Р Е Ш Е Н И Е
№...........................
гр. С.,
09.12.2016г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 5-ти състав в публично заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
при
участието на секретар Кр.Г., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20015 по описа за 2014г. на
СГрС, І-5 състав, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 вр. с чл. 124 и сл. от ГПК(в сила от
01.03.2008г).
Образувано е по искове, предявени с искова молба вх. № 149615:12.12.2014г. на Б.Х.П., ЕГН **********, конституираната на мястото на починалия в
хода на процеса ищец: В.М. Х.-П., ЕГН **********, със съдебен адрес:*** срещу „З.К.Л.И.“АД, ЕИК ********, с адрес:
гр.С., бул. „*********, с която е поискала от съда да осъди ответника на
основание на чл. 226 от КЗ (в сила
от 01.01.2006г., отм) вр. с чл. 45, чл. 51 , чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД да й
сумата от 50 000лв., ведно със
законната лихва от 23.08.2014г. до изплащането им, представляващи обезщетение
за претърпени от В.М. Х.-П., ЕГН ********** неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания
от травми, причинени на 23.08.2014г. в гр.С. ул. „*********, от виновно
противоправно поведение на В.Ж.Т. като
водач на автомобил „Опел Вектра”, рег. №
*********, застрахован при ответника „З.Л.И.“АД по застраховка „Гражданска
отговорност” полица № 22114002096849/14.08.2014г.;
сумата от 1908,40лв., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 12.12.2014г. до изплащането й,
представляващи обезщетение за претърпени
от В.М. Х.-П., ЕГН **********
имуществени вреди –разходи за лечение на
травми, причинени на 23.08.2014г. в гр.С. ул. „*********, от виновно
противоправно поведение на В.Ж.Т. като
водач на автомобил „Опел Вектра”, рег. №
*********, застрахован при ответника „З.Л.И.“АД по застраховка „Гражданска
отговорност” полица №
22114002096849/14.08.2014г. Навела е твърдения, че при движение на
застрахования при ответника автомобил назад водачът нарушил правила за движение
и блъснал движещата се пеша В.П., в следствие на което ищцата претърпяла фрактура на дясна
тазобедрена става, фрактура на дясна раменна става, спукана дясна гривнена
става и други увреждания, преживяла шок, претърпяла операция, за консумативи за
която платила 1850лв., както и 58лв. за болничен престой. Оспорил е като
неоснователно възражението на ответника за съпричиняване. Претендирал е
разноски, ангажираното адвокатско дружество е претендирало възнаграждение, като
представлявало безплатно ищеца по делото.
Ответникът в предоставения му срок е оспорил
исковете. Навел е твърдения, че
действително имало валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„ГО“ към 23.08.2014г. между него и водач
на Опел Вектра”, рег. № Х ******, но
водач на този автомобил не бил провел виновно противоправно поведение, от
което да са причинени процесните вреди, ищцата била допринесла за настъпването
на вредите, като нарушила правилата за движение по пътищата по чл. 113, ал.1 т.1 и т. 2 от ЗДвП и не съобразила разстоянието и скоростта
на приближаващия се автомобил, удължила без нужда престоя си на пътното платно,
навлязла внезапно на него при ограничена видимост на водача, размер на иска за
неимуществени вреди бил прекомерен, не бил изпаднал в забава от момента,
посочен от ищеца. Претендирал е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото не се спори и съдът приема за установено , че
към 23.08.2014г. ответникът е бил
обвързан от валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ с водач на автомобил Опел Вектра”, рег. № *********.
По делото е приет констативен протокол за ПТП №К892/23.08.2014г.,
носещ подпис за органи на МВР, посетили местопроизшествие, Постановление на СРП
от 17.11.2014г. за прекратяване на наказателно производство по ДП №
11402/2014г., протокол за оглед на местопроизшествие със скица, носещ подпис за органи на МВР,
съгласно които на 23.08.2014г. в гр.С. около 13,20ч. на ул. „********** А В.Ж.Т.
управлявал автомобил Опел Вектра” рег. №
********* и при движение назад
реализирал удар с пресичаща зад него пешеходка
В.П., като й причинил фрактура на дясна тазобедрена става, фрактура на
дясна раменна става, спукване на дясна гривнена става, образувано е наказателно
производство, което е прекратено по желание на пострадалата, претърпяла средни
телесни повреди – основание по чл. 343, ал. 2 от НК вр. с чл. 24, ал.1 т.9 от НПК.
