Решение по дело №53/2022 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 121
Дата: 11 май 2022 г.
Съдия: Десислава Николова
Дело: 20223200100053
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. гр. Добрич, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и девети
март през две хиляди двадесет и *** година в следния състав:
Председател:Десислава Б. Николова
при участието на секретаря Нели Ил. Бъчварова
в присъствието на прокурора Р. Г. Б.
като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Гражданско дело №
20223200100053 по описа за 2022 година
намира следното :
Производството е образувано след постановено във въззивното
производство по в.гр.д.№ 538/2021 г. по описа на ДОС обезсилване на
Решение № 260056 от 29.06.2021 г. на Генералтошевския районен съд по гр.д.
№ 17/2021 г. и задържане на делото пред ДОС при преценка,че на него са
подсъдни „искът за обезщетение за имуществени вреди“ след допуснатото
увеличение по член 214,ал.1 от ГПК на искането от 24 000 лева на 30 752,15
лева и съединеният с него иск за обезщетение за неимуществени вреди в
размер от 10 000 лева.
С искова молба с вх.№ 892 от 22.05.2020 г., подадена пред Т.ския РС, но
разгледана от определения по реда на 23,ал.3 от ГПК Генералтошевски РС,
ищецът А.С.О. от село Б., община Т. е предявил срещу Прокуратурата на
Република България 13 на брой обективно съединени искове : 12 на брой
частични искове за обезщетение за претърпяна имуществена вреда – всяка
пропусната полза – предмет на отделен петитум – в размер на разликата
между сбора от трудовото възнаграждение и дневните командировъчни пари,
изплатени на ищеца при регулярното му командироване преди налагането на
мярката – „ забрана за напускане пределите на Република България “ от
1
български работодатели в държави – членки на Европейския съюз и
полученото срещу работа в страната при действието на ограничителната
мярка трудово възнаграждение, близко до минималната работна заплата, за
всеки месец от периода от 12 месеца, считан от месец май 2015 г. до месец
май 2016 г., при равни цени на частичните искове при първоначалното им
заявяване в размер от 2 000 лева и след допуснато въз основа на молба с вх.№
261106/17.06. 2021 г. (на л.102 от гр.д. на ГТРС) увеличение на искането на
всеки иск в размер от 2 365,55 лева и един иск за обезщетение за всички
неимуществени вреди – душевни болки и терзания от притеснения и
фрустрация от невъзможността на ищеца да напуска страната и да си
осигурява доходи като командирован в държавите в ЕС работник - с цена от
10 000 лева. Исковете са основани на следните твърдени общи факти :
увреждането е извършено от прокурор в РП – Т. , който в постановлението от
11.08.2014 г. за прекратяване на воденото срещу ищеца по обвинение за
престъпление по член 195,ал.1,т.5 от НК във връзка с член 194,ал.1 от НК
досъдебно производство № 103/2010 г. по описа на РУ „ Полиция “, град Т.
поради липса на данни за извършено престъпление пропуснал да отмени
наложената на ищеца мярка за процесуална принуда по н 68 от НПК „забрана
за напускане на пределите на Република България“ ; отменил я след 19 месеца
с постановление от 13.05.2016 г. при допуснато особено съществено
нарушение на правото на ЕС- правилата на член 21 от ДФЕС и член 4 от
Директива 2004/38 /ЕО на Европейския парламент и Съвета, уреждащи
основното субективно право на свободно движение и пребиваване на
гражданите на Съюза в рамките на територията на държавите- членки и
предпоставките, при които то може да бъде ограничавано при липса на
съображения, свързани с обществения ред, които оправдават приложената
спрямо ищеца забрана ; претендираните за обезщетяване неимуществени и
имуществени вреди – са причинени от бездействието на прокурора и
ответникът отговаря за тях.
