РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Димитрова
при участието на секретаря Е. М. Д.
като разгледа докладваното от Анелия Димитрова Административно
наказателно дело № 20251450200023 по описа за 2025 година
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Заповед за задържане на лице от 03.01.2025 г. издадена от
М. О. Ц. на длъжност „Полицейски инспектор“ при РУ-Р., с която на
основание чл. 72 ал.1 т.2 от ЗМВР на В. Г. В. от гр.П. е наложена
принудителна административна мярка „Задържане за срок от 24 часа“.
ПОСТАНОВЯВА след влизане на решението в сила веществените
доказателства по делото, а именно: компакт диск 1 бр. със съдържащи се в
него 6 броя видеофайлове от записи заснети с Боди Камера Roman 1 1 бр.
компакт диск със съдържащи се в него записи от камера за видеонаблюдение
на магазин „Я.“ в с. К., 2 бр. оптични носители DVD-R с №05-01-00-2007 и
№05-01-00-2008 със съдържащи се в тях 15 броя файла от камерите на
служебен автомобил с рег. № ..., за дата 03.01.2025 г. и времеви период от
13:30 ч. до 15:00 ч., както и 2 бр. файлова информация от персонална камера с
обозначение “ TPRoman1”, 1 брой оптичен носител DVD-R с №05-01-00-2027,
съдържащ петнадесет броя файла от камери 01, 02 и 03 монтирани към
1
служебен автомобил с рег. №... и персонална камера с обозначение “TP
Roman1” ДА СЕ ВЪРНАТ на Началника на РУ-Р. и на Директора на Дирекция
„Вътрешна сигурност“ към МВР.
ОСЪЖДА на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.144 вр. с чл. 143
ал.1 от АПК, вр. с чл.8 ал.2 т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа ОД на МВР гр.В. ДА ЗАПЛАТИ на В. Г.
В. от гр.П. направените по делото разноски за адвокат, в размер на 600 лева и
държавна такса в размер на 10 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
В. Г. В. от гр.П. е обжалвал в срок Заповед за задържане на лице от
03.01.2025 г. издадена от М. О. Ц. на длъжност „Полицейски инспектор“ при
РУ-Р.
Жалбоподателят редовно призован се явява лично и с адв. Г. Г. от
САК.Последният взема становище да бъде отменена заповедта като
неоснователно и немотивирана, неотговаряща на материално-правните и
процесуалните изисквания за съставяне на този вид актове. Акцентира се, че
по делото не е установено да е налице надлежно предупреждение от какъвто и
да е характер, като изобщо липсва такова предупреждение. Визира се, че
отклоняването от мястото на извършването на проверката без лицето да е
задържано е негово законно право на свободно предвижване, което е и
конституционно закрепено. Посочва се, че участието на жалбоподателя в
проверката за извършване на алкохол е доброволно, а не задължително.
Неучастието в извършването на такава проверка не представлява
възпрепятстване на полицейските органи, особено когато не са налице
2
никакви предупреждения в тази насока. Изложени са подробни доводи, които
ще бъдат обект на коментар в по-долните абзаци, както се подчертава, че
жалбоподателят е подал преди време жалба срещу издателя на заповедта за
задържане и поради това основание също трябва да се приеме, че издадената
заповед е незаконосъобразна, поради пристрастие на нейния издател. Иска се
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът в лицето на М. О. Ц. на длъжност „Полицейски инспектор“
при РУ-Р. и представляващ орган издал оспорвания акт се явява лично в по-
голямата част от проведените съдебни заседания, като не взема становище по
делото.
Производството по делото е по реда на чл.168 ал.1 от АПК във вр. с чл.
146 от АПК.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149 ал.1
от АПК от надлежна страна имаща правото и интерес от обжалването срещу
индивидуален административен акт по чл. 21 ал.1 от АПК връчен на
03.01.2025 г. ,подлежащ на законов съдебен контрол от родово местно и
функционално компетентен съд, като жалбата е редовна от външна страна с
посочване на изискуемите по закон реквизити. Същата е изготвена в
предвидената форма и е придружена от необходимите приложения. Разгледана
по същество е и основателна.
По делото са събрани гласни и многобройни писмени доказателства и
доказателствени средства и веществени такива, а именно: Заповед за
задържане на лице под рег.№334зз-1/03.01.2025г., Протокол за обиск на лице
под рег. №334р-68/03.01.2025г., Разписка за върнати вещи и пари на
задържаното лице от 03.01.2025г., Декларация за правата на задържаното лице
от 03.01.2025г., Докладна записка с рег. № 334р-165/07.01.2025г., Сведение от
Ц. М., Сведение от М. Ц., АУАН серия GA №1331489/03.01.2025г., АУАН серия
GA №1331491/03.01.2025г., АУАН серия G A №1331490/03.01.2025г.,
Мотивирана резолюция №25-0334- М000001/06.01.2025г., Мотивирана
резолюция №25-0334- М000002/06.01.2025г., Талон за медицинско изследване
№0048410/03.01.2025г., Талон за медицинско изследване
№0048411/03.01.2025г., Протокол за извършена проверка за употреба на
наркотични вещества или техни аналози рег. № 334р-80/06.01.2025г., Фиш за
спешна медицинска помощ под амбулаторен №6/2025г., Писмо от Директора
3
на Дирекция „Комуникационни и информационни системи“ към МВР гр. С.
под вх. №964/24.02.2025г., Справка от Директора на Дирекция „Вътрешна
сигурност“ към МВР-С. под вх. №2187/28.04.2025 г. и 2 броя Справки от
Директора на Дирекция „Вътрешна сигурност“ към МВР – С. под вх.