По делото са приети неоспорени от страните епикриза
издадена на 08.09.2014г. от „ВМА-МБАЛ-С., история на заболяването, съгласно
които В.П. е била приета в болницата на 23.08.2014г. за 16 дни, поставена е
диагноза фрактура на дясна бедрена кост, фрактура на хирургична шийка на дясна
раменна кост, счупване на шиловидния израстък на дясна лъчева кост, извършена е
операция на десния долен крайник , на ръката е поставена ортеза и гипсова шина,
като е изписана с препоръка 45 дни да се движи с помощни средства и 45 дни да
носи имобилизацията на ръката.
По делото са приети фактура № **********/28.08.2014г.
с фискален бон, фактура № **********/08.09.2014г. с фискален бон, издадени от
МБАЛ „Военномедицинска академия”-С., удостоверение № 7044/24.07.2015г.,
издадено от ВМА-МБАЛ-С., съгласно които В.П. е заплатила на болницата на
08.09.2014г. сумата от 58лв. за болничен престой и на 28.08.2014г. сумата от
1850,40лв. за медицИ.ки консумативи - цефаломодуларен къс пирон ССД, винт
10,5мм, кортикален винт 5мм.
По делото са приети
препис от акт за смърт и удостоверение за наследници, издадени от СО, район
Лозен, съгласно които В.П. е починала на
11.01.2015г., като е оставила за
наследник по закон дъщеря си Б.Х.П..
С прието по делото по съдебно-автотехническата експертиза, което съдът кредитира изцяло като
вярно и задълбочено, неопровергано от други доказателства по делото, вещото
лице след запознаване с документи по делото, е посочило, че ПТП е настъпило в гр.С. на пътно платно на ул. „Иван Боримечката” ,
което е двулентово и с тротоари от всяка страна при пътен дзнак Д-17: пешеходна
пътека и при наличие на пешеходна пътека тип М8-1-зебра, водач на автомобил
„Опел Вектра” предприел движение назад и при това движение пресичал пешеходната
пътека и ударил пешеходката В.П. , която в този момент пресичала пътно платно
на пешеходната пътека. Посочил е, че водач на автомобил е могъл да наблюдава
пътя зад него чрез двете странични огледала, както и чрез вътрешното огледало
за обратно виждане, в момента в който пешеходката е предприела пресичането
автомобил не е бил достигнал пешеходна пътека и е бил на 2,45м. от пешеходката,
опасната зона са спиране е била 2,02м. Посочило е, че водач е могъл да
предотврати удар като подсигури маневра с друго лице зад автомобила. Автомобил
е бил спрял на около 3,5 м. от местоудара, започнал движение назад и когато бил
на 2,45м. от местоудара пешеходец е стъпил на пешеходна пътека , в който момент
автомобил не е достигнал пешеходна пътека.
Разпитан по делото св.М., внучка на В.П., е заявила, че на 23.08.2014г. В.П. й била на гости в
кв.Дървеница, около 30минути след като си тръгнала й се обадила по телефона и й
казала, че е била ударена от автомобил, пътува с линейка към болница „ВМА”,
свидетелят я видяла в болницата, В.П. била със счупена ръка, счупен крак и
рамо, останала в болницата 2 седмици, оперирали крака й, поставили гипс на
ръката й от китката до лакътя , на рамото било поставено само нещо, което да го
поддържа, В.П. не можела да става, след изписването от болницата я настанили в
хоспис в с.Лозен, защото нямало кой да се грижи за нея – майката на свидетеля
била в този момент в чужбина. Посочила е, че посещавала В.П. по 2-3 пъти
седмично в хосписа, 2-3 седмици след изписването от болницата В.П. започнала да
става от леглото, там имало рехабилитатор, човек й помагал да се движи, не
ползвала патерици или бастун, но често в хосписа ползвали и инвалидна количка.
Посочила е, че не е виждала В.П. да се движи сама след ПТП. Заявила е, че гипса
на ръката бил махнат още при изписването от болницата, но В.П. не можела
да си служи с ръката-треперела, не
можела да се храни, увредена била дясната й ръка, която била водещата при нея.