В отговора на ответника - Прокуратурата на Република България ,
поддържан от неговия представител по закон – Р.Б., прокурор в Окръжна
прокуратура, Добрич - исковете се оспорват като процесуално недопустими
поради неправилното им квалифициране от ищеца по член 2в, ал.1 от ЗОДОВ
вместо по член 49 от ЗЗД или по член 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ с оглед
твърдяното съществуване на спорното материално правоотношение в периода
2
2015 – 2016 г. ,т. е. преди влизането в сила на разпоредбата на член 2в ,ал.1 от
ЗОДОВ и поради изтичането на погасителна давност за всички претендирани
вземания, считано от 11.08.2014г. – датата на прекратяване на досъдебното
производство . Срещу основателността на исковете са въведени възражения
за : липса на увреждане на имуществената и неимуществената сфера на ищеца
; причиняване на вредите от негово бездействие – не поискал отмяна на
забраната за напускане на страната преди 13.05.2016 г.
Окръжният съд намира, че предприетото с молбата с вх. № 261106/
17.06. 2021 г. (на л.102 от делото на ГТРС) изменение по член 214,ал.1 от
ГПК съставлява в едната си част предявяване на нов иск за вземане от
пропусната полза, реализирана в следващ 13-ти по ред месец - месец май
2016 година „включително“. Това е иск с основание и петитум, различаващи
се от тези на първоначално заявените частични претенции. По аргумент от
член 214, ал.1,изр.2 от ГПК изменението в тази част е процесуално
недопустимо и съдът не дължи разглеждането на приетия с допускане на
изменението от първоначално сезирания ГТРС съд нов иск.
Така според настоящия състав на окръжния съд след допустимото
изменение на петитумите на заявените 12 на брой частични искове за
обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи , всички те и искът за
обезщетение за неимуществени вреди са с цена под прага по член 104,т.4 от
ГПК, обуславяща подсъдността на делото по рода си на районния съд, но
разглеждането му от окръжния съд не е основание за обезсилване на
решението - член 270,ал.4 от ГПК .
С оглед посочения в обстоятелствената част на исковата молба факт за
увреждащо бездействие на правозащитния орган в периода 11.08.2014 г. –
13.05. 2016 г. ,т.е. преди влизане в сила на дата 2.12.2019 г. на ЗИДЗОДОВ (
обн., Дв., бр.94 от 29.11.2019 г. ) правното основание на исковете е общото
правило на член 49 от ЗЗД, по аргумент и от член 8,ал.1 от ЗОДОВ. Ищецът
не дължи да определя правната квалификация на иска. Ако въпреки това я
посочи , това няма никакво значение за допустимостта на иска. Исковете са
допустими с оглед насочването им срещу пасивно легитимиран ответник –
Прокуратурата на Република България като възложител на работата, при или
по повод чието изпълнение прекият изпълнител ( прокурорът от структурното
й звено ) е причинил вредите. Съдебната практика приема, че и по заявените
3
по общия ред искове за реализиране на отговорността на държавата за
нарушение на правото на ЕС, осъществено от правозащитен орган, тя може да
участва в производството чрез процесуален субституент, в случая -
възложителя на работата. Възражението за изтекла погасителна давност е с
материалноправен характер и няма отношение към допустимостта на
исковете също .
Съдебната практика, част от която е решение № 16 от 2.03.2011 г. по
гр.д.№ 1914/2020 г. на ІV г.о. на ВКС, приема още, че сезираният с исковете
съд като съд на ЕС прилага правото на ЕС като свое право, но тълкува
неговите разпоредби автономно , т.е. според практиката на Съда на ЕС, че
преди влизането в сила на 2.12.2019 г. на член 2в,ал.1 от ЗОДОВ ( в ред. от
Дв,бр. 94 от 2019 г. ) релевантен за отговорността на държавата е
установеният в практиката на Съда на ЕС критерий за „ достатъчно
съществено“ нарушение на норма от по – висок ранг в защита на едно право
на засегнатото лице, както и че нарушението може да се квалифицира като „
достатъчно съществено“, ако е извършено умишлено или при неполагане на
дължимата грижа.
