Р Е Ш
Е Н И Е №99
гр.
София, 12.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски окръжен съд, търговско отделение, ІV-ти
състав, в публично съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
при участието на секретаря Юлиана
Божилова, като разгледа докладваното от съдията търг. д. № 237 по описа за
„Ю.Б.” АД е предявило срещу С.И.Н. и Т.Й.Н. обективно
и субективно съединени осъдителни искове за плащане на следните суми: сумата от
82890.73 евро, представляваща непогасена част от главница по договор за банков
кредит HL 24995 от 23.08.2007 г. и допълнителни споразумения от 24.04.2009 г.,
21.10.2010 г. и 15.11.2011 г. към него, ведно със законната лихва върху
главницата от 01.06.2018 г. – датата на подаване на исковата молба, до
окончателното плащане; сумата от 800.13 лева, представляваща нотариална такса и
разноски. В исковата молба се твърди, че по силата на горепосочения договор за
банков кредит „Българска пощенска банка“ АД /сега „Ю.Б.” АД/ предоставило на
кредитополучателите С.И.Н. и Т.Й.Н. кредит в размер на 75200 евро, от които
3600 евро за покупка на недвижим имот, а останалите 71600 евро за други
разплащания, с краен срок на погасяване 420 месеца от датата на усвояване на
сумите. Кредитът се усвоявал по разкрита в банката на името на С.И.Н. сметка
след представяне от страна на кредитополучателите на посочените в чл. 2, ал. 1
от договора документи. Банката превела сумата по договора по банковата сметка
на ответника с банково бордеро № 360841/27.08.2007 г. и с това изпълнила
задълженията си по договора. Условията на договора и на допълнителните
споразумения са подробно изложени в исковата молба. Поради неплащане на
погасителна вноска с падеж 10.08.2012 г. на основание чл. 18 от договора
банката обявила цялото задължение, което към 22.02.2018 г. било в размер на
127253.28 евро и 636.43 лева, за предсрочно изискуемо. Волеизявлението на
банката било изпратено на ответниците чрез телепоща с изх. номера от 28.03.2018
г. При условията на евентуалност – в случай, че не се установи по делото
надлежното уведомяване на ответниците за волеизявлението на банката, твърди
настъпване на предсрочната изискуемост от датата на връчване на ответниците на
преписи от исковата молба по настоящото дело. Поради неплащане на дължимите
суми се предявяват настоящите искове.
Исковете са с правно основание чл. 430 ТЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Ответниците са подали отговор на исковата молба, в
който оспорват исковете. Не оспорват сключването на договора за банков кредит и
допълнителните споразумения към него, както и условията на същите, не оспорват
и усвояването на сумата по договора. Оспорват настъпването на предсрочната
изискуемост на цялото задължение по кредита преди подаване на исковата молба и
в тази връзка твърдят, че не са получили изявлението на банката за това. Навеждат
напълно неконкретизирано възражение за изтекла погасителна давност по отношение
на част /неконкретизирана по никакъв
начин/ от падежиралите вноски. Навеждат и неконкретизирано възражение за
наличие на неравноправни договорни клаузи, а именно клаузата на чл. 3, ал. 5 от
договора, клаузата на чл. 5, ал. 3 от договора /каквато клауза не съществува,
видно от съдържанието на договора, т. к. чл. 5 се състои от една алинея/ и чл.
12 от договора, а също и клаузите на допълнителните споразумения, а именно
клаузата на чл. 3, ал. 1 от допълнителното споразумение от 15.11.2011 г., както
и всички клаузи на допълнителните споразумения, които се отнасят до размера на
дълга и капитализацията му. Оспорва се и дължимостта на сумата от 800.13 лв.
В допълнителната искова молба ищецът допълва и
пояснява първоначалната /като твърди, че поради непогасяване на три месечни
вноски с падеж съответно 10.08.2012 г., 10.09.2012 г. и 10.10.2012 г. е обявил
цялото задължение по договора за предсрочно изискуемо/ и излага становище по
възраженията и твърденията на ответниците.
Софийски окръжен съд, след преценка на доказателствата
по делото и доводите на ищеца, намира следното от фактическа и правна страна:
Не се спори по делото относно сключването на договора
за банков кредит и допълнителните споразумения към него, както и относно
условията на същите /вкл. относно обстоятелството, че ответниците като
съдлъжници са солидарно отговорни за задълженията по договора/, не се спори и
относно усвояването на сумата по договора, налице са и надлежни доказателства за
тези обстоятелства.