Заявила е, че преди ПТП дясната й ръка не треперела по начина, по който
треперела след ПТП. Посочила е, че след ПТП В.П. изпадала в паника, имала
странни състояния, започнала да се страхува, мислела, че някой идва да я
нападне, накрая не разпознавала близките си.
С прието по делото заключение по съдебно-медицИ.ката
експертиза, което съдът кредитира изцяло като вярно и задълбочено,
неопровергано от други доказателства по делото, вещото лице след запознаване с
документи по делото, е посочило, че в причинна връзка с процесното ПТП В.П. е
претърпяла счупване през трохантерния масив на дясна бедрена кост; закрито
счупване на хирургична шийка на дясна раменна кост без разместване на костни
фрагменти; закрито счупване на шиловидния израстък на дясна лъчева кост,
контузия на главата, мозъчно сътресение,
за последните е назначено медикаментозно лечение, кракът е опериран и е поставена
метална остеосинтеза, ръката е била
имобилизирана с ортеза и гипсова шина. Посочило е, че липса медицинска
документация за състоянието на пострадалата след изписването й от болницата, но
с оглед възрастта на В.П. средния период за приключване на възстановителния
период е като следва: от травмата на крака е 5-6 месеца, на травмата на раменната
кост– около 5-8 седмици, травмата на дясната лъчева кост – около 1 месец.
Посочило е, че В.П. е изпитвала
интензивни болки непосредствено след травмите, но с намаляващ интензитет и
честота болки са съществували до смъртта на В.П. на 11.01.2015г., като е
възможно те да са били интензивни до края на живота й. Посочило е, че
черепно-мозъчната травма е причинила главоболие , вегетативни прояви и степенни
промени на съзнанието, останали са белези от хирургичната интервенция,
направените разходи са били необходими за лечението на В.П., не е имало
нарушения на зрението и на слуха.
С оглед на
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Доколкото застрахователното събитие е настъпило през 2014г., съдът приема, че приложимият
закон за процесния случай е Кодекса за застраховане в сила от 01.01.2006г.,
отм).
Предявените искове са с правно основание чл. 226, от КЗ( в сила от 01.01.2006г.,
отм) вр. с чл. 45 и сл., чл. 52,чл. 51 и
чл. 86 от ЗЗД .
За да бъде уважени така предявените искове по делото следва да се установи кумулативно
наличие на следните предпоставки: деликт, извършен от лице, което е
застраховано към момента на деликта по застраховка „ГО” при ответник, вреди, причинени на ищеца от този
деликт, който представлява застрахователното събитие, обстоятелства, които да
обосноват определяне по справедливост на размер на неимуществени вреди, за
които е предявена претенция, намаляване на актив на имущество със сумите, за
които е предявила иск за имуществени вреди, противоправно поведение на
застрахован, причинна връзка между същото и вредите, за които предпоставки
ищецът следва да проведе пълно и главно доказване.
При така депозирания отговор и при така направени
възражения от ответник, вкл. и възражение
по чл. 51, ал.2 от ЗЗД в
негова тежест е да установи, че проведено поведение от застрахован при него е
съобразно правила, евентуално наличие на съпричиняване от страна на ищец, тоест
да ангажира доказателства, че пострадал е
извършил действия, допринесли за настъпване на вредоносния резултат, за които е
навел твърдения с отговора - не съобразила разстоянието и скоростта на
приближаващия се автомобил, удължила без нужда престоя си на пътното платно,
навлязла внезапно на него при ограничена видимост на водача.
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал.1 от КЗ със
застраховката Гражданска отговорност застрахователят се задължава да покрие в
границите на определена от застрахователния договор сума отговорността на
застрахования за причинени от него вреди на трети лица.
Съгласно разпоредбата на чл. 267, ал.1, т. 1 вр. с чл.
268, ал.1, т. 2 от КЗ застрахователят по застраховка ГО на автомобилисти
покрива отговорността на застрахования
за причинени на трети лица, вреди
вследствие на притежаването или използването на МПС, включително имуществени и
неимуществени вреди от телесно увреждане, но без причинени имуществени вреди на пътник в това
МПС.
Съгласно разпоредбата на чл. 267, ал.2 от КЗ
застраховката ГО на автомобилисти покрива и отговорността за вреди, причинени
от лице, което не е изрично упълномощено да управлява автомобила, ако то не е
придобило владението върху автомобила чрез кражба, престъпление по чл. 346 от НК или грабеж.