При противоправно бездействие на правозащитен орган началният
момент на погасителната давност е моментът, в който е осъществен
вредоносният резултат от него. При очертани с основанието и петитумите 12
на брой вредоносни резултати в имуществената сфера на ищеца като отделни
помесечни пропуснати ползи от реализацията на вземане за труд, положен в
страната при условията на по – ниско заплащане от това за труда, положен
при командироване на територията на държава -членка на ЕС за всеки от 12-
те месеца, първият от които - месец май 2015 г., а последният - месец април
2016 г. , всеки частичен иск се изсрочва с петгодишния давностен срок по
член 110 от ЗЗД , считан от последния ден на месеца, към който положеният в
него труд следва да се възмезди / заплати. Към датата на подаване на исковата
молба – 22.05.2020 г. не е изтекъл давностен срок за нито едно от еденичните
вземания за обезщетяване на пропуснатите ползи . Но към датата на подаване
на исковата молба е изтекъл петгодишният давностен срок за вземането за
обезщетяване на част от неимуществените вреди – тези, които са търпени от
ищеца в периода 11.08.2014 г. – 21.05.2015 г. Непокрит от давността е
периодът от 22.05.2015 г. до 22.05.2020 г. , в който тези вреди са търпени и
4
обезщетение за тях ще се дължи, ако са налице всички правопораждащи
факти за отговорността на ответника по член 49 от ЗЗД .
От приложените по делото преписки : досъдебно производство № 103/
2010 г. по описа на РУ „ Полиция “, град Т. ; н.о.х.д.№ 13/2011 г. ; н.о.х. д.№
126/2013 г. , двете по описа на ТРС и в.н.о.х.д.№ 424/2013 г. по описа на ДОС
се установява, че с постановление от 22.11.2010 г. ищецът е привлечен като
обвиняем за престъпление по член 195,ал.1,т.5 във връзка с член 194, ал.1 от
НК за това, че на 6.04.2010 г. след предварителен сговор между него и две
лица, с тях и още едно лице отнел от владението на трето лице чужди
движими вещи – 675 кг. желязо на стойност от 567 лева. След прекратяване
от съда на първоначалното образуваното н.о.х.д.№ 13/2011 г. по описа на ТРС
с определение № 12 от 21.02.2013 г. и връщане на делото на прокурора за
отстраняване на установено съществено нарушение на процесуалните правила
е образувано н.о.х.д.№ 126/2013 г. по описа на ТРС по внесен срещу ищеца и
останалите три лица обвинителен акт за същото престъпление . То е
приключило с осъдителна присъда № 42 от 24.10.2013 г. срещу ищеца и
останалите трима подсъдими , отменена изцяло с окончателно решение № 13
от 5.03.2014 г. по в.н.о.х.д.№ 424/2013 г. по описа на ДОС, с което делото е
върнато на прокурора за допълнително разследване. С постановление на
прокурора от РП – Т. от 11.08.2014 г. досъдебното производство е изцяло
прекратено поради недоказаност на обвинението / липса на доказателства за
извършване на деянието. С друго негово постановление от 10.09.2014 г. е
отменена взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение „ парична гаранция“ в
размер от 800 лева. Няма спор между страните, че към прекратяване на
досъдебното производство на ищеца е имало наложена по същото разследване
и друга мярка за процесуална принуда - „ забрана за напускане на пределите
на Република България“ . Тя е отменена по негова молба с вх.№ 202/10 от
13.05.2016 г. с постановление на прокурора от същата дата. В исковата молба
има твърдения ( доразвити със съответни фактически доводи във въззивната
жалба от 28.07.2021 г. ) за узнаване от ищеца, че мярката по член 68 от НПК е
неотменена при неуспешен опит да напусне страната отново с цел работа и
без да подозира, че тя е във връзка с прекратеното досъдебно производство,
както и че това наложило ангажирането на адвокат за търсене на информация
и сдобиване с нея през май 2016 г.
5
От приложените по делото писмени доказателства ( трудови договори,
заповеди за командироване и удостоверения Е101 и А1 относно приложимото
право към осигурителните правоотношения с лица, командировани в държава
от ЕИО) се установява, че в различни периоди , както следва : от 28.10.2009 г.
до 25.04.2010 г. ( за 180 дни ) ; от 22.06.2010 г. до 18.12.2010 г.( за 180 дни )
и от 17.03.2011 г. до 30.06. 2011 г. (за 106 дни ) ищецът е командирован от
работодатели - регистрирани в страната търговски дружества : „ ***“ ООД,
град С. и „ ***“ ЕООД, град С. за извършване на работа – почистване на
плавателни съдове от корозия – на територията на Германия.