№2366/09.05.2025 г., Справка от Директора на Дирекция „Вътрешна
сигурност“ към МВР-С. под вх. № 2551/19.05.2025 г., заверен препис от НП
№25-0334-000006/16.01.2025 г., на Началника на РУ-Р., въз основа, на което е
образувано АНХД №20251450200201 по описа на РС-М., ведно с АУАН
№1331489/03.01.2025г., Талон за изследване №0048410/03.01.2025 г., Справка
от РП гр.В., ТО-М. под вх. №5060/14.10.2025 г., ведно със заверени копия на
Протокол за извършена Токсикохимична експертиза №25/ТЛ-25/10.01.2025 г.,
Постановление за привличане на обвиняем изготвено от разследващ орган и
докладвано на наблюдаващия прокурор, което предстои да бъде предявено на
обвиняемия и неговия защитник и Справка от Директора на Дирекция
„Вътрешна сигурност“ към МВР под вх. №5110/16.10.2025 г., респективно
веществените доказателствени средства, а именно: компакт диск 1 бр. със
съдържащи се в него 6 броя видеофайлове от записи заснети с Боди Камера
Roman 1 и 1 бр. компакт диск със съдържащи се в него записи от камера за
видеонаблюдение на магазин „Я.“ в с. К., 2 бр. оптични носители DVD-R с
№05-01-00-2007 и №05-01-00-2008 със съдържащи се в тях 15 броя файла от
камерите на служебен автомобил с рег. № ..., за дата 03.01.2025 г. и времеви
период от 13:30 ч. до 15:00 ч., както и 2 бр. файлова информация от
персонална камера с обозначение “ TP Roman1”, 1 брой оптичен носител
DVD-R с №05-01-00-2027, съдържащ петнадесет броя файла от камери 01, 02
и 03 монтирани към служебен автомобил с рег. №... и персонална камера с
обозначение “TP Roman1”. Съответно са разпитани свидетелите Ц. А. М., Й.
М. П. и В. П. П. и тримата служители в РУ-Р.
Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените в нея
доводи и материалите по делото, намира за установено следното от
фактическа страна: На 03.01.2025 г. около 14:20 ч. в с. К., община Р., дежурен
екип на РУ-Р. в състав от Ц. М. - ПИ и М. Ц. - Мл. ПИ били спрели за
проверка мотопед „Ямаха“ без поставена регистрационна табела. При
извършената полицейска проверка било установено, че мотопеда се управлява
от лицето В. Г. В., ЕГН: ********** от гр. П. и същия не е регистриран по
надлежния ред. Свидетелите уточняват, че жалбоподателят е направил опит за
4
осуетяване на проверката, за което е задържан за срок до 24 часа. При
извършената проба за употреба на алкохол на водача с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510“ с № ARDN 0013, уреда е отчел положителна проба
0,87 промила. На жалбоподателя също така му е извършена проверка за
употреба на наркотични вещества с техническо средство „Дръг тест 5000“ с
фабр. номер ARRC 0018, като уреда е отчел положителен резултат на
амфетамин. На същият са съставени три броя АУАН серия GA с номера №
1331491, 1331490 и 1331489, като са издадени и талони за медицинско
изследване с номер 0048410 и 0048411. Жалбоподателят е съпроводен до
ФСМП - Р., като същия е дал кръв и урина за лабораторна обработка за
наркотици, но е отказал да даде кръвна проба за алкохол. В хода на проверката
е установено, че В. Г. В. е служител на СДВР на мл. изпълнителска длъжност.
Бил е уведомен ОДЧ на СДВР, Дежурен Прокурор в РП-В., ТО - М. и
Дежурен Следовател от Окръжен следствен отдел - В. По случая е образувано
следствено дело № 1/03.01.25 г., като местопроизшествието е посетено на
място от дежурен следовател Д. Й. От събраните на съдебното следствие
гласни доказателства се установява по-горепосочената фактическа
обстановка, като в своите показания свидетелят Маричков подчертава, че при
изваждане на техническото средство и при изчакване същото да се приведе в
режим на готовност за проверката жалбоподателят внезапно е побягнал, като
той приема, че това е опит да се осуети проверката. След около 20 метра
жалбоподателят е бил застигнат от служителите на реда и се е наложило да го
задържат, тъй като той е започнал да се тегли, да се дърпа и да указва
съпротива. Впоследствие е повикан патрул на РУ-Р. и в тяхно присъствие
жалбоподателят е бил изпробван за употребата на наркотични вещества като
пробата се указала положителна за амфетамин. В резултат на констатираната
проверка от Ц. М. и М. Ц. били съставени 3 броя актове, за констатирани
нарушения по ЗДвП, а именно: затова, че на 03.01.2025 г., около 14:20 ч. в обл.
В., общ. Р., с.К., ул.П. Л., срещу номер .. с посока на движение към град Р. е
управлявал мотопед марка Yamaha с номер на рама VTLSA220000036964,
черен и син на цвят, без данни за собственост и без поставена регистрационна
табела, след употреба на алкохол преди да е преминало въздействието му, като
употребата на алкохол е установена с техническо средство „Алкотест Дрегер
7510“ с фабричен номер ARDN-0013, като уреда е отчел положителен
резултат от 0.87 промила алкохол в издишания от водача въздух в 14:27ч.Бил
5
издаден талон за медицинско изследване с номер 0048410.С този акт е
прието, че е нарушил чл.5. ал. 3 т. 1 от ЗДвП, а именно управлява МПС
трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда до 0.8 на хиляда включително. Вторият акт под Серия GA АКТ №
13314911-1 е съставен затова, че на 03.01.2025 г., около 14:20ч. в обл. В., общ.
Р., с.К., ул.П. Л. .., срещу номер ... с посока на движение към град Р. е
управлявал мотопед маpka Yamaha с номер на рама VTLSA22V800036964,
черен и син на цвят без данни за собственост и без поставена регистрационна
табела, като същия не е регистриран по надлежния ред. С това е прието, че е
нарушил чл. 140, ал.1 от ЗДвП, а именно, управлява мпс, което не е
регистрирано по надлежният ред. Последният АУАН е под Серия GA AKT №
1331490 затова, че на 03.01.2025 г., около 14:20ч. в обл. В., общ. Р., с.К., ул.П.