Застрахователния риск при тази отговорност е
опасността от възникване на гражданска отговорност на застрахования.
Задължителните елементи на застрахователното събитие са виновното противоправно
деяние, вредата и причинната връзка между тях. При задължителното застраховане
по ГО на МПС на застраховане подлежат собствениците на МПС и ползвателите на МПС на законно основание
(арг. по чл. 257, ал.2 от КЗ). Само те са застраховани и само за причинени от
тях вреди – лична или на техни вещи, може да се ангажира отговорността на
застрахователя. При застраховката гражданска отговорност на автомобилисти на
обезщетение подлежат всички вреди, причинени на трети лица, за които отговаря
водачът или собственикът на МПС – за вреди от лично действие или за вреди от
вещи.
Съгласно разпоредбата на чл.226 от КЗ увреденият,
спрямо който застрахователят е отговорен, има право на иск пряко срещу
застрахователя за обезщетение, като застрахователят може да прави всички
възражения, произтичащи от договора за застраховка, с изключение на тези по чл.
207, ал. 3 и ал. 4, както и по чл. 224, ал. 1 от КЗ.
Съдът приема, че от неоспорените от страните
обстоятелства, констативен протокол, протокол за оглед на местопроизшествие,
скица, епикриза, заключения на съдебните автотехническа и медицинска експертизи,
което съдът кредитира изцяло като задълбочено, неопровергани от други събрани
по делото доказателства, по делото се установява, че на 23.08.2014г. в гр.С. на
ул. „********** В.П. е пресичала пътно платно на пешеходна пътека и в този
момент В. Т. при управление на застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност” автомобил „Опел Вектра”, рег. № ********* при движение
назад е реализирал удар с В.П., при което последната е получила увреждания-счупване
през трохантерния масив на дясна бедрена кост; закрито счупване на хирургична
шийка на дясна раменна кост без разместване на костни фрагменти; закрито
счупване на шиловидния израстък на дясна лъчева кост, контузия на главата, мозъчно сътресение. При така установеното
съдът приема, че водач на застрахован при ответника автомобил е нарушил п
равилата за движение по пътищата, като е предприел маневра назад без да
подсигури сигурността на същата, преминал е през пешеходна пътека-тип зебра в
момент, в който на същата се е намирал пешеходеца П., предприела пресичане на
пътно платно на обозначено за същото място, в следствие на което пешеходец е
претърпял телесни увреждания.
С оглед гореизложеното и като съобрази обстоятелство,
че ответник не е оборил презумпцията за вина на водача на автомобила, то съдът
приема, че отговорност на ответника за
претърпени вреди от поведението на застрахования при него водач на Опел Вектра“ може да се ангажира.
По
възражението за съпричиняване:
При така направено възражение ответник е въвел като предмет на делото и отговорността
на пострадалия като допълнителен елемент
от фактическия състав на отговорността на застрахователя.
За да има основание за прилагане на института на чл.
51, ал.2 от ГПК поведението на пострадалия следва да е в причинна връзка с
настъпването на самото ПТП или в причинна връзка с настъпването на вредите,
съответно за увеличаване на размера на вредите. В двете хипотези поведението на
пострадалия следва да е противоправно, но не е нужно да е виновно, като това
поведение следва да води до настъпване вредоносния резултат като го обуславя в
някаква степен. Поемането на предвидим и реално очакван риск или неговото
неоправдано игнориране е обективен принос , който е противоправно поведение и е
в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Поетият риск и реализираният
риск следва да е идентичен. ( В този смисъл т. 7 от ТР № 1/23.12.2015г. на
ОСГТК).
В тежест на ответника при така направени възражения е
да установи наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, тоест да
ангажира доказателства, че увреденият е извършил действия, допринасящи за
настъпване на вредоносния резултат. Намаляването на обезщетението за
вреди от деликт на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на
причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е
налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с
неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на
предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към
увреденото лице. Не всяко
поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в
закона, може да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на чл.
51, ал.2 от ЗЗД. Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли
вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредба на чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Принос по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД ще е налице винаги, когато с
поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване на вредите.
Съпричиняването по чл. 51, ал.2 от ЗЗД има обективен характер и това изрично е
провъзгласено с Постановление № 17/1963г.
Този институт се прилага и по отношение на недееспособни лица, ако те са
допринесли за настъпване на вредоносния резултат. Това е така, защото
приложението на чл. 51, ал.2 от ЗЗД изисква изследване на причинната връзка
между резултата и поведението на пострадалия, но не и вината на пострадалия.
При хипотезата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД не се изследва и вината на лицето, под
чийто надзор е недееспособния. Поведението на пострадалия и на лицето, под
чийто надзор е той, ако е недееспособен, е от значение при приложението на чл.
51, ал.2 от ЗЗД само, за да се направи
разграничение по размер на вредите, намиращи се в причинна връзка с виновно
поведение на пострадал и на делинквент.
В конкретния случай съдът приема, че от приети по
делото заключения по автотехническа експретиза по делото се установява, че
пешеходец е предприел пресичането на пътното платно на обозначено за същото
място – пешеходна пътека тип зебра, в този момент автомобил не е бил на пешеходна
пътека, водач е бил на разстояние от удара от 2,45м., а опасната му зона за
спиране е била 2,02м. При така установеното съдът приема, че възражението на
ответника, че В.П. е предприела пресичане без да съобрази скорост и разстояние
на приближаващо МПС са неоснователни. Установеното по делото разстояние на
автомобила и скоростта му обосновават извод, че същите са позволявали на водач
да избегне удар чрез спиране, тоест неговите скорост и разстояние до пешеходеца
не са предпоставяли непредприемане на пресичане от пешеходеца. По делото
не е установено пешеходец да е навлязъл
внезапно на пътно платно, да се е забавил ненужно на същото, поради което
възражението на ответника и в тази част е неоснователно.
С оглед гореизложеното
съдът приема, че възражението на ответника за съпричиняване е неоснователно и
като такова следва да бъде отхвърлено.
По
претенцията за имуществени вреди:
По делото се установи от приети епикриза, фактури,
фискални бонове, удостоверение, че в
следствие на процесното ПТП В.П. е претърпяла счупване през трохантерния масив
на дясна бедрена кост; закрито счупване на хирургична шийка на дясна раменна
кост без разместване на костни фрагменти; закрито счупване на шиловидния
израстък на дясна лъчева кост, контузия на главата, мозъчно сътресение, лекувала се е в болница,
за престоя в която е платила 58лв., както и е извършена и операция на крака, за
консумативи за която е платила 1850,40лв. – стойност на цефаломодуларен къс
пирон ССД, винт 10,5мм, кортикален винт 5мм, като тези разходи са били
необходими за лечението й. При така установеното съдът приема, че по делото е
установено валидно възникнало задължение на ответника за плащане на сумата от
общо 1908,40лв, поради което и с
оглед на липса на доказателства за погасяване на същото, съдът приема, че иск
за тази сума следва да се уважи.
Следва да се присъди и лихва върху тази сума от датата
, от която такава се претендира – подаване на исковата молба.
По претенцията
за обезщетението за неимуществени вреди:
Съгласно
разпоредбите на чл. 51 и чл. 52
от ЗЗД, които съдът приема за приложими в случая за размера на
обезщетението, на обезщетение подлежат
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от неправомерното
поведение. Съгласно разпоредбата на чл. 45 вр. с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на
обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. В случаите на увреждане пострадалият понася страдания, които
пораждат за него правото да търси обезщетение за неимуществени вреди.
Обезщетението следва да репарира претърпените болки, страдания, накърнените
личните права и интереси, към момента на възникването на правото, но и
съобразявайки новонастъпили обстоятелства - следва да се прецени
обществено-икономическата конюнктура към увреждането, за да съответства това
обезщетение на социалната справедливост, за да може размерът на обезщетението
да е еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира.
Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а за
конкретно претърпени физически и психически болки и страдания, неудобства и
всякакви други негативи, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането (В този смисъл Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС;
Решение № 28/09.04.2014г. по т.д.№ 1948/2013г., ІІ-ро Т.О.; Решение 0917/1999г.
на ІІІ ГО на ВКС, Решение 0213/18.04.2000г. по гр.д.№1265/99г. на ВКС; Решение
№764/10.12.1999г. по н.д.№695/1999г. ІІ НО).