Командироването е ежегодно и еднократно за период между 106 и 160 дни.
Ищецът е продължил да работи при условията на командироване и през 2016
и 2017 година , но продължителността на командировките му в тези следващи
години , както и размерите на тогава получените възнаграждения нямат
значение за исковете . Ненужно по делото е допуснато за тези факти
събирането ( от първоначално сезирания съд ) на доказателства чрез
експертиза. Настоящият съд намира, че те не следва да се обсъждат.
Според заключението на вещото лице Г.В. по допуснатата съдебно –
счетоводна експертиза, изготвено въз основа на горните неоспорени
доказателства и другите представени от ищеца доказателства за осигуряване
и трудова заетост в т.ч. частично относимата към делото „ справка – данни за
осигуряването за периода 1.01.2008 г – 31.12.2020 г.“ от ТД на НАП ( на л.70
-72 от делото на ТРС ) в периода ( на последната командировка ) 17.03. 2011
г. – 30.06.2011 г. от 106 дни ищецът е получил възнаграждения от общо 7
181,82 лева и дневни командировъчни от общо 14 097,62 лева , което
съставлява средномесечен брутен доход от 2 503,46 лева ( вместо посочената
в заключението стойност от 2 570,77 лева с оглед неправилното включване в
осреднения размер на доходите на изплатеното от друг работодател за друга
работа възнаграждение за месец януари 2011 г. в размер от 572,14 лева ).
Видно от „ справката “ и заключението при действието на мярката по член 68
от НК и в периода, в който са ограничени частичните претенции - месец май
2015 г. - месец април 2016 г.,вкл. ищецът е работил в предприятието на „
***“ ЕООД само11 дни в месец юли 2015 г. при възнаграждение от 90,87 лева
; в предприятието на „***“ АД от месец септември 2015 г. до месец февруари
2016 г. и само 6 дни от месец март 2016 г. при месечно брутно трудово
възнаграждение, както следва : 500 лева ; 500 лева ; 476,19 лева ; 500 лева ;
6
475,00 лева ; 476,19 лева ; 227,27 лева . В останалата част от исковия периода
няма данни за осигуряване на ищеца, но в исковата молба е направено
признание, че полученият от него месечен доход е винаги в размер не по-
нисък от минималната работна заплата. Според официалната информация
минималната работна заплата е 360 лева, считано от 1.01.2015 г. и 380 лева,
считано от 1.07.2015 г. Следователно на база средномесечния доход от
последното командироване на ищеца за 106 дни и реално получения доход в
размер на актуалната минимална работна заплата помесечната пропусната
полза в част от исковия период със същата продължителност се равнява ,
както следва: за месец май 2015 г. на 2 143,46 лева ( 2 503,46 лева - 360 лева);
за месец юни 2015 г. на 2 143,46 лева ; ( 2 503,46 лева – 360 лева ) ; за месец
юли 2015 г. на 2 123,46 лева ( 2 503,46 лева – 380 лева ) ; за 16 дни от месец
август 2015 г. на 1 359,01 лева ( 1 602,21 лева – 243,20 лева ) .
Пропускът на прокурора да отмени при прекратяването на досъдебното
производство наложената на ищеца мярка за процесуална принуда „ забрана
за напускане на пределите на Република България “ нарушава член 27, ал.1 и
ал.2 от Директива 2004/38 /ЕО на Европейския парламент и Съвета относно
правото на гражданите на съюза и на членовете на техните семейства да се
движат и пребивават свободно на територията на държавите – членки.
Посочените правила предвиждат ограничаване от държавите на свободата за
движение и пребиваване на граждани на Съюза само от съображения ,
свързани с обществения ред и обществената сигурност, чрез прилагане на
мерки, които са съответни на принципа на пропорционалността и се
основават само на личното поведение на засегнатото лице. От момента на
постановяване на постановлението за прекратяване на досъдебното
производство не могат да се противопоставят никакви съображения, свързани
с обществения ред, които да оправдават прилагането на мярката спрямо
ищеца за вбъдеще. Освен това бездействието на прокурора в рамките на 20
месеца нарушава норма и от националното право - член 243,ал.2 от НПК, при
чието приложение правозащитният орган няма право на преценка и дължи
във всички случаи отмяна на мярката. С оглед характера на засегнатото,
уредено в правото на ЕС право за движение и свободно пребиваване
нарушението му следва да се квалифицира като достатъчно съществено. То е
единствена причина за претърпените от ищеца имуществени и
неимуществени вреди, до колкото нормалното развитие на процесуалното
7
правоотношение до акта по член 243,ал.2 от НПК не е предполагало каквото й
да е искане или изявление на обвиняемия към прекратяването на досъдебното
производство и след него. По същите съображения е изключено ищецът да
има принос по член 51,ал.2 от ЗЗД за настъпването на вредите.