Л. .. срещу номер ... с посока на движение към град Р. е управлявал Мотопед
марka Yamaha с номер на рама VTLSA22V008036964, черен и син на цвят без
данни за собственост и без поставена регистрационна табела, след употреба на
наркотични вещества и или техните аналози преди да е преминало
въздействието им. Употребата на наркотични вещества и или техните аналози
е установена с техническо средство Дръг тест 5000 с фабричен номер ARRC-
0018, като уреда е отчел положителен резултат за употреба на Амфетамин в
15:04ч. на 03.01.2025г. Пробата е показана и видяна от водача. Издаден е талон
за медицинско изследване с номер 0048411.Прието е, че е нарушил чл.5, ал.3
т.1 от ЗДвП, а именно управлява ппс след употреба на наркотични вещества
или техни аналози. При съставянето на трите акта е констатиран отказ на
жалбоподателя да ги подпише, което обстоятелство е потвърдено, чрез
волеизявлението и подписа на разпитания по делото свидетел Й. П..
Последният е бил извикан за съдействие от свидетелите М. и издалия
заповедта за задържане във връзка съпротива при арест на лице. Свидетелят
П. конкретизира, че поведението на жалбоподателя е било крайно агресивно и
неадекватно, като е имало обиди, квалификация и несъгласие да съдейства,
като е бил във видимо нетрезво състояние. В хода на
административнонаказателното производство с два броя мотивирани
резолюции от 06.01.2025 г. е прекратено производство по акт за установяване
на административно нарушение под №1331491/03.01.2025 г. и АУАН
№1331490/03.01.2025 г. на основание чл. 33 ал.2 от ЗАНН. Въз основа на
АУАН №1331489/03.01.2025 г. е издадено НП под №25-0334-
6
000006/16.01.2025 г. затова, че жалбоподателят на 03.01.2025 г. около 14:20
часа, в с.К. на ул. „П. Л.“ срещу номер .. с посока на движение към град Р. е
управлявал мотопед марка Yamaha с номер на рама VTLSA22V000036964,
черен и син на цвят без данни за собственост и без поставена регистрационна
табела, след употреба на алкохол преди да е преминало въздействието му.
Употребата на алкохол е установена с техническо средство „Алкотест Дрегер“
7510 с фабричен номер ARDN-0013, като уреда отчита положителен резултат
от 0.87 промила алкохол в издишания от водача въздух в 14:27ч. на
03.01.2025г. пробата е показана и видяна от водача. Издаден е талон за
медицинско изследване с номер 0048410, като водача е дал кръвна проба за
химичен анализ във ФСМП-Р. В РУ-Р. е постъпил протокол № 25/ТЛ-25 от
10.01.2025 г. по описа на Медицински институт на МВР-С. от заключението на
който е видно, че в предоставената за изследване проба кръв, взета на
03.01.2025 г. от жалбоподателят, е установено съдържание на етилов алкохол в
концентрация 0,66 промила, като с това е прието, че е управлявал МПС,
трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда до 0.8 на хиляда включително,с което виновно е нарушил чл.5 ал. 3 т. 1
от ЗДвП и на основание чл.174 ал.1 т.1. от ЗДвП е наложено следното
наказание:глоба в размер на 500лв. и лишаване от право да управлява МПС за
6 месеца. Въз основа на така издадено НП и неговото атакуване от страна на
жалбоподателя е образувано АНХД №201/2025 г. по описа на МРС.Видно от
приложената по делото справка под вх. №5060/14.10.2025 г. на РП В., ТО-М.
се установява, че в РП В., ТО-М. е образувано ДП №1/2025 г. по описа на
ОСлО В., като същото е образувано за извършено престъпление по чл. 345
ал.2 вр. с ал.1 от НК.Към настоящият момент в ДП не е приключило.
Изготвено е и съгласувано с наблюдаващия прокурор на основание чл. 219
ал.1 от НПК Постановление за привличане на обвиняем по отношение на
жалбоподателя. Посочено е,че предстой предявяване на обвинение, разпит на
обвиняемия и предявяване на материалите по разследването. В подкрепа на
изложеното е приложен и Протокол за извършена експертиза, а именно
Токсикохимична такава от 10.01.2025 г. и Постановление за привличане на
обвиняем изготвено от разследващ орган и докладвано на наблюдаващия
прокурор. Постановлението за привличане на обвиняем е за престъпление по
чл. 343б ал.3 от НК и за престъпление по чл. 345 ал.2 вр. с ал.1 от НК. По
делото е разпитан и свидетелят В. П., който е служител също в РУ-Р., но не е
7
участвал в самото задържане на жалбоподателя. Същият е извършил проверка
по административнонаказателната преписка относно установяване на
употреба на алкохол. Същият уточнява че по преписката е събрал данни, че
жалбоподателят е управлявал МПС нерегистрирано по надлежния ред, като е
прегледал записи от охранителните камери на с.Кунино, на които записи се е
виждал как жалбоподателят бута и управлява въпросното МПС. Същият
уточнява, че впоследствие е разгледал и видеозаписи, на които се вижда как
жалбоподателят се качва на МПС-то преди да бъде установен от полицаите.
Във връзка с така събраните гласни доказателства по почин на жалбоподателя
и неговия процесуален представител бяха изискани от Дирекция „Вътрешна
сигурност“ към МВР за предоставянето на файлова информация от АИС
„Видеозаснемане на охранителната дейност и пътният контрол“ от
персоналната полицейска камера TP Roman1 за дата 03.01.2025 г. във връзка
извършената проверка на жалбоподателя и такива бяха предоставени видно от
приложените по делото веществени доказателствени средства, а именно:
компакт диск 1 бр. със съдържащи се в него 6 броя видеофайлове от записи
заснети с Боди Камера Roman 1 и 1 бр. компакт диск със съдържащи се в него
записи от камера за видеонаблюдение на магазин „Я.“ в с. К., които бяха
предоставени от Началника на РУ-Р., съответно 2 бр. оптични носители DVD-
R с №05-01-00-2007 и №05-01-00-2008 със съдържащи се в тях 15 броя файла
от камерите на служебен автомобил с рег. № СВ9940КА, за дата 03.01.2025 г.
и времеви период от 13:30 ч. до 15:00 ч., както и 2 бр. файлова информация от
персонална камера с обозначение “ TP Roman1”, 1 брой оптичен носител
DVD-R с №05-01-00-2027, съдържащ петнадесет броя файла от камери 01, 02
и 03 монтирани към служебен автомобил с рег. №СВ9940КА и персонална
камера с обозначение “TP Roman1”. На база представените веществени
доказателствени средства бяха назначени 2 броя експертизи, Съдебно-
техническа /фоноскопна/ експертиза и Комплексна видео-техническа и
лицево-идентификационна експертиза. От посочените 2 броя експертизи се
установява и потвърждава и така отразеното във възприетата от съда
фактическа обстановка, като тези експертизи проследяват хронологически
събития във връзка с извършената проверка и задържането на жалбоподателя.
Всички записи не са манипулирани с друг софтуер и няма признаци на монтаж
на видео кадри. Безспорно е установено, че аудиозаписа има само на 2 бр.
файлове, които са записани от боди камери TP Roman 1. Записите са
8
конвертирани и материализирани на хартиен носител и разпечатани на
хартия. Видно от Приложение 1 и Приложение 2 към извършената Съдебно-
техническа /фоноскопна/ експертиза се установява, че на 7-та секунда от
началото на записа лицата започват да тичат по улицата, като на 17-тата
секунда, бягащия в лицето на жалбоподателя е настигнат. Експертното
заключение хронологически е проследило каква е характеристиката на
средата и проведения разговор последователно във времето. От същият се
установява, че между жалбоподателя и издалия заповедта М. Ц. има
дългогодишни, неблагоприятни взаимоотношения във връзка с подадени
жалби от страна на жалбоподателя по отношение на М. Ц.. В разговора е
установено извършената проба с техническо средство на жалбоподателя,
установената концентрация от 0.87 промила и факта, че жалбоподателят е
служител към СДВР С. Констатациите в извършената Съдебно-техническа
/фоноскопна/ експертиза намират надлежно потвърждение и от приетата по
делото Комплексна видео-техническа и лицево –идентификационна
експертиза. В заключение последната установява, че извлеченият снимков
материал, чрез който хронологично може да се проследи развоя на заснетите
събития и които са намерили отражение в описателната и част доказват заснет
мъж облечен с черни дрехи, който се опитва да избяга при опит да бъде
проверен с дрегер и когото полицаите по-късно залавят и качват в
полицейският автомобил. Този мъж категорично е жалбоподателят В. В..
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:По правната си същност задържането под стража на основание чл. 72,
ал. 1, т. 2, вр. чл. 73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка по
смисъла на чл. 23, вр. чл. 22 от ЗАНН – административно разпореждане на орган на
власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата.Съгласно чл. 168, ал.
1 от АПК съдът в настоящото производство не е обвързан само от основанията,
посочени в жалбата, с която е сезиран, но преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за
валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен
орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-
производствените правила, да не противоречи на материалноправните
разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от
предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е
9
основание за неговата отмяна.Обжалваната заповед е издадена от компетентен
служител на МВР. Нейн автор е полицейски орган, действал в кръга на своите
правомощия, съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. Според чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, сред
полицейските органи, осъществяващи дейности по чл. 6, т. 1-3, т. 7 - 8 от ЗМВР, са и
органите на областните дирекции на МВР, каквато е ОДМВР В. със своите
подразделения, в това число и РУ-Р. Издалият заповедта мл. Полицейски
инспектор М. Ц. е имал и правомощие да реализира задържане по реда на чл.
72, ал. 1 от ЗМВР. Въз основа на това следва, че заповедта е издадена от
компетентен орган и не са налице основания за отмяната й в условията на чл.
146, т. 1 от АПК.Оспорваната заповед съдържа всички изискуеми от закона
задължителни реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 1 и т. 3-6 от
ЗМВР, като съдържа името, длъжността и местоработата на служителя, издал
заповедта, основанието за задържането, данни, индивидуализиращи
задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата
на лицето по чл. 72 от ЗМВР, както и данни, че задържания е уведомен за правото
му на адвокатска защита от момента на задържането и за правото му да
обжалва пред съда законността на задържането.В случая обаче оспорената
заповед е издадена при допуснато нарушение на предписаната от закона
форма, която изисква изрично и ясно посочване на фактическите и правните
основания за задържането, според чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Нарушението е
съществено, тъй като е засегнато правото на защита на задържаното лице.
Материалното основание да бъде издадена оспорената заповед представлява
разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, който посочва, че полицейските органи
могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно
пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. В случая
като мотиви за издаване на заповедта е посочено единствено: "съзнателно
пречи да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо
средство, като преди проверката с техническото средство побягва“. Заповедта
е издадена без да са посочени каквито и да е фактически мотиви за издаването
на акта. Тъй като със заповедта се ограничават основни права и свободи на
задържаното лице, е необходимо да е ясно за какво поведение на лицето е
предприето задържането. Посочена е само т. 2 на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. Видно от
съдържанието на административния акт, не са посочени никакви фактически
обстоятелства, наложили издаването на заповедта, а словесно е преповторена
законовата разпоредба на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, което в никой случай не
10
изпълнява изискванията на закона. Не са описани факти и не са
конкретизирани действия на задържаното лице, които са попречили на
полицейските органи да изпълнят задълженията си по служба, съответно
какво е било това задължение в този момент. Този порок е съществен. В този
смисъл ВАС е постановил редица решения, а именно: Решение № 3928 от 13.03.2020 г.
на ВАС по адм. д. № 7937/2019 г., VIII о., Решение № 14191 от 23.10.2019 г. на ВАС по
адм. д. № 196/2019 г., I о., Решение № 11639 от 1.08.2019 г. на ВАС по адм. д. №
13982/2018 г., I о.Цитираният в обжалваната заповед текст изисква надлежно
предупреждение, което да е с адресат лицето и самото предупреждение следва
да касае извършвани от лицето действия, които пречат на полицейския орган
да изпълни задължението си по служба, съответно посочване най-общо в
какво се изразява това задължение. Фактически твърдения и съответно мотиви
в заповедта липсват. В тази хипотеза предупреждението се явява
недвусмислено неформално волеизявление на полицейски орган с адресат
конкретно лице, което предупреждение следва да съдържа разбираема точна и
конкретна информация за това какви действия извършва лицето и съответно
полицейският орган да посочи, че тези действия на лицето му пречат да
изпълни конкретни задължения по служба. Това е така, защото самият
законодател е посочил, че предупреждението следва да е "надлежно" – да
съдържа цялата необходима информация за действията на лицето, дейността
на органа, която се възпрепятства, а дори и възможността същото да бъде
задържано при непреустановяване на поведението си. Тази изчерпателност,
макар и в неподробен вид, е необходима, доколкото основанието за задържане
на лице, в посочената в заповедта хипотеза, е единствено "съзнателното"
пречене на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Няма
как у лицето да се формират точно тези изискуеми от законодателя представи
и причинна връзка ако не му бъде съобщен минимален набор от информация –
с какво поведение пречи и на изпълнението на какво задължение на
полицейския орган пречи. Липсват данни в заповедта на какво изпълнение на
задължение по служба пречи лицето и с какви действия. От материалите по
делото липсват данни изобщо да е отправено предупреждение, че с действията
си лицето пречи на полицейски орган да изпълни задълженията си по служба.
Тук е мястото да се отбележи, че за неизпълнение на разпореждане има
предвиден ред за санкциониране, който ангажира
административнонаказателната отговорност на лицето по реда на ЗАНН чрез
11
издаване на АУАН и НП. Предупрежденията на полицейски органи са
различна друга категория техни волеизявления и са регламентирани в чл. 65 от
ЗМВР. Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР законодателят не случайно е използвал
термина "предупреждение", очевидно с различен от вложения в чл. 65 от ЗМВР
смисъл. Съдът следва да посочи, че в тази хипотеза предупреждението се
явява недвусмислено неформално волеизявление на полицейски орган с
адресат конкретно лице, което предупреждение следва да съдържа разбираема
точна и конкретна информация за това какви действия извършва лицето и
съответно полицейският орган да посочи, че тези действия на лицето му
пречат да изпълни конкретни задължения по служба. Това е така, защото
самият законодател е посочил, че предупреждението следва да е "надлежно" –
да съдържа цялата необходима информация за действията на лицето,
дейността на органа, която се възпрепятства, а дори и възможността същото
да бъде задържано при непреустановяване на поведението си.Лексикалният
смисъл на съществителното "предупреждение" включва в себе си и едно
известие, уведомление, а не само задължение за изпълнение на конкретно
действие, както разпореждането. Немислимо е да се приеме, че дадени
указания с разпореждане е от категорията на предупрежденията,
неизпълнението на които обуславя задържане на лицето на основание чл. 72, ал.
1, т. 2 от ЗМВР, при положение, че с него се вменяват задължения по въздържане
от конкретни действия без обаче да се посочва, че тези действия са в
корелация с невъзможността полицейски орган да изпълнява задълженията си.
С други думи лицето изобщо не е предупреждавано, че с действията си пречи
на полицейски орган да изпълнява задълженията си по служба и то какви
точно. Надлежното предупреждение категорично изисква такава информация
да е съобщена на лицето, а също така следва да се уведоми лицето, че при
неизпълнение ще бъде задържано. Именно този екзистенц минимум от
информация е вложенията от законодателя в понятието "надлежно
предупреждение" по смисъла на чл. 72 от ЗМВР. Няма пречка ако е счел органът,
че поведението на лицето съставлява престъпление или друго от посоченото в
чл. 72, ал. 1 ЗМВР да го задържи на това основание, както бе посочено по-горе, но
категорично предпоставки за приложение на т. 2 при неналично "надлежно
предупреждение" не са били налице. Този пропуск на издалия заповедта орган
е съществен. В настоящият случай освен, че няма надлежно предупреждение,
в заповедта за задържане липсва описание на факти, които да налагат извод за
12
изпълнение на хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Оспорената заповед е
издадена при допуснато нарушение на предписаната от закона форма, която
изисква изрично и ясно посочване на фактическите и правните основания за
задържането, според чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Нарушението е съществено, тъй като е
засегнато правото на защита на задържаното лице - Решение № 3928 от 13.03.2020 г. на
ВАС по адм. д. № 7937/2019 г., VIII о.Установява се единствено да е посочено
текстово и цифрово правното основание – чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, без никаква
конкретика. Не е посочено как и на изпълнението на какво задължение лицето
пречи.
Посочването на фактическите и правни основания за издаването на
заповедта представлява излагане на мотиви и обосновава разпоредителната
част на акта. При липса на мотиви, съдът не може да упражни контрол за
законосъобразност върху обжалвания административен акт и същия подлежи
на отмяна, като незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, като издаден
в нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съгласно константната
съдебна практика мотивите следва да съдържат конкретните фактически
констатации на административния орган, мотивирайки го да приеме
наличието на предпоставките на приложената от него права норма. Това е
гаранция за законосъобразност на акта и за защита на правата на страните в
административното производство, а от друга страна всъщност и прави
възможен контрола от съда върху законосъобразността и правилността на
акта, който се обжалва. По изложените съображения следва да се приеме, че е
нарушено изискването за мотивираност /чл. 74, ал. 2, т. 2 и чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК/, тъй
като в оспорената заповед не са посочени каквито и да било, включително и
"лаконични", фактически основания за издаването й, а само е словесно описан
текстът на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. При осъществяване на съдебния контрол за
законосъобразността му преценката на решаващия съд е свързана именно с
изследване на въпроса доколко са налице посочените в него фактически
основания за издаване и доколко могат да се свържат с посочените от издателя
правни норми, и не може съдът за първи път да посочва тези фактически
основания. Съдебната проверка не е средство за саниране на
административнопроизводствените нарушения, защото в противен случай
задълженията на административния орган по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, а в случая
конкретно тези по чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, биха се възложили върху съда, което е
недопустимо и извън пределите на служебното начало в съдебния
13
административен процес - Решение № 14191 от 23.10.2019г. на ВАС по адм. д. №
196/2019 г., I о. Мотивите на органа дори минимално не покриват изискването
за мотивираност на акта, заложени в националното ни законодателство, а и
изискванията на чл. 5 § 1 от ЕКПЧ, като се държи сметка и че нормата на чл. 72, ал. 1,
т. 2 от ЗМВР сама по себе си изисква "надлежно предупреждение", въпреки което
лицето съзнателно е попречило на полицейските органи да изпълнят
задължението си по служба. Без да се конкретизира дори и на кратко в какво
точно се изразяват въпросните полицейски действия, без да се конкретизира
включително и накратко в какво точно се изразява поведението на лицето не е
достатъчно, за да се приеме, че са спазени изискванията на закона – в този
смисъл цитираната по-горе практика на ВАС.В случая не може да намери
приложение и разрешението дадено с Тълкувателно решение № 16/75 г. на
ОСКГ на ВС, с което се приема, че "не съществува пречка мотивите да бъдат
изложени и допълнително, след издаването на административния акт, стига да
се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за
мотивиране на индивидуалните административни актове и отказите за
издаване на такива. Допълнителното излагане на мотивите позволява на
страните своевременно да се запознаят със съображенията, по които е издаден
актът, и да организират защитата си срещу него. ", но случаят не попада в тази
хипотеза. ВАС в Решение № 14191 от 23.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 196/2019 г., I о.
приема, че е недопустимо със свидетелски показания в хода на съдебното
производство да се отстранява този пропуск в дейността на ответника при
оспорване на заповед за задържане.От друга страна ЕКПЧ в чл. 5, гарантиращ
правото на свобода и сигурност предвижда, че 1. Всеки има право на свобода
и сигурност. Никой не може да бъде лишен от свобода освен в следните
случаи и само в съответствие с процедури, предвидени от закона: а) законно
лишаване от свобода на лице по силата на постановена от компетентен съд
присъда; b) законен арест или лишаване от свобода на лице за неизпълнение
на законно съдебно решение или с цел осигуряване на изпълнението на
задължение, предписано от закона; с) законен арест или лишаване от свобода
на лице с цел да се осигури явяването му пред предвидената в закона
институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или
когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване
на престъпление или укриване след извършване на престъпление; d) лишаване
от свобода на непълнолетно лице на основата на законно решение, за да се
14
осигури надзор с възпитателна цел, или законно лишаване от свобода на
такова лице с цел да се осигури неговото явяване пред предвидената в закона
институция; е) законно лишаване от свобода на лице с цел да се предотврати
разпространението на инфекциозни болести, както и на душевноболни лица,
алкохолици, наркомани или скитници; f) законен арест или лишаване от
свобода на лице с цел да се предотврати незаконното му влизане в страната
или на лице, против което се предприемат действия за неговото депортиране
или екстрадиция. 2. На всяко арестувано лице трябва незабавно да бъдат
съобщени на разбираем за него език основанията за арестуването му и всички
обвинения, които му се предявяват.
В случая може да се приеме, че атакуваната заповед за задържане не
попада в нито една от хипотезите, посочени в ЕКПЧ. Това е така, доколкото не
се сочи да има обосновано подозрение за извършено престъпление или
предотвратяване извършването на престъпление или укриване след
извършване на престъпление – буква "с", което съответства на чл. 72, ал. 1, т. 1
ЗМВР. Най-близка би била хипотезата на буква "в" - осигуряване на
изпълнението на задължение, предписано от закона - в случая на
задължението да не се пречи на полицейски орган да изпълнява задълженията
си. ЕСПЧ е имал повод да посочи, че в този случай обаче става въпрос за
задържане на лице, за да бъде принудено то да изпълни специфично и
конкретно задължение, което то до този момент не е изпълнило (Engel v
Netherlands A 22 1976, Schwabe and MG v Germany). В посочената заповед
обаче настоящият състав приема, че не е налице специфично и конкретно
задължение, надлежно посочено, което лицето да не е изпълнило. В този
смисъл законът следва да се тълкува стриктно, съответно да не се допуска
задържане при неизпълнение на разпореждане по чл. 64 от ЗМВР, а само на
изрично "надлежно" предупреждение, че се пречи на полицейски орган. В
този смисъл съдът следва да приеме, че лицето не е задържано законно,
доколкото освен, че липсват мотиви към заповедта, липсва и уточняване на
това специфично и конкретно задължение, което лицето не е изпълнило и
задържането му е именно с цел неговото осъществяване. Както произтича от
цитираната съдебна практика, полицейското задържане не може да е
произволно, то задължително трябва е обосновано с конкретни факти, които
да сочат някаква връзка между задържания и конкретно извършено
правонарушение. Отделно от това следва да се посочи и че при всички
15
положения установяването на посочените предпоставки, с които правната
норма свързва своето проявление, е изцяло в доказателствена тежест на
ответника.
Ето защо съдът не би могъл да приеме, че оспореният акт е
мотивиран, че от страна на административния орган са доказани
кумулативните предпоставки на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. В оспорената заповед
липсват конкретни мотиви за задържане. ЕСПЧ е имал възможност да се
произнесе с тълкуване на това вменено на държавата задължение, като е
приел, че това изискване се прилага независимо от основанието, на което е
задържано лицето, дори когато не се използва думата "арест" – Van der leer v
Netherlands A 170-A (1990). Това е елементарна гаранция, че всяко задържано
лице трябва да знае защо е задържано. При липса на мотиви в заповедта, както
бе посочено по-горе, лицето е било лишено от това право. ЕСПЧ изисква
съобщаване не само на правните, но и на фактическите основания –
кумулативно– Fox, Campell and Hartley v UK A 182 (1990). В случая
фактически мотиви в заповедта липсват, а правните словесно посочени
мотиви са погрешни и неясни.
По изложените аргументи съдът намира, че атакуваната заповед не
съдържа надлежно посочени мотиви, поради което следва да бъде отменена.
Съдебния състав намира за основателно да отбележи, че неучастието в
извършването на проверката за употреба на алкохол не представлява
възпрепятстване на полицейските органи, особено когато не са налице
никакви предупреждения в тази насока. Безспорно от всички събрани по
делото доказателства се установява, че след като е бил задържан и са му били
поставени белезници независимо от желанието на жалбоподателя, на същият
му е била извършена проверка и по този начин не се приема, че същата е
осуетена. Отклоняването от мястото на извършване на проверката без да е
задържан е законно право на свободно предвижване, като същото подлежи на
санкциониране по друг ред, а именно: Още в общите правила в първите
разпоредби на ЗДвП в чл. 5, ал. 3, т. 1 е разписана забраната на водачите на пътни
превозни средства да управляват с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5
на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Неспазването на тази забрана е въздигнато в административно нарушение в
чл. 174 от ЗДвП, за което се налагат кумулативно административни наказания.
16
Съгласно чл. 174, ал. 1 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява
МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта,
установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо
средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването
му в издишвания въздух както следва: т. 1 – при установено наличие на
алкохол над 0, 5 на хиляда до 0, 8 на хиляда вкл. – лишаването от право да
управлява МПС е за срок от 6 месеца, а глобата е 500 лв.; т. 2- при установено
наличие на алкохол над 0, 8 на хиляда до 1, 2 на хиляда вкл. – наказва се с
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба в размер на
1000 лв. Съгласно чл. 174, ал. 2 от ЗДвП когато нарушението по ал. 1 е извършено
повторно, наказанието е лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от една до три години и
глоба от 1000 до 2000 лв. Законодателят е възвел в административно
нарушение в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП отказа на водача на МПС, трамвай или
самоходна машина, да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, което се наказва с
лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и глоба 2000
лв.Съгласно чл. 174, ал. 4 от ЗДвП редът, по който се установява концентрацията
на алкохол в кръвта на водачите на МПС, и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се определя с Наредба на министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието – това е Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози. В чл. 174, ал. 3 от ЗДвП не е посочено как следва да е обективиран отказа
на водача да му бъде извършена проверка. На място полицейските служители
разполагат с технически средства, с които се установява концентрация на
алкохола в издишания от водача въздух или наличието на наркотични
вещества или техни аналози. В ЗДвП и в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. не е
17
предвидена възможност водача да избира как да бъде проверен. Поради това
проверките на място са задължение на контролните органи, които използват
предоставените им за целта технически средства. Правна възможност за
водача е, ако оспорва резултата от проверката с техническото средство да
инициира по-точна проверка, като даде кръв за изследване, в рамките на
определеното му време, за което му се издава нарочен талон още при
съставяне на АУАН. В чл. 1, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози е предвидено, че тя урежда редът по който се установява
концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС, трамвай или
самоходни машини и/или употребата от тези водачи на наркотични вещества
или техни аналози. По реда на тази Наредба се установява и концентрацията на
алкохол в кръвта на участници в пътнотранспортни произшествия и/или
употребата от тях на наркотични вещества или техни аналози. В чл. 1, ал. 3 от
Наредба № 1/2017 г. изрично е разписано, че концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява
чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински,
химически или химико-токсикологични изследвания. Техническите средства,
с които се установява концентрацията на алкохол в кръвта, се определят със
заповед на министъра на вътрешните работи, след като бъдат одобрени по
реда на Закона за измерванията. Тестовете, с които се установява употребата на
наркотични вещества или техни аналози, също се определят със заповед на
министъра на вътрешните работи.Изрично в чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1/2017 г. е
посочено, че при извършване на проверка за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните
органи по Закона за движението по пътищата разпореждания и указания, освен ако
те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго
нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица
живот или здраве. Неизпълнението на задължението по ал. 1, с което се
възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да
му бъде извършена такава съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба № 1/2017 г.
В случая няма спор по делото и от доказателствата е установено еднозначно
от съда, че жалбоподателят е изпълнил задължението си да издиша въздух в
техническото средство, предоставено му от свидетеля М. и не е
18
възпрепятствал извършването на проверка с Алкотест-Дрегера за
установяване наличието на количеството алкохол в издишания от него
въздух.По аргумент от чл. 2, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Наредба № 1/2017 г. ако е налице
неизпълнението от жалбоподателя на разпореждането и указанията на
свидетеля Маричков да издиша въздух в техническото средство, за да бъде
установено наличието и количеството алкохол в кръвта му ще е осъществен
отказ да бъде проверен. С оглед тази правна уредба може да му бъде съставен
АУАН за отказа по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП. Именно такъв е следвало да
бъде подхода на административнонаказващия респективно същият е могъл да
се възползва от правото, което му дава разпоредбата на чл. 72 ал.1 т.1 от
ЗМВР, а именно, че когато има данни, че жалбоподателя е извършил
престъпление същият се задържа.В конкретния случай, обаче това не е
сторено, с което се е стигнало до един незаконосъобразен акт подлежащ на
отмяна.
За да обоснове правото на органа да упражни предоставеното му
правомощия в рамките на неговата дискреционна власт и за осигуряване
възможност на адресата на акта да защити правата си е следвало в заповедта
за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР да са описани конкретни фактически
обстоятелства свързани с това коя от дейностите по чл. 6 от ЗМВР е осъществявал
полицейския орган, какво е било поведението на адресата в частност с какво
то пречи на органа да осъществи правомощията си по служба, както и
надлежно дадено предупреждение в горната насока, съответно неговото
неизпълнение. В случая в заповедта липсват обективирани каквито и да било
факти и обстоятелства релевиращи наличието на конкретни и обективни
данни и обстоятелства сочещи, че лицето спрямо което е постановено
задържането по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР след надлежно предупреждение съзнателно
е пречело на полицейски орган да изпълни задължението си по служба.Следва
да се отбележи и това, че в оспорената заповед дори не е посочено
предупредено ли е било лицето или не като е налице пълна неяснота досежно
това какво точно се има предвид, за какво точно действие (съответно
бездействие) за какво точно поведение е задържан жалбоподателя. Нещо
повече в заповедта не е посочено дори къде е било задържано лицето. Сочи се,
че това е сторено в гр. Р., което не отговаря на обективната истина.
Непосочването на фактическите основания за издаване за заповедта и
конкретно за задържането на лицето води до необоснованост на издадени акт
19
и представлява самостоятелно и достатъчно основание за неговата отмяна – в
този смисъл Решение № 7450 от 20.05.2019 г. по адм. д. № 15479/2018 на Върховния
административен съд.
Със своя съдебен акт съдът постанови след влизане на решението в сила,
приложеното по делото веществените доказателства, а именно: компакт диск
1 бр. със съдържащи се в него 6 броя видеофайлове от записи заснети с Боди
Камера Roman 1 и 1 бр. компакт диск със съдържащи се в него записи от
камера за видеонаблюдение на магазин „Я.“ в с. К., 2 бр. оптични носители
DVD-R с №05-01-00-2007 и №05-01-00-2008 със съдържащи се в тях 15 броя
файла от камерите на служебен автомобил с рег. № ...., за дата 03.01.2025 г. и
времеви период от 13:30 ч. до 15:00 ч., както и 2 бр. файлова информация от
персонална камера с обозначение “ TPRoman1”, 1 брой оптичен носител DVD-
R с №05-01-00-2027, съдържащ петнадесет броя файла от камери 01, 02 и 03
монтирани към служебен автомобил с рег. №.... и персонална камера с
обозначение “TP Roman1” да се върнат на Началника на РУ-Р. и на Директора
на Дирекция „Вътрешна сигурност“ към МВР.
Съгласно разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН страните имат право на
разноски в процеса. С оглед изхода на делото такива се дължат единствено на
жалбоподателя, който е направил искане за присъждане на разноски в размер
на 600 лева, представляващи адвокатско възнаграждение и 10 лева
представляващи държавна такса. По делото е доказано извършването на
разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в приложеното
по делото Пълномощно и Договор за правна защита и съдействие от
05.01.2025 г. , и последващ Списък с разноски и Разписка от 22.10.2025 г. е
удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой на адв. Г. Г. от АК-С.
Съобразно чл.63д ал.2 от ЗАНН не е направено възражение за прекомерност
от ответника. Договорът за правна защита и съдействие е сключен на
05.01.2025 г. Към тази дата и съгласно измененията с ДВ бр. 88 от 2022 г.
действащото законодателство – чл. 8 ал.2 т.3 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а впоследствие Наредба за
възнаграждение за адвокатска работа е предвиждало, че при процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без
определен материален интерес, а именно и в частност за дела по Закона на
министерство на вътрешните работи възнаграждението възлиза в размер на
750 лева, като в конкретния случай поисканото е в размер на 600 лева. В
20
настоящия случай съдействието от адвокат се е изразило както в подаване на
жалбата срещу Заповедта, така и становище, изразено на съдебното
следствие, в което се сочат доводи по съществото на делото и се обосновава
формулираното искане за отмяна на Заповедта. Претендираните от
жалбоподателя разноски от 600 лева не надвишават минималния предвиден в
Наредбата размер и съдът не би могъл да присъди по-нисък размер на
разноските от минимално определения съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. Посочените разноски са съобразени и с разпоредбата на чл.8
ал.4 вр. с чл.7 ал.9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а впоследствие Наредба за възнаграждение на
адвокатска работа, а именно, че при защита по дело с повече от две съдебни
заседания, за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лева.
По делото са проведени общо 8 броя съдебни заседания, на които лично е
присъствал процесуалния представител на жалбоподателя и активно е
участвал в събиране на доказателства и разкриване на обективната истина.
Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, разноските следва да бъдат възстановени от
бюджета на органа, издал отменения акт, в случая Заповедта за задържане,
какъвто в конкретния случай е ОД на МВР гр. Враца.Същият орган следва да
възстанови и заплатената държавна такса в размер на 10 лева.Право на
разноски в случая има жалбоподателят, който е доказал плащане на държавна
такса. Същата е в размер на 10 лева, съобразно Тарифа № 1 към закона за държавните такси
за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и министерството на правосъдието - т.
2б, буква "а".
На съдебното следствие бяха присъдени направени от вещите лица
разходи по изготвените от тях експертизи, извън тези, които бяха внесени по
депозитната сметка на съда от жалбоподателя. Тези средства общо в размер на
1291.33 лева бяха заплатени от бюджетните средства на съда. Тук е мястото да
се отбележи, че в производството пред Районния съд по разглеждане на жалби
срещу Наказателни постановления /Електронен фиш, Заповед/ при
субсидиарно прилагане на НПК, когато Наказателното постановление
/Електронния фиш, Заповед/ е отменена не се присъждат разноски в полза на
нарушителя, както когато подсъдимия бъде оправдан в наказателното
производство не се присъждат разноски срещу Държавата. Разпоредбата на
чл.190 ал.1 от НПК, съгласно която когато подсъдимият бъде признат за
невинен, разноските остават за сметка на Държавата се отнася за направените
21
разноски по обвинението за свидетели и вещи лица, направени съдебни
поръчки и т.н., посрещнати от сумите предвидени в бюджета на съда. В този
смисъл е Тълкувателно решение № 2/03.06.2009 год., постановено по
Тълкувателно дело № 7/2008 год. по описа на ВАС.
Мотивиран от изложеното и съдът ОТМЕНИ Заповед за задържане на
лице от 03.01.2025 г. издадена от М. О. Ц. на длъжност „Полицейски
инспектор“ при РУ-Р.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
22