Към датата на подаване на исковата молба – 01.06.2018
г., не е настъпила предсрочната изискуемост на целия кредит. Съгласно
задължителните указания, дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2014 г. на
ОСГТК на ВКС /т. 18/, изискуемостта настъпва след като банката е изразила воля
да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника това. Ищецът
твърди, че волеизявлението на банката било изпратено на ответниците чрез
телепоща с изх. номера от 28.03.2018 г. Видно от представените по делото
доказателства – телепоща, известия за доставяне и писма от „Български пощи“
ЕАД, съобщенията до ответниците са изпратени на адреса им, посочен в договора,
а именно гр. Г., ул. „П. Я.“ № 7 и са връчени
на 30.03.2018 г. на Й. П.Г. /в известието до С.Н. не е отбелязано качеството на
получателя, в известието до Т.Н. е отбелязано, че получателят е баща на
адресата, за което по делото няма надлежни доказателства/. Съдът намира, че с
горните съобщения ответниците не са надлежно уведомени за волята на кредитора
да обяви цялото задължение по договора за предсрочно изискуемо, тъй като след
сключване на договора адресът на кредитополучателите е променен и това
обстоятелство е станало известно на кредитора – видно от представените по
делото допълнителни споразумения, още от 24.04.2009 г., когато е подписано
първото допълнително споразумение, банката е уведомена, че длъжниците са с
адрес в гр. К..
Съобразно изложеното съдът приема, че ищецът с
исковата молба упражнява правото си да обяви целия кредит за предсрочно
изискуем поради неизпълнение от страна на длъжниците /в каквато насока е
направено и заявено при условията на евентуалност искане от ищеца/, съответно
за да настъпи изискуемостта, е необходимо ответниците да получат преписи от
исковата молба, с което да узнаят за волята на кредитора. В случая преписи от
исковата молба са получени от ответниците на 21.07.2018 г. и от тази дата
настъпва предсрочната изискуемост на целия кредит. Това е факт от значение за
спорното право, който е настъпил след предявяване на исковете и съдът го отчита
на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Възражението на ответниците за изтекла погасителна
давност е напълно неконкретизирано – твърди се само, че поради обстоятелството,
че преди подаването на исковата молба не е настъпила предсрочна изискуемост на
целия кредит /по изложени в отговора съображения/, за част /неконкретизирана по
никакъв начин/ от падежиралите вноски е изтекла погасителна давност. Съответно при
пълна липса на конкретизация на възражението същото не следва да се обсъжда.
Възражението на ответниците за наличие на
неравноправни клаузи в договора и в допълнителните споразумения също е
неконкретизирано – твърди се в отговора на исковата молба, че в договора
неравноправни клаузи са чл. 3, ал. 5, чл. 5, ал. 3 /каквато клауза не
съществува, видно от съдържанието на договора, т. к. чл. 5 се състои от една
алинея/ и чл. 12, а в допълнителните споразумения - чл. 3, ал. 1 от
допълнителното споразумение от 15.11.2011 г., както и всички клаузи на
допълнителните споразумения, които се отнасят до размера на дълга и
капитализацията му. Не се навеждат никакви конкретни фактически и правни
твърдения във връзка с така наведеното възражение, твърди се само, че въпреки
погасителните вноски главницата расте и е налице многократно олихвяване на
лихви. При липсата на конкретизация на възражението съдът не следва да обсъжда
същото, но доколкото все пак са посочени конкретни клаузи, за които се твърди
неравноправност, съдът намира, че само за пълнота на мотивите следва да изложи
следното: Видно от договора, клаузата на чл. 3, ал. 5 от договора касае
определянето на приложимата по договора възнаградителна лихва – уговорено е
/ал. 1/ лихва като сбор от БЛП на банката за жилищни кредити в евро, валиден за
съответния период, и договорна надбавка 0.5 %, уговорено е също /ал. 5/, че
действащият БЛП не подлежи на договаряне и промените в него влизат в сила
веднага за страните, като банката уведомява кредитополучателите за настъпилите
промени в размера на БЛП и датата на тези промени чрез обявяването им на видно
място в банковите салони. Клауза на чл. 5, ал. 3 от договора не съществува, тъй
като, видно от съдържанието на договора, чл. 5 се състои от една алинея, но с
оглед защитната теза на ответниците /макар и неконкретизирана надлежно/ съдът
приема, че ответниците имат предвид клаузата на чл. 6, ал. 3 от договора,
касаеща промяната на размера на погасителната вноска, настъпваща автоматично
при промяна на БЛП. Клаузата на чл. 12 от договора касае едностранното право на
банката на промени в Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните,
които банката прилага към операциите си. Клаузата на чл. 3, ал. 1 от
допълнителното споразумение от 15.11.2011 г. касае капитализирането на дълга.
Съдът намира, че посочените клаузи дори да се приемат за неравноправни, не са
нищожни, тъй като са индивидуално уговорени /видно от приложените с
допълнителната искова молба писмени доказателства – молби и искания от
кредитополучателя/ - чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Следва освен това да се има предвид по
отношение размера на лихвата, че сумата, дължима като лихва по договорите за
банков кредит, представлява цената на заетите парични средства. Клаузите, които
дават право на търговеца - банка едностранно да увеличава цената на стоката,
без потребителят в такива случаи да има право да се откаже от договора, ако
окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената,
уговорена при сключването на договора, по принцип са неравноправни клаузи по
смисъла на чл. 143, т. 12 ЗЗП /в сила от 10.06.2006 г./. В разпоредбата на чл.
144, ал. 3, т. 1 ЗПП обаче законодателят е предвидил изключение от това правило
за сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки и услуги, чиято
цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с
размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на
търговеца или доставчика на финансови услуги. Основният критерий за
приложимостта на изключението е изменението на цената да се дължи на външни
причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са
породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор.
Тогава търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита за
недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза,
съдържаща се в чл. 143 ЗПП, тъй като увеличението на престацията не зависи от
неговата воля. За да се прецени дали клаузите отговарят на този критерий за
изключение от общия принцип, те трябва да бъдат формулирани по ясен и
недвусмислен начин /чл. 147, ал. 1 ЗПП/. Потребителят следва предварително да
получи достатъчно конкретна информация как търговецът може едностранно да
промени цената, за да може на свой ред да реагира по най-уместния начин. Сочените
от ответниците клаузи на договора съдържат достатъчно ясна и разбираема
информация за условията и начина на изменение на размера на лихвения процент по
договора /като се има предвид, че размерът на БЛП се определя в Методика за образуване
на БЛП на банката-ищец, която, заедно със съответния размер на БЛП според твърденията на
ищеца, неоспорени от ответниците, са били своевременно обявявани в банковите
салони и на интернет-страница на банката/.
От заключенията по допуснатите основна и допълнителна
съдебно-счетоводни експертизи и от обясненията на вещото лице в о. с. з. се
установява следното: Общата усвоена сума от ответниците по договора е в размер
на 84168.40 евро. Ответниците са
направили 73 погасителни вноски в общ размер от 23027.07 евро /47631.60 лв./,
като с тях е погасена главница в размер на 990.84 евро, с останалата част от
сумата са погасени лихви, първоначална такса и такса за обслужване на кредита.
Плащанията, извършвани от ответниците обаче, не са в съответствие по размер и
дата с приложения по делото погасителен план, само първата вноска е погасена
изцяло и на падежа според погасителния план, след това е имало погасявания със
забава, към датата на подписване на допълнително споразумение от 21.09.2010 г.
е налице просрочие от над 90 дни, в табличен вид са представени датите и
размерите на погасяванията на главница и лихва. След отчитане на извършените
усвоявания, капитализации /съгласно допълнителните споразумения/ и погасявания
размерът на дължимата главница е 83177.56 евро. Начислени и непогасени са
разноски в размер на 800.13 лв., от които 636.43 лв. са разноски за нотариална
такса за подновяване на ипотека, а 163.70 лв. са разходи за изготвяне и
изпащане на телепоща до ответниците.
С оглед всичко гореизложено съдът намира, че главните
субективно съединени искове за плащане на сумата от 82890.73 евро,
представляваща част от дължимата по договора за кредит главница, са доказани по
основание и размер и следва да бъдат уважени изцяло. Исковете досежно общата сума
от 800.13 лв. са частично основателни – сумата от 636.43 лв., представляваща
нотариална такса за подновяване на ипотека, е дължима от ответниците, тъй като
съгласно чл. 10, т. 3 от договора тези разноски са за тяхна сметка, съответно
тази сума следва да се присъди. Сумата от 163.70 лв. обаче не е дължима от
ответниците, тъй като разходи за изготвяне и изпращане на телепоща досежно
волята на банката да обяви целия кредит за предсрочно изискуем не следва да са
за сметка на ответниците, след като телепощата е изпратена на грешен адрес
/съобразно приетото по-горе от съда в тази връзка/.
С оглед изводите за основателност на главните искове
за плащане на главницата основателни са и акцесорните субективно съединени
искове за плащане на законната лихва върху сумата на главницата, но за периода от
22.07.2018 г. до окончателното плащане /тъй като съобразно изложеното по-горе
предсрочната изискуемост на целия кредит е настъпила с получаване на преписите
от исковата молба от ответниците на 21.07.2018 г., съответно от датата,
следваща тази дата, те са изпаднали в забава по отношение на цялото задължение/,
а за периода от датата на подаване на исковата молба – 01.06.2018 г., до
21.07.2018 г. /вкл./ - датата, на която ответниците са получили преписи от
исковата молба, исковете следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото искането на ищеца за
присъждане на разноски е основателно.
Ищецът е направил разноски съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и
доказателствата по делото в размер на 6516.81 лв. за държавна такса, в размер
на 550 лв. за възнаграждения на вещо лице и в размер на 5746.09 лв. за
възнаграждение на адвокат. Съответно тези разноски следва да му се присъдят.
Неоснователно е възражението на ответниците за прекомерност на платеното
адвокатско възнаграждение, тъй като минималното такова, определено по реда на
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /чл. 7, ал. 2, т. 5/, е в размер на 4788.41 лв., съответно съдът
намира, че възнаграждение в размер на 5746.09 лв. не е прекомерно съобразно
действителната фактическа и правна сложност на делото.
Искането на ответниците за присъждане
на разноски е неоснователно с оглед изхода на делото.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА С.И.Н. с ЕГН ********** и Т.Й.Н. с ЕГН **********,
двамата с адрес: *** да платят солидарно
на „Ю.Б.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изпълнителния директор Д. Ш. и прокуриста М. В., следните
суми: сумата от 82890.73 евро /осемдесет
и две хиляди осемстотин и деветдесет евро и седемдесет и три евроцента/,
представляваща непогасена част от главница по договор за банков кредит HL 24995
от 23.08.2007 г. и допълнителни споразумения от 24.04.2009 г., 21.10.2010 г. и
15.11.2011 г. към него, сключени между „Българска пощенска банка“ АД /сега „Ю.Б.”
АД/ като кредитодател и С.И.Н. и Т.Й.Н. като кредитополучатели, ведно със
законната лихва върху главницата от 22.07.2018 г. – датата, следваща датата на
получаване на преписи от исковата молба от С.И.Н. и Т.Й.Н., до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ акцесорните искове за плащане
на законна лихва върху главницата за периода от 01.06.2018 г. – датата на
подаване на исковата молба, до 21.07.2018 г. /вкл./; сумата от 636.43 лв.
/шестстотин тридесет и шест лева и четиридесет стотинки/, представляваща
разноски за нотариална такса за подновяване на ипотека, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над размера от 636.43 лв.
/шестстотин тридесет и шест лева и четиридесет стотинки/ до пълния предявен
размер от 800.13 /осемстотин лева и тринадесет стотинки/.
ОСЪЖДА С.И.Н. с ЕГН ********** и Т.Й.Н. с ЕГН **********,
двамата с адрес: *** да платят по равно
на „Ю.Б.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изпълнителния директор Д. Ш. и прокуриста М. В., общата сума
от 12812.90 лв. /дванадесет хиляди осемстотин и дванадесет лева и деветдесет
стотинки/, представляваща направени по делото разноски в размер на 6516.81 лв. за
държавна такса, в размер на 550 лв. за възнаграждения на вещо лице и в размер
на 5746.09 лв. за възнаграждение на адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: