраните по делото доказателства се установи, че ответникът е собственик
на процесния имот и на основание чл.153, ал.1 ЗЕ има качеството на потребител
на топлинна енергия.
Размерът на реалното доставено количество топлинна
енергия, изчислен при спазване на
действащата нормативна уредба, е определен от приетите по делото основна и техническа
експертиза и възлиза на 2 985,54 лв.Съдът счита, че при определяне размера на сумата за главница следва да се
съобрази заключението на техническата експертиза, тъй като вещото лице е
съобразило изравнителните сметки само за процесния период, без да включва
предишни неплатени и просрочени суми.Същото е изготвено въз основа на показанията на измервателните
уреди и изравнителните сметки.Недоказано е възражението на
въззивника, че в имота е начислена
прекомерна топлинна енергия, която надхвърля възможностите на отоплителните
тела.От заключението на допълнителната техническа експертиза се установи, че отоплителните
тела са отдали по-малко топлинна енергия от максималната, която биха могли да
отдадат за отчетния период.Липсват данни за извършени плащания
за погасяване на задълженията.
Поради изложеното искът за главница за доставена топлинна
енергия е основателен за сумата 2 985,54 лв.
Съдът намира, че ответникът не е изпаднал в забава за
заплащане на задълженията за потребена топлинна енергия за процесния период-м.05.2014
г.-м.04.2015 г., тъй като за този период са приложими ОУ от 2014 г.-в сила от
12.03.2014 г.Според мнозинството от настоящия съдебен състав клаузите на чл.33,
ал.1 и ал.2 от цитираните ОУ са нищожни на основание чл.146, ал.1 от Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/ като неравноправни-противоречащи на общия принцип
за недобросъвестност, предвиден в чл.143, ал.1 ЗЗП и водещи до значително
неравновесие на правата и задълженията на ищеца-търговец и тези на потребителя
/купувач/-ответник.Съгласно клаузата на чл.33, ал.1 от ОУ от 2014 г. клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1
в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача, а в чл.33, ал.2 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл.32, ал.2 за потребено количество топлинна енергия
за отчетния период в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет
страницата на продавача.Така обвързаното настъпване на падежа на задължението
за плащане с притежаването на специално техническо средство от страна на
потребителя /компютър, таблет, смартфон и т.н./, което да му дава възможност за
достъп до интернет, го поставя в значително неравностойно икономическо
положение спрямо търговеца.Потребителят не може да бъде задължаван да направи
значителни по размер икономически инвестиции за снабдяване с такива технически
средства и парични вложения, които да му гарантират достъп до интернет, за да
може да изпълнява задълженията си по процесния договор, чийто предмет няма
връзка с тези вложения.Поради изложеното мнозинството от настоящия съдебен
състав намира, че за вземанията на ищеца за стойността на топлинна енергия ответникът
не е изпаднал в забава, тъй като липсва уговорен срок за изпълнение на главното
задължение, нито е представена покана за изпълнение на тези задължения съгласно
разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД и искът за мораторна лихва е неоснователен.
Поради частично разминаване на крайните изводи на двете инстанции
обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е уважен иска за чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 246,43 лв.-мораторна
лихва за периода 15.09.2015 г.-07.07.2016 г. В останалата обжалвана
част решението следва да се потвърди.В частта относно
разноските за исковото и за заповедното производство решението не следва да се
отменя с оглед принципа да не се влошава положението на жалбоподателя.При този
изход на спора въззивникът дължи разноски за заповедното производство в размер
на 312,35 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 59,71 лв.-за държавна такса
или общо 470,23 лв., а присъденият размер е 113,55 лв.Дължимите от въззивника
/ответник в първоинстанционното производство/ разноски за производството пред
СРС са в размер на 635,64 лв. /за държавна такса, депозити за вещи лица и
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК/, а присъденият размер е 590,27 лв.
С
оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК на въззивника следва да се
присъдят разноски в размер на 7,60 лв. за заплатена държавна такса за
настоящата инстанция.
На въззиваемия не следва да се присъждат
разноски, тъй като процесуалният му представител не е извършил процесуални
действия-не са подадени отговори на въззивната и на частната жалба, не
присъствал представител в съдебно заседание, подадена е само бланкетна молба за
даване ход на делото и отхвърляне на въззивната жалба.
Съдът намира, че частната жалба срещу определението по чл.248 ГПК е
неоснователна.С молба от 22.03.2018 г. ответникът е поискал изменение на решението
в частта относно разноските, като се отхвърли претенцията на ищеца за
присъждане на такива поради обстоятелството, че не е представил списък по чл.80 ГПК.Съгласно разпоредбата на чл.80, изр.2 ГПК представянето на списък е пречка за изменение на решението в частта
относно разноските, но не и за присъждане на такива.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от решението
от 20.02.2018 г. на СРС, 26 с-в, по гр.д.№ 69150/16 г. в частта, с която е уважен иска на „Т.С.“ ЕАД срещу Б.Г.К. по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 246,43 лв.-мораторна
лихва за периода 15.09.2015 г.-07.07.2016 г., ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Т.С.”
ЕАД с ЕИК *******срещу Б.Г.К. с ЕГН ********** с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 246,43 лв.-мораторна лихва за периода 15.09.2015 г.-07.07.2016
г., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата обжалвана част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната
жалба на Б.Г.К. срещу определението по чл.248 ГПК от 18.05.2018 г., като неоснователна.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД с ЕИК *******и
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Б.Г.К. с ЕГН ********** и
с адрес: *** сумата 7,60 лв. /седем лева и шестдесет стотинки/ на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението не подлежи на обжалване.
/о.м./ ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
Особено
мнение на съдия А.Александрова по решението от
17.01.2020 г. по гр.д.№ 12852/18 г., СГС, IV-В
с-в:
Не съм съгласна със
становището на мнозинството на съдебния състав в частта, с която е прието, че
клаузите на чл.33, ал.1 и 2 от ОУ са нищожни.Съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.Обвързването на срока
за изпълнение на задължението за заплащане на месечните дължими суми с датата
на публикуването им на интернет страницата на търговеца не поставя
потребителя в неравностойно икономическо положение и не го задължава да се
снабдява с техническо средство за достъп до интернет.При съвременните условия
достъпът до интернет не е свързан непременно с притежаването на специално
техническо устройство, тъй като всеки потребител може да направи справка за
месечните дължими суми както на места със свободен достъп до интернет услуги,
така и и на местата за заплащане на дължимата сума.Публикуването на сметка на
интернет страницата на дружеството създава допълнително удобство, а не вреда за
потребителите, поради което не е нарушен и принципа за добросъвестност.Това
становище не променя крайния извод поради липса на доказателства по делото дали
и на коя дата ищецът е изпълнил задължението на ищеца да публикува фактурите за
дължимите суми в страницата си в интернет.
СЪДИЯ:
А.Александрова