Ответникът отговаря за преките вреди по член 82 от ЗЗД. Те се равняват
на посочените по – горе размери на доходите от труд, които с вероятност
ищецът щеше да получи, ако не беше извършено правонарушението предвид
регулярността на командироването му в държава- членка на ЕС преди
налагането на мярката по 68 от НПК веднъж годишно за срок ,не по – кратък
от 100 дни. Ето защо окръжният съд присъжда обезщетение за произлезлите
помесечно пропуснати ползи само за част от исковия период : месец май 2015
г. – месец август 2015 г. и не присъжда обезщетение за произлезлите
помесечни пропуснати ползи за останалата част от периода , до колкото при
нормалния ход при полагането на труд от ищеца като работник на място в
страната и командирован работник не съществува вероятност той да бъде
командирован в чужда държава от ЕС и за този остатък от исковия период,
поради което в него ищецът не е пропуснал ползи.
Следва да се приеме, че правонарушението е увредило и
неимуществената сфера на ищеца, който не твърди други ,освен обичайните
морални вреди. От значение за определяне на размера на обезщетението за
тях според преценката на съда съгласно член 162 от ГПК са признатите от
ищеца факти, че до месец май 2016 г. е имал субективната представа, че
срещу него няма неотменена мярка за процесуална принуда по процесното
досъдебно производство. Тя е невярна, до колкото отмяната на мярката по
член 68 от НПК се извършва с подлежащ на съобщаване и обжалване акт –
член 243,ал.3 от НПК ( в стара редакция ) , но фактът за нея обуславя извод,
че ищецът е изпитал болки, терзания и притеснения едва при разкриване на
грешката в представата към неуспешния опит за напускане на страната и
предприемането на действия чрез адвокат за отмяната на мярката през месец
май 2016 г. С оглед направените изводи за : изтекла погасителна давност за
вземането за обезщетяване на част от вредите – тези, търпени в периода
11.08.2014 г. – 21.05.2015 г. и липса на търпени от ищеца неимуществени
вреди – в периода 22.05.2015 г. – 30.04.2016 г., съдът намира, че за
действително претърпените след 30.04.2016 г. и до 13.05.2016 г.
8
неимуществени вреди обезщетение в размер от 500 лева съответства на
изискванията за справедливост по член 52 от ЗЗД.
При това положение частично основателни са четири от частичните
искове и искът за неимуществени вреди ,изцяло неоснователни са останалите
осем на брой частични искове. Присъдените обезщетения се дължат със
законната лихва от 22.05.2017 г. ,т .е. за последните три години преди
подаването на исковата молба според направеното в нея искане за същото и
при съобразяване на допуснатото в хода на делото на 21.06.2021 г. изменение
на частичните искове. При съответно приложение на член 10,ал.3 от ЗОДОВ
съдът осъжда ответника да заплати на ищеца внесената държавна такса от 10
лева в дължимия размер по член 2а,т.1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, както и дължимите разноски за
производството – 300 лева – възнаграждение за вещото лице. Съдът не
присъжда разноски за адвокатска защита според искането в исковата молба по
член 38,ал.2 от ЗА, защото не е удостоверено наличието на основанието по
това правило – уговорено между ищеца и пълномощника предоставяне на
безплатна правна помощ .
Воден от горните съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, град София ,бул.
"Витоша“ № 2 да заплати на А.С.О., ЕГН: ********** от село Б., община
Т.,ул. „***“ № 10 обезщетение за имуществена вреда в размер от 2 143,46
лева ( две хиляди сто четиридесет и три лева и четиридесет и шест стотинки )
лева, съставляваща пропусната полза от получен в по – нисък размер доход
от трудово възнаграждение за месец май 2015 г., причинена от допуснато в
нарушение на правото на ЕС в периода 11.08.2014 г. – 12.05.2016 г.
бездействие от прокурор в РП- Т. относно отмяната на наложената на ищеца
мярка - забрана за напускане на пределите на Република България при
прекратяване на досъдебно производство № 103/ 2010 г. по описа на РУ „
Полиция “, град Т. с постановление от 11.08.2014 г. на основание член 49 от
ЗЗД , ведно със законната лихва върху сумата 2 000 лева, считано от
22.05.2017 г. до 20.06.2021 г. и върху сумата от 2 143,46 лева, считано от
21.06.2021 г. до нейното окончателно изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ
9
частичния иск за горницата над 2 143,46 лева до 2 365,55 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, град София ,бул. „
Витоша“ № 2 да заплати на А.С.О., ЕГН: ********** от село Б., община Т.,ул.
„***“ № 10 обезщетение за имуществена вреда в размер от 2 143,46 лева (
две хиляди сто четиридесет и три лева и четиридесет и шест стотинки ) лева,
съставляваща пропусната полза от получен в по – нисък размер доход от
трудово възнаграждение за месец юни 2015 г., причинена от допуснато в
нарушение на правото на ЕС в периода 11.08.2014 г. – 12.05.2016 г.
бездействие от прокурор в РП- Т. относно отмяната на наложената на ищеца
мярка - забрана за напускане на пределите на Република България при
прекратяване на досъдебно производство № 103/ 2010 г. по описа на РУ „
Полиция “, град Т. с постановление от 11.08.2014 г. на основание член 49 от
ЗЗД , ведно със законната лихва върху сумата 2 000 лева, считано от
22.05.2017 г. до 20.06.2021 г. и върху сумата от 2 143,46 лева, считано от
21.06.2021 г. до нейното окончателно изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ
частичния иск за горницата над 2 143,46 лева до 2 365,55 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, град София ,бул.
"Витоша“ № 2 да заплати на А.С.О., ЕГН: ********** от село Б., община
Т.,ул. „***“ № 10 обезщетение за имуществена вреда в размер от 2 123,46
лева ( две хиляди сто двадесет и три лева и четиридесет и шест стотинки )
лева, съставляваща пропусната полза от получен в по – нисък размер доход
от трудово възнаграждение за месец юли 2015 г., причинена от допуснато в
нарушение на правото на ЕС в периода 11.08.2014 г. – 12.05.2016 г.
бездействие от прокурор в РП- Т. относно отмяната на наложената на ищеца
мярка - забрана за напускане на пределите на Република България при
прекратяване на досъдебно производство № 103/ 2010 г. по описа на РУ„
Полиция “, град Т. с постановление от 11.08.2014 г. на основание член 49 от
ЗЗД , ведно със законната лихва върху сумата 2 000 лева, считано от
22.05.2017 г. до 20.06.2021 г. и върху сумата от 2 123,46 лева, считано от
21.06.2021 г. до нейното окончателно изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ
частичния иск за горницата над 2 123,46 лева до 2 365,55 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, град София ,бул.„
Витоша“ № 2 да заплати на А.С.О., ЕГН: ********** от село Б., община Т.,ул.
„***“ № 10 обезщетение за имуществена вреда в размер от 1 359,01лева
10
(хиляда триста петдесет и девет лева и една стотинка ) лева, съставляваща
пропусната полза от получен в по – нисък размер доход от трудово
възнаграждение за 16 дни през месец август 2015 г., причинена от допуснато
в нарушение на правото на ЕС в периода 11.08.2014 г. – 12.05.2016 г.
бездействие от прокурор в РП- Т. относно отмяната на наложената на ищеца
мярка - забрана за напускане на пределите на Република България при
прекратяване на досъдебно производство № 103/ 2010 г. по описа на РУ „
Полиция “, град Т. с постановление от 11.08.2014 г. на основание член 49 от
ЗЗД , ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.05.2017 г. до
нейното окончателно изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ частичния иск за
горницата над 1 359,01 лева до 2 365,55 лева.