Съдът приема, че от прието по делото заключение по
съдебно медицинската експертиза, което съдът кредитира като неопровергано от
другите събрани доказателства, събрани по делото гласни доказателства, които
съдът кредитира като резултат от личните впечатления на свидетеля,
неопровергани от другите доказателства, по делото се установява, че в следствие
на процесното ПТП В.П. на възраст от 87г.,
е претърпяла телесни повреди, представляващи счупване през трохантерния
масив на дясна бедрена кост; закрито счупване на хирургична шийка на дясна
раменна кост без разместване на костни фрагменти; закрито счупване на
шиловидния израстък на дясна лъчева кост, контузия на главата, мозъчно сътресение, претърпяла е операция на
крака, ръката е била с имобилизация, като до смъртта й, настъпила на
11.01.2015г., не е можела да се придвижва самостоятелно, а имала нужда от помощ
за същото, увредената ръка след свалянето на имобилизацията е треперела и е
затруднявала самостоятелното хранене, изпитвала е интензивни болки
непосредствено след травмата и след това при раздвижването, в последствие болките са били с намаляваща
сила и честота, проявени са вегетативни прояви и степенни промени на съзнанието, главоболие в следствие на черепно-мозъчната
травма. При така установеното съдът приема, че справедливото обезщетение на
вредите е 25 000лв. За да
определи този размер на обезщетението съдът съобрази напредналата възраст, на
която В.П. е претърпял травмите – 87г.,
обстоятелство че е имало увреждания на няколко органа-раменна, лъчева
кост на ръка, дясна бедрена кост, черепно-мозъчна травма, което е увеличило
страданията и е затруднило възстановяването на самостоятелното придвижване,
което не е настъпило до 11.01.2015г., останалия тремор на ръката до
11.01.2015г., но и сравнително краткия период на интензивни болки –непосредствено след
увреждането и раздвижването, както и общия период на болките – 4 месеца 20 дни. Действително , вещото лице е
посочило, че е възможно болки от увреждането в крака да са били интензивни през целия период, но по делото
доказателства за такива интензивни болки не са ангажирани. Разпитания по делото
свидетел не е посочил приживе В.П. да се
е оплаквала от силни болки след обичайния период на същите, медицински
документи обосноваващи такъв извод не са представени, поради което и съдът
приема, че това обстоятелство не е установено по делото. При определяне на
размера на обезщетението съдът съобрази обстоятелство, че 4 месеца и 20 дни след
ПТП В.П. е починала (без това да е причинено от тези увреждания), тоест това е максималния
срок на търпените от нея болки и страдания. Съдът съобрази
обстоятелството, че през целия период от
4 месеца и 20 дни В.П. не е могла да се
придвижва без чужда помощ, останал е тремор на ръката, но периода за
възстановяване от травми в раменна и лъчева кост, черепно-мозъчната травма е
бил общо около 1,5 месец и същия е приключил без усложнения. За последния си
извод съдът съобрази заключението на вещото лице, както и и липса на
доказателства, че възстановителния период при В.П. се е отклонил обичайния
такъв.
При така възприето съдът приема, че по делото е
установено валидно възникнало вземане на ищеца към ответника за заплащане на
сумата от 25 000лв., поради
което и с оглед липсата на доказателства за погасяване на това задължение, то
съдът приема, че иска за сумата от 25
000лв. следва да се уважи.
По исковете за
обезщетение за забава за плащане на главница за неимуществени вреди, за която
съдът прие, че иск е основателен:
Вземането е възникнало от деликт и изискуемостта му
настъпва и без покана до длъжника от момента на откриване на дееца, което в
случая съвпада с настъпване на ПТП. Застрахователят отговаря като делинкветна и
приложими досежно забава са разпоредбите за деликта.
При така възприето съдът приема, че ответник е
изпаднал в забава на плащането на главниците, за която съдът прие, че иск е
основателен от момента, в който се претендира- 23.08.2014г. до изплащането им.
По отговорността за разноски :
С оглед изхода на делото по искове съдът приема, че
разноските следва да се възложат в тежест
страни съобразно уважената част от исковете, при съобразяване на
обстоятелство, че ищецът е освободен от задължение за заплащане на държавна такса на основание на чл. 83, ал.2
от ГПК, както и че е представляван от адвокати от адвокатско дружество
безплатно по делото.