ОТХВЪРЛЯ частичните искове на А.С.О., ЕГН: ********** от село Б.,
община Т. срещу Прокуратурата на Република България, град София за
осъждането на ответника да му заплати обезщетение за имуществена вреда,
причинена от от допуснато в нарушение на правото на ЕС в периода
11.08.2014 г. – 12.05.2016 г. бездействие от прокурор в РП- Т. относно
отмяната на наложената на ищеца мярка - забрана за напускане на пределите
на Република България при прекратяване на досъдебно производство № 103/
2010 г. по описа на РУ „ Полиция “, град Т. с постановление от 11.08.2014 г.
както следва : сумата от 2 365,55 лева ( две хиляди триста шестдесет и пет
лева и петдесет и пет стотинки ) лева, съставляваща обезщетение за
пропусната полза от получен в по – нисък размер доход от трудово
възнаграждение през месец септември 2015 г. ; сумата от 2 365,55 лева ( две
хиляди триста шестдесет и пет лева и петдесет и пет стотинки ) лева,
съставляваща обезщетение за пропусната полза от получен в по – нисък
размер доход от трудово възнаграждение през месец октомври 2015 г. ;
сумата от 2 365,55 лева ( две хиляди триста шестдесет и пет лева и петдесет и
пет стотинки ) лева, съставляваща обезщетение за пропусната полза от
получен в по – нисък размер доход от трудово възнаграждение през ноември
2015 г. ; сумата от 2 365,55 лева ( две хиляди триста шестдесет и пет лева и
петдесет и пет стотинки ) лева, съставляваща обезщетение за пропусната
полза от получен в по – нисък размер доход от трудово възнаграждение през
месец декември 2015 г. ; сумата от 2 365,55 лева ( две хиляди триста
шестдесет и пет лева и петдесет и пет стотинки ) лева, съставляваща
обезщетение за пропусната полза от получен в по – нисък размер доход от
11
трудово възнаграждение през месец януари 2016 г. ; сумата от 2 365,55 лева (
две хиляди триста шестдесет и пет лева и петдесет и пет стотинки ) лева,
съставляваща обезщетение за пропусната полза от получен в по – нисък
размер доход от трудово възнаграждение през месец февруари 2016 г. ;
сумата от 2 365,55 лева ( две хиляди триста шестдесет и пет лева и петдесет и
пет стотинки ) лева, съставляваща обезщетение за пропусната полза от
получен в по – нисък размер доход от трудово възнаграждение през март
2016 г. и сумата от 2 365,55 лева ( две хиляди триста шестдесет и пет лева и
петдесет и пет стотинки ) лева, съставляваща обезщетение за пропусната
полза от получен в по – нисък размер доход от трудово възнаграждение през
април 2016 г., ведно със законни лихви върху всички суми ,считано от
22.05.2017 г. до плащането им.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, град София ,бул.„
Витоша“ № 2 да заплати на А.С.О., ЕГН: ********** от село Б., община Т.,ул.
„***“ № 10 обезщетение за неимуществени вреди в размер от 500 лева (
петстотин ) лева, причинени от допуснато в нарушение на правото на ЕС в
периода 11.08.2014 г. – 12.05.2016 г. бездействие от прокурор в РП- Т.
относно отмяната на наложената на ищеца мярка - забрана за напускане на
пределите на Република България при прекратяване на досъдебно
производство № 103/ 2010 г. по описа на РУ „ Полиция “, град Т. с
постановление от 11.08.2014 г. на основание член 49 от ЗЗД, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 22.05.2017 г. до нейното
окончателно изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 500 лева
до 10 000 лева като неоснователен , в.т.ч. погасен по давност за вредите,
търпени в периода 11.08.2014 г. – 21.05.2015 г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, град София ,бул.
„Витоша“ № 2 да заплати на А.С.О., ЕГН: ********** от село Б., община
Т.,ул. „***“ № 10 заплатената от него държавна такса в размер от 10 ( десет )
лева .
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, град София ,бул.„
Витоша“ № 2 да заплати сумата от 300 ( триста ) лева -разноски за
производството - по сметка на ДОС.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ пред
Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
12
страните.

Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
13