При така възприето съдът приема, че ответник следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
137,43лв. разноски за вещи лица.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на Адвокатско
дружество „Г. и партньори”, сумата от 1304,95лв. с ДДС - възнаграждение за
представителство по делото на ищеца. Представения договор сочи, че услуги са предоставени
безплатно от Адвокатско дружество на основание на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв, и
това е достатъчно за да се присъди възнаграждение , без съдът да изследва дали
действително са били налице основанията за предоставяне на безплатна адвокатска
защита. Наличието на основанията за предоставяне на безплатна адвокатска защита
е въпрос на добросъвестно упражняване на адвокатски права, а и в случая
ответник не е оспорил наличието на такива основания..
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 2,36лв. разноски за съдебно
удостоверение и сумата от 969,79лв.възнаграждение за юрисконсулт Ответник в
последно о.с.з. е заявил, че претендира разноските по списък, последният
не сочи разноски за вещи лица, поради което и с оглед на диспозитивно начало и
характера на претенцията за разноски – по нея съдът не се произнася служебно,
то съдът приема, че не следва по реда на чл. 78 от ГПК да се разпределят
разноските на ответника, които са направени по делото от него за възнаграждение
за вещи лица.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на Софийски градски съд сумата от 1076,34лв. за държавна такса.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“АД, ЕИК ********, с адрес: гр.С., бул.
„********* да заплати на Б.Х.П., ЕГН
**********, конституираната на мястото на починалия в хода на процеса ищец: В.М.
Х.-П., ЕГН **********, със съдебен адрес:*** сумите, в размери и на основание,
както следва: на основание на чл. 226 от КЗ (в сила от
01.01.2006г., отм) вр. с чл. 45, чл. 51 , чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД сумата от
25 000лв.,(двадесет и пет хиляди лева), ведно със законната лихва от 23.08.2014г. до изплащането им,
представляващи обезщетение за претърпени от
В.М. Х.-П., ЕГН ********** неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания
от травми, причинени на 23.08.2014г. в гр.С. ул. „*********, от виновно
противоправно поведение на В.Ж.Т. като
водач на автомобил „Опел Вектра”, рег. №
*********, застрахован при ответника „З.Л.И.“АД по застраховка „Гражданска
отговорност” полица №
22114002096849/14.08.2014г.; на
основание на чл. 226 от КЗ (в сила
от 01.01.2006г., отм) вр. с чл. 45, чл. 51 , чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 1908,40лв., (хиляда деветстотин и осем лева и 0,40лв), ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 12.12.2014г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени от В.М.
Х.-П., ЕГН ********** имуществени
вреди –разходи за лечение на травми,
причинени на 23.08.2014г. в гр.С. ул. „*********, от виновно противоправно
поведение на В.Ж.Т. като водач на
автомобил „Опел Вектра”, рег. № *********,
застрахован при ответника „З.Л.Инс“АД по застраховка „Гражданска отговорност”
полица № 22114002096849/14.08.2014г.; на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК
сумата от 137,43лв(сто тридесет и
седем лева и 0,43лв), представляващи разноски по делото за вещи лица съобразно
уважената част от исковете, като ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен иска за обезщетение за претърпени неимуществени вреди за
горницата над 25 000лв. до предявения размер от 50 000лв. и за
лихва върху тази горница.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“АД, ЕИК ********, с адрес: гр.С., бул.
„********* да заплати на Адвокатско дружество „Г. и партньори”, Булстат
********, с адрес на кантората: гр.С., ул. „********, офис 2А на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2
от Закона за адвокатурата сумата от
общо 1304,95лв. с включен ДДС (хиляда триста и четири лева и 0,95лв),
представляващи адвокатско възнаграждение
съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Б.Х.П., ЕГН **********, конституираната на
мястото на починалия в хода на процеса ищец: В.М. Х.-П., ЕГН **********, със
съдебен адрес:*** да заплати на „З.К.Л.И.“АД, ЕИК ********, с адрес:
гр.С., бул. „********* на основание на
чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК сумата от общо
972,15лв. (деветстотин седемдесет и два лева и 0,15лв) разноски по делото
съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА„З.К.Л.И.“АД, ЕИК ********, с адрес: гр.С., бул.
„********* да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание на
чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 6 от ГПК
сумата от 1076,34лв(хиляда
седемдесет и шест лева и 0,34 лева) държавна такса по уважената част от
исковете.
Решението може да се обжалва пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: